О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ 05.08.2020г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви
въззивен граждански състав
на
пети август 2020
година
в закрито заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
2. МАРТИНА КИРОВА
секретар
като разгледа докладваното от
съдия Мартина Кирова
възз.ч.гр.дело № 373
по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.274
вр.с чл.419, ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М.Х.Д.,
с ЕГН **********, подадена от пълномощника й - адв.Ч.Д. от АК-Ш., против Разпореждане за
незабавно изпълнение от 20.12.2019 г., инкорпорирано в Заповед № 2599 от същата
дата, за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4091/2019г. по описа на Ямболски районен съд.
Частната жалбоподателка моли за
отмяна на атакуваното Разпореждане за
незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и за обезсилване на издадения
изпълнителен лист. Алтернативно в случай, че бъде преценено, че са налице
предпоставките на чл.126 от ГПК, е заявено искане за прекратяване на производството
по ч.гр.д.№4091/19г. по описа на ЯРС и за обезсилване на издадената Заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист. В ч.жалба без каквато и да е
конкретика се изтъква, че подаденото заявление по чл.417 от ГПК се основава на
нередовни документи. Излагат се доводи за недължимост на паричното вземане –
предмет на издадената Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Сочи се, че във
връзка с протекло заповедно производство по реда на чл.417 от ГПК заявителят се
е снабдил със Заповед за изпълнение и изп.лист по гр.д.№49411/2012г. по описа
на РС-София, като е било инициирано впоследствие и исково производство по реда
на чл.422 от ГПК, което е приключило с влязло в сила Решение по
гр.д.№10378/13г. по описа на СГС, частично отменено с Решение на САС по
т.д.№6156/2017г., последното недопуснато до касационно обжалване с Определение
на ВКС по т.д.№1649/18г., като предявеният установителен иск е бил уважен
частично за сумите – главница в размер на 12 882.50 евро и договорна лихва
в размер на 28 383.49 евро. В жалбата се твърди, че с оглед резултата от
постановените посочени съдебни актове и обстоятелството, че е настъпила
погасителна давност на претендираните от заявителя вземания за разликата над
установените дължими вземания, жалбоподателката Д. е предявила отрицателен
установителен иск по чл.124 вр.с чл.439 от ГПК пред СГС, образуван в
гр.д.№6723/2019г. Предвид на това се възвеждат доводи, че бъдещият иск на
заявителя по чл.422 от ГПК с оглед на подаденото по ч.гр.д. № 4091/2019г. по
описа на ЯРС възражение, ще се яви недопустим предвид на по-рано заведеното
исково производство от жалбоподателката, за което заявителят е надлежно
уведомен преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК. В жалбата се прави
оплакване, че заповедният съд, макар и по смисъла на чл.411 ал.3 от ГПК, да е
длъжен да следи служебно за наличието на неравноправна клауза в Договора за
банков кредит и ОУ към него, не се е произнесъл в случая за наличието на такава,
като за такава се сочи чл.22.3 от процесния Договор за банков кредит, в която е
предвидено Банката да променя едностранно лихвеният процент, което в случая е
сторено без съгласието на кредитополучателя, като това според жалбоподателката
е видно от приложеното извлечение от счетоводните книги на Банката, в което е
посочено, че месечните погасителни вноски възлизат на стойност 3 023.79
евро, а в приложеният погасителен план месечните погасителни вноски възлизат на
стойност 2 912.20 евро.
Препис от частната жалба
е връчен на насрещната страна – "Банка ДСК" ЕАД гр.София, която в
срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозирала писмен отговор, в който са изложени
аргументи относно неоснователност на депозираната частна жалба, както и за
недопустимост на заявените с частната жалба искания за обезсилване на
издадената Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист и за
прекратяване на основание чл.126 от ГПК на заповедното производство по ч.гр.д.№4091/19г.
по описа на ЯРС. Изложените от частния жалбоподател възражения, се приемат от
ответника по жалбата за неоснователни, като в тази насока в отговора са
изложени обстойни доводи. Иска се депозираната жалба да бъде отхвърлена като
неоснователна.
ЯОС, като взе предвид данните по
делото, намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от представеното ч.гр.д.№ 4091/2019г.
по описа на ЯРС, в производството по същото е постановено Разпореждане от
20.12.2019 г., инкорпорирано в Заповед № 2599 от същата дата, за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.2 от ГПК, с което е
разпоредено незабавно изпълнение на парично задължение от длъжника - М.Х.Д., с
ЕГН **********,***, в качеството й на кредитополучател по Договор за
кредит от 20.12.2017г., в полза на кредитора - “Банка ДСК“ЕАД
гр.София ЕИК *********, за следните суми: -278 079,25 евро - главница, 164 026,88 евро –
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.01.2012г. до 18.11.2019г., 14 988,20 евро – лихва /санкционна/ надбавка 3 % за периода
19.10.2012г. до 18.11.2019г., 231,73 евро
– обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода от
19.11.2019г. – 22.11.2019г., 2 139,26
евро – заемни такси и разноски, ведно със законна лихва от 22.11.2019 г.
(датата на постъпване на заявлението в съда) до изплащане на вземането, както и
разноски по делото в размер на 18 122,72
лв., от които 17 972,72 лв.
– държавна такса и 150,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на Заповедта е издаден изпълнителен
лист, получен от кредитора на 02.01.2020г.
От изисканата по делото справка от
ЧСИ Р. А. с
рег.№* в КЧСИ с район на действие – Софийски градски съд, с изх.№3866/15.05.2020г.,
се установява, че въз основа на издадения от ЯРС изпълнителен лист, е било
образувано изп.д.№20208480400081 по описа на посочения ЧСИ, по което на
длъжника М.Д. е била изпратена покана за доброволно изпълнение, заедно с
издадената Заповед за изпълнение №2599/20.12.2019г., копие от изпълнителния
лист и извлечение от счетоводните книги на Банката, които са й били връчени на
25.03.2020г.
Видно от доказателствата към
ч.гр.дело №4091/2019г. по описа на ЯРС, в законоустановения 1-месечен срок
съгласно чл.414 ал.2 от ГПК, на 14.04.2020 г., длъжникът Д. е подала
възражение по чл.414 от ГПК с вх. №5387, с което е заявила, че не дължи
изпълнение на вземането по издадената Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.
При тези факти, които се
установяват от приложените по делото писмени доказателства, ЯОС прави следните правни изводи:
В конкретния случай частната жалба
е с правно основание чл.419, ал.1 ГПК- насочена е срещу Разпореждането от
20.12.2019 г. за незабавно изпълнение на издадената от ЯРС по ч.гр.д.№
4091/2019г. Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК № 2599 и е инкорпорирано в
същата. Частната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в
законоустановения 1-месечен срок и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. По
делото е
приложено
възражение по
реда на чл.414 от ГПК, депозирано от частния жалбоподател - длъжник в заповедното производство, с което се оспорва
признатото в Заповедта за изпълнение вземане, с оглед на което жалбата се
приема за процесуално допустима
предвид чл.419, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Разгледана
по същество, частната жалба се явява
неоснователна. Съображенията на съда в тази насока са следните:
Съгласно
чл.419 от ГПК
самата Заповед за изпълнение не подлежи на обжалване, като това се отнася и до
издаденият изпълнителния лист, а обезсилване на издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
е допустимо единствено в хипотезата, изрично уредена в чл.415 ал.5 от ГПК –
когато заявителят не представи доказателства, че е предявил установителен иск
за вземането си в законоустановения 1-месечен срок, какъвто не се явява
процесният случай. Ето защо ЯОС преценя, че заявеното от жалбоподателката Д. с
частната й жалба искане за обезсилване на Заповед №2599/20.12.2019г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.2 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 4091/2019г. по описа на ЯРС и издаденият въз основа на
нея изпълнителен лист, се явява недопустимо и като такова следва да бъде
оставено без разглеждане, като производството в тази му част следва да се
прекрати.
Допустим
предмет на обжалване е съдържащото се в случая в Заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК Разпореждане
за допускане на незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист - чл.419,
ал.1 от ГПК, а според ал.2 на същата норма жалбата срещу разпореждането за
незабавно изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени от акта
по чл. 417 от ГПК, като в случая това е извлечението от счетоводните книги на "Банка
ДСК"ЕАД, т.е. документ по чл.417 т.2 от ГПК. В този аспект извън обхвата
на проверката в настоящото производство попадат изложените от частната жалбоподателка
Д. доводи както за постановени изрично посочени и приложени към ч.жалба съдебни
актове, с които след като исковият съд е приел, че само част от претендираните
парични задължения, основаващи се на процесния Договор за кредит от
20.12.2017г., са с настъпила предсрочна изискуемост, частично е уважил
претендираните вземания на "Банка ДСК"ЕАД за сумите с настъпил падеж,
към датата на подаване на съответното заявление за издаване на заповед за
изпълнение пред заповедния съд, така и за висящо производство пред друг исков
съд, инициирано от ч.жалбоподателка по предявен от нея отрицателен
установителен иск по чл.124 вр.с чл.439 от ГПК за установяване недължимост на
паричното вземане на "Банка ДСК" ЕАД за разликата над установените
със съдебните актове дължими вземания. Така възведените обстоятелства и твърдения за настъпила
погасителна давност, с които жалбоподателката се опитва да установи недължимост
на паричното вземане - предмет на издадената Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №4091/2019г. по описа на ЯРС, от една страна не води на
безспорен извод за липсата на задължение на кредитополучателя по процесния
Договор за кредит, тъй като същите подлежат на доказване в исковото
производство, а от друга страна са ирелевантни за настоящото произнасяне.
Що се касае до
искането на жалбоподателката Д. за прекратяване на ч.гр.д.№4091/19г. по описа
на ЯРС, поради факта, че пред СРС е образувано и висящо друго гр. производство
между същите страни по иск с правно основание чл.124 вр.с чл.439 от ГПК,
заведен от жалб.Д. против "Банка ДСК"ЕАД, същото не намира приложение
в разпоредбата на чл.126 от ГПК, тъй като не са налице възведените в нея
предпоставки и то за прекратяване на заповедното производство, което е различно от исковото образувано пред СГС. Заповедното
производство е самостоятелно и специално такова пред съд, насочено да създаде
съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания и
няма характера на исковия процес, като законът го е уредил като факултативно и
предшестващо исковото производство. Разпоредбата на чл.126 от ГПК в случая е
неприложима, тъй като не е налице идендитет между естеството на двете висящи производства
/исково и заповедно/. Разпоредбата на чл.126 от ГПК би могла да се приложи по
отношение на исковото производство, образувано по депозирания видно от
материалите по ч.гр.д.№ 4091/19г. на ЯРС, на 03.07.2020г. установителен иск по
чл.422 вр.с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК на заявителя - "Банка ДСК"ЕАД против
длъжника М.Д.. В тази насока е налице постановена съдебна практика /Определение
№154/27.02.2014г. по ч.гр.д.№769/2014г. на ВКС, IV г.о., Определение
№105/30.01.2013г. по ч.т.д.№660/2012г.
на ВКС, ТК, I о./.
За да
постанови обжалваното Разпореждане, ЯРС е приел, че подаденото
заявление по чл.417
от ГПК е редовно и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
в полза на Банката. Настоящият състав на ЯОС споделя
тези изводи.
В процесният случай,
длъжникът Д. не е инвокирала никакви
възражения относно редовността от външна страна на документа по чл.417 т.2 от ГПК – извлечение от счетоводните книги
на Банката – заявител, издадено на 22.11.2019г. Въпреки това съдът намира за
необходимо да прецени редовността му от външна страна. Приложеното към
заявлението на Банката – кредитор извлечение от счетоводните й книги, е
изготвено и подписано от длъжностни лица към Банката - заявител, подпечатано е
с печата на Банката, като в тази връзка няма оспорване от страна на частния
жалбоподател. Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че процесното
извлечение съдържа достатъчна индивидуализация на претендираното вземане откъм
размер и основание. Отразени са броя на вноските, които не са погасени, както и
общият размер на непогасената падежирала сума, към която се включват суми по
главница, договорена лихва, санкционна
лихва, обезщетение за забава, такси. В същото са отразени основните
параметри на сключения Договор за банков кредит от 20.12.2017г. Горното
обуславя извод за редовност на документа по чл.417, т.2 от ГПК от външна
страна.
Въззивната
проверка по чл.419, ал.1 от ГПК включва спазването на изискванията,
регламентирани в разпоредбата на чл. 418, ал. 2 от ГПК. За законосъобразно
постановяване на разпореждане за незабавно изпълнение на заповед по чл. 417 от ГПК е необходимо наличието на две условия: представеният със заявлението
документ да бъде редовен от външна страна и документът да удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, а когато според представения
документ изискуемостта на вземането е поставена в зависимост от изпълнение на
насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на
задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с
официален или изходящ от длъжника документ /чл. 418, ал. 3 от ГПК/. В случая Банката-заявител
обосновава годността на вземането си с настъпила предсрочна изискуемост на
сумите по кредита. В цитираната хипотеза, освен изложените по-горе изисквания
към съдържанието на извлечението, заповедният съд следва да се увери, че са
налице и обективните предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост и
упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. В
настоящият казус наличието на обективните предпоставки се установяват от
съдържанието на уговорката в чл.20.1. от Договора за кредит, съгласно която при
неплащане на задължение по договора на уговорената дата Банката има право да
превърне кредита в предсрочно изискуем, както и от отразеното в извлечението
неизпълнение на задължението за заплащане на 85 бр.погасителни вноски с падежи
8-мо число от месеца за периода от 08.11.2012г. до 08.11.2019г. Длъжникът Д. е
уведомена, че Банката е упражнила това свое право, видно от приложената към
заявлението покана - уведомление, лично получена от нея на 14.11.2019г. Ето
защо съдът намира, че Банката надлежно е упражнила правото си да обяви кредита
за предсрочно изискуем, като е налице и подлежащо на принудително изпълнение
вземане по Договора за кредит.
С ч.жалба се възразява,
че във връзка с протекло предходно заповедно производство по реда на чл.417 от ГПК заявителят - настоящ ответник по ч.жалба, се е снабдил със Заповед за
изпълнение и изп.лист против длъжника по ч.гр.д.№49411/2012г. по описа на СРС
за вземането, за което е допуснато незабавно изпълнение с обжалваното
Разпореждане. Това възражение не се споделя от настоящия ЯОС, тъй като фактът,
че вземанията по посоченото ч.гр.д. по описа на СРС и това по
ч.гр.д.№4091/2019г. по описа на ЯРС, се основават на един и същи Договор за
банков кредит, не ги прави идентични. Още повече в тази насока от приложените
както по ч.гр.д. по описа на ЯРС доказателства, така и от тези, представени с
жалбата, се установява, че на 11.11.2012г. СРС е издал Заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК и изп.лист по ч.гр.д.№49411/2012г. по описа на с.съд в полза на Банката против жалб.Д. за сумата от 303 315.16 евро,
ведно със законната лихва, считано от 19.10.2012г. до окончателното плащане,
договорна лихва в размер на 31 038.03 евро за периода от 08.06.2011г. до
18.10.2012г. , наказателна /санкционираща/ лихва в размер на 31 409.82 евро за
периода от 08.09.2011г. до 18.10.2012г. и за разноски и ДТ по заповедното
производство. След протекло исково производство по реда и при условията на чл.422
от ГПК пред СГС - гр.д.№10378/2013г. по описа на с.съд, с постановеният по него
влязъл в сила съдебен акт - Решение от 04.07.2017г., частично отменено с Решение на
САС по т.д.№6156/2017г., последното недопуснато до касационно обжалване с
Определение на ВКС по т.д.№1649/18г., е уважен частично предявеният от
"Банка ДСК"ЕАД положителен установителен иск по чл.422 от ГПК за
сумите – главница в размер на 12 882.50 евро и договорна лихва в размер на
28 383.49 евро, като по този начин издадената Заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№49411/2012г. по описа на СРС
е придобила стабилитет само по отношение на признатите с Решението на СГС
парични вземания от главница и договорна лихва. Това е дало основание на ”Банка ДСК” ЕАД, гр.София на 22.11.2019г. да депозира ново
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, по повод, на
което е образувано ч.гр.д. № 4091/2019г. по описа на ЯРС и е издадено
обжалваното Разпореждане за незабавно изпълнение, което е за парично вземане от
главница, лихви и разноски, основаващи се на преизчисляване на кредита към
датата на настъпване на предсрочната изискуемост - 19.11.2019г. Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че с обжалваното
разпореждане не е допуснато незабавно изпълнение на вземане, за което
кредиторът вече разполага с изпълнителен лист против длъжника.
Съдът не
споделя и наведените недостатъчно обосновани и ясно конкретизирани в ч.жалба
доводи за наличието на неравноправни клаузи в Договора за банков кредит от
20.12.2017г., конкретно чл.22.3 от същия. Към така заявеното основание е относима само редакцията на Закона за
потребителския кредит, действала при сключване на договора (Обн. ДВ.
бр.18 от 5 Март 2010г., изм. и доп. ДВ. бр.59 от 29 Юли 2016г.).
Установеното в сочената разпоредба на чл.22.3 от писмения документ - процесният
Договор за банков кредит от 20.12.2017г., отговаря на изискванията за задължителното съдържание
на такова кредитиране. Към този момент чл.10 ал.3 и чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК са
допускали както уговорка на променлива лихва, така и изменение на фиксирания в
договора размер на лихвения процент, ако е било договорено право на
кредитора да го определя едностранно. В случая именно
такава е уговорката за промяна на погасителната вноска, при прилагане на
методиката подробно оповестена на страните по договорното правоотношение в
чл.22.3 от договора, съгласно която Банката-кредитор има право едностранно
да променя лихвения процент и таксите, за което е поела задължение да уведомява
кредитополучателя, като същевременно изрично
в подточки на чл.22.3 /от т."а" до т."ж" / са изброени
хипотезите, при наличието на които е възможно да се извърши промяната. Това
навява на извод, че още при сключването на Договора за банков кредит от
20.12.2017г. основанията, които биха наложили промяна в лихвения процент и
таксите, са били известни за кредитополучателя Д., т.е. били са й предложени,
като по този начин й е предоставена възможност да влияе на
съдържанието им, като в същото време фактът на подписване на договора
навява на извод, че Д. се е съгласила с възможността за едностранна промяна в
лихвения процент и таксите, т.е. тази промяна е била предвидима за нея. Затова са неоснователни оплакванията на жалбоподателката Д. относно
пропуск на ЯРС да констатира тази неравноправност и недобросъвестност при
формулиране на уговорката в чл.22.3 от Договора за кредит. Напротив, като част
от основния предмет на договора, променливата лихва характеризира по
специфичен начин предлагания банков продукт и несъмнено като вид кредитиране е
било избрано от потребителя между другите пазарни предложения като
най-съответно на интереса му. В заключение ЯОС споделя крайният извод на ЯРС за
основателно заявяване от кредитора-заявител на вземанията от главница, лихви,
обезщетение за забава и такси, начислени в извлечението от сметка, като
основани на валидни договорни клаузи, без наличие на обосновано съмнение за
нарушена потребителска закрила.
Заявлението правилно е уважено в цялост по отношение на
кредитополучателя, пропуснал да изпълни задълженията си на уговорения
падеж.
По изложените
съображения, въззивният ЯОС намира депозираната частна жалба по чл.419, ал.1 от ГПК за неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а обжалваното
разпореждане на ЯРС като правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото разноски се
дължат на ответната страна, но такова искане не е заявено от страна на
"Банка ДСК"ЕАД-гр.София, поради което и съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от
изложеното, Ямболският окръжен съд:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустимо,
заявеното
с частната жалба на М.Х.Д., с ЕГН **********, искане за обезсилване на Заповед №2599/20.12.2019г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена
по ч.гр.д. № 4091/2019г. по описа на Ямболски районен съд и издаденият въз
основа на нея изпълнителен лист и ПРЕКРАТЯВА
настоящото ч.възз.гр.д.№373/2020г. по описа на ЯОС в тази МУ ЧАСТ.
ОСТАВЯ без уважение частната жалба на М.Х.Д., с ЕГН **********, подадена от пълномощника й - адв.Ч.Д.
от АК-Ш. и ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
за незабавно изпълнение, инкорпорирано в издадената по ч.гр.д.№4091/2019 г.
по описа на Районен съд – Ямбол Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 ГПК №2599 от 20.12.2019 г., с която въз основа на документ по чл.417 т. 2
от ГПК е допуснато незабавно изпълнение срещу М.Х.Д., с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в прекратителната му част, подлежи на
обжалване с
частна жалба пред АС-Бургас, в едноседмичен срок, считано от
съобщаването му на страните, а в останалата част е
окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.