№ 2474
гр. С., 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря Е.
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110103793 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от „Т. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че всеки от ответниците А. О. С. и Н. Г. С. дължи на
ищеца следните вземания: за сумата от 817,52 лв., представляваща цена на топлинна енергия
за периода от м.05.2018г. до м.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ателие,
абонатен № ., сумата от 11,77 лв., представляваща сума за дялово разпределение за периода
от м.08.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.10.2022г. до
окончателното изплащане на вземанията, сумата от 169,33 лв., представляваща обезщетение
за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 16.10.2019г.
до 28.09.2022г. и сумата от 2,48 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване
на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.10.2019г. до
28.09.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 55085/2022г. по описа на СРС, 26 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в
качеството им на собственици на топлоснабдения имот, въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като
купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди,
че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими
суми, след изтичането на който е изпаднал в забава. Претендира да се установи спрямо
ответниците, че му дължат претендираните суми, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, срещу която ответниците са възразили, както и разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който се оспорват
1
исковете по основание и размер. Ответниците оспорват да са обвързани от Общите условия
на „Т., както и същите да са влезли в сила. Оспорва се процесният имот да е бил
топлоснабден. Твърди се, че радиаторите в имота са изключени и пломбирани още през 2002
г. Оспорват се извършените начисления от ищеца като неправилни и извършени без
основание. Ответниците считат, че ищецът е начислявал и топлинна енергия за отопление на
имот, въпреки липсата на действащи радиатори. Оспорват сертификацията на
измервателните уреди, топломери и уредите за дялово разпределение. Правят възражение за
изтекла погасителна давност за вземанията на ищеца за периода май 2018 г. – октомври 2019
г. Оспорват се като негодни представените с исковата молба извлечения от сметки, които
ответниците поддържат, че нямат характер на официален или частен документ и не са
подписани. Оспорват се като неверни по съдържание и издадени в нарушение на чл. 25 от
Закона за данъка върху ДДС приложените към исковата молба общи фактури. Ответниците
молят за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за производството.
Третото лице-помагач „Б. не взема становище по същество на делото.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и
ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия на посочената стойност и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на
извършената услуга дялово разпределение, както и нейният размер.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на
обезщетението за забава.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи на настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответниците следва да
докажат, че са погасили задълженията си чрез плащане.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира следното от фактическа
и правна страна:
Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Клиент на топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател
на имота и е сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи
заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение договорът между третото
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
като например откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид
посочените разяснения, дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз
основа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
следното:
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ . г. се установява, че на 10.02.1998 г., че А. О. С.- С.а и Н. Г. С. са закупили Ателие № 2,
находящо се в гр. С., в жилищна сграда бл. . кв.м. От представеното удостоверение от ГИС-
С. се установява, че жилищната сграда – блок 176А, с четири входа, попадаща в УПИ-I – за
ЖС и трафопост, кв. 101, м. Л., има следния настоящ адрес: гр. С., ул. „К., идентичен с
посочения в исковата молба настоящ адрес на топлоснабдения имот с аб. № ., което не е
2
спорно по делото. Не се твърди, нито установява, след закупуването на процесното ателие
ответниците да са се разпоредили с имота, поради което съдът приеме, че за исковия период
същите са били негови собственици при равни права (при липса на уговорка за нещо
различно) и като такива се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди и страна по
облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия, която се
осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (чл. 150 ЗЕ), като отговарят за задълженията за топлинна енергия за имота
съобразно установени по-горе части.
Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ топлопреносните предприятия задължително публикуват
одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
По делото са представени действащите в процесния период общи условия, ведно с
доказателство за публикуването им по реда на чл. 150 ЗЕ. Същите са одобрени с решение №
.г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени
доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ, обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30-
дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал.
2 ЗЕ).
Установява се от представените писмени доказателства и заключение на СТЕ, че за
процесния период сградата, в която се намира имотът на ответниците, е била топлоснабдена,
както и че в нея е въведена система за дялово разпределение, извършвано от фирма за
дялово разпределение „Б. (понастоящем „Б.), избрана от етажните собственици на Общо
събрание и съгласно сключен договор от 16.09.2002г.
По делото е приета СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и даваща
пълен и обоснован отговор на поставените задачи, от която се установява, че ищецът е
доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в която се намира процесният имот.
За периода 2018г./2019г. абонатът не е осигурил достъп за отчет и фигурира като ап. 47 в
Протокол от 29.06.2019г. За периода 2019г./2020г. абонатът отново не е осигурил достъп до
имота, но фигурира в изготвения протокол от 11.07.2020г. като aт.2. Според изравнителните
сметки на ФДР за процесния период в процесния имот радиаторите са демонтирани, като
абонатът не ползвал и не заплащал ТЕ за отопление на имот. Абонатът дължи стойността на
ТЕ, отделена от сградната инсталация, която се разпределя от ФДР между всички абонати
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Поради липса на
достъп, а и поради липса на узаконен водомер за топла вода в имота, топлинна енергия за
БГВ /битово горещо водоснабдяване/ в процесното жилище е била начислявана служебно на
брой лица с разходна норма 140л/денонощие за 1 бр. потребител. Пълният отопляем обем по
проект, съгласно „Акт за разпределение на кубатурата”, представен от ТР "Изток", е
126,04мЗ, от които 112,94 M3 имот и 13,1м3 общи части. През процесния период ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, е изчислена съгласно Наредба №16-334/06.04.2007г.
върху пълната отопляема кубатура по формула 6.1.1 и Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020г.,
обнародвана на 20.03.2020г., върху пълната отопляема кубатура 126 куб.м.
Общият топломер /ОТ/ №4021772 се е отчитал по електронен път в 0 часа на първо
число на месеца, като отчитането се осъществява чрез електронно устройство, а след това се
документира. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи
/загубите на топлина в самата абонатна станция от топлоотдаване на съоръженията, които се
намират в нея/, които са за сметка на доставчика на топлинна енергия. Чистото количество
ТЕ, което отива при Потребителите, се разпределя между тях за отопление /имот, сградна
инсталация и общи частни БГВ/. Вещото лице посочва, че от справката от топлорайон
“Изток” е видно, че технологичните разходи са извадени от общото количество ТЕ, влязло в
АС, и са за сметка на топлофикационното дружество. За разпределяне между абонатите е
дадено само „чистото количество" ТЕ.
Топломерът е преминал метрологична проверка, като резултатът от проверката бил
„съответства“, поради което са неоснователни доводите на ответниците за това, че
измервателните уреди не са сертифицирани и не са преминали проверка. Дяловото
разпределение е извършвано от „Б. съгласно нормативните изисквания.
3
Установява, се че не е начислява ТЕ за отопление, с оглед демонтиранието на
радиаторите. Поради липса на достъп, а и на узаконен водомер за топла вода в имота
топлинната енергия за БГВ /битово горещо водоснабдяване/ за процесния период се
начислява служебно на „брой лица“ с разходна норма по 140л/денонощие. Според ФДР през
процесния период потребителят е бил 1бр.
По делото са представени констативни протоколи за извършен отчет от 30.06.2020 г.,
11.07.2020 г., от 18.06.2019 г. и 29.06.2019 г., от които е видно, че не е бил осигурен достъп
до имота.
За периода от 05.2018 г. до 04.2020 г. задълженията за абоната възлизат в размер на
257,28 лв. за сградна инсталация, 877,49 лв. за БГВ, като съгласно изравнителните сметки
има сума за получаване в размер на 77,89 лв., която следва да бъде приспадната, поради
което общо дължимото задължение се равнява на сумата от 1134,76 лв. след отчитане на
изравнителните резултати за включените в исковия период отоплителни сезони.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода
05.2018 г. до м.04.2020 г. е начислена сумата 1134,82 лв. за топлинна енергия. Посочената
сума съвпада с тази, изчислена от вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза.
Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза задълженията за периода
м.05.2020 г. до м.04.2021 г. са в размер на 479,22 лв. (след отчитане на изравнителния
резултат – сума за връщане). С оглед гореизложеното съдът приема, че доставената
топлинна енергия за периода 05.2018 г. до 04.2021 г. е в размер на 1613,98 лв. (1134,76 лв. за
периода 05.2018 г. до м.04.2020 г. съгласно приетата съдебно-техническа експертиза и
479,22 лв. за периода м.05.2020 г. до м.04.2021 г. съгласно приетата съдебно-счетоводна
експертиза).
Доколкото по делото се установи, че ответниците дължат сумата в размер на 1613,98
лв. за периода 05.2018 г. до 04.2021 г. следва да бъде разгледано направеното от тях
възражение за погасяване на задълженията по давност.
Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно
дело № 3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват
задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и
по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б. „в” ЗЗД. В Общите условия,
действали през процесния период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 ОУ от 2016г.). Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения, давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза
на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение), а съгласно чл. 114, ал.
2 ЗЗД ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече
от деня, в който задължението е възникнало. Давностният срок е прекъснат с подаденото
заявление за издаване на заповед за изпълнение от 11.10.2022 г., а в периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. (2 месеца и 7 дни) същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). С
оглед на това задълженията за периода от м.05.2018 г. до м.5.2019 г. са погасени по давност.
Изискуемостта на задълженията за месец май 2019 г. е настъпила на 15.07.2019 г., като
отчитайки спирането на давността за период от 2 месеца и 7 дни задължението се е погасило
по давност на 22.09.2022 г., което е преди датата на подаването на заявлението. Задължения
за месец юни 2019 г. не са погасени по давност, доколкото изискуемостта им е настъпила на
14.08.2019 г., като същите се погасяват по давност на 21.10.2022 г., което е след датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно приетата по
делото съдебно-техническа експертиза задълженията по фактури за периода 05.2018 г. до
м.05.2019 г. възлизат на сумата от 671,30 лв., които се явяват погасени по давност.
Посочената стойност следва да се извади от установения за дължим от ответниците
размер на вземането от 1613,98 лв. или дължимата от ответниците стойност на топлинната
4
енергия за периода от м.06.2019г. до м.04.2021г. се равнява на сумата от 942,68 лв. (1613,98
– 671,30). При липса на доказателства за плащане за посочения период, исковете за цена на
топлинната енергия са основателни са посочения размер и период, като всеки от
ответниците дължи съобразно припадащата му се част сумата от по 471,34 лв., за който
размер и за периода от м.06.2019г. до м.04.2021г. предявените искове за установяване на
цена на топлинна енергия са основателни и следва да се уважат, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнени – 11.10.2022г. до
окончателното изплащане на вземанията, като се отхвърлят срещу всеки един от
ответниците за разликата над сумата от 471,34 лв. до пълния предявен размер от 817,52 лв. и
за периода от м.05.2018г. до м.05.2019г.
По исковете за установяване на акцесорното задължение за мораторна лихва върху
главницата за цена на топлинната енергия в тежест на ищеца е да установи наличието на
главен дълг и изпадането на длъжниците в забава за плащането му. Съгласно приложимите
към процесния период ОУ от 2016г. (чл. 32, ал. 1 и ал. 2) месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно
количество), се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база
реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на
чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. В случая се
установява, че за процесния период месечната дължима цена се е определяла по прогнозно
количество, както и че ответниците не са заплатили месечните суми в предвидения в чл. 33,
ал. 1 ОУ 45-дневен срок. Тъй като се касае за прогнозно определяне на месечните
задължения обаче, съгласно предвиденото в чл. 33, ал. 4 ОУ обезщетение за забава в размер
на законната лихва се начислява само за задълженията по чл. 32, ал. 3 ОУ (върху стойността
на общата фактура след изготвяне на изравнителни сметки), а падежът на плащане на това
задължение настъпва съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В случая 45-дневния срок за плащане на общото задължение за
отоплителен сезон 2018г.-2019г. е настъпил с изтичане на 45-дневен срок след периода, за
който се отнасят, т.е. на 15.06.2019г., а за отоплителен сезон 2019г.-2020г. е настъпил на
15.06.2020г., а за отоплителния сезон 2020-2021 г. е настъпил на 15.06.2021 г. В този срок
обаче не е била изготвена нито изравнителна сметка, нито издадена обща фактура за
съответния период, поради което и разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ОУ, отнасяща се до
изпадането на длъжника в забава не може да се приложи. Предявените искове за
акцесорните вземания за обезщетение за забава върху цената на топлинната енергия са
изцяло неоснователни и следва да се отхвърлят.
Услугата „Дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от разпоредбата на чл.
140, ал. 5, т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ от
топлопреносното предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 139а
ЗЕ, каквото е третото лице-помагач. Отношенията между топлопреносното предприятие и
топлинния счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3
ЗЕ, като етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово
разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ.
Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на топлинна енергия купувачите
на топлинна енергия, каквито са ответниците Н. Г. С. и А. О. С., заплащат на продавача
5
стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец
(чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и обявен
по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).
Установява се по делото, че за процесния период дяловото разпределение е
извършвано от избран от етажната собственост търговец – ФДР, поради което ответниците
дължат заплащане на нейната стойност на продавача на ТЕ (ищецът) по силата на ОУ, които
ги обвързват и срещу които същите не са възразили, щом предоставената услуга е
осъществена. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
задължението за услугата дялово разпределение за процесния период от м.08.2019г. до
м.04.2021г. е в размер на 23,54 лв. Никое от задълженията за стойност на услугата дялово
разпределение за периода не се явява погасено по давност до датата на подаване на исковата
молба, поради което искът за това вземане е основателен в пълния предявен размер и следва
да се уважи за сумата от 11,77 лв. срещу всеки от ответниците, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.10.2022г. до
окончателното изплащане на вземанията.
Неоснователни се явяват предявените искове за обезщетение за забава върху
установеното в процеса задължение за такси за дялово разпределение. Поставянето на
ответниците в забава за заплащането на таксите за дялово разпределение не е доказана по
делото при носена от ищеца тежест за това, тъй като ОУ не установяват срок за заплащане
на тези задължения, а ищецът не е доказал какъв е определеният от него ред за заплащане на
таксите, към който препраща уговорката в чл. 36 от ОУ от 2016г., нито е отправил покана за
заплащането им. Поради изложеното не се установява ответниците да са изпаднали в забава
преди подаване на исковата молба като предпоставка за дължимост на това вземане и
исковете за вземанията за обезщетение за забава върху цената на услугата дялово
разпределение следва да се отхвърлят изцяло.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Съобразно дадените в
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, разяснения настоящият състав
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноските както в исковото
производство, така и в заповедното производство.
Ищецът е претендирал и доказал извършването на разноски, както следва: за
заповедното производство в размер на 40,04 лв. – държавна такса и за исковото
производство: в размер на 40,04 лв. – държавна такса, 300 лв. – депозит за съдебно-
техническа експертиза и 250 лв. – депозит за съдебно-счетоводна експертиза. И в двете
производства ищецът е бил защитаван от юрисконсулт и е претендирал заплащане на
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (ред,
ДВ, бр. 8/2017г.), на сумата от 50 лв. за заповедното производство на основание чл. 37 ЗПП
вр. чл. 26 НЗПП и на сумата от 100 лв. за исковото производство на основание чл. 37 ЗПП
вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП. Или разноските на ищеца за заповедното производство са в общ размер
от 90,04 лв., от който следва да му се присъдят съразмерно с уважената част от исковете на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски в размер на 43,45 лв., или всеки от ответниците
дължи на ищеца половината от сумата в размер на 21,72 лв. Разноските за исковото
производство на ищеца са в общ размер на 690,04 лв., от който следва да му се присъдят
съразмерно на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски в
размер на 333 лв., или всеки от ответниците дължи на ищеца половината от сумата в размер
на по 166,50 лв.
Ответникът Н. С. е сторил разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение,
от които съразмерно на отхвърлената част от исковете, предявени срещу него, следва да му
се присъди сумата от 206,97 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, че А. О. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „К., вх. .,
дължи на „Т., ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. С., ул. „Я., сумата от 471,34 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от м.06.2019г. до м.04.2021г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ателие, абонатен № ., сумата от 11,77 лв.,
представляваща сума за дялово разпределение за периода от м.08.2019г. до м.04.2021г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 11.10.2022г. до окончателното изплащане на
вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 55085/2022г. по описа на СРС, 26 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване на вземането за цена на топлинна енергия за разликата над сумата от 471,34 лв.
до пълния предявен размер от 817,52 лв. и за периода от м.05.2018г. до м.05.2019г., както и
исковете с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 169,33
лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 16.10.2019г. до 28.09.2022г. и за сумата от 2,48 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 31.10.2019г. до 28.09.2022г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, че Н. Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „К., вх. .,
дължи на „Т., ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. С., ул. „Я., сумата от 471,34 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от м.06.2019г. до м.04.2021г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ателие, абонатен № ., сумата от 11,77 лв.,
представляваща сума за дялово разпределение за периода от м.08.2019г. до м.04.2021г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 11.10.2022г. до окончателното изплащане на
вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 55085/2022г. по описа на СРС, 26 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване на вземането за цена на топлинна енергия за разликата над сумата от 471,34 лв.
до пълния предявен размер от 817,52 лв. и за периода от м.05.2018г. до м.05.2019г., както и
исковете с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 169,33
лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 16.10.2019г. до 28.09.2022г. и за сумата от 2,48 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 31.10.2019г. до 28.09.2022г.
ОСЪЖДА А. О. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „К., вх. ., да заплати
на „Т., ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. С., ул. „Я., на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК сумата от 21,72 лв., представляваща разноски за заповедното производство и
сумата от 166,50 лв., представляваща разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА Н. Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „К., вх. ., да заплати
на „Т., ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. С., ул. „Я., на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК сумата от 21,72 лв., представляваща разноски за заповедното производство и
сумата от 166,50 лв., представляваща разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „Т., ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. С., ул. „Я., да заплати на
Н. Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „К., вх. ., на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 206,97 лв., представляваща разноски за производството.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Б., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7