РЕШЕНИЕ
№ 899
гр. Кюстендил, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:М. Ем. Антова
при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова
като разгледа докладваното от М. Ем. Антова Гражданско дело №
20231520100835 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Производство е образувано по искова молба, подадена от М. Д. Й.
срещу „Файненшъл България“ ЕООД, с която са предявени два обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.26,
ал.2 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
сключеният между тях Договор за предоставяне на поръчителство № 4064004
е нищожен поради противоречие със закона и добрите нрави, както и
осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата от 50 лв., представляваща частична претенция от
сума в общ размер на 1000 лв. – недължимо платена сума по нищожен
договор за поръчителство № 4064004, сключен между страните, ведно със
законната лихва от дата на предявяване на исковата молба до окончателно
изплащане на вземането.
С молба вх. № 8606/28.08.2023г. от страна на ищеца е направено искане
за изменение на иска относно неговия размер като същият се увеличи от 50
лв. на 1047 лв., което искане е допуснато от съда.
Ищецът твърди, че е сключил договор за паричен заем № 4064004 с
1
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, с който било договорено да се отпусне заем в
размер на 2000 лева. Видът на вноската бил двуседмичен, а размерът на
месечния лихвен процент не бил посочен. Сочи, че в чл.4 било уговорено
договорът да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, поръчители или
банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите
следвало да отговорят на следните условия – да представят служебна бележка
от работодател за размера на трудовото възнаграждение, нетния размер на
трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1000 лева, да работи по
безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да
представи сключен договор за гарантиране на задължението с дружеството.
На датата на сключване на договора бил сключен договор за предоставяне на
поръчителство с ответника, който поел задължението да обезпечи пред „Изи
Асет Мениджмънт“ АД задълженията на ищеца по договора за заем. Въз
основа на сключения договор за поръчителство се задължил да заплати на
гарантиращото дружество възнаграждение, разсрочено за изплащане, заедно с
месечната вноска по договора за кредит. Сочи, че съгласно чл. 3, ал. 1
възнаграждението се дължало в полза на поръчителя като „Изи Асет
Мениджмънт“ АД било единствено овластено да приеме плащането. Твърди,
че има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал. 2 ЗПК. Поддържа, че
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на
„Файненшъл България“ ЕООД, поради което кредиторът и поръчителят са
свързани лица. Сочи, че разпоредбата на чл.4 от договора за кредит
представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране
и не предоставя избор за потребителя дали да предостави обезпечение и какво
да бъде то. Същевременно кредиторът не бил включил възнаграждението по
договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му бил да заобиколи
чл.19, ал.4 ЗПК. В конкретния случай било посочено ГПР, но от
съдържанието на договора не можело да се направи извод за това кои точно
разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Твърди, че е
невъзможно да се проверят индивидуалните компоненти, от които е
формиран ГПР и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК.
Счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 вр.
чл.22 ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание,
а именно ГПР по кредита. Счита, че липсва ясно разписана методика в него и
как се формира ГПР по кредита, а именно кои компоненти са включени в
2
него. Поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство е изначално
лишен от основание, тъй като не била предоставена услуга. Със сключване на
договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл.19,
ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство било уговорено възнаграждение,
което впоследствие се разпределяло като печалба на „Изи Асет Мениджмънт“
АД. Твърди, че договорът за поръчителство бил нищожен поради
накърняване на добрите нрави, тъй като потребителят бил въведен в
заблуждение относно стойността на разходите, които следва да прави по
обслужване на заема. На следващо място, договорът бил нищожен поради
накърняване на добрите нрави и защото сумата, която била уговорена като
възнаграждение, била в размер на повече от половината от сумата по
отпуснатия заем., като по този начин бил нарушен принципът на
добросъвестност и справедливост и са накърнени добрите нрави. Искането
към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който се оспорват предявените искове. На първо място, счита че
така предявения установителен иск, съединен с осъдителен такъв, е
недопустим поради липса на правен интерес. Изложени са твърдения, че
договорът за поръчителство не бил лишен от правно основание. Счита, че
доколкото имало главен дълг, то договорът за поръчителство не могло да
бъде нищожен. Твърди, че преценката за нищожност поради накърняване на
добрите нрави се правела за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора. Не считат, че престациите били явно нееквивалентни.
Поддържат, че поръчителството се простира върху всички последици от
неизпълнението на главното задължение, вкл. и разноските по събиране на
вземането с оглед на което престациите може да бъдат разглеждани като
нееквививалетни, но не в полза на ищцовата страна, а в полза на поръчителя,
чиято отговорност можело да бъде ангажирана в размер, надвишаващ с много
полученото възнаграждение. Съответно, дължимото се възнаграждение било
определено след преценка на риска и, ако ищецът го е считал за
несправедливо висок, не би сключил договора. Твърди, че дружеството
изпълнявало гаранционни сделки по занятие и нямало интерес да сключва
безвъзмездни сделки. Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство
не се регулирал от ЗПК, а от ТЗ и всякакви твърдения за нищожност на
основание ЗПК били напълно ирелевантни. Искането към съда е да отхвърли
3
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.12 ГПК, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално
допустими. Релевираното от ответника възражение за недопустимост на иска
за прогласяване нищожността на договора за поръчителство са
неоснователни. Действително, както е посочено в отговора на исковата молба,
ищецът няма правен интерес от предявяване на установителен иск за
нищожност на договора тогава, когато е платил вземанията по него и
разполага с осъдителен иск за връщане на платеното поради липса на
основание. Това разрешение, обаче, е приложимо само тогава, когато ищецът
изобщо не е предявил осъдителен кондикционен иск, а единствено
установителен иск за нищожност на договора. В правоотношението, по което
е извършено плащането, е преюдициален по отношение на основанието за
имущественото разместване, и съдът поначало дължи произнасяне по него в
мотивите на съдебния акт. При това положение кумулативно съединеният
установителен иск за нищожност на това правоотношение има характера на
инцидентен установителен иск, с който се иска произнасяне със сила на
пресъдено нещо по преюдициалния за осъдителния иск въпрос. хипотезата на
предявен осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, въпросът за валидността на
Подобно съединяване е допустимо, както когато е извършено с исковата
молба, така и когато е извършено по реда на последващото обективно
съединяване на искове съгласно чл.212 ГПК.
По предявения установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже
сключването на процесния договор за поръчителство между страните, както и
твърденията си за сключването му при заобикаляне на закона, а в
доказателствена тежест на ответника е да установи спазването на
изискванията за валидност на правоотношението.
По предявения осъдителен иск, в тежест на ищеца е да докаже
плащането на процесната сума, а в тежест на ответника – да докаже
наличието на валидно правно основание за извършеното плащане.
4
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните
по договор за представяне на поръчителство, това обстоятелство е безспорно
между страните предвид представения от едно трето неучастващо по делото
лице – „Изи Асет Мениджмънт“ АД, Договор за паричен заем №
4064004/17.02.2021г., в който е предвидено сключването на договор за
поръчителство с одобрено от заемодателя дружество, както и представената
справка за заплатени задължения по договор за предоставяне на
поръчителство за периода от 08.03.2021г. до 17.06.2021г. в общ размер от
1047 лв. Последното по естеството си представлява признание на
неблагоприятен факт за ответника, а именно: извършеното плащане на
възнаграждение от ищцата на ответника по договора за поръчителство между
страните. Съдът е задължил ответника на основание чл.190 ГПК да представи
копие от сключения между страните Договор за поръчителство № 4064004
като го е предупредил за последиците от неизпълнението на указанията на
съда, а именно, че ще прецени непредставянето на посочения документ по
реда на чл.161 ГПК. Доколкото ответникът не представи договора за
поръчителство и предвид, че същият носи доказателствената тежест относно
установяване на спазването на изискванията за валидност на
правоотношението, съдът приема, че не е доказал посочения факт, съответно,
договорът противоречи на изискванията на ЗПК. Уреденият в чл.138 и сл. от
ЗЗД договор за поръчителство представлява съглашение за учредяване на
обезпечение, поради което има акцесорен характер спрямо
правоотношението, за вземанията по което се поема поръчителството, но
въпреки това представлява самостоятелно съглашение, чиято правна
валидност следва да се преценява отделно. Макар законът да го урежда като
едностранен безвъзмезден договор, няма правна пречка в рамките на
свободата на договаряне, поръчителството да бъде уговорено като двустранно
възмездно правоотношение. Съгласно чл.138, ал.2, изр.1 ЗЗД поръчителство
може да съществува само за действително задължение и щом договорът, за
който се поръчителства е недействителен, то същият не може да породи
действително задължение, за което да носи отговорност поръчителят.
Доколкото се касае за отделна правна сделка, недействителността на договора
за потребителски кредит сама по себе си не води автоматично до
недействителност и на договора за поръчителство, но поръчителят не би
могъл да отговаря за изпълнение на несъществуващо задължение, основано на
5
нищожно правоотношение.
Различно, обаче, е положението в случаите, в които договорът за
поръчителство само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в
действителност се явява част от кредитното правоотношение. В тези случаи
поръчителство не съществува, а целта на сделката е да се уговори
допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски
кредит, в нарушение на изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК, както и на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК. Доколкото в тези хипотези се цели постигане на запретен от
закона правен резултат чрез използване на законни средства /съставляващо
дефиницията за заобикаляне на закона/, то договорът за поръчителство е
нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД и обстоятелството, че той
формално е сключен с различен правен субект от кредитора, не може да
доведе до неговото саниране.
Настоящата хипотеза е именно такава поради следните причини: На
първо място това е така, защото от извършената от съда служебна справка по
партидата на „Файненшъл България“ ЕООД в публичния ТРРЮЛНЦ се
установява, че към датата на сключване на процесния договор за
поръчителство /2021г./, както и към настоящия момент, едноличен
собственик на капитала на дружеството-поръчител е „Изи Асет Мениджмънт“
АД – кредитор по договора за паричен заем, поради което двете дружества са
свързани лица по смисъла на пар.1, ап.1, т.5 от ДР на ТЗ.
Същевременно от клаузата на чл.4, т.3 от договора за предоставяне на
паричен заем /с характер на договор за потребителски кредит/ се установява,
че в хипотезата на обезпечение на заема чрез дружество-поръчител, то следва
да бъде одобрено от кредитора, т.е. кредиторът едностранно определя кое
дружество да бъде поръчител по кредита. Видно от справка за заплатени
задължения по договор за предоставяне на поръчителство за периода от
08.03.2021г. до 17.06.2021г. и от справка за плащанията по договора за
паричен заем, представен от „Изи Асет Мениджмънт“ АД се установява, че
възнаграждението на поръчителя е разсрочено на погасителни вноски, чиито
падежни дати съвпадат с падежите на погасителните вноски по договора за
потребителски кредит. От гореизложеното следва, че е налице договор за
поръчителство, сключен с предварително определено от кредитора по
договора за потребителски кредит юридическо лице-поръчител,
представляващо свързано с кредитора дружество, като е предвидено
6
възнаграждението за поръчителството да се изплаща заедно с погасителните
вноски по кредита. Единственият правен и икономически ефект от сделката е
кумулиране в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД на допълнителен
финансов приход от 1047 лв., представляващ престацията на потребителя по
гаранционната сделка. Съответно, налице е съглашение за въвеждане на
допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски
кредит, чието възникване му е било известно при сключването на договора
/чл.4, т.3 от договора за паричен заем/. Следователно възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство представлява част от общия
разход по кредита за потребителя по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, и е
следвало да бъде включено при изчисляване на годишния процент на
разходите съгласно чл.19, ал.1 ЗПК. В случая това не е сторено, поради което
договорът за кредит се явява сключен в нарушение на императивните
изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, а процесният договор за
предоставяне на поръчителство е нищожен поради заобикаляне на закона на
основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД по изложените по-горе съображения.
Ето защо съдът намира, че предявеният установителен иск за
прогласяване нищожността на договора за предоставяне на поръчителство е
основателен и следва да бъде уважен. Доколкото по делото няма спор и от
представената от ответника счетоводна справка се установява, че ищцата е
платила изцяло уговореното в нищожния договор възнаграждение от 1047 лв.,
основателен е и осъдителният иск за връщане на така платената сума
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищцата.
Същата е сторила разноски за държавна такса в размер на 100 лв., поради
което следва да бъде осъден ответникът да й ги заплати на основание чл.78,
ал.1 ГПК
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от М. Д. Й., с ЕГН **********, с адрес:
с. ....., срещу „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
7
адрес на управление: гр. ....., иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД,
нищожността на сключения между страните Договор за предоставяне на
поръчителство № № 4064004/17.02.2021г.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД да заплати на М. Д. Й., на
основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 1047 лв., представляваща платено
без основание възнаграждение на поръчител, ведно със законната лихва
считано от 26.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 100 лв., представляваща сторените по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
8