Решение по дело №143/2022 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 104
Дата: 18 април 2022 г. (в сила от 12 май 2022 г.)
Съдия: Асима Костова Вангелова-Петрова
Дело: 20225320100143
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Карлово, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20225320100143 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правно основание по чл. 150 от СК.
Ищцата – АЛ. ЛЮБ. В. със съгласието на своята майка ЕК. П. Д. твърди,
че ответникът е баща на АЛ. ЛЮБ. В.. Съгласно протокол от съдебно
заседание по гр.д. № 252/2013г. по описа на КрлРС е постигната съдебна
спогодба, по силата на която, ответникът се е задължил да заплаща месечна
издръжка в размер на 90.00 лв. за А. и 100.00 лв. за брат й Н., като
задължението за издръжката на последния е отпаднало, поради навършване на
пълнолетието му. Твърди, че от датата на постановяване на съдебния акт
изминали повече от осем години, през които са настъпили съществени
промени в нуждите на детето, най-малкото, свързани с възрастта му. В
момента А. била ученичка в единадесети клас в СУ „******” - гр. К.. Живеела
заедно с майка си и брат си. С оглед на сравнително дългия период от
определянето на размера на настоящата издръжка до момента, потребностите
на детето са се увеличили, поради което не могли да бъдат покрити с този
размер. Тя се нуждаела от свои лични средства за ежедневието, като майката
всеки понеделник и давала по 40.00 лв., които да покриват разходите й за
седмицата, както и текущи разходи за обучението й. Изпитвала затруднение с
1
редовното си обучение по английски език, поради което посещавала частни
уроци, поне веднъж седмично, а един такъв урок бил на стойност 15.00 лв.
Вярно било, че през последните две години, с оглед на пандемичната
обстановка в страната прекарва повече време у дома, но това водело до
повече разходи, свързани с битовото потребление, особено през зимния
период. Детето имало заболяване сколиоза (изкривяване на гръбначния
стълб), което налагало непрекъснати грижи и осигуряване на помощни
средства, като корсет, който да носел непрекъснато. Този факт бил известен
на ответника и до момента, заедно с майката си поделяли средствата за това,
но по лекарска препоръка А. ходела на плуване в гр. Х., поне три пъти
седмично, като всеки час бил на стойност 14.00 лв., чието заплащане било
само в тежест на майката. Страните по делото имали родено още едно дете -
Н., навършило пълнолетие към настоящия момент, който бил студент в гр. П.,
но предвид формата на обучение прекарвал в дома със сестра си и майка си,
която от своя страна поела всички разходи по домакинството и изхранването
им. Независимо от тежкото си финансово положение, същата не е пропуснала
да осигурява и на двете деца ежегодна почивка на море, на басейн или на
планина, нещо което ответникът не е правил нито веднъж от раздялата им до
момента. Твърди се, че майката Е.Д. работела като козметик в собствена
фирма, но отново предвид ограничителните мерки доходите й драстично са
намалели, като за големи периоди през изминалите две години не е работила
изобщо. Поради прекарването на повече време у дома - сметките и разходите
нараснали и майката трудно ги покривала, като често прибягва до търсене на
помощта на своите близки и не разчитала на помощ от бившия си съпруг,
който от октомври 2021г. спрял изплащането и на издръжката на А., тъй като
по изп.дело №29/2015г. бил продължил да изплаща суми на синът им Н., след
навършване на пълнолетието му, поради което била спряна издръжката на А.
до компенсиране на сумите. Твърди, че ответникът работел по трудов
договор, но нямал информация къде точно и при какви условия. Същият
нямал други деца, за които да се грижи. А. направила няколко опита да търси
от него финансова помощ, но същият до момента не е осигурил на дъщеря си
такава. Намира за безспорно, че отглеждането и осигуряването на средства на
всяко дете е задължение и на двамата родители, независимо кой от тях полага
непосредствените грижи за него, поради което мотивира правен интерес от
образуването на настоящото производство.
2
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да измени размера на
присъдената на АЛ. ЛЮБ. В. по гр.д. № 252/2013г. на КрлРС месечна
издръжка в размер на 90.00 лв. и осъди ответника да й заплаща, със
съгласието на нейната майка и законен представител - Е.Д., сума в размер на
230.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на падежа до пълното
изплащане на сумата, която сума да се изплаща по банкова сметка,
съдържаща се в приложено по делото удостоверение. Претендира за
направените по делото разноски.
Ответникът - ЛЮБ. П. В. намира иска за допустим, но същият се
позовавал на неверни факти. Сочи, че не можело да се твърди, че е спрял
плащането на издръжка за А. от октомври 2021г. съгласно представено
удостоверение изх. № 730/10.03.2022г. по изп.дело № 29/ 2015г. на ДСИ- К. се
установявало, че е надвнесъл издръжка на навършилото пълнолетие дете Н. в
размер на 13 месеца по 100 лв., като взискателят бил уведомен, че за А. не се
начислява издръжка по 90 лв., считано от 01.10.2021 г. за 14 месеца и 14 дни.
Видно от представеното платежно нареждане от ЦКБ, за голямото дете Н.,
който е студент редовно обучение, заплащал таксата за обучение в
Университета, като същият бил с редовен настоящ адрес, различен от този на
майка му, живеел в общежитие, за което той му плащал наема. Некоректно
било да се твърди, че майката по време на пандемия нямала доходи, поради
което моли да се представи заверено копие от данъчната си декларация, тъй
като твърди, че същата имала собствена фирма и работела като козметичка.
Моли съда, да постанови решение като се съобрази с представените от негова
страна писмени доказателства, а именно - да определите издръжка в размер
под минимума по закона.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Обстоятелството, че родителите на малолетното дете - АЛ. ЛЮБ. В. с
ЕГН ********** са ЕК. П. Д. и ЛЮБ. П. В. се установява от представеното
удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 575 от
29.12.2004г. от Община К..
Видно от представената служебна бележка № УР-22-112/01.12.2021г. на
3
СУ „******” - гр. К., детето АЛ. ЛЮБ. В. е ученичка в ХI-ти клас за учебната
2021/2022г.
Видно представеното заверено копие от Решение № 390/06.11.2009г.,
постановено по гр.д. № 443/2009г. по описа на КрлРС, влязло в законна сила
на 24.11.2009г., ответникът - ЛЮБ. П. В., в качеството на баща на детето -
АЛ. ЛЮБ. В. е осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 45.00
лева, считано от влизане в сила на решението. По делото е безспорно между
страните, а и от направената служебна справка по деловодната програма САС
се установи, че по силата на постигната съдебна спогодба по гр.д. №
252/2013г. по описа на КрлРС, първоначално определената издръжка е
изменена, като ЛЮБ. П. В. се е задължил да заплаща на детето си - АЛ. ЛЮБ.
В. месечна издръжка от 90.00 лева, считано от 01.12.2012г.
По отношение доходите на родителите, от представеното удостоверение
с изх. № ЧР-У-27/02.03.2022г. на „***“ ЕАД, средното брутно месечно
възнаграждение на бащата за периода от месец август 2021г. до януари
2022г. възлиза в размер на 15 394.87 лева – бруто или месечно от 2566 лева.
Видно от представеното копие от годишната данъчна декларация, подадена
от ЕК. П. Д., същата е декларирала за 2021г. приходи/доходи от дейността си
в размер на 576.00 лева.
Ответникът на свой ред представя доказателства за това, че настоящия
адрес на сина му - Н. Л. В. е в гр. П. и му е заплатил на 11.01.2022г.
семестриална такса в размер на 413.00 лева. Представени са доказателства –
квитанции, издадени от УХТ – П. на Н. В. за наем през 2021г. в общ размер на
337 лева. Представените доказателства не се оспорват от ищеца.
Видно от представеното Удостоверение изх. № 730/10.03.2022г. от ДСИ
при КрлРС, ЛЮБ. П. В., като длъжник по изп.д. № 29/2015г. е надвнесъл сума
за месечна издръжка на навършило пълнолетие на 09.08.2020г. дете - Н. Л. В.
в размер на 13 месеца по 100 лева, като взискателят е уведомен, че за другото
дете - АЛ. ЛЮБ. В. не се начислява месечна издръжка по 90 лева, считано от
01.10.2021г. за 14 месеца и 14 дни напред.
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетел на ищцовата
страна. Разпитаният свидетелят Е.П. Д., сестра на майката на детето - Е.Д.
твърди, че племенницата й А., след развода на родителите си живеела при
майка си Е.. В момента А. била в 11-ти клас. Твърди, че от баща си
4
получавала издръжка в размер на 90.00 лева, но от месец септември или
октомври не е получава такава. Твърди, че А. се нуждаела от издръжка,
доколкото същата имала заболяване – сколиоза. Това налагало два пъти
годишно да ходи на ортопед в гр. С., както и да ходи на плуване поне три
пъти седмично по препоръка на доктор, което майката заплащала. Във връзка
със заболяването си А. носела корсет, с който дори спяла. Такъв се купувал
веднъж годишно и същият възлизал на стойност минимум от 1 000 лева. Един
преглед при ортопед възлизал на около 100 лева. Твърди, че детето отделно
носело очила, тъй като имало има висок диоптър. За това се реализирали
разходи във връзка със закупуване на очилата (които били скъпи) и за
прегледи - веднъж годишно. Освен в училище, А. ходела на допълнителни
уроци по английски език, които разходи ги поемала майката. Един урок
възлизал на 15 лева на час, а седмично А. взимала минимум два урока.
Твърди, че детето имало ежедневни разходи за дрехи, за храна, които ги
покривала само майката. Никога баща й не й е купувал дрехи. Родителите
имали и друго дете, син – Н., който сега ще навърши 19 години и в момента
бил първа година студент в гр. П.. От както Н. бил студент забелязала, че
бащата е решил да му помогне, като му е заплатил общежитие и
семестриалната такса. Когато се прибирал от П., синът им ходел само при
майка си, а не при баща си. Ежедневните разноските на двете деца за храна и
дрехи ги поемала само майката. Битовите разходи в жилището, в което
живеели -, отопление на ток, разходи за вода ги поемала майката. Твърди, че
по време на пандемията, майката не ходела нормално на работа. Тя имала
салон, в който работела като козметик, който затворила заради
ограниченията. През това време майката много пъти е търсила от сестра си
икономическа помощ. Твърди, че както тя, така и майка им са помагали
финансова Е.. Твърди, че живеела в гр. Р., но имала непосредствен контакт и
връзка със сестра си и племенницата й. Много често се виждали - поне
веднъж, два пъти месечно. През останалото време се чували по телефона. За
Коледа ги посещавали в гр. Р., а лятото (с изключение на миналата година)
децата били по месец, два при тях в гр. Р.. През цялото лято им били на гости.
Твърди, че сестра й много трудно се справяла с финансовите разходи.
Тяхната майка живеела в И. и тя помагала финансово на сестра й. Твърди, че
и тя оказвала финансова помощ на сестра си, като към момента същата
работела.
5
Представена е удостоверение за банкова сметка, по която да се
превежда издръжката, а именно - IBAN: ***********, BIC: ********.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът прави следните изводи от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК, който съдът намира
за основателен и доказан по размер, по следните съображения:
Основателността на иска по чл. 150 от СК се предпоставя от наличието
на трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна
съществена промяна на възможностите на задълженото лице. В случая, такова
изменение на нуждите на детето безспорно е налице. От предходния момент
на определяне размера на издръжката – декември 2012г. до настоящия момент
– февруари 2022г. (датата на подаване на исковата молба) е изминал период
от 10 години. Детето е пораснало, което обстоятелството обуславя, че
потребностите му безспорно са се завишили, съответно обуславя и
необходимостта от осигуряване на повече средства за неговата издръжка.
Съгласно нормата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са
трудоспособни и дали имат имущество. Конкретният размер на дължимата
издръжка следва да бъде определен с оглед критериите, визирани в чл. 142,
ал. 1 от СК: в зависимост от нуждите на детето и възможностите на
родителите. Нуждите на детето се преценяват, като се вземе предвид
възрастта му, здравословно състояние, разходите за облекло и храна, както и
разходи по обучението му.
От събраните по делото доказателства по категоричен начин се
установява, че последното определяне на издръжката на детето е преди 10
години, поради което съдът счита, че същото има завишени потребности за
храна и облекло в сравнение с предходния момент. Към настоящия момент
детето е XI-ти клас, което обуславя по-високи разходи. Отделно, за
обучението му се реализират допълнителни разходи - на детето следва да се
предоставят джобни суми за училище, за допълнителни учебни помагала,
суми за посещение на езикови школи, както и суми във връзка със
диагностицирани заболявания на детето - сколиоза и установен висок
6
диоптър. Това налага закупуването на специален корсет на стойност –
минимум от 1000 лева, така и на очила. Отделно разходи се реализират, както
във връзка с прегледите на детето при лекар, така и средства за изхранването
му и обличането му. Само това обстоятелство обосновава определянето на по-
висока издръжка. От приетите по делото писмени и гласни доказателства се
установи, че непосредствени грижи за детето полага майката. Бащата спазвал
решението на съда, като редовно заплащал определената издръжка от 90.00
лева до октомври месец 2021г.
Съдът намира, че фактът на надвнесена издръжка за другото дете - Н. Л.
В. не е основание за спиране на издръжката, която дължи по отношение на
детето си - АЛ. ЛЮБ. В.. Надвнесената издръжка на навършилото пълнолетие
дете Н. в размер на 13 месеца по 100 лв., ако ответникът намира, че е
недължимо платена може да иска връщането й доброволно от получилият я,
съответно – да я претендира по съдебен път, по реда на ЗЗД, а не по този
начин да лишава другото си дете от дължимата му по закон издръжка.
Не се ангажираха по делото доказателства, бащата да осигурява
допълнителни средства или подаръци за детето А.В..
Съдът трябва да определи размера на издръжката като вземе предвид
освен нуждите на детето и материалните възможности на лицето, което я
дължи. И двамата родители са представили по делото справка за
получаваните от тях доходи. Брутният средно месечен доход на бащата е 2566
лева. От приетите писмени и гласни доказателства се установи, че майката
работи като козметик в собствена фирма, но предвид ограничителните мерки
от пандемията, доходите й драстично намалели, като за големи периоди през
изминалите две години изобщо не е работила. За 2021г. същата и декларирала
приходи/доходи от дейността си в размер на 576.00 лева.
Терминът „възможност“ на родителя, който дължи издръжка,
употребен в чл. 143 от СК, включва доходите, имуществото и
квалификацията на задълженото лице. Дори и след изплащане на дължимата
издръжката родителите да срещат известни материални затруднения, следва
да се даде приоритет на нуждите на ненавършилите пълнолетие деца, защото
родителите имат не само правно, но и нравствено задължение да издържат
своите деца. В този смисъл техните затруднения от поети ангажименти по
други облигационни връзка не следва да се поемат от децата.
7
С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да
дават издръжка, възрастта и нуждите на детето - АЛ. ЛЮБ. В., съдът приема,
че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му
осигуряват месечна издръжка в размер на 400.00 лева. При разпределяне на
тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее с майката, която
носи тежестта от неговите ежедневни битово разходи, ведно с грижите по
отглеждането и възпитанието на същото. За това и по-висок размер на
издръжката следва да се възложи на бащата. Съдът намира, че бащата следва
да осигурява по 230.00 лева месечна издръжка на непълнолетното си дете -
АЛ. ЛЮБ. В., а останалите средства (от 170.00 лева) следва да се поемат от
майката, която полага грижи за фактическото му отглеждане. Въз връзка с
така определения размер на дължима от ответника издръжка следва да се
отбележи и следното:
Детето - АЛ. ЛЮБ. В. има обичайните за едно седемнайсетгодишно
момиче нужди, свързани с осигуряване на храна, облекло, задължително
обучение, а така също и участие в извън училищни форми за обучение,
социално общуване, физическо, културно и духовно развитие. Във връзка с
последното следва да се подчертае, че тук не става въпрос за някакви
специални способности и таланти на А., а за обикновените за всяко
съвременно дете потребности за физическо и духовно развитие посредством
участие в извън училищни форми на занимания. За задоволяване на
обичайните нужди на дете във възрастта на А. при съществуващите
обществено-икономически условия са необходими доста средства. Те не
могат да бъдат по-малко от 400 лева месечно и това е сума, която далеч не би
могла да осигури лукс, на когото и да било. При съпоставка на
имущественото състояние на двамата родители е очевидно, че бащата
получават много по-високи доходи от тези, реализирани от майката. Поради
това участието на бащата в издръжката на детето трябва да бъде по-голямо от
това на майката, доколкото същата полага и ежедневни грижи за детето и
отреагира незабавно при проявена неотложност.
Претенцията на ищцата се явява основателна и доказана в
претендирания размер от 230.00 лева месечно, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска. Увеличеният размерът на издръжката следва да
се дължи, считано от датата на завеждане на исковата молба – 02.02.2022г. до
8
навършване на пълнолетие от детето или до настъпване на друга установена в
закона причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка месечна вноска от падежа до окончателното
изплащане.
По отношение на разноските:
Ищцата претендира разноски. С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски следва да се присъдят на ищеца за заплатен
адвокатски хонорар в размер на 400.00 лева.
Ищецът по иск за издръжка е освободен от държавна такса, поради
което държавната такса по делото следва да остане за сметка на бюджета на
съда, а ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на КрлРС
държавна такса върху иска за издръжка в размер на 92.00 лева, изчислен на
10-месечните платежи (с оглед датата на дължимост и момента на
навършване на пълнолетие на детето), съгласно член 78, ал. 6 от ГПК във
връзка с член 69, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Съгласно чл. 242, ал.1 от ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е
задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 от СК, определена по гр.д. № 252/2013г.
по описа на КрлРС издръжка, която ЛЮБ. П. В. от гр. К., бул. ******** с
ЕГН ********** заплаща на детето си АЛ. ЛЮБ. В. с ЕГН **********, като
непълнолетно, действащо чрез своята майка и законен представител - ЕК. П.
Д. с ЕГН **********, двете от гр. К., бул. *********, като я УВЕЛИЧАВА от
90.00 (деветдесет) лева на 230.00 (двеста и тридесет) лева, считано от датата
на подаване на исковата молба – 02.02.2022г. до навършване на пълнолетие от
детето или до настъпване на друга установена в закона причина за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
месечна вноска от падежа до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЛЮБ. П. В. от гр. К., бул.
9
******** с ЕГН **********, да заплати на ЕК. П. Д. с ЕГН **********, в
качеството си на майка и законен представител на непълнолетното дете АЛ.
ЛЮБ. В. с ЕГН **********, двете от гр. К., бул. *********, направените по
делото разноски в размер на 400.00 лева.
ПРИСЪДЕНИТЕ на ищцата суми могат да бъде внесени по следната
банкова сметка: IBAN: ***********, BIC: ********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЛЮБ. П. В. от гр. К., бул.
******** с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд - К.,
държавна такса върху увеличението в размер на 92.00 лева.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд П., в
двуседмичен срок от обявената в съдебно заседание, проведено на
13.04.2022г. дата за обявяването му, а именно - в двуседмичен срок, считано
от 27.04.2022г.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
10