Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 11
Гр. Асеновград, 30.01.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен
състав в публично съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ
с участието на секретаря Ася Иванова, като
разгледа НАХД № 574 по описа на Асеновградски
районен съд – ІІ н.с. за 2019 година,
докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 27-48/17.10.2018г., издадено от Изпълнителен Директор на ИА
“Медицински одит“- гр. София – проф.д-р Златица Георгиева Петрова, с което на „***“ЕАД
, със седалище и адрес на управление: гр.София ул. „Васил Левски“ № 54 ЕИК:*********,представлявано
от изпълнителния директор- П.Д.М. на
основание чл. 221 ал.2 от Закона за здравето
е наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 500 лева,
за нарушение по чл. 24б от Наредбата за осъществяване правото на достъп до
медицинска помощ, във вр. с чл. 81 ал.3 от
Закона за здравето.
Жалбоподателят
„***“ЕАД в жалбата си оспорва наказателното постановление откъм
законосъобразност и обоснованост и моли
за неговата отмяна, като от една страна навежда допуснати в хода на административно–наказателното
производство съществени нарушения на процесуалните правила, а от друга се поддържа
тезата за неправилно приложение на материалния закон и липса на осъществен
състав на административно нарушение. Искането пред съда е за пълната му отмяна
или алтернативно за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемата
страна ИАМО -гр.София се представлява от гл.ю.к. Пенев, който моли за
потвърждаване на НП, като законосъобразно, обосновано и правилно.
Съдът,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по
делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата и от страните
намери за установено следното от фактическа страна:
С
акт за установяване на административно нарушение от 09.05.2018 г., е било
констатирано, че при извършена проверка на „***“ ЕАД , пациентката Р. Д. е била
таксувана за избор на допълнителна услуга предвидена в чл. 24а ал.1 т.1 от
НОПДМП – самостоятелна стая без писмен документ удостоверяващ факта, че пациентката
предварително е направила своя избор след представяне на ценоразписа на
услугите. По отношение на фактологията, представляваща описание на нарушението
е посочено, че пациентката Р. Д. е провела лечение и пролежала в „***“ ЕАД – филиал Нареченски бани по клинична
пътека през периода 19.08.2017 г. до 26.08.2017 г. – общо 7 легло дни, при приемането
й са издадени общо две фактури, едната от които № **********/19.08.2017 г. на
стойност общо 15 лева, от които за такса индивидуално бельо – 1 лв. и такса
избор на стая - 14 лева. Нарушението било установено при извършена проверка по
документи по жалба на пациентката Д.. За констатираното нарушение, изразяващо
се в нарушаване на правата на пациента регламентирани в НОПДМП на дружеството –
жалбоподател бил съставен горният АУАН, като актът бил съставен в присъствието
на управителя П.М., която го подписала без възражения. Такива обаче били
подадени в 3-дневния срок по чл. 44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН и след
като АНО счел възраженията за неоснователни било издадено и атакуваното
наказателно постановление, в
което са преповторени констатациите от АУАН и на основание чл. 221 ал. 2 от ЗЗ
на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.
При така установената фактическа обстановка и
след като провери изцяло и във връзка с
възраженията на жалбоподателя законосъобразността
и обосноваността на наказателното постановление
съдът намира следното от правна
страна:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана
по същество същата е НЕоснователна.
НП
е издадено, а предхождащия го АУАН е съставен от компетентните за това органи. В
процедурата по съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. НП е в изискуемата от закона форма, подписано е от
административно-наказващия орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН. Посочената като нарушена правна норма, по която е квалифицирано
нарушението – чл.24б от НОПДМП въвежда правилото, че допълнително поисканите
услуги по чл. 24а ал. 1, т. 1 и т. 2 се заявяват писмено от пациента, който
декларира, че е направил своя избор след представяне на ценоразписа на
услугите. Съответно нормата на чл. 24а ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата, за
която се отнася препратката предвижда, че по време на своя престой в лечебно
заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на болнична помощ,
здравноосигурените лица имат право срещу заплащане да получат допълнително
поискани услуги, включващи:
1. подобрени битови
условия - самостоятелна стая, в цената на която се включват всички допълнителни
битови условия, със или без придружител по желание на пациента;
2. допълнително
обслужване, свързано с престоя на пациента в лечебното заведение, извън
осигурените здравни и общи грижи - самостоятелен сестрински пост, допълнителен
помощен персонал, меню за хранене по избор, съобразено със съответния
лечебно-диетичен режим.
Текстът на горната материално правна
разпоредба е достатъчно категоричен и не се нуждае от допълнително тълкуване. Ясно
е от анализа на текста, че здравноосигурените лица в случаите, когато имат
право да получат допълнителни услуги срещу заплащане, могат да реализират това
свое право само след като го заявят писмено и то след като пациентът декларира,
че е направил избора си след предоставянето на ценоразписа на услугите. В
конкретния случай липсва изрично писмено заявление на пациента за избор на
допълнителна услуга, а още по–малко е конкретизирано за коя от изброените
услуги се отнася информираното заявление. Тъй като нормата е категорична, че заявлението
трябва да е в писмена форма, то тя се явява форма за действителност и след като
липсва такова, явно не е направен надлежен избор от пациента. В тази връзка,
възражението на жалбоподателя, че от пациента е подписана Декларация за
информирано съгласие, е неоснователно по никакъв начин не дерогира факта на
извършване на нарушението. Това е така, тъй като първата от общо двете
приложени по преписката Декларации за информирано съгласие, касае допълнителното
обслужване само по чл. 24а ал.1 т.2 от Наредбата, а изборът на самостоятелна
стая не попада в нейния обхват, тъй като той е предвиден в чл. 24а ал.1 т.1 от
Наредбата. Втората декларация пък е още по-обща, като само сочи, че пациентът е
бил запознат с предлаганите във филиала платени медицински и други услуги. Нито
едната от двете декларации обаче няма стойността на документ, съдържащ писмено
заявление за избор на допълнителна услуга, тъй като няма такъв предмет и с нея
не се прави никакъв избор, нито се конкретизира. Няма и стойност на изрично
изискуемата декларация, че пациентът е бил запознат с ценоразписа на услугите.
При това положение, след като пациентът е бил таксуван за допълнителна услуга,
за която не е направил предварителен писмен и информиран избор чрез надлежно
заявление, безспорно са нарушени правата му уредени с горните материално правни
разпоредби. Следователно правилно е съотнесено описаното нарушение към съответстващата
му санкционна разпоредба, а именно чл.221 ал.2 от ЗЗ, която предвижда
административно наказание – имуществена санкция за Лечебно заведение- юридическо лице, което
наруши права на пациент, регламентирани с този закон и с нормативните актове по
прилагането му в размер от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1000
до 3000 лв. Съгласно принципа на чл. 83 ал.1 от ЗАНН в конкретния случай налагането на санкцията на
юридическото лице не е за конкретно виновно поведение, а за неизпълнение на
задължения към държавата при осъществяване на неговата дейност, които са въведени
в случая подзаконов нормативен акт. При определяне размера на наложеното
административно наказание, съдът намира, че наказващият орган е съобразил
прецизно изискванията на чл. 27 от ЗАНН, като е оразмерил имуществената санкция
в минималния размер на предвидения в закона диапазон,поради което
и е безпредметно да се обсъжда допълнителната и редукция.
Предвид гореизложеното и като намери обжалваното НП за законосъобразно,
обосновано и правилно на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 27-48/17.10.2018г., издадено от Изпълнителен Директор
на ИА“Медицински одит“- гр.София– проф.д-р Златица Георгиева Петрова, с което
на „***“ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София ул. „Васил Левски“ № 54
ЕИК:*********, представлявано от изпълнителния директор- П.Д.М. на основание чл. 221 ал.2 от Закона за здравето е наложено
административно наказание- имуществена санкция в размер на 500 лева, за
нарушение по чл. 24б от Наредбата за осъществяване правото на достъп до
медицинска помощ, във вр. с чл. 81 ал.3 от Закона за здравето.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: