Р Е Ш Е Н
И Е № 18
гр. Сливен, 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и
седми януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
При участието на
секретаря Радостина Желева и на прокурора Христо Куков, като разгледа
докладваното от съдия Бозукова касационно административно-наказателно дело № 2
по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от Г.П.Й. ***, подадена против Решение № 260123 от 13.11.2020
г., постановено по АНД № 714/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 20-0804-001060 от 30.04.2020 г., издадено от Началника на
РУ Сливен към ОД на МВР – Сливен, с което на Г.Й., за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, са
наложени глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца.
В жалбата се твърди, че
обжалваното решение е незаконосъобразно. Счита, че не е извършил нарушението,
за което са му наложени наказания, а пътят е бил използван по предназначение.
Твърди, че наказващия орган е приложил неправилно нормата на чл.175 а ал.1 пр.3
от ЗДвП. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено.
В съдебно заседание
касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от упълномощен
процесуален представител – адв. Х.Х.
***, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Ответникът по
касационната жалба – Областна дирекция на МВР- Сливен,
редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В представено
писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата
като неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното решение и
моли да бъде оставено в сила.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за законосъобразност на обжалваното съдебно решение.
Касационната жалба е
подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен
срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Видно от установената по
делото фактическа обстановка, на 03.04.2020 г. около 21:30 часа, в гр.Сливен на
бул.“Г.Данчев“ в посока магазин „Кауфланд“ жалбоподателят
Й. е управлявала лек автомобил с Рег. № ……….., като е използвал пътищата за
обществено ползване за други цели, освен за тяхното предназначение за превоз на
хора и товари, което се е изразявало във форсиране на двигателя, превъртане на
задни моторни гуми и поднасяне на задната част на автомобила пряко на оста на
пътя и продължава движението си така още 10 метра, като дрифтира.
За констатираното от служители на РУ Сливен,
на жалбоподателя е съставен АУАН Серия АА № 675139 от 03.04.2020 г., с който
нарушението е квалифицирано по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН,
на 30.04.2020 г. е издадено процесното НП.
За да потвърди
обжалваното НП, Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по
делото доказателства, е приел за установено, че жалбоподателят Й. е извършил
описаното в НП нарушение; изложил е обосновани съображения за неоснователност
на наведените от жалбоподателя доводи; направил е изводи, че АУАН и НП са
процесуално и материално законосъобразни, а наложените наказания са определени
законосъобразно.
Решението на РС Сливен е
валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд се споделят от
настоящата инстанция. Същите са съобразени със събраните по делото
доказателства и с приложимото право, а възраженията на жалбоподателя са изцяло неоснователни.
С оглед събраните по
делото доказателства, Районният съд правилно и обосновано е приел, че
отговорността на жалбоподателя е ангажирана законосъобразно с процесното НП. От доказателствата по делото е установено,
че административното нарушение, за което жалбоподателят Й. е санкциониран, е
извършено. От контролните органи е констатирано, че жалбоподателят Й. е
управлявал на посочената дата, място и час процесното
МПС по описания в АУАН и НП начин. Нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП забранява на водача на МПС да
използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. За нарушение
на тази забрана, в ЗДвП е предвидена административнонаказателната
разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3, която в разглеждания случай е приложена
законосъобразно от наказващия орган с налагане на наказания в предвидените от
разпоредбата вид и размер, както правилно е приел и Районният съд.
Касационната инстанция
намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя Й., че не е извършил процесното административно нарушение. От събраните по
делото доказателства не би могло да се направи обоснован извод в подкрепа на
тази теза. Съгласно специалната норма на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за
установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените
реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Констатациите в съставения на 03.04.2020
г. АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство.
Събраните в първоинстанционното производство гласни
доказателства кореспондират с констатациите в съставения АУАН. Следователно, процесният АУАН се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила.
Съвкупната
преценка на събраните в производството пред районния съд доказателства
аргументира извода за рисково движение на управлявания от Й. лек автомобил,
характеризиращо се с рязко подаване на газ, форсиране на двигателя, въртене на
гуми, които действия са продължили около 10 метра, поради което обосновават
извода за целенасочени и съзнателни действия от страна на водача, с дел
демонстриране на рисково управление на МПС на процесната
дата и място. Това негово поведение, отличавайки се с явно демонстриране на
незачитане на правилата за безопасност на движение, налага извода, че начинът
на управление на въпросния лек автомобил, на въпросната дата, място и час, не
представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с
основната цел на пътищата, а именно за превоз на хора и товари.
По изложените
съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното
НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение,
при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба
нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Разноски не се
претендират, поради което не се присъждат.
Воден от гореизложеното
и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във
връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260123
от 13.11.2020 г., постановено по АНД № 714/ 2020 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: