№ 57
гр. Сливен, 11.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и
трета гоД. в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. М.а Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х.А
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20222200500544 по описа за 2022 гоД.
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.М. пълномощник на
Д. Д. Б., ЕГН ********** гр. ***, Р. Д. А., ЕГН ********** от гр. ***, Н. Д.
Н., ЕГН ********** от гр. *** и М-М К. Д., с ЕГН ********** от ***, против
решение № 210/11.11.2022г. по гр.д. № 783/2022г., на РС – Нова Загора, с
което е бил отхвърлен предявеният от жалбоподателите против Н. И. Н., ЕГН
********** от гр. Д.град, обл. Х., ул.„ *** иск с правно основание чл.87, ал.3
от ЗЗД за разваляне на съдебна спогодба утвърдена с определение от
23.03.1995г. по гр.д. № 235/1995г. на Новозагорския районен съд, в частта с
която в дял на И. Д. Н., ЕГН ********** е даден недвижим имот находящ се в
***, представляващо дворно място от 770 кв.м., с находящи се в него къща,
лятна кухня, и стопански сгради , съставляващо парцел ***по регулационния
план на селото, срещу поето задължение от И. Д. Н. за издръжка и гледане на
1
К. И. П.. С обжалваното решение въззивниците са били осъдени да заплатят
деловодни разноски на въззиваемата страна в размер на 1200.00лв.
Решението е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на събраните
по делото доказателства. Основното възражение на страната е, че съдът
неправилно е разтълкувал свидетелските показания като необосновано е дал
предпочитания на свидетелите на ответната страна. Според жалбоподателя от
свидетелските показания се било установило, че бащата на ответницата не е
изпълнявал поетото задължение за издръжка и гледане на неговата майка –
наследодател на страните. Полаганите грижи следвало да бъдат лични. След
неговата смърт дъщеря му следвало да намери начин и да узнае за откритото
му наследство, респективно за възникналото и задължение да гледа баба си и
да полижи грижи за нея до настъпването на смъртта и.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да
бъде уважен. Няма направено искане за присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от адв.П., пълномощник на Н. И. Н., ЕГН ********** от гр. Д.град, обл. Х.,
ул. „ ***, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочва, че от
събраните по делото доказателства се било установило, че И. Н. и К. П. са
живели заедно, в едно домакинство до смъртта на Н., че П. нито преди
смъртта на Н., нито след това е пожелала да оспори съдебната спогодба, че
никога не се е оплакала от това, че синът и не се грижи за нея и не и дава
издръжка. Самата ответница не била виждала баща си от 2 годишна възраст,
не знаела за съдебната спогодба, за ангажимента за издръжка и гледане, който
е бил поел баща и и научила за неговата смърт и за тази на баба си, около
четири години след като баща и починал. Съобщено и било от леля и. По този
начин не можело да и се вмени във вина неизпълнението на задължението за
издръжка и гледане на баба и, тъй като била налице причина, която не може
да и се вмени във вина. От друга страна били налице данни, че с договори за
покупко – продажба на земеделски земи са били прикрити договори за
дарение на земеделски земи собственост на общата наследодателка П., които
били извършени след смъртта на баща и, когато баба и била на 100 години.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено и да се присъдят
деловодни разноски.
2
В с.з. въззивниците, редовно призовани се явява единствено
въззивницата Б., както и процесуалният им представител адв.М.а, който
заявява, че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена.
Претендира разноски.
В с.з. въззивваемата не се явява лично. Представлява се от представител
по пълномощие адв.П., която, поддържа отговора на въззивната жалба и моли
да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивниците на 17.11.2022г.
и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 28.11.2022
г. е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е
изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради
което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с
оглед процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
С определение от 1995г. РС-Нова Загора е утвърдил съдебна спогодба
между И. Д. Н. – баща на ответницата - Н. И. Н., Д. Д. Б. – ищца и К. И. П. –
общ наследодател на ищците, майка на И. Н. и Д. Б.. С определението на съда,
делът на К. П. е бил поставен в дял на И. Н. срещу поето от него задължение
за издръжка и гледане на К. П. до края на живота и. От данните по делото е
видно, че К. П. – поч.2020г. е надживяла сина си И. Н. – поч.2018г.
Страните са поставили два въпроса за разрешаване от съда. Първият е
дали е имало неизпълнение на поетото задължение за издръжка и гледане от
И. Н. по отношение на К. П., а вторият въпрос е дали е налице неизпълнение
на уговорката за издръжка и гледане от страна на ответницата Н. И. след
настъпилата смърт на И. Н..
По делото са разпитани две групи свидетели – водените от ищците –
св.В., св.Р., св.Д. и водените от ответницата – св.П. (майка на ответницата),
св.И. и св.С.. Първата група свидетели са длъжностни лица от кметството на
3
селото и като такива към тях се е обръщала ищцата Б. за съдействие по
различни поводи. Освен това Б. била дала земеделската си земя за
обработване на бащата на св.В.. Втората свидетелка св.Р. се намира в
зависимо положение спрямо В., тъй като работи в ръководеното от него
кметство. Според техните показания И. Н. въобще не се е грижил за майка си
К. П., а всички грижи били полагани от ищцата Б., която заплащала на жени
да полагат грижи, купувала храна и поддържала къщата.
Втората група свидетели – св.И. и св.С. са придобивали дългогодишни,
лични впечатления от ежедневния живот на И. Н. и К. П., тъй като работата
на св.И. – селски овчар и работното време на св.С. ( предимно събота и
неделя), са ги поставяли в ежедневен , пряк и непосредствен контакт с тях. От
техните показания е видно, че до смъртта си И. Н. се е грижел за своята майка
– пазарял, викал жени от селото за да свършат необходимата работа по пране
на килими и др., за което заплащал лично. К. П. никога не се била оплакала от
липсата на грижи. Ищцата Б. идвала при майка си много рядко.
Св.С. бил сключил предварителен договор с ответницата за закупуване
на процесния имот, но след завеждане на исковата молба договорът бил
развален и даденото капаро било върнато. Към настоящия момент той си бил
закупил друго жилище.
Съдът даде предпочитания на свидетелските показания на св.И. и св.С.,
тъй като в продължение на много години те са имали непосредствен поглед
върху живота на К. П. и И. Н. и не посочват нито един случай, в който К. П.
да е изразила оплакване от начина, по който е гледана. Техните показания
също така кореспондират с фактите, които са се случили след смъртта на И.
Н., а именно упълномощаването от страна на К. П. другите наследници да
прехвърлят на свое име недвижими имоти ( зем.земи), които биха останали в
наследство. Очевидно се касае за акт на благодарност за положените след
смъртта на И. Н. грижи. Също така е показателен фактът, че тя не е пожелала
да се предприемат действия по разваляне на процесната съдебна спогодба, с
която недвижимият имот в с.С. е бил поставен в дял на И. Н.. Очевидно тя е
намирала за справедливо този имот да остане в наследството на внучката и –
ответницата Н. И..
По отношение на показанията на св.В. и св.Р., съдът намира, че те не са
напълно незаинтересовани свидетели, поради наличието на частичен
4
икономически интерес за св.В. и подчиненото положение на св.Р.. Следва да
се отбележи, че св.Р. е имала възможност за наблюдение на част от живота на
К. П. и И. Н. – само за няколко месеца и то за няколко часа през седмицата.
Тя не знае как са се изпълнявали задълженията за издръжка и гледане от И. Н.
през годините. От друга страна следва да се отбележи, че полагайки грижи
чрез наемането на св.Р., и вземането в Сливен на К. П. след смъртта на И. Н.
ищцата Б. е изпълнила свой нравствен дълг, неизпълнението на който би
могло дори да я направи недостойна да наследява.
С оглед на изложеното, съдът намира че от данните по делото не се
установи неизпълнение на поетото задължение за издръжка и гледане по
отношение на К. П. от И. Н. през всичките години до неговата смърт през
2018г.
По отношение втория въпрос поставен за разглеждане от съда - дали е
налице неизпълнение на уговорката за издръжка и гледане от страна на
ответницата Н. И. след настъпилата смърт на И. Н., съдът намира, че
отговорът е отрицателен.
За да бъде ангажирана с отговорност по изпълнение на договора за
издръжка и гледане ответницата е следвало да има възможност да узнае за
това свое задължение. Няма как да изпълни нещо, което не знае че следва да
изпълнява. Няма спор от данните по делото, че от двугодишна възраст, след
развода на родителите си ответницата не е поддържала никакви отношения с
баща си и с роднините по бащина линия. Тя не е знаела нито за настъпилата
смърт на баща си през 2018г., нито за поетото от него задължение за
издръжка и гледане на баба и през 1995г., нито за последвалата смърт на К. П.
през 2020г. Всичко това ответницата е узнала от своята леля – ищцата Б. едва
през 2021г., когато тя я издирила в гр.Д.град. Нелепо е твърдението, че
ответницата би могла да научи за настъпилите събития от фейзбук или от
медиите. Все пак говорим за много възрастни хора, които едва ли са имали
профили във фейзбук, а по делото няма данни по някакъв публичен начин –
чрез съобщение в медиите, да е била съобщена настъпилата им кончина.
Ищцата Б. е имала възможност след настъпилата смърт на брат си И. Н. да
потърси ответницата, така както е направила през 2021г. и да я уведоми за
нейните задължения. Очевидно това не е било направено по користни
подбуди, за да може да се търси виновно неизпълнение от страна на
5
ответницата на съдебната спогодба. Никой не може да черпи права от своето
некоректно поведение. Ответницата не е била уведомена за задължението си,
не е можела сама да научи за него, не е отказа изпълнение и не носи
отговорност за неизпълнението на поетото от баща си задължение по
отношение на К. П. след неговата смърт. Съдебната спогодба не може да бъде
развалена поради неизпълнение на ответницата Н. Н..
Тъй като правните изводи на първоинстанционния съд съвпадат с тези
на въззивната инстанция обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на процеса и поради липса на възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, въззивниците
следва да бъдат осъдени да заплатят общо на въззиваемата деловодни
разноски за настоящата фаза на производството в размер на 1500.00лв.-
адвокатско възнаграждение.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №210/11.11.2022г. по гр.д. № 783/2022г. по
описа на Районен съд – Нова Загора.
ОСЪЖДА Д. Д. Б., ЕГН ********** гр. ***, Р. Д. А., ЕГН **********
от гр. ***, Н. Д. Н., ЕГН ********** от гр. *** и М-М К. Д., с ЕГН
********** от *** да заплатят на Н. И. Н., ЕГН ********** от гр. Д.град, обл.
Х., ул.„ *** деловодни разноски за въззивна инстанция в общ размер на
6
1500.00 ( хиляда и петстотин) лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване на
съобщението за постановяване на решението пред ВКС на Република
България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7