О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………10.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 01.10.2018 г., в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 109 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
първоинстанционно, образувано по искова молба вх. № 2574/25.01.2018 г. от
„Обзор дивелъпмънт“ ЕАД (н), ЕИК
*********, представлявано от А.С.С., в качеството му на ликвидатор със служебен
адрес: гр. София, ул. „Тинтява“, № 13Б, срещу Национална агенция за приходите,
със седалище гр. София, бул. "Кн. Дондуков" № 52, с която е предявен
иск с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 2 от Търговския закон за установяване
несъществуването на предявено с молба вх.№ 31665/13.11.2017 г. по описа на ОС –
гр. Варна в производството по несъстоятелност вземане на кредитора НАП в общ
размер от 17 213,14 лв., от които 14 757,57 лв. главница и 2 455,57 лв. лихви
за забава върху главницата, включено в допълнен и одобрен от съда по
несъстоятелността в производството по т.д. № 2769/2012 г. по описа на ВОС
списък на приетите вземания на кредиторите на „Обзор дивелъпмънт“ ЕАД (н),
обявен в търговския регистър с вписване № 20180117111454.
Ищецът твърди, че
вземанията предявени и приети в производството по несъстоятелност са възникнали
преди откриването на производството, поради което е следвало да бъдат предявени
в границите на сроковете по чл. 685 и 688 ТЗ. Твърди, че представените пред
съда по несъстоятелност 6 броя АУЗД са незаконосъобразни, тъй като е опорочена
процедурата по издаването и връчването им и същите не са влезли в сила.
Ответникът в срока по чл.
367 ГПК е депозирал писмен отговор, в който между другото е
възразил, че предявеният иск е недопустим поради оспорване на публични вземания
установени с влезли в сила актове за установяване на задължения по декларация
(АУЗД) №№ МДТ-1044/02.11.2016 г., МДТ-1045/03.11.2016 г., МДТ-1046/02.11.2016
г., МДТ-1047/02.11.2016 г., МДТ-1048/02.11.2016 г., МДТ-1049/02.11.2016 г.,
издадени от Община Несебър.
С
определение № 1949/05.06.2018 г. съдът е приел, че възражението е
неоснователно, доколкото вземанията са включени в списъка под условие, поради
което е налице хипотезата на чл. 164, ал. 5 от ДОПК, която не изключва
възможността за оспорването им по реда на част четвърта
от Търговския закон.
Съдът намира, че предявеният иск е
недопустим, а посоченото определение неправилно в цитираната част, поради
следното:
Макар и да са налице общите процесуални предпоставки
за предявяване от длъжник в открито производство по несъстоятелност на иск с
правно основание чл. 694, ал.1, т. 2 от ТЗ – предявено в срок възражение срещу неприето
от синдика вземане, включване на вземането в одобрения от съда списък на
приетите вземания с определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ, спазване на преклузивния
14-дневен срок по чл. 694, ал. 6 от ТЗ, съдът намира, че е налице процесуална
пречка от категорията на абсолютните.
Съгласно чл. 164, ал. 5 от ДОПК в случай че
вземането е установено, но актът не е влязъл в сила, то се включва под условие
в списъка на приетите от синдика вземания и се удовлетворява по реда на чл. 725, ал. 1 от
Търговския закон, освен ако в закон е предвидено друго. Макар
посочената разпоредба да не възпроизвежда съдържащата се в ал. 4, изрична
забрана за оспорване по реда на част четвърта от
Търговския закон на вземане, което е установено с влязъл в сила акт,
съдът намира, че не е налице основание за тълкуване по аргумент от противното и
забраната е приложима и в разглеждания случай.
Предмет на спора са вземания, възникнали след датата
на откриване на производството по несъстоятелност – 29.05.2013 г., а именно задължения
за ТБО за 2014 и 2015 г. – главници, и лихви върху задълженията за ТБО за 2014
г. и 2015 г. до 02.11.2016 г., с които, съгласно определение № 172 от
16.01.2018 г. по т.д. № 2769/2012 г. по описа на ВОС, съдът по
несъстоятелността е допълнил одобрения списък на приетите от синдика вземания .
