№ 808
гр. Варна, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Диана К. Стоянова
Радостин Г. П.
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Радостин Г. П. Въззивно гражданско дело №
20223100500377 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 302967/26.11.2021г. на
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, чрез пълномощник ю.к. С.Х., срещу решение
№262526/24.09.2021 год., постановено по гр.дело №12942/2020 год. на РС – Варна, в частта
в която "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ""
АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, е осъдено да заплати на П. Н. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Студентска“ бл. 14, вх. И, ет. 2, ап. 28 сумата 12000
лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
настъпили в резултат на реализирано на 21.06.2018 г. ПТП на Републикански път II-29 в
посока от гр. Добрич към с. Стожер, община Добрич, след пети км. по вина на водача на
микробус „Пежо Боксер“ с ДК № ********, ведно със законната лихва върху главницата от
17.07.2020 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432 от КЗ, присъдени са
разноски в полза на ищцата, както и разноски в полза на бюджета на съдебната власт.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, поради
нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Излага,
че ВРС е допускал процесуално нарушение като не е докладвал в о.с.з. на 17.05.2021г.
писмено становище на ответника, изпратено по факс на 14.05.2021г. В това писмено
становище са поставени въпроси към допуснати свидетели, както и към вещото лице по
1
САТЕ – А.В.. Излага, че в о.с.з на 19.07.2021г. ВРС неправилно и необосновано е отказал да
уважи доказателствените искания на застрахователя. Твърди, че ВРС не е обсъдил събраните
доказателства в цялост, а ги е обсъждал избирателно. Налице е несъответствие между
доказателствата по делото и направените от съда изводи. На следващо място излага, че
присъденото обезщетение е завишено и прекомерно. Оспорва извода на ВРС, че не е налице
независимо съпричинителство от ТЛ-помагач АПИ. Сочи, че неправилно са кредитирани
показанията на свидетеля Р.В., а заключението по САТЕ въобще не е обсъдено. Излага, че
лихва за забава се дължи считано от 18.10.2020г. С въззивната жалба са направени
доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата П. Н. Н., чрез пълномощник адв. Д.П.,
изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че постановеното
първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода
на производството доказателства и при правилно приложение на материалните и
процесуални правни норми. Счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно,
поради което отправя искане за потвърждаването му и присъждане на направените
разноски.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът не
изпраща представител. С депозирано преди съдебно заседание становище вх. №
13371/07.06.2022г. пълномощникът на застрахователя поддържа жалбата и моли да бъде
уважена, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание пълномощникът на
въззиваемата страна моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и
присъждане на направените по делото разноски.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание пълномощникът на
ТЛ-помагач Агенция „Пътна инфраструктура“ ю.к. Ренета Желева изразява становище, че
липсват данни за съпричиняване на ПТП от АПИ.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на П. Н. Н.
против "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ""
АД, ЕИК ********* за заплащане на сумата от 17000 лева, обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания настъпили в резултат на
реализирано на 21.06.2018 г. ПТП на Републикански път II-29 в посока от гр. Добрич към
гр. Варна по вина на водача на автобус „Пежо Боксер“ с ДК № ********, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на ПТП до окончателното изплащане. Ищцата
твърди, че на 21.06.2018 г. е пътувала по Републикански път II-29 от гр. Добрич за гр. Варна
заедно с приятелката си Александрина К. с „Пежо Боксер“ с ДК № ******** с водач Д. Н.
П.. В един момент движещият се пред тях ТИР с ремарке намалил скоростта, но водачът на
автобуса не могъл да спре навреме и последвал удар със задна част на товарния автомобил.
