РЕШЕНИЕ
№1375/30.7.2018г.
Година 2018 Град в.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
четиридесет и пети състав
На двадесет и седми юли Година две хиляди и
осемнадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА
Секретар :
Маргарита Стефанова
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 2219 по описа на
съда за
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0442-000268/17.04.2018
год. на Началник група към ОД МВР в., 04 РУП, с което на Г.Е. г. с ЕГН **********
*** за извършено нарушение на чл139,ал.5 от ЗДвП на осн.чл.179,ал.3,т.4
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер от 300 лв..
С жалбата, без да се излагат
конкретни доводи се излага възражението, че НП е неправилно и незаконосъобразно
и се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован, не се явява, представлява се от адв. Пл. п., ВАК, който поддържа жалбата, като в
хода по същество на делото излага тезата, че липсвала табела, изискуема от
закона, която да указва задължителното движение с винетка. Посочва, че с.к. е
със статут на крайградска зона, пътят с.к.- гр.в. е третокласен и това не
налагало използването на винетка. В условията на евентуалност иска намаляване
размера на наложената глоба.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът,
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
От
фактическа страна:
На 05.03.2018 г. около 08.20 часа в
община б., на път Трети клас № 9004, в посока гр.б. на 1км, било установено от
страна на свидетелите Д.А. и Е.П.,***, че жалбоподателя Г., притежаващ СУМПС № *********
кат. В, като водач на лек автомобил – „д.”
с peг. № **** е управлявал същия без закупен и залепен
валидна пътна такса, съгласно изискванията на чл.10 ал.1 т.1 от Закона за
пътищата.
Установеното дало основание на св. Д.В.А.
да приеме, че с това Г. е нарушил чл.139 ал. 5 от ЗДвП, за което и съставил
АУАН № 508716/05.03.2018 год..
Акта бил съставен в присъствието на
жалбоподателя, който в графата бележки и възражения не направил такива.
В срока по
чл.44 от ЗАНН не са направени възражения
пред АНО.
Въз основа на така съставения акт, АНО издал на НП № 18-0442-000268/17.04.2018 год., с което наложил на Г.Е. г.
с ЕГН ********** *** за извършено нарушение на чл139,ал.5 от ЗДвП на осн.чл.179,ал.3,т.4 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер от 300 лв..
Разпитан
в хода на съдебното производство св. Д.А.
потвърждава констатациите в акта за установяване на административно
нарушение. Посочва, че мястото където жалбоподателя е спрян за проверка се
намирало на главен път 9004, след табелата за край на гр.в., като табелата за
номера на пътя се намирала на кръстовището за хеликоптерната
площадка.Посочва също така, че не е необходимо да има поставен знак за винетка, след като това се
явявало главен път.
Св. Е.П., заявява, че не си спомня
конкретния случай.
В показанията си св.Валентин б.,
посочва, че е пътувал с жалбоподателя Г. когато е бил спрян за
проверка.Потвърждава казаното от св.А., че са били спрени на километър след
табелата за край на гр.в..Посочва, че никъде нямало знак за винетка по
пътя.Посочва, че не е правоспособен водач, и няма СУМПС, но твърди, че не знае
пътя по който са се движили да е главен път.
Съдът кредитира показанията на св.А., тъй
като ги намери за обективни, безпристрастни, последователни и непротиворечиви.
Показанията на св.б. кредитира в частта им относно мястото на спиране за
проверка от страна на полицейските служители, тъй като това кореспондира с
казаното от св.А..
Описаната фактическа обстановка съдът
прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства:
показанията на св.А. и частично тези на св.б.
, дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото
писмени доказателства прочетени и приети
от съда по реда на чл.283 от НПК.
От
правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно
легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това
жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
АУАН
и издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – Началник
група към ОД МВР в., 04 РУП в., съгласно приложената Заповед № 8121з-952/20.07.2017
г. на Министъра на Вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно
лице, съгласно същата заповед.
АУАН е съставен в присъствието на
нарушителя и свидетел, присъствал при
установяване на нарушението.
Съдът не констатира нарушение на
разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно
описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на
нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при
които е извършено. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно -
наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение.
Съгласно чл. 10, ал.1 от
Закона за пътищата, за преминаване по републиканските пътища, които са
включени в трансевропейската пътна мрежа, както и
такива, които са извън нея или по техни участъци, Министерският съвет може да
въвежда само една от такси за определена категория пътни превозни средства.
Такса за ползване на пътната инфраструктура, е посочена в т.1 към този текст от
закона и тя е определена като винетна такса, като
заплащането на винетната такса дава право на едно
пътно превозно средство да ползва за определен срок републиканските пътища,
които са включени в трансевропейската пътна мрежа,
както и такива, които са извън нея или по техни участъци; размерът на винетните такси, включително административните разходи, за
всички категории превозни средства се определя от Министерския съвет, така че
да не е по-висок от максималните размери, посочени в приложение № 1.
Съгласно чл. 10, ал.3 от ЗП,
списъкът на пътищата за преминаване на пътни превозни средства с българска или
чуждестранна регистрация, по които може да се събира такса за ползване на
пътната инфраструктура - винетна такса, или такса за
изминато разстояние - ТОЛ такса, се приема с решение на Министерския съвет.
Списъкът се обнародва в „Държавен вестник“.
Съгласно Решение № 945
на МС от 1.12.2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища,
приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за
ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и
за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от
Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските
пътища, Обн., ДВ, бр. 109 от 14.12.2004 г., изм.
и доп., бр. 61 от 10.08.2012 г. и в приложението към него в пътищата от трети
клас, за които се изисква винетен стикер е път 9004 в. - б. - р. - п. - ж. - (п. - д.).
Следователно пътният участък
между населените места гр. в.- гр.б. е път от републиканската пътна мрежа, за
движение по който при използване на МПС се изисква заплатена винетна такса.
Нормата, която въвежда диференциация при винетните такси се намира в чл. 10а, ал. 2 ЗП, според която
винетните такси се диференцират в зависимост от ППС,
за което са предназначени, както и от срока, за който е платена винетната такса.
Таксата,
съгласно нормата в чл. 10а, ал. 4 ЗП, се заплаща от собственика или ползвателя
на ППС.
Разпоредбата на чл. 10а, ал. 6 ЗП
определя видовете ППС, за които се заплаща винетна
такса, а следващата ал. 7 очертава три категории ППС, за които се дължи винетна такса за ползване на пътната инфраструктура.
Доколкото в НП изрично е
отразено, че управляваното от санкционираното лице МПС е лек автомобил, то
според легалната дефиниция на § 6, т. 12,
б."а" от ДР на ЗДвП, същият представлява недвуколесно безрелсово МПС,
което се използва за превозване на пътници и в което броят на местата за сядане
без мястото на водача не превишава 8, респ. очевидно е по коя хипотеза
(предложение) на чл. 179, ал. 3, т.
4 от ЗДвП е административнонаказателното
обвинение за допуснато от Г. нарушение на регламентираното изискване по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП.
Санкцията за неизпълнение на
задължението по чл. 139 ,ал.5 от ЗДвП, с оглед чл. 10 ал.1 т.1 от ЗП, е
установена в разпоредбата на чл. 179 ал.3 от ЗДвП, която от своя
страна диференцирана нейния размер /в четири отделни точки/, в зависимост от
вида, предназначението на пътното превозно средство, броят на пътниците и от
допълнителни негови характеристики, при което глобата варира от 300
до 3000 лв. В процесното НП се съдържа
пълна индивидуализация на ППС, явяваща се достатъчна от гледна точка
възможността за законосъобразно прилагане на санкционната разпоредба, поради
което и правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на Т. по чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП. Последната предвижда точно
фиксирано по вид и размер наказание - глоба от 300 лв., обвързващо наказващия
орган при реализиране отговорността на нарушителя и изключващо възможността му
за преценка на обстоятелствата по чл.27 ал.2 от ЗАНН, каквато е била и наложена
на жалбоподателя.
В
случая, жалбоподателя управлявайки автомобила, е бил длъжен да предвиди
необходимостта от заплащане на винетна такса.
Съобразно отразеното в цитираното решение на МС, такава не се дължи в
участъците от републиканските пътища, попадащи в границите на урбанизираните
територии, както и за обходните и околовръстни пътища. Долкото
е безспорно, че мястото на нарушението не попада сред визираните изключения,
липсата на доказателства за поставен пътен знак, сочещ на изискване за заплащане
на винетна такса, не освобождава жалбоподателя от
визираното задължение, както и от отговорност при нарушаването му.
По отношение направеното възражение, че
пътя не бил обозначен със знак Д25, съдът го намира за неоснователно.
Съгласно
чл. 121а от Наредба № 18/ 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни
знаци с пътен знак Д25 "За използването на пътя се изисква платена винетна такса" се сигнализира републикански път, чието
използване изисква платена винетна такса съгласно чл.
10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Този пътен знак само указва, че за
движение по съответния път се изисква винетна такса.
А задължението за заплащането й възниква пряко по силата на закона – чл. 10,
ал. 1, т. 1 ЗП.
Съдът не намира, че нарушението
представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Извършеното
нарушение, с оглед характера му и степента на обществената му опасност, е
засегнало обществени отношения, регулирани от нормите на ЗДвП, които са от
особена обществена важност, поради което не може да се приеме, че неспазването
на изискването за заплащане на винетна такса за
движение по пътищата от републиканската пътна мрежа и имащо отношение към
всички ползващи тази пътна мрежа, представлява маловажен случай на
административно нарушение.
Мотивиран от гореизложеното, ВРС – четиридесет
и пети наказателен състав,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП №
18-0442-000268/17.04.2018 год. на Началник група към ОД МВР в., 04 РУП, с което
на Г.Е. г. с ЕГН ********** *** за извършено нарушение на чл139,ал.5 от ЗДвП на
осн.чл.179,ал.3,т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер от 300 лв..
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд –в. по реда на АПК в 14-дневен
срок от получаване на
съобщението, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: