Р Е Ш
Е Н И Е № 198
гр.Кюстендил, 22.07.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
при секретаря Ирена Симеонова и с участието на прокурора Й. Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Стойчева адм. дело № 28 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК.
Й.С.Й. ***, ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. И.Ю. от САК, е предявил иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София за заплащане на обезщетение в размер на 10 000,00лв. за претърпени неимуществени вреди от нечовешко отношение на администрацията в ЗООТ – с. Самораново и в затвора – гр.Бобов дол, застрашаващо здравето и сигурността му, довело до притеснение, унижение и депресия, вследствие на неправомерни действия и бездействия на администрацията в ЗООТ – с. Самораново, а именно: неправомерно бездействие на администрацията на ЗООТ във връзка с провеждане на назначен контролен медицински преглед на ищеца на 28.01.2016г. след извършена операция от херния /пункт ІІ от и.м./, в резултат на което е получил оток на раната, както и неправомерно използване на белезници по време на престоя на ищеца в болнично заведение за оперативно лечение за период от 4 дни – от 11.01. до 14.01.2016г., в резултат на което са му причинени силни болки и страдания / пункт ІІІ от и.м./. Периодът на вредите /обезщетението/ е 11.01.2016г. - 14.01.2019г. Иска се присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение, както и деловодни разноски. Предметът на делото, периодът и размерът на обезщетението са съобразени с определение № 52/21.01.2019г. /вж. искове под №№ 1.2 и 1.3 от определението и молбата –уточнение на ищеца от 14.02.2019г./.
В хода на съдебните прения и в представени писмени бележки, ищецът чрез пълномощника си, прави искане за уважаване на предявения иск в пълен размер, като го счита за доказан, включително размера на неимуществените вреди. Твърденията са, че ползването на помощни средства – белезници в случая е неадекватна мярка, проява на нехуманно отношение спрямо лишения от свобода. Счита се за лишено от законово основание и бездействието на администрацията във връзка с назначения от лекар контролен преглед на ищеца. Приема се, че анализът на доказателствата сочи на осъществяване на законовите предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на ответника.
Ответникът Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията” – София, чрез процесуалния си представител
юк Г., изразява становище за оспорване
на иска по основание и размер. Поддържа, че ищецът не доказва незаконосъобразни действия или
бездействия на длъжностни лица при затвора гр.Бобов дол, респ. при ЗООТ – с.
Самораново, довели до нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, както и настъпването на неимуществени
вреди, поради което липсват елементите от фактическия състав на отговорността
по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. В представено писмено становище сочи, че контролният
преглед на ищеца не е надлежно предписан от лекар, по която причина лицето не е
конвоирано за извършването му, както и че употребата на помощни средства в
лечебното заведение е оправдана с оглед законовите предпоставки. Прави искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заключението на прокурора е, че предявеният иск е доказан по основанието си, но е завишен по размер. Счита, че са установени елементите от фактическия състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Административният съд
постави на обсъждане доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните и въз основа на съвкупната им преценка прие за установено следното:
Ищецът Й.С.Й. е осъден с присъда от 26.09.1994г. на Районен съд – Перник по НОХД № 21/1994г. на 1 година и 3 месеца „лишаване от свобода“ за престъпление по чл.339, ал.1 от НК и на 3 години „лишаване от свобода“ – за престъпление по чл.198, ал.1 от НК, изпълнението на които наказания е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК. Същият е осъден и с присъда от 10.03.2000г. на Районен съд – Перник по НОХД № 452/1996г. на 4 години „лишаване от свобода“ за престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК. Във връзка с изпълнението на наложените наказания по влезлите в сила присъди, ищецът е обявен за международно издирване на 19.06.2001г., видно от приложена на л.27 от делото справка. След задържането му, Й. е изтърпявал наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора - гр.Бобов дол в периода 02.05.2012г.-27.05.2015., след което е преместен да изтърпява наказанието в Затворническо общежитие от открит тип – с. Самораново към Затвора – Бобов дол въз основа на решение по Протокол № 3 от 27.05.2015г. на Комисията по чл.73 от ЗИНЗС. Ищецът е освободен условно предсрочно от затвора на 11.05.2017г. въз основа на определение № 255/03.05.2017г. на Окръжен съд – Кюстендил по НЧД № 192/2017г. на осн. чл.70 от НК.
Във връзка с фактическите обстоятелства, относими към предявения иск, ответникът е представил писмени доказателствени средства, от които се установява следното:
Въз основа на предложение на директора на Медицински център към затвора – гр. Бобов дол, със заповед № 29/11.01.2016г. на началника на Затвора – Бобов дол, на осн. чл. 135, ал.2 от ЗИНЗС, е наредено ищецът да бъде настанен в МБАЛ „Св. Иван Рилски 2003“ – гр. Дупница, хирургично отделение и по време на престоя в болничното заведение, лишеният от свобода да бъде под охрана.
Видно от Епикриза , издадена на 14.01.2016г. от МБАЛ „Св. Иван Рилски 2003“ – гр. Дупница, хирургично отделение, Й.С.Й. постъпва на 11.01.2016г. в болничното заведение, като на същата дата е опериран по спешност и е изписан на 14.01.2016г. Окончателната диагноза при проведеното болнично лечение е „херния ингвиналис декстра индиректа“. В епикризата са отразени като необходими контролни прегледи на 21.01.2016г. и на 28.01.2016г. От данните в Книга за болница на лишените от свобода в ЗООТ – Самораново, извлечение от която е представено от ответника, се установява, че на 21.01.2016г. ищецът Й. е конвоиран до болничното заведение, където от медицинска сестра е извършена манипулация по сваляне на конци и превръзка. Писмени доказателства за извършен контролен преглед на датата 28.01.2016г. не са представени, като е налице признание от пълномощника на ответника за това, че осъденото лице не е конвоирано до болницата.
По делото са приети Инструкция за особеностите на отдалечени, временни постове и произтичащите от тях задължения на постовия надзирател, утвърдена от началника на затвора – гр. Бобов дол на 06.12.2011г. Относими за спора са следните разпоредби: раздел I., т.1.4. - Лишените от свобода от ЗООТ „Самораново“ могат да се настаняват за лечение във външни лечебни заведения без охрана. След прецизиране на личностните им особености, при наличие на рисково поведение се назначава охрана от надзорно-охранителния състав.; раздел. I I, т. 1 – При непосредствено организиране на охраната се обръща особено внимание на личността на затворника, вида на заболяването и др. ; т.2 – Постовите надзиратели вземат мерки за недопускане на бягство или нападение; недопускане на самоубийство и самонаранявания; евентуална саморазправа и установяване на контакти с други лица; т. 4 - Лишените от свобода, извършили тежки престъпления или склонни към бягство, неподчинение, агресивност, самонаранявания, както и такива с психични заболявания се охраняват най-малко от двама надзиратели, като се вземат съответните мерки за сигурност – поставяне на белезници за ръка и легло, за крака и други за всеки конкретен случай съобразно инструкцията за употреба на помощни средства на МВР. т.5 – Постовият надзирател в болница обръща внимание и на обстановката – не разрешава наличието на цивилни дрехи на затворника, свиждане и други контакти, лично сваля и поставя белезниците, като взема мерки за сигурността си.
Ответникът представя писмо /окръжно/ рег. № 1800 от 13.02.2013г. на главния директор на ГДИН към МП, в което се дават указания във връзка с охраната на лишени от свобода или задържани лица в лечебно заведение извън местата за лишаване от свобода. Предвидено е охраната да се осъществява от минимум двама служители от надзорно-охранителния състав; при ползване на тоалет на лишен от свобода да не се свалят белезниците за крака, като в т.13 указано, че лишените от свобода от категорията „открит тип“ , настанени за лечение по реда на чл.72, ал.3, т.1 от ЗИНЗС, да се изпращат във външни болнични заведения след прецизиране на личностните особености на осъдения, като при наличие на рисково поведение да се назначава охрана от служители от надзорно-охранителния състав.
Във връзка със здравословното състояние на ищеца, ответникът е представил медицинска справка от 31.05.2012г., изготвена от директора на МЦ при затвора – гр.Бобов дол, в която има данни посочени от Й., за многократни суицидни опити в миналото с поглъщане на психотропни таблетки, поради което е заведен на учет в психиатричен кабинет в гр. Перник през 1994г. с диагноза „Депресивно разстройство“. В справката се сочи, че при постъпване в затвора е проведена консултация с психиатър, който предписва болнично лечение и ищецът е изпратен в СБАЛЛС – Ловеч, психиатрично отделение, където е хоспитализиран с диагноза „Реактивно депресивно разстройство“.
Съдът, по искане на страните е събрал и гласни доказателствени средства. В показанията си разпитаният свидетел Т. Х. възпроизвежда думи и възприятия на ищеца, като сочи, че същият се оплакал от отказа на затворническата администрация да го конвоира за втори контролен преглед след извършената операция и след свалянето на конците, както и от това, че по време на престоя в болница е бил с белезници. Твърди, че вследствие на горното, Й. е получил възпаление, изпитвал е физически и психически негативни емоции, психически травми, неудобство и унижение.
От показанията на свидетелите П.П. и З.Ш. – служители в затвора – гр. Бобов дол, се установява, че са охранявали денонощно ищеца по време на престоя му в болницата във връзка с извършената операция, като двамата са давали дежурства по 12 часа, както е била издадената заповед на началника на затвора с оглед опитите за бягство на осъдения и личностните му особености, вкл. с цел гарантиране безопасността на служителите и на персонала на болницата; че ищецът е бил фиксиран към леглото с поставяне на белезници на единия крак, а при конвоиране до тоалетната или навън – са връзвани и двата му крака. Сочи се, че така поставените белезници на крака, са позволявали на осъдения да се обръща в леглото, а ръцете му са били свободни през цялото време. В показанията на свид. П. се съдържат данни за това, че ищецът е работил в затвора и на КПП в ЗО – Самораново, където не са му поставяни белезници.
Горната фактическа обстановка се доказва от посочените по-горе доказателства.
Съдът, като взе предвид установените факти и на осн.чл.235, ал.2 ГПК вр. с чл.144 АПК, приема следното:
Исковата претенция е с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.203 и сл. от АПК. Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от закона. Съгласно чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК и се предявява срещу органите по чл.284, ал.1 от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Предвид нормативната рамка и с оглед установената фактическа обстановка съдът намира, че предявения иск е допустим. Ищецът е легитимиран от закона правен субект с право да предяви иск за доказване нарушение на чл.3 от ЗИНС като лице, което е изтърпяло наказание „лишаване от свобода“. Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” със седалище София като юридическо лице е пасивно легитимиран да отговаря за вредите, които ищецът е претърпял от незаконосъобразни действия на служители на администрацията на затвора гр. Бобов дол, респ. на ЗООТ –с. Самораново към Затвора – Бобов дол, доколкото този затвор е негова териториална служба /арг. чл. 12, ал.2 ЗИНЗС/, по отношение на която като място за лишаване от свобода осъществява пряко ръководство и контрол, т.е. административна дейност, а работещите там служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение на наказанията. Съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНС съдът е родово и местно компетентен да разгледа спора.
Разгледан по същество, искът е частично основателен. Съображенията за това са следните:
Фактическият състав на отговорността включва следните кумулативни елементи: акт, действие или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от ЗИНЗС; настъпили вреди за ищеца, които се предполагат до доказване на противното /чл.284, ал.5 от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост съгласно общото правило на чл.52 от ЗЗД. Доказването на първият елемент е в тежест на ищеца. За останалите два - съдът прилага принципа за кумулативния ефект на всички условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумпцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение.
Както се посочи, по реда на специалния закон на обезвреда подлежат вредите, причинени на лишените от свобода в резултат на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. Разпоредбата в ал.1, въвежда забрана за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение спрямо осъдените лица, а в ал.2 се съдържа примерно изброяване на възможни проявления на нарушения на забраната, а именно поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
От друга страна, наличието на пилотното дело „Нешков и др. срещу България“ задължава съда да приложи трайно установения от ЕСПЧ подход при определяне наличието на нарушение по чл.3 от ЕКПЧ, респ. по чл.3 от ЗИНЗС, утвърдения стандарт на доказване, разпределящ доказателствената тежест по различен от гражданското съдопроизводство начин, да приложи принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които пребивава лишения от свобода и да приложи презумпцията за понесени неимуществени вреди в случай на доказано нарушение. Според ЕСПЧ, нарушение по чл.3 от ЕКПЧ би било налице, ако неблагоприятното третиране надхвърля неизбежното ниво на страдание, свързано със законното задържане или законно лишаване от свобода.
Изложеното, преценено съобразно заявените от ищеца фактически основания на предявения иск и събраните доказателства, сочи на изводи за допуснато нарушение по чл.3, ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС. В разглеждания случай вредите се претендират като причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при ответника, изразяващи се в лишаване на ищеца от провеждане на назначен контролен медицински преглед на 28.01.2016г. след извършена операция от херния, както и в необосновано използване на белезници по време на престоя на ищеца в болнично заведение за оперативно лечение за период от 4 дни – от 11.01. до 14.01.2016г., с оглед на които се обосновава нестъпването на неимуществени вреди, респ. искането за обезщетяване.
На първо място, ищецът доказа нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС – неблагоприятно третиране надхвърлящо неизбежното ниво на страдание във връзка с предписано, но неосигурено медицинско обслужване. Съобразно разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и на психическото здраве на лишените от свобода. Законодателят, в чл.129 от ЗИНЗС, е предвидил, че медицинското обслужване се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода, както и възможност за изпращане на лишените от свобода в лечебни заведения извън местата за лишаване когато са налице основанията по чл.135, ал.1 т.1-3 от ЗИНЗС. Ищецът е изпратен за лечение в болница в гр. Дупница, т.е. извън мястото за лишаване от свобода, където е проведено оперативно лечение. Видно от приложената епикриза, Й. е опериран и са му назначени два контролни прегледа, които да бъдат извършени след изписването му от лечебното заведение. Първият преглед на 21.01.2016г. е проведен и медицинските манипулации са отразени в Книга за болница на лишените от свобода в ЗООТ – Самораново, извлечение от която е представено от ответника. Вторият контролен преглед на датата 28.01.2016г. не е извършен, което е безспорен факт по делото. Ответникът, чрез пълномощника си, признава, че ищецът не е конвоиран до болничното заведение, като по този начин е лишен от назначения медицински преглед. Нарушени са правилата на закона за медицинско обслужване на лишените от свобода, което съставлява „друго подобно действие“ по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, уронващо човешкото достойнство и пораждащо чувство на незащитеност и малоценност, т.е. с което се нарушава забраната по чл.3, ал.1 от закона за унизително отношение спрямо осъдените лица. От медицинската документация за оперативното лечение се установява необходимостта от провеждане на контролни прегледи. Преценката за това, както и датите за прегледите е на лекарския екип, осъществил лечението и администрацията в ЗООТ е била задължена да обезпечи извършването им. Съгласно разпоредбата на чл.129, ал.3 от ЗИНЗС, предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на съответните места за лишаване от свобода, а медицинско решение се взема единствено в интерес на здравето на лишения от свобода. Правилото на закона изключва възможността за администрацията за преценка относно необходимостта от провеждане на назначено лечение. Няма нормативно изискване и за предварително отразяване в книгата за болница, водена в местото за лишаване от свобода, на назначен медицински преглед, каквито неоснователни доводи поддържа ответника. В случая, епикризата за болничното лечение на ищеца е предоставена на органите в ЗО, за което сочи обстоятелството, че първият преглед е проведен. Отказът на затворническата администрация да конвоира ищеца до болничното заведение на 28.01.2016г. го е лишило от медицински преглед, който е бил надлежно предписан. Касае се за бездействие на ответника във връзка със задължението за осигуряване на медицинско обслужване на лишения от свобода ищец, с което е нарушена забраната по чл.3 от ЗИНЗС.
На второ място, ищецът доказа нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС и във връзка с второто фактическо основание, а именно поставянето му в неблагоприятни условия от затворническата администрация, вследствие на необоснована употреба на помощни средства по време на престоя му в болничното заведение. В чл. 114, ал. 2 са изброени помощните средства, сред които са белезниците. Използването им съгласно чл.112, ал.1 от ЗИНЗС, се допуска при условие, че спазването на реда и дисциплината не може да бъде постигнато по друг начин, а съгласно чл.114, ал.1 от ЗИНЗС, употребата на помощни средства се допуска, когато е абсолютно необходимо, ако резултатът не може да бъде постигнат с използване на физическа сила. В ал.1 на чл.114 от закона са уредени хипотезите, в които се дава възможност да се използват помощни средства, а именно: за освобождаване на заложници, за освобождаване на завзети помещения и сгради, съоръжения и транспортни средства; за пресичане на групово нападение, барикадиране или за прекратяване на буйство или друг вид агресивно поведение; при задържане на лишен от свобода и когато в резултат на психическо разстройство или депресия има опасност лишеният от свобода да посегне на живота си или на живота и здравето на друго лице. Съгласно чл.115, ал.1 от ЗИНЗС използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението и личността на нарушителя. Сходна е уредбата и в Инструкцията за особеностите на отдалечени, временни постове и произтичащите от тях задължения на постовия надзирател, утвърдена от началника на затвора – гр. Бобов дол на 06.12.2011г. / вж. р. II, т.4/. Прегледът на приложимите материалноправни норми сочи, че използването на помощни средства е изключение и следва да бъде преценявано във всеки конкретен случай с оглед горните критерии.
По делото е безспорно, че през целия престой на ищеца в болничното заведение за периода от 11.01.2016г. – 14.01.2016г., вкл. или общо 4 дни, на същия са поставяни белезници, с които е бил фиксиран кракът му към леглото. Безспорно е, че по този начин са ограничени движенията му и е възпрепятствано придвижването му.
Анализът на събраните писмени и гласни доказателствени средства сочи на изводи за отсъствие на основанията по чл.114, ал.1 от ЗИНЗС за използване на помощни средства спрямо ищеца, както и за неправила преценка на критериите по чл.115, ал.1 от ЗИНЗС. Не се твърди и доказва от носещия тежестта за този факт ответник, използването на помощни средства да е преценявано с оглед необходимостта му в конкретния случай. Безспорно е, че ищецът не е осъден за тежко престъпление по см. на чл. 93, т.7 от НК. Липсват доказателства за прояви на агресивно поведение на същия спрямо други лица и служители от затворническата администрация. Обратно, показателни за добро поведение на Й. са облекчаването на режима за изтърпяване на присъдата, както и преместването му от затвора в затворническо общежитие от открит тип. Не случайно, за тази категория лишени от свобода, в приложеното писмо /окръжно/ на главния директор на ГДИН /л.33/ не е предвидена задължително охрана при настаняване във външни болнични заведения, а възможности за употреба на помощни средства изобщо липсват. Действително по делото са налице данни за суицидни опити в миналото, както и за проведено лечение в психиатрично отделение на СБАЛЛС – Ловеч. Визираната информация обаче касае минал период, съотв. опитите за самоубийство датират от 1994год., а лечението е през 2012год. Твърдения и доказателства за рецидив на горното поведение, настъпил през исковия период по делото липсват. Не се установява ищецът да е лекуван от депресивно разстройство в по-късно време при пребиваването си в затвора и в затворническото общежитие, което сочи на неоснователност на доводите на ответника, с които обяснява употребата на помощни средства, а именно с оглед предотвратяване на опити за самоубийство или самонараняване на ищеца при болничния му престой.
От друга страна, данните за извършеното от ищеца бягство през 2001г. с цел отклоняване от изтърпяване на наказанието по влязлата в сила присъда, съдът счита за недостатъчни да обосноват прилагането на помощни средства в болничното заведение. По делото са събрани доказателства, а именно показания на свидетеля П., за това, че на Й. е възлагана работа, вкл. на КПП в ЗООТ – Самораново, при която няма постоянен надзор от служителите на затворническата администрация. Извън горното, на съда и на страните е известно, във връзка със съдебните производства, водени по искове за обезщетения, предявени с първоначалната искова молба, че ищецът е работил на обект в Паничище, който е отдалечен от мястото за лишаване от свобода и в който е бил сам. От изложеното следва, че няма опасност от повторно бягство на ищеца и обратните твърдения на ответника са неоснователни.
Крайния извод е, че действията на затворническата администрация във връзка с употребата на помощни средства за разглеждания период по време на болничния престой на ищеца, са извършвани без да се съобразяват законовите критерии за преценка необходимо ли е ползването на тези средства и то като изключение, при условие, че законоустановените цели не биха могли да бъдат постигнати по друг предвиден в правния ред начин. Налице е незаконосъобразна дейност на затворническата администрация, изразяваща се в необоснована употреба на помощни средства. Доказано е нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, т.е. на първия елемент от фактическия състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
В случая по делото, с горните действия и бездействия администрацията не е изпълнила задълженията си за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Установеното от доказателства лишаване от назначен медицински преглед и неправомерно използване на помощни средства при болничния престой на ищеца, несъмнено предпоставя унизително отношение, както и чувства на притеснение и унижение, т.е. неимуществени вреди. Данни за причинените негативни емоции се съдържат в показанията на свид. Тони Х.. Вредите, както се посочи, се предполагат, т.е. не е необходимо доказването им, в който смисъл е разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС. Същите са в пряка причинно-следствена връзка от незаконните фактически действия и бездействия на ответника. Предвид изложеното, съдът намира за доказана и третата материалноправна предпоставка за отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Горното сочи на доказаност на предявения иск по основание.
Във връзка с размера на
исковата претенция, съдът съобразява
правилото по чл.284, ал.2 от ЗИНЗС за определяне на вредите въз основа
на кумулативния ефект на всички условия, при които пребивава лишения от
свобода, както и презумпцията за понесени неимуществени вреди от доказаното
нарушение. Предвид горното се определя размер на дължимото обезщетение от
300,00лв. за първото нарушение във
връзка с лишаването на ищеца от извършване на назначен контролен медицински
преглед. Сумата е съобразена с вида и характера на вредите, изразяващи се в психическо
страдание. По делото не се доказват настъпили усложнения /оток на раната/ на състоянието на ищеца като последици от
неизвършения преглед, т.е. няма
физическо страдание. Във връзка с второто нарушение съдът присъжда обезщетение в размер на
800,00лв. - по 200,00лв. за всеки ден
от болничния престой, по време на който
са ползвани помощни средства спрямо ищеца. Така общият размер на обезщетението
възлиза на 1100,00лв. Същият е съобразен с
принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, приложен спрямо установените обстоятелства, свързани с естеството на
причиненото страдание, продължителността на увреждането, вида на негативните
последици и характера и обема на вредите.
Искът ще бъде уважен за посочената сума, която се присъжда ведно със
законната лихва, от подаване на исковата молба на 14.01.2019г. до окончателното
и изплащане. Исковата претенция за разликата до пълния размер от 10 000,00лв., следва да се отхвърли като
неоснователна.
В полза на ищеца съдът присъжда деловодни разноски, които включват
платена държавна такса от 10,00лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
92,00лв., определено съразмерно на уважената част от иска по правилото на чл.
38, ал.2 от Закона за адвокатурата вр. с чл. 8, ал.1, т.3 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е.
разноски общо 102,00лв., платими от
ответника.
По арг. от чл.286, ал.2 от ЗИНЗС,
юрисконсултско
възнаграждение не се присъжда в
това производство.
Мотивиран от горното и на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС във вр. с чл. 203 АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – гр.София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, да заплати на Й.С.Й. ***, ЕГН **********, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1100,00лв. за нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в неоснователно лишаване от провеждане на контролен медицински преглед на 28.01.2016г. и в необоснована употреба на помощни средства /белезници/ по време на болничния престой от 11.01.2016г. до 14.01.2016г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 14.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 10 000,00лв., предявеният иск се отхвърля.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – гр.София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, да заплати на Й.С.Й. ***, ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 102,00лв., от които държавна такса – 10,00лв. и адвокатско възнаграждение – 92,00лв.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните и на Окръжна прокуратура – гр.Кюстендил чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: