Р
Е Ш Е Н И Е № 611
гр. Пловдив, 28.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански
състав, в открито заседание на единадесети октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря
КАРАМФИЛА ШОПОВА, като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 607 по описа за 2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание 226, ал. 1 от КЗ (отм.),
вр. § 22 от ПЗР на КЗ и чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Ищецът С.Н.К., ЕГН **********,****, чрез пълномощника си адв. В.М. със съд.
адрес:****, е предявил срещу ответника „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК
*********, иск за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 30 000
лв., причинени при ПТП.
Твърди, че на 17.06.2016 г. около 13,30 ч. в *** управлявал
лек автомобил „БМВ 316 И“, с рег.№ РВ 6310 МА, по ул. *** в посока от юг на
север. В същото време по ул. *** в посока от север на юг се движил лек
автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег.№ РВ 7387 РА, управляван от водача Р.А.М..
Преди кръстовището на ул.*** и ул. *** ищецът се движил направо при включен
зелен сигнал на светофара, а М. се опитала да завие наляво към ул. ***, но без
да изчака право движещото се МПС, управлявано от ищеца, като му отнела
предимството и нарушила правилата за движение. В резултат на това настъпил удар
в предната част на неговия автомобил и в дясната част на автомобила, управляван
от М., като заедно с това на ищеца били причинени лека телесна повреда –
контузия на гръдния кош, и средна телесна повреда – увреждане на лявата колянна
става с разкъсване на медиалния (вътрешен) менискус.
По случая е образувана пр.пр.№ 8809/2016 г. на РП – Пловдив, като на
виновния водач Р.М. е наложено административно наказание глоба, за което са
съставени АУАН № 499402/17.06.2016 г. и е издадено НП № 16-1030-002228/2016
г.
За управлявания от виновния водач Р.М. лек автомобил „Фолксваген Пасат“,
рег.№ РВ 7387 РА, е налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите с ответника ЗК “Дженерали“ АД, обективирана в
застрахователна полица № 116001692532, валидна от 17.06.2016 – 16.06.2017 г.
На 03.06.2016 г. ищецът С.К. е предявил пред ответното дружество
извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, като е
образувана Щета № *********, по която застрахователят е предложил на ищеца
обезщетение в размер на 350 лв.
Увреденото лице е недоволно от така определения размер на обезщетението, тъй
като в резултат на ПТП е претърпял болки, неудобства и страдания от нанесените
му травматични увреждания. На 09.08.2016 г. ищецът постъпил в отделението по
Ортопедия и травматология на *** с болки и ограничени движения в лявото коляно.
Поради нанесената му преди месец при процесното ПТП травма, изразяваща се в
усукване и удряне на коляното, се наложила оперативна интервенция, при която е
направена менисцектомия на дегенеративна лезия на медиален мениск на заден рог,
като ищецът е изписан на 12.08.2016 г. При консултация на 13.09.2016 г. е
установен ограничен обем на движенията и хипотрофия на бедрената мускулатура на
ляв долен крайник, като в продължение на 4 месеца ищецът не можел да кляка и се
наложило рехабилитатор да раздвижи крайника му.
Ето защо, моли съда да осъди ответника в качеството му на застраховател по
цит. застрахователна полица да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 30 000 лв. за причинените неудобство, болки, страдания и страх,
в резултат на нанесените при ПТП травми, ведно със законната лихва от датата на
увреждането - 17.06.2016 г. до окончателното плащане, както и адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от ЗАдв.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и по съществото
на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства
и експертизи.
Ответникът Застрахователна компания „Дженерали Застраховане” АД – гр.
София, бул. Княз Ал. Дондуков 68, ЕИК *********, чрез пълномощника си *** Х. Х.,
е подал отговор, в който заявява, че предявеният иск е допустим, но го оспорва
по размер.
