РЕШЕНИЕ
№ 459
гр. Пловдив, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20215300502390 по описа за 2021 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК
във вр. с чл.17, вр. чл.2 и чл.5 от Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по въззивна жалба входящ №10205/17.09.2021 г.,
подадена от Н. А. А., чрез адв. М.М., срещу решение №1404/04.08.2021 г.,
постановено по гражданско дело №5449/2021 г. по описа на РС - Пловдив, 5
брачен състав, с което е задължен жалбоподателят да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо П. Г. К., наложена е на А. глоба в
размер на 200 лв., осъден е да заплати по сметка на РС Пловдив държавна
такса в размер на 30 лв., както и на К. сумата от 500 лв. – платено
възнаграждение за един адвокат.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Твърди се, че
свидетелските показания са противоречиви, не е установено извършване на
насилие спрямо молителката. Отразеното в СМУ не кореспондира с
описаното в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Акцентира се, че
1
въззиваемата често оставя детето на грижите на неговия баща. Касае се за
битов скандал. Иска се отмяна на решението, като се остави без уважение
молбата за издаване на заповед за защита и да се присъдят разноски за двете
инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата П.К. чрез процесуалния представител адв. М.К. - М.,
като се твърди неоснователност на жалбата и се иска да се остави без
уважение. Жалбоподателят не е опровергал съдържанието на декларацията.
Излагат се съображения за законосъобразност на съдебния акт, като се иска
да се потвърди и се присъдят разноските за въззивната инстанция.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, в
съответствие с изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира
следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно и допустимо. Въззивната проверка за
правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на
поддържаните основания.
Обжалваното решение е и правилно, като въззивният съд при
служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционният съд е сезиран с молба за защита от
домашно насилие, заведена с вх. №15363/30.03.2021 г. от П. Г. К., против
лицето, с което живее на съпружески начала – Н. А. А., с искане за прилагане
на мерки по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН – да бъде задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо К. и да му бъде забранено да
приближава дома, местоработата и местата за социални контакти на същата.
Направено е и искане за издаване на заповед за незабавна защита. Към
молбата са приложени заверени копия от съдебномедицински удостоверения,
удостоверение за раждане на детето им и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
В молбата се твърди, че страните живеели заедно от 2017 г., като
2
имат дете - Т., роден на ****** г. След раждането на детето
взаимоотношенията между К. и А. започнали да се влошават, като ответникът
проявил агресия спрямо молителката за пръв път през месец януари 2020 г.
Постепенно физическото малтретиране на К. се превърнало почти в
ежедневие. В началото на месец октомври 2020 г., след пореден побой,
молителката взела детето и отишла да живее в апартамент на свой роднина.
Десетина дни по-късно, след категорични обещания на А., че това няма да се
повтори, К. се върнала в обитавания общо от двамата дом, заедно с детето.
Скоро след това обаче агресивните изблици били подновени, последвани от
упражняване на физическо насилие спрямо молителката, като това
обикновено се случвало в присъствие на детето.
На 28.03.2021 г., около 10,30ч., А., изпадайки в поредното си
агресивно състояние, хванал К. за шията, започнал да я души и да блъска
главата в стената. За да се отскубне, била принудена да ухапе ответника по
ръката, грабнала пищящото от ужас дете и избягала навън. Там получила
световъртеж, съпроводен с гадене, и потърсила лекарска помощ. В издаденото
съдебномедицинско удостоверение №263/29.03.2021 г. са отразени
увреждания по лицето, шията, горните крайници и тялото на К.
На основание чл.18 ЗЗДН е издадена заповед за незабавна защита
срещу ответника, с която е задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на К. и му е забранено да приближава
пострадалата, жилището, местоработата и местата за социални контакти и
отдих до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт.
В депозирания отговор на молбата ответникът твърди, че
изложеното не отговаря на обективната истина. Инициатор на скандал в
присъствието на майка му е била именно молителката, като се наложило
двамата да заминат за с. Б., а по пътя посетил лекар в А., който също
констатирал увреждания по него. К. често нападала, удряла и упражнявала
физически и психически тормоз над А., особено след раждането на детето,
съответно, след грижите, които тя полагала за него. В деня на инцидента -
28.03.2021 г., още от сутринта започнала да търси повод за конфликт.
Посегнала да го удари, а той хванал ръцете , за да не го нарани. Описаните
травматични увреждания в съдебномедицинското удостоверение, представено
3
от К., не отговаряли на тези, които тя евентуално получила само по китките
на ръцете, в опит за самозащита от страна на А., като било възможно
самопричиняване на останалите.
Въз основа на събраните в първоинстанционното производство
доказателства съдът е приел, че за молителката е налице правен интерес от
подаване на молба срещу ответника, която е и предявена в законоустановения
срок.
Съдът е намерил молбата за основателна досежно твърдения акт
на домашно насилие. С оглед на изричната доказателствена сила на
представената пред съда декларация по член 9 от ЗЗДН, във връзка с член 13,
ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, е прието, че ответникът е извършил спрямо молителката
физическо насилие, изразяващо се в нанасяне на удари.
Изводите на съда са правилни и законосъобразни. Дори и
жалбоподателят не оспорва, че на посочената дата – 28.03.2021 г., между
двамата е възникнал скандал, но неговото участие според твърденията му се
свежда до това, че е хванал ръцете на молителката, за да не го нарани. Това
обаче не обяснява нараняванията, констатирани от съдебния медик в
различни части на тялото – освен по ръцете, има увреждания по лицето –
лявата долна челюст и лява ушна мида, шията, долна част на гърба, долни
крайници.
Въззивната инстанция не констатира твърдените в жалбата
пропуски при анализа на доказателствата, събрани в хода на
първоинстанционното производство. Безспорно се установява от показанията
на свидетелите, че съвместния живот на страните е съпътстван от множество
скандали и насилие. Никой от свидетелите обаче не е възприел какво се е
случило на 28.03.2021 г., което е установил и състава на първостепенния съд.
Предмет на делото е именно осъществено ли е домашно насилие на тази дата.
Ето защо са неоснователни възраженията в жалбата, че не са обсъдени
свидетелските показания – същите не допринасят за изясняване на спора.
ЗЗДН предвижда възможност с декларацията по чл.9, ал.3 от
Закона да се приемат за доказани факти. Декларацията следва да е
конкретизирана в достатъчна степен – време, място и начин на извършване. В
приложената такава по делото е описано само физическо, но не и психическо
насилие, въпреки твърденията за упражнено такова. Същото е описанието и в
молбата, с която е сезиран съда. Ето защо се прие, че спрямо молителката на
посочената дата – 28.03.2021 г. е осъществено именно физическо насилие от
лицето, с което съжителстват като семейство, в обитавания от двамата дом.
Изложеното в декларацията кореспондира както със съдебномедицинското
удостоверение, така и с твърденията на жалбоподателя за възникнал скандал.
4
Неоснователни са доводите във въззивната жалба, касаещи вида и
характера на уврежданията, както и поведението на молителката – същите
нямат отношение към предмета на доказване по делото, като не се и
обсъждат. Същите могат да бъдат предмет на друго производство, но не и на
настоящето.
Разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЗДН дефинира домашното насилие
като всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В този аспект,
отчитайки формите, интензитета и продължителността на упражнената
неправомерна физическа агресия, законосъобразно съдът е приел, че в
конкретния казус е достатъчно по отношение на Н. А. А. да бъде определена
единствено предвидената в разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН мярка,
която е съобразена с обществената опасност на дееца. Липсват доказателства
същият да е с висока степен на обществена опасност.
Според настоящия съдебен състав първоинстанционното решение
като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено, доколкото и
размера на наложената на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН глоба напълно
съответства на тежестта на извършеното от ответника.
По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да
се остави без уважение, а първоинстанционното решение – да се потвърди.
С оглед изхода на делото въззивникът следва да заплати на
въззиваемата направените разноски за настоящата инстанция, а именно 500
лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1404/04.08.2021 г., постановено по
гражданско дело №5449/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, V брачен
състав.
5
ОСЪЖДА Н. А. А., ЕГН **********, от гр. П., да заплати на П. Г.
К. от град Пловдив, ЕГН **********, направените пред въззивната инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6