Мотиви към Присъда № 260046, постановена
на 25.02.2021 г. по н.ч.х.д. № 5739 по описа на Районен съд – Варна за 2019г.:
Частният тъжител Д.И.Д. е повдигнал обвинение срещу И.И.И. за това, че на 31.05.2019 год. в град
Варна, кв. „Аспарухово“, ул.
„Народни Будители“ пред блок №61 е отправил по отношение
на частния тъжител Д.И.Д. обидни жестове – показване на среден пръст,
както и на същата дата е отправял
обидни изрази по отношение на
същия – „да еба майка ти
педераст“ - престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, както и за това, че на същата дата - 31.05.2019
год. в град Варна, кв. „Аспарухово“, ул. „Народни Будители“ пред блок
№61, е причинил на частния тъжител Д.И.Д. лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядания по лицето, дясна киткова
област и лява мишница, ожулвания по двете мишници и дясно коляно, временно
обусловили чувство на болка и страдания - престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
Срещу подсъдимия И.И.И. са предявени в
настоящото производство и граждански искове от тъжителя Иван Кирилов Сидеров за
заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат от
престъплението по чл. 148 НК в размер на сумата от 500 лева и за престъплението
по чл. 130, ал.2 от
НК в размер на 1500 лв., вкл. и законната
лихва.
В с.з. обвинението спрямо подсъдимия И.И.И.
се поддържа от тъжителя. Същият чрез своя повереник
счита, че от разпита на всички свидетели станало ясно, че нито един свидетел не
опровергава тезата на частния тъжител, като св. М. и Н. дори посочват, че
обидните думи от страна на подсъдимия са продължили и часове след преустановяването
на конфликта. По отношение на нанесената лека телесна повреда, твърди се, че от
заключението на СМЕ се установило, че същите са били директно нанесени от
подсъдимия и видно от техния вид и механизъм на причиняване същите не следва да
бъдат тълкувани като защитни такива, резултат от предхождащите ги удари,
нанесени от страна на частния тъжител срещу подсъдимия. Наред с това съдът не
следвало да дава вяра на показанията на св. З., тъй като поради наличието на
козирка същата не е имало как да вижда ясно развилия се инцидент между двамата
мъже. Подробно обяснява как не е възможно тъжителят да е нападнал и ударил
подсъдимия с тухлата, как всички разпитани по делото свидетели дават неистински
показания в обратен смисъл, които с течение на времето ставали все по цветущи и
детайлни.
На свой ред тъжителят Д. посочва, че не е справедливо той да
понесе цялата отговорност за възникналия инцидент, тъй като и той на свой ред
бил претърпял щети, чувствал се обиден и бил накърнен авторитетът му пред
съседите.
Подсъдимият И.И.И. се явява лично в
последното съдебно заседание.
В подробната си пледоария си защитникът му счита, че описаната в
частната тъжба фактическа обстановка отговаря на действителната, но не и по
отношение на лицето претърпяло върху личността си описаните престъпни
посегателства, което в случая е не частният тъжител, а неговият подзащитен
(поради което и към момента между същите страни има вече влязъл в сила
осъдителен за тъжителя съдебен акт). Излага, че разпитаните по делото свидетели
са категорични, че обиди е имало от страна на тъжителя, а впоследствие същият е
нанесъл на подсъдимия и удари с тухла, като е възможно при съприкосновението
между двамата тъжителят на свой ред да се е наранил в това число и от действия
на И., който се отбранявал. По отношение на обидните думи се счита, че от
показанията на св. Н. не се установявало думите, изречени от И. да са били
насочени категорично спрямо личността на Д., още повече да са били изречени в
негово присъствие, а показанията на св. М.
не следвало да се кредитират, тъй като тя била дошла почти едновременно с
полицейските служители видно от показанията на св. З.. По изложените
съображения се пледира за оправдателна присъда.
От своя страна подс. И.И.И. посочва, че няма какво да добави към казаното от
неговия защитник.
В предоставеното му на основание чл. 297 НПК право на последна
дума посочва, че иска да бъде оправдан, тъй като той бил потърпевшия от
инцидента и той бил ударен с тухлата.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият И.И.И. е роден на *** ***,
българин, бълг. гражданин, женен, със средно образование, пенсионер, неосъждан,
с ЕГН **********.
Тъжителят Д.И.Д. е роден на *** ***, български гражданин, средно
образование, разведен, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият И. и тъжителят Д. били съседи (живущи в един жилищен
блок, на един етаж).
Двамата имали влошени
отношения, провокирани от спорове по отношение на шума, който подсъдимият
твърдял, че Д. предизвиква в обитавания от него апартамент.
На 31.05.2019 г. следобед подсъдимият И.И.
заедно със свидетелите Б.Б. и св. С.Й. се намирали на
пейка пред блока, когато подсъдимият минал покрай тях с лек автомобил и на
отправена от И. забележка и знак да кара по-леко, Д. показал среден пръст, след
което продължил.
След около час Д. се върнал, паркирал автомобила си и отишъл при
пейката и двамата с подсъдимия се скарали, при което Д. ударил с ръце в лицето
и корема частния тъжител, като последният паднал на земята.
Д. продължил да удря частния тъжител, който на свой ред ръкомахал,
за да се защити, като св. Й. и св. Б. успели да ги разтърват.
След като спречкването приключило поради намесата на свидетелите Й.
и Б., тъжителят си тръгнал в посока към входа, в който живее, като малко след
това натам тръгнал и подсъдимият И..
От земята до входната врата Д. взел една тухла, с която живеещите
във входа подпирали вратата, и изчакал И.И. да се
приближи. При приближаването му до входната врата Д. го ударил с тухлата в
главата.
В резултат на нанесените удари и последващото
падане на подлежащата настилка пред блока, както и на нанесения удар с тухла в
главата И. получил разкъсно-контузна рана по лицето, кръвонасядане
по лицето, контузия на дясна очна ябълка, десностранен
субконюнктивален кръвоизлив, ожулване по ляв лакът.
След това двамата се прибрали по домовете си. Като видяла
нараняванията, съпругата на частния тъжител се обадила на св. Д.И., тяхна
дъщеря, която подала сигнал на тел. 112, в който заявила, че съседът им ударил
баща й, който е обезобразен.
На място пристигнали св. Х.И.Н. и св. Х.Г.Х., пред които Д. заявил,
че е обиждан от частния тъжител и затова го е ударил. На Д. бил съставен
протокол за предупреждение. На етажа, на който живеят страните, пристигнала и
св. С.Д.М..
На същата дата след инцидента подсъдимият отишъл в МБАЛ „Св. Анна“
– Варна, където бил прегледан в спешното отделение на болницата. На следващия
ден бил прегледан и от съдебния лекар д-р Д.Д., който
удостоверил обективните находки по главата и тялото в изготвено за целта
медицинско удостоверение.
В деня на инцидента същото лечебно заведение било посетено и от
тъжителя Д., който по собствено желание дал кръвна проба за химическо
изследване на количеството алкохол в кръвта.
Около 17.00 – 17.30 часа в деня на инцидента св. Д. Н., живущ на
адреса, чул съседа си И. да вика и да блъска по стената със сопа, изричайки
следното: „ Излез, излез, майка ти ще еба, ще те
убия“, „педераст, излез вън, ще те убия“, но не видял никой друг да излиза.
На следващия ден тъжителят също бил прегледан от съдебния лекар
д-р Д.Д., който удостоверил, че Д.И.Д. е получил кръвонасядания по лицето, дясната киткова
област и лява мишница, ожулвания по двете мишници и дясно коляно.
Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвено
от вещото лице съдебен лекар д-р Д.Д., тъжителят Д.И.Д.
е получил кръвонасядания по лицето, дясната киткова област и лява мишница, ожулвания по двете мишници и
дясно коляно, като описаните увреждания са резултат на удари с или върху
твърди, тъпи предмети, реализирани в областта на лицето, горните и десния долен
крайници, като разпитан в съдебно заседание вещото лице уточнява, че
уврежданията биха могли да бъдат получени ако тъжителят се намирал върху
подсъдимия, както и биха могли да настъпят в резултат на дърпане от страна на
трети лица.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа събраните по делото гласни доказателствени
средства - показанията на свидетелите С.К.Й., С.Д.М., Х.И.Н., Х.Г.Х., Д.И.И., Б.Д.Б., Т. М. З.и частично от тези на св. Д. Н.;
заключението по назначената по делото съдебномедицинска експертиза; писмените
доказателства – медицинско удостоверение № 490/2019 г. на „МБАЛ Св. Анна –
Варна“ АД; лист за преглед на пациент в консултативно-диагностичния блок/спешно
отделение;протокол № 554/03.06.2019г.за химическа експертиза; медицинско
удостоверение № 488/2019 г. на „МБАЛ Св. Анна – Варна“ АД заедно с фискален бон;
копие на материалите по прокурорска преписка № 7828/2019 г. по описа на Районна
прокуратура – Варна; справка за съдимост на И.И.И.;
характеристична справка на И.И.И.; характеристична
справка на Д.И.Д..
В така посочения доказателствен материал не са налице съществени
противоречия относно обстоятелството дали подсъдимият е ударил частния тъжител
или се е случило.
От показанията на св. С.К.Й., Б.Д.Б., Т. М. З., Д.И.И., Х.И.Н., които описаха действията на подсъдимия преди,
по време и след инцидента, които са последователни и взаимно допълващи се, съпоставени
с писмените доказателства по делото, в това число и заключението на
съдебномедицинската експертиза се установи, че частният тъжител е бил активната
страна при възникналото съприкосновение ( и то на два пъти) между него и
подсъдимият И., включително, че именно Д. е нанесъл удар с тухла по главата на И..
В показанията си св. С.К.Й., Б.Д.Б. и Т. М. З., единодушно посочват,
че именно частният тъжител Д., противно на описаното в тъжбата, първи е
инициирал физически конфликт, като е ударил подсъдимия (повлиян от негов жест
да кара по-бавно автомобила си и то известен период от време след реализиране
на този жест и след като се е прибрал пред блока), който е паднал на земята, а
впоследствие отново го е нападнал пред входа на блока, като го е ударил с тухла
по главата. Съдът не констатира никакви противоречия или непълноти в
показанията на посочените свидетели, поради което и съдът ги възприема изцяло
като обективни. Обстоятелството дали същите са детайлни и цветущи или не, сам
по себе си не е довод установяващ степента им на истинност, още повече, че
обстоятелството, че това не е първото дело, развило се между страните, налага
едни и същи свидетели да дават многократно показания по разглежданите въпроси,
което несъмнено фиксира допълнително вниманието им към развилата се ситуация.
Показанията на посочените свидетели се подкрепят допълнително и от
показанията на полицейския служител - св. Х.И.Н., който, въпреки изминалото време,
си спомни, че Д. е заявил, че е бил обиждан и затова е ударил подсъдимия. В
тази насока е и изготвеният на датата на инцидента протокол за предупреждение
на подсъдимия да се въздържа от физическа саморазправа спрямо частния тъжител.
Св. Н. е изцяло незаинтересован от изхода на делото и не се познава нито със
свидетелите, нито със страните по делото, поради което и съдът намира
показанията му за изцяло достоверни.
Показанията на свидетелите- очевидци се подкрепят косвено и от
показанията на св. Д.И.И., която действително не е
възприела инцидента, но непосредствено след него е видяла нараняванията по
лицето и главата на баща й, за което подала сигнал и на тел. 112. Св. И.
разказва още, че баща й е споделил, че е бил ударен от съседа им.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. И. поради съответствието
им с показанията на разпитаните по делото трима свидетели очевидци, както и с
показанията на св. Н. (както св. И., така и св. Н. заявяват, че подсъдимият е
признал пред полицейските служители за нанесените от него удари поради това, че
се е почувствал обиден).
Свидетелят Х.Г.Х. няма спомени от посеТ.
сигнал, поради което и неговите показания не са източник на доказателства
относно съставомерните обстоятелства.
Съдът кредитира показанията на св. С.М. относно възприетите от нея
наранявания по ръцете и колената на частният тъжител,
доколкото такива са установени и от съдебния лекар на следващия ден. Същите не
опровергават показанията на свидетелите - очевидци, които заявяват, че тъжителят
е удрял подсъдимия, който от своя страна се е отбранявал, а впоследствие при
първоначалното им разтърваване е допустимо някой от свидетелите да е допринесъл
за появата на увреждания у тъжителя, поради вложеното усилие. Изрично вещото
лице посочва, че нараняванията на подсъдимия е възможно да са причинени и от
удари от пострадалия при опит за предпазване, както и от действията на за
конфликта трети лица, които са се опитвали да ги разтърват.
Показанията на св. М. и св. Д. Н. установяват от друга страна, че
подсъдимият И. е отправял обидни реплики в деня на инцидента, но значителен
период от време след неговото приключване (едва около 17.00 часа), като
единствено св. М. е категорична, че И. е нарекъл тъжителя Д. „педераст“, но
едва няколко часа след като същият е бил ударен с тухла по главата.Св. Н. от
друга страна също е възприел И. да отправя закани и обидни думи, но около него
не е имало никого и думите му не са били директно адресирани към тъжителя Д.,
макар посоченото да се презюмира.
Що се отнася до показанията на св. Н. в частта, с която е направен
опит за опровергаване на показанията на св. З. съдът не счита, че твърденията
на същия, че З. не е имала възможност да възприеме точно развилия се инцидент с
тухлата поради наличието на козирка, която да й пречи, са от естество да
разколебаят достоверността им, предвид обстоятелството, че същите се подкрепят
по категоричен начин от останалите гласни доказателства, както и от
заключението на съдебно-медицинската експертиза и наличните по делото
медицински удостоверения, в това число послужили при изготвянето й.
Относно възражението, че показанията на св. Й. противоречат на
показанията на св. Б., не намира опора в показанията на посочените двама
свидетели. Св. Й. изрично посочва, че не е видял удара с тухлата, но е намерил подсъдимия
пред входа, паднал. На следващо място това, че св. Й. не видял инцидента с
тухлата, не означава, че показанията на св. Б. и св. З.са недостоверни,
доколкото не е необходимо всички присъстващи в близост до инцидента да са
възприели съставомерните обстоятелства.
Твърдението, че Д. не е имал агресия в себе си се опроверга от
всички събрани по делото доказателства, от които се установява, че същият е
причинил на частния тъжител посочените по-горе телесни увреждания, независимо
от обстоятелството дали е бил провокиран от предходна вражда между двамата или
от лошо отношение демонстрирано от страна на подсъдимия И. спрямо неговата
личност.
Заключението на съдебномедицинската експертиза е изготвено от
компетентно вещо лице, което пълно, ясно и обосновано е отговорило на
поставените му задачи, като за даването на заключението са използвани всички
обективни находки – медицински удостоверения. Вещото лице е дало подробно
обяснение на генезиса на травмите. Съдът е на мнение, че заключението
кореспондира и с останалите по делото доказателства, поради което го кредитира
изцяло.
Съдът кредитира всички останали писмени доказателства, доколкото
същите в своята съвкупност са непротиворечиви, както и представеното по делото
веществено доказателство, доколкото същото съответства на събраните по делото
гласни доказателствени средства и писмени
доказателства.
Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята
съвкупност и поотделно, категорично и без съществени противоречия установяват
описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основава
на тях своите фактически изводи.
При така установеното от фактическа страна, съдът намери от правна
страна, следното:
Досежно обвинението по чл.148, ал.1, т.1, вр.
чл.146, ал.1 от НК:
Видно от текста на частната тъжба възведеното спрямо подс. И.И. обвинение е за това,
че на 31.05.2019 год. в град Варна, кв. „Аспарухово“, ул. „Народни Будители“
пред блок №61 е отправил по отношение на частния тъжител Д.И.Д. обидни жестове
– показване на среден пръст, както и на същата дата е отправял обидни изрази по
отношение на същия – „да еба майка ти педераст“, като всички тези думи и
жестове се претендира да са били отправени към тъжителя публично и видно от хронологията
на описаното по време предшестват претендираното за
нанесено телесно увреждане.
От всички разпитани по делото свидетели единствено показанията на
св. М. и св. Н. установяват отправянето на обиди и то единствено под формата на
думи и изрази, но и двамата свидетели сочат, че това се е случило много след
преустановяване на първоначалния инцидент ( едва след 17.00 часа на
31.05.2019г. и то не пред, а вътре в жилищния блок).
За обидни жестове, думи
и/или изрази случили се преди инцидента със сбиването не са налице никакви нито
преки, нито косвени доказателства, поради което и не са налице основания за
ангажиране на наказателната отговорност на И.. Нещо повече, данни за показан
среден пръст има, но от страна на частния тъжител, преди реализираното
впоследствие сбиване.
Обстоятелството, че след приключването на конфликта, когато са се
срещнали на етажната площадка и впоследствие подсъдимият е изрекъл думите
„Педераст“ съставляват факт за който тъжителят не е повдигнал обвинение с
частната тъжба, а съдът е в невъзможност да излезе извън инициалната негова
воля, очертана с частната тъжба, като отделен остава въпросът доколко от
показанията на св. Н. се установява цитираните думи и изрази на И. да са били
отправени с категоричност по отношение на личността на Д.Д..
Поради изложеното съдът оправда изцяло подсъдимия И.И. за извършено престъпление по чл. 148, т.1, вр. чл. 146, ал.1 НК, поради недоказаност на възведеното му
обвинение.
По отношение на обвинението по чл. 130, ал.2 НК:
От заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза се
установи безспорно, че на 31.05.2019г. тъжителят Д. е получил кръвонасядания по лицето, дясната киткова
област и лява мишница, ожулвания по двете мишници и дясно коляно. Безспорно
установено също така е и обстоятелството, че процесните
увреждания са били получени в резултат на физическото съприкосновение
(реализирано на два пъти) между частният тъжител Д.Д.
и подсъдимият И.И., като инициалният конфликт
съобразно показанията на всички разпитани по делото свидетели-очевидци е бил
предизвикан от тъжителя.
Именно последният е нанесъл побой, включително с тухла, на
подсъдимия И., като през това време последният се е отбранявал, за което
обстоятелство дават показания, присъствалите очевидци. Едновременно с това, при
първоначалното сбиване, за да го преустановят очевидците свидетелстват, да са
предприели действия по разтърваване на Д. и И..
Видно от заявеното в съдебно заседание от вещото лице вида и
характера на уврежданията, получени от частния тъжител са такива, че са резултат
на удари с или върху твърди, тъпи предмети, реализирани в областта на лицето, горните
и десния долен крайници и биха могли да бъдат получени ако тъжителят се намирал
върху подсъдимия (който очевидно е предприемал отбранителни действия), както и
биха могли да настъпят в резултат на дърпане от страна на трети лица.
Поради изложеното съдът счита, че по делото не е установено по
изискуемия конкретен и недвусмислен начин, че именно подсъдимият И. е автор на
деянието по чл. 130, ал.2 НК от обективна страна.
Наред с това и предвид обстоятелството, че същият на свой ред е
бил нападнат и са му били причинени телесни увреждания, то под сериозен въпрос
е и твърдението, резултатът от отбранителните му действия (причинените
увреждания на Д.) д ае бил причинен умишлено.
Поради изложеното съдът намери, че следва да оправдае изцяло
подсъдимия И. и по това възведено му обвинение.
За пълнота на изложението, съдът счита за уместно да посочи, че
независимо от обстоятелството на какво се дължат обтегнатите отношения между
тъжителя и подсъдимия, както и чия е по-значителната отговорност за това, касае
се за двама възпитани и уважавани от обкръженията си мъже (видно от наличните
по делото характеристични данни) на които не подхожда поведение като онова
случило се на датата на инцидента и които за в бъдеще следва да съсредоточат
усилията си върху това да се научат да бъдат толерантни и да не се стараят
всячески да оправдаят собственото си противоправно поведение с онова на другия,
считайки че имат единствено права, но не и задължения да уважават честта,
достойнството и телесната неприкосновеност на останалите.
Доколкото съдът намери за недоказани и двете повдигнати с частната
тъжба обвинения отхвърли изцяло като недоказани и предявените на основание чл.
45 ЗЗД граждански искове в общ размер на сумата от 2000 лева (500 лева за
престъплението по чл. 148 НК и 1500 лева за престъплениет
по чл. 130, ал.2 НК), ведно с претендираната законна
лихва от датата на уврежданията до окончателното изплащане на сумите.
На основание чл. 190, ал.1 НК съдът осъди частният тъжител Д.Д. да заплати сторените в производството разноски в размер
на 300,00 лева за изготвените съдебно-медицински експертизи по сметка на ВСС,
както и сторените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в
размер на 400,00 лева в полза на подс. И.И.И..
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: