№ 622
гр. Горна Оряховица, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20224120101039 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Производството е образувано по иск на С. И. Я. срещу
„Електроразпределение Север“ АД за заплащане (връщане) на сумата от 38
лв., платена от нея без основание на 05.11.2021 г., като начислена за
възстановяване преноса на електрическа енергия в обекта й. Ищцата твърди,
че е потребител на електрическа енергия в обект на адрес гр. ***, ул. ***, за
което е разкрита партида с клиентски номер ********** и абонатен номер
**********. Твърди се, че ищцата не извършила плащане по фактура №
**********/23.09.2021 г., издадена за корекция на сметката й, извършено от
„Електроразпределение Север“ АД, а на 05.11.2021 г. заплатила на ответника
общо 38 лв. – 19 лв. за „възстановяване на захранването на електромер М“ и
още 19 лв. за „експресно възстановяване (електромер) мрежи“ по две
фактури. Поддържа се, че сумата от общо 38 лв. е платена недължимо, защото
ответникът не е извършвал разходи за услугата, а клаузата на Общите
условия, предвиждаща заплащането на таксата, противоречи на ЗЕ и е
неравноправна в хипотезата на чл.143, т.2 ЗЗП. Признава, че на 24.06.2022 г. е
получила плащане, погасяващо процесното задължение. Моли за
постановяване на решение съобразно посочените факти и присъждане на
разноски и адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.1, т.1 ЗАдв.
Ответникът „Електроразпределение Север“ АД, чрез адв.А. М. - ВТАК
признава, че С. И. Я. е потребител на електрическа енергия в обект на адрес
гр. ***, ул. ***, за което е разкрита партида с клиентски номер ********** и
1
абонатен номер **********. Посочва, че снабдяването с електрическа
енергия в обекта е било прекъсвано поради неплащане в срок на потребената
електрическа енергия. Признава, че е начислил две такси в размер на 19 лв. за
възстановяване на захранването и тези такси са били заплащани от ищцата.
Твърди, че е върнал на ищцата исковата сума от общо 38 лв., получена от
него без основание, като е бил поканен за това с получаване на исковата
молба. Моли за постановяване на решение, с което иска да бъде отхвърлен с
присъждане на направените разноски в хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД
за връщане на даденото без основание. Искът се основава на твърдения за
разместване на имуществено благо (получаване на сумата от 38,00 лв.) въз
основа на нищожна договорна клауза на договора между страните. Страните
не спорят по нито един от тези факти, а признанието на ответника за
осъществяване на материалните предпоставки за възникване на
претендираното вземане, преценено по реда на чл.175 ГПК, се явява
подкрепено от приетите писмени доказателства. Съгласно фактура №
**********/04.11.2021 г. и фактура № **********/05.11.2021 г. ответникът
начислил, а видно от фискални бонове № 00227260019/05.11.2021 г. – ищцата
му заплатила, сумата от общо 38,00 лв. (плащания по всяка фактура за по 19
лв.). За ищеца е възникнало претендираното вземане да получи от ответника
връщане на платената от сума, доколкото ответникът не въвежда основание за
получаване на сумата, а тъкмо обратното – признава, че я е получил без да
му се дължи. При това положение доводите на ищеца за липса на реално
извършени разходи по възстановяване на захранването и за недействителност
на клаузата от общите условия, не подлежат на обсъждане.
Служебен бон № 00072915/24.06.2022 г. на „Български пощи“ АД
установява, че на посочената дата „Енерго-про продажби“ АД е заплатило на
ищцата сумата от 38,00 лв. с основание „доброволно плащане по гр.д. №
630/2022 на ГОРС“. Съдът обяви на страните за служебно известно, че
производството по цитираното дело било образувано по искова молба на
ищцата срещу „Енерго-про продажби“ АД с основание и искане, идентични с
процесните. Ответникът по това производство, също представялван от адв.А.
М., заел становище в отговора на исковата молба от 10.05.2022 г., че страна
по правоотношението е „Електроразпределение Север“ АД, а не „Енерго-про
продажби“ АД. На 21.06.2022 г. – денят, в който била депозирана и исковата
молба по настоящото производство, ищцата оттеглила иска си по гр.д. №
630/2022 г. по описа на съда, а с протоколно определение от 22.06.2022 г.
производството по него било прекратено. Ответникът получил препис от
исковата молба по настоящото производство на 30.06.2022 г. На 04.07.2022 г.
„Енерго-про продажби“ АД подало заявление до „Български пощи“ АД
плащането по пощенския запис да се счита извършено от
2
„Електроразпределение Север“ АД. От същото е видно още, че нареждането
за пощенския паричен превод е извършено на 23.06.2022 г. Ищцата признава
получаване на сумата от 38 лв. по обсъдения превод, както и че с него
вземането й е погасено. Като факт, настъпил след предявяване на иска,
погасяването на процесното вземане чрез плащане следва да бъде взето
предвид съгласно чл.235, ал.3 ГПК и то предпоставя отхвърляне на иска като
неоснователен.
По присъждане на направените разноски:
По общо правило отговорността за разноски възниква от
неоснователното причиняване на правния спор от една от страните, поради
което зависи от изхода на делото. Ищецът има право на разноски при
уважаване на иска (чл.78, ал.1 ГПК), а ответникът – при отхвърляне на иска и
при прекратяване на делото (чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК). Чл.78, ал.2 ГПК урежда
изключение от правилото на чл.78, ал.1 ГПК – разноските се понасят от
ищеца дори и ако искът му е уважен, когато ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. По аргумент от
противното от това правило, когато ответникът е дал повод за завеждане на
делото и поради негови действия в хода на делото (напр. погасяване на
задълженията), искът бъде отхвърлен или производството по делото бъде
прекратено, разноските следва да се присъдят в полза на ищеца.
Съдът принципно споделя съображенията на ответника, че не би могъл
да даде повод за завеждане на делото, ако не е бил поканен да изпълни
безсрочното задължение за връщане на даденото без основание, но в
конкретния случай те са неприложими. Ответникът не може да претендира, че
е узнал за задължението си едва с исковата молба, защото преди
получаването й е знаел за всички обстоятелства, от които е възникнало
задължението, а недобросъвествният длъжник не се нуждае от покана.
Обратната позиция не може да бъде защитена поради това, че се касае за две
отделни юридически лица, не само поради свързаността им, на която
акцентира ищцата, явна от действията на „Енерго-про продажби“ АД по
плащане на задължението (по гр.д. № 630/2022 г. на съда, а не наместо
„Електроразпределение Север“ АД), след като счита, че не е задължено към
ищцата лице. Дори да не бяха свързани лица, двете дружества са
представлявани от един същ процесуален представител, изразил становище
още на 10.05.2022 г., че „Електроразпределение Север“ АД е страна в
правоотношението, при което не може да се обоснове, че едва с получаване
на исковата молба той е научил за същото (вече платено) задължение. На
следващо място, заявлението до „Български пощи“ АД свидетелства, че макар
погасителният ефект на плащането да е настъпил по силата на чл.73 ЗЗД, във
вътрешните отношения между двете дружества не се касае за тази хипотеза,
защото изпълнилият чужд дълг в общия случай не би имал никакъв интерес
плащането да се счита направено от името на длъжника, а напротив.
Недобросъвестността на ответника (знанието за задължението) е
3
пречка да се приеме, че той не е дал повод за завеждане на делото, а
плащането в хода на производството предпоставя присъждане на разноски в
полза на ищеца (така Определение № 518/15.06.2012 г. по ч.пр.д. № 156/2011
г. на II Т.О. на ВКС; Определение № 277/14.05.2014 г. по ч.пр.д. № 2432/2014
г. на I Г.О. на ВКС; Определение № 625/25.11.2015 г. по ч.т.д. № 3056/2015 г.
на I Т.О. на ВКС и мн.др.). От негова страна е направено такова искане и са
представени доказателства за заплащане на държавна такса от 50 лв.
Представен е договор за правна защита и съдействие, по силата на които
ищцата е възложила на адв.Р. И. – АК-Велико Търново осъществяването на
процесуално представителство по предявения от нея иск и страните са се
съгласили възнаграждението да не се заплаща, тъй като ищцата материално
затруднено лице – хипотезата на чл.38 ал.1, т.2, предл.2 ЗАдв. Договорът
удостоверяват безвъзмездното възлагане на процесуално представителство, а
в тази хипотеза правоотношението между адвоката и клиента не включва
заплащане на възнаграждение и размерът му не подлежи на договаряне от
страните, а на определяне от съда (арг. от чл.38 ал.2 ЗАдв). В случая
минималният размер на адвокатското възнаграждение по иска на ищцата,
определен по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към
датата на договарянето, е 300 лв. Съобразявайки липсата на фактическа или
правна сложност на спора, както и обема на осъществената защита, съдът
намира, че съответният на усилията на адвоката размер на възнаграждението
се равнява на минималния. На основание чл.38 ал.2, изр.посл. ЗАдв
ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 300 лв. на адвоката.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. И. Я., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр. ***, ул. ***, етаж 1 срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул.“Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс-Е“, представлявано заедно
от всеки двама от членовете на Управителния съвет Р. Г. Л., А. А. К. и Х. П.
Х. за заплащане на сумата от 38,00 лв. /тридесет и осем лева/, платена без
основание на 05.11.2021 г., по фактура № **********/04.11.2021 г. и фактура
№ **********/05.11.2021 г., начислена за възстановяване преноса на
електрическа енергия до обект с клиентски номер ********** и абонатен
номер **********, на адрес: гр. ***, ул. ***.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав
Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс-Е“, представлявано заедно от всеки двама
от членовете на Управителния съвет Р. Г. Л., А. А. К. и Х. П. Х. да заплати на
4
С. И. Я., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, ул. ***, етаж
1 сумата от 50,00 лв. /петдесет лева/, представляваща направени разноски за
заплащане на държавна такса в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав
Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс-Е“, представлявано заедно от всеки двама
от членовете на Управителния съвет Р. Г. Л., А. А. К. и Х. П. Х. да заплати на
адв.Р. С. И. – АК-Велико Търново, с личен № 13000025650, със служебен
адрес: гр. ***, ул. ***, сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на С. И. Я., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, ул. ***, етаж 1 в
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
5