Не оспорва наличието на валиден застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за управлявания от Р.М. лек
автомобил „Фолксваген Пасат“, рег.№ РВ 7387 РА, обективирана в застрахователна
полица № 116001692532, валидна от 17.06.2016 – 16.06.2017 г., но счита, че
претендираното обезщетение е в силно завишен размер и противоречи на принципа
за справедливост и на практиката на съдилищата, съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Заявява, че в случай на уважаване на предявената претенция в размер на
30 000 лв. би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищеца, а не до
възмездяване на претърпените от него неимуществени вреди. Твърди, че в случая
са касае само за 1 увреждане – контузия на гръдния кош, което съставлява лека
телесна повреда, а в мед. документи, съставени непосредствено след ПТП на
17.06.2016 г., не е установено увреждане на коляното на ищеца. Лечение на
травма на коляното ищецът е предприел едва на 09.08.2016 г., т.е. почти 2
месеца след ПТП, като в епикризата по този повод е отбелязано, че травмата е
настъпила „преди месец, при която усукал
и ударил коляното си.“, т.е. около 09.07.2016 г.
Освен това, изготвените в хода на досъдебното производство документи не са
годни доказателствени средства в гражданския процес, поради което не са налице
доказателства за настъпило увреждане на коляното на ищеца и причинната връзка
на това увреждане с процесното ПТП. В този смисъл е и константната практика на
ВКС – Решение № 43/15.03.2011 г. по т.д.№ 414/2011 г., II т.о.; Решение № 43/16.04.2009 г. по т.д.№ 648/2008 г., II т.о.
Ето защо, счита че при процесното ПТП ищецът е претърпял само 1 лека
телесна повреда, а претендираното обезщетение за причинените от нея
неимуществени вреди е в силно завишен размер.
Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение, като
подробни съображения в тези насоки излага в отговора си и в молба от 10.10.2018
г. В подкрепа на твърденията си не ангажира доказателства.
Ищецът не е подал допълнителна искова молба.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост на предявения иск, събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори за факти, а и от приложените писмени доказателства –
удостоверение рег.№ 103000-25070/23.08.2016 г. на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – ***,
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 442/17.06.2016 г. и
Постановление за прекратяване на нак. производство от 26.07.2017 г. по ДПП №
470/2016 г. на ***, пр.пр.№ 8809/2016 г. на РП – Пловдив, както и от
заключението на приетата съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото
лице инж. В.Г.С., което съдът възприема като компетентно, безпристрастно
изготвено и неоспорено от страните, се установява, че на 17.06.2016 г. около 13,30
ч. в *** ищецът С.К. управлявал лек автомобил „БМВ 316 И“, рег.№ РВ 6310 МА, по
източното платно на *** в посока от юг на север. В същото време по западното
платно на *** в посока от север на юг се движил лек автомобил „Фолксваген
Пасат“, рег.№ РВ 7387 РА, управляван от водача Р.А.М.. Преди кръстовището на ***
и М. спряла автомобила си, с намерение да завие наляво по ***. Светофарната
уредба светела със зелена светлина за движещите се по ***, и с червена светлина
за движещите се по ***, където бил спрял лек автомобил „Мицубиши Каризма“,
управляван от Х.Р.С..
Според вещото лице инж. С., най-вероятен от техническа страна е следният
механизъм на ПТП: когато лекият автомобил „БМВ 316 И“, рег.№ РВ 6310 МА, управляван
от С.К., който се движил направо по *** при зелен сигнал на светофарната
уредба, се намирал на около 13 -14 м от лекия автомобил „Фолксваген Пасат“,
рег.№ РВ 7387 РА, управляван от водача Р.М., последната предприела маневра
„завой наляво“ по начин, когато това не е било безопасно и като не е изчакала
насрещно движещия се автомобил да премине, след 0,9 секунди в резултат на
скорости и траектории между тях е настъпил удар. Ударът е настъпил в предната
част на лекия автомобил „БМВ 316 И“, управляван от К., и в дясната част на лекия
автомобил „Фолксваген Пасат“, управляван от М.. Вследствие на удара лекият
автомобил „БМВ 316 И“ се е отклонил и е последвал втори удар в спрелия на
червен светофар лек автомобил „Мицубиши Каризма“, а лекият автомобил,
управляван от М., се преместил в тревните площи, след което и трите автомобила
се установили на място.
Водачът на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ - Р.М., е имала техническа
възможност да възприеме пътната ситуация, да не навлиза в източното платно за
движение на ***, а да пропусне движещия се по платното за движение с попътен
пътен знак Б3 – „Път с предимство“, лек автомобил „БМВ 316 И“, управляван от
ищеца С.К.. Последният също е имал техническа възможност да възприеме
навлизащия лекия автомобил „Фолксваген Пасат“, но е нямал техническа възможност
да установи (спре) автомобила преди мястото на удара със скорост 50 км. в час.
По случая е образувана пр.пр.№ 8809/2016 г. на РП – Пловдив, като на
виновния водач Р.М. е наложено административно наказание глоба, за което са съставени
АУАН № 499402/17.06.2016 г. и е издадено НП № 16-1030-002228/2016 г. Макар, че
в ДП е констатирано, че Р.М. е осъществила от обективна и от субективна страна
състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
342, ал. 1 от НК, тъй като при управление на лек автомобил „Фолксваген Пасат“,
рег.№ РВ 7387 РА, при описаните по-горе обстоятелства, е нарушила правилата за
движение по чл. 20, ал. 2, чл. 25, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, вследствие на
което по непредпазливост е причинила на С.К. средна телесна повреда,
наказателното производство срещу нея е прекратено, тъй като тя вече е била
наказана по административен ред.
Няма спор, че за управлявания от виновния водач Р.М. лек автомобил автомобил
„Фолксваген Пасат“, рег.№ РВ 7387 РА, е налице валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника ЗК “Дженерали“ АД,
обективирана в застрахователна полица № 116001692532, със срок на валидност
17.06.2016 – 16.06.2017 г.
От събраните писмени доказателства (л.7–13), както и от заключението на
съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р И.Х.Д., което
съдът възприема като компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено от
страните, се установява, че вследствие на удара при процесното ПТП на ищеца С.К.
е била причинена контузия на гръдния кош и контузия в областта на двете коленни
стави. Характерът на причинените травматични увреждания дава основание да се
приеме, че в рамките на оздравителния период от 2–3 седмици К. е изпитвал
умерени по интензивност болки. Не може да се даде категорично становище относно
наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и установената на
по-късен етап травма на лявата колянна става (лезия на медиалния (вътрешен)
мениск) и последвалата оперативна интервенция – менисцектомия, тъй като липсва
мед. документация, в която да са отразени контролни прегледи при травматолог и
проведени специални изследвания в периода от ПТП на 17.06.2016 г. до
установяване на тази травма. Според обясненията, дадени от вещото лице д-р Д. в
съдебно заседание на 13.06.2018 г., от ПТП до операцията на менискуса на лявата
колянна става на 10.08.2016 г. няма медицински данни за оплаквания на ищеца в
тази насока, за прегледи и изследвания, а това състояние води до ограничаване
обема на движенията и е съпроводено със силни болки. Възстановителният процес
при такава операция на коляното може да продължи от 3 до 5 месеца.
По делото са разпитани свидетелите Р.А.М. - пряк участник в процесното ПТП,
Х.Р.С. – очевидец, и Д. П. К. – съпруга на ищеца, показанията на които съдът
кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.
От показанията на първите двама свидетели се установява, че свид. М. като
водач на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“, е навлязла в кръстовището и
видяла, че „на 100 – 150 метра“ има
друг автомобил „далече над надлеза“,
след което погрешно преценила възможността да премине първа през кръстовището,
като направи маневра „завой наляво“, преди праводвижещия се с предимство лек
автомобил „БМВ 316 И“, управляван от ищеца С.К.. В резултат на предприетата
маневра от М., между двата автомобила настъпил удар, след което последвал втори
удар между лекия автомобил „БМВ 316 И“ и
спрелия на *** на червен светофар лек автомобил „Мицубиши Каризма“, управляван
от свид. С..
От показанията на свид. К., преценени при условията на чл. 172 от ГПК, с
оглед възможната ѝ заинтересованост от изхода на делото, и доколкото те не
противоречат на събраните писмени доказателства и на СМЕ, се установява, че
след процесното ПТП ищецът се прибрал в къщи от болницата с помощта на свой
приятел. „Когато се прибра в къщи, той
трепереше целият от преживяното, беше много притеснен, каза ми: „Щях да убия
човек за малко.“ …Ходихме на психиатър при д-р К., защото съпругът ми повече не
искаше да пътува с колата, не искаше да шофира и изпитваше страх, че нещо лошо
може да се случи отново. Аз го придружих при д-р К. и тя каза, че състоянието
му е болница. Тя му предписа антидепресанти, които той приемаше около 6 месеца.
През това време съпругът ми ходеше на контролни прегледи при д-р К. и двамата
много разговаряха по проблема, за да може той да преодолее случилото се.
…Според мен той все още не е преодолял този стрес. Започна да шофира, но мисля,
че тази травма си дава отражение. Мисля, че имаше охлузвания на гръдния кош и
казваше, че има болки в гръдния кош. Тези болки отшумяха по-бързо, отколкото
психичната травма.“
При така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
изводи от правна страна:
Предявеният иск срещу ответното застрахователно дружество с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ е процесуално допустим,
като е започнала процедура по чл. 498, ал. 3, вр. чл.
496, вр. чл. 380 от КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия
и застрахователя по застраховка „ГО на автомобилистите“ на виновния водач и е изтекъл
3-месечния рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл.
380 от КЗ за доброволно уреждане на отношенията.
По
същество искът е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и експертизи се
установи, че
по повод на процесното ПТП на 17.06.2017 г. в *** е налице
фактическият състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 и сл. от ЗЗД. В резултат на неправомерното поведение на прекия причинител на деликта
- водача на лекия автомобил „Фолксваген
Пасат“, рег.№ РВ 7387 РА, - Р.А.М., която е нарушила правилата за движение по чл.
20, ал. 2, чл. 25, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, на ищеца С.К. са
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от него
умерено силни психически болки и страдания в резултат на получената контузия на
гръдния кош, като законовата презумпция за виновността на дееца по чл. 45, ал.
2 от ЗЗД не е опровергана при условията на пълно и главно доказване от страна
на ответника.
Не се установи наличието на пряка причинно-следствена връзка между процесното
ПТП и претендираните от ищеца неимуществени вреди вследствие
на увреждане на лявата му колянна става с разкъсване на медиалния (вътрешен)
менискус. На първо място, в тази насока няма представени каквито и да е медицински
свидетелства за регистрирани оплаквания на ищеца в първите дни след ПТП, за
проведени прегледи и/или изследвания във връзка с разкъсване на менискуса на
лявата колянна става. Напротив, в представената епикриза ИЗ № 15296 от
Отделение по Ортопедия и травматология на *** за пролежаване на ищеца през
периода 09.08.2016 г. – 12.08.2016 г. е записано, че „Съобщава за травма преди месец,
при която усукал и ударил коляното си.“, т.е. травмата на коляното е
получена около 09.07.2016 г. или повече от 20 дни след ПТП на 17.06.2016 г. Наред
с това, вещото лице д-р Д. е посочил, че описаната от ищеца травма на колянната
става с разкъсване на менискуса води до значително ограничаване обема на
движенията, тъй като е съпроводено със силни болки, поради което липсата на мед.
документи за регистрирани оплаквания от ищеца в тази връзка в продължение на
повече от 20 дни след ПТП води до извод за липса на пряка причинно-следствена
връзка между процесното ПТП и описаната травма на лявото коляно на ищеца.
В този аспект съдът не кредитира показанията на свид. К. – съпруга на
ищцеца, тъй като те противоречат на представената от него епикриза, както и на
неоспореното заключение на СМЕ.
Следва да се отбележи също, че изложените в Постановление за прекратяване
на нак. производство от 26.07.2017 г. по ДПП № 470/2016 г. на ***, пр.пр.№
8809/2016 г. на РП – Пловдив, фактически обстоятелства не се ползват с
доказателствена сила в гражданското производство, каквато по аргумент от разпоредбите
на чл. 300 от ГПК, респ. чл. 413 от НПК имат само влязлата в сила присъда на
наказателния съд или решението по чл. 78-а от НПК.
Относно претърпените от ищеца неимуществени вреди, свързани с тревожност,
страх от шофиране и депресия, по делото не са направени твърдения в тази насока
и не са наведени доводи, въпреки указанията на съда, дадени на ищеца с
Определение № 129/22.01.2018 г.
Тъй като
за управлявания от виновния водач Р.М. лек автомобил автомобил
„Фолксваген Пасат“, рег.№ РВ 7387 РА, е налице валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника ЗК “Дженерали“ АД,
обективирана в застрахователна полица № 116001692532, със срок на валидност
17.06.2016 – 16.06.2017 г., е налице хипотезата на чл. 432,
ал. 1 от КЗ, съгласно която увреденото
лице /ищеца/,
спрямо когото застрахованият причинител на вредата е
отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя. Отговорността на застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” е функционално
обусловена и произтича от деликтната отговорност на застрахования - пряк
причинител на увреждането, като увреденото лице има право
да избере срещу кого от тях да насочи
претенциите си за обезщетяване на вреди от ПТП.
Спазена е процедурата по чл. 498, ал. 3, вр. чл. 496, вр. чл. 380 от КЗ,
която предвижда специална допълнителна предпоставка за допустимост на прекия
иск на пострадалия срещу застрахователя на ГО на виновния водач – изтичането на
3-месечен рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл. 380
от КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя
по повод заплащане на застрахователно обезщетение, като разпоредбата на чл.
498, ал. 3 от КЗ изрично обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започнала процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалите
при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ на
виновния водач, каквато в случая е налице по образуваната Щета № *********/23.06.2016
г., а след изтичането на 3-месечния рекламационен срок в полза на ищеца като
увредено лице е възникнало правото му на пряк иск срещу застрахователя на
виновния водач.
Предвид гореизложеното и след като прецени продължителността, характера и интензитета на причинените на ищеца С.К. умерени психически и физически болки и страдания в резултат на контузия на гръдния му кош, причинена при процесното ПТП на 17.06.2016
г., и
съобразявайки се с разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира,
че сумата от 5 000 лв. би
репарирала претърпените от него неимуществени вреди –
умерени болки и страдания. При определяне размера на обезщетението съдът взема
предвид обстоятелството, че пострадалият се е възстановил
напълно от тази травма, при това сравнително бързо по думите на свид. К., като
травмата не е оставила негативни последици в здравословния статус на ищеца.
До пълния предявен размер от 30 000 лв. искът се явява прекомерно
завишен, недоказан и неоснователен, поради което следва да се отхвърли в тази
част.
Тъй като главният иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ
за обезщетяване на неимуществени вреди се явява основателен и доказан, макар и частично, то и акцесорната претенция за лихви се явява основателна и следва да се
уважи, като се присъди обезщетение за
забава по чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД в размер на законната лихва върху
присъдената главница, считано от датата на увреждането - 17.06.2016 г., до
окончателното плащане.
Ищецът е направил разноски по съдебното производство в размер на общо 1 640
лв. (1 200 лв. – ДТ; 400 лв. – за СМЕ и САТЕ; 40 лв. – за призоваване на
свидетели), съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК, като на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да му заплати съразмерно с уважената част от
иск сумата 273 лв.
Ищецът следва да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска или 250
лв., съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за плащане на правната помощ.
Ответникът следва да заплати на адв. В.М. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗАдв. възнаграждение в размер на 580 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Дженерали Застраховане” АД
– гр. София, бул. Княз Ал. Дондуков 68, ЕИК *********, представлявана от
пълномощника си *** Х. Х., да заплати на С.Н.К., ЕГН **********,****, със съд.
адрес:****, чрез адв. В.М., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата 5 000
лв. (пет хиляди лв.) – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в умерени
душевни и физически болки и страдания, вследствие травма на гръдния кош, причинена
при ПТП на 17.06.2016 г. в ***, при което виновният водач на лек автомобил
„Фолксваген Пасат“, рег.№ РВ 7387 РА, - Р.А.М., ЕГН **********, е отнела
предимството и е блъснала управлявания от С.К. лек автомобил „БМВ 316 И“, рег.№
РВ 6310 МА, с което е нарушила нарушила правилата за движение по чл. 20, ал. 2,
чл. 25, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, и за което са съставени АУАН №
499402/17.06.2016 г. и е издадено НП № 16-1030-002228/2016 г., ведно със
законната лихва, считано от 17.06.2016 г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата 273 лв. (двеста седемдесет и три лв.) –
такси и разноски по съдебното производство, съразмерно с уважената част от
иска, като до пълния предявен размер на обезщетението за неимуществени вреди от
30 000 лв., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.Н.К., ЕГН **********,****, със съд. адрес:****, чрез
адв. В.М., да заплати на Застрахователна компания „Дженерали Застраховане” АД –
гр. София, бул. Княз Ал. Дондуков 68, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3
и ал. 8 от ГПК сумата 250 лв. (двеста и петдесет лв.) - юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Дженерали Застраховане” АД – гр. София,
бул. Княз Ал. Дондуков 68, ЕИК *********, да заплати на адв. В.М. със сл.
адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., вр. Наредба № 1/2004 г.
за мин. размери на адв. възнаграждения сумата 580 лв. (петстотин и осемдесет
лв.) – адв. възнаграждения, съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
– гр. Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/