2
Ищцата поддържа, че от силния удар се откъснала една от седалките, вратите на микробуса
не могли да се отворят, а предната му част била смачкана. Ищцата сочи, че при удара
полетяла напред, ударила се в предната седалка и се озовала между двете седалки. Когато
излязла навън се почувствала замаяна, изпитвала и силни болки в лявата ръка, коленете и
брадата, не можела да си поема дълбоко въздух. След като се прибрала във гр. Варна
посетила Пето ДКЦ гр.Варна, където направили рентгенова снимка на глава, ръка и
гръден кош, която установила счупване на пета предкиткова кост на лявата ръка. На
следващия ден личният лекар на ищцата я насочил за преглед и консулт към неврохирург и
ортопед. В ортопедично отделение на АМЦСМП „Майчин дом" била поставена гипсова
имобилизация на ръката. След пет дни ищцата била на контролен преглед като бил
издаден болничен лист за временна нетрудоспособност за срок от 14 дни. Излага, че лявата ѝ
ръка била обездвижена с гипс за период около 20 дни, след което последвала
рехабилитация. Ищцата сочи, че не можела да се обслужва с тази ръка, като съпругът
помагал. След снемането на гипса била поставена ортеза за обездвижване за период от 28
дни, като била определена временна неработоспособност за 65-70 дни. След снемане на
ортезата последвало раздвижване на ръката. Ищцата сочи, че след ПТП е изпитвала силни
болки по цялото тяло, в областта на лявата ръка, а впоследствие и неудобство от нейното
обездвиждане за дълъг период от време. Сочи, че вследствие на ПТП получила силно
вътрешно безпокойство, пристъпи на плач, изпитвала страх да пътува с МПС. Излага, че
имала проблеми със съня, като постоянно сънувала сцени от ПТП, трудно се
концентрирала, имала главоболие и световъртеж. С Решение № 146/26.05.2020 г. по НАХД
№ 378/2020 г. по описа на РС – Добрич водачът Д. Н. П. бил признат за виновен в това, че
на 21.06.2018 г. e нарушил чл. 23. ал. 1 и чл. 20, ал.2 от ЗДВП и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на ищцата изразяваща се в счупване на пета предкиткова
кост на лявата ръка, което довело до трайно затрудняване на движението на горния ляв
крайник за период от около 1.5-2 месеца. Твърди, че е получила и контузия на главата,
мозъчно сътресение, контузия на лявото и на дясното коляно, контузия на двете
подбедрици, травматични отоци и кръвонасядания в тези области, които били констатирани
при извършените прегледи. Застрахователят на виновния водач отказал да й заплати
обезщетение, поради което предявява претенцията си пред съда.
С писмен отговор застрахователят оспорва иска. Оспорва изключителна вина за ПТП
да има водача на микробуса. Твърди, че вина за настъпването на ПТП има водача на пътен
уширител марка „Midland“ с ДК № 07707, който се е намирал на пътното платно и е
възпрепятствал преминаването на останалите участници в движението. Така е създал
предпоставка за рязкото намаляване на скоростта от страна на водача на т.а. Волво с ДК №
********, а с оглед габаритите на това предно движещо се ППС водачът на микробуса не е
имал обективна възможност да възприеме препятствието на пътя от по-голямо разстояние и
да намали скоростта си на движение. На следващо място излага, че вина за ПТП има
Агенция пътна инфраструктура, която като собственик на пътя е възложила извършване на
ремонтни дейности в този участък без същите да са сигнализирани или обозначени по
съответния начин, не е била въведена временна сигнализация за извършваните ремонтни
3
дейности както и за ограничение на скоростта. Оспорва се възникването на всички травми
описани от ищцата, при прегледа в деня след инцидента ищцата не е имала оплаквания за
болки в лявата ръка, като едва на 25.06.2018 г. е установена фрактура. Сочи, че няма
доказателства за контролна рентгенография и за провеждана физиотерапия и рехабилитация.
Оспорва се представеното от ищцата медицинско свидетелство издадено от МБАЛ
„Св.Анна-Варна“ АД, като се сочи, че то е издадено пет дена след твърдения инцидент,
поради което същото не може да установи, че ищцата е получила „контузия на главата“,
„мозъчно сътресение“ и разместване на фрагменти на пета предкиткова кост. Оспорва се
ищцата да е загубила съзнание при ПТП, както и психическа травма. Въвежда се
възражение за съпричиняване изразяващо се в непоставяне от ищцата на предпазен колан в
нарушение на чл. 137в, ал. 1 от ЗДвП, като по този начин тялото свободно се е движило в
купето на микробуса в момента на ПТП удряйки се в различните твърди и тъпи предмети, в
следствие, на което са причинени телесните увреждания. Оспорва се пряката причинно-
следствена връзка между претърпените неимуществени вреди от ищеца и процесното ПТП,
като се твърди също, че към настоящия момент ищцата се е възстановила изцяло. Оспорва и
акцесорния иск като сочи, че законната лихва не се дължи от датата на ПТП, а от датата на
предявяване на доброволната претенция по чл.380 от КЗ - 17.07.2020 г.
Третото лице помагач Агенция „Пътна инфраструктура“ излага, че ПТП е възникнало
по изключителна вина на водача на МПС.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените предели на въззивна проверка, съставът на ВОС, намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и
отправеното до съда искане, спорът правилно е квалифициран.
Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, съобразно която разпоредба
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380. С договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността
на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата/респективно собственика
на автомобила/ и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
4
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им. При кумулативната даденост на тези
предпоставки в тежест на застрахователя възниква задължение за заплащане на
застрахователно обезщетение на увредения. Съгласно процесуалното правило на чл.154, ал.1
от ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ищецът - въззиваема страна в
настоящото производство, следва да докаже при условията на пълно главно доказване
елементите от визирания фактически състав, за да установи основателността на исковата си
претенция. Ответникът - сега въззивник, от своя страна, носи тежестта за доказване на
противопоставените възражения с оглед оборване на заведения иск.
С влязлото в сила на Решение № 148/26.05.2020г. по НАХД № 378/2020г. по описа на
РС – Добрич водачът на автобус „Пежо Боксер“ с ДК № ********, Д. Н. П. е признат за
виновен в това, че на 21.06.2018 г. e нарушил чл. 23. ал. 1 и чл. 20, ал.2 от ЗДВП и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на П.Н. изразяваща се в счупване на пета
предкиткова кост на лявата ръка, което довело до трайно затрудняване на движението на
горния ляв крайник за период от около 1.5-2 месеца.
Основният спор между страните е относно твърдения в исковата молба механизъм на
ПТП и относно основната вина за настъпването на ПТП. За установяване механизма на ПТП
първоинстанционният съд е назначил съдебно-автотехническа експертиза и е разпитал
свидетели. Според вещото лице А.В., „Пежо Боксер“ с ДК № ******** управляван от водач
Д. Н. П. се е движил със скорост 95.15 км/ч , като в същата посока със скорост 86 км/ч се
движил и товарен автомобил „Волво ФХ12420“ с ДК № ******** с ремарке за товарен
автомобил „Шварцмюлер“ с ДК № ********. В дясно на платното за движение, в тази
посока се е намирал и пътен уширител марка „Midland“ ДК N ********, като най - лявата му
задна част е била разположена на 1.25 м. в ляво от десния край на платното за движение
(навътре в платното за движение) и най - дясната му задна част е била на 1.40 м. в дясно от
десния край на платното за движение (извън платното за движение, в банкета). При
приближаването си към пътния уширител товарният автомобил предприел спиране, с цел
намаляване на скоростта и последващо заобикаляне на пътния уширител, а водачът на
движещия се зад него автобус „Пежо Боксер“ се движил на по - малко от 33.25 м. от задната
част на ремаркето на товарния автомобил или се е забавил с възприемането на намалящия
пред него скоростта си състав от превозни средства или с реакцията си и предприел
аварийно спиране, като оставил следи от ефективен спирачен път 33.50 м. спирачен път.
Когато товарният автомобил достигнал скорост в размер на 29 км/ч, настъпил удар между
автобуса и ремаркето. След удара товареният автомобил продължил движението си до
установяването си в покой. Според вещото лице разминаването на две превозни средства в
близост до уширителя не е било безопасно. Излага се, че ако се е движил на разстояние по -
малко от 33.25 м. от ремаркето на товарния автомобил водачът на автобуса не е имал
5
възможност да предотврати произшествието чрез спиране, а в случай, че се е движил на
разстояние по - голямо от 33.25 м., то водачът на автобуса се е забавил с възприемането на
опасността и/или реакцията си. Сочи се, че съобразно протоколът за оглед на
местопроизшествието не е налице пътна маркировка в процесния пътен участък, както и не
са налице данни за вертикална сигнализация. Вещото лице сочи, че от протоколът за оглед
на местопроизшествието и изготвеният фотоалбум не се установява автобусът да е
оборудван е предпазни колани за пътниците към момента на произшествието.
Съставът на ВОС констатира, че ВРС е извършил съществено процесуално
нарушение като не е задал на вещото лице по САТЕ въпросите, обективирани в подадената
от ответника молба преди съдебно заседание. Поради това допусна преразпит на вещото
лице. В съдебно заседание на 10.05.2022г. вещото лице А.В. отговори на поставените от
застрахователя въпроси. Предвид направеното от въззивника оспорване на САТЕ,
въззивният съд допусна повторна САТЕ. От заключението на вещото лице М. по повторната
САТЕ се установява, че техническата причина за ПТП е закъснялата реакция на водача на
автобуса Пежо и неспазването на безопасна дистанция. По широчина на пътното платно
пътният уширител е бил разположен частично в пътната лента в посока гр. Варна и
частично върху банкета в дясно от нея. Левият габарит на машината е отстоял на 1,25 m в
ляво от десния край на асфалтовото покритие, десният габарит на машината е отстоял на 1,4
m в дясно от десния край на асфалтовото покритие. Широчината на пътното платно в района
на ПТП е 8.30 м., съответно за движение във всяка посока има 4.15 м. При заобикаляне на
пътния уширител в ляво от товарния автомобил и ремаркето остават в най - добрия случай
3,5 м., т.е. товарният състав от ППС не е можел да го заобиколи без да навлиза в лентата или
тази част от пътното платно предназначена за насрещно движещи се МПС. Водачът на
автобуса Пежо е имал техническа възможност да предотврати ПТП, като спазва безопасна
дистанция с движещия се пред него състав от товарен автомобил и ремарке и реагира
своевременно. Вредите вероятно биха били ограничени т.е. по - малки, ако водачът на
автобуса Пежо е управлявал с разрешената за района на ПТП скорост. Техническата
причина за настъпване на произшествието е закъснялата реакция на водача на автобуса
Пежо и неспазването на безопасна дистанция с движещия се пред него състав от товарен
автомобил с прикачено ремарке. Технически неправилни са следните действия на водача на
автобуса Пежо: реагиране със закъснение на опасната ситуация; неподдържане на безопасна
дистанция с движещия се пред него състав от товарен автомобил с прикачено ремарке;
управление с превишена скорост. Водачът на товарния автомобил също се е движил с
превишена скорост, но това не променя фактическата обстановка - спирането му дори с
превишената скорост не е било аварийно и не е причина за ПТП. Товарният автомобил не е
имал възможност да заобиколи пътния уширител без да навлиза в лентата или тази част от
пътното платно предназначена за насрещно движещи се МПС. Действията на водача на
товарния автомобил по предприемане на спиране и изчакване на насрещно движещите се да
преминат не са били неправилни. Пътният уширител е бил паркиран частично в пътната
лента в посока гр. Варна и частично на банкета в дясно от нея. Машинистът не е извършвал
никакви действия.
6
Въззивният съд намира, че не са налице основания да не се даде вяра на
заключението на вещото лице по повторната САТЕ. Същото е обективно и компетентно
дадено, изводите на вещото лице М. не противоречат на изводите на вещото лице В. по
първоначалната САТЕ. За да даде вяра на повторното заключение, съдът взе предвид
влязлото в сила на Решение № 148/26.05.2020г. по НАХД № 378/2020г. по описа на РС –
Добрич, както и показанията на свидетелите Р.В. и Александрина К., които намира за
обективни. Допуснатото от ВРС процесуално нарушение досежно неразпитването на свид.
Д.П., не може да бъде отстранено от въззивния съд, т.к. последният е починал.
С оглед на изложеното въззивният съд съдът намира, че са доказани всички
предпоставки за възникване на отговорността на застрахователя за обезщетяване на вреди от
деликт, а именно, че на посочената дата е настъпило ПТП, причинено от противоправното
поведение на застрахованото при ответника лице, вследствие на което били причинени
посочените увреждания. Въззивният съд споделя доводите на ВРС, че липсват данни наред с
шофьора на автобуса катастрофата да е причинена и от действия/бездействия на служители
на АПИ. Възраженията на ответника за независимо съпричинителство са недоказани.
При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди
съдът следва да обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост, на
основание чл.52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и че болките и
страданията и другите нематериални последици в житейски аспект обикновено не се
ограничават само до изживените в момента на самия инцидент, а продължават и след това.
Съгласно заключението на вещите лица Д. и Ц. по Комплексната съдебномедицинска и
психологическа експертиза, в резултат на ПТП ищцата е претърпяла средната телесната
повреда – фрактура в областта на лявата ръка, мозъчно сътресение, контузия на лявото и
дясно коляно, травматични отоци и кръвонасядания в гореописаните области включително
по главата, засегната е личностовата сфера на ищцата и социалното функциониране.
Въззивният съд намира заключението за обективно и компетентно изготвено и съобразено
със събраните от ВРС доказателства. Представените пред въззивния съд доказателства –
справки от НОИ и НЗОК, не обосновават твърденията на застрахователя, че в резултат на
ПТП ищцата не е получила мозъчно сътресение, контузия на лявото и дясно коляно,
травматични отоци и кръвонасядания. Видно от показанията на свид. К., непосредствено
след инцидента ищцата е чувствала болки в ръката, гърдите, главата, брадата, била е доста
надута и синя, главата й е била синя, двата й крака са били мораво сини. Ищцата е
споделила със свид. К., че и се вие свят, болят я гърдите при вдишване. Наличието на
психотравма в резултат на ПТП се установява и въз основа на показанията на свид. Вълкова,
която споделя, че след инцидента ищцата не шофира лек автомобил.
С оглед комплексния характер на причинените на ищцата увреждания и
невъзможността да се отделят претърпените болки и страдания от различните травми,
въззивният съд намира, че следва обезщетението за неимуществени вреди да се определи в
общ размер, който да обхваща и отчита вида и характера на настъпилите вреди, а именно, че
7
на ищцата са били причинени физически увреждания – средна телесна повреда, довела до
болки и страдания през относително продължителен период от време, както и множество
други увреждания, психологичните последици, които частично са налице и към настоящия
момент. С оглед на изложеното въззивният съд намира, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 12000 лева.
При определяне на този размер съдът отчита претърпяната от ищцата средна телесна
повреда, изпитаните болки и страдания по време на оздравяването, преживеният стрес,
психологичните последици. Въз основа на изложеното съдът намира, че определеният по-
горе размер в пълна и адекватна степен отговаря на потребностите на пострадалото лице от
обезщетяване, съобразен е с практиката на ВКС по сходни случаи.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че с въззивната жалба не се
поддържа направеното пред първоинстанционния съд възражение за съпричиняване, поради
непоставен от ищцата обезопасителен колан. Поради това въззиявния съд ще се ограничи
единствено да посочи, че автобуса не е бил оборудван с предпазни колани на пътническите
места.
Като е определил размера на дължимото обезщетение на 12000 лева,
първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде
потвърдено в тази част.
По отношение лихвата за забава върху претендираната сума:
Застрахователят дължи законна лихва върху дължимото обезщетение, считано от
датата на отправяне на застрахователна претенция към застрахователя по чл. 380 КЗ, на
основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите,
прибавени към обезщетението, не надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви
застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на застрахования
делинквент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от
отговорността на делинквента. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и
чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования делинквент или от увреденото лице, стига лихвите да са в рамките на лимита
на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В
случая и при липса на други доказателства, съдът приема, че към застрахователя е отправена
претенция на 17.07.2020 год., поради което от посочената дата дължи законна лихва за
забава върху застрахователното обезщетение, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал.
1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ . В този смисъл и Решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т.
д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК; Решение № 167 от 30.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2273/2018 г.,
II т. о., ТК. В съответствие с изложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
частта, в която е присъдена законна лихва върху дължимото обезщетение от 12000 лева за
периода от 17.07.2020 год. до окончателното й изплащане. За пълнота на изложението
следва да се посочи, че с отговора на исковата молба застрахователят е заявил, че законната
8
лихва се дължи от 17.07.2020г.
По разпределението на разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 1000 лева,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал. 10 ГПК в полза на ТЛ-помагач не се присъждат разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262526/24.09.2021 год., постановено по гр.дело
№12942/2020 год. на РС – Варна, в частта в която "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, е
осъдено да заплати на П. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Студентска“ бл. 14,
вх. И, ет. 2, ап. 28 сумата 12000 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания настъпили в резултат на реализирано на 21.06.2018 г.
ПТП на Републикански път II-29 в посока от гр. Добрич към с. Стожер, община Добрич,
след пети км. по вина на водача на микробус „Пежо Боксер“ с ДК № ********, ведно със
законната лихва върху главницата от 17.07.2020 г. до окончателното й изплащане, на
основание чл. 432 от КЗ.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да заплати на П. Н. Н.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Студентска“ бл. 14, вх. И, ет. 2, ап. 28, сумата от
1000 лева (хиляда лева), представляваща сторени във въззивното производство съдебно-
деловодни разноски, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал.3
ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Агенция „Пътна инфраструктура“
като трето лице – помагач на страната на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването на
препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9
10