Р Е Ш
Е Н И Е
гр.К.,09.03.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
К. районен
съд, първи наказателен състав, в публичното заседание на седми февруари, две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател:Н. И.
Съдебни
заседатели:
Членове:
при
секретаря. . . А. Ц. . . . . . и в
присъствието на
прокурора . . . . . . . . . .. . . . . . .като разгледа
докладваното от
съдията . .
. . . . . . . . . . . . . . . .гр.дело № 1872 . . . . . . . .по описа
за . . .
2019 год.. . . за да се произнесе,взе предвид:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 101 от ЗЗД, във връзка с чл. 228
и чл. 232, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „Р.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, с адрес за кореспонденция: гр. С. ул. „Д.Ч.“
№ **, представлявано от управителя С.И.С. против „Е. 2008“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В.К.М.и
против „В.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя П.Б.К..
Ищецът твърди, че бил собственик на земеделски земи и основният предмет на
дейност на Дружеството бил отдаване под наем и аренда на собствените му
земеделски имоти. При осъществяване на търговската си дейност, „Р.“ ООД влязло
в търговски отношения с А.Е.Г..
С горепосочения наемател били сключени пет договора за наем/аренда на
земеделска земя за стопанската 2016/2017 г. и същият не бил заплатил дължимите
наемни/арендни плащания към наемодателя/арендодателя „Р.“ ООД. Общата стойност
на задължението за стопанската 2016/2017 г. била в размер на 2 686,85 лв. /две
хиляди шестстотин осемдесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки/.
Посочената сума била общ сбор от задълженията на А.Е.Г. по следните
договори:
- Договор за аренда на земеделска
земя от 29.04.2014 г., с нотариална заверка на подписите на договарящите,
вписан в Агенция по вписвания гр. К. с рег. № 3072 от 30.04.2014 г. По силата
на посочения договор арендатора се задължавал за заплати арендна цена за
стопанската 2016/2017 г., в размер на 144,84 лв. /сто четиридесет и четири лева и осемдесет и четири
стотинки/ с падеж 31.05.2017 г.;
- Договор за наем на земеделска земя
от 20.01.2015 г., с нотариална заверка на подписите на договарящите. По
силата на посочения договор наемателя се задължавал за заплати наемна цена за
стопанската 2016/2017 г., в размер на 1292,95 лв. /хиляда двеста деветдесет и два лева и деветдесет и пет
стотинки/ с падеж 01.10.2017 г.;
- Договор за наем на земеделска земя
от 24.11.2015 г., с нотариална заверка на подписите на договарящите, вписан
в Агенция по вписванията гр. К. с рег. № 010095 от 11.12.2015 г. По силата на
посочения договор наемателя се задължавал за заплати наемна цена
за стопанската 2016/2017 г., в размер на 888,46 лв. /осемстотин осемдесет и осем лева и четиридесет и шест
стотинки/, като сумата от 444,23 лв. била с падеж 30.10.2016 г. и сумата от 444,23
лв. била с падеж 30.03.2017 г.;
- Договор за наем на земеделска земя
от 20.07.2016 г. По силата на посочения договор наемателя се задължавал за
заплати наемна цена за стопанската 2016/2017 г., в размер на 210,60 лв. /двеста и десет лева и
шестдесет стотинки/ с падеж 30.10.2016 г.;
- Договор за наем на земеделска земя
от 20.01.2015 г. По силата на
посочения договор наемателя се задължавал за заплати наемна цена за
стопанската
2016/2017 г., в размер на 150
лв. /сто и петдесет лева/ с падеж
30.10.2016 г.
Твърди, че на 02.06.2017 г. било
сключено Споразумение между „В.Б.“ ЕООД,
А.Е.Г. и „Р.“ ООД, по силата на което „В.Б.“ ЕООД се задължавал да изплати
задълженията на А.Е.Г. за стопанската
2016/2017 г. в размер на 2 686,85 лв. /две хиляди шестстотин осемдесет и шест
лева и осемдесет и пет стотинки/, със срок до 30.08.2017 г.
На 20.06.2017 г. било сключено
още едно Споразумение между „Е. 2008“
ЕООД, А.Е.Г. и „Р.“ ООД, по силата на което „Е. 2008“ ЕООД се задължавал да
изплати задълженията на А.Е.Г. за стопанската
2016/2017 г. в размер на 2 686,85 лв. /две хиляди шестстотин осемдесет и шест
лева и осемдесет и пет стотинки/, със срок до 30.08.2017 г.
Сочи, че до настоящия момент не било постъпило каквото и да е било плащане,
с което да бъде погасено задължението към „Р.“ ООД за стопанската 2016/2017 г.
от нито един от тримата длъжници - „В.Б.“ ЕООД, А.Е.Г. и „Е. 2008“ ЕООД.
Поради изложеното за страните, задължили се по горепосочените споразумения
възникнало задължение за заплащане на сумата посочена в тях - 2 686,85 лв. /две
хиляди шестстотин осемдесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки/. На
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължал законната лихва. По
силата на горепосочените Споразумения, задължението следвало да бъде платено до
30.08.2017 г. На това основание „В.Б.“ ЕООД и „Е. 2008“ ЕООД дължали законна
лихва от 31.08.2017 г. до 27.06.2019 г., в размер на 479,11лв./ четиристотин седемдесет и девет лева и единадесет стотинки/.
Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК паричното вземане може да бъде преведено по
следната банкова сметка:
***: ТБ Уникредит Булбанк
КЛОН: Сливен
BIC: ***: ***ложеното, чрез настоящата искова молба ищецът предявява осъдителни искове,
чрез които претендира ответниците „В.Б.“ ЕООД и „Е. ****“ ЕООД да бъдат осъдени
да заплатят солидарно сумата посочена в процесните Споразумения, както и
обезщетение за забава. Основателността на предявените осъдителни искове за
заплащане на сумата, посочена в Споразуменията и обезщетение за забава били
обусловени от фактите установени чрез представените писмени доказателства, а
именно, че между страните била налице валидна облигационна обвързаност по
процесните Споразумения от 02.06.2017 г. и от 20.06.2017 г., с които длъжниците
се задължили да заплатят от името на А.Е.Г. неговите задължения за стопанската
2016/2017 г. към „Р.“ ООД. В същото време паричното задължение на ответниците
за заплащане на сумата по Споразуменията било изискуемо и ликвидно, тъй като по
същото следвало да бъде извършено до определена падежна дата, а именно
30.08.2017 г.
Водим от изложеното моли съда да образува съдебно производство по повод на
настоящата искова молба и след събиране и обсъждане на необходимите
доказателства, да постанови съдебно решение, чрез което:
1. Да осъди „Е. 2008“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя В.К.М.и „В.Б.“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя
П.Б.К., да заплатят солидарно на Търговско дружество „Р.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, с адрес за кореспонденция: гр. С. ул. „Д.Ч.“
№ **, представлявано от управителя С.И.С., чрез пълномощника му юрисконсулт П.Д.,
сумата от 2686,85 лв. /две хиляди
шестстотин осемдесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки/, предмет на
сключените Споразумения, както и обезщетение за забава за периода от 31.08.2017
г. до 27.0б.2019 г. в размер на
479,11лв./ четиристотин седемдесет и девет лева и единадесет стотинки/,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба, до окончателното плащане на сумата.
2. Да осъди „Е. 2008“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя В.К.М.и „В.Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя
П.Б.К., да заплатят солидарно направените от дружеството-ищец разноски по
делото държавни и съдебни такси в размер на 126,64 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. или общо сумата от 426,64 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника „В.Б.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя П.Б.К..
Заявява, че оспорва изцяло предявеният иск от „Р.“ ООД по основание и
размер, и счита същият за неоснователен и недоказан по следните съображения:
Намира за неоснователно и недоказано твърдението на ищеца, че „В.Б.“ ЕООД дължи претендираните с исковата
молба суми.
Действително, между „Р.“ ООД, „В.Б.“ ЕООД и А.Е.Г. имало подписано Споразумение от 02.06.2017 г. По своята
същност описаното споразумение представлявало
договор за поръчителство, уреден в чл. 138 и следващите от ЗЗД.
Горното твърдение се подкрепяло и от факта, изложен в исковата молба, че „Р.“
ООД подписал идентично споразумение със другия ответник „Е. ***“ ЕООД на
20.06.2017 г. Чрез двете споразумения ищецът гарантирал, че задълженията на
длъжника А.Е.Г. по Договор за аренда на земеделска земя от 29.04.2014 г.,
Договор за наем на земеделска земя от 20.01.2015 г., Договор за наем на
земеделска земя от 24.11.2015 г., Договор за наем на земеделска земя от
20.07.2016 г. и по Договор за наем на земеделска земя от 28.07.2016 г. за
стопанската година 2016/2017 г. щели да му бъдат изплатени.
Сочи, че Споразумението от
02.06.2017 г. притежавало всички основни белези на правния институт на
поръчителството:
- Поръчителят „В.Б.“ ЕООД се задължавал спрямо кредитора „Р.“ ООД;
- „Р.“ ООД от своя страна било кредитор на А.Е.Г., съгласно Договор за
аренда на земеделска земя от 29.04.2014 г., Договор за наем на земеделска земя
от 20.01.2015 г., Договор за наем на земеделска земя от 24.11.2015 г., Договор
за наем на земеделска земя от 20.07.2016 г. и Договор за наем на земеделска
земя от 28.07.2016 г., за стопанската година 2016/2017 г.
- Спазена била изискуемата в чл. 138 от ЗЗД писмена форма.
- С подписване на цитираното по-горе
споразумение „В.Б.“ ЕООД гарантирал изплащането на дълг, от който, в качеството
си на поръчител, не се възползвал;
- Съгласно уговореното „В.Б.“ ЕООД отговаряло за всяко неизпълнение на
длъжника в същия размер, както уговореното в Договор за аренда на земеделска
земя от 29.04.2014 г., Договор за наем на земеделска земя от 20.01.2015 г.,
Договор за наем на земеделска земя от 24.11.2015 г., Договор за наем на
земеделска земя от 20.07.2016 г. и по Договор за наем на
земеделска земя от 28.07,2016 г.
- Съдържала се уговорка за
доброволно уреждане на отношенията между А.Е.Г. и „В.Б.“ ЕООД в случай че
кредиторът „Р.“ ООД предяви претенциите си срещу поръчителя „В.Б.“ ЕООД.
- „Р.“ ООД предприел действия за принудително събиране на вземанията си по
Договор за аренда на земеделска земя от 29.04.2014 г., Договор за наем на
земеделска земя от 20.01.2015 г., Договор за наем на земеделска земя от
24.11.2015 г., Договор за наем на
земеделска земя от 20.07.2016 г. и по Договор за наем на земеделска земя от
28.07.2016 г. чрез подаване на Заявление по чл. 410 от ГПК на 03.10.2018 г., по
което било образувано ч.г.д № 2514/2018 г. по описа на Районен съд- К..
Поради липсата на извършено плащане на описаните задължения от страна на
длъжника А.Е.Г. логично „Р.“ ООД предприемало действия за принудително събиране
на вземанията си от двамата поръчители - „В.Б.“ ЕООД и „Е. ****“ ЕООД.
Действията срещу ответниците се изразявали в подаване на искова молба до
Районен съд-К. с вх. № 9157/05.07.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 147 от ЗЗД „Поръчителят остава задължен и след
падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в
течение на шест месеца. Това разпореждане се прилага и в случая, когато
поръчителят изрично е ограничил своето
поръчителство до срока на главното задължение.“
Имайки предвид посочената разпоредба „Р.“ ООД разполагал с шест месечен
срок, в които да предяви вземането си срещу длъжника А.Е.Г.. Счита, че този срок бил
изтекъл на 28.02.2018 г., поради бездействието на кредитора. Видно от
деловодната система на съда, заявлението по чл. 410 от ГПК било подадено на
03.10.2018 г., а именно след изтичане на срока по чл. 147 от ЗЗД.
Поради изложеното по-горе „В.Б.“ ЕООД, въпреки че притежавал качеството на
поръчител на длъжника, не дължало плащане на сума общо в размер на 3165,96 лв.,
включваща 2686,85 лв., представляващи задължение по Споразумение от 02.06.2017
и 479,11) лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 31.08.2017 г.
до 27.06.2019 г. на „Р.“ ООД.
Определения в чл. 147 от ЗЗД срок бил краен и преклузивен, като след
изтичането му „Р.“ ООД губел възможността си да насочи претенциите си за
вземанията си от А.Е.Г. срещу поръчителя „В.Б.“ ЕООД. Още повече, съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС, с изтичане на срока по цитираната разпоредба се прекратявало и самото
поръчителство.
В заключение, освен неоснователна, исковата претенцията на ответника се
явявала и лишена от правен интерес.
По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявеният от „Р.“ ООД иск като изцяло неоснователен и недоказан.
Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Е. ****“ ЕООД не е депозирал
писмен отговор.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от представения Договор за аренда на земеделска земя от 29.04.2014
г., арендаторът А.Е.Г. се е задължил да заплати на арендодателя „Р.“ ООД арендна
цена за стопанската 2016/2017 г., в размер на 20 лв.плюс 2
лв.индексация за декар за отдадени под аренда общо 6,584 дка земеделски земи.
Видно от представения Договор
за наем на земеделска земя от 20.01.2015 г., наемателят А.Е.Г. се е
задължил да заплати на наемодателя „Р.“ ООД
наемна цена за стопанската 2016/2017 г., в размер на 30 лв.плюс 2
лв.индексация за декар за отдадени под наем общо 38,028 дка земеделски земи.
Видно от представения - Договор за
наем на земеделска земя от 24.11.2015 г., наемателят А.Е.Г. се е задължил
да заплати на наемодателя „Р.“ ООД наемна цена
за стопанската 2016/2017 г., в размер на 888,46лв.с падеж на 50% от тях
до 30.10.2016г.и на 50 % от тях до 30.03.2017г. за отдадени под наем общо
22,781 дка земеделски земи.
Видно от представения - Договор за
наем на земеделска земя от 20.07.2016 г. наемателят А.Е.Г. се е задължил
да заплати на наемодателя „Р.“ ООД наемна цена
за стопанската 2016/2017 г., в размер на 39 лева на декар,или общо
сумата от 210,60 лева в срок до 30.10.2016г. за отдадени под наем общо 5,400
дка земеделски земи.
Видно от представения - Договор за
наем на земеделска земя от 20.01.2015 г. наемателят А.Е.Г. се е задължил
да заплати на наемодателя „Р.“ ООД наемна цена
за стопанската 2016/2017 г., в размер на 20 лв.на декар в срок до
30.10.2016г. за отдадени под наем общо 7,500 дка земеделски земи.
Видно от представеното Споразумение
между „В.Б.“ ЕООД, А.Е.Г. и „Р.“ ООД от 02.06.2017 г. ответникът „В.Б.“ ЕООД се задължил да изплати
задълженията на А.Е.Г. към ищеца “Р.“ ООД за
стопанската 2016/2017 г. по договори за наем на земеделска земя в размер *** 2
686,85 лв. /две хиляди шестстотин осемдесет и шест лева и осемдесет и пет
стотинки/, със срок до 30.08.2017 г.,като „В.Б.“ ЕООД се задължил да заплати от
името на А.Е.Г. горната сума по сметка на „Р.
„ООД,а А.Е.Г. се задължил да върне сумата 2686,85 лв.по банкова сметка
на „В.Б.“ ЕООД.
Видно от представеното Споразумение
между „Е. ***“ ЕООД, А.Е.Г. и „Р.“ ООД
от 20.06.2017г. ответникът „Е.
****“ ЕООД се задължил да изплати задълженията на А.Е.Г. към ищеца “Р.“ ООД
за стопанската 2016/2017 г. по договори
за наем на земеделска земя в размер на 2 686,85 лв. /две хиляди шестстотин
осемдесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки/, със срок до 30.08.2017
г.,като „Е. 2008“ ЕООД се задължил да заплати от името на А.Е.Г.
горната сума по сметка на „Р. „ООД,а А.Е.Г.
се задължил да върне сумата 2686,85 лв.по банкова сметка ***“ ЕООД.
По делото са представени от ищеца още писмени доказателства- извлечение от
търговския регистър за актуално състояние на ТД „В.Б.“ ЕООД, ТД „Е. 2008“ ЕООД
и на ТД „Р.“ ООД; уведомление за наличие на банкова сметка *** „ УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“; извлечение от сайта www.nap.bg за размера на дължимата мораторна
лихва; фактура № ********** от 06.06.2017 г.; хронологична и аналитична
ведомост; справка дължима рента,от които се установява размерът на дължимата
сума от неплатени наемни плащания за стопанската 2016-2017г.по горецитираните
договори за наем на земеделска земя от наемателя на земеделските земи А.Е.Г.,а
именно-сумата от 2 686,85 лева.
От така установеното от
фактическа страна,съдът прави следните правни изводи:
Налице са валидни договори за
аренда, сключени между ищеца и А.Е.Г., по
които е предоставено ползването на земеделски земи срещу определено арендно
плащане в срок, което плащане арендаторът не е извършил своевременно. Установено
е и обстоятелството, че ответниците са поели
задължение по силата на подписани споразумения да заплатят като солидарни
длъжници поетите от арендатора
задължения.Вземането е изискуемо,тъй като по споразуменията има
определен падеж-30.08.2017г.и до него не е постъпило плащане.Ответниците не
оспорват,че не са платили отразената в цитираните по-горе две споразумения сума
от 2686,85 лева.По искане на процесуалния представител на ответника „В.Б.“ ЕООД
съдът на осн.чл.183 от ГПК е задължил ищеца да представи оригиналите на Споразумение
от 02.06.2017 г. между „Р.“ ООД, „В.Б.“ ЕООД и А.Е.Г.; Договор за аренда на
земеделска земя от 29.04.2014 г.; Договор за наем на земеделска земя от
20.01.2015 г.;Договор за наем на земеделска земя от 24.11.2015 г.; Договор за
наем на земеделска земя от 20.07.2016 г.; Договор за наем на земеделска земя от
28.07.2016 г.Ищецът е представил нотариално заверени преписи от Договор за
аренда на земеделска земя от 29.04.2014 г.; Договор за наем на земеделска земя
от 20.01.2015 г.;Договор за наем на земеделска земя от 24.11.2015 г.; и
оригинали на Договор за наем на земеделска земя от 20.07.2016 г.; Договор за
наем на земеделска земя от 28.07.2016 г; Споразумение от 02.06.2017 г. между „Р.“
ООД, „В.Б.“ ЕООД и А.Е.Г..Следователно-изискванията на чл.183 от ГПК са
изпълнени,представените писмени доказателства са валидни и не следва да се изключват
от доказателствата по делото.По отношение на Споразумение от 20.06.2017г.между
„Р.“ ООД , А.Е.Г. и „Е. 2008“ ООД не е правено искане от ответниците за
представяне на оригинала му,поради което за този документ следва да се приеме
като годно и валидно писмено доказателства представения заверен от страната
препис.
Съдът намира за неоснователно становището на ответника“В.Б.“ ЕООД, че
Споразумението от 02.06.2017г.между „Р.“ ООД,“В.Б.“ ЕООД и А.Е.Г. представлява
договор за поръчителство.В договора за поръчителство,който е строго формален,
не се съдържат уговорки за условията и сроковете за връщане на сумата,платена
от третото лице,а платилият задължението поръчител има законно уредено право на
обратен иск.В цитираното Споразумение няма клаузи,от които да става ясно,че
ответникът „В.Б.“ ЕООД поема задължение в качеството си на поръчител.Същото се
отнася и за Споразумението от 20.06.2017г.,сключено между „“Р.“ ООД, А.Е.Г. и „Е.
2008“ ООД.Напротив-сключеното между посочените страни Споразумение от
02.06.2017г./както и Споразумението от 20.06.2017г.между
„“Р.“ ООД, А.Е.Г. и „Е. 2008“ ООД/ съдържат елементите и характеристиките на
встъпването в дълг съгл.чл.101 от ЗЗД,както според съда правилно твърди
ищецът.Встъпването в дълг съгл.разпоредбата на чл.101 от ЗЗД е съглашение,с
което едно трето лице се задължава да изпълни вместо длъжника или да поеме
задължението на длъжника към кредитора,като встъпващия става солидарен
длъжник.В двете споразумения/съотв.от 02.06.2017г.и от 20.06.2017г./ „В.Б.“
ЕООД /съответно-„Е. 2008“ ООД/ се задължава да заплати от името на А.Е.Г.
сумата от 2 686,85 лева по сметка на „Р.“ ООД,която сума е дължима от А.Е.Г.
към „Р.“ООД за стопанската 2016/2017 година по договори за наем на земеделска
земя.От така уговореното следва извода,че ответниците „В.Б.“ ЕООД и „Е. 2008“
ООД са встъпили в задължението на А.Е.Г..С подписването на споразуменията от
трите заинтересовани страни-кредитора,длъжника и третото лице,са изпълнени
условията на чл.101 от ЗЗД.При това задължението на новия длъжник при
встъпването в дълг /както е в настоящия случай/ е самостоятелно,а не акцесорно
и по това встъпването в дълг се различава от поръчителството.В писмения отговор
на исковата молба ответникът „В.Б.“ ЕООД чрез пълномощника си твърди,че
сключеното Споразумение от 02.06.2017г.е договор за поръчителство,тъй като
поради липса на извършено плащане на описаните задължения от страна на длъжника
А.Е.Г.,“Р.“ ООД е предприело действия за принудително събиране на вземанията си
от двамата поръчители-„В.Б.“ ЕООД и „Е. 2008“ ЕООД.Съдът намира това становище
за неоснователно,тъй като не такава е целта и логиката на действията на
ищеца.Съгласно разпоредбата на чл.101 от ЗЗД при встъпването в дълг
първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни
длъжници.Ясно е,че кредиторът може по свой избор да иска изпълнение срещу всеки
/или срещу някои/ от солидарните длъжници.Това,че не е насочил претенцията си
към солидарния длъжник А.Е.Г.,а я е насочил към другите двама солидарни длъжници-
„В.Б.“ ЕООД и „Е. 2008“ ЕООД,не води до извода,че договорът е за
поръчителство,а е израз именно на свободната воля на кредитора по свой избор да
насочи искането си за изпълнение към някой/някои от солидарните длъжници.
Тъй като сключените споразумения не са договори за поръчителство,отпада
като неоснователна и претенцията на ответника „В.Б.“ ЕООД,че ищецът не е спазил
шестмесечния срок по чл.147 от ЗЗД да предяви иск против длъжника и че поради
неспазването на този шестмесечен срок ответникът „В.Б.“ ЕООД не е задължен и не
дължи плащане,на който именно аргумент ответникът „В.Б.“ ЕООД е изградил тезата си,че не дължи
плащане на посочената в Споразумението сума.
Поради изложените съображения, съдът намира, че
следва да уважи иска в предявения размер като основателен и доказан.Искът следва да се уважи изцяло в
предявения размер от 2 686,85-дължимата от солидарните длъжници
сума-предмет на сключените споразумения,плюс претендираната от ищеца сума от
479,11 лева,представляваща обезщетение за забава за периода от 31.08.2017г.до
27.06.2019г.,както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане на
сумата.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца следва да се
присъдят направените от него по делото
разноски в размер на 426,64 лева,от които-126,64лв.държавна такса и 300
лв.юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Е. ****“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя В.К.М.и „В.Б.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от управителя П.Б.К., да заплатят
солидарно на Т. дружество „Р.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, с адрес за кореспонденция: гр. С. ул. „Д.Ч.“ № **,
представлявано от управителя С.И.С., чрез пълномощника му юрисконсулт П.Д.,
сумата от 2686,85 лв. /две хиляди
шестстотин осемдесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки/, предмет на
сключените Споразумения-Споразумение от 02.06.2017г.между „В.Б.“ ЕООД, А.Е.Г. с
ЕГН ********** и „Р.“ ООД и Споразумение
от 20.06.2017г.между „Е. 2008“ ЕООД , А.Е.Г. с ЕГН ********** и „Р.“ ООД, както
и да заплатят солидарно на ищеца „Р.“ ООД
обезщетение за забава за периода от 31.08.2017 г. до 27.06.2019 г. в
размер на 479,11лв./ четиристотин
седемдесет и девет лева и единадесет стотинки/, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното
плащане на сумата.
ОСЪЖДА „Е. 2008“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя
В.К.М.и „В.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя П.Б.К., да заплатят солидарно на ищеца Търговско
дружество „Р.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, с
адрес за кореспонденция: гр. С. ул. „Д.Ч.“ № **, представлявано от управителя С.И.С.,
чрез пълномощника му юрисконсулт П.Д. направените от дружеството-ищец разноски
по делото в размер на 426,64 лева,от които-126,64 лева държавна такса и 300
лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Стара Загора с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.