Определение по дело №1476/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261830
Дата: 9 юни 2021 г. (в сила от 9 юни 2021 г.)
Съдия: Ралица Велимирова Манолова
Дело: 20211100601476
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 16 април 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 09.06.2021 г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав в закрито съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                       

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА МАНОЛОВА

                                                                                   ИРИНА СТОЕВА

 

разгледа докладваното от съдия Манолова в.н.ч.д. № 1476/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК и е образувано по постъпила жалба от адв. М.Р.срещу определение от 01.02.2021г., постановено по н.ч.д. № 1220/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 136-ти състав, с което е било потвърдено постановление на СРП, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство ЗМ № 310/2020 г. по описа на 07 РУ – СДВР, пр. пр. № № 3219/2020 г. по описа на СРП, образувано с оглед данни за евентуално извършено престъпление по чл. 127, ал. 1 от НК.

Жалбоподателят прави искане да се отмени определението на СРС като неправилно. Релевирани са доводи, че наличните по делото доказателства, които установяват изложената фактическа обстановка не са били разгледани и анализирани всеобхватно. Излага се, че не са разпитани всички свидетели, които са близки на починалия и фактическата обстановка не била възприета правилно от разследващите органи.

Въззивният съдебен състав, след като се запозна с подадената жалба и след като извърши преценка по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК, установи, че същата е депозирана в законоустановения седемдневен срок от получаване на определението на СРС, от надлежно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Съгласно правомощията на въззивния съд в процедурата по чл. 243, ал. 8 от НПК настоящият съдебен състав намери, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на жалбоподателя и като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното.

Досъдебно производство ЗМ № 310/2020 г. по описа на 07 РУ – СДВР, пр. пр. № 3219/2020 г. по описа на СРП, е било образувано и водено за извършено престъпление по чл. 127, ал. 1 от НК, а именно за това, че на неустановена дата до 10:00 часа на 15.02.2020 г. в гр. София, ж.к. „Малинова долина“, в новострояща се сграда на бул. „*****, Ю.Й.А.бил склонен към самоубийство и последвало такова. В хода на разследването е извършен оглед на местопроизшествието, разпитани са свидетелите П.Д.У., Ц.И.П.и И.Е.Ю., изготвени са съдебномедицинска и съдебнохимическа експертизи и са събрани следните писмени доказателства: удостоверение за наследници на Ю.А.и препис-извлечение от акт за смърт на Ю.А..

С постановление от 05.01.2020 г. на прокурор от СРП е прекратено наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК, тъй като от събраните доказателства не може да се направи обоснован извод за наличието на обективни и субективни елементи на престъплението по чл. 127, ал. 1 от НК, нито на друго престъпление по смисъла на НК.

Постановлението за прекратяване на производството на прокурора от СРП е било обжалвано от Е.Ю. – брат на починалото лице, чрез адв. М.Р., като с определение от 01.02.2021 г., постановено по н.ч.д. № 1220/2021 г. по описа на СРС, НО, 136-ти състав, е потвърдено постановлението и жалбата е оставена без уважение като неоснователна.

При преценка на законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, правилно СРС е изяснил фактическата обстановка по делото, като е приел, че на 15.02.2020 г., около 10:00 часа св. Ц.П.– технически ръководител на строеж на жилищна сграда, находяща се в гр. София, бул. „******, се качил на 6 етаж на вход „В“ на сградата и установил тяло, което виси на кабел, завързан около врата му, за което незабавно съобщил на телефон 112. Около 11:00 часа на същата дата на сигнала се отзовали на място служители на 07 РУ – СДВР, които установили, че починалото лице е Ю.Й.А.. Последният е бил строителен работник на обекта и е общувал няколко пъти със св. П., но разговорите им били изцяло служебни. Предишният ден – 14.02.2020 г., св. П.У.– охранител на обекта, находящ се на адреса, посочен по-горе, застъпил на смяна около 17:00 часа, като след 19:00 часа, когато си тръгнали всички работници от обекта, свидетелят заключил четирите входа на сградата, без да прави обход по етажите, доколкото последното не е част от задълженията му, и пуснал прожекторите, които осветяват строителната площадка. Около 20:00 часа на 14.02.2020 г. заключил и входната врата на обекта. По време на дежурството му периодично обикалял двора на сградата, като след като заключил не е видял някой да влиза. Св. У.не познава и не е разговарял с починалия Ю.А.. От показанията на брата на починалото лице – св. И.Ю., се установява, че Ю.А.е имал задължения към различни банки и фирми за бързи кредити, играел е хазарт, пиел редовно алкохол и изпитвал силни притеснения за връщането на дълговете си.

