РЕШЕНИЕ
№ 267
гр. Велико Търново, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЧЕВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20214110102618 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „Старт 09“ ЕООД – град
Дряново, чрез адв. Г. Г. – ВТАК, срещу Люб. Цв. Н. иск с правно основание чл. 79, ал.
1, във връзка с чл. 266 ЗЗД. В исковата молба и допълнителната такава процесуалният
представител на ищцовото дружество развива съображения, че последното се занимава
с изработване и монтаж на дограма, като самата дейност по вземане на размери,
изготвяне на оферти, цени и поставяне на дограмата, се извършва от едноличния
собственик на капитала И.Й. Р.. Твърди, че в началото на месец юли с него се свързала
ответницата, като изразила желание той да остъкли нейна тераса, която се намира в
апартамент в град Велико Търново, *. Твърди, че на 13.07.2021 година И. Р. взел
размери, а на 14.07.2021г. ответницата поръчала изработката остъкляване на тераса
ПВЦ дограма, цвят бял, като двамата се уговорили общата цена за труд и материали за
поставяне на остъкляване на терасата с ПВЦ да е в размер на 2 220.00 лева, от които 1
450.00 лева е стойността на закупените и вложени материали, а 700.00 лева е
стойността на вложения труд. Посочва, че на 08.08.2021г. Р. поставил остъкленията на
терасата с помощта на свой приятел, който му помага, а когато Р. поискал от
ответницата данни за фактура, тя отказала да ги даде. Твърди, че след като огледала
извършената работа, ответницата казала, че има забележки и Р. предложил да ги
отстрани, но тя отказала с аргумента, че ще наеме друга фирма. Навежда доводи, че
1
ответницата сама решила, че за остъкляването на терасата ще заплати сумата в размер
на 1 000.00 лева и ги превела по банков път на 11.08.2021г. Посочва, че Р. се свързал с
нея и я уведомил, че следва да доплати, но тя отказала, поради което на 23.08.2021г.
изпратил нотариална покана, ведно с приложена фактура, която е получена на същата
дата от ответницата, като я е уведомил, че следва да доплати по банкова сметка на
дружеството сумата в размер на 1 200.00 лева в 7-дневен срок от получаване на
поканата. Твърди, че срокът е изтекъл на 31.08.2021 година, но и към датата на
подаване на исковата молба ответницата не е изпълнила задължението си. Посочва, че
комуникацията между страните е била единствено по телефон и в чат Месинджър.
Направено е искане Люб. Цв. Н. да бъде осъдена да заплати на „Старт 09“ ЕООД – град
Дряново сумата в размер на 1 200.00 лева, представляваща задължение по фактура №
129 от 23.08.2021 година. Направено е искане да бъдат присъдени направените от
ищцата разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Процесуалният представител на ответницата развива съображения, че предявеният по
делото иск макар да е процесуално допустим, по същество е неоснователен. Не
оспорва, че на 08.08.2021 година в жилището на ответницата в град Велико Търново е
поставена дограма от И. Р., че на 23.08.2021 година е получила нотариална покана,
както и че е заплатила сумата в размер на 1 000.00 лева за изработката и монтажа на
дограмата. Твърди, че след среща на място в дома й и извършен оглед и измервания от
г-н Р. тя се е съгласила, а той приел поръчката за изработване и поставяне на дограма
за сумата в размер на 1 450.00 лева, с включени труд и материали, а не както е
посочено в исковата молба за 2 200.00 лева. Посочва, че допълнително са уговорили
след поставяне на дограмата, изработването и монтажа на врата към вече монтирана на
тераса и изработка и монтаж на подпрозоречни дъски за целия апартамент, за което
уговорили допълнително заплащане от 400.00 лева. Твърди, че по банкова сметка е
превела сумата в размер на 1 000.00 лева, като остатъкът от 450.00 лева щял да бъде
преведен след изпълнението на цялостната изработка по терасата. Навежда доводи, че
след поставяне на дограмата установила лошо изпълнение, като поставянето на
дограмата не било изпълнено по уговорения и надлежен начин - била с грешен размер
и крива. Твърди, че се обадила на Р. да отстрани проблемите като му обяснила, в какво
се състоят те - че следвало да бъде поставена дограма с 12 см. по-къса, а поставената от
ищеца затруднява монтирането на врата; при отваряне на прозореца същият се удрял в
лампата, а при друг от прозорците дръжката му възпрепятства отварянето на съседния
прозорец, като най-очевидният проблем бил, че последните две крила на терасата
навлизат с около сантиметър-два и не лягат на самия зид, което заформя опасен ръб
между остъклението и зида. Посочва, че кореспондирали по Месинджър, като Р.
категорично отказал да отстрани нередностите при некачествено изработената и
монтирана дограма, поради което ответницата развалила договора за изработка, за
2
което го уведомила. Навежда доводи, че се наложило да се свърже с друга фирма,
занимаваща се с монтаж на дограма, която изпратила специалист, който извършил
оглед на изготвил оферта за сумата в размер на 456.12 лева за отстраняване на
недостатъците. Оспорва приложените към исковата молба касов ордер, стокова
разписка от 02.08.2021 година и спецификация. Посочва, че приложената по делото
фактура не носи подпис на ответника, поради което последната не удостоверява
съгласие на страните относно предмета и цената на договора. Отделно от това посочва,
че договорът следва да се счита развален и на основание чл. 262, ал. 2 ЗЗД, като прави
и възражение за прихващане до размера над платените 1 000.00 лева, а именно за
сумата в размер на 450.00 лева, доколкото не дължи плащане на ищеца по
първоначално уговорената цена. Направено е искане предявеният по делото иск да
бъде отхвърлен. Претендира да бъдат присъдени направените от ответницата разноски
по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, че на 14.07.2021 година са сключили устен
договор за изработка и монтаж на ПВЦ дограма на тераса на недвижим имот, находящ
се в град Велико Търново, по размери взети от представител на ищцовото дружество на
13.07.2021 година, че същата е монтирана в жилището на 08.08.2021 година, като
изработената и монтираната дограма била с 12 см. по-дълга от поръчаната, както и че
на 11.08.2021 година ответницата заплатила на ищеца по банков път сумата в размер
на 1 000.00 лева.
По делото са представени заверени копия на Спецификация на монтираната
дограма за обект в град Велико Търново, с посочен клиент Л.Н. от 14.07.2021 година
на обща стойност 1 450.00 лева, както и Приходен касов ордер от 02.08., издаден от
„Алпласт“ ЕООД и Стокова разписка от 02.08.2021 година /л. 7-9/.
Видно от Нотариална покана, акт № 180, том 1, рег. № 2856 от 23.08.2021 година
на нотариус Д. Денчев, рег. № 145 при НК на РБ, ведно с разписка за получаването й и
Фактура № 129 от 23.08.2021 година, издадена от „Старт 09“ ЕООД – град Дряново /л.
10-12/, ищцовото дружество е изготвило фактура за изработена дограма на Люб. Цв. Н.
на обща стойност 2 200.00 лева, като е изпратило нотариална покана до последната, че
след извършеното на 11.08.2021 година плащане в размер на 1 000.00 лева, дължимото
задължение за закупените материали е в размер на 450.00 лева, а за извършения труд в
размер на 750. лева.
По делото са представени и Оферта за преработка на монтирана ПВЦ дограма на
тераса от 10.08.2021 година, Разпечатка от кореспонденция в мобилно приложение
Месинджър – 14 стр. /л. 23-37/, както и 5 броя оферти за изработка и монтаж на
дограма, изготвени от „България Пласт Трейд“ ЕООД – гр. Шумен – 2 бр.; на „Андреев
3
и Ко“ ООД, „Класик 95“ ЕООД и „Алпласт“ ЕООД /л. 72-83/.
В съдебно заседание, проведено на 15.12.2021 година са събрани гласни
доказателства. Свидетелят Н. П. В. заявява, че познава само И., както и че е ходил да
му помага за изпълняване на негова поръчка от ответницата, но не е присъствал при
взимането на размерите. Заявява, че отишли да монтират сутринта рано, започнали да
внасят материалите и започнали да монтират, като при монтажа всичко било наред.
Посочва, че по-късно говорили и от И. разбрал, че има някакъв проблем с дължината
на дограмата - това, което е изработено, е по-дълго от това, което е трябвало, а И.
казал, че ответницата е поискала да се оправи грешката, но впоследствие не са се
разбрали. Заявява, че когато монтирали дограмата ответницата не била в имота, а
имало друго момче, което слагало ламинат в апартамента. Посочва, че И. комуникирал
по телефона с ответницата и й изпратил клип.
Свидетелят М. Е. П. посочва, че познава само ответницата, както и че е бил в
апартамента, както когато се вземали размерите, така и когато се поставяла дограмата.
Заявява, че говорели за цени на два етапа на монтаж – първият за 1 450 лв. за поставяне
на дограмата, а вторият за 400 лв. – за поставяне на врата и подпрозоречни дъски, но
не знае какво са включвали тези цени. Посочва, че ответницата искала прозорецът,
който е насреща да се отваря плътно - надясно, за да не се губи място. Прозорецът,
който трябвало да се изработи и монтира, трябвало да е срещу вратата, от която се
излиза на терасата, като трябвало дължината му да бъде по-малка от края на основния
зид на сградата, който е срещу дограмата, за да може в тази част да се постави врата,
която да отделя остъкляемата част от неостъкляемата. Заявява, че при монтажа отишли
двама мъже. Посочва, че той видял четири нередности по дограмата – при отваряне на
прозорците се биели дръжка в дръжка и това не позволявало отворените прозорци да
бъдат плътно един зад друг, дължината на прозореца на терасата въобще не
съответствала на предварително уговореното и подминавала значително ръба, срещу
който трябвало да свърши, за да се направи вратата. Най-фрапантното било, че
дебелината на зида е достатъчно широка, за да може да легне профила изцяло, а той
бил монтиран така, че профилът стърчал два сантиметра навътре в терасата.
Четвъртото било, че част от прозорците са отваряеми, а други не, при което тези, които
трябвало да се отварят или по-скоро най-крайното от тях не можело да се отвори, тъй
като се удряло в лампата на тавана, като тези неща били обсъдени при вземането на
размерите. Знае, че страните са разговаряли да се поправи това, което не е както трябва,
но впоследствие той е отказал.
Свидетелят Я. В. Т. заявява, че познава ответницата и не познава хората от
фирмата, която е монтирала дограмата. Посочва, че може би ден, два, след като е
извършен монтажът, Л. му звъннала да му каже, че има проблеми с това, което е
монтирано и той отишъл да види за какво става въпрос, тъй като от 15 години работи
във фирма за проектиране, производство, монтаж на ПВЦ алуминиева дограма. Знае от
4
Л., че договорената сума е около 1 800 лв. Заявява, че като отишъл в апартамента,
веднага му направили впечатление поне 4 грешки, свързани с тази тераса. Първата е,
че едно от крилата при отваряне се удря в лампа на тавана. Следващото е, че най-
крайното крило е в конфликт с едно от средните крила, които са с ъгъл едно от друго
около 100 градуса, като при отваряне на едното крило, то опира в дръжката на другото
и не може да се отвори докрай. Другото е, че последният елемент на терасата излиза от
зида, по който е стъпала терасата и профилът влиза навътре в терасата. Последното е,
че терасата, която трябва да има и врата към нея, за да се затвори пространството, тази
врата не може да се монтира, тъй като монтираната дограма е с по-голям размер от
необходимия. Посочва, че Л. искала да разбере колко ще й струва преправянето на тази
дограма и поискала оферта от една друга фирма, препоръчана от него.
