Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр.Варна, 28.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично
съдебно заседание проведено на двадесет и осми май през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Антоанета
Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 933 описа за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по
предявени от К.С.К. - Б., ЕГН **********
***, против „П.В.“ ЕАД, ***, пл. „*****, представлявано от П.С.-
изпълнителен директор, искове:
за отмяна на наложеното със Заповед № 308 от
18.12.2020 г. на изпълнителния директор на „П.В." ЕАД дисциплинарно
наказание „уволнение“, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ във вр. с чл. 188 т. 2
от КТ
за възстановявяне на
заеманата преди уволнението длъжност „инженер, еколог" П.****- Отдел „****."
ЕАД, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ,
за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1631.57 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконно
уволнение, за периода 21.12.2020 г. до 31.01.2021г., основание чл. 344, ал.1,
т.3 КТ, вр. чл.225 ал. 1 от КТ.
Наред с тези искове е
предявен и иск с правно основание чл.357
от КТ във вр. с чл. 221 ал. 2 от КТ, за отмяна на Заповед № 53 от
18.12.2020г., с която на ищцата е начислено обезщетение при дисциплинарно
уволнение по чл. 221 ал. 2 от КТ в размер на едно брутно трудово
възнаграждение.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича
претендираното право са:
В исковата молбата ищецът твърди, че ищцата е работила от 01.02.2016 г.
до 21.12.2020 г. в „П.В." ЕАД по силата на трудов Договор №23 от
29.01.2016г. Работила първоначално на длъжност „специалист - разчети и анализ и
възстановяване на околната среда", а от 01.09.2017г. съгласно ДС към
трудов договор №324/01.09.2017г. работила на длъжност „инженер, еколог",
която изпълнявала в П.****- Отдел „****" (с предишно наименование - Отдел
„****").
На 21.12.2020 г. със Заповед № 308 от 18.12.2020 г. на изпълнителния
директор на „П.В." ЕАД й било наложено дисциплинарно наказание уволнение и
трудовото й правоотношение било прекратено от деня на връчване на заповедта. На
същата дата й била връчена и Заповед № 53 от 18.12.2020 г. на изпълнителния
директор на „П.В." ЕАД, с която на основание чл.224, ал.1 КТ е начислено
обезщетение за неползван платен годишен отпуск и на основание чл.221, ал.2 КТ е
посочено, че дължи на работодателя обезщетение в размер на едно брутно трудово
възнаграждение за срока на предизвестието.
Счита Заповед № 308 от 18.12.2020 г. на изпълнителния директор на „П.В."
ЕАД, за незаконосъобразна, както и Заповед № 53 от 18.12.2020 г. на
изпълнителния директор на „П.В." ЕАД, в частта, в която е посочено, че
дължи на работодателя обезщетение.
Със заповед № 308 от 18.12.2020 г. й е наложеното най - тежкото
дисциплинарно наказание за допуснато нарушение на трудовата дисциплина визирано
в чл.194, ал.1, т.4 от КТ - злоупотреба с доверието на работодателя във връзка
с чл.187, т.З от КТ - неизпълнение на възложената работа.
Твърди, че не е злоупотребила с доверието на работодателя и няма
допуснато неизпълнение на възложената работа.
В изпълнение на изискването, посочено в чл.27, т.2 от Наредба №
54/13.12.2010 г. за дейността на националната система за мониторинг шума в
околната среда и за изискванията за провеждане на собствен мониторинг и
представяне на информация от промишлените източници на шум в околната среда, операторът
на промишлен източник извършва собствени периодични замервания на показателите
за шум, за действащи промишлени източници - не по - малко от един път в рамките
на две последователни календарни години, се направило проучване от Д.Д.- ръководител
отдел СПСЕ /****/ за избор на акредитирана лаборатория, която да го стори. Д.
изготвил и представил на изпълнителния директор на „П.В." ЕАД докладна
записка с предложение за избор на „К.8"ЕООД, която видно от сертификат за
акредитация БСА per. № 157 ЛИ от 19.11.2019 г. може да извършва изпитване на
шум: Еквивалентно ниво на шум. Ниво на обща звукова мощност. След положителна
резолюция от изпълнителния директор с възлагателно писмо per. № 8082/16.10.2020
г., на лабораторията за изпитване е възложено от „П.В." ЕАД извършването
на собствени периодични замервания на еквивалентни нива на шум и определяне на
обща звукова мощност, излъчвана в околната среда. С писмо по ел. поща с вх.№
8021/15.10.2020 г. до Д.Д.акредитираната лаборатория „К.8"ЕООД, уведомява,
че замерите ще бъдат направени по предварителен план - график, съобразявайки се
с метрологичните условия. Замерването на шума на територията на П.****са с
посочени дати 22-23.10.2020 г. при лоши метрологични условия 28-29.10.2020 г.,
за П.***са посочени дати 23-24.10.2020 г. при лоши метрологични условия
29-30.10.2020 г.
Замерванията от акредитираната лаборатория са направени от ръководител Г.С.и
провел изпитването инж. К.М.. Съставен е протокол от изпитване №158/23.10.2020
г. за П.****и протокол за изпитване №159/24.10.2020 г. за П.****.
В длъжностната й характеристика за длъжността „инженер, еколог"
няма предвидено да присъства лично при извършване на замерите от
представителите на акредитираната лаборатория. Никога не й е връчвана нарочна
заповед, в която да й бъде възложено или да бъде изрично упълномощена да стори
това. Видно от часовете, посочени в протоколите за извършени замервания на
нощните и вечерните нива на шум, те са направени през часове извън работното й
време. Следователно, за да присъства, е необходимо да има изрична заповед,
издадена от изпълнителния директор или от друго упълномощено от него лице. Не
издаването на пълномощно представлява нарушение на принципа на добросъвестното
осъществяване на трудовите права и задължения по смисъла на чл.8 КТ.