Причината за смъртта на Ю.А.е механична асфикция от притискане на шията – обесване, с наличието на странгулационна бразда в областта на шията и кръвонасядане на подкожието и меките тъкани, със счупвания на рогчетата на подезичната кост и на щитовидния хрущял, вляво, подлежащо на странгулационната бразда. Обесването е причинено от установения около шията кабел и е получено приживе. Към момента на смъртта Л.е бил в средна степен на алкохолно опиянение.

Ю.Л.има един наследник – синът му Ю.Ю.Й., който живее и пребивава постоянно на територията на Федерална Република Германия. В хода на досъдебното производство е била изпратена делегация до РУ – гр. Сливо поле, където е постоянният адрес на Й., като било установено, че последният е напуснал територията на Република България на 17.07.2020 г. и няма данни да се е завръщал.

Въззивният съдебен състав намира, че районният съд е извършил в пълнота възложената му от процесуалния закон проверка и е формирал обосновани и законосъобразни изводи, че наказателното производство е прекратено правилно. Извършвайки собствен анализ на събраните и проверени в хода на досъдебното производство доказателствени източници, въззивният съд намери, че контролираната съдебна инстанция е извършила задълбочен, внимателен и прецизен анализ на установената по досъдебното производство доказателствена съвкупност. Изследвал е наличните в материалите по досъдебното производство доказателствени източници, при което е установил, че фактите са установени в пълнота и те напълно съответстват на събрания и проверен доказателствен материал.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав формира следните правни изводи.

Предмет на проверка е определението на районния съд, който съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Постановлението е обосновано, когато установените по делото фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал. Вътрешното убеждение се изгражда върху събраните доказателства и доказателствени средства и същото е обективно и ненакърнено, когато разследването е пълно, всестранно и обективно, а прокурорът по пътя на формалната логика, обсъждайки доказателствата и доказателствените средства поотделно и в тяхната съвкупност, е достигнал до правилни фактически и правни изводи. Преценката за обоснованост на постановлението е неразривно свързана с тази за законосъобразност, тъй като в настоящото производство съдът е длъжен да провери дали са допуснати съществени процесуални нарушения, каквито са тези на чл. 13 и 14 от НПК, а именно когато разследването е водено формално, едностранчиво и не са събрани и проверени всички възможни и необходими доказателства, и доказателствени средства, относими към предмета на доказване. За да бъде ефективно разследването, то трябва да бъде всеобхватно и безпристрастно. Държавното обвинение е задължено да събере всички относими и необходими фактически данни по случая, които да бъдат подложени на задълбочен и обективен доказателствен анализ, в резултат на който да се даде отговор дали в конкретния казус е налице престъпление или не, известен ли е неговият извършител и извършено ли е деянието виновно.

Въззивният съд споделя изцяло правните изводи на първата инстанция, че са били налице основания за прекратяване на образуваното наказателно производство, тъй като от събраните по досъдебното производство доказателства не се установява, че е осъществено от обективна и субективна страна престъпление по чл. 127, ал. 1 от НК, в какъвто смисъл са и изводите на прокурора, който е прекратил производството. След анализ на събраната доказателствена маса, въззивният съд достига до извода, споделен от прокуратурата и районният съд, че липсват каквито и да е доказателства или дори индиции, че починалият Ю.Л.е бил подпомаган или склоняван от някого към самоубийство. Фактическата обстановка по делото е установена след прецизен и задълбочен анализ на събраните доказателства. С оглед на събрания доказателствен материал не е необходимо събирането на допълнителни доказателства. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство.

Правилно СРС е приел, че прокуратурата законосъобразно и обосновано е прекратила наказателното производство, образувано и водено за престъпление по чл. 127, ал. 1 от НК, поради което и законосъобразно на основание на чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК производството е прекратено от СРП, тъй като липсват доказателства в тази насока.

С оглед на изложеното въззивният съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е извършил в пълнота необходимата проверка за правилност на постановлението за прекратяване на наказателното производство, като е формирал изводи, съответстващи на събраните в хода на разследването доказателства и на разпоредбите на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 01.02.2021 г., постановено по н.ч.д. № 1220/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 136-ти състав, с което е било потвърдено постановление на СРП, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство ЗМ № 310/2020 г. по описа на 07 РУ – СДВР, пр. пр. № № 3219/2020 г. по описа на СРП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                         2.