Видно от заключението на приетата по делото съдебно-техническа и оценъчна
експертиза /л. 59-68/, което се цени от съда като компетентно и обективно дадено,
приложената по делото Спецификация на монтираната дограма с дата на офертата
14.07.2021 година от „Алпласт“ ЕООД за процесния обект включва общо 5 броя
единични модули, представляващи съставните модули на остъклението на терасата, с
размери, отговарящи на монтираната дограма на място. Отделните модули са с
изчертано геометрично изображение, с посочени размери и съответни площи. Модули
МЗ, М2, М4 и Ml са монтирани по северозападното крило на парапета на терасата, а
Модул М5 е монтиран по източния, като са посочени в спецификацията и са
изработени от посочените в заключението материали. Общата площ на 5 броя модули е
9.39 кв.м. За изготвяне на заключението вещото лице е ползвало данните от
направените проучвания в 4 броя фирми, които са предоставили офертни цени за
изработката на 5 броя модули, аналогични по тип, вид и размер на посочените в
процесната спецификация, като средната пазарна единична производствена цена към
2
месец януари 2022 година за процесиите 5 броя модули е в размер на 192.00 лв./м, с
включен ДДС. Цените за производство (без доставка и монтаж) на изделията към
месец януари 2022 година спрямо месец юли 2021 година са повишени средно с 25%,
или средната пазарна единична производствена цена към месец юли 2021 година за
2
процесиите 5 броя модули е в размер на 153.60 лв./м, с включен ДДС. Вещото лице е
определило общата пазарна производствена стойност към месец юли 2021 година за
22
процесиите 5 броя модули в размер на 9.39 м X 153.60 лв./м или 1 442.30 лева. От
направените проучвания, при вземане предвид на посочените в заключението фактори,
вещото лице е определило общия размер на цената на труда и съответно на
допълнителните разходи върху труда за монтажа на процесната дограма към месец
август 2021 година в размер на 35 % от стойността на дограмата, или 504.81 лв., т.е.
2
общо за изработка, доставка и монтаж на 9.39 кв.м. = 2 019.00 лв., или по 215.00 лв./м.
Вещото лице посочва, че при направения оглед на място са установени следните
5
недостатъци и несъответствия на монтираната дограма: Дръжката на прозореца на
модул МЗ пречи и възпрепятства пълното отваряне на дясното крило на прозореца на
модул М2, в резултат на което не може да се използва напълно капацитета на отваряне
на прозореца на модул М2, а също и се намалява ползването на полезната площ на
терасата при отварянето му; При отваряне на дясното крило на прозореца от модул Ml
същото крило отстои на около 3-4 см. разстояние от вертикалата, спусната от извода за
осветителното тяло надолу. Това разстояние е твърде малко и то ограничава
поставянето на нормално осветително тяло на тавана на терасата. В противен случай
при монтаж на нормално осветително тяло тип плафониера, това осветително тяло ще
пречи на дясното крило на прозореца да се отваря изцяло; Част от основата на модул
M1 не ляга изцяло върху дебелината на парапета, а е изнесена въздушно навътре с
около 1-2 см. към терасата, в резултат на което в този участък се получава нежелан
вътрешен ръб, образуван от основата на дограмата. Освен това, съобразено с наличната
фасадна топлоизолация по западната фасадна стена, за да се получи един затворен
обем при монтиране на балконската врата, общата дължина на северозападния клон на
остъклената част трябва да бъде с дължина 4 130.00 мм, вместо реално изпълнените на
място 4 250.00 мм, или изпълнената дограма е със 120 мм по-дълга в план от
необходимата, като при така изпълнената дограма не може да бъде осигурено на място
монолитно закрепване на балконската врата в западната фасадна стена, което от
конструктивна гледна точка е недопустимо. Посочените неточности и несъответствия и
отклонения са недопустими както в конструктивно отношение, така и по отношение на
нормалната настояща и бъдеща (с допълнителен монтаж на балконска врата)
експлоатация на северозападната част на остъклената тераса. Посочената по-горе
средна пазарна цена на процесната дограма в периода месец юли – август 2021 година
общо в размер на 2 019.00 лева се отнася за изработка, доставка и монтаж на
качествено произведена и качествено монтирана на място дограма, без наличие на
неточности и отклонения, описани подробно по-горе. Стойността за отстраняване на
допуснатите неточности на процесната дограма, по средни пазарни цени за изработка,
доставка и монтаж към датата на изготвяне на експертизата 25.01.2022 година е в
размер на 740.00 лева, с включен ДДС. В проведеното на 03.02.2022 година съдебно
заседание вещото лице допълва, че при изчисленията, които е направила, е имала
предвид нови профили. Посочва, че офертите, които е посочила, не са приложени към
експертизата, като за първата оферта - на „Класик 95“ ЕООД се е свързала с шефа на
фирмата по телефона и му изпратила спецификацията, за да направи оферта. За
„Андреев и Ко“ – тя е поискала оферта. За „Поли-2000“ – Търговище, е получила
цените по Вайбър. „Производствена база - България“ й е предоставена от ответницата.
Заявява, че на последната страница от заключението в таблица № 2, ред 5 - това, което
е посочила е, че при преместване на дръжката на мястото на старата дръжка ще се
получи дупка, но тя технологично може да бъде запълнена. Около 280.00 лева би
6
струвало изработването на нов профил М3 с тези размери.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Производството по делото е образувано по предявен от „Старт 09“ ЕООД – град
Дряново, чрез адв. Г. Г. – ВТАК, срещу Люб. Цв. Н. иск с правно основание чл. 79, ал.
1, във връзка с чл. 266 ЗЗД. В отговора на исковата молба процесуалният представител
на ответницата по делото навежда доводи, че поради некачествено изпълнение на
възложената работа ответницата е развалила сключения между страните по делото
устен договор за изработка, поради което ответницата не дължи плащане по
първоначално уговорената цена предвид начина, по който е изпълнена и монтирана
процесната дограма. С оглед вида на търсената защита и доказателствената тежест,
съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът е този, който трябва да докаже съществуването на
валидно облигационно правоотношение между страните по сключен между тях
договор за изработка, както и условията, при които е сключен; че е изпълнил
собствените си задължения по него, както и настъпването на падежа за изпълнение на
задължението от страна на ответника. В тежест на ответника по делото е да докаже
възраженията си срещу предявения иск, включително, чрез провеждане на насрещно
доказване относно условията, при които е сключен договорът за изработка, наличието
на недостатъци при изработването, както и че е изпълнил задълженията си по него.
В случая по делото страните не спорят, че на 14.07.2021 година са сключили
устен договор за изработка и монтаж на ПВЦ дограма на тераса на недвижим имот,
находящ се в град Велико Търново, по размери взети от представител на ищцовото
дружество на 13.07.2021 година, че същата е монтирана в жилището на 08.08.2021
година, като изработената и монтираната дограма била с 12 см. по-дълга от
поръчаната, както и че на 11.08.2021 година ответницата заплатила на ищеца по банков
път сумата в размер на 1 000.00 лева.
Няма спор, а и от събраните по делото гласни доказателства безспорно се
установява и че ищецът е монтирал дограма в имота на ответницата. В тази насока
съдът съобрази както показанията на разпитаните по делото свидетели, така и
заключението по изготвената по делото съдебно-техническа и оценъчна експертиза,
съгласно което приложената по делото Спецификация на монтираната дограма с дата
на офертата 14.07.2021 година от „Алпласт“ ЕООД за процесния обект включва общо
5 броя единични модули, представляващи съставните модули на остъклението на
терасата, с размери, отговарящи на монтираната дограма на място.
На следващо място от събраните по делото доказателства безспорно се
установява и че дограмата, монтирана в имота ответницата е изпълнена некачествено и
с недостатъци. Вещото лице, изготвило заключението по СТОЕ изрично е посочило, че
изброените четири неточности, несъответствия и отклонения са недопустими, както в
7
конструктивно отношение, така и по отношение на нормалната настояща и
експлоатация на северозападната част на остъклената тераса. Освен това съгласно
заключението стойността за отстраняване на допуснатите неточности на процесната
дограма, по средни пазарни цени за изработка, доставка и монтаж към датата на
изготвяне на експертизата 25.01.2022 година е в размер на 740.00 лева, с включен ДДС.
Съдът намира, че действително не е необходимо изработването на нов профил М3 с
тези размери, доколкото както уточни вещото лице дръжката може да бъде обърната,
съответно – получената при това дупка може да бъде запълнена, без това да нарушава
целостта на профила и нормалното му функциониране.
От друга страна обаче по делото не са ангажирани конкретни доказателства, от
които може да бъде направен обоснован извод за конкретни договорености между
страните по делото за цената на договора, т.е. цената за изработка, доставка и монтаж
на процесната дограма. От събраните по делото гласни доказателства липсва не може
да бъде извлечена каквато и да е конкретика по този въпрос. Свидетелят П. заявява, че
страните са говорели за сумата в размер на 1 450.00 лева, но не знае какво включва
тази цена, докато свидетелят Т. посочва, че договорената сума е около 1 800.00 лева.
Ищецът, от своя страна, е ангажирал писмени доказателства /Спецификация на
монтираната дограма за обект в град Велико Търново, ул. „Д, Буйнозов“ № 17 с
посочен клиент Л.Н. от 14.07.2021 година на обща стойност 1 450.00 лева, Приходен
касов ордер от 02.08., издаден от „Алпласт“ ЕООД и Стокова разписка от 02.08.2021
година/, относно стойността на самата дограма. Действително приложените писмени
документи не носят подписа на ответницата, но причината за това е, че същата не е
договаряла с дружеството, изработило дограмата. Нещо повече по делото не бяха
ангажирани каквито и да е доказателства оборващи верността и авторството на тези
документи, въпреки формалното им оспорване. Липсват обаче каквито и да е
доказателства относно постигнатата между страните договорка за доставката и
монтажа на дограмата, т.е. за труда, извършен от ищеца. От приложената
кореспонденция между страните в мобилно приложение Месинджър, която не е пълна
и видимо липсват части от нея, също не става ясно дали посочената сума от 1 450.00
лева се отнася само за материалите или в нея е включена и цената на труда. Ето защо и
с оглед разпоредбата на чл. 162 ГПК съдът намира, че следва да съобрази
заключението на съдебно-техническата и оценъчна експертиза, съгласно което
средната пазарна стойност за изработка, доставка и монтаж на 9.39 кв.м. дограма,
съответстваща на спецификацията, приложена по делото и изпълнена в имота на
ищеца е в размер на 2 019.00 лева, като няма спор между страните по делото, че сумата
в размер на 1 000.00 лева е заплатена от ответницата на ищеца по банков път преди
подаване на исковата молба.
Отделно от това, следва да бъде съобразено и че писмената форма на договора за
изработка не е форма за действителност, а за доказване, поради което липсата й не
8
отрича съществуването на договорната връзка, тъй като съгласието между
договарящите може да бъде постигнато и чрез волеизявления в устна форма или с
конклудентни действия. От момента на постигане на съгласие относно присъщите на
съдържанието на договора за изработка съществени елементи - страни, предмет и цена,
последният се счита за сключен. За разлика от обичайния договор за изработка по ЗЗД,
който би бил нищожен при липса на уговорка за цената, когато същият представлява
търговска сделка, какъвто е настоящият случай, той е валиден и без страните по него
да са договорили цена. В този случай по аналогия от чл. 326, ал. 2 ТЗ се счита, че
страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на
сключването на сделката за същият вид услуга при подобни обстоятелства. В този
смисъл са Решение № 36 от 30.03.2011г. по гр.д. № 384/2009г. на IV г.о. на ВКС и
Решение № 59 от 10.09.2010г. по т.д. № 511/2009г. на II т.о. на ВКС.
Неоснователно в тази насока се явява възражението на процесуалния
представител на ответницата, че заключението е непълно и необосновано, като се
аргументира с представени и приложени 5 броя оферти. Следва да се има предвид, че
заключението е изготвено въз основа на офертни цени за изработката на 5 броя модули,
„аналогични по тип, вид и размер на посочените в процесната спецификация“, докато
от представените оферти не е ясна както спецификацията, така и към коя дата са били
актуални тези цени.
Константна и непротиворечива е практиката на ВКС по приложението на чл. 264
- 266 ЗЗД. Изрично в Решение № 187 от 13.01.2020 година по т.д. № 3093/2018 година
на II т.о. на ВКС и цитираните в него други решение се приема, че недостатъците на
престирания резултат - предмет на изработката, не погасяват задължението на
възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права за него,
които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД. Задължение на възложителя е
да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да
прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение,
съответно - ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното
договорно или обикновено предназначение, възложителят може да откаже да я приеме
и да упражни правото си по чл. 265, ал. 2 ЗЗД да развали договора. Отказът да се
изплати дължимото възнаграждение, при вече установена фактическа власт върху
изработеното в изпълнение на договора, не съставлява упражняване на това право,
доколкото последното може да бъда упражняването с изрично изявление в този
смисъл, което да достигне до изпълнителя. Ако констатираните недостатъци не са
толкова съществени, че да доведат до разваляне на договора, възложителят следва да
заплати дължимото възнаграждение въпреки тези недостатъци. В този случай съгласно
чл. 265, ал. 1 ЗЗД, той може да иска поправяне на работата от самия изпълнител,
заплащане на разходите за отстраняването на недостатъците, когато това е извършено
от трето лице, или съответно намаляване на възнаграждението. Приема се, че не
9
съществува ограничение по отношение на формата, в която следва да се упражнят
правата на възложителя на чл. 265, ал. 1 ЗЗД – това може да стане както чрез
възражение за прихващане със спорни вземания в хода на висящ исков процес по
предявен иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, така и при възражение за неточно изпълнение,
предявено в производството по иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, какъвто е и случаят по
делото. В зависимост от това дали установеният недостатък е поправим или
непоправим, но без да пречи на годността на вещта за използване по предназначение
или съобразно уговореното, ще следва да се приложи хипотеза на намаляване на
възнаграждението с необходимите за отстраняването на недостатъка разходи или с
обезценката на изработеното с оглед неподлежащия на отстраняване недостатък.
В случая по делото съдът намира за безспорно установено, че ответницата е
уведомила ищеца за процесните недостатъци. От една страна в самата искова молба се
съдържат твърдения в тази насока – „След като огледала извършената работа,
ответницата казала, че има забележки“. В тази насока са и събраните по делото както
писмени, така и гласни доказателства. Ето защо и с оглед наведените от ответницата
възражения за недължимост на исковата претенция, предвид начина, по който е
изпълнен монтажът на дограмата, т.е. за наличието на недостатъци на изработеното,
които в случая по делото са поправими, съдът намира, че дължимото възнаграждение
следва да бъде намалено с необходимите за отстраняването на недостатъците разходи,
които съгласно заключението на СТОЕ са в размер на 740.00 лева.
Мотивиран от всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав приема, че
предявеният по делото осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, във връзка с
чл. 266 ЗЗД е основателен и доказан, респективно - следва да бъде уважен за сумата в
размер на 279.00 лева, представляваща дължимо от ответницата възнаграждение по
договор за изработка от 14.07.2021г., имащ за предмет изработка доставка и монтаж на
ПВЦ дограма в недвижим имот в град Велико Търново, ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на исковата молба – 08.09.2021 година до
окончателното изплащане на задължението. В останалата част, над уважения размер до
пълния предявен размер от 1 200.00 лева, която разлика е в размер на 921.00 лева,
предявеният по делото иск с правно основание чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 266 ЗЗД се
явява неоснователен и недоказан, поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен в
тази му част.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски се
явява основателна, като по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следа да
заплати на ищцовото дружество направените разноски по делото, съразмерно с
уважената част на иска в размер на 139.50 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
дължи на ответницата направените от нея разноски по делото, съразмерно с
отхвърлената част на предявения иск. В проведеното на 03.02.2022 година обаче,
процесуалният представител на ищеца е направил изрично възражение за
10
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение по смисъла на чл.
78, ал. 5 ГПК. За да прецени правната и фактическата сложност на конкретния спор,
съдът взе предвид обема на установените факти, включително обстоятелството, че не
малка част от тях не са били спорни между страните, спецификата на спорните правни
въпроси, както и че делото е разгледано само в две съдебни заседания предвид
необходимостта от СТОЕ. В този смисъл правният спор се характеризира със сложност
в по - ниска степен, поради което е налице несъответствие между размера на
заплатеното адвокатско възнаграждение и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права. В случая адвокатският хонорар надвишава установения долен
праг, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения значително, поради което и на основание чл.
78, ал. 5 ГПК същият следва да бъде намален около минималния, предвиден в
наредбата размер, а именно до 350.00 лева. Настоящият съдебен състав приема, че този
размер на адвокатското възнаграждение съответства на действителната фактическа и
правна сложност по делото и на положените от защитата усилия при упражняване на
процесуалните права. При това положение и предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК
ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответницата сумата в
размер на 422.13 лева, представляваща направените от нея разноски по делото,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Люб. Цв. Н. от *, с ЕГН ********** да заплати на „СТАРТ 09“
ЕООД“, със седалище и адрес на управление град Дряново, ул. „Арх. Ал. Рашенов“ №
20, с ЕИК ********* СУМАТА в размер на 279.00 лв. /двеста седемдесет и девет
лева/, представляваща дължимо възнаграждение по договор за изработка от
14.07.2021г., имащ за предмет изработка доставка и монтаж на ПВЦ дограма в
недвижим имот в град Велико Търново, * ведно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на исковата молба – 08.09.2021 година до окончателното изплащане
на задължението.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК посочва банкова сметка на ищеца - IBAN:
*.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „СТАРТ 09“ ЕООД“, със седалище и адрес на
управление град Дряново, ул. „Арх. Ал. Рашенов“ № 20, с ЕИК ********* срещу Люб.
Цв. Н. от *, с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 79, ал. 1, във връзка с чл.
266 ЗЗД за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1200.00
лева /хиляда и двеста лева/, която разлика е в размер на 921.00 лева /деветстотин
двадесет и един лева/, представляваща възнаграждение по договор за изработка от
11
14.07.2021г., имащ за предмет изработка доставка и монтаж на ПВЦ дограма в
недвижим имот в град Велико Търново, * ведно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на исковата молба – 08.09.2021 година до окончателното изплащане
на задължението, като неоснователен.
ОСЪЖДА Люб. Цв. Н. от * с ЕГН ********** да заплати на „СТАРТ 09“
ЕООД“, със седалище и адрес на управление град Дряново, ул. „Арх. Ал. Рашенов“ №
20, с ЕИК ********* СУМАТА в размер на 139.50 лв. /сто тридесет и девет лева и
петдесет стотинки/, представляваща направените от ищеца разноски по делото,
съразмерно с уважената част на предявения иск.
ОСЪЖДА „СТАРТ 09“ ЕООД“, със седалище и адрес на управление град
Дряново, ул. „Арх. Ал. Рашенов“ № 20, с ЕИК ********* да заплати на Люб. Цв. Н.
от г*, с ЕГН ********** СУМАТА в размер на 422.13 лв. /четиристотин двадесет и
два лева тринадесет стотинки/, представляваща направените от ответницата разноски
по делото, съразмерно с отхвърлената част на предявения иск.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
12