Задачата на ищцата във връзка с извършваните замервания била да
организира пробонабирането, съгласно план схема на района, с цел да бъде
проведен начален инструктаж по БЗР и ППО от отдела на Ц.К. на представителите
на акредитираната лаборатория, да имат осигурено защитно облекло, да бъде
организиран пропускателния режим от отдел „Фирмена сигурност" чрез Д.П.,
да изиска от лабораторията данните под формата на протокол и да ги обобщи и
представи в РИОСВ - Варна. Всичко това е сторено от нея. Данните от
лабораторията са й представени с приемо - предавателен протокол от инж. К.М..
Последният по ел. поща е изпратил на Д.Д.приемо - предавателен протокол. Никога
не е получавала, подписвала и представяла в счетоводството на „П.В." ЕАД
фактура, издадена от „К.8" ЕООД за извършен мониторинг на шума. Това, че
не е получавала такава фактура може да се види от това, че в раздел получател
на същата няма поставен неин подпис. Подписала е обобщените протоколи за
проведени собствени измервания на нива на шум, но не е подписвала протоколите
за изпитванията. Последните са подписани от представителите на акредитираната
лаборатория. Двата протокола имат един и същи номер, но са два различни
формуляра. Изготвила е и е подписала докладите от проведените измервания и
същите са изпратени до Регионалната инспекция по околната среда и водите -
Варна. Писмото изпратено до РИОСВ е подписано от изпълнителния директор, а
преди това от ръководител отдел - Д. Д.. РИОСВ приема за сведение докладите и
приложените към тях документи видно от изпратеното писмо получено в Пристанище
Варна на 10.11.2020 г. с поставен вх.№ 8765.
Пробонабирането от акредитираната лаборатория е станало съгласно
Методика за определяне на общата звукова мощност, излъчвана в околната среда от
промишленото предприятие и определяне нивото на шума в мястото на въздействие,
утвърдена със Заповед № РД -613/08.08.2012 г. на Министъра на околната среда и
водите. Видно от т.6 на методиката е, че измерителния контур и измерителните
точки се избират така, че да минават извън границите на предприятието, на
разстояние минимум 5 м от оградата. Ако релефът е неподходящ или има сгради,
екраниращи шума от производствената площадка, контурът се избира на по - голямо
разстояние. Максималното разстояние, на което може да минава контура извън
границите на предприятието е 35 метра. Следователно и ръководейки се от
представената към протоколите за извършени замервания план схема на района за
двата пристанищни терминала има посочени точки за измерване на шум в околната
среда извън и в границите на предприятията. Часовете на замерванията вътре и
вън от границите се избират от акредитираната лаборатория.
Никога не й е връчвана за запознаване докладна от председателя на
синдикалната организация СПР СТСБ - КНСБ Варна П.И., в която имало посочени
пропуски в организацията от страна на еколога, в резултат на което измерванията
не са достоверни и не са извършени нощни замери в посочените часове и са грешно посочени заети корабни места./?/
Съгласно цитираната Наредба № 54/13.12.2010 г. за дейността на
националната система за мониторинг шума в околната среда и за изискванията за
провеждане на собствен мониторинг и представяне на информация от промишлените
източници на шум в околната среда се уреждат: редът и начинът на функциониране
на националната система за мониторинг на шума в урбанизираните територии,
наричана по-нататък "национална система за мониторинг на шума" и
изискванията за провеждане на собствен мониторинг и предоставяне на информация
от промишлените източници на шум в околната среда. Докато с Наредба № 6 от
15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и
безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на шум са се
определят минималните изисквания за предпазване на работещите от съществуващи
или потенциални рискове за здравето и безопасността, свързани с експозиция на
шум, особено риска от увреждане на слуха и се прилага във всички предприятия,
места и дейности по чл. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд, когато работещите са експонирани или могат да бъдат експонирани на шум
при работа.
На територията на Пристанищните терминали запад и изток замервания на
шум се извършват от Инспекция „Б.****".
Счита, че председателят на синдикалната организация следва да следи
именно замерванията, извършени от тази инспекция, а по отношение на
приложението на Наредба №54, касаещи екологията, следва да се следят други
показатели и то от професионално подготвени специалисти, каквато г-жа Илиева не
е.
Счита, че не е осъществила състава на дисциплинарното нарушение -
злоупотреба с доверието на работодателя. Съгласно чл.126, т.9 КТ, работникът
или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не
злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на предприятието.
Злоупотребата с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за
длъжността, която заема, може да има различни форми, но нито една от тях не е
проявила, защото с действията си не съм нарушила служебните си задължения с цел
да бъде получена имотна облага, да бъде злепоставен работодателя, да бъде
уронено доброто име на предприятието, да бъде увредено имущество и др.
Счита, че при издаването на Заповед № 308 от 18.12.2020 г.
работодателят е допуснал нарушение на чл.189, ал.1 КТ, тъй като наложеното й
най - тежко дисциплинарно наказание уволнение е несъответно, защото не е
допуснала нарушение на трудовата дисциплина, а дори и ВРС да приеме, че има
допуснато такова, то не е достатъчно тежко. За да бъде съответно на най -
тежкото дисциплинарно наказание, неизпълнението на задълженията следа да не е
епизодично или изолирано. Освен това работодателят следвало да формира мотиви
по приложението на чл.189, ал.1 КТ. До връчването на процесната заповед никога
не й е налагано дисциплинарно наказание и това обстоятелство също не е ценено
при издаването на заповедта за наказание.
В контекста на приложението на чл.189 КТ следва да посоча, че
работодателят е допуснал нарушение на чл.193 КТ, защото не й е връчвано
възражението на председателя на синдикалната организация, което е описано в
заповедта за уволнение и тя никога не е давала обяснения по него. Следователно
не й е осигурена възможност ефективно да се защити по изложените в това
възражение твърдения, чрез даването на устни или писмени обяснения по него.
Счита, че каквото и да е това възражение, то не касае екологията.
Счита, че процесната заповед не отговаря на изискванията, визирани в
чл.195, ал.1 КТ за съдържание.
Следствие на незаконното прекратяване на трудовото й правоотношение
останала без работа и доходи, поради което счита, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати обезщетение по чл. 344, ал. 1, т.З КТ в размер на шест БТВ от
по 1050 лева, което общ е в размер от 6300.00 лева за периода 21.12.2020 г. до
21.06.2021 г.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.
В
него се сочи, че предявените искове са допустими, но неоснователни.
Считат, че
Заповед № 308 от 18.12.2020 г. на Изпълнителния директор на „П.В." ЕАД е
издадена при спазване на нормативните изисквания за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на работника и при осъществено основание за
прекратяване на трудовия договор - допуснато нарушение на трудовата дисциплина.
Съгласно
длъжностната характеристика за длъжност: Инженер, еколог, връчена на работника,
се изисква той да организира воденето на отчетност на проведените мероприятия,
отчетните резултати и подготвя анализи, справки и предложения, които предава на
Ръководството; Контролира състоянието на околната среда на територията,
оперирана от „П.В." ЕАД ***-изток със Складова база и П.*****) и следи
спазването на екологичните стандарти и норми; поддържа връзки и взаимоотношения
с държавни органи и фирмите работещи в областта на опазване на околната среда.
Въпреки, че
ищцата не е присъствала на измерванията и не е контролирала изпълнението на
възложената работа нито лично, нито чрез друг представител на предприятието,
ищцата е подписала Протокол № 158/23.10.2020 г. за проведени собствени
измервания на нивата на шум и Протокол № 159/24.10.2020 г. за проведени
собствени измервания на нивата на шум, в които за терминал Варна - изток и за
терминал Варна - запад е отразено, че са извършени дневни замери (07-19 часа),
вечерни (19-23 часа) и нощни (23-07 часа) на съответните дати.
Уверила е
Ръководителя на отдела, че издадената на 23.10.2020 г. фактура №145 е за
плащане, без да е подписан изискуемия двустранен приемно-предавателен протокол.
Такъв е представила с Писмо вх. № 9510/09.12.2020 г. към което е приложен
приемно-предавателен протокол от 27.10.2020 г. за приемане на извършената
работа, подписан за „К.8" ЕООД от Кр.М. и за „П.В." ЕАД от Кр. К..
Изложените
обстоятелства са причина за депозирано писмо вх. № 8629/04.11.2020 г. от
председателя на С.****СТСБ-КНСБ, П.**** г-жа П.И., с което изразяват своето
несъгласие с протоколите от измервания и начина, по който се твърди, че са били
извършени, времето на извършване, което технологично е невъзможно за описания
брой точки. Съдържат се изразени съмнения за формално изпълнение на законните
задължения на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд. Посочва се, че не се е упражнявал контрол върху изпълнението на
възложената работа от външни фирми, което ще доведе до плащане без достоверно
измерване на нивото на шум в околната среда, а с това се ощетява предприятието
и е вредно за работниците.
Започналата
проверка по сигнала е потвърдила обстоятелствата изложени в писмото на
синдикалната организация и е приключила с ангажиране на дисциплинарната
отговорност на г-жа К.К. - Б. заемала длъжността „Инженер, еколог".
Фирмата изпълнител
„К.8" ЕООД в отговор на възраженията на „П.В." ЕАД за неизпълнение на
възложената работа е издала на 11.01.2021 г. Кредитно известие за стойността на
Фактура № 145/23.10.2020 г. Без извършената проверка по сигнала на синдикалната
организация сумата от общо 3540.00 лева е щяла да бъде изплатена, с което
дружеството ощетено.
Неизпълнението
на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение
по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ - злоупотреба с доверието, оказано при възлагане
изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може да се прояви в
различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на
доверие между работник и работодател. Несъмнено, злоупотреба с доверието на
работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си
положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага.
Злоупотреба с доверието на работодателя обаче е налице и в случаите, когато без
да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от служебното си
положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие: когато с
действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали
действията са извършени умишлено.
Ищцата е заемала
длъжността „Инженер, еколог", отдел „Статистика, прогнози, сертификация и
екология", П.В. - И.в „П.В." ЕАД, по безсрочно трудово
правоотношение. Последното подписано допълнително споразумение, представено с
исковата молба е №208/26.08.2020 г. към трудов договор №23/29.01.2016 г. Със
Заповед № 308 от 18.12.2020 г. на Изпълнителния директор на „П.В." ЕАД е
наложено дисциплинарно наказание „Уволнение" и трудовият договор е
прекратен на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Издадена е и Заповед № 53 от
18.12.2020 г. на Изпълнителния директор на „П.В." ЕАД, с която е
определено обезщетението на работника за неизползван платен годишен отпуск и на
основание чл.221, ал.2 от КТ на работодателя се дължи обезщетение за неспазено
предизвестие в размер на едно брутно трудово възнаграждение. Обезщетението по
чл.221, ал.2 от КТ не е изплатено на работодателя.
Заповедта е
връчена на работника лично на 21.12.2020г., което е удостоверено с подписа на
двама други служители. Спазена е цялата предвидена в Кодекса на труда процедура
за налагане на дисциплинарни наказания. С Уведомително писмо изх. №
9681/15.12.2020 г. работникът е уведомен, че срещу него започва дисциплинарно
производство. На основание чл. 193 от Кодекса на труда, е поканен в тридневен
срок от получаване на Уведомителното писмо да се яви в "П.В." ЕАД, за
да се изслушат обясненията му или да ги представи в деловодството на
дружеството в писмен вид, посочи доказателства по случая и по предложението за
дисциплинарно наказание „Уволнение". Изслушани са устните обяснения дадени
пред Изпълнителния директор и са постъпили и писмени обяснения с вх. №
9745/17.12.2020 г. След обсъждане на всички доказателства и дадените обяснения
е направена преценка за тежестта на нарушението и наказанието, което следва да
се наложи. На работника е връчено писмо изх. № 9682/15.12.2020 г. да заяви ако
са налице обстоятелства за закрила по чл.333 от КТ. Издадена е мотивирана
Заповед №308/18.12.2020 г. и съдържаща всички реквизити относно нарушението,
нарушителя, кога е извършено, наказанието и законовият текст по който се
налага, в съответствие с чл.195 от Кодекса на труда.
Като не е
упражнила контрол по изпълнение на възложените на фирма „К.8" ЕООД
дейности, свързана с измерване на нивото на шум, не се е убедила, че
действително работата е изпълнена по начин и обем, в който е възложена, не е
осигурила присъствие на представител на работодателя, съгласно изискванията на
Наредба №54/13.12.2010 г., а е потвърдила, че работата е изпълнена и фактура
№145 е за плащане пред прекия си ръководител и е подписала протоколите за
приемане на работата г-жа К. не е изпълнила своите възложени с длъжностна
характеристика задачи и е злоупотребила с доверието на работодателя.
Дружеството е щяло да бъде ощетено със стойността на предадената за плащане
фактура в размер на 3540.00 лева. Неизпълнението на трудовите задължения от
г-жа К. е станало причина и за протестното писмо от страна на синдикалната
организация КНСБ от пристанище Варна - запад, срещу работодателя. Фактурата на
стойност 3540.00 лева е анулирана от издателя с нарочно кредитно известие, след
възраженията на „П.В." ЕАД за несвършена работа. Поради неизпълнение на
трудовите задължения на лицето заемало длъжността „Инженер Еколог" е
пострадал авторитета на работодателя пред собствените му работници и пред
синдикалната организация и без започналата проверка биха настъпили имуществени
вреди в размер на 3540.00 лева.
Считат още, че
Заповед № 53 от 18.12.2020 г. на Изпълнителния директор на „П.В." ЕАД, с
която на основание чл.221, ал.2 от КТ на работодателя се дължи обезщетение за
неспазено предизвестие е издадена при наличие на правно основание за това –
наличието на валидно и законосъобразно дисциплинарно уволнение.
Не оспорват
обстоятелствата във връзка с възникването и прекратяването на трудовия договор.
Не оспорват и обстоятелството, че е възложено на фирма „К.8" ЕООД
извършването на собствени периодични замервания, съгласно Наредба №
54/13.12.2010 г. за дейността на националната система за мониторинг шума в
околната среда и за изискванията за провеждане на собствен мониторинг и
предоставяне на информация от промишлените източници на шум в околната среда.
Оспорват, че
работникът е бил лоялен към работодателя при изпълнението на възложените с
връчената длъжностна характеристика трудови функции. Първото посочено
длъжностно задължение на „Инженер, еколог" е да отговаря, ръководи,
организира, контролира и анализира цялостната дейност по изпълнение на
българските законови и подзаконови нормативни документи и международни актове,
свързана с опазването на околната среда и акваторията на пристанищните
терминали, оперирани от „П.В." ЕАД, включително П.****. Съгласно чл.19,
ал.1 от Наредба №54/13.12.2010 г. за дейността на националната система за
мониторинг на шума в околната среда и за изискванията за провеждане на собствен
мониторинг и предоставяне на информация от промишлените източници на шум в
околната среда, собствените периодични измервания се провеждат в присъствието
на законния представител на оператора или упълномощено от него лице. Госпожа К.
не е присъствала нито лично, нито е организирала присъствието на представител
на работодателя, което представлява неизпълнение на възложената работа.
Несъстоятелни са
твърденията, че за да изпълни своите трудови функции е била необходима нарочна
заповед или изрично упълномощаване. Никога не е информирала за нуждата от това
по време на действие на трудовия договор, а отговорността за организиране на
работата й е била възложена. Очевидно не е считала, че са необходими специална
заповед или пълномощно, когато е положила подписа си на следните документи:
1. Протокол № 158/23.10.2020 г. за проведени
собствени измервания на нивата на шум;
2. Протокол № 159/24.10.2020 г. за проведени
собствени измервания на нивата на шум, в които за терминал Варна - изток и за
терминал Варна - запад е отразено, че са извършени дневни замери (07-19 часа),
вечерни (19-23 часа) и нощни (23-07 часа) на съответните дати;
3. Приемно-предавателен протокол от 27.10.2020
г. за приемане на извършената работа, подписан за „К.8" ЕООД от Кр. М. и
за „П.В." ЕАД от Кр. К.;
С поставянето на
подписа върху протокола за извършената работа за „П.В." ЕАД възниква
задължението да плати стойността на услугата. След постъпилото писмо от
синдикалната организация и извършената проверка в контролно-пропускателната
система се установи, че г-жа К. не е била едновременно с представителите на
фирмата на едно и също място по едно и също време в пристанището. Следователно
не е спазен чл.19 от Наредба № 54 и не е упражнила контрол върху изпълнението.
Според длъжностните задължения тя трябва да организира воденето на отчетност на
проведените мероприятия.
По повод
наведеното твърдение от г-жа К., че никога не се е запознавала с докладна от
председателя на синдикалната организация СПР СТСБ - КНСБ Варна - запад, г-жа П.И.,
считат че не се отразява на законността на проведената процедура за налагане на
дисциплинарно наказание. В уведомителното писмо за започналото дисциплинарно
производство и в заповедта за уволнение се съдържа пълно описание на
нарушението, с което правото на работника да се защити и представи своите
обяснения не е нарушено. Проведена е предварителна проверка по сигнала, по
време на която са отправяни писмени запитвания до г-жа К., с възможност за
представяне на обяснение по конкретни въпроси. Дисциплинарното производство е
започнало след като обстоятелствата са били изяснени.
Приемат
изразеното становище, че има две наредби №6 и №54, съгласно които се измерва
шума, но считат, че председателят на синдикалната организация е компетентен да
се интересува от проведените замервания. Правото на достъп до информация и на
защита на правата на работещите, включително относно здравословни и безопасни
условия на труд на синдикатите е установено с Кодекса на труда. В този смисъл
синдикатите имат право да изискват замерите да са реално извършени при спазване
на установената методика и резултатите да им бъдат съобщени. Също така имат
право да възразят срещу заплащане, при неизпълнена работа за сметка на
дружеството.
