Решение по дело №1822/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния Директор на Изпълнителна агенция по лекарствата против Решение № 14/17.01.2023 г. по АНД № 330/2022 г. на РС-Девня, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № РД-И-038/08.08.2022г. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна агенция по лекарствата /ИАЛ/, с което на „Астрофарма“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление --------представлявано от Н.Е. е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева на основание чл. 287 ал. 1 предл. 1 във вр. с чл. 291 ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/ за нарушение на чл. 234 ал. 2 във вр. с чл. 222 и чл. 238 ал. 2 от ЗЛПХМ.

В жалбата се твърди, че решението на РС-Девня е неправилно постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че в хода на административното производство не са допуснати процесуалните нарушения, на които е основал решението си съдът. Оспорват се и изводите на съда за неправилна квалификация на извършеното нарушение поради наличие на разрешително, притежавано от „Астрофарма“ ЕООД за търговия на дребно с лекарствени продукти но не е с адреса, на който е извършена проверката и на който се намира автоматът за продажба на лекарствени продукти. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай че се претендира такова над минималния размер.

В съдебно заседание касаторът не се представлява. Депозирано е писмено становище, с което се поддържа касационната жалба, както претенциите за разноски.

Ответната страна – „Астрофарма“ ЕООД, в хода на производството с извършена промяна в едноличния собственик и адрес на управление, като Г.Р.Д. е собственик и управител, а адресът е --------, уведомено по реда на чл. 18а ал. 9 от АПК, не се явява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и прави искане за неговото потвърждаване.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Районният съд приел за установено от фактическа страна, че на 01.06.2022г. служители на ИАЛ извършили проверка на обект – автомат на самообслужване за продажба на лекарствени продукти, находящ се в гр. Суворово, ЦСПМ – Суворово, при която била извършена контролна покупка, при която от автомата е отпусната/продадена една опаковка от лекарствен продукт с режим на отпускане „без лекарско предписание“ – Аналгин и една опаковка от лекарствен продукт с режим на отпускане „без лекарско предписание“ – Но-шпа. За извършените продажби били издадени фискални касови бонове в електронен формат визуализиран на дисплея на фискалното устройство като издаден от „Астрофарма“ ЕООД, ЕИК *******. При проверка в регистъра на издадените разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти, поддържан от ИАЛ, се установило, че към 01.06.2022г. дружеството не притежава разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти, издадено от изп. директор на ИАЛ за този адрес в гр. Суворово. След направена справка в регистъра на издадените удостоверения за дрогерия, публично достъпен на страницата на РЗИ Варна, се установило, че дружеството не притежава и удостоверение за регистрация на дрогерия на територията на област Варна, издадено от директора на РЗИ Варна. На 29.06.2022г., в присъствието на упълномощен представител на въззивното дружество, бил съставен АУАН за така констатираното нарушение, а именно – търговия на дребно с лекарствени продукти, осъществена на 01.06.2022г. в гр. Суворово, ЦСМП чрез автомат на самообслужване за продажба на лекарствени продукти, собственост на дружеството, без същото да притежава разрешително или удостоверение за това, издадено по реда на ЗЛПХМ за този адрес. Срещу АУАН е продадено възражение, което, според РС без да е обсъдено, е прието за неоснователно и е издадено НП № РД-И-038/08.08.2022г.

При така установената фактическа обстановка съставът на РС – Девня приел от правна страна, че НП е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване правото на защита на въззивника. Съдът е приел, че липсва тъждество между описанието на нарушението и посочената като нарушена правна норма. Това, според съда е така, защото текстово се твърди, че въззивникът е извършвал търговия с лекарствени продукти, без да притежава разрешение/удостоверение за това, издадено по съответния законов ред. От друга страна, деянието се квалифицира притежание на автомат за продажба на лекарствени продукти, извън посочени в списъка, определен в наредбата по чл. 219 ал. 2, от лице, което не е такова по чл. 222 и чл. 238 ал. 2 от ЗЛПХМ. При това съдът е приел, че не става ясно административното нарушение, което следва да е в достатъчна степен пълно и ясно, за да може нарушителят да организира адекватно защитата си – т.е. следва да е налице пълно съответствие между описанието на деянието и посочените като нарушени правни норми, за да е законосъобразно НП. С възражението са били представени доказателства за притежавано разрешение за търговия с лекарства на дребно чрез откриване на аптека в гр. Девня, бул. „Съединение“ до бл. 5, издадено на 02.02.2022г., т.е. несъстоятелно е да се твърди, че е извършвана търговия на дребно с лекарствени продукти без разрешително изобщо. Доколкото в разрешителното е вписан друг адрес, може да се приеме, че въззивникът се е отклонил от него, но такова обвинение срещу него няма. Приел е и че липсва произнасяне по възражението на дружеството, което също води до незаконосъобразност на НП. С оглед горното, първостепенният съд е отменил процесното НП.

Решението е правилно. Настоящият тричленен състав възприема изцяло констатациите на предходната инстанция от фактическа страна и правните му изводи, поради което в съответствие с чл. 221 ал. 2 изр. второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Изложените в касационната жалба възражения са неоснователни. За да постанови своя акт, въззивният съд правилно е установил фактическата обстановка и е стигнал до правилен извод за несъставомерност на деянието на посочената норма - чл. 222 и чл. 238 ал. 2 от ЗЛПХМ. Настоящият състав не споделя твърдението в касационната жалба, че административно наказващият орган не е длъжен да обсъжда възраженията на нарушителя. Нормата на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН съдържа именно такова задължение, като в хода на административното производство следва да се посочат съображенията, по които се счита, че тези възражения са неоснователни. Вярно е, че това не преклудира правото и възможността на наказаното лице да наведе тези възражения и в съдебното фаза, но това не води до саниране на допуснатото процесуално нарушение. Не се споделя и твърдението, че само в случай на такова нарушение на адрес, за който има разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти, би могло да се твърди, че има отклонение от издаденото разрешение. Няма как да се извърши нарушение продажба на дребно с лекарствени продукти без разрешение, ако има такова за адреса.

Още един аргумент за неправилното приложение на закона, съдът намира в разпоредбата на чл. 234 ал. 2 от ЗЛПХМ, който единствено определя чия собственост могат да бъдат автоматите за продажба на лекарствените продукти, а именно лицата притежаващи разрешение или удостоверение за извършване на дейността. В разпоредбите на закона, уреждащи съдържанието на съответните документи – чл. 230 и чл. 241, се изисква да се посочват адресите на стационарните обекти аптека или дрогерия, докато разполагането на автоматите се подчинява на други изисквания и няма как да бъде посочено в съответния документ, удостоверяващ правото за извършване на търговска дейност с лекарствените продукти. Поради това, при липса на законово изискване за регистриране местоположението на автоматите за продажба на лекарствени продукти и когато лицето-собственик на такъв автомат притежава разрешение за извършване на търговия с лекарства на дребно, същото не може да бъде санкционирано за това, че извършва тази дейност с автомат, негова собственост.

Предвид горното, настоящият съдебен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК, счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено, без да са допуснати нарушения на закона. Не е налице релевираното в жалбата касационно основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК, поради което решението на Районен съд – Варна, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № Решение № 14/17.01.2023 г. по АНД № 330/2022 г. на Районен съд Девня.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: