МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 1490/2016г. ПО
ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
Варненска окръжна прокуратура e предявила обвинение и внесла обвинителен акт в
съда срещу подсъдимата А.Н.Ж. родена на *** ***, ЕГН: **********за извършени от нея престъпления наказуеми по чл.122 ал.1 от НК и
по чл.304а от НК.
Предявеното срещу
подсъдимата обвинение по чл.122 ал.1 от НК е затова, че на 14.08.2016
г. в гр. Варна в апартамент, находящ се на адрес: бул. „Княз Борис I“ № 265,
ет. 4, ап. 10, причинила другиму - Н. С. Д., смърт по непредпазливост
Предявеното срещу
подсъдимата обвинения по чл.304а от НК е затова, че на 14.08.2016 г. в сградата на ОД на МВР -
Варна, ет. 4, стая 406, находяща се на адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2,
предложила подкуп - сумата от 30 000 Евро, на полицейски орган - В. Р. Р.,
„Разузнавач“ IV-та степен в група 01 „Противодействие на престъпления против
личността“ на сектор 01 „Противодействие на общата престъпност“ към отдел
„Криминална полиция“ при ОД на МВР - Варна, за да не извърши действие по
служба, а именно да не изпълни законно регламентираните си задължения в чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР - да не я задържи по ЗМВР при налични данни за извършено
престъпление от НК
По
делото е проведено съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Предявен e граждански иск от пострадалата от престъплението П.Н.Д.- чрез повереници –
адв.И.Т.-*** и адв. Е.И.-*** за сумата
от 300хиляди лева, като е конституирана като граждански ищец по делото. Същата
е конституирана и като частен обвинител по делото.
В
хода на съдебните прения представителят на Варненската окръжна прокуратура
поддържа обвиненията. Акцентира върху
степента на обществена опасност на
подсъдимата и на извършените от нея престъпления и предлага на съда да й наложи наказания
“лишаване от свобода” съответно за престъплението по чл.122 ал.1 от НК – над
средния предвиден в закона размер, а за престъплението по чл.304а от НК около
средния предвиден в закона размер лишаване от свобода, както и глоба до
15хиляди лева, като съответно наказанията лишаване от свобода бъдат намалени с
1/3 предвид реда, по който се разглежда делото, като същите бъдат групирани
помежду си и определеното общото
наказание бъде отложено с максимален
изпитателен срок или алтернативно ако съдът прецени, че следва да се отдаде
предимство на генералната превенция наказанието да бъде изтърпяно ефективно в местата за лишаване от
свобода.
Поверениците
на частния обвинител адв.Т. и адв.И. поддържат обвиненията наред с прокурора,
но твърдят, че правната квалификация по отношение на първото обвинение не е
правилна, тъй като подсъдимата е извършила много по тежко престъпление от
възведеното й по чл.122 ал.1 от НК, като излагат подробни съображения за това
свое виждане. Акцентират на обстоятелството, че подсъдимата се е опитала да
веднага след извършване на престъплението по чл.122 ал.1 от НК да прикрие
извършеното от нея, като е извършила множество действия в тази насока, които да
насочат разследването в друга посока, а не че тя е извършител на това престъпно
деяние. Навеждат също твърдения, че извършеното от подсъдимата престъпление по
чл.304а от НК е особено тежко, предвид начина и причините за неговото
извършване.Твърдят, че на ДП са допуснати съществени процесуални нарушения ,
които налагат връщане на делото на прокурора.
Пледират
на подсъдимата да бъдат наложени максимално предвидените в закона наказания
лишаване от свобода, която същата да
изтърпи ефективно. Молят също така, предявеният гражданки иск да бъде уважен в
претендираният от тях размер, както и
съдът да осъди подсъдимата да заплати
сторените по делото разноски.
Защитника
на подсъдимата – адв.О.А. пледира при
липса на спор по фактите, като акцентира върху наличието на смекчаващи
отговорността на подсъдимата обстоятелства. Твърди, че подзащитната му е
оказала пълно съдействие на органите на разследването за изясняване на
фактическата обстановка по делото и искрено съжалява за станалото. Моли по
отношение на подзащитната му да бъде наложено за извършеното престъпление по
чл.122 ал.1 от НК между минималния и средния размер наказание, а за
престъплението по чл.304а от НК около
минималния размер наказание лишаване от свобода. Моли също така тези две
наказания да бъдат намалени с по 1/3 предвид реда по който се разглежда
съдебното производство, както и да бъдат групирани помежду си. Акцентира на
искането си така определеното общо
наказание да бъде отложено по реда на чл.66 от НК с подходящ изпитателен
срок, като излага своите аргументи за
това, а именно чисто съдебно минало на подсъдимата, добро процесуално поведение
по време на ДП, пълно съдействие на органите на разследването, липса на други
противообществени прояви. Твърди, че именно по този начин ще бъдат постигнати
целите на генералната превенция.
По
отношение на предявеният граждански иск излага, че същият е претендиран в
прекомерно завишен размер, поради което и следва да бъде редуциран поне
десетократно т.е. уважен в размер на
около 30хиляди лева.
В
последната си дума подсъдимата изразява искрено съжаление за извършените от нея
престъпления, като моли за минимално наказание, което да не бъде търпяно
ефективно в местата за лишаване от свобода.
От
фактическа страна съдът прие за установени следните обстоятелства:
Подсъдимата Ж. е с
българско и американско гражданство,
като през последните няколко години
живеела преимуществено САЩ.
Когато пребивавала в България тя живеела в жилището си – апартамент №10 находящ се гр.Варна, бул. „Княз Борис I"
№265.
През месец март 2010
год. подсъдимата се запознала с Н. Д. от гр. Варна, чрез Фейсбук, като същата
била впечатлена от Д., тъй като той бил
по млад от нея, привлекателен, тренирал
културизъм и имал поддържано и мускулесто тяло. По време на контактите си в
Интернет, Д. споделил с подсъдимата , че има желание да живее и работи в САЩ. Междувременно
подсъдимата много харесала Д. и през
месец септември 2010 год. тя му помогнала
да се сдобие с виза за САЩ, като след това той пристигнал при нея в Лас
Вегас-САЩ. Към този момент подсъдимата Ж. била разведена с предишния си съпруг
и след като Д. пристигнал в САЩ, те станали близки и по късно , а именно на 01.01.2011 год. сключили брак на Хавайските острови, който
брак обаче не бил легализиран в Р.България. След брака си, според американското
законодателство, подс. Ж. се договорила със собственика на американската фирма
„Вегаслимос", с когото се познавала, Д. да започне работа при него, като
шофьор на лимузина. Двамата се опитвали да развиват бизнес и в чужбина, като
последно през 2015 год. решили да инвестират в Република Коста Рика, с АТВ-та
под наем. През този период Н. Д. се обадил по телефона на сестра си - свид.
Милена Д. и й казал, че е инвестирал спестяванията си в този бизнес.
През месец декември
2015 год. подсъдимата и Д. отишли в
Република Коста Рика, където празнували
Коледа и Нова година. Докато били там, Д. споделил на подсъдимата, че се е
свързал с хора от Република Панама и Република Колумбия, които му предложили да
влезе в някаква „схема". Обяснил й, че ако
нещата се получат ще изкара много пари. За тази „схема" Д. споменал и в телефонен разговор със сестра
си - свид. Милена Д., през месец май 2016 год., като й казал, че ако нещата станат
ще напусне работа, като ще
спечели много пари, като също така и
казал, че няма да могат да се виждат 6-7
години.
В
Република Коста Рика Н. Д. останал до януари 2016 год., след което се прибрал в
САЩ и продължил да работи като шофьор на лимузини. Подсъдимата
Ж. останала по-дълго там, като в началото на месец март 2016 год. се
върнала в САЩ, а през месец април същата година се прибрала в Р. България и
отседнала в апартамента си в гр. Варна.
След
завръщането си в Р. България подсъдимата
пребивавала предимно в гр. Варна, но също така пътувала много и в страната, като се
придвижвала с личния си автомобил - марка „Линкълн", модел
„Навигатор", с регистрационен номер на САЩ „А. 1". При едно от тези
пътувания подсъдимата купила от магазин,
находящ се между гр. Бургас и гр. Несебър, найлонов пакет съдържащ 100
бр. кабелни превръзки /свински опашки/, бели на цвят, с размери 450x8 мм., с
цел да ги използва за монтаж на шатра пред жилището си в гр.Варна.
На 29.07.2016 год. от Р. България се прибрал и Н. Д., като още
същата вечер, двамата с подсъдимата
отишли на гости на майката и сестрата на Д., в дома им в гр.Варна в кв.
„Аспарухово" . Двамата се държали нормално, без напрежение помежду им.
През следващите няколко дни те се
срещали със свои познати и роднини, в апартамента си или в заведения в гр.
Варна. Придвижвали се с автомобила на
подсъдимата, който тя обикновено
управлявала лично.
Н. Д. продължавал да повтаря пред подсъдимата Ж., че трябва да влезе в „схемата" с
хората от Панама и Колумбия и тя трябвало да му помогне за това. Без да
обяснява подробности за самата схема, Д. обяснил, че трябва да премине през
някакъв тест, чрез който да се докаже пред тези хора. Целта, според думите му,
била да ги убеди, че на каквото и да бъде подложен, няма да ги предаде.
Н. Д. видял пакета с намиращите се в него кабелни превръзки , като
започнал да си играе с тях, като ги затягал на ръцете си, след което напъвал
мускулите си и ги късал. Това се случвало пред очите на подс. Ж., която виждала
как Д. къса кабелните превръзки затегнати на ръцете му. През тези няколко дни, Д.
споделил с подсъдимата, че е измислил
как да впечатли хората от Панама и Колумбия, с които се бил запознал. Обяснил
й, че трябва да го завърже със тези „свински опашки" на краката, ръцете и
врата и да заснеме на мобилен телефон клип, в който се вижда как ги къса.
Според него това щяло силно да заинтригува тези хора, или както той сам казал
„направо да им вземе акъла", защото никой досега не го е правил. Казал
съща, че по този начин ще спечели доверието им за да го включат в схемата, от
която ще спечелят много пари.
На 13.08.2016 год. около 14.00 часа, подс. Ж. и Н. Д. пристигнали в к.к.
„Златни пясъци" в студио за татуировки „Луцифер", в което работел
свид. Радостин Станчев. Последният
започнал да татуира на дясната ръка на Д.
предварително избраната от него татуировка, а именно такава каквато двамата
преди това обсъждали, чрез мобилното
приложение „Вайбър", как точно да
изглежда. Същата представлявала изображение на Исус Христос и стълби към него,
по които се изкачва едно дете. Н. Д. обяснил на подс.Ж., че всяка от тези
стълби символизира изкачването му към величието. Работата на свид. Станчев по
татуировката продължила около 5 часа, като през това време подс. Ж. изчаквала
да приключат в района на студиото.
След като
татуировката била готова, подс. Ж. платила на свид. Станчев и двамата с Н. Д.
се качили в автомобила и се отправили към кв. „Галата" в гр. Варна. Около
19.00 часа, двамата се срещнали със сестрата на Д. - свид. Милена Д., в района
на бензиностанция „Бенита". От там, заедно с нея, тръгнали да оглеждат
имоти в района на кв. „Галата". Подс. Ж. си харесала един парцел, който се
продавал за сумата от 22 000 евро.
След като обиколили още няколко имота, около 20.30 часа, тримата отишли до
къщата в която живеели майката и сестрата на Н. Д. в кв.,,Аспарухово на
гр.Варна. Седнали да вечерят, като Д. се похвалил на майка си и сестра си с
новата татуировка, а те и двете отбелязали, че отдавна не са го виждали толкова
щастлив и доволен. Вечерята продължила до към 23.00-23:30 часа, когато и Д. и
подсъдимата Ж. си тръгнали от там с автомобила на последната. След като
подсъдимата пристигала пред имота си в гр.Варна , тя паркирала отпред пред
кооперацията и двамата слезли от колата и се качили с асансьора до жилището на
подсъдимата. Последната използвала чипа, посредством който се стигало до
апартамента. След като двамата влезли в жилището, Д. й казал, че влиза да се
изкъпе. Съблякъл си дрехите, с които бил през деня и ги сложил в пералнята,
сложил прах за пране и казал на подс. Ж. да сложи и нейните дрехи, за да са
готови за пране. След това влязъл да си вземе душ. Изкъпал се сравнително бързо
и подс. Ж. му донесла хавлия. Когато Д. се избърсал с нея, започнал да
подсушава новата си татуировка с тоалетна хартия. Тя обаче полепнала по ръката
му и Д. се ядосал, защото в дома им липсвала кухненска хартия, която била
по-твърда. Измил си отново ръката и вече по-спокойно споделил на подс. Ж., че
се чувства много силен, след като си е направил тази татуировка. Имал усещане,
че Исус Христос се е вселил в него и сега е момента да направят клипа със
„свинските опашки". Обещал й, след като приключат, да я завърже и нея и да
правят секс. Подс. Ж. се опитала да го разубеди, че е станало много късно и е
по-добре да го направят на следващия ден, но Д. бил категоричен, че иска това
да се случи именно тази нощ. Обул си тъмни шорти, облякъл блуза с дълъг ръкав и
качулка и легнал на масажната маса. Тази маса се намирала в дневната на
апартамента, на място обособено за фитнес, чрез изграден на около 10 см.
височина подиум.
Тъй
като на следващия ден трябвало да слагат тентата пред кооперацията, „свинските
опашки", които подс. Ж. била купила
през лятото, били сложени на стъклената маса в дневната.
Н.
Д. казал на подсъдимата да вземе от тези
„свински опашки" и да му ги сложи, като се похвалил, че ще види, че е
„по-добър даже от Дейвид Копърфийлд". Обяснил й, че трябва да завърже
първо краката му.
Въпреки, че подс. Ж. съзнавала колко е опасно
за живота му това, което той настоявал да направи, се съгласила да го върже,
защото повярвала в способностите му да ги скъса
така, както вече го била виждала да къса ,,свински опашки,, сложени на
ръцете му. Предполагала също така, че може да ги среже във всеки един момент, ако
нещо се обърка.
Д.
й казал, че трябва да заснеме как къса „свинските опашки" с неговия
телефон и за започне да снима по негов сигнал.
След като се убедил, че подс. Ж. е
разбрала точно какво трябва да направи, Д. й казал да вземе кабелните превръзки
/свински опашки/ и да започне да му ги слага. Подсъдимата Ж. сложила мобилния телефон на Д. наблизо,
взела няколко броя от пакета и се опитала първо да завърже краката му, но не
могла да затегне /издърпа/ добре „свинските опашки". Тогава Д. й казал да сложи ръкавиците, с които
тренирала на велоергометъра във фитнеса при което Ж. отишла до спалнята, взела оттам
ръкавиците, сложила си ги на ръцете си и се върнала отново до масажната маса.
Отначало пробвала да
върже краката му така, както били прибрани един до друг, но не успяла и му
казала, че не може, защото свинската опашка не е достатъчно дълга за да ги обхване. Тогава Д. ги кръстосал,
като сложил десния си крак върху левия и й казал да ги вържа по този начин.
Когато му завързала една „свинска
опашка", той се опитал да си отпусне десния крак и й казал, че тя ще се
скъса само от тези му действия, затова трябва да му сложи още една и да станат
две. След като му сложила и втората „свинска опашка" на краката, Д. си сложил ръцете отзад и й казал да му върже
и ръцете, но само с една свинска опашка, като и пояснил, че следва да е само
една, той като там има травми, а и по
лесно да може бързо да се освободи.
След като затегнала
една „свинска опашка" на ръцете му, Д. й казал да сложи следващата на
шията му. Отначало подс. Ж. я дръпнала съвсем леко, колкото да се захване края
й в заключващата глава, но Д. й казал да му сложи и втора. Тъй като предните
няколко дни подс. Ж. го била виждала да тренира в дома им специално врата си с
различни тежести за този „експеримент" и продължавала да разчита на
способностите му да се справи със ситуацията, отново изпълнила желанието му и
поставила и дръпнала съвсем леко и втората „свинска опашка" на врата му.
Веднага след това го попитала: „ОК ли си?". Тъй като „свинските
опашки" били много слабо захванати, Д. и
отворил: „Дърпай здраво, за да мога да ги изпраскам".
След
като подс. Ж. дръпнала по-силно края на „свинските опашки" на врата на Н. Д.,
те притиснали венозните съдове в областта на шията и възпрепятствали венозния
отток от главата. Изведнъж Д. усетил, че се задушава и с последни усилия скъсал
кабелната превръзка /свинска опашка/, затегната на ръцете му. Опитал се с ръце
да се освободи от кабелните превръзки и на шията си, но от препълването на
съдовете с кръв в тази област, повишаването на съдовото налягане и последвалия
оток на врата му, примката допълнително се затегнала. В този момент Н. Д.
загубил съзнание и се отпуснал на масажната маса.