Не се твърди от
ответника, че ищцата е получила лично и подписала издадената фактура, а че не е
упражнила контрол върху изпълнението на възложената работа, подписала е
приемно-предавателен протокол, но същият не е бил представен своевременно след
изготвянето му на отдел ФСО, уверила е прекия си ръководител, че е налице пълно
изпълнение по възлагателното писмо. Приемно-предавателния протокол е
представила с Писмо вх. № 9510/09.12.2020 г. към което е приложен
приемно-предавателен протокол от 27.10.2020 г. за приемане на извършената
работа, подписан за „К.8" ЕООД от Кр.М. и за „П.В." ЕАД от Кр. К.. Не
оспорват обстоятелството, че доклад е изпратен на РИОСВ.
След обсъждане
на всички събрани в хода на извършената проверка материали, изслушани обяснения
на работника и получени писмени обяснения, е издадена мотивирана заповед, в
която обосновано са изложени съображенията на работодателя за налагане на
съответното наказание. Злоупотребата с доверието на работодателя и
неизпълнението на възложената работа от страна на заемащия отговорната длъжност
„Инженер, еколог" е тежко нарушение на трудовата дисциплина. От проявеното
бездействие е пострадал авторитета на работодателя пред работниците и
служителите в предприятието и са щели да настъпят имуществени вреди за
стойността на анулираната от издателя „К.8" ЕООД фактура.
Оспорват
основанието и размера на предявения иск за присъждане на обезщетение в размер
на 6300 лева за периода от 21.12.2020 г. до 21.06.2021 г. Не са представени
доказателства, от които да се установи че работникът е останал без работа
поради незаконното уволнение до датата на съдебното заседание, а искането за
присъждане на обезщетение за бъдещ период е неоснователно, доколкото не следва
да се обезщетяват евентуални бъдещи вреди, настъпването на които не е сигурно и
подлежи на пълно главно доказване от страна на ищеца.
На работодателя
се дължи обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение при
безсрочно трудово правоотношение, при прекратяване на трудовото правоотношение
поради налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение", с оглед на което и
издадената заповед за това е законосъобразна.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковете и моли за
уважаването им, а ответникът оспорва същите и моли за отхвърлянето им.
Въз основа на събраните доказателства преценени в
тяхната съвкупност и в съответствие с ГПК, съдът намира следното за установено
от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 344 ал. 1
т. 1-3 от КТ за отмяна на наложеното на
ищцата дисциплинарно наказание „уволнение“, възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност и осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
оставане без работа, както и иск с правно основание чл.357 от КТ във вр. с чл.
221 ал. 2 от КТ, за отмяна на заповедта, с която е начислено на ищцата обезщетение
при дисциплинарно уволнение.
Главен и обуславящ
останалите иск е този по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ за отмяна на уволнението. За
основателността на иска е необходимо доказването от ищеца на следните факти: че
е бил в трудово правоотношение с ответника и че му е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“. В тежест на ответника по делото е да установи при условията
на пълно и главно доказване законосъобразността на уволнението.
По делото не се спори, че страните
са били в трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор №23 от
29.01.2016г., а съгласно ДС към трудов договор №324/01.09.2017г. същата е работила
на длъжност „инженер, еколог", в П.****- Отдел „****" (с предишно
наименование - Отдел „****"), на която длъжност е била преди уволнението.
Не се спори и че ТПО е
прекратено със Заповед № 308 от 18.12.2020 г. на изпълнителния директор на „П.В."
ЕАД, връчена на 21.12.2020 г., с която й е било наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“.
Видно от Заповед № 308 от
18.12.2020 г. основанието за уволнението е допуснато нарушение на трудовата дисциплина
визирано в чл.190, ал.1, т.4 от КТ - злоупотреба
с доверието на работодателя във връзка с чл.187, т.3 от КТ - неизпълнение на възложената работа.
Описани са и фактите, на които се основават изводите на работодателя, а именно
че ищцата не е извършила контрол на замерите, които са били възложени на
фирмата „К.8“ ЕООД, като не е присъствала по едно и също време с
представителите на фирмата на пристанищния терминал и/или не е организирала
присъствието на друг представител на възложителя – работодател, че е подписала
протоколите за извършени собствени замервания въпреки, че не е присъствала на
тях, както и че е представила издадената фактура от фирмата-изпълнител, без да
е налице двустранен приемо-предавателен протокол за приемане на работата й,
както и поради късното представяне на изискуемия двустранен приемо-предавателен
протокол.
По посочените в предходния абзац факти:
Не се спори, че ищцата не е присъствала на замерите,
като същата твърди, че това не влиза в служебните й задължения и във
възложената й работа /както и осигуряването на друг представител/.
Спори се дали е подписала протоколите за извършените
замери. Видно от същите /л. 100-107 и л.123-129 от делото/ в протоколите е
налице подпис на К.К.. Подписът не е оспорен по отношение на неговата
автентичност, поради което съдът намира, че ищцата е положила подпис под
протоколите в качеството й на „законен представител на оператора“.
Не се установява ищцата да е представила при
работодателя фактурата, издадена от фирмата –изпълнител. Видно от фактура №
145/23.10.2020г., издадена от „К.8“ ЕООД, същата не носи подпис на представител
на „П.В.“ ЕАД, още по-малко на ищцата по делото. Не се установява и по какъв
ред същата е достигнала счетоводството на ответника. Видно от приложената по
делото кореспонденция обаче, комуникацията между фирмата-изпълнител „К.8“ ЕООД
и възложителя „П.В.“ ЕАД е водена от Д.Д.– пряк ръководител на ищцата /ел.писма
на л.16, л. 78, л. 82/. Не е представена никаква кореспонденция между „К.8“ ЕООД и ищцата К.К., което прави малко
вероятно твърдението на ответника, че ищцата е представила фактурата за плащане.
Отделно от това не се твърди ищцата да има някакви задължения или отговорности
във връзка с финансовите отношения на ответника. Поради това без значение е кое
лице е предоставило фактурата за плащане, доколкото преценката за извършване на
плащането се прави от други лица, служители на ответника, които имат
задълженията да следят налице ли са всички изискуеми документи и съответно налице
ли е основание за плащане, както и да нареждат плащания от името на ответника.
Ищцата не е от тази категория лица.
Видно от приемо-предавателен протокол /л. 15 от
делото/, съставен между „К.8“ ЕООД, и „П.В.“ ЕАД, подписан за последния от
ищцата К.К., същият е с дата 27.10.2020г. В случай на оспорване на датата на
съставяне на протокола, което по същество се прави от ответника, в тежест на
същия е да установи реалната дата на съставяне на протокола, което не е
извършено. Не се представят доказателства, от които да е видно и на коя дата е
представен протокола от ищцата на ответника. Поради това недоказани се явяват
твърденията на ответника за „късното“ представяне на приемо-приемателния
проктокол. Това обаче също няма
отношение в случая, доколкото плащане е дължимо само при представяне на всички
изискуеми документи и за това следят други служители при ответника.
За да бъде уважен искът с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 от КТ, съдът следва да констатира незаконосъобразност на издадената
заповед за уволнение на формално или материално-правно основание или
незаконосъобразност на уволнението. Следва да бъде спазена както процедурата по
налагане на дисциплинарната отговорност, така и императивните материално
–правни норми, а наказанието следва да отговаря и на тежестта на нарушението.
Съдът намира, че е била спазена процедурата по чл. 193
от КТ. Съгласно задължителната практика на ВКС - решение № 171 от 23.02.10 г. по
гр. дело № 68/09 г. на 3-то г. о.; решение № 379 от 24.06.10 г. по
гр. дело № 410/09 г. на 4-то г. о.; решение № 363 от 10.01.12 г. по
гр. дело № 354/11 г. на 3-то г. о.; постановени по реда на чл. 290 ГПК,
работодателят не е длъжен да уведомява работника, че е започнал процедура по
ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Достатъчно е само да бъдат
поискани и съответно дадени обяснения от работника или служителя по повод конкретното
нарушение.
От доказателствата по делото се установява, че обяснения
са искани /на 10.11.2020г., на 16.11.2020г. и 07.12.2020г./ и дадени / на
11.11.2020г., на 16.11.2020г. и на 09.12.2020г./, трикратно от ищцата преди
налагане на дисциплинарното наказание.
По отношение на процедурата по чл. 193 от КТ без значение е поводът, поради който е
инициирана процедурата по налагане на дисциплинарно наказание - дали някой от
работниците или служителите на ответника е подал оплакване или работодателят по
друг начин е узнал за нарушенията на трудовата дисциплина. Съответно без
значение е и личността на конкретното лице, подало сигнала, г-жа П.И. и дали
същото има задължения в същата сфера на дейност или не – дали шума, който се
измерва е различен /по Наредба 6/15.08.2005г. или по Наредба 54/13.12.2010г./
или не. Поради това и не е част от процедурата по чл. 193 от КТ запознаването
на ищцата със сигнала до работодателя от посоченото по-горе лице. Достатъчно е
само, че са поискани и съответно дадени обяснения от ищцата по повод
конкретното нарушение - същото е достатъчно добре описано в искането за
обяснения и съвпада с предмета на обжалваната заповед за уволнение.
Съдът намира, че издадената заповед е мотивирана -
налице е описание на нарушението, както и е посочено основанието /вкл.
разпоредбата на закона в числово изражение и като материална норма/, на които
се основава заповедта. Въпреки това обаче в заповедта са посочени няколко
нарушения – липсата на присъствие на мястото на замерите, неосигуряване на друг
представител на място, подписване на протоколите без реално присъствие на
замерите, представяне на фактура без приемо-предавателен протокол. Посочени са
и две основания за налагане на дисциплинарното наказание – злоупотреба с
доверието на работодателя и неизпълнение на възложената работа. Не е посочено
обаче кой факт /кои факти/ се приема като злоупотреба с доверието на
работодателя и кой /кои/ като неизпълнение на възложената работа. Отделно от
това неизпълнението на възложената работа само по себе си не е основание за
налагане на дисциплинарно наказание уволнение, а само злоупотребата с доверие
на работодателя. Поради това съдът намира, че следва изрично в заповедта да
бъде посочено кои факти се приемат за злоупотреба с доверието на работодателя.
Законовия
текст, въз основа на който е наложено конкретното наказание – уволнение, е чл. 190
ал. 1 т. 4 от КТ във вр. с чл. 187 т. 3 от КТ.
Съгласно
чл. 190 ал. 1 т. 4 от
КТ, дисциплинарно уволнение може да се налага за злоупотреба с доверието на
работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения.
Съгласно чл. 187 т. 3 от КТ, нарушения на трудовата
дисциплина са неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и
технологичните правила.
От
друга страна съгласно чл. 187 т. 8 от КТ, Нарушение на трудовата дисциплина е и
злоупотребата с доверието и уронването на доброто име на предприятието, както и
разпространяване на поверителни за него сведения.
Систематичното
тълкуване на двата текста водят до извода, че не всяко нарушение на трудовата
дисциплина е основание за дисциплинарно уволнение, т.е. тежестта на нарушението
следва да бъде такава, че да изисква най-тежкото дисциплинарно наказание.
От
друга страна посочените в чл. 190 ал. 1 от КТ нарушения могат да доведат до
налагане на посоченото наказание – уволнение, но с оглед тяхната тежест могат и
да не доведат до него. Това е смисълът на глагола „може“, т.е. не е налице
императивно изискване да бъде наложено наказание уволнение при наличие на
посоченото нарушение.
В
конкретния случай работодателят твърди нарушение по чл. 187 т. 3 от КТ „неизпълнение на възложената работа“.
Това предполага доказване на ясно и недвусмислено задължение на ищеца, възложено
му от работодателя, за да може неизпълнението на това задължение да се
третира като нарушение на трудовата дисциплина.
Действително
съгласно длъжностната характеристика за длъжност: Инженер, еколог, връчена на
работника, се изисква той да организира воденето на отчетност на проведените
мероприятия, отчетните резултати и подготвя анализи, справки и предложения,
които предава на Ръководството; Контролира състоянието на околната среда на
територията, оперирана от „П.В." ЕАД ***-изток със Складова база и П.*****)
и следи спазването на екологичните стандарти и норми; поддържа връзки и
взаимоотношения с държавни органи и фирмите работещи в областта на опазване на
околната среда.
Не е
налице обаче възлагане на конкретната работа по ръководство и контрол на фирмата
„К.8“ ЕООД и на дейността по мониторинг на шума в околната среда по Наредба №
54/13.12.2010 г. Доколкото ищцата има пряк ръководител на Отдел „****" в
тежест на същия е да разпредели задачите между работещите в отдела и да възложи
на конкретно лице – в случая ищцата конкретна задача. Ищцата сочи в дадените
пред работодателя обяснения от 11.11.2020г. в т.5, че на нея са й възложени
конкретни задачи, които не включват присъствието й на замерванията, а именно: да
организира пробонабирането, съгласно план-схема на района, да осигури първоначален
инструктаж, да осигури работно облекло, да осигури пропускателен режим, да
изиска данните под формата на протокол и да ги представи в РИОСВ. Не е
представена обаче от ответната страна заповедта, с която се възлагат посочените
функции, нито е представена заповед, с която й се възлагат други функции по мониторинга
на шума в околната среда по Наредба № 54/13.12.2010 г. Видно от писмените
доказателства, както избора на фирмата-изпълнител е направен от Д.Д.– /докладна
записка № 7876/06.10.2020г. – л. 76 от делото/, така и воденето на кореспонденцията
между възложителя и изпълнителя по договора за извършване на вътрешен
мониторинг на шума е извършвано също от Д.Д.по телефона /видно от ел.писмо
от л.16/ или чрез ел.поща /ел.писма на
л.16, л. 78, л. 82/. Поради това може да се приеме, че Д.Д.носи отговорност за организацията
и контрола на конкретната дейност, а ищцата отговаря само за възложеното й. В тежест
на работодателя е да установи възлагането на конкретната работа по пряк контрол
на дейността на „К.8“ ЕООД, съгласно чл.19 от Наредба № 54/13.12.2010 г. за
дейността на националната система за мониторинг на ищцата, а доказателства за
това по делото липсват. Задължението по чл.19
от Наредба № 54/13.12.2010 г. е на оператора, който действа чрез законния си
представител или упълномощено от него лице. Безспорно ищцата не е законен
представител на „П.В." ЕАД – такъв е управителят и/или изпълнителният
директор на едно дружество. Не са налице и данни за упълномощаване на ищцата да
участва в процедурата по Наредба № 54/13.12.2010г. от името на оператора.
Поради
това съдът намира, че не се установява по делото посоченото нарушение на
трудовата дисциплина - неизпълнение на възложена от работодателя работа,
доколкото не се установява възлагане на конкретната работа от работодателя.
Съгласно
трайната практика на ВКС /Решение № 80 от 26.03.2010 г., по гр.дело № 4679
/2008г. на II ГО, Решение № 56 от 12.03.2014
г., по гр.дело № 4607/2013г. на IV ГО, Решение № 379
от 11.10.2011 г., по гр.дело № 100/ 2011г. на IV ГО/, злоупотребата
с доверието на работодателя съставлява всяко действие, което е израз на
несъблюдаване на дължимото поведение на добросъвестност и доверие в отношенията
работник / респ. служител/ и работодател. /Решение № 80 от 26.03.2010 г., по гр.дело № 4679 /2008г. на II ГО/. За да се квалифицира дадено поведение като злоупотреба с доверието на
работодателя, не е необходимо за предприятието на последния да са настъпили
имуществени вреди. Когато работникът е лице, натоварено с управленски функции, всяко неизпълнение на задължението за лоялност
към работодателя може да бъде окачествено като злоупотреба с доверието на
последния. /Решение № 379 от 11.10.2011 г., по гр.дело № 100/ 2011г. на IV ГО/
В
случая в обжалваната заповед не е посочено кое от изброените нарушения се
квалифицира от работодателя като злоупотреба с доверие. В този случай следва да
се предположи, че всяко от посочените се твърди да е злоупотреба с доверие.
По
първата група факти се установи, че ищцата действително не е присъствала на
замерванията на шума от фирмата-изпълнител по сключения договор за възлагане,
но се установи и че на нея не й е било възложено да присъства в качеството й на
упълномощено от изпълнителния директор /законния представител/ на оператора
лице. Не се доказа и да е представяла фактура от името на изпълнителя за
плащане от страна на нейния работодател, както и късното представяне на приемо-предавателния
протокол. Установи се и че тя не носи отговорност за плащанията от страна на
работодателя. Остава второто твърдение, което се доказва по делото, а именно –
че ищцата е подписала протоколите за измерване, въпреки че не е присъствала на
замерванията. Дали това е основание да се приеме, че ищцата е злоупотребила с
доверието на работодателя.
Съдът
намира, че дори и тези факти да могат да обосноват извод за злоупотреба с
доверието на работодателя /доколкото според практиката на ВКС това е всяко
действие, което е израз на несъблюдаване на дължимото поведение на
добросъвестност и доверие в отношенията работник и работодател/, то тежестта на
нарушението не е от естество да обоснове най-тежкото дисциплинарно наказание
„уволнение“. Доколкото злоупотребата с доверието на работодателя е нарушение по
смисъла на чл. 187 ал. 1 т. 8 от КТ, което може да обоснове, а може и да не
обоснове дисциплинарно наказание „уволнение“ по смисъла на чл. 190 ал. 1 т. 4
от КТ, то съдът намира с оглед конкретното нарушение на ищцата, че същата макар
и положила подпис под документ, който не е следвало да подписва, доколкото не е
присъствала на замерванията /т.е. отразява неверен факт/, то същата не е
нарушила интереса на работодателя до степен, че засегнатия интерес да обоснове
най-тежкото наказание.
За
пълнота следва да се посочи, че работодателят обосновава тежестта на
нарушението с възможността за финансова загуба в следствие на плащането на
фирмата-изпълнител по неизпълнения от тях договор. Не се доказа обаче както
задължението на ищцата да следи за изпълнението на договора от страна на
изпълнителя /да упражни текущ или последяващ контрол върху работата на външната
фирма/, така и твърдението за представянето на фактура от нейна страна с искане
за плащане на външната фирма /което съдът счита за неотносимо, доколкото ищцата
няма и задължения във връзка с разплащанията на ответника/. Отделно следва да се посочи, че се касае за
бъдещи предполагаеми вреди, което не е основание за носене на отговорност
според гражданското право.
Ответникът
твърди и увреждане на доброто име на предприятието пред собствените му
работници. Увреждането на доброто име обаче е в следствие на некачественото
изпълнение на възложената работа от фирмата-изпълнител, а не се доказа ищцата
да има възложено от работодателя задължение да окаже контрол върху същата.
Поради
това макар и формално ищцата да е осъществила акт, който би могъл да се приеме
като акт на злоупотреба с доверието на работодателя – подписване на протокол с
невярно съдържание, пряко от този факт не са произтекли реални вреди. Поради
това съдът намира, че тежестта на нарушението не отговаря на тежестта на
наказанието и поради това наказанието, наложено с обжалваната заповед, следва
да бъде отменено.
По иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ, няма спор коя е длъжността, заемана преди
уволнението, като предвид отмяната на уволнението, ищцата следва да бъде
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, а именно „инженер,
еколог" П.****- Отдел „****." ЕАД.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1,
т.3 КТ, вр. чл.225 ал. 1 от КТ, няма спор и се доказва от представените по
делото писмени доказателства, че в следствие на уволнението ищцата е останала
без работа за периода 21.12.2020 г. до 31.01.2021г. /когато е постъпила на нова
работа с по-висока заплата/, поради което ответникът дължи обезщетение за
оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за същия период. От ССЕ
се установява, че БТВ на ищцата за последния цял отработен месец при ответника
е било в размер на 1269лв., като дължимото й обезщетение за посочения период е
в размерна 1649.70лв. Поради това искът за
осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1631.57 лв., се явява изцяло основателен.
Налице е по делото и спор с
правно основание чл.357 от КТ във вр. с чл. 221 ал. 2 от КТ. На основание чл.
221 ал. 2 от КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на
работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за
срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Няма спор, че срокът
на предизвестието е този по чл. 326 ал. 2 от КТ, доколкото е прекратен
безсрочен трудов договор, а в същия няма уговорен по-дълъг срок от нормативно
определения срок, а именно 30 дни.
Доколкото обаче с
настоящото съдебно решение се отменя дисциплинарното уволнение на ищцата като
незаконосъобразно, то не е налице основание за начисляване на обезщетение по
чл. 221 ал. 2 от КТ. Поради това заповедта, с която е начислено обезщетението,
следва да бъде отменена в посочената част.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца се следват
разноските за производството, които са в размер на 1300лв., представляващи адвокатско
възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Ответникът
е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца. Съгласно чл. 2 ал. 5 във вр. с чл. 7 ал. 1
т. 1 и чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004г. на ВАС дължимото минимално възнаграждение
/650лв.+650лв.+ над 300лв. + над 300лв./ е с по-висока стойност от
претендирания от ищеца и заплатен от него адвокатски хонорар от 1300лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса върху цената на уважените искове, или сумата от 276.02лв. /по 80лв. за неоценяемите
искове + 65,26лв. - чл.225 ал. 1 от КТ +
50,76лв. - чл. 221 ал. 2 от КТ/.
Налице е искане по чл. 242 ал. 1 от ГПК, като
доколкото искът по чл. 344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225 ал. 1 от КТ представлява
иск за обезщетение за работа и съдът няма право на преценка дали да допусне
предварително изпълнеше или не, а е задължен по закон да стори това, то следва
да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в тази му част.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на К.С.К. - Б., ЕГН ********** ***, извършено със Заповед № 308 от 18.12.2020 г. на „П.В.“ ЕАД, ***, пл. „*****, представлявано от П.С.- изпълнителен директор, с която на основание чл.190,
ал.1, т.4 от КТ във връзка с чл.187, т.З от КТ е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ на ищцата, на основание чл. 344 ал.1 т.1от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА К.С.К. - Б., ЕГН ********** ***, на заеманата от нея преди уволнението длъжност – „инженер, еколог" П.****-
Отдел „****.“ ЕАД, на основание чл. 344 ал.1 т.2от КТ.
ОСЪЖДА „П.В.“ ЕАД, ***, пл. „****, представлявано от П.С.- изпълнителен
директор ДА ЗАПЛАТИ НА К.С.К. - Б., ЕГН ********** *** размер на 1631.57 лв. /хиляда шестстотин
тридесет и един лева и 57ст./, представляваща обезщетение за оставане без
работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 21.12.2020 г. до
31.01.2021г., на основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225 ал. 1 от КТ.
ОТМЕНЯ Заповед № 53 от 18.12.2020г., на „П.В.“ ЕАД, ***, пл. „*****,
представлявано от П.С.- изпълнителен директор, в частта, с която на ищцата е
начислено обезщетение при дисциплинарно уволнение по чл. 221 ал. 2 от КТ в
размер на едно брутно трудово възнаграждение, на основание чл.357 от КТ във вр.
с чл. 221 ал. 2 от КТ.
ОСЪЖДА „П.В.“ ЕАД, ***, пл. „****, представлявано от П.С.- изпълнителен
директор ДА ЗАПЛАТИ НА К.С.К. - Б., ЕГН ********** ***, сумата от 1300лв. /хиляда и
триста лева/, разноски за производството, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „П.В.“ ЕАД, ***, пл. „****, представлявано от П.С.- изпълнителен
директор ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВРС държавна такса за
производството в размер на сумата от 276.02лв.
/двеста седемдесет и шест лева и 2 ст./,
на основание чл. 78 ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението
пред Варненски окръжен съд.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта по
иска с правно основание чл. 344, ал.1,
т.3 КТ, вр. чл.225 ал. 1 от КТ, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по
чл.235, ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: