Р Е Ш Е Н И Е
№ 1098/27.7.2020г.
гр.В., 24.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на осми юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретар НЕЗАЕТ
ИСАЕВА,
като разгледа докладваното от председателя АНД №
300 по описа за
2020 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от З.Ц.Н. при ВАК против НП № 395/16.08.2019 г. на Зам.кмета на Община-В., с което на основание чл. 178 Е от ЗДвП му е
наложено наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 15 ал. 7 от ЗДвП.
В жалбата се твърди,
че оспорва законосъобразността и обосноваността на издаденото НП. Сочи се, че в НП е посочен несъществуващ адрес, като място на извършване
на нарушението. Твърди се, че паркирането не е осъществено в рамките на парк,
детска площадка или зелена площ. Излага
се становище, че на посочения терен паркират много автомобили, поради липсата
на достатъчно паркоместа в рамките на Цветния квартал
в гр. В.. Иска се НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява лично като
поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено.
Въззиваемата
страна, редовно уведомена, изпраща представител, който оспорва жалбата. В
заседание по същество пледира, че в хода на административно-наказателното
производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, съотв. издаденото НП е обосновано и законосъобразно. Иска
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
В хода на съдебното следствие са
разпитани в качеството на свидетели актосъставителят
и свидетелят по акта. Приобщени са към материалите по делото
материалите по АНП, както и извадка от Кадастрален план на Община – В. и писмо
с рег. № ЗК20000051ВН_004ВН_002ПР/16.03.2020 г. на Кмета на Район „П.“ – Община
В., ведно с действащ регулационен план.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 04.08.2019 г. за времето от 08.00 ч. до 20.00 ч. св. С.Б. – полицейски служител при
Общинска полиция-В. бил назначен в наряд . Около 10.00 ч. констатирал на ул. К.,
срещу бл. №*/ , последният находящ се на ул. Р.в гр. В.,
паркиран л.а. ВАЗ с ДК№ *, собственост на жалбоподателката, в обособено с тротоар пространство,
предназначено за тревиста площ. Поради системното паркиране на автомобили върху
посоченото пространство, върху същто не виреели
тревисти растения. След като било
установено, че автомобилът е собственост на въззивника, в отсъствие на
последния му бил съставен фиш за извършено нарушение на чл. 15 ал.7 от ЗДвП, като е оставено уведомление за
изготвянето му на предното стъкло на автомобила. След депозиране на жалба срещу
изготвения фиш, на жалбоподателя е съставен АУАН за извършено нарушение на 15
ал.7 от ЗДвП, въз основа на който е
издадено обжалваното НП.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно
наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за
обжалване и е приета от съда
за разглеждане, но
по същество е неоснователна.
Наказателното
постановление № 395/16.08.2019 г. е издадено от компетентен
орган – от Зам.кмета на Община - В., с оглед нормата на чл. 189 ал.12 от ЗДвП, видно
от заверено копие на заповед № 4129/05.11.2018 г. Актът за установяване на
административно нарушение е издаден от компетентно длъжностно лице, а именно
полицейски служител при „Общинска полиция“ към ОД на МВР- В., съгласно
разпоредбата на чл. 189 ал.1 от ЗДвП и видно от приобщеното с АНП заверено
копие на цитираната заповед.
В хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално
правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на въззивника
досежно допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
правото на защита на наказаното лице. В съдържанието на АУАН са посочени
достатъчно индивидуализиращи белези, въз основа на които е се установява
мястото на извършване на деянието.
Като взе предвид събраните по
делото доказателства, съдът установи от правна страна следното:
Съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
безспорно е установено, че въззивникът
виновно е нарушил разпоредбата на чл. 15 ал.7 от ЗДвП, доколкото на
посочената в НП дата и място автомобилът на наказаното лице е бил паркиран
върху пространство, предназначено за тревиста площ. Видно от показанията на
разпитания свидетел безспорно се установява, че посоченото пространство е било
обособено от пътното платно с бордюр, съотв. същото е с настилка, предполагаща развитието на
тревиста растителност, в случай, че върху посочения терен не паркират
автомобили. Ирелевантно за съставомерността
на деянието е твърдението на жалбоподателката, че в
близост до настоящия й адрес липсват
достатъчно места за паркиране на автомобили.
Разпоредбата на чл. 15, ал. 7 ЗДвП предвижда, че е забранено преминаването
и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в
населените места извън обозначените за това места. С оглед установените по
делото факти, съдът намира, че правилно е формиран от АНО изводът, че с
поведението си жалбоподателката е допуснала нарушение
на цитираната норма.
Правилно е ангажирана отговорността на въззивника на основание чл. 178е от ЗДвП, доколкото посочената санкционна норма, предвижда процесното нарушение в
диспозицията си.
Съдът намира, че деянието не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото общественото му опасност не е явно незначителна или отсъстваща. Касае
се за формално нарушение, с осъществяването на което всякога се засягат
обществените отношения, които е призвана да гарантира съответната материална
разпоредба, а именно гарантиране безопасното и
безпрепятствено движение на пешеходците.
Като взе предвид, че наказанието е предвидено в твърд размер в съответната
санкционна норма, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за
индивидуализацията на същото.
С оглед направеното искане от
процесуалния представител на въззивниваемата страна
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида
и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не
представлява фактическа и правна сложност, но същото е приключило след провеждането на две съдебни
заседания, намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение над
минималния размер от 80 лева, предвиден
в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно в размер на сумата от 120 /сто и
двадесет/ лева.
С оглед на изложеното, съдът намира, че НП се явява особсновано
и издадено в съответствие с материалния
закон и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №
395/16.08.2019 г. на Зам.кмета на Община-В.,
с което на З.Ц.Н.
на основание чл. 178 Е от ЗДвП
му е наложено наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/
лева за нарушение на чл.
15 ал. 7 от ЗДвП.
ОСЪЖДА З.Ц.Н. *** сумата от 120 /сто и двадесет//лева юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – В. по
реда на Административнопроцесуалния кодекс.
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: