В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски окръжен съд, Гражданско въззивно отделение, в публичното заседание на единадесети март, през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от председателя в. гр. дело № 302 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 4268/07.02.2020г депозирана от С.И.У. с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. А.М.,*** против Решение № 4609/03.12.2019 год., постановено по гр. д.№ 4532/2019 год., по описа на Районен съд – Пловдив, IV брачен състав, в частта с която което е уважен иска с правно основание чл. 150 СК, като е изменен размерът на издръжката, определена с Решение № 3214/27.09.2019 год., постановено по гр. д. № 10667/2011 година, ПдРС, дължима от С.И.У. на детето А.С.У., представлявано от неговата майка и законен представител В.С.М., като е увеличен размерът на издръжката от 70,00 лв. на 200,00 лв. месечно, считано от 21.03.2019 год. до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане. Решението се обжалва в частта, с която издръжката е увеличена над размера от 153 лева до уважения размер от 200 лв. В жалбата са изложени подробни съображения относно неправилността и незаконосъобразността на решението в обжалваната част. Навеждат се доводи, че решението е неправилно, тъй като решаващият съд не е преценил релевантните обстоятелства по отношение възможността на жалбоподателя да плаща издръжка в наложения му размер. Твърди, че изводите на първоинстанционният съд, че ответникът е здрав и работоспособен, поради което има възможност да реализира доходи, с които да покрие задължението за издръжка в присъдения размер, са неправилни, за опровергаването на които представя пред въззивната инстанция Решение на ТЕЛК, съгласно което е освидетелстван с 62% трайно намалена работоспособност. Моли се настоящата инстанция да отменени обжалваното решение, като вместо това бъде определена месечна издръжка в размер на 153 лв., или алтернативно, да се намали размера на присъдената издръжка по справедливост. Претендират се разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

Въззиваемият А.С.У., действащ лично и чрез неговата майка и законен представител В.С.М., представлявани от процесуалния им представител адв. С.Х., изразява становище за неоснователност на жалбата, подробни съображения са изложени в отговора.

Съдът намира въззивната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в спора, в рамките на законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим в обжалваната част.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият състав обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено следното:

Районен съд – Пловдив е сезиран от А.С.У., действащ лично и чрез своята майка и законен представител В.С. М., с иск с правно основание чл. 150 СК във вр. с чл. 143 СК, против С.И.У., за увеличение размера на месечната издръжка, присъдена с Решение № 3214/27.09.2011 год., постановено по гр. д. № 10667/2011 година, по описа на Районен съд - Пловдив, от 70,00 лв. на 240,00 лв. В исковата молба ищцата твърди, че ответникът изплаща за детето определената издръжка и не полага никакви други грижи в отглеждането му. Твърди се също, че от момента на определяне на предходната издръжка са настъпили трайни промени в нуждите на непълнолетния. Сочи, че детето е ученик в *** клас в *** и има необходимост от специализирани езикови учебници, помагала и речници. Тмвърди, че средствата за храна, ученически пособия, пътни разноски от с. В. до гр. Пловдив постоянно не достигат, за да обезпечат нуждите на детето. Размерът на издръжката бил несъобразен и с измененията в икономическите условия в страна, настъпили от 2011 година до момента на подаване на исковата молба.

Ответникът не взима становище по иска, въпреки че е надлежно призоваван в производството пред първоинстанционния съд.

Безспорно по делото, а и това обстоятелство се установява от представеното удостоверение за раждане, че детето А.С.У. е родено на *** г. от майка В.С.М. и баща С.И.У..

Установява се, че по силата на Решение № 3214/27.09.2011 год. постановено по гр.д.№ 10667/2011 г. по описа на РС-Пловдив, бащата С.И.У. е осъден да заплаща месечна издръжка за детето А.С.У., чрез неговата майка и законен представител В.С.М. в размер на 70,00 лева, считано от 10.06.2011год. до настъпване на законоустановени причини за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Съгласно представено заверено копие на учебна книжка, издадена от ***, гр. Пловдив, детето А.У. е записан като ученик в 8-ми клас за учебната 2018/2019 г.

Представени са множество квитанции и платежни документи в заверени преписи, установяващи разходи за ежемесечното отглеждане на детето. За установяване на доходите на майката, е представено заверено копие на Удостоверение с изх. № 11/19.03.2019 год., издадено от работодателя на последната, и трудов договор, от които е видно, че майката работи по трудово правоотношение с основно месечно трудово възнаграждение от 510.00 лв. и в периода от м. 05.2018 год. до м. 02.2019 год., е получила брутно трудово възнаграждение в общ размер на 3 985, 20 лева.

Тъй като от ответника не е постъпил отговор на исковата молба придружен с доказателства, от който съдът да си изгради вътрешно убеждение за възможностите на същия, с оглед определяне размера на издръжката, която може да заплаща на детето, първоинстанционният съд на принципа на служебното начало в процеса и в интерес на получаването на пълна и достоверна информация на база, на която да изгради преценката си, е изискал информация от ТД на НАП – Пловдив: за регистрирани трудови договори на двамата родители и размера на възнагражденията им, за осъществявана търговска дейност от тях; декларирани имоти; МПС-та; подадени данъчни декларации и регистрирани доходи за 2016/17 година и от Община „Пловдив“, Служба „Местни данъци и такси“ и КАТ-Пловдив – за задължения свързани с притежавани от тях моторни превозни средства.

Изискан и представен е и социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Община М. В доклада е отразено, че детето А.У. се отглежда от майка си В.М., която задоволява адекватно базовите потребности на детето; здравни, образователни и емоционални. Посочено е, че двамата живеят в едноетажна, еднофамилна къща в с. В., собственост на майката, в която детето има самостоятелна стая, като жилището е в добро хигиенно и техническо състояние. В доклада се сочи, че детето има много добри отношения с майката, рядко контактува с бащата, но поддържа добри взаимоотношения с дядото и бабата по бащина линия. Връзката между двамата родители е нарушена, същите не контактуват помежду си, не си сътрудничат в грижите за детето. Пред социалния работник А. е споделил, че има приятели в село В., с които контактува.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 150 СК следва да е налице доказана промяна в обстоятелствата, при които е определена предходната издръжка. Съгласно императивната разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. До навършване на пълнолетие правото на децата да получават издръжка от своите родители е безусловно.

В настоящия казус, от присъждане на предходната издръжка в размер на 70 лв., определена със Решение № 3214/27.09.2011г., постановено по гр. д. № 10667/2011 г., ПРС до предявяване на иска, са изминали приблизително 7 години. През този период е настъпила промяна в икономическите условия в страната, изразяващи се в увеличения размер на минималната работна заплата, която към датата на присъждане на предходната издръжка е била в размер на 270.00 лева, определена с ПМС № 180/30.06.2011 г., а към датата на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция е в размер на 610.00 лева - ПМС № 350/19.12.2019 г., което обстоятелство само по себе си обуславя основателността на предявеният иск по чл. 150 СК.

По отношение на размера на издръжката, дължима съгласно чл. 142, ал. 1 СК, същата следва да бъде определена, като се вземат предвид, както доходите на родителите, така нуждите на детето. Несъмнено, през период от около седем години, в който определената предходна издръжка не е била променяна, нуждите на детето А.У. са се изменили в посока нарастване. Предвид физическото му израстване, детето е увеличило необходимостите си в битово отношение – храна, облекло, както и за обезпечаване на образователните си потребности - учебни помагала, консумативи и пр. В конкретният случай, до този момент същите почти изцяло се задоволяват от неговата майка. От приложените по първоинстанционното дело доказателства се установява, че детето и майка му обитават собствено на същата жилище, а майката разполага с МПС, с което може да обслужва нуждите на детето от транспорт. Същата, видно от социалния доклад, приложен към делото, покрива базовите потребности на детето, без до този момент бащата да е участвал особено активно в това. Несъмнено нуждите на детето не могат да се измерят само с базовите такива, но при преценката си каква точно да бъде издръжката, освен потребностите на детето, съдът следва да разгледа и възможностите на родителя, дължащ издръжка. До приключване на последното заседание по делото, доказателства за възможностите на С.У. са били събирани единствено от съда, на база на които да се изгради вътрешно убеждение за постановяване на правилно решение по делото. В този смисъл неоснователно е наведеното възражение във въззивната жалба, че първоинстанционния съд не е положим усилия в издирването на действителното положение на родителя дължащ издръжка.

Първоинстанционният съд е положил усилия в посока на проучване и изясняване на финансовото и имуществено положение на бащата, на база на което е изградил представата си за възможностите му да обезпечи определен размер на издръжката. Въпреки това, преценката за размера на същата е комплексна и подлежи на изследване в множество различни посоки, като те не са конкретно и изчерпателно посочени от закона. Пред въззивната инстанция са представени нови доказателства - сключен от бащата нов трудов договор, с договорено основно месечно трудово възнаграждение възлизащо на сумата от 152, 50 лв. - далеч под размера на минималната работна заплата за страната, установена от началото на 2020 година и Решение на ТЕЛК за намалена работоспособност на същия, поради констатирани здравословни проблеми.

Имайки предвид тези новопредставени доказателства относно възможностите на даващия издръжка, отчитайки обстоятелството, че последният се грижи за болната си майка, но пък от друга страна, че задължението към непълнолетния му син е безусловно, както и потребностите на А., настоящият съдебен състав намира, че ежемесечната издръжка необходима за задоволяване на потребностите на детето възлиза на сумата от 300лв. От тази сума майката следва да поеме сумата от 130.00лв, доколкото последната полага непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на детето А., а бащата следва да поеме сумата от 170лв, чийто размер съдът приема, че е изцяло в неговите възможности.

Като е достигнал до различни от гореизложените правни изводи и е присъдил ежемесечна издръжка в размер на 200лв, първоинстационният съд е постановил незаконосъобразен акт, които за разликата над 170лв до 200лв, следва да бъде отменен, а в останалата част с която е определен размер от 170.00лв, решението следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора, на жалбоподателят следва да се присъдят разноски по съразмерност, възлизащи на заплатеното адвокатско възнаграждение от 150,00 лв, на въззиваемият - разноски по съразмерност, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 200лв.

Поради изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 4609/03.12.2019 год., постановено по гражданско дело № 4532/2019 год., по описа на Районен съд – Пловдив, IV бр. с., в частта, с която е изменен размера на определената с Решение № 3214 от 27.09.2019 год. месечна издръжка, дължима от С.И.У. ЕГН ********** на детето А.С.У., ЕГН **********, действащ лично и чрез своята майка и законен представител В.С.М., ЕГН ********** за разликата над 170.00лв /сто и седемдесет лева/ до определеният такъв от 200.00лв/ двеста лева/ месечно, считано от 21.03.2019 год. до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 150 СК от А.С.У., ЕГН **********, действащ лично и чрез своята майка и законен представител В.С.М., ЕГН ********** против С.И.У., ЕГН ********** за присъждане на ежемесечна издръжка за разликата над 170.00лв до 200.00лв, считано от 21.03.2019 год. до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4609/03.12.2019 год., постановено по гражданско дело № 4532/2019 год., по описа на Районен съд – Пловдив, IV брачен състав, в останалата обжалвана част, с която е изменен размера на определената с Решение № 3214 от 27.09.2019 год. месечна издръжка, като осъжда С.И.У. ЕГН ********************,***, да заплаща на А.С.У., ЕГН **********, действащ лично и чрез своя законен представител В.С.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** ежемесечна издръжка в размер на 170.00лв/ сто и седемдесет лева/, считано от 21.03.2019 год. до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА А.С.У., ЕГН **********, действащ лично и чрез своята майка и законен представител В.С.М., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на С.И.У., ЕГН ********** ***,00 лева/ сто и петдесет лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА С.И.У., ЕГН ********** *** да заплати на А.С.У., ЕГН **********, действащ лично и чрез своята майка и законен представител В.С.М., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: *** сумата от 200.00лв/ двеста лева/ представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Номер на акта:	432
Дата:	25 март 2020 г.
Съдия:	Екатерина Владимирова Мандалиева

Дело:	20205300500302
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	7 февруари 2020 г.

Решение по дело №302/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА