Р Е Ш Е Н И Е №........
град Свиленград, 14.01.2021година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна
колегия, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на седми януари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИНКА
КИРЕВА
при секретар Ангелина Добрева
като разгледа докладваното от Председателя Административно - наказателно дело №695 по
описа за 2020година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №33 от 19.10.2020
година на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите
/РИОСВ/ - Хасково, с което на Й.К.Й. с ЕГН
********** с адрес ***, за нарушение
на чл.166,т.3 вр. с чл.156,т.2 и чл.155,ал.2 от Закона за опазване на околната среда
/ЗООС/, е наложено на основание чл.166,т.3 вр с чл.165,ал.1 и чл.168 от Закона
за опазване на околната среда /ЗООС/ административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000 лв.
Жалбоподателят
Й.К.Й. моли за отмяна на обжалвания
акт, тъй като,счита
че в административно наказателното производство били допуснати съществени
процесуални нарушения ,както на процесуалният
така и на материалният закон,без да се излагат конкретни съображения в тази
насока.
В съдебната
фаза, жалбоподателят редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С писмена молба
пълномощника на жалбоподателя моли съда да уважи жалбата по изложените в нея
доводи,като допълва,че Данко –Авто ЕООД
представлявано от Й.К.Й.
било
подало в регистратурана на АНО уведомление/ искане за инвестиционно предложение
за издаване на Разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци и
доколкото АНО бил наказал физическото лице,а не ЮЛ намира,че неправилно била
ангажирана отговорността на въззивника,поради което НП подлежало на отмяна. Ангажира доказателства.
Претендира
присъждане на разноски на основание
чл.38,ал.2 вр. с ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата.
АНО –Регионална
инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Хасково изпраща представител ,
който счита НП за правилно и
законосъобразно ,като счита че не са
допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон при
издаването му. Моли същото да бъде потвърдено изцяло.
В съдебната
фаза ангажира гласни и писмени доказателства.
Претендира
присъждане на разноски по делото,а именно юр.възнаграждение.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи
следното от фактическа страна:
Със Заповед № 79/30.10.2019 г. Директора на РИОСВ Хасково упълномощил всички
експерти към дирекция „Контрол на околната среда“ и дирекция „Превантивна
дейност,както и директора на дирекция „Контрол на околната среда „ и Директор
на дирекция „Превантивна дейност „ , които да извършат превантивен контрол при
условията на чл.152 и чл.153 от ЗООС ,да извършват текущ и последващ контрол по
смисъла на чл.154-чл.157д от ЗООС , да съставят констативни протоколи по време
на извършване на превантивния , текущ и последващ контрол ,да отразяват
констатираните факти и обстоятелства в
протоколи по т.3 и да дават задължителни
предписания в тях с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им и да
съставят актове за извършени административни нарушения по смисъла на чл.167 вр.
с чл.157 от ЗООС.
На 20.05.2020г.
св. Н.Т.Н., заемаща длъжността „главен експерт“ в дирекция„КОС“, както еколога
св.Я.Ф. Ф., извършили извънредна
проверка на незаконна площадка за излезли от употреба МПС,находяща се в
гр.Любимец ,ул.Оборище,№18,в поземлен имот №44570.12.33,стопанисвана от
жалбоподателя. По време на проверката присъствал и жалбоподателя.
При
нейното осъществяване на жалбоподателя били дадени предписания 1.
Събирането,съхраняването и разкомплектоването на излезли от употреба моторни превозни средства да се спре незабавно и 2. Излезлите от
употреба моторни превозни средства да се предадат с договор на лице притежаващо съответното разрешително
за третиране на посочения отпадък ,като е даден срок -22.06.2020г.,като за
двете предписания е посочен за отговорно лице жалбоподателя.
За
извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 338/20.05.2020г.,
който протокол бил подписан от двамата свидетели и жалбоподателя,като екземпляр
от същият бил връчен на последният срещу подпис.
На 09.07.2020
г. била извършена повторна проверка от служителите св.Н.Т.Н. и св.Я.Ф.Ф., на
незаконната площадка за излезли от употреба МПС,находяща се в гр.Любимец
,,ул.Оборище,№18,в поземлен имот №44570.12.33,стопанисвана от жалбоподателя, за
да установят дали са изпълнени дадените на жалбоподателя предписания.
При извършената
проверка свидетелите констатирали, че към датата на проверката продължават да
се съхраняват и разкомплектоват излезли от употреба моторни превозни средства ,както и не бил
представен на проверяващите свидетели документ- договор,фактура или друг за
предаването на излезлите от употреба МПС на лице притежаващо разрешително по чл.35 от ЗУО/Закон за
управление на отпадъците/ за дейности с отпадъци от МПС,поради което се
приело,че предписанията не били изпълнение.
За
повторно извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 449/09.07.2020
г., в който били отразени констатациите на проверяващите и който протокол бил
подписан от двамата свидетели и жалбоподателя,като екземпляр от същият бил
връчен на последният срещу подпис.
Поради
гореизложеното до жалбоподателят била изпратена покана да се яви в РИОСВ
Хасково на 29.07.2020г. за съставяне на АУАН ,която покана била получена от
лице живуща на адреса на 20.07.2020г..
На
29.07.2020г. жалбоподателят не се явил в РИОСВ Хасково,поради което на
30.07.2020г. бил съставен АУАН№ 33/30.07.2020 г в присъствието на двама
свидетели.
На
31.07.2020г. въззивникът се явил в сграда на РИОСВ Хасково и св. Н.Т.Н. му
връчил срещу подпис съставения АУАН .
В
3дневния срок жалбоподателят не е подал възражения срещу АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било
издадено обжалваното НП,след предложение за изготвяне на НП от гл.юрисконсулт
на АНО .
Последното
било получено по пощата от лицето Донка Йорданова Колева/живуща на адреса на
жалбоподателя/ на 23.10.2020г.,а жалбата срещу процесното е подадена по пощата
на 27.10.2020г.,т.е. в 7дневния срок.
Налични по АНП
са Заповед
№ 79/30.10.2019 г. на Директора на РИОСВ Хасково и Заповед №60/31.08.2020г. на Директора на РИОСВ Хасково.
По
делото са приети като доказателства по делото Справка за актуално състояние на
„ДАНКО-АВТО“ ЕООД и учредителен договор
на посоченото ЕООД с дата 03.06.2020г.; Уведомление за инвестиционно предложение с рег.№ ПД-1025/24.07.20г.подадено от горепосоченото ЮЛ, Нотариален акт за дарение на
недвижим имот №102, том II, рег.№3339, дело №258/2019г., Нотариален акт за
покупко – продажба на недвижим имот №104, том II, рег.№3344, дело №260/2019г.,
Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №171, том IV, рег.№7304,
дело №621/2019г., Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №175,
том IV, рег.№7319, дело №625/2019г.
Материалната
компетентност на Директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Хасково да издава НП за
нарушения по ЗООС не се
оспорва по делото, а и последната
произтича от делегирането на тези
правомощията от страна на закона/ЗООС/.
Приетата за
установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на
доказателствата – писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство,
вкл. съдържащите се АНП и приобщени в хода на съдебното следствие, по реда на
чл. 283 НПК, Свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетели са
напълно безпротиворечиви, взаимно допълващи се в кореспондираща връзка помежду
си ,като колерират и с писмените
доказателствени средства, поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът
възприема с доверие и кредитира показанията на Н.Т.Н., Я.Ф. Ф. и П.С.
С., които описват/първите двама/ извършената проверка и сторените при
същата констатации,както и последващата такава,както и съставянето на АУАН против нарушителя. Съдът
кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на
събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета
фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – Констативен
протокол № 338/20.05.2020г .; Констативен протокол № 449/09.07.2020 г..; Заповед
№ 79/30.10.2019 г. на Директора на РИОСВ Хасково и Заповед №60/31.08.2020г. на Директора на РИОСВ Хасково г.; Покана до нарушителя; Известия
за доставяне-2бр. и АУАН №
33/30.07.2020 г. ;Справка за актуално състояние на „ДАНКО-АВТО“ ЕООД и учредителен договор на посоченото ЕООД с
дата 03.06.2020г.; Уведомление за
инвестиционно предложение с рег.№ ПД-1025/24.07.20г.подадено от горепосоченото ЮЛ, Нотариален акт за дарение на
недвижим имот №102, том II, рег.№3339, дело №258/2019г., Нотариален акт за
покупко – продажба на недвижим имот №104, том II, рег.№3344, дело №260/2019г.,
Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №171, том IV, рег.№7304,
дело №621/2019г., Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №175,
том IV, рег.№7319, дело №625/2019г.
Досежно
писмените доказателствени източници, съдът възприема същите достоверни и ги
кредитира, т.к. не се оспориха по съдържание и спрямо истинността им/по признака авторство/, не се констатираха и
техни недостатъци от външна страна
опорочаващи ги като документи. Поради това, те се цениха за установява на
фактите удостоверени в тях и съотв. при изграждането на фактическите и правни
изводи от съдебния състав.
При така установената фактическа
обстановка и при условията на чл.84 от ЗАНН, вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, Съдът в настоящия си състав достига до
следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срок и от
надлежното лице.
Преценена по
същество,настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
С
оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по
дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на
актосъставителя следва от така представената Заповед № 79/30.10.2019 г. на
Директора на РИОСВ Хасково, а
що се
отнася до материална
компетентност за административнонаказващия орган, съгласно разпоредбата на чл.168 от ЗООС
наказателните постановления по закона се съставят по реда на ЗАНН и се издават
от директорите на РИОСВ, което обстоятелство в случая е налице.
При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя.
АУАН
е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и
не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното
НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени
пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени
са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
От правна
страна съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.166, т.3 от ЗООС с наказанията по чл.165 ( „глоба” или
„имуществена санкция” от 2 000 до 20 000 лева) се наказват лицата,
които не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни
актове и констативните протоколи по чл.155 или чл.157б, издавани от министъра
на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите
дирекции, директорите на националните паркове или упълномощени от тях
длъжностни лица.
Т.е, за да е
съставомерно деянието следва с констативен протокол да е издадено предписание
по чл.155 или чл.157б и това предписание да е издадено от изрично посочените
органи или упълномощени от тях длъжностни лица и същото да не е изпълнено.
Съгласно
чл.156, т.2 от ЗООС последващият контрол се осъществява чрез проследяване на
изпълнението на предписанията, дадени на контролираните лица по време на
извършване на превантивния и текущия контрол. Извършването на превантивния
контрол е уредено в разпоредбите на чл.152 и чл.153 от ЗООС, а на текущия – в
разпоредбите на чл.154 – 155 от същия закон. Съгласно разпоредбите на чл.153,
ал.2 от ЗООС, касаещ превантивния контрол и чл.155, ал.1 ЗООС, касаещ текущия
контрол, длъжностни лица, определени от органите по чл.148, ал.3 от ЗООС
съставят констативни протоколи, с които се дават задължителни предписания.
Същевременно в чл.148, ал.3 от ЗООС органите на регионално
равнище са директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции,
директорите на националните паркове, областните управители и от кметовете на
общините или от упълномощени от тях длъжностни лица. Т.е. констативни протоколи
и задължителни предписания се издават само от съответните длъжностни лица,
определени или упълномощени от органите по чл.148, ал.2 от ЗООС.
В случая в
материалите по административнонаказателната преписка са ангажирани доказателства за определяне
или упълномощаване на съставилият
Констативен
протокол № 338/20.05.2020г..
Н.Т.Н.. Следователно не е налице съмнение относно
компетентността на издалият
процеснен
констативен протокол съдържащ предписание длъжностно лице.
При така установената фактическа обстановка и съгласно
горепосоченото съдът намира, че от правна страна е изпълнен съставът на
нарушението, вменено на жалбоподателя.
На жалбоподателят е
дадено предписание,а именно :1.Събирането, съхраняването и разкомплектоването на излезли
от употреба моторни превозни
средства да се спре незабавно и 2.
Излезлите от употреба моторни превозни средства да се предадат с договор на лице притежаващо съответното разрешително
за третиране на посочения отпадък ,като е даден срок -22.06.2020г.,като за
двете предписания е посочен за отговорно лице жалбоподателя.
Предписанието
е дадено по надлежния ред – в констативен протокол по чл. 155 от ЗООС, който е
издаден от упълномощено от директора на РИОСВ Хасково лице.
Въпреки
даденото предписание,което е било с краен срок 22.06.2020г., към
09.07.2020г./последваща проверка от свидетелите в проверявания обект/
продължават да се съхраняват и разкомплектоват излезли от употреба моторни превозни средства ,както и не бил
представен на проверяващите свидетели документ- договор,фактура или друг за
предаването на излезлите от употреба МПС на лице притежаващо разрешително по чл.35 от ЗУО/Закон за
управление на отпадъците/ за дейности с отпадъци от МПС,поради което се
приело,че предписанията не били изпълнение, следователно от следващия ден – 23.06.2020
г. нарушението се счита за извършено.
Докато тече срокът, т.е. до последния час на 22.06.2020г.
нарушение все още няма, тъй като предписанието все още може да бъде изпълнено.
Ето защо в АУАН и НП правилно е прието,че жалбоподателят не е изпълнил т.1 и т.2 от
дадените в Констативен протокол №338/ от 20.05.2020г. на РИОСВ Хасково
предписание ,поради което и на основание чл.166,т.3 вр с чл.165,ал.1 и чл.168 от
Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, правилно и законосъобразно АНО му е
наложил административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000 лв.
На
жалбоподателят е наложено аминистративно наказание "ГЛОБА" в размер на 2
000 лева, на основание чл.
