№ 105
гр. Ка****, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КА**** в публично заседание на девети юли през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Емилия Д. Панчева
при участието на секретаря Й.ка Анг. Ялнъзова
като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело №
20233240100338 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК – Застраховане” АД, ЕИК *********, действащо
чрез пълномощника адв. Г. Х., срещу К. В. И., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането.
В исковата молба ищецът излага, че на 04.09.2022 г. около 14.50 часа в гр.
К., по ул. „****“ с посока на движение от ул. „****“ към ул. „****“ се движело
МПС марка „Мерцедес“ модел „**** 315 ЦДИ“ с рег. № ВТ **** КМ,
управлявано от ответника К. В. И.. В района на ул. „****“ № 7, водачът на
автомобила, поради движение с несъобразена с пътните условия скорост,
изгубил контрол над управлението, излязъл в ляво на пътното платно и ударил
паркирано МПС марка „****“, модел „ХР В“ с рег. № СО **** СХ, след което
напуснал мястото на настъпване на произшествието. Твърди се, че в следствие
на реализираното ПТП, са нанесени материални щети на МПС марка „****“,
модел „ХР В“ с рег. № СО **** СХ, собственост на П. Б. Й.ов.
За инцидента бил съставен Протокол за ПТП № 1423684/04.09.2022 г. по
описа на РУ К.. Съгласно уведомление с рег. № 286000-5579/29.09.2022 г. по
описа на РУ К. виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът на МПС
марка „Мерцедес“ модел „**** 315 ЦДИ“ с рег. № ВТ **** КМ, който се е
движел с несъобразена скорост и след настъпване на ПТП е напуснал
1
местопроизшествието. Спрямо виновния водач е взето административно
отношение с АУАН серия „АД“ № 211526/04.09.2022 г. и АУАН, серия „АД“ №
211530/04.09.2022 г. по описа на РУ К..
Твърди се, че към датата на произшествието, собственикът на МПС марка
„Мерцедес“ модел „**** 315 ЦДИ“ с рег. № ВТ **** КМ, е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ сключена със „ЗАД ОЗК –
Застраховане“ АД – полица № BG/23/122002380169, валидна от 11.08.2022 г.
до 10.08.2023 г.
На 05.09.2022 г. собственикът на МПС марка „****“, модел „ХР В“ с рег.
№ СО **** СХ“ е подал уведомление за щета, с което е претендирал
изплащане на застрахователно обезщетение, вследствие на настъпилото ПТП,
по което била образувана щета № 0410-195-0052-22022. С оглед нанесените
щети по автомобила, „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД определило за изплащане
застрахователно обезщетение в размер на 1443,57 лв., изплатено на
собственика на увреденото МПС – П. Б. Й.ов с платежно нареждане №
9726/21.10.2022 г. Ищцовото дружество е изпратило покана до ответника за
уреждане на парични задължения с изх. № 99-6139/25.10.2022 г., но същата е
върната на подателя, като непотърсена.
С оглед изложеното ищецът предявява иск за осъждане на ответника К. В.
И. да заплати на „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД сумата от 1443,57 лв.
представляваща регресна претенция за изплатено от „ЗАД ОЗК –
Застраховане“ АД на П. Б. Й.ов застрахователно обезщетение по щета № 0410-
195-0052-22022, по застраховка „Гражданска отговорност“, вследствие на
ПТП, настъпило на 04.09.2022 г. в гр. К., на ул. **** № 7, ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяването на иска.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът чрез процесуалния си представител
адв. Р. К. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като
недопустим, а в условията на евентуалност като неоснователен.
Счита исковата молба за недопустима поради липса на правен интерес, като
твърди, че ответникът не е напуснал ПТП. Оспорва всички факти и
обстоятелства изложени в исковата молба, като счита същите за
неоснователни. Твърди, че с представения от ищеца АУАН № 211526, е
ангажирана административно наказателна отговорност на ответника за друго
нарушение, а не за твърдяното - че е напуснал ПТП. Счита за недоказано
2
обстоятелството, че ответникът е управлявал процесното МПС. Твърди
неоснователност на предявения иск и поради липса на доказателства относно
наличието на всички елементи на фактическия състав на разпоредбата на чл.
500, ал. 1, т. 3 от КЗ, в частност досежно обстоятелството било ли е
задължително в процесния случай посещаването на местопроизшествието от
органите за контрол на движение по пътищата, съгласно разпоредбата на чл.
125 ЗДвП. С изложените мотиви моли за прекратяване на производството по
делото, а при евентуалност за отхвърляне на иска като неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения протокол за ПТП № 1423684 по описа на РУ гр. К., се
установява, че на 04.09.2022 г. в 14:50 часа в гр. К. на ул. **** 7 е настъпило
ПТП между автомобил марка „Мерцедес“ модел „**** 315 ЦДИ“ с рег. № ВТ
**** КМ и автомобил марка „****“, модел „ХР В“ с рег. № СО **** СХ. От
описаното в Акт № 211526/04.09.2022 г. се установява, че на 04.09.2022 г. в гр.
К., по ул. **** посока на движение от ул. ****, към ул. ****, товарен
автомобил Мерцедес **** 315 ЦДИ с рег. № ВТ ****КМ собственост на В. К.
В. от гр. София, управляван от К. В. И., срещу дом № 7 поради движение с
несъобразена скорост с пътните условия губи управление над автомобила,
излиза вляво на пътното платно където реализира ПТП с паркираните МПС.
От приетия като доказателство по делото Акт № 211530, сер. АД, се
установява, че на 04.09.2022 г. в 14:20 ч. в гр. К. по ул. ****, посока на
движение гр. ****, К. В. И. управлява, товарен автомобил Мерцедес **** 315
ЦДИ с рег. № ВТ****КМ собственост на В. К. В. от гр. София, като срещу №
1В водача не се подчинява на подаден звуков и светлинен сигнал от служебен
автомобил на МВР и ясно подаден сигнал да спре от контролен орган, с което
виновно е нарушил чл. 103 от ЗДвП. Въз основа на така съставения акт е
издадено НП № 22-0286-000319/02.10.2022 г., с което за посоченото в акта
нарушение на И. е наложено наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за 3 месеца, на осн. чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. НП
е връчено на нарушителя на 14.11.2022 г., като няма данни дали същото е
влязло в сила.
От представената застрахователна полица № BG/23/122002380169 се
установява, че товарен автомобил "Мерцедес" модел „**** 315 ЦДИ“ с рег. №
3
ВТ **** КМ, към дата 04.09.2022 г. е бил застрахован със задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" в "ЗАД ОЗК - Застраховане" АД за
периода 11.08.2022 г. до 10.08.2023 г., с посочен застрахован Р.М.И. и внесена
премия към момента на ПТП 70.10 лв.
На 05.09.2022 г. П. Б. И. е подал в ОЗК Застраховане уведомление за щета
на СПС, с искане за изплащане на застрахователно обезщетение, вследствие
на настъпилото ПТП, по което била образувана щета № 0410-195-0052-22022.
На 07.09.2022 г. е извършен оглед и опис по щета № 0410-195-0052/2022г.
с приложени 13 бр. снимки. На 13.09.2022 г. е извършен допълнителен оглед с
описание на установени щети и направени 8 бр. снимки.
Установява се от изготвения доклад по щета № 0410-195-0052-2022 на
ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, че настъпилото на 04.09.2022 г. събитие е
покрито съгласно общите условия по застраховка „ГО МПС“, като е
предложено на П. Б. Й.о да бъде изплатено обезщетение в размер на 1 443,57
лв., което подлежи на регрес към К. В. И. – поради напускане на ПТП.
С платежно нареждане за кредитен превод от 21.10.2022 г. ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД е превело по сметка на П. Б. Й.ов сума в размер на 1443,57
лв.
С покана изх. № 99-6139/25.10.2022 г. изпратена на регистрирания
постоянен адрес на ответника, ищецът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е
поканило К. В. И. да възстанови сумата 1443,57 лв., изплатена като
застрахователно обезщетение на осн. сключена застраховка ГО на собственика
на увреденото МПС „****“, модел „ХР В“ с рег. № СО **** СХ. Поканата е
върната на подателя като невръчена/непотърсена.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н.
И. Г. – служител на Второ РУ на МВР София. Той споделя, че си спомня
процесното ПТП. Посочва, че на 04.09.2022 г. при изпълнение на служебните
си задължения, заедно с колегата си Б. М. предприели проверка за спиране на
товарен автомобил Мерцедес ****, като подали звуков и светлинен сигнал.
Водачът не се подчинил на подадените сигнали и ускорил движението, което
наложило преследване на автомобила и включване на допълнителни
полицейски сили. Достигайки до гр. К., водачът на автомобила отворил
вратата, скочил в движение и побягнал, а автомобилът продължил движението
си и се ударил в друг паркиран автомобил. Свидетелят подгонил водача и на
4
около 50-100 м. успял да го настигне и задържи. След като извършили
проверка на автомобила полицейските служители установили, че с него били
превозвани над 40 нелегални мигранти от афганистански произход.
Местопроизшествието било посетено от служители на пътна полиция, които
изготвили необходимите протоколи и актове за извършените от водача
нарушения.
От заключението на изготвената по делото СТЕ, неоспорена от страните и
приета от съда, като обосновано и компетентно извършена се установява, че
причина за настъпилото ПТП е поведението на водача на товарен автомобил
„Мерцедес“. Вещото лице е дало заключение, че вредите настъпили по МПС
„****“ модел „ХР В“ с рег. № СО****СХ, могат да настъпят по установения
механизъм на ПТП. Пострадалият автомобил е получил следните увреждания:
в предната част са били реализирани деформации спрямо предна броня и
маска, ляв фар, греди радиатори, държач предна броня в ляво, радиатори
охлаждане на двигателя и климатичната система, филтър дехидратор при
климатиков радиатор, задна броня и лайсна задна врата. Средната пазарна
стойност на необходимия ремонт към датата на ПТП, без прилагане на
коефициент за години експлоатация на автомобила е била 1869,89 лева.
Изплатеното застрахователна обезщетение е в рамките на средната пазарна
цена към момента на ПТП.
От заключението на приетата по делото ССЕ се установява, че сумата от
1443,57 лева е платена от „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД на П. Б. Й.ов по банков
път. Основанието за плащане е „Застрахователно обезщетение, номер на щета
041019500522022.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Предявен e осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1443,57 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователна полица № BG/23/122002380169 от
11.08.2022 г. за вредите, реализирани във връзка с ПТП, настъпило на
04.09.2022 г. в гр. К., виновно и противоправно от водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ищеца, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 03.07.2023 г. до окончателно плащане на
5
задължението.
По предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че на 04.09.2022 г. е
настъпило пътнотранспортно произшествие, по описания в молбата начин,
време и място, с участието на посочените лица, че в резултат на същото са
причинени описаните щети, че е заплатена стойността на имуществените
вреди от ищеца на увредения, както и техния размер, че виновният водач е
напуснал ПТП.
На първо място от събраните по делото доказателства безспорно се
установи, че към датата на настъпването на ПТП по отношение на лек
автомобил „****“ модел „ХР В“ с рег. № СО****СХ е съществувал валидно
сключен договор за гражданска отговорност, като същият е бил застрахован в
ищцовото дружество. В случая действително ответникът не е бил страна по
застрахователния договор, но това обстоятелство е неотносимо, доколкото
застрахователната закрила по застраховка "гражданска отговорност" покрива
отговорността както на собствениците, така и на ползвателите и държателите
на МПС и упълномощените от тях лица. В процесния случай ответникът е
управлявал чуждо МПС, което е имало валидно сключена застраховка
"гражданска отговорност", но при наличие на виновно причинено ПТП от
ответника, който е и напуснал мястото на ПТП, за застрахователя ищцовото
дружество, възниква правото да претендира изплатеното на основание чл. 500,
ал. 1, т. 3 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ застрахователят има
право да получи платеното от него обезщетение, заедно с платените лихви и
разноски, от виновния водач, когато последният е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите,
когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина.
Съдът намира, че е налице твърдяното от ищеца регресно основание –
ответникът е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди задължителното идване на органите за контрол на
движение по пътищата. Съобразно действащата към процесния момент
редакция на чл. 125, т. 7 от ЗДвП (изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от
6
21.01.2017 г.) службите за контрол на Министерството на вътрешните работи
посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие,
когато между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водачът
на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да
спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Съдържанието
на задълженията му, ако при произшествието са причинени само имуществени
вреди, е поставено в зависимост от това, дали между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, или
такова съгласие липсва. В първия случай участниците в ПТП са длъжни да
преместят превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и да
попълнят своите данни в двустранен констативен протокол за
пътнотранспортното произшествие (чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП), а във
втория – без да напускат местопроизшествието, да уведомят съответната
служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията,
на която е настъпило произшествието и да изпълняват дадените им указания
(чл. 123, ал. 1, т. 3, б. “в“ ЗДвП). На това дължимо от участниците в ПТП
поведение във втория случай е съответно задължението на органите по
контрол на движение по пътищата, уредено в чл. 125, т. 7 ЗДвП, да посетят
мястото на произшествието. Именно такова е съотношението между
разпоредбите на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП и чл. 125, т. 7 ЗДвП ( в
редакцията след изменението с ДВ, бр. 101 от 2016 г., действаща и към датата
на процесното ПТП), независимо от разликата в използваните изрази за
описание на хипотезите ("няма съгласие" и "има разногласие"). Те касаят един
и същ случай, като уреждат задълженията на различни субекти и
постановяват, че органите по контрол на движение по пътищата са задължени
да посетят всяко произшествие, за което са уведомени, че между участниците
липсва съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. Приложението на
разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП и на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“
ЗДвП, предполага участникът в ПТП да е изпълнил задължението си да спре
след настъпването му (чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП). Основание за този извод дава
логическото тълкуване на трите норми във връзка една с друга, с оглед което
само ако е останал на място, участникът в ПТП може да изрази отношение
към обстоятелствата свързани с него, съответно да попълни двустранен
7
констативен протокол или да е адресат на задължението да не напуска мястото
на произшествието. В настоящия случай от свидетелските показания на Н. Г.,
които кореспондират изцяло с писмените доказателства събрани по делото се
установи по категоричен начин, че ответникът е управлявал увреждащото
МПС, като след реализиране на ПТП е напуснал същото, опитвайки се да се
укрие, което е наложило намесата на полицейски служители за залавянето му,
т.е. не е изпълнил основното си задължение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. От
това свое противоправно поведение ответникът не може да черпи
благоприятни последици за него да не възникнат посочените задължения.
Ирелевантно е обстоятелството, че в впоследствие ответникът е подписал
протокол за ПТП, съставен от длъжностно лице. Релевантният момент, в който
участниците в ПТП следва да установят дали между тях има съгласие, или не,
е непосредствено след настъпване на произшествието. Ето защо и с оглед
принципа, че никой не може да черпи благоприятни последици от собственото
си неправомерно поведение, съдът приема, че в процесния случай е налице
хипотеза, при която между участниците в ПТП няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него. Приложимата норма регламентира
задължение на всеки от участниците за бездействие – да не напуска мястото
на произшествието. Ответникът не е изпълнил задължението си да спре след
настъпването на ПТП, както и задължението си да не го напуска до
пристигането на органите по контрол на движението по пътищата, което е
било задължително на осн. чл. 125, т. 7 ЗДвП. Не са въведени твърдения и от
доказателствата по делото не се установява да е било наложително на
ответника да бъде оказана медицинска помощ или да е напуснал по друга
неотложна причина, поради което не е налице някое предвидените в чл. 500,
ал. 1, т. 3 КЗ изключения.
Тук също следва да се отбележи, че вината в гражданското право не е
субективното отношение на дееца към деянието и неговите последици, а
неполагането на дължимата грижа според един абстрактен модел –
поведението на определена категория лица (добрия стопанин), с оглед
естеството на дейността и условията за извършването й.
По смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП "пътнотранспортно произшествие"
е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В
8
процесния случай с оглед причинените материални щети по увредения
автомобил, възникналото събитие следва да се квалифицира като
"пътнотранспортно произшествие". Съдът не възприема доводите на
ответника, с които отрича участието си в настъпилото ПТП, които се оборват
от събраните писмени и гласни доказателства в процеса установяващи, че
именно ответникът е управлявал МПС предизвикало ПТП с материални щети.
По изложените съображения съдът приема, че са налице всички
кумулативно изискуеми предпоставки за уважаване на предявения иск в
пълния му предявен размер от 1443,57 лева, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.07.2023 г.
При този изход на спора и предвид заявената от ищеца претенция за
разноски, ответникът следва да бъде осъден да му заплати такива на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на сумата от 1847,74 лв., от които 57,74
лв. заплатена държавна такса, 30,00 лв. депозит за разпит на свидетел по
делегация, 650,00 лв. депозит за вещи лица по САТЕ и ССЕ, 540,00 лв.
адвокатско възнаграждение в исковото производство, 570,00 лв. разноски в
обезпечителното производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. В. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ул.
Кестенова гора № 25, ет. 1, ап. 3 и настоящ адрес с. ****, общ. Шабла, ул. ****
№ 3, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК –
Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Света София № 7, ет. 5, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса
за застраховането сумата от 1443,57 лв. (хиляда четиристотин четиридесет и
три лева и петдесет и седем стотинки), представляваща регресна претенция за
изплатено от „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД на П. Б. Й.ов застрахователно
обезщетение по щета № 0410-195-0052-22022, по застраховка „Гражданска
отговорност“, вследствие на ПТП настъпило на 04.09.2022 г. в гр. К., на ул.
**** № 7, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.07.2023
г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК –
разноски по делото в общ размер 1847,74 лв. (хиляда осемстотин четиридесет
и седем лева и седемдесет и четири стотинки).
9
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Добричкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на
страните.
Съдия при Районен съд – Ка****: _______________________
10