РЕШЕНИЕ
№ 2375
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
дв***есет и девети януари през две хиляди дв***есет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докл***ваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110168909 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 от Закона за
платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС).
Ищецът Н. Д. М., ЕГН ********** е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „ЮБ“ ***, ЕИК *** за заплащане
на сумата от 4000 лв., представляващ неправомерен отказ от страна на
длъжника да възстанови посочената сума на заявителя, представляваща
стойност на два броя неразрешени операции от 07.09.2023г. на стойност
съответно 2500 лв. и 1500 лв., ведно със законна лихва от 17.10.2023г. до
изплащане на вземането. След д***ени от съда указания по реда на чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на
изд***ената Заповед за изпълнение. В исковата молба се твърди, че ищецът е
бил клиент и е ползвал услугите на ответника „ЮБ“ ***, ЕИК ***, като е имал
открити две банкови сметки при ответника – разплащателна сметка в лева с
IBAN: *** и спестовна сметка в лева с IBAN: ***.
На 07.09.2023г. ищецът твърди, че получил SMS на мобилния си
телефонен номер, който ползвал в интернет банкирането с информация, че
„превод за сумата от 4900 лв. е спрян за допълнителна обработка“. Посочва, че
незабавно се свързал с центъра за обслужване на клиенти на *** и заявил да
бъдат блокирани всички негови сметки, карти. Излага се, че на 08.09.2023г.
подал и формуляр за оспорване на плащания с банкова карта в най-близкия
клон на ***, тъй като били извършени общо 2 неразрешени платежни
операции на следната стойност: 2500.00 лева за плащане към „СО“ ЕООД и
1
1500.00 лева за плащане към „СО“ ЕООД или общо в размер на общо 4000 лв.
Посочва, въпреки незабавното уведомяване на *** за неразрешените
транзакции, ответникът не е възстановил стойността на неразрешени
платежни операции на ищеца.
По изложените в исковата молба доводи и съображения ищеца
обуславя правния си интерес от предявения иск и моли за неговото уважаване.
Претендира направените по производството разноски.
С оглед гореизложеното, ищеца моли съда да постанови решение, с
което да осъди, на основание чл.79 от ЗПУПС, "ЮБ" ***, ЕИК ***, със
седалище и ***рес на управление: гр. ***, да му плати сумата от 4000,00 лв.
(четири хиляди лева), ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на заявлението до окончателното й изплащане, представляваща
невъзстановената част от общата стойност на неразрешени платежни
операции за извършени транзакции от открита при ответника карта на ищеца.
Претендира разноски по делото.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор
на искова молба, с която сочи, че искът е допустим, но по същество е
неоснователен.
Не оспорва, че ищецът Н. М. е бил в договорни отношения с „ЮБ"
***, както и че към датата на извършване на оспорените от ищецът платежни
операции, последният е титуляр на разплащателна сметка в „ЮБ“ *** в лева с
IBAN *** и имал сключен договор за предоставяне на услугата „Интернет
банкиране“ от 28.03.2018 г., както и че ищецът е титуляр на спестовна сметка с
IBAN***. Не спори, че на 08.09.2023 г. от ищецът бил формуляр за оспорване
на трансакции, в офис на „ЮБ" *** в гр*** ***, които били извършени чрез
услугата „Електронно банкиране" на „ЮБ"’ ***. Сочи се, че в молбата ищецът
оспорва и отрича да е извършвал 2 бр. трансакции, 2 бр. такси по повод
трансакциите и едно нареждане на сума от спестовната си сметка към
разплащателната си сметка.
Твърди, че на 28.03.2018 г. ищецът сключил договор за интернет
банкиране, в който ищецът изрично е посочил като свой мобилен телефон -
********** и имейл ***рес *** които не били променяни впоследствие.
Сочи, че в съответствие със Закона за платежните услуги и
платежните системи, активирането на приложението „One Wallet by Postbank”
било осъществено на дата 07.09.2023 г. в 18:25 часа и е потвърдено с данните
от профила на клиента в системата за интернет банкиране на ***.
Релевират се доводи, че процесните платежни операции, извършени
чрез интернет банкирането на клиента били потвърдени чрез приложението
софтуерен токън „***“, а именно чрез прилагане на з***ълбочено
установяване идентичността на клиента, които включва з***ължително
активиране на софтуерният токън, чрез въвеждане на два кода.
Подчертава се, че интернет банкирането на *** може да се използва
2
от различни устройства на клиента и от различни IP ***реси, стига клиентът
да въведе коректно потребителско име и парола, но може да има само една
активна сесия — не може от две устройства едновременно да се достъпва до
Интернет банкирането.
Излага се твърдение, че всички операции са извършени или от ищецът
или от лице, на което последният е разкрил или е допуснал да разкрие
информация необходима за извършването на тези операции.
На следващо място се посочва, че е налице допусната груба
небрежност от страна на ищеца при защита и опазване на персонализираните
защитни характеристики, служещи за достъп до неговите собствени пари.
Подчертава се, че в случая не са налице данни оспорените операции
да са извършвани пор***и пробив в системите, за които отговаря „ЮБ“ ***.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Между страните не е спорно обстоятелството, а и видно от
приобщения по делото договор се установява, че между ищеца Н. Д. М. и
„ЮБ“ ***, гр. София, от 11.12.2023 г. са налице облигационни отношения по
повод подписан договор за издаване на дебитна карта и предоставяне на
банкови услуги за физически лица и Общи условия за платежни сметки и
услуги, дебитни карти.
Не е спорно в отношенията между страните, че ищеца Н. Д. М., има
открита банкова сметка, към която разполага с изд***ена дебитна карта с
възможност за извършване на онлайн плащания.
Между страните не е спорен факта, че на 07.09.2023 г. от банковата
сметка на ищеца са извършени трансакции - общо на брой 2, на обща стойност
от 4000,00 лева.
От приетия по делото Формуляр за оспорване на плащания с банкова
карта, се установява, че ищецът Н. Д. М подал до „ЮБ“ ***, на 08.09.2023 г.
оплакване, в което изложил, че от сметкйата му били наредени две транзакции
от по 1500 лв. и 2500 лв. в полза на трето лице без негово съгласие. /лист 10 и
11 от делото/.
Приобщено по делото е Писмо изх. № 9300-743/21.09.2023 г. относно
под***ено заявление от ищеца Н. М. от 08.09.2023 г., в което се излага
становището на "ЮБ“ ***, че *** счита, че няма основание за възстановяване
на оспорените от ищеца суми за сметка на ***.
За установяване на твърдените обстоятелства са допуснати съдебно –
счетоводна и съдебно техническа експертизи.
От допуснатата съдебно счетоводна експертиза се установява, че
нареждането или съгласието на платеца за изпълнение на платежна операция
може да се оттегли от платеца преди осъществяване на платежната операция
да е станала неотменима, като принципното положение е, че платецът не може
да отменя платежното нареждане след получаването му от доставчика на
3
платежни услуги на платеца (от ***) - чл. 85, ал. 1 от ЗПУПС. Вещото лице
сочи, че веднъж получила данните за нареждането, то става неотменимо, а
самото получаване се осъществява по електронен път, чрез размяна на
съобщения между участниците в платежния процес, като последващ отказ е
възможен след това само по взаимно съгласие на наредителя и получателя.
Вещото лице посочва, че след като операцията е авторизирана от клиента
наредител, то осчетоводяването не може да не бъде извършено.
От допуснатата съдебно техническа експертиза се установява, че
софтуерният токън представлява мобилно приложение с име „***”, което се
изтегля от съответния за телефона онлайн магазин и се инсталира на мобилен
телефон. Сочи, че приложението се активира от интернет банкирането, като
при активиране изпраща два кода. Вещото лице твърди, че софтуерният токън
е заявен на 07.09.2023 г. в 17:14 ч. и активиран на 07.09.2023 г. в 17:16 ч., като
за целта са изпратени два различни кода – един, чрез имейл до *** на
07.09.2023 г. в 17:14 ч. и втори код, чрез SMS/Viber съобщение на телефонен
номер ********** на същата дата в 17:14 ч., като в текста на съобщението е
описано, че полученият код е за активиране на „***” и е посочено, че
въвеждането на кодовете следва да бъде извършено единствено в
приложението „***”. Изтъква, че с въвеждането на кодовете в приложението
се активира софтуерен токън „***”, който служи за потвърждаването на
платежни операции. Сочи, че токъна не може да е активен на повече от едно
устройство едновременно, като при опит за нова активация на софтуерен
токън на ново мобилно устройство в интернет банкирането се вижда
информация, че е активиран нов токън, който се асоциира с телефонен номер,
който е попълнен в потребителският профил в ***.
Установява се още, че самото заявяване на софтуерния токън е
извършено след коректно въвеждане на комбинация от потребителско име и
парола на ищеца Н. М. в интернет банкирането, като пор***и това, че
интернет банкирането допуска потребителите след въвеждане на тяхното
потребителско име и парола, то всеки, който знае потребителското име и
парола, може да получи достъп до сметките на клиент на ***, но за да бъде
извършен превод той трябва да бъде потвърден чрез приложението „****“,
което се активира отделно, чрез изпращане на два нови кода, единият на
имейла, а другият на Viber или SMS на клиента, като активирането става след
въвеждане в приложението „***“ и на двата кода. Сочи се, че интернет
банкирането притежава възможност за изпращане на съобщения по Viber/SMS
или e-mail при множество събития, като : Създаване превод, Подписване
превод, Изпращане на превод, Отказан превод и други, а Мобилното
банкиране притежава възможност за допълнителна защита, чрез биометрия
или ПИН код на телефона. Вещото лице счита, че след като не е известно
ответника да е имал технически проблеми с интернет банкирането през
процесният период, единствената възможност друго лице, освен титуляра да
има достъп до интернет банкирането на ***, е другото лице да притежава
потребителското име, паролата за интернет банкирането на ищеца, както и
4
достъп до телефона му, или пък дублиращ GSM с неговият мобилен номер.
От експертното заключение се установява още, че процесните
операции, с които са наредени сумите от 2500лв. и от 1500 лв. са извършени
на 07.09.2023г. съответно в 17:21:41 ч. и в 17:20:31 ч. Установява се, че
нарежданията са извършени от IP *** с местонахождение гр. *** и от IP***.
В открито съдебно заседание от 29.01.2025 г. вещото лице допълва, че
от ай-пи ***ресите от *** и *** са наредени тези транзакции.
Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства, съдът
намира, че предявеният иск се явява основателен по следните
съображения:
За успешното провеждане на предявения осъдителен иск в тежест на
ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания
случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно
доказване следните правнорелевантни факти, от които се ползва: че между
страните е съществувало валидно облигационно отношение по договор за
кредитна карта; че в срока на действие на договора е извършена платежна
операция, която не е била заявена от платеца, както и нейната стойност; че е
уведомил ответника за кражбата и неразрешена употреба на платежния
инструмент незабавно след узнаването; че е предприел разумни действия за
запазване на неговите персонализирани средства за сигурност.
От своя страна ответникът следва да установи всички положителни
възражения срещу предявените искове, в т.ч., че е възстановил стойността на
неразрешената платежна операция или че платежната операция е извършена
чрез използване на изгубен, откр***нат или незаконно присвоен платежен
инструмент, когато платецът пор***и небрежност не е успял да запази
персонализираните защитни характеристики на инструмента. Този извод
следва и от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС, който изрично възлага в
тежест на доставчика да установи автентичност на платежната операция.
Съдът намира, че от съвкупния доказателствен материал се
установява безспорно, че ищеца Н. Д. М., има открита банкова сметка, към
която разполага с изд***ена дебитна карта с възможност за извършване на
онлайн плащания.
Съгласно нормата на чл.70, ал.1 от ЗПУПС платежната операция е
разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й.
При липса на съгласие платежната операция е неразрешена. Предвид факта, че
ищеца изрично оспорва извършените операции, съдът приема, че процесните
платежни операции са неразрешени, по смисъла на посочената законова
разпоредба.
Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС, предвижда, че в случай на
неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца
му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и
във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е
5
забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на
платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми
съответните компетентни органи за това. Вальорът за заверяване на
платежната сметка на платеца е не по-късно от датата, на която сметката е
била з***ължена със сумата на неразрешената платежна операция.
Следователно пораждането на з***ължението на "ЮБ“ ***, за
възстановяване на платежната сметка на ищеца Н. Д. М. в състоянието, в което
би се намирала преди изпълнение на неразрешените платежни операции се
обуславя от факта на изпълнена неразрешена платежна операция, за която
обаче доставчикът на платежни услуги е бил уведомен от ползвателят на
платежни услуги без неоснователно забавяне, след като е узнал за такава
операция, която поражда възможност за предявяване на правата му, но не по-
късно от 13 месеца от датата на з***ължаване на сметката му, като е въведена
презумпцията, че ползвателят на платежни услуги е узнал за неразрешената
или неточно изпълнената платежна операция най-късно с получаването на
информацията, която доставчикът е длъжен да му предостави във връзка с
платежната операция, съгласно разпоредбата на чл. 77, ал. 1 и ал. 2 ЗПУПС.
Въз основа на формирания извод, че оспорените от ищцата платежни
операции представляват именно неразрешени такива, е необходимо да се
прецени дали за същите *** е уведомена от ползвателя на платежната сметка
без неоснователно забавяне от узнаването им. Законът е въвел презумпцията,
че ползвателят се счита да е узнал за неразрешената платежна операция най-
късно с получаването на информацията, която доставчикът е длъжен да му
предостави по правилата на ЗПУПС. В случая изискването за уведомяване на
*** без неоснователно забавяне е предвидено в действащия ЗПУПС.
Разпоредбата на чл. 71 от Директива (ЕС) 2015/2366 на ЕП и на Съвета от 25
ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар също
предвижда, че ползвателят на платежни услуги получава корекция на
неразрешена платежна операция от доставчика на платежни услуги само ако
го уведоми без неоснователно забавяне, че е узнал за такава операция, която
поражда възможност за възникването на претенции и не по-късно от 13
месеца след датата на з***ължаване на сметката.
Нормативната уредба не дефинира използваният термин
"неоснователно забавяне". Принципно, за да е налице забавяне (забава), то
следва да е дължимо и обективно възможно предприемането на съответното
поведение, в случая нотифициране на доставчик на платежни услуги за
извършени неразрешени от ползвателя на платежна сметка операции. Това
предполага дължащият активното поведение (уведомяване) да е узнал за
факта на извършване на платежните операции, за да е възможно да прецени
разрешени ли са те или не. От момента на узнаването става дължимо
уведомяването на ***, съответно като извинимо (основателно) забавяне би се
считало само това, което се дължи на проявлението на външни причини, които
са препятствали извършване на дължимото действие и които ескулпират
ползвателя на платежната сметка за проявеното бездействие (неуведомяване
6
на ***). Налага се извод, че уведомяването е дължимо веднага (в разумен
срок) от узнаването и всяка забава, за която не се твърдят уважителни
причини, би била неоснователна.
Законът установява презумпция за узнаване на извършването на
платежните операции от момента на получаването на информацията, която
доставчикът е длъжен да предостави на ползвателя във връзка с движението
на парични средства по платежната сметка, т. е. от предоставянето на
месечните банкови извлечения на негово разположение.
Съдът, като съобрази приетото към доказателствения материал
съобщение от „ЮБ“ *** /лист 8 от делото/ от дата 21.09.2023 г., относно
под***ена жалба във връзка с осъществени неразрешени трансакции, както и
Формуляр за рекламация на неразпознати/измамни транзакции с карта,
под***ен от ищеца Н. Д. М до „ЮБ“ ***, от 08.09.2023 г. /лист 10 от делото/, с
което ищеца уведомява *** относно установените от него на дата 07.09.2023г.
неразрешени трансакции, извършени от банковата му сметка, формира извод,
че ползвателят на платежната сметка - ищцата е уведомил *** за
неразрешените платежни операции, незабавно, т.е. без неоснователно
забавяне. Отделно от това, от допуснатата СТЕ, безспорно се установи, че
софтуерният токън е заявен на дата 07.09.2023 г. в 17:14 часа и е активиран
две минути по – късно.
Според разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗПУПС, в случай на неразрешена
платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му
възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и,
когато е необходимо, възстановява платежната сметка на платеца в
състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението на неразрешената
платежна операция.
Отговорността на доставчика на платежните услуги е изключена
единствено в хипотезите на чл.78, ал.4 от ЗПУПС , съгласно които когато
ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна
операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги, включително от
доставчика на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо,
използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че
платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал
чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое
от з***ълженията си по чл.
75. Доставчикът на платежни услуги, включително доставчикът на услуги по
иницииране на плащане, когато е приложимо, представя доказателства, че е
налице измама или груба небрежност от страна на ползвателя на платежни
услуги.
Установяването на елементите от фактическия състав на тези
изключения е в тежест на ответната страна.
От експертното заключение на вещото лице се установи, че процесните
операции, с които са наредени сумите от 2500лв. и от 1500 лв. са извършени
7
на 07.09.2023г. съответно в 17:21:41 ч. и в 17:20:31 ч., от следните IP ***реси
№*** с местонахождение гр. *** и от IP ***рес № ***.
При съвкупна преценка на така събраните доказателства, настоящата
инстанция намира, че платежните операции от 07.09.2023г. не биха могли да
се осъществят от потребителя от посочените в експертизата места съответно
гр.*** и гр. ***, с разлика между транзакциите около минута.
Отговорността на доставчика (ответник) отп***а по правилото на чл. 80,
ал. 3 и чл. 75 от ЗПУПС, съгласно които платецът понася всички загуби,
свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е причинил чрез
измама или с неизпълнението на едно или повече от з***ълженията си по чл.
75 (да използва платежния инструмент в съответствие с условията за неговото
издаване и използване, които трябва да са обективни, недискриминационни и
пропорционални; да уведомява доставчика на платежни услуги или
упълномощено от него лице за загубване, кражба, присвояване или
неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването; 3.
след получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни
действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност,
включително да не записва каквато и да е информация за тези средства за
сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация
заедно с платежния инструмент) умишлено или пор***и груба небрежност.
По релевираното от ответника правоизключващо възражение по чл. 80,
ал. 3 ЗПУПС пор***и неизпълнение от ищеца на з***ълженията му по чл. 75,
т. 3 ЗПУПС, следва да се има предвид, че доказването на фактите по чл. 75, т.
3 ЗПУПС съгласно чл. 78, ал. 4 ЗПУПС също е поставено в тежест на
доставчика на платежни услуги, като заключение за това, че платецът
умишлено или при груба небрежност не е изпълнил з***ълженията си, не
може да се направи само от факта на използване на платежния инструмент,
което е регистрирано от ***, а трябва да бъдат установени конкретни факти
относно начина на действие на платеца и неговото субективно отношение при
изпълнение на з***ълженията му.
В случая не са събрани доказателства ищецът доброволно и
целенасочено да е предоставил персонализираните си средства за сигурност
на трето лице, пор***и което не е налице умишлено неизпълнение на
з***ължението по чл. 75, т. 3 ЗПУПС.
За използваното понятие "груба небрежност" липсва легална
дефиниция, но в достатъчна степен е разяснена в съдебната практика,
постановена от ВКС, която приема, че "грубата небрежност" представлява
неполагане на дължимата грижа, но според абстрактен модел - грижата, която
би положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на
значително по-елементарна степен на загриженост, т.е. за груба небрежност се
изисква да не са положени и най-малките усилия, и най- малката грижа за
съхранение и за използване на персонализираните защитни характеристики на
платежния инструмент, така че те да не станат достояние на трети лица. По
8
делото липсват доказателства за конкретно поведение на ищеца, което да сочи
на непредприемане от него на всички разумни действия за опазването в тайна
на персонализираните си средства за сигурност.
По гореизложените съображения, извършените на 07.09.2023г.
трансакции представляват неразрешени платежни операции, за които
доставчикът на платежни услуги е уведомен своевременно /без неоснователно
забавяне/ и дължи възстановяване на тяхната стойност.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е установено
наличието на посочените по-горе предпоставки, пор***и което предявеният
иск се явява основателен.
Предвид основателността на предявения иск, ответникът следва да
бъде осъден да заплати общата сума от 4000,00 лв.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има единствено ищецът в производството пред първата инстанция.
В съответствие със з***ължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
Предвид направеното възражение за прекомерност от страна на
ответника, настоящият съдебен състав счита последното за основателно
пор***и следните съображения:
По делото е приложен договор за правна защита и съдействие от
11.12.2023 г., от който е видно, че заплатеният ***вокатски хонорар от ищеца е
в размер на 1000,00 лева. Съобразявайки материалния интерес по делото в
размер на 4000,00 лева и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на ***вокатските възнаграждения,
следва извода, че при интерес от 1000 лв. до 10000 лв. ***вокатското
възнаграждение се формира по следния начин – 400 лв. + 10% за горницата
н*** 1000,00 лева. Горницата н*** 1000 лева възлиза в размер на 3000,00 лева.
Сумата от 400,00 лева събрана със сумата от 300,00 лева възлиза общо в
размер на 700,00 лева, която представлява минималното ***вокатско
възнаграждение, предвидено съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
заплащане на ***вокатски хонорар по такъв материален интерес.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал1 от ГПК ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца доказаните разноски в размер на
80,00 лева държавна такса за заповедното производство, сумата от 500,00 лева
***вокатско възнаграждение за заповедното производство, сумата от 80,00
лева държавна такса за исковото производство, сумата от 700,00 лева за
***вокатско възнаграждение в исковото производство и сумата от 600 лв.,
депозит за ВЛ.
Водим от горните мотиви, съдът
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че "ЮБ" ***, ЕИК ***, със
седалище и ***рес на управление гр. ***, ДЪЛЖИ на Н. Д. М., ЕГН
********** с ***рес гр. ***, на основание чл. 79 ал.1 от Закона за платежните
услуги и платежните системи, сумата от 4000,00 лв., представляваща
невъзстановена част от общата стойност на неразрешени платежни операции
за извършени на 07.09.2023 г. транзакции от банкова карта на ищеца, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението – 17.10.2023 г. до окончателното й изплащане, за която е
изд***ена Заповед за изпълнение на парично з***ължение от 24.10.2023 г. по
ч.гр.д. № 57066/2023г. по описа на СРС, 66 състав.
ОСЪЖДА "ЮБ" ***, ЕИК ***, със седалище и ***рес на
управление гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д. М., ЕГН ********** с ***рес гр.
***, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 580 лв. представляваща
разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
57066/2023г. по описа на СРС, 66-ти състав, както и сумата от 1380 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски гр***ски съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10