166, т. 3 във вр. с чл. 165, ал. 1
и чл. 168 от ЗООС,
за извършено нарушение на чл.166,т.3
вр. с чл.156,т.2 и чл.155,ал.2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ . Наложената глоба е в размер на 2 000 лева, което
води до извода, че наказващият орган е отчел особеностите на случая и се е съобразил
с изискванията на чл. 27 от ЗАНН
за индивидуализация на административните наказания, като е отчел степента на
обществена опасност на конкретното нарушение и нарушителя,поради
което е наложил глоба в минималния
предвиден от закона размер.
За
пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че не се възприема като
основателно от съда направеното от страна на процесуалният представител на
въззивника възражение,че неправилно е била ангажирана адм.отговорност на ФЛ,а
не на ЕООД,тъй като от самият учредителен договор на „ДАНКО-АВТО“ ЕООД се установява,че е с дата 03.06.2020г,като съответно след
изготвянето му същото е вписано в ТР,но към датата на първата проверка документирана
с Констативен протокол № 338/20.05.2020г.,безспорно
в правният мир такова ЮЛ не е съществувало,поради което правилно са били дадени
предписания на ФЛ –собственик и стопанисващ обекта,а в последствие правилно е
ангажирана неговата отговорност,тъй като при последващият контрол се е
установило,че предписанията не са били изпълнени в посочените срокове. Отделен
е въпросът,че ДАНКО-АВТО“ ЕООД,също след регистрирането му в търговският обект
не е имал право да извършва дейности по ЗУО ,тъй като както
ФЛ-жалбоподател,така и ЮЛ,на което последният е собственик и управител не притежават разрешение по чл.35 от ЗУО за дейности по третиране на
тези отпадъци.
По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС,
съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като
това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при
който извършеното престъпление /в конкретния
случай административно нарушение /, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази
разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради
което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при
преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други
смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид,а
напротив съгласно свидетелските показания при първата проверка МПС са били
около 30 на брой,а при втората техният брой бил
около 50 броя,което обстоятелство говори за упоритост у наказаното лице.
От всичко изложено следва, че по категоричен начин бе
установено жалбоподателят да е извършил вмененото му административно нарушение.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Случаят не попада в приложното поле
на чл. 28 б. „а“ ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление се явява
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Наложената санкция е в
минимален размер, като не са налице и предпоставките за нейното изменение.
По
разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал.
1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се
възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно чл.
144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото се претендират и от
двете страни разноски,като от АНО се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение,а от страна на жалбоподателят се претендира присъждане на
разноски на основание чл.38,ал.2 вр. с
ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата.
В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно
от които е жалбоподателят е представляван безплатно в настоящото
производство на основание чл.38,ал.2 вр с ал.1,т.3 от ЗА и в тази връзка е
отправено искане за присъждане на разноски от страна на адв.К..
Основанията,
при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са
предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат право на издръжка; 2/ материално
затруднени лица; 3/ роднини, близки или на друг юрист. В посочената разпоредба
не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените
основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже
безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не ,се
извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и
клиента. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат,
оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и
ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от
основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното производство
насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно
решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/. При осъществяване на посочените предпоставки и
заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е
длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна
помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като осъди другата страна да го заплати. При негативно
решение за страната, представлявана от съответния адвокат, адвокатът няма право
да получи адвокатско възнаграждение, поради което преценката дали да окаже
безплатната правна помощ е негова.
С оглед изхода на делото неоснователно е искането за присъждане
на разноски в полза на жалбоподателя,доколкото жалбата се оставя без уважение,а
основателно се явява искането, направено от
страна на АНО, за присъждане на разноски, които съдът приема,че са в размер на 80 лв.
Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено
възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Не
е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по
това дело се състоеше в представяне на Писмени бележки, поради което
юрисконсултско възнаграждение в посочения размер е справедливо.
По
отношение на Решението в частта за разноските жалбоподателят и АНО не могат да
искат изменение, тъй като по делото не бяха представени Списъци на разноските
от тяхна страна.
Мотивиран така и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление /НП/ №33 от 19.10.2020 година на Директора на Регионална инспекция
по околната среда и водите /РИОСВ/ - Хасково, с което на Й.К.Й. с ЕГН ********** с
адрес ***, за нарушение на чл.166,т.3 вр. с чл.156,т.2 и чл.155,ал.2 от Закона
за опазване на околната среда /ЗООС/, е наложено на основание чл.166,т.3 вр с
чл.165,ал.1 и чл.168 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000 лв.
ОСЪЖДА жалбоподателят Й.К.Й.
с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Регионална
инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Хасково с адрес
гр.Хасково,ул.Добруджа №14,ет.5, сумата в размер на 80,00лв. (осемдесет лева),
представляващи извършени разноски по осъществена юрисконсултска защита.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :..........................
/ Добринка Кирева /