Решение по дело №1600/2016 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 2
Дата: 5 януари 2017 г. (в сила от 30 ноември 2018 г.)
Съдия: Михаил Георгиев Михайлов
Дело: 20165510201600
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 ноември 2016 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

К. 05.01.2017 год.

                                      

                   Казанлъшкият районен съд, наказателно отделение, четвърти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                 

                                                            председател: Михаил Михайлов,

 

при участието на секретаря А.Д., като разгледа докладваното от съдия Михайлов АН дело №1600/ 2016 год. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното: 

                   Обжалвано е наказателно постановление №14-0284-002226/ 14.08.2014г., издадено от началника на РУП-К..     Жалбоподателят А.Д. останал недоволен от наложеното му наказание и моли съда да отмени цитираното наказателно постановление, което счита за незаконосъобразно и неправилно. В с.з. представя писмено становище.  

                   Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по делото.

                   Съдът, след като извърши цялостна проверка на констативния акт, наказателното постановление, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приобщените към делото доказателства, приема за установено следното:     

                   Жалбата е подадена в срок от лице, имащо право на такава, поради което съгласно чл.59 ал.2 от ЗАНН съдът приема, че същата е допустима.       

                   Административно- наказващият орган е приел за установено, че на 16.07.2014г. в 18,31 часа в гр.К. по бул. „О.“ до автосервиз „Т.“ в посока в посока юг-север, А.Б.Д., като водач на МПС, управлявал л.а.„Мерцедес 250Д“ с рег.№****, собственост на Б. Х. Д., със скорост 96 км/ч. при максимално разрешена 50 км/ч. за населено място. Скоростта е била фиксирана с тарирано техническо средство „Трафик радар TR4D“ с фабричен №282. Приспаднат толеранс 3 км/ч.- наказуема скорост 93 км/ч.  

                   Началникът на РУП-К. счел, че нарушителя е водач, който превишава разрешената максимална скорост за населено място от 41 до 50 км/ч.  

                   АНО приел, че жалбоподателя виновно е нарушил разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП му наложил административно наказание- глоба в размер на 300/триста/ лева.       

          Настоящият съд намира,че в хода на административно-наказателното производство, бе доказано по безспорен начин, че А.Б.Д. е осъществил вмененото му, с АУАН и с издаденото въз основа на него наказателно постановление, нарушение на ЗДвП. Не бе представено нито едно доказателство в подкрепа на депозираната жалба. Твърденията в последната, според подателя й, касаят само допуснати съществени нарушения на процесуални правила и изтекли давностни срокове.

          Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и правно защитените интереси на гражданите и организациите- страни в административно-наказателното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довежда до знанието на адресата съображенията, по които административно-наказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна пък наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според Закона за административните нарушения и наказания е такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на НП. За да предизвика целените с издаването му правни последици НП като писмено обективирано волеизявление следва да съдържа изначално определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да има обема на наказателното постановление, са посочени в чл.57 ал.1 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба наказателното постановление следва да притежава задължителни реквизити, наличието на които са гаранция за правилно и законосъобразно ангажиране на административно- наказателната отговорност на нарушителя. В настоящия случай  контролният орган, констатирайки адм.нарушение, го е описал фактически, като това описание съответства в пълен обем на законовата разпоредба, която е нарушена и по която се налага санкция. В АУАН и НП са посочени изпълнително деяние и  фактите и обстоятелствата, с които конкретно е следвало да се съобрази, но не го е сторил жалбоподателя. Следователно в хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.  

Съдът не възприема и аргумента, че била изтекла абсолютната погасителна давност за административно-наказателно преследване по настоящото дело, като се ръководи и от съдебната практика в тази насока, а именно- Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015г. на ВКС по тълк.дело №1/2014 г. на ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, докладвано от  съдиите Лозан Панов и Румен Петров, съгласно което сроковете по чл.34 от Закона за административните нарушения и наказания са давностни и разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс или по-конкретно към чл.81 ал.3, във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от него. Оттам се установява абсолютната погасителна давност за адм.нарушения в случая е четири години и шест месеца. В случая А.Б.Д. е бил привлечен към административно-наказателна отговорност за извършено от него деяние на 16.07.2014г. Следователно абсолютният давностен срок  за погасяване на административно-наказателно преследване спрямо жалбоподателя за извършените нарушения все още не е изтекъл. 

         С оглед на гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 пр.I от ЗАНН съдът

Р   Е   Ш   И :

        

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №14-0284-002226/ 14.08.2014г., издадено от началника на РУП-К., с което на А.Б.Д. с адрес: ***, с ЕГН **********, е било наложено административно наказание- глоба в размер на 300/триста/ лева. 

         Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.

                                                                          

Районен съдия: