№ 1081
гр. Варна, 17.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100500500 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на ЕМ. СТ. П. и СТ. В. П.
чрез адвокат А.Д. срещу решение № 262293 от 08.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 6836 по
описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, петдесети състав, с което са отхвърлени
предявените от въззивниците срещу Д. Т. СТ. и ЕТ „Дионисий – Емил Димитров“,
представлявано от Емил Димитров Ташков, обективно кумулативно и евентуално съединени
искове, с които се претендира разваляне на договор с нотариална заверка на подписите с peг.
№ 464 от 21.02.2012 г. на нотариус Марина Ташева, вписан в служба вписвания с вх.рег.№
3593 от 23.02.2012 г., сключен между Емил Димитров Ташков и Д. Т. СТ. за аренда на
следните земеделски земи: поземлен имот /ПИ/, находящ се в село Слънчево, община
Аксаково, област Варна, с идентификатор № 67489.44.15 и с площ от 6 000 кв.м, местност
„Турски гробища"; ПИ, находящ се в село Слънчево, с идентификатор № 67489.44.16 и с
площ от 7 500 кв.м, местност „Турски гробища"; ПИ, находящ се в село Слънчево, с
идентификатор № 67489.23.16 и с площ от 5 820 кв.м, местност „Перемешек"; ПИ, находящ
се в село Слънчево, с идентификатор № 67489.44.17 и с площ от 9 520 кв.м, местност
„Турски гробища"; ПИ, находящ се в село Слънчево, с идентификатор № 67489.38.8 и с
площ от 3 000 кв.м, местност „Харамията“, поради забавяне плащането на арендното
плащане за повече от три месеца, на основание член 28, алинея 2 във връзка с алинея 1 от
Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/, и в условията на евентуалност поради неполагане на
дължимата грижа на добър стопанин по отношение на отдадените под аренда обекти, на
основание член 9, алинея 5 във връзка с алинея 1 от ЗАЗ, както и за осъждане на основание
член 30, алинея 1 от ЗАЗ на ЕТ „Дионисий - Емил Димитров“ да върне на Е. и С.П.и
описаните по-горе земеделски имоти във вида и в състоянието, в които са били приети;
както и са осъдени ЕМ. СТ. П. и СТ. В. П. да заплатят на Д. Т. СТ. сумата от 1 000 лева,
1
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание член 78,
алинея 3 от ГПК.
Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
Излага се, че въпреки наличието на процесуална преклузия първоинстанционният съд е
приел писмени доказателства, с които ответникът – едноличен търговец - е разполагал към
момента на депозиране на отговора на исковата молба. Районният съд е отхвърлил искането
на ищците за приемане на електронен документ – видеозапис и снимки – в нарушение на
член 184 от ГПК във връзка с § 1, точка 3 от ДР от ГПК и член 3, параграф 35 от Регламент
№ 910 от 2014 г. на ЕС. Въпреки своевременното оспорване на заключението на вещото
лице по съдебно-агротехническата експертиза, е отказана и повторна такава. Сочи се, че е
неправилен изводът на решаващия състав, че е изпълнено задължението за заплащане на
цената по арендния договор, доколкото Емил Ташков е направил признание по друго дело,
че не е получавал плащане по договора. Също така се оспорва и заключението, че
ответниците са се освободили от собствената си забава, поради което и договорът не може
да бъде развален на това основание, тъй като предявеният в настоящото производство иск
не е осъдителен и съгласно ЗЗД развалянето на договор може да бъде предотвратено само,
ако неизпълнението на неизрядната страна е незначително, какъвто не е настоящият случай.
Твърди се, че е налице и друго основание за разваляне на договора за аренда – поради
неполагане на грижата на добър стопанин, като това обстоятелство се установява безспорно
от събраните по делото доказателства, като се акцентира, че е ирелевантно какво е било
състоянието на имотите към датата на отдаването им под аренда.
Във въззивната жалба се правят следните искания:
1/ За изключване от доказателствата по делото накопие от лозарско свидетелство, копие от
разписка за получени от Емил Димитров в качеството му на арендодател суми от арендатора
Д.Т., разписки от пощенска служба за изпратени пощенски записи, представени в съдебно
заседание, проведено на 05.03.2021 г., от ответника Емил Димитров;
2/ За приемане на магнитен носител /CD/, съдържащ видеозапис и снимки, изготвени при
оглед на процесните имоти;
3/ За извършване на тройна съдебно-агротехническата експертиза, която да даде отговор на
следните въпроси: какво е външното състояние на всички имоти понастоящем, сегашното
фактическо състояние на имотите отговаря ли на тяхното предназначение съгласно
определения в скиците и договора за аренда начин на трайно ползване, всеки от имотите
обработван ли е, бил ли е обработван и какво е състоянието на насажданията, включително
самораслите и неплодови и от колко време не са били обработвани имотите.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК са постъпили отговори на въззивната жалба и от
двамата ответници, с които същата се оспорва. Д.С. излага, че решението е правилно и
законосъобразно и е постановено при обсъждане на всички събрани по делото
2
доказателства. Моли се за изцяло потвърждаване на обжалваното решение. Възразява
против поисканото събиране на нови доказателства като неотносими и недопустими. ЕТ
„Дионисий – Емил Димитров“, представлявано от Емил Димитров Ташков, също намира, че
постановеното решение е правилно и законосъобразно и иска неговото потвърждаване. Към
отговора прилага доказателства за изпратена парична сума на ищците чрез ЕКОНТ и
отказана от тях, като моли да бъдат задължени да посочат банкова сметка.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК и отговаря на
съдържателните изисквания за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.
С определение № 264239 от 04.12.2020 г., постановено по първоинстанционното дело, на
основание член 140 от ГПК съдът е указал на ответниците, че не са ангажирали
доказателства за твърдяното плащане на арендата до 2024 г. и, че имотът е предаден в лошо
състояние. В резултат на това указание в първото по делото съдебно заседание пред
районния съд, проведено на 05.03.2021 г., ответникът Д. Т. СТ. е представил разписка от
07.10.2015 г., копие от лозарско стопанство, регистрирано в ИАЛВ, два броя служебни бона
от 28.08.2020 г. и покана за получаване от 19.09.2020 г. Доколкото посочените доказателства
са представени от ответника С. след указание от страна на съда, дадени на основание член
146, алинея 2 от ГПК, то и на основание член 146, алинея 3, изречение първо от ГПК същите
са приети по делото. Поради това настоящият състав намира, че искането за изключване на
посочените документи като от доказателства по делото следва да бъде оставено без
уважение.
Вещественото доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или
от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт. Всеки предмет може
съобразно връзката, в която се намира със значимия за спора факт, да носи спрямо него
ролята на веществено доказателство. Независимо от липсата на изрично посочване на
видеоносителите като веществено доказателство, след като съдържащите се в тях данни
могат да бъдат интерпретирани по съответния ред, дори с използването на специални
знания, то може да се приеме, че видеозаписът може да бъде използван за целите на
доказването в гражданския процес. Въззивниците са поискали да бъде приет магнитен
носител /CD/, съдържащ видеозапис и снимки, изготвени при оглед на процесните имоти на
22.04.2019 г. – непосредствено след закупуване на имотите - за доказване състоянието им,
какви растения има в имотите. Съдът намира, че така направеното доказателствено искане е
относимо към спорния предмет. Видеозаписът подлежи на непосредствено възприемане от
съда след приемането на видеоносителя по делото като веществено доказателство и чрез
специфичния способ за възприемането му оглед. Огледът следва да се осъществи по реда,
определен в член 204 от ГПК.
3
Настоящият състав намира, че с оглед направеното от въззивниците оспорване на
заключението на вещото лице са били налице предпоставките на член 201 от ГПК за
назначаване на повторна съдебно-агротехническа експертиза. В нарушение разпоредбите на
член 200, алинея 3 във връзка с член 201 от ГПК първоинстанционният съд не е дал
възможност на страната да установи твърденията си за необоснованост и неправилност на
заключението в съответствие с предвидената за това възможност в закона. Поради горното и
при условията на член 266, алинея 3 от ГПК настоящата инстанция следва да уважи
доказателственото искане на въззивниците като е допусне исканата експертиза, която да
бъде извършена от три вещи лица.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното и на основание член 267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивниците за изключване от доказателствата
по делото на разписка от 07.10.2015 г., копие от лозарско стопанство, регистрирано в ИАЛВ,
два броя служебни бона от 28.08.2020 г. и покана за получаване от 19.09.2020 г.
ПРИЕМА на основание член 204, алинея 1 от ГПК веществено доказателство /CD диск/,
приложен към корицата на първоинстанционното дело.
НАЗНАЧАВА на основание член 204, алинея 1 от ГПК оглед на веществено доказателство -
CD диск -, в насроченото съдебно заседание.
ДОПУСКА провеждането на тройна повторна съдебно-агротехническа експертиза, по която
вещите лица, след като се запознаят с материалите по делото и извършат оглед на място, да
дадат отговор на следните въпроси:
- Какво е външното състояние на всички имоти понастоящем?
- Сегашното фактическо състояние на имотите отговаря ли на тяхното предназначение
4
съгласно определения в скиците и договора за аренда начин на трайно ползване?
- Всеки от имотите обработван ли е, бил ли е обработван и какво е състоянието на
насажданията, включително самораслите и неплодови?
- Ако имотите не са били обработвани, от колко време?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изпълнение на задачата по допуснатата експертиза в
размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева, вносим от въззивниците П.и в петдневен срок
от съобщението за настоящето определение.
Вещите лица ще бъдат определени след внасяне на депозита.
УКАЗВА на вещите лица задължението да уведомят съда, в случай, че не могат да изготвят
заключението поради липса на квалификация, болест или друга обективна причина или в
определения срок, както и да представят заключението си най-малко една седмица преди
насроченото съдебно заседание на основание член 197, алинея 2, член 198 и член 199 от
ГПК, както и отговорността, която носят по член 86 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18 май 2022 година от
10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните към
медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78,
алинея 9 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5