РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. Ямбол, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело №
20212330101712 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по молба на П. К. М. против А.
К. К. с която моли да бъде осъден ответника да заплати сума в размер на
10000 лв., представляваща неимуществени вреди в резултат на смъртта на ***
М. К. М., ведно със законната лихва считано от 04.06.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Претендира за направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че на 04.06.2016г. около 16.00ч. на път № ***, в посока
с.К. към с.О, обл.Я., в участъка на кръстовището образувано с път *** от с.К.
към гр.Я. настъпва ПТП с участието на лек автомобил марка .***" с рег.№ ***
, управляван от А. К. К. и МПС" ***" с рег.№ ***, управляван от М. К.М.
Сочи, че с Присъда № *** от 12.06.2020г. постановена по НОХД № ***
по описа за 2019г. на Окръжен съд Я. водачът на лекият автомобил марка ***
с рег.№ *** А. К. К. е признат за виновен, в това, че на 04.06.2016г. около 1
б.ООч. па път № ***. в посока с.К. към с.О. обл.Я., в участъка на
кръстовището образувано с път *** от с.К. към гр.Я., при управление на лек
автомобил марка „***" с рег.№ *** е нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в разпоредбата на чл.21. ал.2. вр.ал.1 от ЗДвП и чл.47.
ал.З от ППЗДвП и причинил пътно транспортно произшествие с лек
автомобил марка „***" с рег.№ *** . с водач М. К. М. от гр.Я., при което по
1
непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице-М. К. М. с ЕГН
********** и на спътника му А. А. А., както и телесни повреди на повече от
едно лице. поради коею и па основание чл.343 ал.4, вр.ал.З буква „а" пр.1 и
буква „б" пр. 1. вр.ал. 1 буква „в", вр.чл.342. ал. 1. вр.чл.54 и чл.58а, ал. 1 от
НК го Осъди на Три години лишаване от свобода . като на осн.чл.66, ал.1 от
НК отложи изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок
от пет години. На осн.чл.343г. от НК лиши подсъдимия А. К. К. от право да
управлява МПС за срок от четири години.
Ищцата твърди, че е *** на М. К. М., починал следствие на процесното
ПТП. Твърди, че с *** са били в много близки отношения. Празнували са
заедно празници. След развода, *** е бил този, който й е помагал да отгледа
сина си М. В следствие на настъпилото ПТП същата е загубила близък за нея
човек. Останала сама, без мъж в живота, със смъртта на *** М. К. М. е
останала без морална подкрепа, като двамата имали много близки
взаимоотношения. Тя е разчитала на неговата помощ и мъжка подкрепа, тъй
като няма друг мъж в семейството.
Твърди, че все още е в шок от загубата, като нейните негативни, дълбоко
сътресиращи емоции и депресивни изживявания продължават, като
интензитетът им не е намалял. С деянието си ответникът е причинил на
ищцата неимуществени вреди -болки и страдания.
В хода на съдебното дирене исковата претенция се поддържа изцяло.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,
с който счита, че предявеният иск е допусти, но изцяло неоснователен по
основание и размер.
Ответника не оспорва изложеното в исковата молба твърдение за
настъпилото ПТП, относно датата, лицата мястото и начина настъпва, от
което на А.К. са причинени сериозни травматични увреждания. Не оспорва,
че за това произшествие ответника е осъден с присъда № *** г., влязла в
законна сила на 30.06.2020 г., постановена по НОХД № *** г. по описа на
Окръжен съд – Я.
Счита, че размерът на предявената претенция за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди е завишен и не отговаря на
принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Според ответника, произшествие е настъпило при условията на
независимо съпричиняване, което обстоятелство обосновава и намаляване на
отговорносттта на ответника. В хода на производството възраженията се
2
поддържат.
Постъпило е и становище от третото лице помагач „ДЗИ – Общо
Застраховане“ ЕАД, с което оспорват изцяло предявеният иск по основание и
размер, като считат, че същият е неоснователен и недоказан.
Сочи, че във връзка с произшествието от ищцата е заведена претенция
пред застрахователя по доброволен ред и е образувана щета № ***, по полица
за застраховка „Гражданска отговорност", издадена за л.а. „***", per. № ***.
По така образуваната претенция е постановен отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение.
Оспорва се правото на ищцата да получи застрахователно обезщетение
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите,
за неимуществени вреди, в качеството й на *** на загиналия в резултат на
ПТП.
Сочи, че ищцата и починалият са били в родствена връзка, която
предполага близост и отношения на привързаност и обич, но тази родствена
връзка трябва да се характеризира с изключителност, която излиза извън
рамките на обичайните, нормални и естествени взаимоотношения между ***,
респ. ***, за да обоснове правото на ищцата да получи обезщетение за
вредите, които търпи от смъртта на М.К. М.
От исковата молба и приложените към нея доказателства не се
установяват факти и обстоятелства, обосноваващи правото на ищеца да
получи застрахователно обезщетение за смъртта на М. К. М.
Считат, че в случая не са налице критериите по Тълкувателно решение
№ ***, а именно: изключителни обстоятелства, различни от обичайните,
нормални и естествени взаимоотношения между ***, респ. ***, които да
налагат присъждане на обезщетение на ищците.
Оспорва претенцията на ищцата за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди като завишено по размер.
Считат, че претендираното обезщетение не съответства на критериите
за справедливост, установени в чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите.
Считат, че претенцията на ищцата е завишена по размер с оглед
обществения критерий за справедливост (чл. 52 от ЗЗД) и съществуващите в
3
страната обществено-икономически отношения към датата на настъпване на
събитието 04.06.2016 г.
Считат, че следва да се има предвид и обстоятелството, че в случая е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача М. К. М.,
обосноваващо намаляване на отговорността на застрахования в дружеството
А. К. К., като се позовава на мотивите към Присъда № *** год., постановена
по н.о.х.д. № *** год. Съгласно извършената по наказателното дело съдебно-
техническа експертиза нарушенията и на двамата водачи се намират в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, във връзка с което
наказателният съд е приел, че вина за настъпването на ПТП имат и двамата
водачи. На основание чл. 300 ГПК влязлата в законна сила присъда задължава
гражданския съд, който разглежда последиците от деянието, да се съобрази с
установените с нея факти, а именно че деянието е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца, в процесния случай на подсъдимия
А. К. К. и на пострадалия М. К. М.
Позовава се на изменение на КЗ публикувано в бр. 101 на Държавен
вестник от 07.12.18 г., с което се е въвел лимит на застрахователното
обезщетение за роднините извън тесния семеен кръг /чл. 493а, ал. 4 от КЗ/, в
размер на 5 000 лева /параграф 96, ал. 1от КЗ/, като считат че този законов
текст е приложим и към процесния случай, тъй като разпоредбата е с обратно
действие /параграф 96. ал. 3 от КЗ/.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от представената справка от 18.11.2019г. ищцата П. К. М. е ***
на М. К. М., починал на ***г.
От приложеното НОХД №*** по описа за 2019г. на ЯОС се установява,
че с влязла в сила присъда №***г. подсъдимият А. К. К. е признат за виновен
в това ,че на 04.06.2016г., около 16,00 часа на път ***, в посока от с.К. към
с.О. обл.Я., в участъка на кръстовището образувано с път *** от с.К. към
гр.Я., при управление на лек автомобил марка „***“ с рег.№ ***, е нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбата на
чл.21,ал.2,вр. ал.1 от ЗДвП и чл.47, ал.3 от ППЗДвП и причинил пътно
транспортно произшествие с лек автомобил марка „***“ с рег.№ ***, с водач
М. К. М. от гр.Я., при което по непредпазливост е причинил смъртта на
4
повече от едно лице – М. К. М. и на спътника му – А. А. А. и двамата от гр.Я.,
както и телесни повреди на повече от едно лице, а именно: на Б. А. К. от
гр.П., пет средни телесни повреди, изразили се в тежка съчетана травма, на С.
Б. М. от гр.П., една средна телесна повреда, на А. А. К. от гр.П., две средни
телесни повреди и на Г. Й. Д. от с.Д.,обл.Р.три средни телесни повреди,
поради което и на основание чл.343, ал.4, вр. ал.3, буква „а“, пр.1 и
буква“б“,пр.1,вр. ал.1, буква“в“,вр.чл.342, ал.1 вр.чл. 54 и 58а, ал.1 от НК е
осъден на три години лишаване от свобода.
За настъпилото ПТП е представен от ответника констативен протокол
на ПТП с пострадали лица № *** съставен от дежурен ПТП при ОД на МВР-
Я. на 20.06.2016г., рапорт и изготвена тройна автотехническа експертиза по
ДП №***г. по описа на РУП – Т.
По искане на ответника по делото бе назначена автотехническа
експертиза, която е дала отговор на поставените й задачи в заключение вх.№
***г. Според същото към момента на изготвяне на експертизата
кръстовището на което станало процесното ПТП е тотално преобразено, като
е изградено т.нар.“кръгово“ кръстовище. Към 04.06.2016г., кръстовището е
регулирано от знакова уредба определяща, че път *** е определен от знакова
уредба, като път с предимство, спрямо път ***. ПТП е настъпило на
кръстовището на път *** и път ***, обл.Я., в условията на дневна светлина,
суха, запазена асфалтова настилка, с хоризонтална маркировка и знакова
уредба, регулираща кръстовището. Сочи, че преди ПТП л.а. *** се е движил
по път с предимство – ***, в посока към с.О., като при навлизане в
кръстовището е следвало да се движи със скорост, не по-висока от 50 км/ч,
регламентирано от пътен знак. Л.а. *** е навлязъл в кръстовището, идвайки
от с.К., при наличен пътен знак определящ, че пресича път с предимство:
„Спри!Осигури предимство“. Вещото сочи, че сблъсъкът между
автомобилите е настъпил на пресечната точка на траекторията им на
движение, като мястото на сблъсъка е еднозначно определено от оставените
по настилката множество прохлузни, протривни и задирни следи. След
инициалния контакт, автомобилите са продължили аварийно си и
безконтролно движение, навлизайки в крайпътните площи до кръстовището.
По време на сблъсъка, са контактували страничните десни състави на л.а.
***/преден десен калник и прилежаща врата/, а при л.а. *** са контактували
челните състави. На практика л.а.*** се е явил като преграда по траекторията
5
на движение на л.а.***. Вещото лице е описало мястото на настъпване на
произшествието, скоростта на движение на двата леки автомобила преди и
към момента на настъпване на ПТП и динамичен анализ на произшествието,
като е посочил , че така създанените и описани от в.л. условиая /пресметната
скорост на движение на л.а. *** навлизайси в кръстовището/ ударът би
настъпил, тъй като So >>> S2,т.е. дори и водачът на л.а. *** да е задействал
аварийно спирачната система на управлявания от него автомобил, ударът е
бил неизбежен. Експертизата е описала механизма на настъпване на ПТП и
причините за настъпването му. Посочено е още в експертизата, че при
разглеждания казус, от технически аспект, би могло да се направят следните
препоръки за недопускане на произшествието, като водачът на л.а.*** е
следвало да предостави възможност на л.а. *** да спре, преди да навлезе в
кръстовището, да изчака преминаването на л.а.*** и едва след това, ако няма
други МПС, движещи се по пътя с предимство, да пресече кръстовището; ако
водачът на л.а. ***е навлязъл в кръстовището със скорост, съобразена със
знаковата уредба /до 50км/ч/, и е реагирал за аварийно спиране, оценявайки
неправомерното навлизане в кръстовището на л.а. ***, ударът би могъл да
бъде избегнат. В съдебно заседание вещото лице отговори на поставените от
страните въпроси, като изрази лично мнение , че според него 70% виновно
поведение има водача на л.а.***, заради несъобразяване със знака Б2“Спри“ и
по този начин е създал предпоставките за настъпване на ПТП но ако водачът
на л.а.*** беше изпълнил разпоредбите на този знак и беше пропуснал по
пътя л.а. ***, независимо от по-високата му скорост, ПТП нямаше да е факт.
По делото бе разпитан като свидетел В. В. Х.. Същият заяви, че е
присъствал на ПТП, т.к. се прибирал от работа. Видял, че преди
кръстовището л.а.*** се движел пред него, а той след автомобила на 20-
30метра и с периферното си зрение видял другият автомобил *** от дясната
страна. Видял, че *** не спрял на стопа и станала катастрофа. Водачът
намалил, но не спрял, просто минал през кръстовището. Имало знак „Стоп“, а
преди кръстовището имало знак“Внимание“. Ударът бил много силен, колата
се въртяла във въздуха. Свидетелят не можа да каже с каква скорост се е
движило ***.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
6
Предявеният иск е с правно осн.чл.45,ал.1 от ЗЗД за заплащане на
причинени неимуществени вреди. Предявен е и акцесорен иск по чл.86 от
ЗЗД.
За да се уважи искът следва ищеца да установи наличието на следните
кумулативни предпоставки: наличието на деликт, противоправно поведение,
вреди и причинна връзка между тях, както и вредите да са причинени от
вредното въздействие на вещта по начина по който се твърди в исковата
молба.
Ответникът следва да докаже наведените от него възражения срещу
основателността и срещу размера на иска, вкл.тези за съпричиняване на
вредоносния резултат.
Страните не спорят относно факта за настъпилото ПТП, относно
датата, лицата мястото и начина настъпва, от което е натъпила смъртта на М.
.К м. Безспорно се установи, че за това произшествие ответника е осъден с
присъда № ***/ 12.06.2020 г., влязла в законна сила на 30.06.2020 г.,
постановена по НОХД № *** / 2019 г. по описа на Окръжен съд – Я., която за
задължителна за настоящият съд относно деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца съгл.чл.300 от ГПК.
С оглед събраните по делото писмени доказателства,съдът приема за
безспорно установено, че процесното ПТП е настъпило при установения от
САТЕ механизъм.
Предвид това,основателността на претенцията следва да се преценява
с оглед другите релевантни обстоятелства,а именно: наличие на трайна и
дълбока емоционална връзка между ищцата П. К. М. и нейния *** М. К.М.,
както и естеството и продължителността на търпените от ищцата болки и
страдания.
Според разясненията дадени в ТР№ 1/21.06.2018г. по тълк. дело №
1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В
мотивите на същото ТР е прието,че наличието на особено близка житейска
връзка,даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от смърт,следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз
основа на фактите и доказателствата по делото. Според ВКС, обезщетение
следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се
направи несъмнен извод за съществуването на трайна и дълбока емоционална
7
връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни
като интензитет и продължителност морални болки и страдания. Такава
връзка предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ,за
емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва
проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване
съобразно принципа за справедливост.
В тази връзка по делото не се събраха доказателства установяващи , че
между ищцата и нейния *** М. К. М. е имало изключително близка връзка,
надхвърляща представите за обичайните взаимоотношения между *** и ***.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че не бе доказана
изключителност в отношенията им, каквито възражения са направени от
ответната страна и третото лице помагач и които се споделят от съда. По
никакъв начин ищцата не установи и твърдените в исковата молба морални
болки и страдания, търпени от нея от смъртта на *** си.
Поради това съдът приема, че ищцата не е материално легитимирани да
търси обезщетение от ответника за нематериални вреди от смъртта на своя
***, поради което искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Що се отнася до останалите възражения срещу иска, съдът приема
следното:
Възражението за принос на пострадалия за настъпване на ПТП е
основателно. В съдебната практика се приема, че принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и
самите вреди. При определянето на съпричиняването следва да бъде
извършен анализ и съпоставка на поведението и тежестта на нарушението на
делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем,
в който всеки от тях обективно е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат (Решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г. на ВКС, І т.
о.). В случая произшествието е настъпило на кръстовище, което е било
регулирано с добре различима пътна маркировка и пътни знаци, съответно
такива, указващи на М., че пътя по който се е движил е без предимство, че
скоростта преди кръстовището следва да е 40км/ч и накрая, че преди
навлизането в същото следва да спре на знак „Стоп“, да осигури предимство
8
на идващите по пътя с предимство автомобили и едва тогава да премине през
него. Според постановената присъда по НОХД №*** по описа за 2019г. на
ЯОС , която е задължителна на настоящият съд относно виновността на
дееца, вина за настъпването на ПТП-то имат и двамата водачи на автомобили
„***“ и „***“. Приносът на М. К. М. в случая е обусловен от това, че в
нарушение на правилата за движение по пътищата като водач на л.а.“***“,
заради несъобразяване със знака Б2“Спри“ е създал предпоставките за
настъпване на ПТП, като неговият принос е основен и възлиза според
експерта на 70%, което се възприема и е от съда.
Предвид изхода на главния иск следва да отхвърли и предявеният
акцесорен иск за присъждане на законна лихва, т.к. същия следва съдбата на
главният иск.
С оглед изхода на спора на осн.чл.78,ал.3 от ГПК ответникът има
право на разноски по делото, които съобразно представения списък са в
размер на общо 1532,50лв., от които 830лв. – за заплатено адвокатско
възнаграждение, 649,50лв.- за заплатен депозит за САТЕ и 53.00лв. – депозит
за заплатен депозит за призоваване на свидетел.
Воден от гореизложеното, ЯРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. К. М., ЕГН ********** от гр.Я.,
ул.“*** против А. К. К. с ЕГН ********** от гр.П., обл.Б., ул.*** иск по
чл.45,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10000лв. представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на нейния ***
М. К. М. в резултат на настъпило на 04.06.2016г. пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на увреждането – 04.062019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П. К. М. да заплати на А. К. К. направените по делото
разноски в размер на 1532,50лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я. _______________________
9