Решение по дело №1250/2017 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1431
Дата: 5 октомври 2018 г. (в сила от 22 април 2019 г.)
Съдия: Симеон Симеонов Михов
Дело: 20172100101250
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 август 2017 г.

Съдържание на акта

                               Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Номер 318                                     05.10.2018 година                Град Бургас

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд                                                      граждански състав

На двадесети септември                         Година две хиляди и осемнадесета

В открито заседание в следния състав:                                                    

                                                    Председател:    Симеон Михов                                                 

                                                            Членове:                                                          

Секретар                    Стойка Вълкова 

Прокурор                               

като разгледа докладваното от                 С.Михов 

гражданско дело номер       1250       по описа за        2017 година.

 

Производството по делото е образувано по  повод предявения  иск  от  И.Б.В., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от служебния защитник адв.Пламен  Николаев Генов *** против С.Б.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез служебен защитник адв.Росен Русев *** в лично качество и против С.И.В., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С.Б.В., двамата с адрес: ***, представляван от служебен защитник адв.Соня Атанасова ***, да се приеме за установено, че ищеца И.В. не е биологичен баща на детето С., тъй като не е могло да бъде заченато от него, като съда разпореди длъжностното лице по гражданското състояние да издаде нов акт за раждане на детето, в който ищеца да не бъде вписан като баща. Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

В исковата молба се твърди, че на 26.05.2016г., ищецът сключил граждански брак с ответницата, като след това се установили в дома на родителите на И.В.,***. Две седмици по-късно, родителите на С. я отвели. Оттогава съпрузите били във фактическа раздяла, въпреки многобройните опити за възстановяване отношенията от страна на ищеца и майка му. На 11.07.2017г. В. узнал, че ответницата родила момче, което в акта за раждане било записано с неговото име. Твърди, че не е биологичен баща на малолетното дете, поради което предявява настоящата искова претенция.

Ответницата С.В., чрез служебния си защитник адв. Росен Русев ***, депозира писмен отговор със становище за допустимост, но неоснователност на иска. Намира, че като такъв, същият следвало да бъде отхвърлен. Оспорва наведените в исковата молба твърдения относно фактическата раздяла на страните. Липсвали доказателства в тази насока. Посочва, че горното не изключвало възможността за осъществяване на интимни контакти и като резултат зачеване на детето.

В депозирания писмен отговор на исковата молба от назначения от съда особен представител на С.И.В., адв. Соня Атанасова *** се твърди, че предявения иск е допустим. Счита, че с оглед доказване основателността на претенцията, всяка от страните следва да докаже своите твърдения чрез съответните относими доказателствени средства. Моли за постановяване на решение, с което да бъде установен произхода на детето.

 

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца заяви, че поддържа иска, като моли съда да го уважи като основателен  и доказан.

Ответницата В. лично и като законен представител на детето С., чрез служебния си защитник в съдебно заседание заяви, че детето вероятно не е от ищеца е не трябва да носи неговите имена.

Служебният защитник на детето С. счита, че събраните доказателства  обосновават извод за основателност на претенцията.

 

                   Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.62 от СК и чл.331 и сл. от ГПК. Подадена е в сроковете по чл.62 ал.4 от СК.  

Предявеният иск е с правно основание чл.62 от СК и чл.331 и сл. от ГПК.

Не се спори между страните, че С.В. и И.В. са съпрузи, като брака между двамата е бил сключен на 26.05.2016г., видно от удостоверение за граждански брак, издадено от Община Бургас въз основа на акт за сключен граждански брак № */ 26.05.2016г. Детето С.В. е родено на ***г. в гр.Бургас, като баща е вписан ищеца И.В., както става ясно от акт за раждане № */ 21.07.2017г. издадено от 1-во кметство на Бургас.

Според показанията на свидетеля С. М.– свидетел на сватбата, ответницата си е тръгнала две седмици след сватбата и повече не се е връщала. Ищецът ходил да я търси, но тя отказала да се върне. Чул от други, че има и дете.

Свидетелката З. В. – майка на ищеца, заяви, че страните се оженили през 2016г. и живели заедно 2 седмици, после С. си заминала при родителите. Ищецът и свидетелката няколко пъти ходили да я увещават да се върне, но ответницата отказала. След още 2 седмици чула, че се бил оженила за друг мъж и спрели да я търсят. После С. и  И. не са се срещали. От колежките си научила, че ответницата имала дете, но не  е търсила нито И., нито свидетелката.      

Представените доказателства водят до извода за основателност на иска. От твърденията на страните и гласните доказателства се установи, че В. и В. 2 седмици след брака са се разделили и оттогава  двамата не са се срещали, ищецът не познава роденото дете С.. Липсват доказателства за физически контакт между В. и И.В. след м.май 2016г. Свидетелят М. заяви, че раздялата е станала преди повече от 2 години. От всичко това следва извода, че В. не би могла да зачене от ищеца И.B. роденото дете.

Предвид тези изводи, съдът приема, че ищеца И.В. не е биологичен баща на детето С. и иска следва да бъде уважен, с произтичащите от това законови последици. Една от тях е ищеца да не бъде вписван в акта за раждане на детето С. като негов баща.

Законова последица от уважаването на иска е осъждането на ответниците на основание чл.78 ал.1 от ГПК, да заплатят на съда направените по делото разноски в размер на общо 1500 лв. за изплатени възнаграждения на служебните защитници.

Мотивиран от горното и на основание чл.62 от СК и чл.331 и сл. от ГПК, Бургаският окръжен съд

 

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Б.В., ЕГН **********, с адрес: *** не е биологичен баща на С.И.В., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С.Б.В., с ЕГН **********, с адрес: ***.

ПОСТАНОВЯВА промяна на вписаното като баща в акта за раждане на детето С.И.В., с ЕГН **********, лице.

ОСЪЖДА С.И.В., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С.Б.В., с ЕГН ********** и С.Б.В., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: *** да заплатят в полза на Държавата по сметка на Окръжен съд-Бургас сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лв. направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила, препис от решението да се изпрати на Община Бургас за отразяване на постановените промени.

 

 

                 

 

                                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: