Решение по дело №44/2022 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 октомври 2022 г. (в сила от 19 октомври 2022 г.)
Съдия: Елена Стойнова Чернева
Дело: 20227210700044
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 48

гр. Силистра, 19 октомври 2022  година

 

СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Елена Чернева                                                                                         ЧЛЕНОВЕ:  Валери Раданов

                                                                     Маргарита Славова

при секретаря Антония Стоянова и с участието на заместник окръжния прокурор Свилен Тодоров,  като разгледа докладваното от председателя КАНД № 44 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по постъпила касационна жалба против Решение № 22 от 28. 04. 2022 г. на Районен съд гр. Дулово, постановено по АНД № 106 по описа на съда за 2021 г., потвърждаващо наказателно постановление (НП) № 19-001246/13.05.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.Силистра.

Санкционираният търговец - ЕТ „Империя-92-Несрин Мехмед“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дулово, общ. Дулово, ул. „Розова долина“ № 40А,  действащ чрез адв. К. Л. ***,  прави оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Акцентира, че първоинстанционният съд не е отчел допуснатите нарушения при издаването на санкционния акт досежно описание на самото нарушение и датата, на която е извършено, както и че съдът неправилно не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като посочва, че според него приложението на разпоредбата не е изключено от нормата на чл. 415в от Кодекса на труда (КТ).

По тези съображения се моли за отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Заместник окръжния прокурор дава заключение, че жалбата е неоснователна. Излага становище, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилни и последователни изводи на първоинстанционния съд, поради което следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Касационната жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Във  връзка с основателността ѝ съдът намира следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на ЕТ „Империя-92-Несрин Мехмед“ гр. Дулово срещу НП № 19-001246/13.05.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.Силистра, с което на дружеството на основание чл. 416 ал. 5 във вр. с чл. 414 ал. 3 от КТ е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 2500. 00 лева за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда.

Въззивният съд е възприел фактическите констатации на наказващия орган. За да стигне до този извод въз основа на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства съдът е установил, че на 20. 04. 2021 г. служители на ДИТ са извършили проверка за спазването на трудовото законодателство и осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд в обект на едноличния търговец – заведение за бързо хранене „Дюнер Империя“ в гр. Дулово. При проверката са констатирали, че Ш.Р.М.извършва трудова дейност, свързана с приготвяне на дюнери, поръчвани от клиенти на заведението. Лицето е попълнило декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, съгласно която е започнало работа в обекта на 13. 04. 2021 г. Според депозираните обяснения от едноличния търговец лицето е започнало работа на 15. 04. 2021 г. на длъжността „готвач“, с работно време от 10. 30 ч. до 19. 30 ч., един час почивка на ден и възнаграждение от 650. 00 лева месечно. В хода на административната проверка е била представена трудова документация, от която е било видно, че е сключен трудов договор № 05. 23. 04. 2021 г. между търговеца и Ш.Р.М.. Въз основа на това съдът е приел за безспорно установено, че към момента на проверката лицето е престирало работната си сила в полза на едноличния търговец без наличието на трудов договор помежду им.

 Съдът е коментирал, че образуваното и водено административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията и сроковете на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Във връзка с материалноправната законосъобразност и обоснованост на издаденото НП съдът е преценил въз основа на установените в процеса факти и обстоятелства,  че АНО е посочил правилно основанието за ангажиране на обективната отговорност на нарушителя и е определил наказанието в установения минимум.

Настоящият състав, след проверка на касационните оплаквания и в обхвата на правомощията си от чл.218 АПК за контрол относно допустимостта, валидността и съответствието на оспореното решение с материалния закон, намира, че първоинстанционният съд е установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод, че нарушението, за което е санкциониран търговеца, е извършено. Изложените от първата инстанция мотиви съответстват на събраните доказателства и на приложимите правни норми, и изцяло се споделят от настоящия касационен състав.

Несъстоятелни са оплакванията в жалбата за липса на дата и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, в издаденото НП.  При административното нарушение, осъществяващо се чрез бездействие, каквото е настоящото, се установява едно трайно фактическо състояние, изпълняващо непрекъснато състава на административното нарушение през периода,  започнал от момента, в който е следвало да бъде извършено дължимото по закон действие – в случая  започването на трудовата дейност от лицето Ш.Р.М. без наличието на сключен трудов договор, и приключващ с извършването му – в случая със сключването на трудовия договор между лицето и търговеца (23. 04. 2021 г.). Към момента на проверката в заведението за бързо хранене, когато е открито нарушението, протвоправното бездействие на едноличния търговец не е било преустановено, което означава, че съставът на нарушението на чл. 61, ал. 1 КТ е бил проявен в пълен обем, както към момента, когато лицето е започнало изпълнението на трудовата дейност, така и към момента на проверката – 20. 04. 2021 г. Относно тези обстоятелства не е налице неяснота. В издаденото НП е налице точно хронологично описание на събитията, от които става ясен както периодът на бездействие на търговеца, така и датата на установяване на нарушението.

Неоснователни са доводите на касатора за наложено явно несправедлИ.наказание, тъй като деянието съставлява маловажен случай.  Поради наличието на специален състав на маловажно административно нарушение по чл. 415в от КТ, общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН е неприложима (в този смисъл Тълкувателно решение № 3  от 10. 05. 2011 г. на ВАС по тълк. дело № 7 / 2010 г., ОСС от I и II колегия). Освен това  в чл. 415в, ал. 2 от КТ е въведено ограничение, изключващо от приложното поле на маловажните нарушения деянията по чл. 61, ал. 1 (каквото е процесното), чл. 62, ал. 1 и 3 и по чл. 63, ал. 1 и 2 КТ, поради което в случая не биха могли да се обсъждат предпоставките за маловажност. За нарушението административнонаказващият орган е наложил имуществена санкция в минимален размер, при пълно съобразяване със законово установените критерии за индивидуализация на наказанието съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

В заключение АС - Силистра намира, че обжалваното решение на ДРС е валидно и допустимо. Същото е постановено в съответствие с установените факти по делото и със закона, поради което следва да се остави в сила.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 ЗАНН (ред. ДВ бр. 94 / 2019 г.) на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ  - в диапазона от 80.00 до 150 лева. В тази връзка касаторът следва да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Силистра (арг. от чл. 2, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от Устройствения правилник на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК),  разноски в размер на 80. 00 лева.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 22 от 28. 04. 2022 г., постановено по АНД № 106 по описа за 2021 година на Дуловския районен съд.

 

ОСЪЖДА ЕТ „Империя-92-Несрин Мехмед“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дулово, общ. Дулово, ул. „Розова долина“ № 40А, представлявано от Н.М.М., да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" разноски по делото в размер на 80.00 (осемдесет) лева.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.                                 2.