РЕШЕНИЕ
№ 611
гр. Пловдив, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Даниела Й. Тошева
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20225330109402 по описа за 2022 година
Предявени са обективно и субективно - активно съединени искове с правно
основание чл.45 от ЗЗД във връзка с чл.49 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищците М. И. Д. и Х. Д. Д. от гр. П., молят съдът да постанови решение, с което да
осъди ответната страна да им заплати следните суми: на ищцата М. И. Д. сумата 3 820, 65
лева, представляваща обезщетение за причинените на тази ищца имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на собствения й лек автомобил марка „*******“, модел
„********“, с държавен регистрационен номер ***********, настъпило на ********** г.
около ******* ч. в гр. П. по време на движението на автомобила, управляван в това време
от ищеца Х. Д. Д., по бул. „************“ в посока ****************** между бул.
„***********“ и ул. „***********“, следствие счупване от основата й и падане върху
автомобила на намиращата се на кръстовището светофарна уредба, заедно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба, а на ищеца Х. Д. Д. – сумата
2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от този ищец неимуществени
вреди, изразяващи се в стрес и тревожно разстройство, следствие претърпения инцидент на
********* г. по време на управлението на лекия автомобил, собственост на ищцата М. И.
Д., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането, по изложените в
исковата молба и в писмена защита съображения. Претендират разноски.
Ответникът Община Пловдив – гр. Пловдив, оспорва исковете и моли съдът да ги
отхвърли като неоснователни и недоказани, а – ако ги приеме за основателни– да присъди на
ищцата М. Д. обезщетение за претърпените имуществени вреди и на ищеца Х. Д.
1
обезщетения в по-ниски от претендираните размери, по изложените в отговора на исковата
молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски – включително и
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатените от
ищците на пълномощника им адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед
на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени
доказателства се установява, че действително ищцата М. Д. е собственик на лек автомобил
марка „*******“, модел „***********“, с държавен регистрационен номер *********,
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства (включително и
завереният препис от преписка № ********* г. по описа на Районна прокуратура – гр. П. и
съдържащото се в нея досъдебно производство), заключението от ******** г. на вещото
лице по ******* С. М. и показанията на разпитаната по делото свидетелка З. Д. (****** на
ищцата М. Д. и ******* на ищеца Х. Д. – като с оглед на разпоредбата на чл.172 от ГПК
съдът кредитира показанията й, като подкрепени от останалите събрани по делото
доказателства), действително на ********* г. около ********* ч. в гр. П. по време на
движението на автомобила на ищцата М. Д., управляван в това време от ********* - ищецът
Х. Д., по бул. „*************“ в посока ********************** между бул.
„***********“ и ул. „********“, следствие счупване от основата й и падане върху
автомобила на намиращата се на кръстовището светофарна уредба, на автомобила са били
причинени редица сериозни щети – по броня, калник, средна колонка/праг, външно
огледало, врата – като от техническа гледна точка уврежданията са в причинно-следствена
връзка с настъпилия инцидент, а пазарната стойност на ремонта за възстановяване на
повредите по автомобила е в размер общо на 2 663, 06 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно
основание чл.45 от ЗЗД във връзка с чл.49 и чл.52 от ЗЗД, предявен от ищцата М. Д. се явява
доказан по основание и до размера от 2 663, 06 лева – до който размер следва да се уважи,
заедно със законната лихва върху тази сума от ********* г. – датата на подаване на исковата
молба, като за разликата над уважения до пълния размер този иск се явява неоснователен и
недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
Както се установява от представения в заверен препис Амбулаторен лист №
******/*********** г. и показанията на свидетелката З. Д., следствие претърпения по време
на управлението на автомобила инцидент, ищецът Х. Д. е претърпял силен стрес, довел до
тревожно разстройство, характеризиращо се с главоболие, безсъние, повишена тревожност и
трудност за концентрация при шофиране – като тези стрес и тревожно разстройство
продължават и до момента.
При така установената фактическа обстановка, с оглед характера и степента на
уврежданията, обстоятелството, че процесът на възстановяване на ищеца Х. Д. продължава
и до момента, възрастта на този ищец (близо 55 години), и воден от общественото разбиране
за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че справедливият размер на
2
обезщетението за претърпените от този ищец неимуществени вреди от злополуката е 2 000
лева – поради което и този иск се явява доказан по основание и по размер и следва да се
уважи изцяло, заедно със законната лихва от ************ г. – датата на увреждането.
Доколкото собственик на светофарната уредба, от счупването на която е настъпил
инцидентът с автомобила, е Община Пловдив и именно тя носи отговорността за
поддържането на уредбата, съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи
за липсата на основание за ангажиране на отговорността му за причинените на ищците
имуществени и неимуществени вреди.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищците направените
разноски за производството по делото в размер, съобразно уважената част от исковете, на
531, 52 лв. (платени ДТ съобразно уважената част от иска, половината от депозита за САТЕ
и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева) в полза на ищцата М. И. Д., и в размер
на 655 лева (платени ДТ, депозит за САТЕ и адвокатско възнаграждение) на ищеца Х. Д. Д.
– като с оглед фактическата и правна сложност на спора и общата цена на исковете, съдът
намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищците
на пълномощника им адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и следва да се
остави без уважение.
С оглед отхвърлената част от исковете ищцата М. Д. следва да заплати на ответната
страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, площад „С. Стамболов“ № 1, представлявана от ********* З. Д. Д., ДА
ЗАПЛАТИ НА М. И. Д., ЕГН **********, от гр. П., ул. „*********“ № **, вх.***, ет.**,
ап.**, със съдебен адрес: гр. П., пл. *********** № **, ет.**, офис **, адв. Т. М., СУМАТА
2 663, 06 лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на собствения й лек автомобил марка „*****“, модел
„**********, с държавен регистрационен номер ********, настъпило на ********* около
******* ч. в гр. П. по време на движението на автомобила, управляван в това време от
лицето Х. Д. Д., по бул. „********“ в посока ************** между бул. „********“ и ул.
„********“, следствие счупване от основата й и падане върху автомобила на намиращата се
на кръстовището светофарна уредба, заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от
******** г., до окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за
производството по делото В РАЗМЕР НА 531, 52 лева, КАТО за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 3 820, 65 лева, ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.45 от
ЗЗД във връзка с чл.49 и чл.52 от ЗЗД като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, площад „С. Стамболов“ № 1, представлявана от ******* З. Д. Д., ДА
3
ЗАПЛАТИ НА Х. Д. Д., ЕГН **********, от гр. П., ул. „*********“ № ***, ет.***, ап.***,
със съдебен адрес: гр. П., пл. *********** № **, ет.**, офис **, адв. Т. М., СУМАТА 2 000
лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес и тревожно разстройство, следствие претърпения инцидент на
************ г. по време на управлението на лекия автомобил марка „********“, модел
„*********“, с държавен регистрационен номер *******, собственост на лицето М. И. Д.,
заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от ********** г., до окончателното й
изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА
655 лева.
ОСЪЖДА М. И. Д., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА
Община Пловдив, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен
представител, юрисконсултско възнаграждение В РАЗМЕР НА 300 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответната страна възражение за
прекомерност на заплатеното от ищците на пълномощника им адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
4