Всичко
това се случило толкова бързо, че подс. Ж. не успяла да реагира, а и през това
време се опитвала на нагласи функцията на телефона за запис. Когато си вдигнала
главата от телефона и го видяла да лежи така отпуснат, отново го попитала „ОК
ли си?", но той не й отговорил. Тогава подсъдимата Ж. оставила телефона и започнала да се суети
около Д.. Видяла, че тялото му започнало
да се гърчи и изпаднала в паника, тъй като Д. вече не й отговарял. Отначало се
опитала да откопчае „свинските опашки" от врата му, но не успяла. Тогава
започнала трескаво да мисли как да ги среже с нож или ножица, тъй като били
много плътно впити във врата му и нямало възможност да подпъхне острието, за да
ги среже. Търсела и някаква планка, която да прокара между „свинските
опашки" и врата му, за да може да ги среже, но не намерила нищо подходящо.
Изтичала до кухнята, взела веро и пробвала да го намаже първо върху „свинските
опашки" на краката му, за да се опита да ги разхлаби, но не й се получило
и се отказала да пробва и на врата му.
В
този момент подсъдимата Ж. забелязала, че под отвора за лицето в масажната
маса, на теракотените плочки, има капки кръв и осъзнала, че повече не може по
никакъв начин да помогне на Н. Д., тъй като той вече бил мъртъв.
Подсъдимата Ж. осъзнала, че ще е първата заподозряна за
смъртта на Д., тъй като в този момент, само тя разполагала с чип за асансьора,
който бил единствения начин за достъп до апартамента й. Освен нея, с такъв чип
разполагали Д. и дъщеря й - Жулиета Ж., но последната била на почивка в Р.
Гърция. Подсъдимата много се уплашила и
не можела да повярва, че това се случва дома й. Била ядосана и на Д., че я е
убедил да участва в този негов експеримент.
Тогава
взела решение да изнесе трупа на Д. от апартамента си и да измисли версия, при
която да насочи подозренията за смъртта му към някой друг. Започнала да мисли
начин, по който да го изнесе, тъй като знаела, че само нейните усилия не са
достатъчни да го премести.
До масажната маса се намирал един сак на колелца, в който трябвало да
събират багаж, тъй като имали намерение след няколко дни да заминат някъде
двамата, където да отпразнуват рождения ден на Д.. Подсъдимата Ж. взела този
сак и го сложила точно до масажната маса.
Бутнала тялото на Д. и то паднало
върху сака по гръб. Започнала да дърпа сака с тялото върху него по посока към
входната врата, но в момента, в който колелцата на сака стигнали до подиума,
върху който се намирала масажната маса и подс. Ж. издърпала силно дръжката на
сака, тялото на Д. преобърнало и той
останал с лице към пода. Тогава Ж.
видяла, че около главата му започнала да се разтича кръв и изпаднала в ужас.
Излязла на терасата на апартамента, като първата й мисъл била да се хвърли
оттам и да се самоубие. В този момент погледнала към апартамента на дъщеря си и
си помислила, че има дъщеря и трябва да живее заради нея. Върнала се обратно в
апартамента и влязла, както била с дрехите в банята. Пуснала студената вода на
душа и застанала под него. Плачела и не знаела какво да предприеме. Когато
малко се поуспокоила, се заела да измисли версия, в която да се приеме, че други хора са причинили смъртта на Н. Д.,
като същевременно се заела да прикрие всички следи, които според нея сочели на
нейното участие в случилото се. Съблякла мокрите си дрехи, сложила ги в
пералнята и я пуснала. Взела тоалетна хартия и забърсала капките с кръв под
масажната маса, като изхвърлила хартията в тоалетната. Преоблякла се и се
приготвила да отиде до магазин, в който има записващи камери, за да я заснемат
и да представи след това пред полицейските органи версията, че не е била в
апартамента по време на смъртта на Н. Д.. Взела пакета с останалите кабелни
превръзки, включително и тази, която той скъсал от ръцете си, защото имала
намерение да ги изхвърли по пътя и излязла от апартамента. Знаела, че
охранителните камери около кооперацията не са включвани откакто се е прибрала в
България и мислела, че няма как да бъде оборена версията, която преди това
измислила.
Качила се в
автомобила си и първо отишла до хранителен магазин, находящ се на „ 14-та"
улица, за който знаела, че е денонощен. Когато стигнала до там разбрала, че
междувременно са му сменили работното време и в момента е затворен. Решила да
слезе до бензиностанция „Еко", намираща се на бул. „Княз Борис I",
защото знаела, че тя работи. Влязла в бензиностанцията и в 00.42 часа
пазарувала от там слънчогледови семки, сок и една кутия цигари „Марлборо
лайт". Цигарите решила да купи защото според версията, която била измислила
- Д. я изпратил да купи яйца за закуска, кухненска хартия и цигари за
„момчетата, с който трябвало да се види след като се изкъпе и които ги чакали
пред входа на кооперацията при прибирането им от кв. „Аспарухово". По този
начин подсъдимата Ж. си мислела, че ще
отклони вниманието от себе си при разследването на смъртта на Д.. Когато
излязла от бензиностанцията, подс. Ж. отишла и до магазин „Чинарите",
находящ се на спирка „Марек" и оттам купила яйцата и кухненската хартия.
След това, продължила да се движи с
автомобила си, като завила от бул. „Княз Борис I" по улиците над
кооперацията, в която живеела. Когато се спускала по „8-ма" улица и
наближила до един контейнер за смет, изхвърлила през прозореца на автомобила
пакета с кабелните превръзки /свински опашки/, заедно със скъсаната от ръцете
на Д.. Искала да се прибере по същата улица, но по-надолу имало спукана тръба и
било много кално, затова се върнала обратно към м-ст „Траката" и се
върнала по булеварда до кооперацията си.
Когато
се качила на етажа, на който се намирал апартамента й, не влязла там, а отишла
до апартамента на дъщеря си и започнала да мисли на кого да се обади и да
поиска помощ. Тогава звъннала последователно на двама познати, за които знаела,
че работят в полицията, но поради късния час те не отговорили на обаждането.
След
това около 03.00 часа, подсъдимата слязла до апартамента на долния етаж под
нейния, в който живеел свид. Кирил
Вълчев. Звъннала на входната врата и оттам сънен излязъл свид. Вълчев.
Подсъдимата му казала, че е станало нещо страшно, а именно, че е намерила мъжа
си в къщи убит и вързан с въжета. Свид. Вълчев я посъветвал да се обади веднага
на полицията. Тъй като и двамата не знаели на кой точно телефон да подадат
сигнала, подсъдимата Ж. си спомнила, че разполага със служебен телефон на Пето
РУ - Варна.
Когато позвънила в
03.25 часа на този телефон, подс. Ж. поискала да разговаря с Началника на Пето
РУ - Варна. Дежурният полицейски
служител - свид. Драгомир Драгиев й казал, че в момента началника му не е на
работа и я попитал защо се обажда. Тогава подсъдимата му казала да дойдат в
дома й, защото е станало най-страшното, а именно, че мъжът й е мъртъв, като на
два пъти го помолила историята да не става достояние на медиите и ако трябва,
ще си плати за това.
Свид. Драгиев се
опитал да я успокои и й казал да изчака на място, защото ще бъде изпратен
полицейски екип. Подсъдимата
предупредила свид. Драгиев да й се обадят като дойдат, за да ги
„издърпа" с чипа на асансьора до апартамента си.
Докато чакали да
дойдат полицейските служители, подсъдимата разказала на свид. Кирил Вълчев
версията, която измислила и която после разказала и пред пристигналите полицаи,
като обяснила, че - ,,когато се прибрали вечерта с Н. Д., пред кооперацията ги
чакали някакви момчета. Д. им бил казал, че се качва да си вземе душ и ще слезе
при тях. Когато двамата се качили горе, Д. я изпратил до магазина, за да му
купи яйца за закуска и цигари „за момчетата". След като се върнала от
магазина, го намерила „мъртъв, завързан с въжета на масажната маса". Тя
разбрала, че е починал едва когато го бутнала от масата и той паднал на
земята,, .
Когато пристигнали
полицейските служители от Пето РУ -Варна, свид. Вълчев се качил заедно с тях до
апартамента на подсъдимата, но още от
коридора видял трупа, станало му лошо и излязъл. Полицаите се убедили, че в
случая се касае за извършено тежко престъпление и уведомили дежурния на Пето РУ
- Варна - свид. Драгиев, а той от своя страна предал сигнала в ОДЧ на ОДМВР
-Варна, като съобщил, че колегите му са останали на място, за да запазят
местопрестъплението.
След получения сигнал в ОДЧ на ОДМВР - Варна за извършено убийство бил
сформиран екип от служители на ОД МВР - Варна. Съгласно вътрешно нормативните
изисквания на ОД МВР - Варна, в неотложни случаи, такъв екип в извънработно
време се сформирал с устна заповед на ръководен служител на ОД МВР - Варна. В
04.16 часа по мобилния телефон на свид. В. Р. Р., към този момент работещ на
длъжност „разузнавач" IV степен, в група 01, на сектор 01, към отдел
„Криминална полиция" при ОД МВР - Варна, се обадил началника на групата
„Престъпления против личността" и му разпоредил да се яви незабавно на
работа. След сформиране на екипа от оперативни работници, разследващи полицаи,
експерти и други служители, били предприети действия по разследването и
мероприятия по разкриване на
извършителя.
Около обяд на 14.08.2016 год. в сградата на ОД МВР - Варна била доведена
подс.Ж., с която следвало да бъде проведена оперативна беседа, предвид
обстоятелството, че към този момент полицейските служители констатирали
противоречия между твърдените от нея факти и установеното в хода на проведените
оперативно издирвателни мероприятия. На
свид. Веселин Радев било възложено да
проведе тази беседа и да изясни случилото се в нощта на 13-ти срещу 14-ти
август. Снемането на сведения за извършеното престъпление се провело в стая
406, находяща се на етаж 4, в сградата на ОД МВР -Варна. Беседата между свид.
Радев и подс. Ж. продължила няколко часа, тъй като последната многократно
променяла твърденията си за случилото се и правила опити да отклони зададените
й въпроси. В един момент, подс. Ж. разбрала, че все повече се оплита в лъжите
си и признала, че по желание на Н. Д. е сложила „свински опашки" на врата
му. Обяснила, че била ги затегнала по негово настояване, като целта била той да
ги скъса, за да покаже колко е силен, но това не се случило и той се задушил.
В този момент, подсъдимата Ж.
осъзнала, че след като е разказала пред полицейския служител, че в резултат на
нейните действия е настъпила смъртта на Д., ще бъде задържана като извършител
на престъпление.
Решила да предложи пари на свид.
Веселин Радев, за да не я задържи в ареста. Първоначално го попитала дали в
стаята има записващи устройства и след като получила отрицателен отговор,
започнала да му предлага различни суми, като пояснила, че му ги предлага „за да
я измъкне и да оправи нещата".
Подсъдимата Ж. последователно
покачвала размера на предлаганата парична сума, като започнала от 10 000 евро,
след това 20 000 евро и последно предложила на свид. Радев сумата от 30 000
евро. Свид. Радев разбрал, че
подсъдимата Ж. му предлага тези пари за
да не изпълни задължението си по закон, а именно да не задържи подсъдимата Ж.
при наличните данни за извършено от нея престъпление, поради което и
категорично отказал да получи предлаганата сума . След това свид. Радев
попълнил заповедта за задържането на подсъдимата Ж. по ЗМВР и изготвил докладна
за предложения му подкуп до Началника на ОД МВР -Варна.
От протокола за оглед
на местопроизшествие от 14.08.2014 год.
и фотоалбум към него /т.1, л.55-75/ се
установява, че обект на огледа е 4-етажна
сграда на адрес: гр. Варна, бул. „Княз Борис I" № 265, като при огледа е
установено, че входната врата на сградата е от задната спрямо булеварда страна,
дървена, масивна, със секретна брава с 3-степенно заключване. Намерена е била
отключена, без следи от взлом. Сградата разполагала с асансьор с работещ
чип. По стълби се стигало до 3-ти етаж,
като подхода към който се осъществява
през желязна врата с решетки, която била намерена отключена. На стълбите между
3-ти и 4-ти етаж се намирала още една желязна, решетъчна врата - също отворена,
отключена, без следи от взлом. Трупът на Н. Д. бил открита на пода (теракот),
полегнал по корем, с глава и тяло до коленете на долното ниво в основното
помещение, главата на трупа била на 2 м. от масажната маса, долният край на
краката на 70 см. Трупа бил полегнал с крака към морето и глава към спалня,
находяща се в крайно ляво спрямо входа. Бил облечен с къси трикотажни черни
гащи и горница на анцуг с качулка. Под главата се виждала локва кръв. Около
шията се виждали 2 броя „свински опашки" затегнати отзад. Два броя
„свински опашки" били установени и около глезените, обхващащи двата крака,
като десният бил върху левия. По шията отпред и в горната част на гръдния кош
били установени множество вътрекожни, сливащи се кръвоизливи.
Видно от проведения следствен експеримент и фотоалбум
към него /т.1, л.128-135/ подс. Ж. е показала къде е изхвърлила найлоновия плик
със „свинските опашки".
От протокола за оглед
на местопроизшествие и фотоалбум към него /т.1, л.90-95/ е видно, че обект на
огледа е било пространството около казан за смет, разположен на ул.
„8-ма", преди №32 в м-ст. „Траката", гр. Варна, при който в храстите
е намерен и иззет найлонов плик с размери 50/20 см., разкъсан в единия край,
съдържащ множество пластмасови „свински опашки".
От протокола за
следствен експеримент, изготвения фотоалбум и видеозапис към него /т.1, л.
136-157/ е видно, че подс. Ж. е показала поредицата от действия, които е
извършила преди и след настъпването на смъртта на Н. Д..
Видно
от протоколи за доброволно предаване от
14.08.2016 год. и 15.08.2016 год. /т.2, л. 160-161/ подсъдимата Ж. е предала:
бяла трикотажна горница с цип и къс ръкав и качулка с цветен мотив на гърба;
бяло трикотажно долнище /анцунг/ с надпис в червено на левия крачол и чифт кожени ръкавици с лепки на китките, за
които е дала пояснения, че с белия екип е била облечена преди случая, а
ръкавиците сложила „по нареждане на Д., когато му казала за
неудобството да прави каквото трябва и видеорекордер TD -2316МЕ с
дистанционно управление.
С
протокол за доброволно предаване /т.2, л.159/ по делото е бил приобщен касов
бон от бензиностанция „Еко Евсиноград" - Варна, издаден на 14.08.2016 год.
в 00.42 часа на подс. Ж..
От заключението на извършената
техническа експертиза /т.3, л.346-347/ е видно, че охранителните камери,
монтирани на жилищната сграда на бул. „Княз Борис I" №265 не са записвали.
От протокола за
извършените СТЕ /т.3, л.363-379 и
л.356-359/ се установява, че в паметта
на предадените за изследване ВД - мобилни апарати и в паметта на предадените за изследване ВД -
лаптоп, външни хард дискове и 9 бр. флашки, не са открити записи, относими към
предмета на доказване по настоящото досъдебно производство. Не са установени и
следи от манипулация, изтриване и др.
От
протокола за извършена по метода на ДНК-профилиране експертиза /т.3, л.300-303/
е видно, че по всички изследвани обекти /"свински опашки" от трупа,
обтривки от кръв от дясната ръка на трупа, косъм от тилната част на трупа върху
двете „свински опашки"/ са установени единствено ДНК профили на подс. А.Ж.
и на Н. Д..
От заключението на
назначената дактилоскопна експертиза /т.3, л.307-311/ е видно, че
дактилоскопната следа, оставена от външната страна на найлонов плик, иззет с
протокол за оглед на местопроизшествие на 14.08.2016 год. е оставена от палеца
на дясната ръка на подсъдимата А.Ж..
От заключението на
назначената съдебно-техническа експертиза /т.3, л.315-318/ се установява, че
представените за изследване „свински опашки" в найлонов плик, иззети при
оглед на местопроизшествие на 14.08.2016 год. на ул. „8-ма", преди №32 в
м-ст. „Траката", гр. Варна са идентични на двата броя „свински
опашки", свалени от глезените и шията на Н. Д..
От заключението на
назначената СТЕ и фотоалбум към нея /т.3, л.322-332/ е видно, че разрушаването
на връзката в заключващата „глава" на процесната полиамидна превръзка /свинска
опашка/ е технически възможно при условия кореспондиращи с обстоятелствата
съгласно изходните данни.
От
заключението на назначената СХЕ на МБАЛ „Св. Марина" - Варна /т.2,
л.237-238/ е видно, че в изследваните тъкани и течности от трупа на Д. не са
установени веществата, за които са изследвани биологичните проби (алкалоиди,
барбитурати, фенотиазинови производни, бензодиазепинови производни,
дибензодиазепинови производни, хероин, морфин, кодеин, метадон, кокаин,
амфетамин, метамфетамин, фенциклидин, трицикличниантидепресанти,
марихуана). В кръвта на Н. Д. не се
установени летливи редуциращи вещества, включително и етилов алкохол; в урината
е установено количество от 0,3 % т.е. Д.
не е бил алкохолно повлиян.
От
заключението на СМЕ за освидетелстване на живо лице /т.2, л.246/ е видно, че при
освидетелстването на подс. А.Ж. не са установени травматични увреждания и
видими следи от насилие по нея.
От заключението на назначената по
делото тройна СМЕ от Катедра по
Съдебна медицина и деонтология при МУ - Плевен /т.2, л.219-234/ е видно, че
причината за смъртта на Н. Д. е механична асфиксия, осъществена по механизма на
загърляне. Загърлянето е осъществено със снетите от шията му два броя кабелни стяжки („свински
опашки"). Загърлянето е прижизнено, за което експертите съдят по вида на
странгулазионната бразда (наличие на кръвонаседнали гребенчета), кръвонасяданията
в залавното място на левия гръдно-ключично-сисовиден мускул за ключицата, в
корена на езика, мускулатурата на пода на устната кухина и дясната подезична
слюнчена жлеза, ограничено кръвонасядане в дълбочина отзад на шията, общата
картина - оток на лицето и шията, обилните точковидни кръвоизливи по лицето,
тялото, вътрешните органи, течната тъмна кръв. Особеностите на релефа на
странгулационната бразда, отговаря на този на кабелните стяжки.
При изследването (аутопсията) на трупа
на Д. на 14.08.2016 год., експертите, извършили аутопсията са установили, че
смъртта е настъпила около 00,00 ч. на 14.08.2016 г. и с доверителност 95% в
интервала 21,12 часа на 13.08.2016 г. - 02,48 часа на 14.08.2016 год. т.е. състояние на трупа на Д. не противоречи на
обясненията на подсъдимата за настъпване
на смъртта около 00,30 часа на 14.08.2016 г.
При огледа и аутопсията на трупа на Н. Д. са били установени следните
травматични увреждания:
- двойна
странгулационна бразда по шията, причинена от загърляне с две пристегнати
кабелни стяжки и съответните им по локализация и морфология външни и вътрешни
признаци на механична асфиксия - остър венозен застой с оточност и цианоза на
лицето и
във вътрешните органи;
тъмна течна кръв; кожни, подлигавични
и подсерозни кръвоизливи; мозъчен и белодробен оток;
- характерни
охлузвания и кръвонасядания в областта на гривнените стави; две кабелни стяжки
и съответни следи от тях в областта на глезенните стави (данни за връзване на
ръцете и краката);
- две
охлузвания по лицето (драскотини) - в областта на носа вляво и по горния ляв
клепач, кръвонасядане по носа вляво, малка кожна рана по лявата повърхност на
носа на границата костно/хрущялна част и локално скъсване на съединението между
костта и носния хрущял (установено чрез опипване), рагада по лигавицата на
левия устен ъгъл;
- кръвонасядане над дясното коляно.
Относно механизма на
получаване на тези увреждания -експертите обясняват с положението на Д. „по
очи" върху масажната маса в гърчовата фаза на асфиксията и/или с падане на
тялото на пода, за каквото се съобщава в обясненията на обвиняемата.
Кръвонасядане в
дълбоките мускули на гърба от двете страни на гръбначния стълб в поясната
област могат да бъдат получени при развитието на асфиксията (по-вероятно) по
механизма на възникване на характерните кожни, подлигавични и подсерозни
кръвоизливи (в резултат на гърчовете, повишеното венозно налягане и
хипоксичното увреждане на съдовата стена), но също и при съобщеното избутване
на трупа на Д. от масажната маса и падането му по гръб върху подложеният до
масажната маса сак. С механизмите на асфиксия и механична травма (от удар на
лицето върху масажната фаза в гърчовата фаза на асфиксията или при падане на
трупа на пода) могат да се свържат и установените кръвонасядания по вътрешната
повърхност на черепните обвивки теменно, лигавицата на устните, върха на езика.
Относно
установените при допълнителната аутопсия (реаутопсия) мускулни кръвонасядания
по гърба и крайниците -предвид давността на смъртта и свързаните с нея трупни
изменения експертите са приели, че най-вероятно същите са резултат от автолиза
и имбибиция (послесмъртно пропиване на тъканите със сукървица - хемолизирала
кръв).
Вещите лица не намират в описанието
травматични увреждания, които да свидетелстват за прилагане на натиск върху
тялото (гърдите) на Д..
По
трупа на Д. липсват увреждания или други следи, които могат да бъдат преценени
като свидетелства за борба и самоотбрана (нападение, защита) и причиняването на
които не може да бъде обяснено с описаните по-горе механизми.
Видно
от данните по делото и снимките от аутопсията е, че заключващите механизми на
снетите от шията кабелни стяжки са локализирани на врата вдясно, а свободните
им краища стърчат към тила вдясно. При това разположение, според експертите,
стяжките са затегнати на врата (задната повърхност на шията) с дърпане на
свободния край отляво-надясно спрямо тялото на пострадалия.
При
изследване на трупа е било установено, че горната (към главата) стяжка е впита
в меките тъкани и неподвижна спрямо кожната повърхност на шията, докато долната
(към гръдния кош) е леко подвижна. Тези данни не позволяват на експертите
отговор на въпроса дали стяжките са били натегнати с еднаква/различна сила, тъй
като поради блокиране на венозния отток от главата, кръвонапълването и обема на
тъканите над горната стяжка са се увеличили, което е довело до относително
(спрямо долната) по-плътно обхващане на шията от горната стяжка.
Особеностите на
примките около шията (два броя кабелни стяжки) и начина на затягането им не
изключва възможността при свободни ръце Д. сам да си ги постави и затегне,
включително при положението му „по корем" върху масажната маса, което при
възприетия начин на затягане на стяжките (посока на дърпане) би трябвало да се
извърши с дясната ръка на Д..
Експертите са
посочили, че съобщеното от А.Ж. за начина на осъществяване на загърлянето се
потвърждава от останалите обективни находки (връзване на краката, следи от
връзване на ръцете). При наличието на кабелни стяжки, фиксиращи ръцете и
краката на Д., не е било възможно той сам да си постави „свинските опашки"
на шията.
Травмите по трупа -
охлузвания и кръвонасядания, според експертите имат характеристика на
прижизнени, което според тях не изключва да са получени в агоналния период или
наскоро след смъртта, като се има предвид особеностите на кръвта (течна) при
смърт от асфиксия.
Капките от кръв под
масажната маса, за които подс. Ж. разказва, според вещите лица най-вероятно са
резултат от спукани носни капиляри по време на развитие на механичната
асфиксия, в резултат на повишеното венозно налягане в главата.
Установената кръв на
местопроизшествието („локва" на пода под главата на трупа) и по предната
повърхност на блузата на Д. експертите са приели, че са резултат на послесмъртнонатичане
на кръв от спукани кръвоносни съдове на носа в условията на повишено
кръвонапълване на главата и в резултат на травмирането му при „захлупване"
на трупа по очи на пода.
Смъртта на Н. Д. е
настъпила в резултат на механична асфиксия, причинена по механизма на
загърлянето.
Трите
механизма, водещи до смърт при странгулация (притискане на шията, каквото е и
загърлянето), според вещите лица са:
- нарушено
кръвообращение на главния мозък (венозен отток, артериален приток);
- възпрепятстване
на движението на въздуха през гръкляна и дихателната тръба;
- нервно-рефлекторно спиране на сърцето от
механично дразнене на чувствителни съдово-нервни снопове на шията, като в
различните случаи е водещ някой от тези механизми.
В
конкретния случай, предвид установената патоморфология, водещ е бил механизмът
на притискане на венозните съдове в областта на шията, възпрепятстване на
венозния отток от главата, застой на кръвта в областта на главата и шията над
стяжката, препълване на съдовете с кръв, повишаване на съдовото налягане, оток
на меките тъкани в областта на шията, което допълнително е довело до пристягане
на примката, кръвен застой в областта на главата и прекратяване на мозъчното
кръвообръщение.
Това е довело до
помрачаване и загуба на съзнание в границите на сравнително кратък период от
време (което може да осуети опитите за самопомощ) и настъпване на смърт в
границите на минути, като в конкретния случай е била по-бавна, което обяснява
тежката цианоза (посиняване) на лицето и обилието от точковидни и по-големи
кръвоизливи по кожата на шията и гръдния кош.
Компютъртомографското
изследване на трупа не установява травматични увреждания на скелета, с
изключение на причинените при аутопсията му (отделяне на черепния покрив и на
гръден капак). Не са установени компютъртомографски данни за счупване на
носните кости.
Видно
от заключението на комплексната съдебно психиатрична и съдебно психологична
експертиза /т.2, л.250-285/,
подсъдимата А.Ж. не страда от психично
разстройство, което да представлява умствена недоразвитост или психично
разстройство, в смисъла на критерия „краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието". Не се регистрират прояви на душевна болест в
тесния смисъл на думата /чл.33 от НК/ както актуална, така и за минало време
или следи от понесена такава болест понастоящем. Към момента на извършване на
деянието тя е била със запазена годност да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
Посредством
назначената фоноскопна експертиза /т.3, л.334-336/ е бил възпроизведен на
хартиен носител разговора на подс. Ж. с полицейския служител от Пето РУ - Варна
на 14.08.2016 год. в 03.25 часа.
Видно
от приложената по делото справка за съдимост /т.4, л.561/ към момента на
извършване на деянието подс. Ж. не е осъждана.
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства установени чрез гласни, писмени
и веществени доказателствени средства – обясненията на подс.Ж.,приобщените по реда на чл. 281 от НПК от ДП; събраните във фазата на ДП
и приобщени по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства - огледи
на местопроизшествие и фотоалбуми /т. 1, л.55-96/, протоколи за доброволно
предаване /т.2, л. 159-162/, протоколи за претърсване и изземване и фотоалбуми
/т.1, л.97-127/, протоколи за следствени експерименти и фотоалбуми /т.1, л.
128-158/, разпити на свидетели /т.2, л.164-196/, разпит на обвиняема /т.1,
л.47-50 и л.53-54/, СМЕ в състав три вещи лица /т.2, л.219-234/, СПЕ /т.2,
л.250-285/, СХЕ /т.2, л.237-238/, ДНК-експертиза /т.3 л.300-303/, дактилоскопна
експертиза /т.3 л.307-311/, съдебно-технически екпертизи /т.3, л.315-318,
л.322-332, л.346-348, л.356-359 и л.363-380/, фоноскопна експертиза /т.3,
л.334-336/, справка за съдимост /т.4, л.561/ и др. писмени документи и веществени доказателства по
делото.
Съдът цени тези доказателства, относно авторството на подс.Ж. в извършване на деянията за което е обвинена.
По делото не се спори, че подс.Ж. е поставила на ръцете, на краката и
на шията на Д. кабелни стяжки, като е
пристегнала същите в резултат на което Д. е изпаднал в състоянието което е
описано в СМЕ, а именно притискане на венозните съдове в областта на
шията, възпрепятстване на венозния отток от главата, застой на кръвта в
областта на главата и шията над стяжката, препълване на съдовете с кръв,
повишаване на съдовото налягане, оток на меките тъкани в областта на шията,
което допълнително е довело до пристягане на примката, кръвен застой в областта
на главата и прекратяване на мозъчното кръвообръщение. Всичко това от своя
страна е довело до помрачаване и загуба
на съзнание от страна на Д. в границите
на сравнително кратък период от време и съответно настъпване на смърт в
границите на минути.
Следва да
се отбележи, че правната квалификация на деянието е въпрос не само по
приложението на правото, а преди всичко по установяването на фактите.
При така
установените фактически обстоятелства, анализирайки събрания в хода на
наказателното производство гласен и писмен доказателствен материал и ВД
преценени поотделно и в съвкупност съдът намира, че подсъдимата Ж. е осъществил
престъпния състав на престъпленията по
чл.122 ал.1 от НК и по чл.304а от НК- за което е обвинена.
По
отношение на престъплението по чл.122 ал.1 от НК: - по
делото е безспорно установено и
доказано, че Д. и
подсъдимата са били сами в апартамента
на последната, където тя е поставила по искане на Д. кабелни стяжки на ръцете, на краката и на
шията му, като е имала намерението да снима Д. с мобилният му телефон как той
къса тези стяжки. В резултат обаче на
пристягането на стяжките на шията му и възпрепятстване
на венозния отток от главата, застой на кръвта там и шията над стяжките,
препълване на съдовете с кръв, повишаване на съдовото налягане Д. е
изпаднал в безсъзнание, а в последствие и е настъпила смъртта му.
За
това сочат, както обясненията на подс.Ж., така и СМЕ, протоколи за огледи на местопроизшествие,
фотоалбум, протокол за следствен експеримент, СПЕ, протоколи за разпити на
свидетели, които съдът цени като
обективни и достоверни, като приема, че същите са взаимно допълващи се и че са
в синхрон помежду си и дават пълна и цялостна
картина относно мястото и начина
на извършване на престъплението по чл.122 ал.1 от НК
В
разпитите си на ДП подс.Ж. подробно и без противоречиво е обяснила по какъв
начин е осъществено деянието по чл.122 ал.1 от НК, а именно как и по какъв
начин го е извършила и какво е направила непосредствено след това следвайки
първоначално възникналата в нея идея да оневини себе си в извършване на
престъплението и да измисли версия за пред разследващите която да ги насочи в
грешна насока. Всички тези нейни действия се потвърждават от извършените след
това следствени експерименти, протоколи
за претърсване и изземване, както и ДНК експертиза.
Свидетелят
Кирил Вълчев има най-пряко впечатление от състоянието на подсъдимата малко след
извършване на престъплението по чл.122 ал.1 от НК, като показанията му без
съмнение установяват факти, относно обстоятелството, че подсъдимата му е
пресъздала обстановка относно извършеното престъпление коренно различна от
установената в последствие от органите на разследването.
Тези негови показания относно състоянието на подсъдимата
и изложената от нея първоначална версия за извършеното престъпление по чл.122
ал.1 от НК се потвърждават и от показанията на св.Радев и св.Драгиев.
Тези
свидетели са последователни в показанията си
относно факта на твърдяната от
подсъдимата първоначална версия за
извършено убийство от страна на трети лица на Д. и неучастието и в
причиняването на смъртта му.
Показанията
на свидетелите от ДП приобщени в съдебното производство са последователни във
времето, както и обясненията на подс.Ж. в детайли
възстановяват съществените факти касаещи обвинението по чл.122 ал.1 от НК. Установяват състоянието на пострадалия преди инцидента и действията на
подсъдимата по време на извършване на престъплението по чл.122 ал.1 от НК и
след това.
Показанията на свидетелите не са
единствените, а се допълват и напълно кореспондират с обясненията на подс.Ж. ,
както и с извършените експертизи, протоколи за претърсване и изземване, за
доброволно предаване, фотоалбуми и протоколи за следствени експерименти, които
дават ясна картина как е извършено престъплението по чл.122 ал.1 от НК, както и
какво е било състоянието на пострадалия Д.
след това.
Приетата и кредитирана от съда СМЕ установява категорично по какъв начин е
причинена смъртта на Д., както и какви са причините довели до леталния изход.
Показанията
на свидетелите от ДП приобщени в съдебното производство са последователни във
времето, както и обясненията на подс.Ж.
и изготвените и приобщени по делото експертизи в детайли възстановяват съществените факти касаещи
обвинението по чл.122 ал.1 от НК. Установяват състоянието на пострадалия преди
инцидента и действията на подсъдимата по предприетите физически действия относно пострадалия по поставянето на
кабелните стяжки /свински опашки/.
В този
смисъл опора на разказаното от подс.Ж.
относно времето, мястото, състоянието на пострадалия след инцидента и
местоположението му, намира изцяло в разпитите на свидетелите, които са дошли
на место малко след инцидента, а именно: свидетелите Кирил Вълчев, Веселин
Радев, Лина Салем, Данаил Дачев, Бойко
Колчаков
с показанията на които се допълва изцяло
фактическата обстановка относно извършеното
престъпление по чл.122 ал.1 от НК. Тези свидетели единодушно сочат мястото на
намиране на пострадалия и състоянието в което се е намирал. За
установените и възприети фактически изводи съдът дава вяра на техните показания
като последователни, взаимно допълващи и
допринасящи за изясняване на фактите свързани след инцидента, респективно
състоянието на пострадалия. Информацията която
напълно кореспондира с изготвените по делото експертизи, поради което
съдът ги кредитира, като обективни и достоверни след цялостната оценка и на
останалите доказателства, които не стоят встрани от общата доказателствена маса
по делото.
Съдът, кредитира заключенията на приетите
експертизи и в частност извършената по време на съдебното следствие тройна СМЕ,
като обективни и компетентно дадени. Вещите лица са извършили задълбочен
анализ, на база всички приложени по делото доказателства и обекти на изследване,
като са дали обосновани и изчерпателни
отговори на всички поставени въпроси.
Тройната съдебно-медицинска експертиза дава компетентно заключение,
че на инкриминираната дата причина за
смъртта на пострадалият Д. е механична асфиксия,
осъществена по механизма на загърляне. По трупа на Д. липсват увреждания или други
следи, които могат да бъдат преценени като свидетелства за борба и самоотбрана.
В случая за настъпване на леталния изход
водещ е бил механизмът на притискане на венозните съдове в областта на шията и възпрепятстване на венозния отток от главата,
застой на кръвта в областта на главата и шията над стяжката, като съдовете са
се препълнили с кръв, което е довело до
повишаване на съдовото налягане, оток на меките тъкани в областта на
шията, кръвен застой в областта на главата и прекратяване на мозъчното
кръвообръщение..
На
практика със своите действия по поставяне на кабелните стяжки на шията на Д. и
пристягането им, подсъдимата по непредпазливост е причинила смъртта на Д.,
което и обуславя квалификацията на обвинението по чл.122 ал.1 от НК.
По
делото не са налични никакви доказателства за осъществен състав на друго
престъпление касаещо смъртта на Д. различно от това по чл.122 ал.1 от НК.
Разликата между умишленото убийство и
причиняване на смърт по непредпазливост се състои в различното психично
отношение и действия на дееца към
смъртния резултат.
В първия случай деецът проявява умисъл, а във
втория случай – непредпазливост по отношение на смъртния резултат. За да се
установи какво е било психическото
отношение на дееца към причинения от него смъртен резултат, трябва да се
изследва обективната страна на поведението му; характера и насоката на
извършеното действие; способа на извършването му; средствата използвани за
засягане на пострадалия и др., с оглед
което ще се прецени, дали смъртта е причинена умишлено или по непредпазливост.
Твърденията на частното обвинение, че убийството е извършено при
евентуален /или пряк/ умисъл е фактически
необоснован. Съображенията
изложени в съдебно заседание от поверениците на частния обвинител са не на базата на конкретни доказателства, а
се свеждат до теоретични обяснения, касаещи отликите между евентуалния умисъл и самонадеяността. Разграничителната
линия между тези две форми на вината е много близка, като именно това налага,
при изследването на въпроса дали се касае до евентуален умисъл или до
самонадеяност да се преценяват всички обстоятелства, влизащи в интелектуалния и
волеви момент, включително и представите
на дееца за ненастъпването на престъпния резултат и да се отговори на
въпроса - подсъдимата разчитала ли е и на нещо друго. От отговора
на този въпрос може да се направи и обоснованият извод дали се касае до
евентуален умисъл или до престъпна самонадеяност.
В конкретния
случай по делото има доказателства, че подсъдимата не се е отнасяла безразлично
към евентуалното настъпване на общественоопасните последици, нещо повече,
очевидно е, че тя макар и да е знаела, че поставяйки кабелните стяжки на шията
на Д., се е надявала и то съвсем обосновано, той да направи така, че да ги скъса - предвид
неговите демонстрации на такива скъсвания
в дните преди инцидента.
Самонадеяност
е налице, и когато деецът се уповава, освен на определени обстоятелства, които
с оглед на интелектуалното му развитие създават у него, макар и необоснована
увереност, че в конкретния случай престъпният резултат няма да настъпи, и на
такива, свързани с поведението на пострадалия преди деянието- в случая
демонстрациите от него на скъсване на кабелни стяжки дни преди инцидента.
Настоящият състав
намира, че подсъдимата е била убедена, че общественоопасните последици няма да
настъпят, поради което и деянието е извършено не при условията на евентуален
умисъл, а по непредпазливост в по-тежката й форма - "самонадеяност". Съдът счита, че подсъдимата макар да е
предвиждала настъпването на съставомерните общественоопасни последици е била уверена, че ще ги избегне.
В
конкретния случай за формата на непредпазливост съдът изхожда от обективните
действия на подс.Ж. и от нейните представи за голямата сила на Д., която той
притежавал и че същият е правил демонстрации пред нея за тази негова сила, а
именно как може да скъса т.нар. свински
опашки.
Предвид
изложеното след горния анализ на събраните доказателства, релевантни за делото,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът призна за виновна подс.Ж. в
това, че на 14.08.2016 г.
в гр. Варна в апартамент, находящ се на адрес: бул. „Княз Борис I“ № 265, ет.
4, ап. 10, причинила другиму - Н. С. Д., смърт по непредпазливост
Обект на
престъплението по чл.122 ал.1 от НК са обществените отношения, свързани с
неприкосновеността на живота, като негов предмет е бил именно пострадалия Д..
От обективна страна изпълнителното
деяние е осъществено чрез действие, като подсъдимата Ж. е поставила на ръцете,
краката и на шията на Д. кабелните стяжки, като е стегнала същите на шията му
до такава степен, че същият в резултат
на това действие е получил възпрепятстване
на венозния отток от главата, застой на кръвта там и шията над стяжките,
препълване на съдовете с кръв, повишаване на съдовото налягане, като Д. е
изпаднал в безсъзнание, а в последствие и е настъпила смъртта му.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимата Ж. по
непредпазливост в нейната форма
"престъпна самонадеяност", като същата е предвиждала възможното
настъпване на съставомерните общественоопасни последици, но е била уверена, че
ще ги избегне. Интелектуалния момент при тази форма на непредпазливост се
характеризира с това, че субектът предвижда вероятното настъпване на престъпни
последици от определен вид или на конкретния престъпен резултат, поради което и
самонадеяността в правната теория се нарича още ,,съзнавана
непредпазливост,,.
За
извършеното престъпление по чл.122 ал.1
от НК е предвидено наказание лишаване от
свобода до пет години.
За да
наложи наказание на подс. Ж. съдът
прецени степента на обществена опасност на деянието и тази на дееца.
Взе предвид смекчаващите отговорността
обстоятелства по отношение на подсъдимата – чистото й съдебно минало, липсата
на други противообществени прояви, последващото й съдействие за разкриване на обективна истина по делото, искреното му съжаление и разкаяние
за извършеното.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства – изключително тежкия краен резултат настъпил в
резултата на нейните действия, а именно смъртта на един млад човек, умишлените
й и целенасочени действия веднага след извършване на престъплението по чл.122
ал.1 от НК целящи осуетяване на разследването и избягване от нейна страна на
наказателна отговорност, които са били преустановени единствено в следствие на
професионализма на разследващите органи разкрили извършеното от нея престъпление по чл.122 ал.1 от НК.
Като взе предвид всички тези обстоятелства
съдът определи наказание на подсъдимата за извършеното от нея престъпление по
чл.122 ал.1 от НК при условията
на чл. 54 от НК, а именно при превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства
-“лишаване от
свобода” за срок от четири години и шест месеца което на основание чл. 58а от НК
намали с 1/3 и ѝ наложи наказание
от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален ОБЩ
затворнически РЕЖИМ в затворническо общежитие от открит тип.
По
отношение на престъплението по чл.304а от НК:
По делото е безспорно установено
извършеното престъпление от страна на подсъдимата Ж. по чл.304а от НК, а именно
от без противоречивите показания на свидетеля Веселин Радев и обясненията на
подс.Ж..
От обективна страна изпълнителното
деяние по чл.304а от НК е извършено с
действия – подсъдимата при разследване на извършено престъпление е
предложил материална облага, а именно сумата от 30хиляди евро на –
полицейския орган Веселин Радев, с
цел да не извърши определени служебни
задължения - да не изпълни законово
регламентираните си задължения по чл.72
ал.1 т.1 от ЗМВР, а именно да не я задържи по ЗМВР при налични данни за
извършено престъпление от страна на Ж..
Към момента
на деянието свидетеля Радев е бил
полицейски орган по смисъла на
закона, „Разузнавач“ IV-та степен в група 01
„Противодействие на престъпления против личността“ на сектор 01
„Противодействие на общата престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при ОД
на МВР – Варна, като същия ден е бил на работа и е извършвал действия по
разследването по водено наказателно производство за извършено престъпление от
общ характер.
Подсъдимата
е извършила корупционно престъпление, което се отличава с изключително висока
степен на обществена опасност, което засяга
обществените отношения, гарантиращи обществения и правов ред в
държавата. Последните са особено значими предвид тежките последици, които биха
могли да настъпят при нарушаване на тези правила и норми. Степента на
обществена опасност на конкретното деяние се завишава в допълнителна степен от
конкретиката на случая – осуетяване и
възпрепятстване на разкриването на извършено престъпление от което е причинена
смърт.
За прецизност следва да се отбележи, че изпълнителното
деяние на активния подкуп /какъвто е и настоящия случай/ има три възможни
варианта - предложи, обещае или даде дар или каквато и да е облага.
Предлагането /каквото е и обвинението
срещу подсъдимата / представлява
предлагането на дар или облага, което от своя страна се постига чрез обещание да се даде и промени фактическото
положение на предмета на подкупа, като същия ще премине от фактическата власт
на дееца във фактическата власт на
полицейския орган т.е. в негова полза.
За съставомерността на деянието е без значение дали длъжностното лице е приело да получи дара или облагата или не го е приело.
Предвид на това и съдът намира, че
извършеното от подсъдимата деяние е довършено престъпление тъй като дееца фактически е предложил подкуп
от 30 хиляди евро и искането от нейна страна към свидетеля Радев за това свое
действие, а именно последния да не изпълни
определени служебни задължения - да
не изпълни законово регламентираните си задължения по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, и да не я задържи
под стража по ЗМВР при налични данни за
извършено престъпление.
Действията на полицейския орган – Радев
след това са без значение за съставомерността на деянието т.е. същото е
било вече довършено.
От субективна страна деянието по чл.304 а от НК за които е предадена на съд подсъдимата е извършено от нея
с пряк умисъл, като тя е съзнавала общественоопасния му характер и е
целяла настъпването на противоправните резултати.
Субект на престъплението по чл.304а от НК е вменяемо, пълнолетно неосъждано
физическо лице.
За да наложи наказание за това извършено
престъпление съдът се съобрази със
степента на обществена опасност на деянието
и на дееца.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства по отношение на подсъдимата, съдът констатира – изразеното
съжаление за извършеното, обстоятелството, че
не е създавала пречки по време на
разследването на това престъпление.
Отегчаващи отговорността обстоятелства относно
престъплението по чл.304а от НК – високият размер на предлагания подкуп,
обстоятелствата и причините при които същия е предложен, мотивите за
предлагането му, а именно да не бъде задържана в местата за лишаване от
свобода, въпреки налични данни за извършено от нея престъпление с което е
причинена смърт.
Въз основа
на тази преценка, съдът наложи наказание
на подсъдимата за извършеното от нея престъпление по чл.304а от НК при баланс
на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства при условията на чл. 54 от НК, а именно -“лишаване от свобода” за срок от четири
години и шест месеца което на
основание чл. 58а от НК намали с 1/3
и ѝ наложи наказание от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да
изтърпи при първоначален ОБЩ затворнически РЕЖИМ в затворническо
общежитие от открит тип, както и ГЛОБА в
размер на 7 000лева.
С присъдата си съдът на основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК ГРУПИРА така наложените две наказания от по три години лишаване
от свобода на подсъдимата Ж., като НАЛОЖИ най-тежкото от тях, а именно ТРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което постанови същата
да изтърпи при първоначален ОБЩ затворнически РЕЖИМ в
затворническо общежитие от открит тип, като присъедини към така определеното и
общо най-тежко наказание лишаване от свобода и наказанието ГЛОБА в
размер на 7 000 лв. /седем хиляди лева/
С присъдата си съдът на основание
чл. 59, ал. 1 от НК ЗАЧЕТЕ предварителното задържане на подсъдимата Ж. по
настоящото дело, считано от 14.08.2016 г.
По отношение на това дали
наложеното наказание лишаване от свобода следва да бъде търпяно ефективно или
следва да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК съдът съобрази следното:
Справедливостта на наказанието е основен принцип на нашето наказателно
право, като справедливо е това наказание, което съответствува на тежестта на
престъплението. Законът изисква наказанието да е съответно на престъплението,
като този принцип е закрепен и
разпоредбите на НК и НПК. Престъпното
деяние съставлява не само основание, но и мярка за наказателната отговорност,
като решаващият фактор при определяне на наказанието е тежестта на извършеното
престъпление, т.е. справедливостта. В този смисъл наказанието е не само
справедливо възмездие за извършеното престъпление, но и средство за постигане
на посочените от закона цели.
Съгласно
разпоредбите на чл.36 от НК целите на
наказанието са две: индивидуалната и генералната превенция, като то трябва да съответствува на престъплението,
т.е. да е справедливо. Това определя съотношението между изискванията за
справедливост и за целесъобразност на
наказанието, а също така и съотношението между двете цели на наказанието -
генералната и индивидуалната превенция.
От друга
страна справедливото наказание е винаги
целесъобразно, като посредством справедливо наказание, което съответствува на
тежестта на престъплението се постига крайната цел на наказателно, а именно - общата
превенция.
Индивидуалната превенция е само средство за реализиране на общата
превенция. Излизайки от това разбиране
законодателят е приел, че неправилното прилагане на условното осъждане, при
което не са съобразени целите на наказанието обуславя несправедливост на
наказанието и обратно - справедливото наказание поначало е целесъобразно.
В настоящия случай защитника на
подсъдимата прави искане по отношение на Ж. да бъдат приложени разпоредбите на
чл.66 ал.1 от НК.
За да бъде приложена обаче таза
разпоредба следва целите на наказанието
да могат да се постигнат посредством това условно осъждане. Действително
разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК поставя на първо място целта за индивидуална превенция.
Но това не означава, че общопревантивният ефект на наказанието може да се
пренебрегне. Напротив законът задължава
съда да съобрази всички цели на наказанието, в т.ч. и общата превенция. Като се
вземе предвид, че общата превенция поначало има определящо значение за
наказанието, като е очевидно че тя не
може да се игнорира при решаване на въпроса за условното осъждане.
При тълкуване
на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК
трябва да се има предвид съотношението между индивидуалната и
генералната превенция. Двете цели на наказанието не са откъснати една от друга,
а се намират в неразривна връзка, при което индивидуалната превенция може да се
разглежда като средство за осъществяване на общата превенция.
По делото е
установено, че подсъдимата по
непредпазливост е умъртвила Д., като веднага след това е направила всичко
възможно според нейните възможности да прикрие извършването от нея престъпление
по чл.122 ал.1 от НК. Това сочи за
отношението на Ж. към извършеното от нея престъпление, като в допълнение към
това са и действията, които тя е
извършила осъществявайки престъплението по чл.304а от НК след като е била разкрита като извършител на
престъплението по чл.122 от НК.
За да се предизвикат съответни
положителни промени в съзнанието на дееца, за да се превъзпита той към спазване
на законите и добрите нрави, а от друга страна за да се въздейства възпитателно
и предупредително и върху другите членове на обществото, съдът намери, че е
наложително подсъдимата да изтърпи ефективно наказанието от три години лишаване
от свобода при първоначален общ режим
Прецени, че единствено в
местата за лишаване от свобода за определения
срок подсъдимата ще се поправи и превъзпита в спазване на установените в
страната правила и норми на поведение, като прецени, че именно с изтърпяване
ефективно на наказанието лишаване от свобода в най-пълна степен ще бъдат
постигнати целите на генералната превенция визирана в разпоредбата на чл.36 от НК.
По отношение на гражданския иск:
Съгласно разпоредбите на ЗЗД
определящи границите на деликтната отговорност, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другимо. Когато вредоностната дейност
представлява престъпление по смисъла на НК, то това винаги е деликт. Поради
това си качество на престъплението то става и източник на облигационно
правоотношение и пострадалият или неговите наследници имат право процесуално да се легитимират в съдебната фаза на наказателния процес т.е.ь да предявят граждански иск срещу
извършителя на престъплението.
В случая предявения граждански иск от наследника на пострадалия Д., а именно П.Д.
–негова майка съдът прие за основателен, тъй като в
следствие на деянието по чл.122 ал.1 от НК
тя са претърпяла неимуществени вреди – загубвайки сина си.
Загубата на дете е вреда понесена от пострадалите родители, която в
житейски аспект няма материален еквивалент.
Налице е причинна връзка с виновното
поведение на подсъдимата Ж. с извършване на престъплението по чл.122 ал.1 от НК, поради което иска е доказан по
основание и следва да бъде ангажирана отговорността на подс.Ж.. В тази връзка съобразявайки се с принципа на
справедливостта, трайната съдебната практика на ВКС, както и вземайки предвид обстоятелството, че
гражданският ищец е поддържала много близки отношения със своя син, като същият
и е помагал както финансово, така и техните отношения, майка – син са били в
неразривна връзка, изразяваща се в изключително добри отношения помежду им,
както и предвид обстоятелството, че пострадалия Д. е бил в разцвета на силите
си, съдът прецени и
определи обезщетение за П.Д. в
размер на 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева за причинените неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума, от датата на увреждането – 14.08.2016г., до
окончателното й изплащане, като с присъдата
си отхвърли иска за разликата до пълния
предявени размери от 300 хиляди лева, като неоснователен.
С присъдата си съдът осъди подсъдимата Ж. да заплати направените
разноски по делото и д.т. върху уважения граждански иск.
С оглед на
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: