Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер …… Година 2017,10.05. гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд Граждански състав
На десети април
две хиляди и седемнадесета година
В публичното заседание в следния
състав:
Председател:
Антоанета Андонова - Парашкевова
Членове: ................................................................
................................................................
Секретар: Ц.А.
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер
98 по описа за 2011
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците М.М.Д. и М.Д.Д./конституиран преди даване ход на предварителната размяна на книжав хода
на отстраняване на нередовности по исковата молба/ са предявили при условията на обективно и субективно
съединяване осъдителни искови претенции против Г.А.А./конституиран в хода на производството по
делото като универсален правоприемник на първоначалния ответник А.Ж.А.,поради
това,че последния е п./ за осъждане на ответника да заплати на всеки един от
ищците следните суми:300 лв. на ищцата М.Д. и 15366 лв. на ищеца М.Д.,които търсени суми представляват части от обезщетение с общ твърдян размер от 250000
евро дължими за
неоснователното обогатяване на ответника със стойността на апартамент № 20 в ЖСК „Агалина“ в
гр.Бургас ,определена
по пазарни цени към момента на осъществен въвод във владение,който апартамент първоначално е бил разпределен и
заплатен на прекратената към момента ЖСК от съпрузите М. и Д.Д., прехвърлили част от това си вземането на
ищеца, а след това неправомерно получен от ответника.Претендира се и законната лихва върху търсеното
обезщетение, считано от деня на постъпване на исковата молба в съда до
окончателното заплащане на сумата, както и направените по делото съдебно –
деловодни разноски. Ищците твърдят, че на 16.08.2006 год. въз основа на
изпълнителен лист и съдебно решение от
втора инстанция-Бургаски окръжен съд, и въз основа на протокол за
въвод,ответникът е влязъл в собствения
на ищците М. и Д.Д.,апартамент № 20,за който
те са заплатили всички дължими суми като член-кооператори на ЖСК „Агалина“
,приети на Общо събрание от 20.06.1994 год.
и още през 1994 год. Управителният съвет
на кооперацията ги е снабдил с нотариален акт за собственост именно на
този апартамент по указания в Закона за ЖСК ред,а именно въз основа на
необжалван и влязъл в сила съставен с участието на всички член-кооператори
окончателен разделителен протокол.Заявяват,че
с два банкови документа от 21.07.1994 год. и от 26.07.1994 год. са
внесли по сметка на ЖСК „Агалина“ общо сумата от 2800000 лв. и 200000 лв. за два
апартамента № 20 и № 21. Сочат,че ответникът
с измама и в нарушение на Закона за ЖСК
си е издал нотариален акт за
апартамент № 20 без към 1984 год. да е бил член кооператор,а е ползвал
документ,изготвен тогава, и след като
след действителното му приемане през 1991 год. е бил изключен като такъв
поради неплащане на вноски с решение на Общото събрание от 14.06.1994
год.Заявяват,че са владели този имот от 1994 год.
безпрепятствено,необезпокоявано и на законно основание-право на собственост,
установено с нотариален акт.Оспорват процедурата по снабдяване на ответника с
нотариален акт,като твърдят ,че тя не съответства на изискванията на
закона.Твърдят,че след изключването на А.А.
от ЖСК „Агалина“ ,той е получил обратно сумите,които преди това е заплатил,и които
са били частични,както и лихва върху тях. Считат с оглед на всичко изложено
по-горе,че с въвода във владение,осъществен на 16.08.2006 год. ответникът се е
обогатил неоснователно за тяхна сметка с
равностойността на имота им апартамент № 20 по пазарна оценка,която определят
на сумата от 250000 евро. Подкрепят
твърдението си с данни от сключен предварителен договор от 25.10.2005
год. с трето лице за сумата от 215000 евро,който сочат,че е бил прекратен въз
основа на въвода на дата 20.06.2006 год.Първоначално производството по делото е било инициирано
от съпрузите М. и Д.Д.,като преди
предприемане на размяна на книжа с нарочна молба в производството по делото е
конституиран като ищец и техния син М.Д..Исковите претенции срещу ответника и неговия правоприемник тримата ищци са уточнили по размер- преминаване от претенции в пълен
размер към частични искове,уточнен е бил и частичния общ размер-2000 лв. ,както и частите от тази
сума,които всеки един ищец претендира
поотделно и основанието, на което вземанията за частите са възникнали.Така първите двама ищци,претендиращи първоначално обезщетението солидарно ,са заявили,че са прехвърлили 85 % от вземането си за обезщетение за неоснователно обогатяване
на третия ищец-техен
син, и уточняват,че на
тях обезщетението се дължи солидарно,тъй като са съпрузи и се касае за такова,което се дължи за имот-обект на
непрекратена съпружеска имуществена общност.В оглед на това М. и Д.Д. са поддържали частичен иск с размер на търсената сума от 300 лв.,претендирана солидарно като част
от обезщетение за неоснователно обогатяване,а ищецът М.Д. е претендирал на основание сключен договор за цесия и редовно осъществено уведомление сумата от
1700 лв. от същото това обезщетение.Впоследствие ищецът Д.Д. е починал,като след отказ на
конституираната като ищец негова дъщеря С.А. от и участие в производството по
настоящото дело и прекратяването му по
отношение на нея-спорът е продължил с участието на М.Д. и М.Д. като ищци.Само
ищецът М.Д. е направил редовно увеличение на частичния си иск със сумата от 13666 лл.,като така търсената сума по неговия частичен иск
като част от дължимо обезщетение за неоснователно обогатяване от негова страна
е формирана на стойност 15366 лв. Представят и ангажират доказателства.
Предявените искове са с правни
основания в чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД
Ответникът А.Ж.А. не е подал писмен отговор, не е взел становище,не
е направил възражения,не е оспорил истинността на документ,не е упражнил права
по чл.211,ал.1,чл.212 и чл.219. Не е представил и не е ангажирал доказателства.Не
претендира насрещни права нито в отговор на исковата молба,нито в насрещна
искова молба.В писмена молба ,в хода на производството по делото ,е направил
възражение по допустимостта на
предявените искове,по което съдът се е произнесъл в
открито съдебно заседание на 27.10.2014 год.Правоприемникът на ответника Г.А.А.,конституиран след смъртта
му като негов единствен наследник по закон,
в открито съдебно заседание от
06.02.2017г. и 10.04.2017г. чрез
процесуалния си представител оспорва
исковите претенции по същество. Моли за постановяване на отхвърлително решение.Развива
съображения.
Бургаски окръжен съд, като обсъди
доводите на страните и прецени поотделно
и в съвкупност всички събрани по делото
доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните по
делото , а това се установява и от съдържанието на събраните по делото писмени
доказателства,че през 1980 год. е била учредена ЖСК „Агалина“ – гр. Бургас
съгласно решение № 1 от 11.07.1980 год.,надлежно вписана в съда, като за нея е
било образувано фирмено дело № 7 по описа за 1980 год. на Окръжен съд
гр.Бургас.Безспорно е също така,а това е видно и от съдържанието на
събраните доказателства,включително и
мотивите на решение № 497/07 от 11.04.2007 год. по гр.д.№ 284 по описа за 2006
год. на Върховен касационен съд на Република България,че на ЖСК е било учредено
право на строеж върху държавна земя през
1980 год. след възникването й като
правен субект.Видно е също така,че нито ищците, нито А.А.-наследодател на ответника Г.А.,са били
между учредителите на кооперацията. Установява се, че А.А. е бил приет за нейн
член, съгласно молба за членство от 25.11.1991г /л.60/във формата,предвидена в
чл.16,ал.2 от ЗЖСК с искане да получи определени обекти,един от които е и апартамент
с номер № 20. В молбата се съдържа изрично изявление ,че след приемането му ще
депозира всички необходими за строителството суми съгласно решение на УС и ОС
на кооперацията в размери и срокове съгласно решението на УС по
сметката на ЖСК „Агалина“ В ДСК-гр.Бургас.В горния десен ъгъл на молбата
изрично и на ръка,без да е отразена
дата, е записано ,че А.А. е приет за
член,като под това изявление следват подписите на председател и секретар на
кооперацията.Решение на Общото събрание за приемане на А.А. не е приложено,но
този факт се потвърждава от всички останали събрани по делото
доказателства,включително списък на член кооператорите ,присъствали на Общо
събрание състояло се на 14.06.1994 год.
с подписи на 40 явили се членове
от общо 43, като един от неявилите се ,вписан под № 7 е именно А.А./л. 56/,както и от протокола от
същата дата ,съдържащ решение за изключването му.Членственото правоотношение на
наследодателя на ответника е установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ЖСК и бившите й членове ,като
нейни правоприемници,каквито са и ищците по настоящото дело и с решението на
ВКС № 1113 от 18.12.1997 год. по гр.д.№ 34 по описа за 1997 год. ,с което е
отменено горното решение за изключване
на А. от дата 14.06.1994 год.Безспорно е също така,че М. и Д.Д. са били приети за членове на ЖСК
именно на мястото на А.А. за апартамент № 20.От съдържанието на писмените
доказателства е видно,също така,че с протоколно решение от 07.07.1993г. на ЖСК
„Агалина“ А.А. е бил изключен за първи път от кооперацията и са му били отнети предоставените
му апартаменти. По негов иск,това първо
по ред решение на ЖСК „Агалина“ за изключване, е било отменено с Решение №
854/25.05.1994г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 2355/1993г. С
оглед на гореизложеното изключването с протоколно решение от 14.06.1994г. на ЖСК
„Агалина“ /л.53/ на А.А. се явява второ по ред,а основанието за това е било невнасяне
на дължими в полза на кооперацията суми за довършване на строителството на сградата.
Видно е,че за член кооператор за
придобиване на собственост по отношение на два от обектите- апартаменти
под № 20 и 21,които са били предназначени до изключването на А.А. за него, е
бил приет и те са били предоставени на Д.Д.Д.
съгласно протоколно решение на ОС на ЖСК „Агалина“ от 20.06.1994г. /л.36-38/.Взето е било и решение
покритието на предоставените апартаменти да бъде извършено в срок двадесет дни
считано от 20.06.1994 год. На 22.06.1994г.
е бил съставен окончателен разпределителен протокол /л.39/, видно от който в
дял на Д.Д.Д. е бил предоставен апартамент № 20 /л.44/, а на М.М.Д. –
апартамент № 21.
Установява се, че Д.Д.Д. е внесъл
обща сума от 3 000 000лв., на
две вноски по сметка на ЖСК „Агалина“ – 2 800 000 /преведени
на 20.07.1994г./ и 200 000лв.,
преведени на 26.07.1994г. /л.27/,като в банковите документи за преводите
изрично е записано като основание за плащане: за два тристайни апартамента и две тавански
помещения. Следователно част,а не цялата обща сума от 3000000 лв., е била предназначена
за придобиване на процесния апартамент № 20,но липсват данни от които да се
установи какъв е нейния точен размер.
Видно от удостоверението на лист 59 от делото,на 01.08.1994г. изключеният А.А. е
внесъл депозит в размер на 900 000лв. по сметка на ЖСК „Агалина“ в Текстимбанк.
На всички член- кооператори са
били издадени нотариални актове за разпределените им апартаменти, включително на Д.
и М.Д. за процесния апартамент № ***. /л.26/,като в документа е записана
стойност на имота 143550 лв. След изготвяне
на окончателния разделителен протокол и издаване на нотариални актове на всички
член-кооператори,фигуриращи в него,
кооперацията е била прекратена с решение на ОС-Бургас от 27.12.1995г. /л.29/.
Междувременно решението на ЖСК
„Агалина“ от 14.06.1994г. за изключване на А.А. е било обжалвано пред Районен съд – Бургас, който го е отменил
с Решение от 08.06.1995г. по гр.д. 2540/1994г. по описа на БРС. Следва да се
посочи, че видно от удостоверение от 16.11.1995г., издадено от ТекстимБанк
/л.58/, А.Ж.А. е изтеглил направената от
него вноска от 900 000лв. на 03.05.1995г., ведно с натрупаните до този
момент лихви в размер на 465504,10лв.
С решение № 10/09.02.1996г. по
гр.д.1668/1995г., постановено по реда на надзора по ГПК /отм/, е било отменено
влязлото в сила решение по гр.д. № 2540/1994г. на БРС и делото е било върнато
за ново разглеждане от друг състав на съда. Същото е било преобразувано под нов
номер - гр.д. 517/1996г., като е приключило с влязло в сила решение № 1263/09.07.1996г. ,по
силата на което е било отменено решението от 14.06.1994г. на ОС на ЖСК „Агалина“ за изключване
на А.А. като кооператор.
С решение № 546/05.06.1997г. по
гр.д. № 34/1997г. по реда на надзора отново е било отменено влязлото в сила
решение по гр.д. 517/1996г. на БРС и делото е било насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание. С влязло в сила
решение № 1113/18.12.1997г. ВКС по
гр.д.№ 34 по описа за 1997 год. е разрешил въпроса за законосъобразността на решението от 14.06.1994
год. на ОС на ЖСК „Агалина” за
изключване на А.А. като член-кооператор по същество, като го е отменил само по отношение на процесния имот –
апартамент № 20.
В полза на А.Ж.А.
е бил издаден нотариален акт на 05.11.1996г за процесния апартамент № 20
/л.28/.Базисната оценка на имота в този титул за собственост е посочена в размер на 710572 лв. Няма данни
по делото ответникът да е заплащал някакви суми за процесния апартамент след като е изтеглил
обратно преведената от него по-рано сума от 900 000лв. през 1995г. и след
като в негова полза е бил издаден нотариалния акт от 05.11.1996г.
Не е
спорно, че между съпрузите Д. и М.Д. и А.А. са били водени редица съдебни дела
през годините по повод собствеността и ползването на апартаментите № 20 и 21 от
построената от ЖСК „Агалина“ жилищна сграда. Между страните е налице влязло в сила решение на Районен съд
Бургас от 17.01.2005г. по гр.д. 40 66/2004г. по описа на БРС, с което е прието
за установено в отношенията между страните, че А.Ж.А. е собственик на процесния
апартамент № 20 /л.585/. Решението е влязло в сила на 11.04.2007г. след
потвърждаването му с решение №
497/11.04.2007г.на ВКС по г.рд. 284/2006г./л.194 и л.595/.От мотивите на
съдебните актове е видно,че правото на
собственост на А.А. е признато на
правно основание–участие в ЖСК,при което определящо е съществуването на валидно
членствено правоотношение към момента на съставяне на окончателен разделителен
протокол и снабдяване на всички член-кооператори с валидни членствени
правоотношения с нотариални актове за съответни обекти.Прието е,че горните
предпоставки са били налице по отношение на А.А. за апартамент № 20.Установено
е,че развилите се спорове по законосъобразността на
изключването на А.А. от ЖСК,са
приключили с влезли в сила актове в негова полза,поради което той към момента
на приемане на окончателното решение за разпределение на обектите в сградата на
кооперацията,е бил член-кооператор с възстановено членство-правата на
изключения член кооператор след отмяна на решението за изключване от съда се
считат запазени,все едно никога не е бил изключван, и решението за
разпределение има действие по отношение на него автоматично,независимо,че не
фигурира в него.Същевременно ,тъй като решението за приемане на М. и Д.Д. за придобиване на апартамент № 20 е
нищожно –приети са като член кооператори
на мястото на изключен член -кооператор преди решението за изключване да влезе
в сила-чл.30,т.3 от ЗЖСК и тази нищожност произтича от закона-чл.42,ал.3 и сл.
от ЗЖСК,членственото им правоотношение е нищожно по право и не поражда
действие,т.е. те се считат освободени по
право като членове по отношение на
апартамент № 20,в момента ,в който членството в полза на А.А. за същия
апартамент № 20 в кооперацията е възстановено.
На 16.08.2006г., съобразно протокол за въвод във
владение /л.23/, по молба на взискателя А.Ж.А. и на основание изпълнителен лист
от 15.02.2006г., издаден по в.гр.д. № 137/2005г. по описа на Окръжен
съд-Бургас, взискателят А.А. е бил въведен в процесния апартамент № 20, находящ
се в гр.Бургас, ул. „Шейново“ № 46, вх. Б с площ 94,14кв.м., ведно с таванско
помещение № 20 с площ 16,04кв.м., ведно с общите части от сградата. Установява
се, че към момента на въвода във владение, процесният апартамент е бил отдаден
под наем на търговско дружество,което е осъществявало търговска дейност в него.
От
представения по делото договор за цесия от дата 04.05.2011г. /л.143/ е видно,че М.М.Д. и Д.Д.Д. са прехвърлили на
сина си М.Д.Д. вземането си, съответно претенцията
си към ответника А.Ж.А. за обезщетение за неоснователно обогатяване във връзка
с апартамент № 20 в размер на 85 % от общо претендирани 250 000 евро. Цесията е
била съобщена от цедентите на ответника А.
на 07.05.2011г., видно от обратната разписка /л.145/. В чл. 2 от договора за
цесия изрично е посочено, че цедентите прехвърлят на цесионера претенцията си
към А.А. за дължимото обезщетение за неоснователно обогатяване за това, че А. е
придобил собствен на цедентите имот – апартамент № 20 на ул. Шейново № 46, ет.
1, ап. 20, гр. Бургас.
От представения
по делото предварителен договор от 25.10.2005 год. за покупко-продажба е видно,че процесния апартамент № 20 е бил
негов обект ,като страни по него са били Д.Д.Д.-продавач и Р.Е.Р. –купувач.Договорената продажна цена е
била 215 000евро /л.197/.От данните по делото е видно,че договорът е бил прекратен по взаимно съгласие
на страните с Анекс от 20.08.2006 год. , поради възникване на форсмажорни
обстоятелства – въвод във владение на трето лице в имота /л.198/.
От
събраните по делото гласни доказателства на купувача по предварителния договор Р.Е.Р.
, разпитан като свидетел по делегация от Софийски районен съд, се констатира,че той е искал да придобие имота с търговска цел,като потвърждава
записаното и в писменсия текст на
предварителния догово,че уговорената продажна цена е била 215 000евро.Заявява,че впоследствие
е разбрал, че са възникнали
обстоятелства, които пречат да се сключи предварителен договор.
От разпита на
свидетелката М.А.Г.,осъществен отново по делегация в Софийски районен съд ,се констатира,че тя познава
ищците, тъй като е била техен
адвокат,като описва състоянието на ап. №
20 и ап.№21, при предаването им от ЖСК „Агалина”,като твърди,че в тях са били
изпълнени шпакловка и замаска.Посочва и подобренията,които след фактическото предаване от ЖСК
,ищците са направили ,за да ги приведат във вид годен за ползване- поставени са
били външна входна врата, паркет във всяка стая, подова настилка /теракот/ в
кухните, а в баните и тоалетните – фаянсови плочки,в кухнята са били монтирани стандартен
кухненски шкаф с мивка.Свидетелката разяснява ,че е бил извършен ремонт и на таванските помещения, които са били
обединени и е бил изграден водопровод, електричество, баня с тоалетна и
кухненски бокс с оглед оформянето им в един обект с променено предназначение
–за жилище.Свидетелката заявява, че
ремонтите основно са били извършени от Д.Д.Д. по време на брака му с М.Д..
Видно от представената по делото фактура 17/16.06.2011г. ремонтът на Апартамент
№ 20 е бил на стойност 45 000лв. /л.294/.
Приетата по
делото съдебно-техническа експертиза /л.388/ определя средна пазарна стойност
за процесния апартамент № 20 към датата
на въвода във владение- 97 576,88евро /940,50евро на кв.м/, а на таванското
помещение /преобразувано като жилище/ – 9051,37евро; както и обща стойност на апартамента и таванското
помещение от 106 628,25 евро.Вещото
лице посочва конкретните източници,които е ползвал,за да отговори на
поставената задача,както и методите,които е приложил при изчисленията си.
Разяснява,че апартаментът е оценен като
жилище,тъй като не са налице доказателства,от които да се установи друго
предназначение извън жилищното,няма данни,а и не се твърди първоначалното
предназначение –за жилище, да е било променено по съответния законов
ред.Единствените налични данни по делото във връзка с предназначението на обекта са за фактическото му ползване
към момента на въвода във владение -за извършване на търговска дейност .
При изготвяне на оценката вещото лице не е взел предвид обзавеждането на
апартамента /л.534/.
В
хода на производството е п. ищецът Д.Д.Д.,
поради което на негово място е конституирана като ищец дъщеря му С.Д.А. ,която е представила
съдебно удостоверение /л.238/, издадено от СРС, видно от което се е отказала от
наследството на покойния си наследодател Д.Д.Д..Конституиране на М. и М.Д. в
производството по делото не е било необходимо,тъй като те са станали ищци още с
предявяването на исковата молба и последващото
встъпване в делото на М.Д. като ищец,преди пристъпване към размяна на книжа.С
оглед на горното смъртта на Д.Д. е от значение за размера на материалните им
права,но не и за конституирането им като страни,каквото качество те към момента
на смъртта на Д.Д. вече на собствено основание са имали.
В хода на
процеса е п. и ответникът А.А. като на негово място като ответник е
конституиран синът му Г.А.А. /л.492/.
При установената фактическа обстановка,
съдът направи следните изводи от правна страна:
Ищците
са предявили при условията на субективно и обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
От анализа
на обстоятелствената част на исковата молба и търсената защита в петитума се
установява, че М.Д. и М.Д. претендират от ответника Г.А. /като наследник на А.А./
заплащането на обезщетение за това, че А.А.-баща на ответника, се е обогатил
,придобивайки право на собственост върху недвижим имот -апартамент № 20,
находящ се в гр. Бургас, жилищна сграда на ЖСК „Агалина“, ул. Шейново № 46, вх.
Б на първи жилищен етаж с площ 94,14кв.м., при граници: север – стълбище и М.Д.,
юг – вх.А, отгоре – И.С., отдолу – магазини, ведно с таванско помещение № 20 с
площ от 16,04кв.м., който е получил в собственост и във владение като член-кооператор на ЖСК „Агалина” ,без да е
направил дялови вноски в кооперацията,за
сметка на Д. и М.Д., които са направили съответни дялови вноски в същата жилищностроителна кооперация
за придобиване на същия имот и са
извършили ремонтни дейности в апартамента,за да го приведат във вид годен за
ползване.
Ищцата М.Д.
следва да се приеме,че претендира частична искова претенция в размер на 300лв.,
а М.Д.Д. частична претенция за сумата от 15366лв./Сбор от сумите 1700 лв. и
13666 лв. след направено увеличение на частичния иск/от цялото претендирано
вземане,което се твърди,че възлиза на сумата от 250 000евро.
Предвид
субсидиарния характер на исковата претенция по чл. 59 от ЗЗД, последната е допустима, тъй като ищците не разполагат с друг път за защита на правата
си.
Така
предявени, частичните искове са основателни. Съображенията за това са следните:
Съгласно
чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.В
хипотезата на неоснователно
обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се изяснява дали обедняването на
ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща
група факти. Обезщетението ,което се дължи, е по-малката от двете
суми-на обедняването и на обогатяването,съгласно изричния законов текст.При това
положение следва да се оценят поотделно обедняването на ищците и обогатяването
на наследодателя на ответника и след съпоставката на двете суми ,да се присъди
по-малката.
Установи
се, че А.А. е бил член на ЖСК „Агалина“, на който е бил отреден апартамент № 20,
находящ се в гр. Бургас, жилищна сграда на ЖСК „Агалина“, ул. Шейново № 46, вх.
Б на първи жилищен етаж с площ 94,14кв.м., при граници: север – стълбище и М. Д.,
юг – вх.А, отгоре – И.С., отдолу – магазини, ведно с таванско помещение № 20 с
площ от 16,04кв.м. А. е отказал да внесе допълнително парични средства
съобразно решение на ОС на ЖСК „Агалина“, поради което е бил изключен от
кооперацията. Безспорно е установено, че единствената внесена от А.А. сума от
900 000лв. /недоминирани/ по сметката на ЖСК „Агалина“ му е била върната, ведно с лихвите. На мястото обаче на незаконосъобразно изключения А., ОС на ЖСК „Агалина“ с нищожно решение е приело Д. и М.Д. като членове, на които са
били предоставени апартамент № 20 /на Д.Д./ и 21 /на М.Д./, които преди това са
били определени за изключения А.,и за придобиване на които чрез участие в ЖСК,
те са заплатити съответните суми като дялови вноски-в
общ розмер за двата апарватемнат и тавански помещения 3000000 неденоминирани
лева или 3000 деноминирани понастоящем лева.По отношение на апартамент № 20,
ведно с таванското помещение № 20 е бил издаден нотариален акт, съгласно който М.
и Д.Д. са били признати за собственици. Установи се, че Д.Д.Д. е заплатил
сумата от 3 000 000лв. /недоминирани/, от неговата банкова сметка по
сметката на ЖСК „Агалина“ съобразно определената дялова вноска в ЖСК „Агалина“ за
двата апартамента,както и че е направен ремонт и обзавеждане на процесния
апартамент № 20, тъй като последният е бил предаден на тапа – само на мазилка и
шпакловка, за установяване на стойността
на който от 45000 лв. е представена
фактура 17/12.06.2001г. Тъй като извършените плащания са били направени по
времето, когато Д. и М.Д. са били в брак при действието на отменения Семеен
кодекс от 1985г., направените дялови вноски, респективно разходи са били
извършени с финансови средства, които са
били в режим на СИО.
Впоследствие,
се установява, че А.А. е предявил ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС срещу М.
и Д.Д. с предмет процесния имот –апартамент № 20, който иск е бил уважен и А.А.
е бил въведен във владение на имота. Основание за уважаване на петиторния иск е
било, че решението на ЖСК „Агалина“ за приемане на М. и Д.Д. за членове на
кооперацията е било незаконосъобразно, тъй като А.А. е бил все още член на ЖСК
„Агалина“, предвид обжалваното от него решение на ЖСК „Агалина“ за изключването
му, което е представлявало пречка за влизане в сила на решението за изключване на А..
След отмяната на решението на ЖСК „Агалина“
за изключване на А., последният се е снабдил с нотариален акт за собственост върху
апартамент № 20 на основание членство в ЖСК. По този начин А. е бил признат за
собственик на апартамент № 20, на основание членство в ЖСК „Агалина“.Придобиването
на собственост върху недвижим имот чрез участие в ЖСК е строго формално и е в
зависимост от наличието или не на валидно членствено правоотношение,но придобиването
по принцип е възмездно. Възмездността се изразява в това,че за възникване на обекта на собственост са
извършвани разходи за строителство,които
се финансират от сумите,платими като
дялови вноски.
От горното,
се стига до извода, че А.А. е получил апартамент № 20 от построената от ЖСК
„Агалина“ сграда чрез участие като член-кооператор в нея,без да е заплатил каквито и да е парични средства за това , тъй
като видно от представеното удостоверение от Текстимбанк, внесената сума в ЖСК
„Агалина“ от 900 000лв. е била изтеглена обратно. Няма данни да е била
платена някаква сума от А.А. за въпросния апартамент. Същевременно заплатените суми
от Д.Д.Д. /които са били в режим на СИО/ в размер на 3 000 000лв.
/недоминирани/ в ЖСК „Агалина“ за апартаменти № 20 и № 21, както и разходи в
размер на 45 000лв. по привеждане на апартамент № 20 в годен за обитаване
вид,са били направени именно от М. и Д.Д.,но
за сметка на тези разходи,те не са придобили право на собственост,като
платените пари не са им били възстановени
нито от А., който е бил признат за собственик и въведен в имота, нито от ЖСК
„Агалина“, тъй като последната е била прекратена още през 1995г.
Следователно,
въз основа на горните данни и изводи, се установява, че А.А. се е обогатил за
сметка на съпрузите М. и Д.Д. без да има основание за това. Обогатяването се
изразява в това, че А.А. е получил недвижим имот без да вложи,съобразно придобивния способ за това
,каквито и да било парични средства под формата на вноски в ЖСК „Агалина”,а съпрузите Д. и М.Д.,са
се обеднили тъй като въпреки,че са заплатили общи свои средства в размер от 45 000лв. за пригодяването на
апартамента за живеене и общи свои средства в размер на 3 000 000лв.
/недоминирани/ на ЖСК „Агалина“ като
вноски за придобиване на апартаменти № 20 и № 21,не са станали собственици на апартамент № 20.
Съгласно
чл. 59 от ЗЗД обогатилият дължи заплащане на обезщетение на обеднилия се до
размер на обедняването. Обедняването от страна на съпрузите Д. и М.Д. се изразява в заплащането на сумата от 3 000 000лв. / недоминирани/ или
3000 деноминирани лева в ЖСК „Агалина“ като дялова вноска през 1995 год. за
придобиване на апартаменти № 20 и № 21 и
във влагането на сума в размер на 45 000лв.
за привеждането на апартамент № 20 във
вид годен за ползване. Същевременно, пазарната стойност на апартамент № 20 към 16.08.2006 год. е
определена от вещото лице по допуснатата
и приета експертиза в размер на 97576,88 евро –само за апартамента
и 106628,25 евро за апартамента и
таванското помещение.Следователно ,дори и да се приеме,че сумата от 3000000
неденоминирани лева или 3000 деноминирани лева е разход за придобиване само на
апартамент № 20 /видно обаче от доказателствата по делото,тя е внесена за
придобиване на два апартамента,а не за един/,то стойността на разходите за
придобиване на апартамент 20,формирани като сбор от 3000 деноминирани лева плюс
45000 лв. е по-малка от пазарната стойност на апартамента към 16.08.2006 год.
от 97576,88 евро,определена от вещото лице.Стойността на разходите за
придобиване на апартамент № 20 е по-малка от пазарната стойност на апартамент №
20 и при преобразуване на сумата от 3000000 неденоминирани лева,внесена на две
дати през м. юли 1994 год. в евро към
16.08.2006 год. За целта съдът използва данните,съдържащи
се в програмния продукт „Апис7-Валутни курсове на БНБ 1994 год.,за който е
абониран настоящия съд -за стойността на лева към щатския долар към юли 1994
год.,като установи,че 1 щатски долар се е разменял за не-повече от 54 лева,при закръгление /на
20.07.1994 год. 1 щ.д. се е разменял за 53,599 лв.,а на 26.07.1994 год.-за
53,470 лв./.При което към тези месеци 3000000 неденоминирани лева са се
равнявали на не повече от 55556 щатски долара,които 55556 щ.д. към 16.08.2006 год. са се равнявали на 43427
евро/за изчислението отново е използван програмния продукт Апис7-валутен
конвертор/.Или отново към 16.08.2006 год. пазарната стойност на апартамент № 20
от 97576,88 евро е по-голяма от разходите за
създаването му,формирани като сбор от 43427 евро плюс 45000 лв.Тъй като
при иск по чл.59 от ЗЗД се дължи по-малката сума между стойността на
обедняването и обогатяването,т.е. по-малката сума между пазарната стойност на
апартамент № 20 към 16.08.2006 год. и разходите за създаването и
придобиването му ,в настоящия случай това е сумата,формирана
като сбор от 3000000 неденоминирани лева или 3000 деноминирани лева и 45000 лв.
за ремонт.
Както се
установи, 85 % от вземането на Д. и М.Д. е било прехвърлено на М.Д.. В случая
това са 38 250лв. от вземането за направените разходи по ремонт на апартамент №
20 и част от сумата от 2 550 000лв./недоминирани/лв. от заплатените дялови вноски в ЖСК „Агалина“ за
два апартамента и две тавански помещения,припадаща се за ап. № 20. След цесията Д. и М.Д. са останали с вземане,формирано
като сбор от 6750лв. /15% от 45000 лв./
и 450000 /неденоминирани /лв. След смъртта
на Д.Д. в хода на процеса, неговата ½
част или 3375 лв. от 6 750лв.
и ½ част или 225000 /неденоминирани лева/ от 450000/неденоминирани лева/
са били наследени от съпругата М.Д. и М.Д.
по равно или по 1687,50 лв. и по 112500
/неденоминирани лева/, тъй като другата дъщеря С.Д.А. се е отказала от
наследството,поради което нейната част уголемява частта на призованите към
наследяване. Така М.Д. е носител на вземане в размер на 5062,50 лв. /3375лв+1687,50лв/
от сумата от 45000 лв., а остатъкът от 39937,50 лв. е бил наследен от М.Д.,
който има вземане в този общ размер формиран като сбор от 38 250лв + 1687,50лв .
Тъй като само вземането от 45 000лв. /за направени разходи за ремонт/ е
достатъчно да покрие предявените частични искови претенции на преживялата
съпруга М.Д. /300лв./ и сина М.Д. /15366лв/, не е нужно вземането в размер на
2 550 000лв. /недоминирани/ да се преобразува в актуален размер, както и да се изследва каква
част се притежава от всеки от ищците,тъй като
претенции за пълния размер на вземанията за неоснователно
обогатяване не са предявени.
Предвид гореизложеното, Г.А.
/като наследник на А.А./ следва да бъде
осъден да заплати на М.Д. сумата от 300 лв., а на М.Д. сумата от 15 366лв.
съобразно предявените от тях частични искови претенции от твърдян общ размер на
вземанията от 250 000евро,представляващи обезщетение за неоснователно
обогатяване във връзка със създаването и придобиването в собственост на
апартамент № 20 от сградата на прекратената през 1995 год. ЖСК „Агалина“ в
гр.Бургас.
По разноските:
От представените по делото
доказателства се установява, че ищците са направили разноски в размер на 826,68лв.-заплатени
държавни такси и депозит за възнаграждение на вещо лице , които следва да бъдат
възстановени от ответника.
По изложените съображения и на
основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, Окръжен съд – Бургас,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Г.А.А. с ЕГН ********** *** /универсален правоприемник
на починалия в хода на процеса ответник А.Ж.А. с ЕГН **********/ да заплати на М.М.Д.
с ЕГН:********** с адрес: *** сумата от
300лв./триста лева/, а на М.Д.Д. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от
15366лв./петнадесет хиляди триста шестдесет и шест лева/, представляващи части от
общо обезщетение за неоснователно
обогатяване във връзка с придобиването на основание членство в ЖСК на право на
собственост по отношение на апартамент № 20, изграден от прекратената през 1995 год. ЖСК „Агалина” в гр.Бургас,находящ се на
адрес гр.Бургас,ул.“Шейното“ №
46,вх.Б,ет.1-жилищен .
ОСЪЖДА Г.А.А.
с ЕГН ********** *** /правоприемник на починалия в хода на процеса А.Ж.А. с ЕГН
**********/ да заплати на М.М.Д. с ЕГН:********** с адрес: *** и на М.Д.Д. с
ЕГН ********** с адрес *** сумата от 826,68лв. представляваща направени съдебно-деловодни
разноски за производството пред настоящата първа инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: