Решение по дело №27816/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 834
Дата: 16 януари 2025 г.
Съдия: Десислава Георгиева Иванова Тошева
Дело: 20241110127816
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 834
гр. София, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110127816 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „****“ ЕАД срещу Н. Н. Т., с която
са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните задължения за
топлоснабден имот, находящ се в гр. ****, с абон. № 389695, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 66174/2023 г. по описа на СРС, 85 състав, а
именно: сумата от 1 199.42 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м.
09.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 30.11.2023 г. до окончателното
плащане; сумата от 23.31 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 16.11.2023 г.
Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответника в качеството му на собственик на процесния имот, към
което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през исковия период топлинна енергия за
имота, като клиентът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени от „******” ЕООД по реда за дялово
разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
твърди, че на 14.10.2024 г. е платил всички дължими по делото суми.
Третото лице – помагач на ищеца „******“ ЕООД не изразява становище по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
1
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за
установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 66174/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими
като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение
срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената
заповед по чл. 410 ГПК.
Предвид изложените от ищеца фактически твърдения съдът намира, че предявените
искове са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковите претенции се обуславя от доказването от ищеца на следните
предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия между страните; количеството на реално доставената по договора
топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; изискуемост на вземането;
изпадането на ответника в забава по отношение на главното задължение; размера на
обезщетението за забава.
В случая с Определение № 44393/31.10.2024 г., в което е обективиран проектът за
доклад, приет в тази част за окончателен без възражения на страните, са обявени за
безспорни следните обстоятелства: наличието през исковия период на договорно отношение
между ищеца и ответника за доставка на топлинна енергия за битови нужди в процесния
имот; реалната доставка на топлинна енергия в имота през исковия период, цената на която
възлиза на претендираната сума; изпадането на ответника в забава по отношение на
главницата с период на забава и размер на обезщетението за забава съобразно посоченото в
исковата молба. Следователно по делото е установено възникването на процесните вземания
на ищеца срещу ответника. То се потвърждава и от извършеното от него плащане на
14.10.2024 г., прието за безспорно с протоколно определение от 19.12.2024 г., което има
характер на извънсъдебно признание за тяхното основание и размер.
Извършеното в хода на исковото производство плащане на процесните вземания
следва да бъде съобразено от съда при постановяване на съдебното решение с оглед
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, поради което предявените искове следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
След като плащането е извършено в хода на исковото производство, се налага извод,
че ответникът е станала повод за завеждане на делото, поради което той следва да понесе
отговорността за разноските. В случая с протоколно определение от 19.12.2024 г. е обявено
за безспорно, че с полученото от ищеца на 14.10.2024 г. плащане са погасени и вземанията
му за разноски за заповедното и за исковото производства и за юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство. Следователно останало е непогасено
единствено вземането му за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Неговият размер съдът определя на 100 лв.
2
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ поради плащане в хода на процеса предявените по реда на чл. 422, ал. 1
вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. *****, срещу Н. Н. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „*****, искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните задължения за топлоснабден имот,
находящ се в гр. ****, с абон. № 389695, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 66174/2023 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно:
сумата от 1 199.42 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 09.2020
г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 30.11.2023 г. до окончателното плащане;
сумата от 23.31 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 16.11.2023 г..
ОСЪЖДА Н. Н. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „*****, да заплати на
„****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, на основание чл. 78,
ал. 8 вр. ал. 1 ГПК сумата от 100 лв. – юрисконсултското възнаграждение за исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца „******“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3