Съгласно разпоредбата на чл. 637, ал. 6 от ТЗ, недопустимостта
след откриването на производство по несъстоятелност да се образуват нови
съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски
дела, не обхваща административните дела имащи за предмет оспорване на
задължения, установени с акт на органите по приходите.
Систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 164,
ал. 5 от ДОПК с разпоредбите на чл. 637, ал. 6 от ТЗ и чл. 164, ал. 4 от ДОПК,
води до извод, че в случаите, когато вземането е установено, но актът не е
влязъл в сила, оспорване по реда на част четвърта от
Търговския закон на това вземане също е недопустимо. То следва да се
включи под условие в списъка на приетите от синдика вземания и да се удовлетвори
по реда на чл. 725, ал. 1 от
Търговския закон, като единственото условие, което следва да се е
сбъднало, е влизането в сила на акта за установяване на вземането. Проверката
на сбъдването на това условие ще обхваща въпроса дали актът за установяване е
обжалван и, евентуално резултатът от обжалването, съответно дали е влязъл в
сила или е отменен изцяло или отчасти.
Оспорване по реда на част четвърта от
Търговския закон би било допустимо единствено, ако се основава на
нововъзникнали факти, които не са преклудирани от задължителната сила на
влезлия в сила акт за установяване на публично вземане, каквото например е
твърдението за настъпило след влизане в сила на акта погасяване на публичното
вземане чрез някои от способите, очертани в чл. 168 ДОПК
- чрез плащане, прихващане, опрощаване и т. н. (така Решение № 43 от 20.06.2014
г. на ВКС по т. д. № 2471/2013 г., I т. о., ТК). В случая, направеното
възражение за изтекла давност е неотносимо към предмета на делото, тъй като се
отнася за вземания възникнали през 2011 и 2012 г. , които не са предмет на
определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ.
Следователно, оспорването по основание и размер на
вземания, включени в акт за установяване на публично вземане, по реда на част
четвърта от Търговския закон е недопустимо в случай, че същите са включени под
условие в одобрения от съда списък с приети вземания. Това оспорване от страна
на длъжника следва да се извърши чрез обжалване на акта по предвидения в АПК
ред. В производството по обжалване на акта следва да се разрешат релевираните
от ищеца възражения за неспазване на процедурата по връчване на актовете.
Друг би бил случаят, ако вземането, макар и
установено с акт за установяване на публично вземане, не е било включено в
одобрения от съда списък. Тогава кредиторът не би имал друг път за защита и
положителният установителен иск по реда на част четвърта от Търговския закон би
бил допустим (така Определение № 261 от 19.04.2013 г. на ВнАС по в. ч. т. д. №
253/2013 г.).
Ето защо, производството по предявения
от длъжника иск с правно
основание чл. 694, ал.1, т. 2 от ТЗ се явява недопустимо и следва да бъде прекратено.
Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право
на разноски при прекратяване на делото. На
основание чл. 37 от
Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ съдът определя 300,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл. 694, ал. 7 от ТЗ
ищецът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 172,13 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 21.09.2018
година, с което е даден ход по същество на спора предмет на т.д. № 109/2018 г.
по описа на ВОС.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 109/2018 г. по описа на
ВОС поради недопустимост на предявения иск.
ОСЪЖДА „Обзор дивелъпмънт“ ЕАД (н), ЕИК *********, представлявано от А.С.С.,
в качеството му на ликвидатор със служебен адрес: гр. София, ул. „Тинтява“ №
13Б, да заплати на Национална агенция за приходите, със седалище
гр. София, бул. "Кн. Дондуков" № 52, сумата от 300,00 лева за
процесуално представителство от юрисконсулт на осн. чл. 78, ал. 4 и 8 от ГПК.
ОСЪЖДА „Обзор дивелъпмънт“ ЕАД (н), ЕИК *********,
представлявано от А.С.С., в качеството му на ликвидатор със служебен адрес: гр.
София, ул. „Тинтява“ № 13Б, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
сумата 172,13 лева, представляваща
дължима държавна такса по т. д. №
109/2018 г. по описа на ВОС, на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: