№ 116
гр. Перник, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20231720200075 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 6598106 на ОД на МВР
Перник, с който на Л. Х. Д., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 800.00 лв (осемстотин лева) на основание чл. 189,
ал.4, вр. чл.182, ал.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за
нарушаване на чл.21, ал.1 от същия закон, установено и заснето на
28.08.2022г. в 11:20 часа, в с. Драгичево, общ. Перник, ПП І-1, км 286+300
(паркинг Бостваст) с преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
„ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на
скоростта № 11743d0.
По изложени в жалбата доводи Л. Х. Д. моли ЕФ да бъде отменен, като
издаден в нарушение на материалния закон и при неспазване на
процесуалните правила. Твърди, че липсва пълно, ясно и конкретно
посочване на мястото на извършване на нарушението. Поставя под съмнение,
че техническото средство е било годно и калибрирано. Не на последно място
счита, че не е доказано по категоричен начин, че засечената скорост е на
управлявания от него автомобил, предвид заснето на снимковото
изображение и друго моторно превозно средство с рег. № ********.
Жалбоподателят участва лично в хода на съдебното производство.
Поддържа искането за отмяна на обжалвания ЕФ по изложените в жалбата
съображения.
Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник – редовно
1
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, пред
компетентния съд, като не се спори, че това е станало в предвидения срок,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
От фактическа страна:
На 28.08.2022г. в 11:20 часа на ПП І-1, в участъка на км 286+300
(паркинг Бостваст), намиращ се в рамките на с. Драгичево, общ. Перник,
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с
автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0
заснело лек автомобил „СААБ 9 3“ с рег. № ******** със скорост от 85 км/ч
при общо ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител Р.Т.
изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение, издадена от
министъра на вътрешните работи (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.),
който бил регистриран на 29.08.2022г. с № 1158р-7880. В същия било
удостоверено използването на споменатото автоматизирано техническо
средство на процесната дата и в посоченото населено място, периода от
време, през който същото е работело, посоката на движение на
контролираните моторни превозни средства - от гр. Перник към гр. София,
при приближаващ трафик и стационарен режим на измерване, както и общото
ограничение на скоростта от 50 км/ч.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е собственост на Л. Х. Д., ЕГН **********.
В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
е издаден срещу него процесния ЕФ, с който за нарушаване на чл.21, ал.1 от
ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 800.00 лв, предвид посочената
при описание на нарушението установена скорост на движение - 82 км/ч, т.е.
превишаването на максимално допустимата скорост на движение било
прието, че е с 32 км/ч, както и че същото е извършено в условията на
повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/5532144.
Жалбоподателят не се възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал.5
и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.
2
От правна страна:
Приложената справка от централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства доказва, че Л. Х. Д., ЕГН ********** е легитимен
собственик на лек автомобил „СААБ 9 3“ с рег. № ********, с който е
извършено вмененото нарушение, поради което и той е субект на същото по
силата на чл. 188, ал.1, пр.1-во от ЗДвП.
Не е спорно, че за използването на системата за видеоконтрол на
процесното място е изготвен приложения по административнонаказателната
преписка протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от
29.07.2015г. От неговото съдържание се установява, освен мястото на което е
бил извършван контрола, времевия отрязък през който системата е работила,
но и режимът на измерване, който е бил стационарен, както и че посоката на
задействане на АТТС е била насочена към приближаващия трафик. При това
положение отразените в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912
от 29.07.2015г. данни следва да се приемат за доказани, тъй като това е
официален удостоверителен документ, който е съставен от длъжностно лице,
в кръга на службата му. Същият е изпълнен ръкописно и съдържа данни за
физическото лице, което е попълнило отразените в него факти, като е вписало
на определеното място, името и фамилията си и е положило своя подпис.
Същевременно с оглед кредитираната по делото като писмено доказателство
Заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на директора на ОД на МВР Перник не е
спорно, че полицейският служител Р. Т. е преминал обучение за работа със
стационарната преносима система за контрол на скоростта, с която е
извършено заснемането, поради което и не може да се постави под съмнение
осъществения от него контрол по отношение на установеното нарушение
именно съгласно нормативните предписания и при посочените в протокола
обстоятелства.
Не е спорно, че в протокола за използване на АТСС изрично са
означените обстоятелства, че в конкретното място на контрол е извършвано
измерване на скоростта на превозните средства, обхващайки приближаващия
трафик, като надлежно е отбелязано и неподвижността на режима на
измерване, тъй като е попълнена графа „стационарен” режим на измерване.
Процесното нарушение е установено чрез мобилно автоматизирано
техническо средство по смисъла на §6, т.65, б.„б” от ДР на ЗДвП, което е
било временно разположено на пътния участък. Приложеното Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г., издадено
от Български институт по метрология удостоверява, че преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е одобрен тип средство за
измерване. Освен това е приложен писмо изх. № 20-00-38-2 от 19.06.2019г. на
Българския институт по метрология за първоначална проверка на системата,
както и протокол № 03-СГ-ИСИС от 11.02.2022г. за последваща такава,
удостоверяващи, че техническото средство е отговаряло на съответните
3
технически изисквания. Следователно са налице достатъчно доказателства
относно типа на автоматизираната техническа система и нейната техническа
годност, което води до извод, че контролният орган е изпълнил в цялост
изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.,
поради което са голословни наведените в тази насока възражения в жалбата.
Приобщеният снимков материал от записа, извършен с
автоматизираното техническо средство удостоверява с необходимата
достоверност, че отразените в съдържанието на ЕФ обстоятелства
съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и
са оценени правилно, в съответствие с материалния закон. Съгласно чл.189,
ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо средство или
система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно
веществено доказателствено средство в административнонаказателния
процес, поради което и посочената в статичното изображение - снимка №
11743D0/0495805, скорост от 85 км/ч, с която се е движел автомобилът на
жалбоподателя към момента на констатиране на нарушението, е точно
измерената от автоматизираното техническо средство, като заснетия лек
автомобил с ясно видим рег. № ********.
Несъстоятелен е довода на жалбоподателя, че не може да се направи
категоричен извод дали засечената скорост съответства на автомобила, който
е вписан в обжалвания ЕФ, предвид факта че по преписката са приложени и
други снимки - с №№ 11743D0/0495801, 11743D0/0495802, 11743D0/0495803
и 11743D0/0495804, от автоматизираното техническо средство на които е
заснето процесното пътно превозно средство, което с разминава с друго
моторно превозно средство с рег. № ********. Тук е мястото съдът да
отбележи, че наличието на пет снимки по никакъв начин не води до някакво
процесуално нарушение при констатиране и заснемане на процесното
нарушение, тъй като използваното техническо средство ARH CAM S1 №
11743d0 има висока разделителна способност, като камерата сама следи
обекта по отношение на който е констатирана превишена скорост и съответно
заснема същия. Следва да бъде посочено, че статичните изображения се
генерират от автоматизираното техническо средство и системата за контрол
на правилата за движение, като на снимка с № 11743D0/0495805, която на
практика се явява последна по време (четири милисекунди след първата), тъй
като е заснета в 11:20:26.0 часа, скоростта на движение на моторното
превозно средство с рег. № ******** е реално засечена, тъй като на това
изображение са отразени подробности за скоростта и разстоянието до
камерата на лекия автомобил. Наличието на друг автомобил с рег. №
******** не може да разколебае този извод, тъй като съгласно приетото
приложение към удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 на Българския
институт по метрология, превозното средство чиято скорост е измервал
лазерния лъч на модула в момента на заснемане на изображението е
определяем от пресичането на маркерите на четирите страни на
4
изображението. В случая, пресечната точка на маркерите е върху автомобила,
посочен в ЕФ, заснет при приближаващ трафик, съответен на движението на
превозното средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия
скорост е регистрирало автоматизираното техническо средство е изключено.
За пълнота на изложеното съдът акцентира и на факта, че на
останалите изображения с №№ 11743D0/0495801, 11743D0/0495802,
11743D0/0495803 и 11743D0/0495804 липсват данни относно скоростта и
разстоянието до камерата, поради което и същите не удостоверяват засичане
на скоростта на движение на моторното превозно средство.
Предвид изложеното съдът намира за безусловно доказано, че
автомобилът на жалбоподателя на посочената дата и място в ЕФ се е движел
със засечената скорост.
Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа надлежно
описание на нарушението, каквото изискване съдържа разпоредбата на чл.
189, ал.4 от ЗДвП. Видно от съдържанието на обжалвания акт, в него
недвусмислено е посочено, че местоизвършването на нарушението е в
населено място – ПП І-1, км 286+300, намиращ се в с. Драгичево, общ.
Перник, което е напълно достатъчно да се индивидуализира и конкретизира
този реквизит, описващ твърдяното нарушение, поради което прие за
неоснователни направените в тази насока възражения в жалбата.
В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е
редуцирана на 82 км/ч, като е конкретизирана и разликата между засечената и
разрешената скорост - 32 км/ч. Следва да се отбележи, че в ЕФ изрично е
посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установена
стойност на скоростта, поради което и не е налице несъответствие или
неяснота при определянето на наказуемата скорост, поради което и липсата
на изрично отбелязване дали е приспаднат или не този толеранс, не съставяла
нарушение на процесуалните правила, доколкото не ограничава правото на
защита на санкционираното лице.
В ЕФ е посочена нарушената разпоредба – чл. 21, ал.1 от ЗДвП,
предвид доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната
преписка, за разположението на системата за видеонаблюдение в рамките на
населеното място с. Драгичево, общ. Перник, където е важало общото
ограничение на скоростта от 50 км/ч, което изрично е вписано както във
фиша, така и в изготвения протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. Това обстоятелство категорично се доказва и от
приобщеното към доказателствения материал по делото писмо изх. № 11-00-
17 от 20.01.2023г. на Областно пътно управление Перник.
По вида и размера на наказанието:
Жалбоподателя е наказан на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4 от
ЗДвП. В последната е визирано, че когато нарушението по предходните ал.1 -
3 е повторно, наказанието за съответното нарушение е глоба в двоен размер.
5
В конкретния случай наказващият орган не е обвързал приложената от него
административонаказателна разпоредба на чл. 182, ал.4 от ЗДвП със
съответната конкретна хипотеза от ал.1-3 на чл. 182 от ЗДвП, но направеното
в ЕФ описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено –
превишаване на скоростта в населено място и конкретната превишена
стойност от 32 км/ч, категорично и по несъмнен начин установяват, че
жалбоподателят е наказан за повторно извършено нарушение по чл. 182, ал.1,
т.4 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда за превишаване от 31 до 40
км/ч налагане на глоба от 400.00 лв., която е съответстваща на наложената с
процесния фиш глоба от 800.00лв, тъй като се явява двойния размер на
глобата, предвидена в чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП. В този смисъл съдът намира,
че липсата на привръзка с посочената норма не е довело до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя и не е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила.
Не е спорно, че административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана и той е санкциониран за нарушение, извършено
при условията на повторност. По смисъла на §6, т.33 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП „повторно” е нарушението, извършено в едногодишен
срок, а в случаите по чл. 174, ал.2 – в двегодишен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение.
Безспорно, за да е налице посочения състав на това нарушение, следва
задължително да има влязло в сила наказателно постановление и да не е
изминал срок по-дълъг от посочения в § 6, т.33 от ДР на ЗДвП. При описание
на процесното нарушение наказващият орган е посочил, че ЕФ К/5532144
обуславя извършването на процесното нарушение в условията на повторност.
Същият е вписан в приложената по административнонаказателната преписка
справка за извършени предходни нарушения на правилата за движение от
страна на жалбоподателя като водач на моторно превозно средство, като в
същата е отбелязано, че с посочения фиш деецът е санкциониран за
нарушение на чл. 21, ал. 1от ЗДвП. С оглед принципа на служебното начало
съдът е изискал допълнителни данни за датата на влизане в сила на посочения
при описание на процесното нарушение ЕФ К/5532144. С писмо с рег. №
1313000-1143 от 18.01.2023г. директора на ОД на МВР Перник е приложил по
делото разпечатка на процесния фиш, с направено вписване, че същият е
влязъл в сила на 02.06.2022г., с което се доказва квалифициращия признак
„повторност” по смисъла на § 6, т.33 от ДР на ЗДвП.
Относно маловажност на нарушението:
Разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП изрично е изключила приложението
на чл. 28 от ЗАНН по отношение на нарушенията по ЗДвП, поради което и
същата е неприложима съгласно чл. 28, ал.7 от ЗАНН.
Предвид изложените съображения съдът намира, че при издаването на
обжалвания ЕФ не е допуснато съществено нарушение на процесуалния и
6
материалния закон, поради което прие, че е законосъобразен, което води до
неговото потвърждаване.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. ал.9
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, № 6598106 на ОД на МВР
Перник, с който на Л. Х. Д., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 800.00 лв (осемстотин лева) на основание чл. 189,
ал.4, вр. чл.182, ал.4 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на
чл.21, ал.1 от същия закон, установено и заснето на 28.08.2022г. в 11:20 часа,
в с. Драгичево, общ. Перник, ПП І-1, км 286+300 (паркинг Бостваст) с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с
автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7