№ 1327
гр. С., 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В. АНГ. Г.
като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно
дело № 20211110208259 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 20 от 13.04.2021 г.,
издадено от началник на група „Миграция“ при ОДМВР, с което на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл. 48, ал. 1, т. 3 от Закона за чужденците в Република
България /ЗЧРБ/, за нарушение на чл. 34 от ЗЧРБ, на М. Д.М. (...) е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 500.00 лева.
Постъпила е жалба от санкционираното лице чрез процесуален
представител за обжалване на наказателното постановление, с молба същото
да се отмени. Сочи се, че НП било издадено при допускане на нарушения на
процесуалните правила за това, защото наказаният субект не владеел
български език и било нарушено правото му на защита, а проведеното
административнонаказателно производство било изначално опорочено.
Отделно се изтъква, че издаденото НП не съдържа всички законоизискуеми
реквизити, издадено в нарушение на материалния закон и е явно
несправедливо. Иска се отмяна на процесното НП или в условията на
евнтуалност отмяна наложената с НП санкция и замяната с предупреждение
на основание чл. 28 от ЗАНН.
В отговор ОДМВР-С. чрез процесуален представител депозира писмена
1
защита, с която се иска потвърждаване на НП. Претендира се прекомерност
на разноските за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя и се иска,
евентуално, присъждане на такова в минимален размер. Прави се искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но
се представлява от процесуални представители, които поддържат жалбата и
искат отмяна на процесното НП. Прилага се договор за правна защита и
съдействие /копие/ и списък с разноски. Допълнителни аргументи се изнасят
в писмено становище по същество.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се
представлява.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 24.03.2021 г. около 12: 00 ч., в град С., ул. „Г.“ № 71, в сградата на
ОМВР – С. е извършена полицейска проверка на жалбоподателя. Установено
е , че лицето е останало в страната след изтичане на разрешения срок за
пребиваване до 01.03.2021 г.
За това нарушение свидетелят В. СТ. Б. съставил АУАН № 20 от
24.03.2021 г., в който посочил за нарушена разпоредбата на чл. 34 от ЗЧРБ.
Същият бил връчен надлежно на нарушителя и подписан от него.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 20 от 13.04.2021
г. от началник група „Миграция“ при ОДМВР-С., с което на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ, за нарушение на чл. 34 от ЗЧРБ, на М.
Д.М. (...) е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500
лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на гласните и
писмени доказателства и доказателствени средства - показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели В. СТ. Б. и Л. В. А., акт за
установяване на административно нарушение, копие от разрешение за
пребиваване № *********, заповеди за компетентност, както и от останалите
материали по делото. Св.Б. потвърждава потвърждава отразеното в АУАН
по случая, като подробно и в хронология изнася данни за случилото се на
инкриминираната дата. Допълва, че не му е известно дали са предприети
2
действия по установяване на обстоятеството, дали жалбоподателят знае
български език. Свидетелят Л. В. А. е категорична в показанията си пред съда,
че жалбоподателят не владее писмено и говоримо български език. Съдът цени
показанията на свидетелите, те са логични и непротиворечиви. Съдът
кредитира писмените доказателства по делото, събрани и приобщени по
предвидения в закона ред, като относими.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие,
съдът намира, че АУАН и оспорваното НП са издадени от надлежни органи
при спазване в сроковете, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от
ЗАНН, надлежно са връчени на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите
права.
По възражението на жалбоподателя относно това, че АУАН е съставен
в присъствието само на един свидетел и липсва необходимата
индивидуализация на присъстващия свидетел, с което се нарушавало
изискването за гаранция за законосъобразността и за контрола върху
действията на администрацията, съдът намери следното: систематичното
тълкуване на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, както и на
разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН налага извода, че процесуалните правила
са спазени и когато АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, стига
той да е присъствал при извършване или установяване на нарушението.
Императивното изискване за двама свидетели е предвидено единствено в
случаите, когато няма възможност /респективно – ако такива липсват/, актът
да се състави в присъствието на свидетелите, присъствали при извършване
и/или установяване на нарушението. Само в тази хипотеза съставянето на
акта в присъствието на един свидетел представлява нарушение на
процесуалните правила. На горния извод сочи и разпоредбата на чл. 43, ал. 1
ЗАНН, която изисква АУАН да е подписан от поне един свидетел, т. е.
подписът на един свидетел е достатъчен, за да отговаря съставения АУАН на
3
изискванията на ЗАНН. В процесния АУАН достатъчно индивидуализиран е
присъстващият свидетел Мутафчийски, посочен по три имена и служебен
адрес така, че не не възниква съмнение относно субекта. Що се отнася до
това, че на жалбоподателя като чужденец не е осигурен превод и така е
нарушено правото му на защита, съдът намира следното: по делото се
установи, че АУАН е съставен, а НП – издадено на жалбоподателя, който е
новозеландски гражданин. За него липсват каквито и да било данни, че
владее писмено и говоримо български език. На жалбоподателя не е извършен
превод на акта от български език от преводач. Това става ясно и посредством
разпита на свидетеля Б., който не отрича пред съда, че не е установил
обстоятелството, дали жалпоподателят владее български език. Потвърждение
на твърдението, че жалбоподателят не владее български език, са и
показанията на свидетеля А., която заявява пред съда, че М. Д.М. не владее
писмено и говоримо български език. Така е нарушено правото на
жалбоподателя да разбере, какво нарушение му се вменява. Това
представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. По отношение на останалите възражения за наличие на процесуални
нарушения при издаването на АУАН и НП и за пълнота на изложението съдът
намира, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в следното: не е посочена конкретна дата на извършване на
нарушението, а само на такава на установяването му. От разрешение за
пребиваване № *********, приложено като доказателство по делото е видна
неговата валидност /до 01.03.2021 г. /. Изхождайки от това съдът заключава,
че нарушението би следвало да е извършено един ден след изтичане на срока
на валидност, тоест на 02.03.2021 г. Такава дата обаче не е посочена в АУАН
и НП като дата на извършване на нарушението, а вместо това за такава е
възприета датата на извършване на проверката. По своята същност, това е
съществено нарушение на процесуалните норми и е самостоятелно основание
за отмяна на оспореното НП. На следващо място съдът намира, че
жалбоподателят е санкциониран за действия, които не попадат в приложното
поле на чл. 34 от ЗЧРБ. Съгласно чл. 34 от ЗЧРБ, всеки чужденец е длъжен да
напусне пределите на страната до изтичане на разрешения срок на
пребиваване. Според описаното в АУАН и НП обаче, нарушението се
изразява в това, че жалбоподателят е превишил разрешения му срок на
4
пребиваване. В този смисъл органът е приел, че нарушението се изразява в
неразрешено фактическо пребиваване в страната в продължение на 23
/двадесет и три/ дни, а не за ненапускането й до изтичане на определен срок за
пребиваване. Това представлява съществено противоречие между словесното
описание на нарушението и приетата за него правна квалификация. Не на
последно място, от диспозитива на акта и на наказателното постановление не
става ясно, по силата на какъв документ на жалбоподателя е разрешен
твърдян срок за пребиваване в Р България, след който срок е той е останал в
страната. Безспорно е нарушено правото на защита на жалбоподателя да
разбере административното обвинение, респективно той е поставен в
невъзможност да организира адекватно защитата си.
Ръководен от горното съдът счита, че са налице абсолютни
предпоставки за отмяна на процесното НП като незаконосъобразно и
неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването му. Ето защо, то следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото и претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът взе предвид
препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, и установи, че
направеното искане за разноски в размер от 300.00 лева съответства на
минималното адвокатско възнаграждение, съгласно Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, затова следва да
се присъди възнаграждение в този размер. Искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение – следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20 от 13.04.2021 г., издадено от
началник на група „Миграция“ при ОДМВР, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 48, ал. 1, т. 3 от Закона за чужденците в Република България
/ЗЧРБ/, за нарушение на чл. 34 от ЗЧРБ, на М. Д.М. (...)х е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 500.00 лева.
ОСЪЖДА МВР да заплати на М. Д.М. адвокатско възнаграждение в
5
размер на 300.00 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд С. – град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6