РЕШЕНИЕ
№ 900
гр. Пловдив, 18.05.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на двадесети април, две
хиляди двадесет и втората година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с
участието на прокурора Даниела Стоянова,
като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно административно
- наказателно дело № 734 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател „Бътерфлай 2020“ ООД с ЕИК ***със седалище и
адрес на управление в гр. Варна, обжалва
чрез пълномощника си адв. М. Решение № 223 от 27.01.2022 г., постановено по АНД
№ 5869/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 2 н.с. С обжалваното решение
е потвърдено Наказателно постановление № 16-003272 от 25.08.2021 г. на Директор
Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив, с което на жалбоподателя е била наложена
имуществена санкция от 1500 лева на основание чл.414, ал.3 от КТ за нарушение
по чл.63, ал.2, вр. с ал.1 от КТ. Със същото решение дружеството-жалбоподател е
било осъдено да заплати в полза на ДИТ - Пловдив юрисконсултско възнаграждение
от 80 лева.
С жалбата се прави искане за отмяна на решението на РС Пловдив, като
неправилно и незаконосъобразно, постановено при несъответствие с материалния
закон. Изложени са съображения по същество основно относно неправилност на
изводите на първоинстанционния съд за наличието на полаган труд по трудово
правоотношение към момента на процесната проверка на служители на ДИТ Пловдив. Иска
се отмяна на процесното наказателно постановление и се претендират разноски.
Ответникът по касационната жалба –Дирекция
„Инспекция по труда“ Пловдив не е депозирала писмен отговор по жалбата, но се
представлява от служител с юридическо образование К., която излага становище за
неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът от ОП – Пловдив Стоянова, заявява становище за неоснователност
на касационната жалба и моли обжалваното решение на РС Пловдив да бъде оставено
в сила.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във
връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по
първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по
делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа
обстановка, която се възприема и от настоящия съд, поради което и е ненужно да
се повтаря. Съдът, постановил оспореното решение, е отговорил и на всички
направени със сезиралата го жалба възражения, като правилно, въз основа на събраните
от него относими доказателства, е приел, че е налице доказано осъществяване на
нарушение по чл.63, ал.2, вр. с ал.1 от КТ, за което е била реализирана
отговорността на касационния жалбоподател. В тази насока и съдът е отграничил
ясно съставомерните белези на посоченото нарушение и като е съпоставил гласните
и писмените доказателства и изводимите от тях дати, е стигнал до
законосъобразния извод, че към момента на осъществената проверка от служители
на ДИТ Пловдив в обекта на жалбоподателя, описаното в наказателното
постановление лице е престирало работна сила като сервитьор по трудов договор,
като е било допуснато до работа, преди да му бъде предоставено копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ,
заверено в ТД на НАП.
Не се възприемат в тази насока като основателни възраженията на касационния
жалбоподател относно наличие на неправилна преценка на съда, постановил
обжалваното съдебно решение за това, че посоченото в наказателното
постановление лице К.действително е полагала труд към момента на осъществената
проверка от страна на актосъставителя. В тази насока следва да се има предвид,
че проверката е била осъществена на 13.06.2021 г., към който момент, видно от
съдържанието на трудовия договор с дата на сключване 11.06.2021 г., който е бил
представен от страна на самия жалбоподател на контролните органи, е изрично
удостоверено с подписи на страните по договора обстоятелството, че работникът е
постъпил на работа на 12.06.2021 г. Впрочем, че моментът на постъпване на
работа на работника е именно посочената по представения трудов договор дата на
постъпване, е заявено и в представеното от управителя на дружеството възражение
по АУАН. Посоченото обстоятелство се установява и при съпоставка на
съдържанието на показанията на актосъставителя с останалите писмени
доказателства, като например служебна бележка за извършен инструктаж по
безопасност и здраве на работника от 12.06.2021 г. и декларацията по чл.402,
ал.2 от КТ, попълнена от работника. Безпредметно е обсъждането на възраженията
относно декларираното в посочената декларация обстоятелство, че лицето е
работило по граждански договор от 10.06.2021 г., доколкото, както се каза,
жалбоподателят е представил пред контролните органи трудов договор от следваща посочената дата, а
именно от 11.06.2021 г., в който, както се посочи вече, е било надлежно
удостоверено, че работникът е реално постъпил на работа по договора на
12.06.2021 г. Лицето е било заварено в обекта по месторабота на 13.06.2021 г.
от актосъставителя в рамките на декларираното от работника работно време и в
изпълнение на декларираната длъжност - сервитьор, като към този момент не е
било предоставено и не е било и възможно да му бъде предоставено уведомлението
до ТД на НАП Пловдив по чл.62, ал.3 от КТ, доколкото последното е с дата,
следваща датата на проверката – 14.06.2021 г. Сиреч, налице е било категорично
нарушение по чл.63, ал.2, вр. с ал.1 от КТ с допускане до работа на лицето
преди предоставяне на уведомлението за сключения трудов договор, заверено в ТД на НАП, което нарушение е установимо,
както се каза вече, от доказателствата, ангажирани от самото
дружество-жалбоподател при проверката, поради което и изводите на районния съд
в тази насока са обосновани и законосъобразни.
Правилна е била преценката на първоинстанционния съд и относно приложимата
санкционна разпоредба, като законосъобразно е отхвърлено искането за прилагане
на института на маловажния случай на нарушение по чл.415в, ал.1 от КТ, предвид
наличието на забрана за прилагането му по отношение на нарушения от посочения
вид съгласно разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ. Макар и да не е посочено
изрично в обжалваното съдебно решение, очевидно е, че съдът се е позовал и то съвсем коректно, на разрешението, дадено в ТР №
3/10.05.2011 г. на ВАС по т.д. 7/2010 г. на ОСК, като е дал законосъобразен и
подробен отговор на възражението на жалбоподателя по повод възражението му за
неприлагане на общия институт на маловажния случай на нарушение по чл.28 от ЗАНН, като е отчел, че наличието на специален състав по чл.415в от КТ изключва приложението на общата
разпоредба на чл.28 от ЗАНН.
Предвид изложеното и настоящият съдебен състав намира, че
следва да остави в сила обжалваното съдебно решение, доколкото същото е
обосновано и законосъобразно, включително и в частта му относно разноските.
При извършената и служебно проверка от страна на настоящия съд
по реда на чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на
обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон.
С оглед
направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника
и съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН , вр. с чл.37 от ЗА,
вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като съобразява характера и
тежестта на производството, съдът намери, че следва да присъди в полза на ДИТ Пловдив юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 предл. първо от АПК във
връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 223 от 27.01.2022 г., постановено по
АНД № 5869/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 22 н.с.
ОСЪЖДА „Бътерфлай 2020“
ООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление в гр. Варна, бул.“Мария Луиза“ ***
да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив с адрес гр. Пловдив, пл.“Централен“ №1, ет.5 сумата от 80 лева
/осемдесет лева/, съставляваща размер на юрисконсултско възнаграждение за
касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: