Решение по дело №913/2019 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 725
Дата: 6 ноември 2019 г. (в сила от 28 ноември 2019 г.)
Съдия: Мариана Димитрова Шотева
Дело: 20197150700913
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 725/6.11.2019г.

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – І-ви – административен състав, в открито съдебно заседание на осми октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИАНА ШОТЕВА

 

 

 

 

при секретар

Тодорка Стойнова

и с участието

на прокурора

Станка Димитрова

изслуша докладваното

от съдия

МАРИАНА ШОТЕВА

по адм. дело № 913 по описа на съда за 2019 г.

 

Производството е по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба М.Л.Н. с ЕГН **********,*** чрез адв. В.П., член на ПАК, против  ОДМВР Пазарджик, представлявана от Директор – ст.комисар Тишев, с цена на иска от 700 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди. Твърди се, че вредите са причинени от незаконосъобразен акт отменен по съответния ред – НП № 18-1818—000496/04.10.2018г. на Началник сектор към ОД на МВР Пазарджик, РУ-Пазарджик , отменено със съдебно Решение № 125/05.03.2019г.  по АНД № 1836/18г. по описа на РС Пазарджик, не обжалвано, влязло в законна сила на 22.03.2019г.,в частта по т.2 / обжалваната част от НП/ както и мораторната лихва от 13.08.2019г. - дата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се явява, за него се явява адв.П.. В съдебно заседание ,  поддържа предявения иск и моли същият да бъдат уважен изцяло по основание и размер. Претендира направените по делото разноски.   

Ответникът – ОДМВР гр. Пазарджик, редовно призован не се представлява по делото. Изразява становище в писмена защита, като оспорва жалбата по основание и размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е основателен. Налице е причинно-следствена връзка между незаконосъобразните действия на ответника и причинените имуществени вреди. Моли съда да присъди обезщетение за имуществени вреди в разумни граници на един адвокатски хонорар, съответстващо на фактическата и правна сложност на делото.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Административният акт, от който се твърди, че са причинени имуществени щети в размер на 700 лв. – адвокатски хонорар е НП №18-1818-000496/04.10.2018г. на Началник сектор към ОД на МВР Пазарджик, по т.2 ,с което на ищеца е била наложена глоба в размер на 300 лева, отменено в обжалваната част със съдебно Решение № 125/05.03.2019г.  по АНД № 1836/18г. по описа на РС Пазарджик, не обжалвано, влязло в законна сила . По делото са представени и приети един брой договор за правна защита и съдействие – по АНД № 1836/18 г.по описа на РС Пазарджик - № 8 от 17.10.2018г. Видно от така приетият договор за правна защита и съдействие сума в размер на 700 лв. е заплатена като възнаграждение за един адвокат. Изплатена в брой и изцяло.

Въз основа на тези факти, съдът счита предявения иск за допустим.

         Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

             Искът е предявен пред компетентен съд, предвид т. 1 на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съгласно която делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Искът се явява допустим, като предявен срещу юридическото лице, от състава на което е органът, от чийто незаконосъобразен акт се претендира, че са причинени търсените в настоящото производство вреди /арг. от чл. 205 от АПК/.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, при предявени пред административните съдилища искове по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.            

             Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие при или по повод изпълнение на административна дейност, вреда, причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.

            Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, съдът следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

В процесния случай е безспорно доказано, НП №18-1818-000496/04.10.2018г. на Началник сектор към ОД на МВР Пазарджик, по т.2, с което на ищеца е била наложена глоба в размер на 300 лева, отменено в обжалваната част със съдебно Решение № 125/05.03.2019г.  по АНД № 1836/18г. по описа на РС Пазарджик, не обжалвано, влязло в законна сила. Относно факта на настъпване на вредата и нейния размер съдът намира, че на възстановяване подлежат само действително нанесените вреди, т.е. само изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването на наказателното постановление. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В процесния случай от представения в договор за правна защита и съдействие /не зверено копие/ по АНД № 1836/18г. по описа на РС Пазарджик , представен във вид на заверено копие в настоящото производство , е видно, че е уговорен размер на възнаграждението от 700 лева. Предвид факта, че в договора за правна защита и съдействие е посочено, че уговореното възнаграждение е платено в брой, може да се приеме, че вписаното в договора има характер на разписка. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че е доказано настъпването на вреда в посочения в исковата молба размер, както и е налице причинна връзка между отменения незаконосъобразен акт и вредата. Съдът счита, че направените разходи за адвокатската защита са свързани и присъщи за обезпечаване на защитата на личните права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – отмененото наказателно постановление.Не е необходимо същите да са поискани в производствата по обжалване на НП.

 Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението,но не по-малко от 300 лв. С оглед на приетите по делото доказателства се установява, че е обжалвано НП само в една част, в останалата част същото не е обжалвано и е вляло в сила. Освен това е видно, че наложената глоба е в размер на 300лв., производството през РС Пазарджик е приключило в две съдебни заседания, без правна и фактическа сложност. Настоящата съдебна инстанция счита, че хонорар от 700лв. е прекомерно завишен, и размера който е обоснован и справедлив е в размер на 300лв., в останалата част се явява несправедлив и следва да бъде отхвърлен.

Направено е искане за присъждане на законна лихва, от датата на подаване на исковата молба, което искане с оглед уважаване на основния иск в определен размер се явява основателно и следва да бъде уважено от датата на подаване на исковата молба – 13.08.2019г.

           Предвид основателността на исковата претенция в определен размер, подлежат на присъждане и направените от ищцовата страна разноски в настоящото производство.    С оглед на горното ответникът ще следва да заплати на М.Н. с ЕГН ********** разноски по делото общо в размер на 310 лева, от които: 10 лв. за внесена от ищеца държавна такса и 300лв. за изплатеното адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното, Административен съд – Пазарджик, I състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ОДМВР Пазарджик, представлявана от Директор – ст.комисар Тишев, да заплати на М.Л.Н. с ЕГН **********,***, сумата от 300/триста/лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на частично изплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в производството по АНД 1836/19г. по описа на РС Пазарджик, в едно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск за сумата от 300лв. до 700лв., т.е. за сумата от 400лв.

ОСЪЖДА ОДМВР Пазарджик, представлявана от Директор – ст.комисар Тишев, да заплати на М.Л.Н. с ЕГН ********** направените по настоящото дело разноски в размер на 310  лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението.

 

СЪДИЯ:/п/