Мотиви към
присъда по НОХД № 4579/2016 г. по описа на СГС-НО, 20-ти с-в
НОХД
№ 4579/2016 г. е образувано в Софийски градски съд (СГС), по внесен от
Софийска градска прокуратура (СГП) обвинителен акт по досъдебно
производство № 5234/2011 г. по описа на
СДВР, пр. пр. № 7004/2009 г. по описа на СГП, срещу П.И.Д. за това, че :
на 01.04.2007 г., в град София, в
качеството си на управител на търговското дружество „А. Б.“ ЕООД, ЕИК ********,
с адрес на седалището гр. София, ул. „Народен страж“ № 5, избегнала плащането на данъчни задължения
в особено големи размери – 139 171.50 лева (сто тридесет и девет хиляди сто
седемдесет и един лева и петдесет стотинки), дължим корпоративен данък по
сделки, както следва :
- продажба на „В.Б.1“ ЕООД на
магазин № 2, наземен гараж № 1 и надземен гараж № 2, находящи се в седеметажна масивна жилищна
сграда, намираща се на адрес в гр. София, район „******, с нотариален акт № 198, том I, peг. № 3562, дело № 186 от 20.07.2006 г., за сумата от 52 580
(петдесет и две хиляди петстотин и осемдесет) лева, корпоративен данък - 7 887
(седем хиляди осемстотин осемдесет и седем) лева ;
- продажба на „В.Б.2“ ЕООД, на офис,
състоящ се от две нива, построен на втори и трети надземен етаж, наземен гараж № 3 и надземен гараж № 4,
находящи се в седеметажна масивна жилищна сграда, намираща се на адрес в гр.
София, район „******, с нотариален акт №
199, том I, peг. № 3563, дело № 187 от 20.07.2006 г., за сумата от 225 760
(двеста двадесет и пет хиляди седемстотин и шестдесет) лева, корпоративен данък
– 33 864 (тридесет и три хиляди осемстотин шестдесет и четири) лева ;
- продажба на „В.Б.3“ ЕООД, на
апартамент № 3 и надземен гараж № 5, находящи се в седеметажна масивна жилищна
сграда, намираща се на адрес в гр. София, район „******, с нотариален акт № 200, том I, peг. № 3564, дело № 188 от 20.07.2006 г., за сумата от 75 860
(седемдесет и пет хиляди осемстотин и шестдесет) лева, корпоративен данък - 11
379 (единадесет хиляди триста седемдесет и девет) лева ;
- продажба на „В.Б.4“ ЕООД, на
апартамент № 4 и подземна гаражна клетка
№ 1, находящи се в седеметажна масивна
жилищна сграда, намираща се на адрес в гр. София, район „******, с нотариален
акт № 2, том II, peг. № 3566, дело № 190 от 20.07.2006 г., за сумата от 51 000
(петдесет и една хиляди) лева, корпоративен данък - 7 650 (седем хиляди шестстотин
и петдесет) лева ;
- продажба на „В.Б.5“ ЕООД, на
апартамент № 5 и подземна гаражна клетка
№ 2, находящи се в седеметажна масивна
жилищна сграда, намираща се на адрес в гр. София, район „******, с нотариален
акт № 3, том II, peг. № 3567, дело № 191 от 20.07.2006 г, за сумата от 79 920
(седемдесет и девет хиляди деветстотин и двадесет) лева, корпоративен данък -
11 988 (единадесет хиляди деветстотин осемдесет и осем) лева ;
- продажба на „В.Б.6“ ЕООД, на
апартамент № 9 и подземна гаражна клетка
№ 3, находящи се в седеметажна масивна
жилищна сграда, намираща се на адрес в гр. София, район „******, с нотариален
акт № 4, том II, peг. № 3568, дело № 192 от 20.07.2006 г., за сумата от 77 720
(седемдесет и седем хиляди седемстотин и двадесет) лева, корпоративен данък -
11 658 (единадесет хиляди шестстотин петдесет и осем) лева ;
- продажба на „В.Б.7“ ЕООД, на
апартамент № 11 и подземна гаражна
клетка № 4, находящи се в седеметажна
масивна жилищна сграда, намираща се на адрес в гр. София, район „******, с
нотариален акт № 5, том II, peг. № 3569, дело № 193 от 20.07.2006 г., за сумата от 75 960
(седемдесет и пет хиляди деветстотин и шестдесет) лева, корпоративен данък - 11
394 (единадесет хиляди триста деветдесет и четири) лева ;
- продажба на „В.Б.8“ ЕООД, на
мезонет № 10 и подземна гаражна клетка № 7, находящи се в седеметажна масивна жилищна
сграда, намираща се на адрес в гр. София, район „******, с нотариален акт № 6, том ІІ, peг. № 3570, дело № 194 от 20.07.2006 г., за сумата от 83 600
(осемдесет и три хиляди и шестстотин) лева, корпоративен данък - 12 540
(дванадесет хиляди петстотин и четиридесет) лева ;
- продажба на „В.Б.9“ ЕООД, на
мезонет № 12 и подземна гаражна клетка № 8, находящи се в седеметажна масивна жилищна
сграда, намираща се на адрес в гр. София, район „******, с нотариален акт № 7, том II, peг. № 3571, дело № 195 от 20.07.2006 г., за сумата от 98 410
(деветдесет и осем хиляди четиристотин и десет) лева, корпоративен данък - 14
761.50 лева (четиринадесет хиляди седемстотин шестдесет и един лева и петдесет
стотинки) ;
- продажба на „В.Б.10“ ЕООД, на
мезонет № 13 и подземна гаражна клетка № 10, находящи се в седеметажна масивна
жилищна сграда, намираща се на адрес в гр. София, район „******, с нотариален
акт № 8, том II, peг. № 3572, дело № 196 от 20.07.2006 г., за сумата от 101 000
(сто и един хиляди) лева, корпоративен данък - 15 150 (петнадесет хиляди сто и
петдесет) лева ;
- продажба на „В.А.“ ЕООД, на
апартамент № 6 и гаражна клетка № 6, находящи се в седеметажна масивна жилищна
сграда, намираща се на адрес в гр. София, район „******, с нотариален акт № 22, том II, peг. № 3741, дело № 208 от 31.07.2006 г., за сумата от 1 000 (хиляда)
лева, корпоративен данък - 150 (сто и петдесет) лева ;
- продажба на „Т.К.“ ЕООД, на
апартамент № 2 и гаражна клетка № 5, находящи се в седеметажна масивна жилищна
сграда, намираща се на адрес в гр. София, район „******, с нотариален акт № 23, том II, peг. № 3742, дело № 209 от 31.07.2006 г., за сумата от 1 000
(хиляда) лева, корпоративен данък - 150 (сто и петдесет) лева ;
- продажба на „С.Б.“ ЕООД, на
магазин № 1, находящ се в седеметажна
масивна жилищна сграда, намираща се на адрес в гр. София, район „******, с
нотариален акт № 24, том II, peг. № 3743, дело № 210 от 31.07.2006 г., за сумата от 1 000
(хиляда) лева, корпоративен данък - 150 (сто и петдесет) лева ;
- продажба на „С.Б.“ ЕООД, на
апартамент № 1, находящ се в седеметажна
масивна жилищна сграда, намираща се на адрес в гр. София, район „******, с
нотариален акт № 25, том II, peг. № 3744, дело № 211 от 31.07.2006 г., за сумата от 1 000
(хиляда) лева, корпоративен данък - 150 (сто и петдесет) лева ;
- продажба на „М.К.“ ЕООД, на
апартамент № 8 и гаражна клетка № 9, находящи се в седеметажна масивна жилищна
сграда, намираща се на адрес в гр. София, район „******, с нотариален акт № 26, том II, peг. № 3745, дело № 212 от 31.07.2006 г., за сумата от 1 000
(хиляда) лева, корпоративен данък - 150 (сто и петдесет) лева ;
- продажба на „П.Р.“ ЕООД, на
апартамент № 7, находящ се в седеметажна
масивна жилищна сграда, намираща се на адрес в гр. София, район „******, с
нотариален акт № 27, том II, peг. № 3746, дело № 213 от 31.07.2006 г., за сумата от 1 000
(хиляда) лева, корпоративен данък - 150 (сто и петдесет) лева,
като в периода 01.01.2007 г. -
31.03.2007 г. не е подала декларация пред органите на ТД на НАП - София за
дължим годишен корпоративен данък за данъчен период 2006 г., изискваща се по
чл. 51 от Закона за корпоративното подоходно облагане (отм., ДВ, бр. 105 от 22
декември 2006 г.) - престъпление по чл.
255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от НК.
С разпореждането на съдията –
докладчик от 20.12.2016 г., делото е насрочено за разглеждане по реда на Глава
ХХVІІ от НПК, но с оглед изричното волеизявление на подсъдимата, направено в открито
съдебно заседание (о.с.з.) на 18.04.2017 г., делото е протекло по ред на Глава
ХХ от НПК.
За съвместно разглеждане в настоящото
наказателно производство, съдът прие предявеният от М.НА Ф., като представител
на държавата по съдебните производства, в които се разглеждат вреди за
публичните финанси, чрез упълномощения негов представител при ТД на НАП – София
– юрк. Н. Г., граждански иск срещу подс. П.И.Д., за сумата от 139 171.50 лева
(сто тридесет и девет хиляди сто седемдесет и един лева и петдесет стотинки),
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на
инкриминираното деяние.
В
хода на проведеното съдебно следствие по реда на глава двадесета от НПК, подс. П.Д.
се защитава първоначално от упълномощен от нея защитник – адв. А.Д.,***,
впоследствие заменена от служебно назначен защитник - адв. П.П., САК.
В хода на съдебното производство
участва и конституираният граждански ищец – министърът на финансите, като
представител на държавата, чрез свой упълномощен представител.
В съдебно заседание, прокурорът
поддържа обвинението, така както е формулирано с обвинителния акт. Счита за
доказано по безспорен и категоричен начин, че подсъдимата е била управител и
собственик на капитала на „А. Б.“ ЕООД и като такъв е имала задължението да
води счетоводната документация на дружеството в съответствие с изискванията на
Закона за счетоводството (ЗС), Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
и другите данъчни закони, както и да подаде годишна данъчна декларация по чл.
51 от ЗКПО (отм.), което тя не е сторила. Посочва, че макар подсъдимата, в
обясненията си пред съда, да е заявила, че е разбрала за извършените продажби
от дружеството по-късно, самата тя не е положила каквито и да било усилия да
разбере какво е било финансовото състояние на управляваното от нея дружество,
да установи какви активи и пасиви има то, както и какви данъчни задължения
следва да бъдат заплатени от представляваното от нея дружество. Акцентира, че
подсъдимата не е подала такава декларация и за следващите данъчни периоди,
поради което намира, че не може да бъде прието, че същата не е съзнавала и не е
знаела за дължимите от дружеството данъци и задължението за подаване на данъчни
декларации. Намира, че с деянието си подсъдимата е осъществила състава на
престъплението, за което е привлечена към наказателна отговорност, поради което
пледира да бъде призната за виновна по същото.
Гражданският ищец – М.НА Ф., като
представител на държавата, чрез процесуалния си представител, се присъединява
към становището на прокурора и желае предявеният граждански иск да бъде уважен.
Защитникът на подс. Д. – адв. П.,
САК, посочва, че към момента на придобиване на дружеството, същата не е била
информирана за задълженията му. Изнася, че повечето сделки с имуществото на
дружеството са извършени преди то да бъде прехвърлено на подсъдимата, а след
придобиването му Д. е прехвърлила останалото имущество на посочени от св. Д.лица,
за да бъде освободено дружеството от имуществото си. Излага, че по делото е
останал неизследван въпросът относно сторените разходи за построяване на
недвижимите имоти, които са били прехвърлени през инкриминирания период.
Ангажира становище, че подзащитната му не е декларирала сумите от продажба на
имотите за по 1 000 лева всеки, по невнимание. Намира, че деянието се явява
случайно за подзащитната му и е възможно да се касае до административно
нарушение, но не и за престъпление. Пледира подсъдимата да бъде оправдана. Изтъква,
че предявеният и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск не следва да бъде уважен, тъй като претендираната сума не е била
дължима от подзащитната му и от продажната цена на имотите следва да се
приспадне сумата, вложена за строителството на имотите.
Подсъдимата Д. дава обяснения пред
съда, в които посочва, че е получила предложение чрез нейна позната да започне
работа като представител на шведска фирма за автомобилни катализатори, като за
целта било нужно да бъде собственик и управител на търговско дружество, което
да има история. В тази връзка се свързала с г-жа П.Б. и със св. Д. Д.и се
договорила с тях да закупи „Д.– Д“ ЕООД, преименувано по-късно в „А. Б.“ ЕООД.
Посочва, че към датата на придобиване на дружеството, имотите, собственост на
последното, били ипотекирани, поради което тя ги продала на Б.М.за сумите от по
1 000 лева всеки. Твърди, че към момента, в който е придобила дружествените
дялове, дружеството разполагало с пет или шест имота, като тя не била уведомена
за други имоти. След като придобила дружеството, започнали проблемите ѝ с
Д.С., която претендирала за право на собственост върху продадените от
подсъдимата имоти, в резултат на което се отказала да работи с тази фирма.
Посочва, че не е извършвала търговска дейност с дружеството „А. Б.“ ЕООД.
Твърди, че във връзка с проблемите си с Д.С. забравила да подаде данъчна
декларация за инкриминирания период. Дава обяснения, че в СДВР е разбрала за
други имоти, които били продадени от дружеството. Отрича да ѝ е била
предавана документация на дружеството, като сочи, че не е изискала такава, тъй
като поради проблемите с Д.С. била взела решение да не извършва дейност с това
дружество. Акцентира, че дружеството е подавало данъчни декларации за предходни
периоди, когато е било на загуба, но това не е било отчетено от данъчните
служители, при преценка на дължимия данък за инкриминирания период. Намира, че
вложените средства пред предходните данъчни периоди при строежа на сградата,
следва да бъдат приспаднати от дължимия данък. Посочва, че не е знаела за
извършващата се финансова ревизия на дружеството.
В правото си на лична защита, подс. Д.
се присъединява към казаното от защитника си. Признава, че не е подала годишна данъчна
декларация, но сочи, че не е сторила това умишлено или с цел укриване на
данъци. Посочва, че не е имала достъп до получените суми от продажбите на
имоти, извършени преди придобиване на дружеството от нейна страна, същите не са
били в нейно разпореждане и не се е възползвала от тях.
В предоставената ѝ последна
дума, подсъдимата желае от съда да прояви разбиране, че се касае за грешка.
Поставя въпросът какво щеше да се случи, ако беше подала нулева декларация.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, доказателствени средства и
способи на доказване, съобразявайки доводите и възраженията на страните,
обсъдени и преценени при спазване на изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и
чл. 107 от НПК, намира за установено следното :
От
фактическа страна
С решение на Софийски градски съд –
Фирмено отделение (СГС – ФО) от 10.10.1991 г.q по ф. д. № 23077/1991
г.q било регистрирано дружество „Д.– Д“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр. София, община Средец, ул. „********. Дружеството било с
предмет на дейност информационно – комуникационни системи и технологии,
изследователска, производствена, инженерингова, маркетингова, лизингова и
сервизна дейност в областта на електронно - компютърната техника, битова
електроника, трансфер на технологии и свързаните с това помощни дейности,
хотелиерство, ресторантьорство и всички видове туристически услуги, строителна
дейност, борсови операции, борса, търг, валутна търговия (без трансфер на
валута), брокерска дейност, автомобилен превоз на пътници и товари,
представителство, посредничество, комисионерство, търговия със стоки и услуги,
в т.ч предмети на изкуството и бижутерия (без благородни метали, скъпоценни
камъни, паметници на културата, взривни вещества, оръжие и вещества с наркотично
действие), рекламна дейност (без кино и печат), шоубизнес, организиране на
изложби. Дружеството било учредено без срок.
Към
24.07.2006 г., дружеството било с едноличен собственик на капитала П.Г.Б., която
била същевременно и управляващ и представляващ същото. Дейността на дружеството,
обаче, фактически се осъществявала и ръководела от сина на П.Б. - св. Д. Д..
На 12.04.1993 г., между „Д.– Д“
ЕООД, представлявано от св. Д.С. Д., от една страна, като приемател на право на
строеж, и В.Н.В., Д.В.С., С.П.Я., Г.С.К.и В.П.Я., от друга, като учредители на
право на строеж, бил сключен предварителен договор за учредяване право на
строеж в дворно място, находящо се в гр. София, местност „Кръста“, ул. „********.
С решение от 30.09.1999 г., постановено по гр. д. № 11953/1995 г. по описа на СРС - І ГО, 26-ти
състав, влязло в законна сила на 05.10.2005 г., предварителният договор бил
обявен за окончателен. В изпълнение на договора, дружеството „Д.– Д“ ЕООД изградило
седеметажна масивна жилищна сграда, с административен адрес в гр. София, район „******,
с обособени жилищни обекти – апартаменти, мазета и гаражи. Във връзка с правото
на собственост върху обособените обекти в жилищната сграда, съществувал спор
между „Д.– Д“ ЕООД и Д.В.С..
По силата на
констативен нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, изградени в
груб строеж № 197, том І, рег. № 3561, дело № 185 от 20.07.2006 г. на нот. Н., дружеството
„Д.– Д“ ЕООД, представлявано от едноличния собственик на капитала и управителя
му П.Г.Б., било признато за собственик, на основание съдебно решение по гр. д. № 11953/1995 г. на СРС - І ГО, 26-ти състав,
влязло в законна сила на 05.10.2005 г., с който се обявявал за окончателен предварителен
договор, сключен на 12.04.1993 г., между „Д.– Д“ ЕООД, като приемател на право
на строеж, и В.Н.В., Д.В.С., С.П.Я., Г.С.К.и В.П.Я., като учредители на право
на строеж, и давностно владение на недвижимите имоти. Същите били в степен на
завършеност груб строеж, построени в седеметажна масивна жилищна сграда, с
подземни и надземни гаражи, магазини, складови помещения и офиси, състояща се,
съгласно представените документи, от : един подземен етаж, партерен етаж,
четири жилищни етажа и подпокривен етаж с три нива, със застроена площ от 310.52
кв. м. и с разгърната застроена площ от 2442.00 кв. м., намираща се в гр.
София, Столична община, район Лозенец, ул. „********. Конкретните недвижими
имоти били : апартамент № 1 от 121.26 кв. м., ведно с прилежащото му
избено помещение № 1 и съответни идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот, с
данъчна оценка от 67 601.40 лева ; апартамент № 2 от 121.26 кв. м., ведно с прилежащото му
избено помещение № 2 и съответни идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот,
с данъчна оценка от 67 601.40 лева ; апартамент № 6 от 121.26 кв. м., ведно с прилежащото му
избено помещение № 6 и съответни идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот,
с данъчна оценка от 67 831.00 лева ; апартамент
№ 7 от 67.71 кв. м., ведно с прилежащото му избено помещение № 7 и
съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземления имот, с данъчна оценка от 38 214.00 лева ; апартамент № 8 от 121.26 кв. м., ведно с прилежащото му
избено помещение № 7 и съответни идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот,
с данъчна оценка от 67 827.40 лева ; магазин № 1 от 51.22 кв. м. със съответни идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот,
с данъчна оценка от 38 825.00 лева ; гаражна клетка № 5, със съответни идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, с данъчна
оценка от 13 554.51 лева ; гаражна клетка № 6, със съответни идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, с данъчна
оценка от 13 554.51 лева ; гаражна клетка № 9, със съответни идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, с данъчна
оценка от 7 623.30 лева.
Също на 20.07.2006 г., в качеството
си на управител на „Д.-Д“ ЕООД, П.Б. се разпоредила, като продала на различни
лица, със следните недвижими имоти, собственост на дружеството, находящи се в
жилищната сграда, намираща се на адрес в гр. София, район Лозенец, ул. „********
:
- с нотариален акт № 198, том I, peг. № 3562, дело № 186 от 20.07.2006 г . на нот. Н., „Д.– Д“ ЕООД
продало на „В.Б.1“ ЕООД недвижими имоти : магазин № 2, надземен гараж № 1 и надземен гараж № 2, находящи се в седеметажна масивна жилищна
сграда, намираща се на адрес в гр. София, район Лозенец, ул. „********, за
сумата от 52 580 (петдесет и две хиляди петстотин и осемдесет) лева. Дължимият,
съгласно чл. 51 от ЗКПО (отм.), корпоративен данък върху продажната цена
възлизал на 7 887 лева. Пазарната цена на недвижимите имоти към датата на
извършената покупко - продажба възлизала на 70 304 лева, с дължим корпоративен
данък от 10 546 лева.
- с нотариален акт № 199, том I, peг. № 3563, дело № 187 от 20.07.2006 г. на нот. Н., „Д.– Д“
ЕООД продало на „В.Б.2“ ЕООД недвижими имоти : офис, състоящ се от две нива,
построен на втори и трети надземен етаж, надземен гараж № 3 и надземен гараж № 4, находящи се в седеметажна масивна жилищна
сграда, намираща се на адрес в гр. София, район Лозенец, ул. „********, за
сумата от 225 760 (двеста двадесет и пет хиляди седемстотин и шестдесет) лева.
Дължимият, съгласно чл. 51 от ЗКПО
(отм.), корпоративен данък върху продажната цена възлизал на 33 864 лева.
Пазарната цена на недвижимите имоти
към датата на извършената покупко - продажба възлизала на 293 693 лева, с
дължим корпоративен данък от 44 054 лева.
- с нотариален акт № 200, том I, peг. № 3564, дело № 188 от 20.07.2006 г. на нот. Н., „Д.– Д“ ЕООД
продало на „В.Б.3“ ЕООД недвижими имоти : апартамент № 3 и надземен гараж № 5, находящи се в седеметажна масивна жилищна
сграда, намираща се на адрес в гр. София, район Лозенец, ул. „********, за
сумата от 75 860 (седемдесет и пет хиляди осемстотин и шестдесет) лева. Дължимият, съгласно чл. 51 от ЗКПО
(отм.), корпоративен данък върху продажната цена възлизал на 11 379 лева.
Пазарната цена на недвижимите имоти
към датата на извършената покупко - продажба възлизала на 128 828 лева, с
дължим корпоративен данък от 19 324 лева.
- с нотариален акт № 2, том II, peг. № 3566, дело 190 от 20.07.2006 г. на нот. Н., „Д.–
Д“ ЕООД продало на „В.Б.4“ ЕООД недвижими имоти : апартамент № 4 и подземна гаражна клетка № 1, находящи се в седеметажна масивна жилищна
сграда, намираща се на адрес в гр. София, район Лозенец, ул. „********, за
сумата от 51 000 (петдесет и една хиляди) лева. Дължимият, съгласно чл. 51 от ЗКПО (отм.), корпоративен
данък върху продажната цена възлизал на 7 650 лева. Пазарната цена на недвижимите имоти
към датата на извършената покупко - продажба възлизала на 88 635 лева, с дължим
корпоративен данък от 13 295 лева.
- с нотариален акт № 3, том II, peг. № 3567, дело 191 от 20.07.2006 г. на нот. Н.,
„Д.– Д“ ЕООД продало на „В.Б.5“ ЕООД недвижими имоти : апартамент № 5 и подземна гаражна клетка № 2, находящи се в седеметажна масивна жилищна
сграда, намираща се на адрес в гр. София, район Лозенец, ул. „********ь за
сумата от 79 920 (седемдесет и девет хиляди деветстотин и двадесет) лева.
Дължимият, съгласно чл. 51 от ЗКПО
(отм.), корпоративен данък върху продажната цена възлизал на 11 988 лева.
Пазарната цена на недвижимите имоти
към датата на извършената покупко - продажба възлизала на 135 410 лева, с
дължим корпоративен данък от 20 312 лева.
- с нотариален акт № 4, том II, peг. № 3568, дело 192 от 20.07.2006 г. на нот. Н., „Д.–
Д“ ЕООД продало на „В.Б.6“ ЕООД недвижими имоти : апартамент № 9 и подземна гаражна клетка № 3, находящи се в седеметажна масивна жилищна
сграда, намираща се на адрес в гр. София, район Лозенец, ул. „********, за
сумата от 77 720 (седемдесет и седем хиляди седемстотин и двадесет) лева.
Дължимият, съгласно чл. 51 от ЗКПО (отм.), корпоративен данък върху продажната
цена възлизал на 11 658 лева. Пазарната цена на недвижимите имоти към датата на извършената покупко-продажба
възлизала на 133 764 лева с дължим корпоративен данък от 20 065 лева.
- с нотариален акт № 5, том II, peг. № 3569, дело 193 от 20.07.2006 г. на нот. Н., „Д.–
Д“ ЕООД продало на „В.Б.7“ ЕООД недвижими имоти : апартамент № 11 и подземна гаражна клетка № 4, находящи се в седеметажна масивна жилищна
сграда, намираща се на адрес в гр. София, район Лозенец, ул. „********, за
сумата от 75 960 (седемдесет и пет хиляди деветстотин и шестдесет) лева.
Дължимият, съгласно чл. 51 от ЗКПО (отм.), корпоративен данък върху продажната
цена възлизал на 11 394 лева. Пазарната цена на недвижимите имоти към датата на
извършената покупко - продажба възлизала на 131 793 лева с дължим корпоративен
данък от 19 769 лева.
- с нотариален акт № 6, том II, peг. № 3570, дело 194 от 20.07.2006 г. на нот. Н., „Д.–
Д“ЕООД продало на „В.Б.8“ ЕООД недвижими имоти : мезонет № 10 и подземна гаражна клетка № 7, находящи се в седеметажна масивна жилищна
сграда, намираща се на адрес в гр. София, район Лозенец, ул. „********, за
сумата от 83 600 (осемдесет и три хиляди и шестстотин) лева. Дължимият,
съгласно чл. 51 от ЗКПО (отм.), корпоративен данък върху продажната цена
възлизал на 12 540 лева. Пазарната
цена на недвижимите имоти към датата на извършената покупко-продажба възлизала
на 135 975 лева, с дължим корпоративен данък от 20 396 лева.
- с нотариален акт № 7, том II, peг. № 3571, дело 195 от 20.07.2006 г. на нот. Н., „Д.–
Д“ ЕООД продало на „В.Б.9“ ЕООД недвижими имоти : мезонет № 12 и подземна гаражна клетка № 8, находящи се в седеметажна масивна жилищна
сграда, намираща се на адрес в гр. София, район Лозенец, ул. „********, за
сумата от 98 410 (деветдесет и осем хиляди четиристотин и десет) лева.
Дължимият, съгласно чл. 51 от ЗКПО (отм.), корпоративен данък върху продажната цена
възлизал на 14 761.50 лева. Пазарната цена на недвижимите имоти към датата на
извършената покупко-продажба възлизала на 153 226 лева с дължим корпоративен
данък от 22 984 лева.
- с нотариален акт № 8, том II, peг. № 3572, дело 196 от 20.07.2006 г. на нот. Н., „Д.–
Д“ ЕООД продало на „В.Б.10“ ЕООД недвижими имоти : мезонет № 13 и подземна гаражна клетка № 10, находящи се в седеметажна масивна
жилищна сграда, намираща се на адрес в гр. София, район Лозенец, ул. „********,
за сумата от 101 000 (сто и една хиляди) лева. Дължимият, съгласно чл. 51 от ЗКПО (отм.), корпоративен данък върху продажната цена възлизал на 15 150 лева.
Пазарната цена на недвижимите имоти
към датата на извършената покупко-продажба възлизала на 153 967 лева с дължим
корпоративен данък от 23 095 лева.
Дружествата
„В.Б.1“ ЕООД, „В.Б.2“ ЕООД, „В.Б.3“ ЕООД, „В.Б.4“ ЕООД, „В.Б.5“ ЕООД, „В.Б.6“
ЕООД, „В.Б.7“ ЕООД, „В.Б.8“ ЕООД, „В.Б.9“ ЕООД и „В.Б.10“ ЕООД, били с
едноличен собственик, представляващ и управител св. Т.К., която към този момент
живеела на съпружески начала със св. Д..
По силата на
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, № 9, том II, peг. № 3573, дело 197 от 20.07.2006 г. на нот. Н.,
кредиторът – св. Т.Г.К., предоставила на кредитополучателя „Д.– Д“ ЕООД,
представлявано от П.Г.Б., кредит в размер на 800 000 лева в брой, със срок на
издължаване на кредита до 24.09.2006 г. За обезпечаване на вземането
кредитополучателят учредил договорна ипотека в полза на кредитодателя св. К.,
върху недвижими имоти, придобити с констативен нотариален акт за собственост върху
недвижими имоти, на основание обявен със съдебно решение по гр. д. № 11953/1995 г. на СРС - І ГО, 26-ти състав,
влязло в законна сила на 05.10.2005 г., вписано в Службата по вписванията (СВ)
при Агенция по вписвания (АВ) към Министерство на правосъдието (МП), за
окончателен предварителен договор за учредяване на право на строеж и давностно
владение – в степен на завършеност груб строеж, в построена седеметажна масивна
жилищна сграда, с подземни и надземни гаражи, магазини, складови помещения и
офиси, състояща се, съгласно представените документи от : един подземен етаж,
партерен етаж, четири жилищни етажа и подпокривен етаж с три нива, със
застроена площ от 310.52 кв. м. и с разгърната застроена площ от 2 442 кв. м.,
намираща се в гр. София, Столична община, район Лозенец, ул. „********, а именно : апартамент № 1 от 121.26 кв. м., ведно с прилежащото му
избено помещение № 1 и съответни идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот, с
данъчна оценка от 67 601.40 лева ; апартамент № 2 от 121.26 кв. м., ведно с прилежащото му
избено помещение № 2 и съответни идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот,
с данъчна оценка от 67 601.40 лева ; апартамент № 6 от 121.26 кв. м., ведно с прилежащото му
избено помещение № 6 и съответни идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот,
с данъчна оценка от 67 831 лева ; апартамент № 7 от 67.71 кв. м., ведно с прилежащото му
избено помещение № 7 и съответни идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот,
с данъчна оценка от 38 214 лева ; апартамент № 8 от 121.26 кв. м., ведно с прилежащото му
избено помещение № 7 и съответни идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот,
с данъчна оценка от 67 827.40 лева ; магазин № 1 от 51.22 кв. м., със съответни идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот,
с данъчна оценка от 38 825 лева ; гаражна клетка № 5, със съответни идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, с данъчна
оценка от 13 554.51 лева ; гаражна клетка № 6, със съответни идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, с данъчна оценка
от 13 554.51 лева ; гаражна клетка № 9,
със съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземления имот, с данъчна оценка от 7 623.30 лева.
Междувременно, подс. Д. получила
предложение да открие представителство на чуждо дружество, произвеждащо
катализатори за автомобили, в Р. България. За целта било необходимо да
представлява и управлява търговско дружество с подходящ оборот. На неустановена
по делото дата през първата половина на 2006 г., тя се свързала със св. Д.,
когото познавала от преди и двамата се уточнили да ѝ бъдат прехвърлени
дружествените дялове от „Д.– Д“ ЕООД.
На 24.07.2006 г., бил сключен
договор между П.Г.Б., от една страна, и подс. П.И.Д., от друга, по силата на
който Б. продала на подс. Д. собствените си 50 дяла от по 100 (сто) лева всеки,
на обща стойност 5 000 (пет хиляди) лева от основния дружествен капитал на „Д.–
Д“ ЕООД, за сумата от 5 000 лева. Подписите на страните по договора били
удостоверени нотариално от нот. Н. – вписана под рег. № 142 в регистъра на Нотариалната камара.
С решение № 8 от 26.07.2006 г. по ф. д. № 23077/1991 г. по описа на СГС – ФО, били
вписани промени по партидата на дружеството „Д.– Д“ ЕООД, а именно :
прехвърляне на всичките 50 дружествени дяла от капитала на дружеството от П.Г.Б.
на П.И.Д. ; заличаване като едноличен собственик на капитала и управител П.Г.Б.
; вписване като едноличен собственик на капитала и управител П.И.Д.; промяна на
седалището и адреса на управление в гр. София, район „Надежда“, ул. „********;
промяна на наименованието от „Д.– Д“ ЕООД на „А. Б.“ ЕООД. Дружеството се
представлявало и управлявало от подс. Д.. Вписан бил и нов дружествен акт.
По делото не се установява при
сключване на договора за покупко -продажба на дружествените дялове на „Д.– Д“
ЕООД или по-късно подсъдимата да е била уведомена за извършените от Б. продажби
на недвижими имоти на 20.07.2006 г. Не се установява документацията на
дружеството да е била предадена на подс. Д.. Същата, обаче, била информирана за
ипотекираните недвижими имоти – собственост на дружеството, в полза на
ипотекарния кредитор св. К..
На 31.07.2006 г., в качеството си на
управител на „А. Б.“ ЕООД подс. Д. се разпоредила, като продала на различни
лица, със следните недвижими имоти, собственост на „А. Б.“ ЕООД, находящи се в
жилищна сграда, намираща се на адрес в гр. София, район Лозенец, ул. „******** :
- с нотариален акт № 22, том II, peг. № 3741, дело 208 от 31.07.2006 г. на нот. Н., „А.
Б.“ ЕООД продало на „В.А.“ ЕООД недвижими имоти – апартамент № 6 и гаражна клетка № 6, находящи се в седеметажна масивна жилищна
сграда, намираща се на адрес в гр. София, район Лозенец, ул. „********, за
сумата от 1 000 (хиляда) лева. Дължимият, съгласно чл. 51 от ЗКПО (отм.), корпоративен данък върху
продажната цена възлизал на 150 лева. Пазарната цена на недвижимите имоти към
датата на извършената покупко-продажба възлизала на 135 475 лева, с дължим
корпоративен данък от 20 321 лева ;
- с нотариален акт № 23, том II, peг. № 3742, дело 209 от 31.07.2006 г. на нот. Н., „А.
Б.“ ЕООД продало на „Т.К.“ ЕООД недвижими имоти – апартамент № 2 и гаражна клетка № 5, находящи се в седеметажна масивна жилищна
сграда, намираща се на адрес в гр. София, район Лозенец, ул. „********, за сумата
от 1 000 (хиляда) лева. Дължимият,
съгласно чл. 51 от ЗКПО (отм.), корпоративен данък върху продажната цена
възлизал на 150 лева. Пазарната цена на недвижимите имоти към датата на
извършената покупко-продажба възлизала на 134 320 лева, с дължим корпоративен
данък от 20 148 лева ;
- с
нотариален акт № 24, том II, peг. № 3743, дело 210 от 31.07.2006 г. на нот. Н.,
„А. Б.“ ЕООД продало на „С.Б.“ ЕООД недвижим имот – магазин № 1, находящ се в
седеметажна масивна жилищна сграда, намираща се на адрес в гр. София, район
Лозенец, ул. „********, за сумата от 1 000 (хиляда) лева. Дължимият, съгласно чл. 51 от ЗКПО
(отм.), корпоративен данък върху продажната цена възлизал на 150 лева. Пазарната
цена на недвижимите имоти към датата на извършената покупко-продажба възлизала
на 50 744 лева, с дължим корпоративен данък от 7 612 лева ;
- с
нотариален акт № 25, том II, peг. № 3744, дело 211 от 31.07.2006 г. на нот. Н.,
„А. Б.“ ЕООД продало на „С.Б.“ ЕООД недвижим имот – апартамент № 1, ведно с прилежащо избено помещение № 1, находящи се в седеметажна масивна жилищна
сграда, намираща се на адрес в гр. София, район Лозенец, ул. „********, за
сумата от 1 000 (хиляда) лева. Дължимият, съгласно чл. 51 от ЗКПО (отм.), корпоративен данък върху продажната
цена възлизал на 150 лева. Пазарната цена на недвижимите имоти към датата на
извършената покупко-продажба възлизала на 116 990 лева, с дължим корпоративен
данък от 17 549 лева ;
- с
нотариален акт № 26, том II, peг. № 3745, дело 212 от 31.07.2006 г. на нот. Н.,
„А. Б.“ ЕООД продало на „М.К.“ ЕООД недвижими имоти – апартамент № 8 и гаражна клетка № 9, находящи се в седеметажна масивна жилищна
сграда, намираща се на адрес в гр. София, район Лозенец, ул. „********, за
сумата от 1 000 (хиляда) лева. Дължимият, съгласно чл. 51 от ЗКПО (отм.), корпоративен данък върху продажната
цена възлизал на 150 лева. Пазарната цена на недвижимите имоти към датата на
извършената покупко-продажба възлизала на 135 413 лева, с дължим корпоративен
данък от 20 312 лева ;
- с
нотариален акт № 26, том II, peг. № 3745, дело 212 от 31.07.2006 г. на нот. Н.,
„А. Б.“ ЕООД продало на „П.Р.“ ЕООД недвижими имоти – апартамент № 7, ведно с избено помещение № 7, находящи се в седеметажна масивна жилищна
сграда, намираща се на адрес в гр. София, район Лозенец, ул. „********, за
сумата от 1 000 (хиляда) лева. Дължимият, съгласно чл. 51 от ЗКПО (отм.), корпоративен данък върху продажната
цена възлизал на 150 лева. Пазарната цена на недвижимите имоти към датата на
извършената покупко-продажба възлизала на 71 250.00 лева, с дължим корпоративен
данък от 10 687 лева.
Дружествата „В.А.“ ЕООД, „Т.К.“
ЕООД, „С.Б.“ ЕООД, „С.Б.“ ЕООД, „М.К.“ ЕООД и „П.Р.“ ЕООД били с едноличен собственик,
представляващ и управляващ, Б.В.М.(починал).
Към м. 07. 2006 г. бил в сила Закона
за корпоративното подоходно облагане (отм., ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г., в
сила от 1.01.2007 г.). Съгласно чл. 51, ал. 1 от закона (ред., ДВ, бр. 119 от
2002 г., доп., бр. 109 от 2003 г.), „Годишната
облагаема печалба (загуба), дължимият годишен корпоративен данък и всички други
алтернативни корпоративни данъци и данъци, удържани при източника, се
установяват по реда на този закон и се посочват в левове в данъчна декларация
по образец, утвърден от М.НА Ф.. В данъчната декларация се посочва задължението
за извършване на финансов одит съгласно Закона за счетоводството и корекциите
по чл. 29 и 29б.“. Съгласно ал. 2 (изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 119
от 2002 г., изм., бр. 107 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г.) на същия законов
текст, „Данъчната декларация се подава от
данъчно задължените лица в териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите по регистрация до 31 март на следващата календарна година. Данъчна
декларация подават и лицата, които не извършват стопанска дейност или подлежат
на облагане с окончателен годишен (патентен) данък, когато дължат данъци при
източника. Заедно с годишната данъчна декларация се представя годишният
финансов отчет, включително приложенията към него. Предприятията, чиито годишни
финансови отчети подлежат на задължителен финансов одит съгласно Закона за счетоводството,
подават и копие от доклада по Закона за независимия финансов одит. Ако
независимият финансов одит не е завършил до 31 март, одиторският доклад се
подава допълнително, но не по-късно от един месец от датата на доклада заедно с
копие от годишния финансов отчет, заверен от регистриран одитор.“.
Към този период дължимият
корпоративен данък възлизал на 15 % от облагаемата печалба (чл. 44, ал. 1 от ЗКПО (отм.) – „Корпоративният данък е в размер 15 на сто“.).
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗКПО (отм.),
подс. Д. имала задължение, в качеството ѝ на управляващ и представляващ „А.
Б.“ ЕООД, да подаде пред ТД на НАП - София годишна данъчна декларация за дължим
от дружеството годишен корпоративен данък за данъчен период 2006 г., в срок от
01.01.2007 г. до 31.03.2007 г. В посочения в закона срок, дружеството „А. Б.“
ЕООД не подало годишна данъчна декларация по чл. 51, ал. 2 от ЗКПО (отм.) за
финансовата 2006 г., годишен финансов отчет и приложения към него.
Осъществените продажби на недвижими имоти през отчетната 2006 г. не били
отразени като приход и не намерили отражение при определяне на облагаемата
печалба на дружеството. Това било установено при извършената финансова ревизия
на дружеството от св. И.И. и св. С. Матеева, резултатите от която били отразени
в ревизионен доклад № 908660/19.02.2010
г. и ревизионен акт №
**********/03.05.2010 г., по отношение на „А. Б.“ ЕООД.
Следствие извършената финансова
ревизия било констатирано, че приходите на „А. Б.“ ЕООД (предишно наименование „Д.–
Д“ ЕООД) от продажба на недвижими имоти през 2006 г. възлизали на 927 810
(деветстотин двадесет и седем хиляди осемстотин и десет) лева. Дължимият от
дружеството корпоративен данък за 2006 г. бил в размер на 139 171.50 лева (сто
тридесет и девет хиляди сто седемдесет и един лева и петдесет стотинки).
Приходите на „А. Б.“ ЕООД от продажба
на недвижими имоти, извършени от подс. Д. на 31.07.2006 г., възлизали на 6000
(шест хиляди) лева. Дължимият от дружеството корпоративен данък върху
печалбата, реализирана чрез тези продажби, бил в размер на 900 (деветстотин)
лева.
Подс. П.И.Д. е родена на *** г., в
гр. Ивайловград, българка, български гражданин, омъжена, със средно
образование, , живуща ***, ж. к. „********ЕГН **********.
Същата е неосъждана към
инкриминирания период, а впоследствие е осъждана.
По
доказателствата
Описаната фактическа обстановка
съдът прие за установена по категоричен и безспорен начин от събраните в хода
на съдебното производство доказателства, закрепени в писмените доказателства и
гласните и писмени доказателствени средства и способи на доказване - експертизи,
а именно : показанията на
свидетелите И.Г.И. (л. 186/гръб – л. 189 от съдебното производство, включително
и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК
показания на свидетеля, депозирани в хода на досъдебното производство – т. I,
л. 81 от същото), С.М.М. (л. 189/гръб – л. 191/гръб от съдебното производство,
включително и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК показания на свидетеля, депозирани в хода на досъдебното производство – т. I, л. 82 от същото), Т.Г.К.
(л. 272 – л. 272/гръб от съдебното производство), Д.С. Д.(л. 273 – л. 277/гръб
и л. 289 от съдебното производство, включително и частично приобщените по реда
на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК показания на свидетеля,
депозирани в хода на досъдебното производство – т. I, л. 86/гръб от същото), обясненията на подс. Д. (л. 189, л.
191/гръб – л. 192 и л. 289 – л. 291/гръб от съдебното производство) ; писмени доказателствени средства и писмени доказателства – писмо от
Агенция по вписванията, Служба по вписванията, изх. № 283/10.03.2014 г., ведно с приложени към
него заверени електрофотографски (ксерографски) копия на съдебни решения по ф.
д. № 23077/1991 г. по описа на СГС – ФО
и удостоверение за актуално състояние на „А. Б.“ ЕООД (т. ІІ, л. 142 – л. 166
от досъдебното производство), писмо от Агенция по вписванията, изх. № 1252/19.09.2011 г., ведно с приложени към
него заверени електрофотографски (ксерографски) копия на заявление от подс. Д.
до СГС – ФО за вписване на промени по партидата на дружеството „Д.– Д“ ЕООД и
договор за продажба на дружествени дялове от 24.07.2005 г. (т. ІІ, л. 2 – л. 4
от досъдебното производство), справка по ф. д. № 23077/19991 г. (т. ІІ, л. 7 от досъдебното
производство), справка от Служба по вписванията по партидата на „А. Б.“ ЕООД (т.
ІІ, л. 97 – л. 108 и т. ІV, л. 2 – л. 19 от досъдебното производство), решение
от 30.09.1999 г., постановено по гр. д. № 11953/1995 г. по описа на СРС - І ГО, 26-ти
състав (т. ІV, л. 145 – л. 151 от досъдебното производство), заверени
електрофотографски (ксерографски) копия на разрешение за строеж № 182 от 13.10.1993 г., издадено от СОС,
управление „Архитектура и градоустройство“ (л. 177 от съдебното производство),
предварителен договор от 12.04.1993 г., за учредяване право на строеж (л. 178 –
л. 180 от съдебното производство) и писмо от Столична РДНСК до Д.В.С. и П.И.Д.
(л. 181 – л. 182 от съдебното производство), незаверени електрофотографски
(ксерографски) копия на : констативен нотариален акт за собственост върху
недвижими имоти, изградени в груб строеж № 197, том І, рег. № 3561, дело № 185 от 20.07.2006 г. на нот. Н. (т. ІV, л. 20
– л. 28 от досъдебното производство), нотариален акт за продажба на недвижими
имоти, изградени в груб строеж № 198,
том I, peг. № 3562, дело № 186 от 20.07.2006 г. на нот. Н. (т. ІV, л.
29 – л. 34 от досъдебното производство), нотариален акт за продажба на
недвижими имоти, изградени в груб строеж № 199, том I, peг. № 3563, дело № 187 от 20.07.2006 г. на нот. Н. (т. ІV, л.
35 – л. 41 от досъдебното производство), нотариален акт за продажба на
недвижими имоти, изградени в груб строеж № 200, том I, peг. № 3564, дело № 188 от 20.07.2006 г. на нот. Н. (т. ІV, л.
42 – л. 47 от досъдебното производство), нотариален акт за продажба на недвижими имоти,
изградени в груб строеж № 2, том II, peг. № 3566, дело 190 от 20.07.2006 г. на
нот. Н. (т. ІV, л. 48 – л. 53 от досъдебното производство), нотариален акт за
продажба на недвижими имоти, изградени в груб строеж № 3, том II, per. N 3567, дело 191 от 20.07.2006 г. на нот. Н.
(т. ІV, л. 54 – л. 59 от досъдебното производство), нотариален акт за продажба
на недвижими имоти, изградени в груб строеж № 4, том II, peг. № 3568, дело 192 от 20.07.2006 г. на нот. Н.
(т. ІV, л. 60 – л. 65 от досъдебното производство), нотариален акт за продажба на недвижими
имоти, изградени в груб строеж № 5, том
II, peг. № 3569, дело 193 от 20.07.2006
г. на нот. Н. (т. ІV, л. 66 – л. 71 от досъдебното производство), нотариален акт
за продажба на недвижими имоти, изградени в груб строеж № 6, том II, peг. № 3570, дело 194 от 20.07.2006 г. на нот. Н.
(т. ІV, л. 72 – л. 77 от досъдебното производство), нотариален акт за продажба
на недвижими имоти, изградени в груб строеж № 7, том II, peг. № 3571, дело 195 от 20.07.2006 г. на нот. Н.
(т. ІV, л. 78 – л. 83 от досъдебното производство), нотариален акт за продажба
на недвижими имоти, изградени в груб строеж № 8, том II, peг. № 3572, дело 196 от 20.07.2006 г. на нот. Н.
(т. ІV, л. 84 – л. 89 от досъдебното производство), нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 9, том ІІ, рег. № 3573, дело № 197 от 20.07.2006 г. на нот. Н. (т. ІV, л.
90 – л. 99 от досъдебното производство), нотариален акт за продажба на
недвижими имоти, изградени в груб строеж № 22, том II, peг. № 3741, дело 208 от 31.07.2006 г. на нот. Н.
(т. ІV, л. 100 – л. 105 от досъдебното производство), нотариален акт за
продажба на недвижими имоти, изградени в груб строеж № 23, том II, peг. № 3742, дело 209 от 31.07.2006 г. на нот. Н. (т.
ІV, л. 112 – л. 117 от досъдебното производство), нотариален акт за продажба на
недвижими имоти, изградени в груб строеж № 24, том II, peг. № 3743, дело 210 от 31.07.2006 г. на нот. Н.
(т. ІV, л. 118 – л. 122 от досъдебното производство), нотариален акт за
продажба на недвижими имоти, изградени в груб строеж № 25, том II, peг. № 3744, дело 211 от 31.07.2006 г. на нот. Н.
(т. ІV, л. 128 – л. 133 от досъдебното производство), нотариален акт за
продажба на недвижими имоти, изградени в груб строеж № 26, том II, peг. № 3745, дело 212 от 31.07.2006 г. на нот. Н.
(т. ІV, л. 134 – л. 139 от досъдебното производство), нотариален акт за
продажба на недвижими имоти, изградени в груб строеж № 27, том II, peг. № 3756, дело 213 от 31.07.2006 г. на нот. Н.
(т. ІV, л. 140 – л. 144 от досъдебното производство) ; писмо от ТД на НАП –
София, офис „Надежда“, изх. №
13-44-00-1679/21.10.2013 г. (т. ІІ, л. 140 от досъдебното производство), писмо
от ТД на НАП – София, офис „Надежда“, изх. № 13-58-00-4/07.03.2014 г. (т. ІІ, л. 168 от
досъдебното производство), ревизионен акт № **********/10.02.2010 г. и ревизионен доклад
№ 906096/12.01.2010 г., по отношение на
„Т.К.“ ЕООД (т. VІІ от досъдебното производство), ревизионен акт № **********/10.02.2010 г. и ревизионен доклад
№ 907012/12.01.2010 г., по отношение на
„С.Б.“ ЕООД (т. VІІІ от досъдебното производство), ревизионен акт № **********/05.02.2010 г. и ревизионен доклад
№ 908584/13.01.2010 г., по отношение на
„С.Б.“ ЕООД (т. ІХ от досъдебното производство), ревизионен акт № **********/05.02.2010 г. и ревизионен доклад
№ 907765/15.01.2010 г., по отношение на
„П.Р.“ ЕООД (т. Х от досъдебното производство), ревизионен акт № **********/ 25.01.2010 г. и ревизионен
доклад № 906827/08.01.2010 г., по
отношение на „М.К.“ ЕООД (т. ХІ от досъдебното производство), ревизионен акт № **********/11.01.2010 г. и ревизионен доклад
№ 906964/10.12.2009 г., по отношение на
„В.Б.10“ ЕООД (т. ХІІ, л. 1 – л. 18 от досъдебното производство), ревизионен
акт № **********/05.02.2010 г. и
ревизионен доклад № 907044/14.01.2010 г.,
по отношение на „В.Б.9“ ЕООД (т. ХІІ, л. 19 – л. 53 от досъдебното
производство), ревизионен акт №
**********/01.02.2010 г. и ревизионен доклад № 907706/06.01.2010 г. ,по отношение на „В.Б.8“
ЕООД (т. ХІІ, л. 54 – л. 77 от досъдебното производство), ревизионен акт № **********/29.12.2010 г. и ревизионен доклад
№ 907073/01.12.2009 г., по отношение на
„В.Б.7“ ЕООД (т. ХІІ, л. 78 – л. 100 от досъдебното производство), ревизионен
акт № **********/15.02.2010 г. и
ревизионен доклад № 907836/18.01.2010 г.,
по отношение на „В.Б.6“ ЕООД (т. ХІІ, л. 102 – л. 130 от досъдебното
производство), ревизионен акт №
**********/18.01.2010 г. и ревизионен доклад № 907145/19.12.2009 г., по отношение на „В.Б.5“
ЕООД (т. ХІІ, л. 132 – л. 145 от досъдебното производство), ревизионен акт № **********/23.11.2009 г. и ревизионен доклад
№ 907016/05.11.2009 г., по отношение на
„В.Б.4“ ЕООД (т. ХІІ, л. 147 – л. 168 от досъдебното производство), ревизионен
акт № **********/08.03.2010 г. и
ревизионен доклад № 908636/18.01.2010 г.,
по отношение на „В.Б.3“ ЕООД (т. ХІІ, л. 170 – л. 190 от досъдебното
производство), ревизионен акт №
**********/06.01.2010 г. и ревизионен доклад № 907685/08.12.2009 г., по отношение на „В.Б.2“
ЕООД (т. ХІІ, л. 191 – л. 214 от досъдебното производство), ревизионен акт № **********/07.12.2009 г. и ревизионен доклад
№ 906042/13.11.2009 г., по отношение на
„В.Б.1“ ЕООД (т. ХІІ, л. 216 – л. 233 от досъдебното производство), ревизионен
акт № **********/03.05.2010 г. и
ревизионен доклад № 908660/19.02.2010 г.
по отношение на „А. Б.“ ЕООД, ведно с приложения към него (т. ІІІ, т. VІ и т. ХІІІ
от досъдебното производство), ревизионен акт № **********/03.02.2010 г. и ревизионен доклад
№ 907793/11.01.2010 г., по отношение на
„В.А.“ ЕООД, ведно с приложения към него (т. ХІV от досъдебното производство), писмо
от Министерство на инвестиционното проектиране - ДНСК, изх. № СО-1025-03-695/18.06.2014 г. (т. ІІ, л. 173
– л. 174 от досъдебното производство), писма от банкови институции, относно
открити банкови сметки и банкови касети на името на П.И.Д. и „А. Б.“ ЕООД (т.
ІІ, л. 42, л. 43, л. 44, л. 45, л. 46, л. 47, л. 48, л. 49, л. 50, л. 51, л. 54,
л. 55,л. 56, л. 60, л. 62, л. 63, л. 64,
- 66, л. 67, л. 68, л. 71, л. 88, л. 90 – л. 92, л. 94 – л. 95, л. 110 –
л. 128 от досъдебното производство), писма от банкови институции, относно
открити банкови сметки и/или наети банкови касети на името на П.И.Д. (л. 70, л.
74, л. 80, л. 82, л. 84, л. 90, л. 93, л. 96, л. 101, л. 103, л. 110, л. 113,
л. 118/гръб, л. 121, л. 124, л. 127, л. 132, л. 134, л. 136, л. 139 от
съдебното производство), справка от Агенцията по вписванията, относно
вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на П.И.Д. (л. 141 – л. 142
от съдебното производство), писмо от ТД на НАП – София, относно подадена ГДД за
2016 г. от П.И.Д. (л. 144 от съдебното производство), справка от О „ПП” – СДВР,
относно регистрирани на П.И.Д. МПС (л. 147 – л. 148 от съдебното производство),
справка за съдимост на подсъдимата (л. 19 – л. 20 от съдебното производство) ; способи на доказване – заключенията на
назначените и приети счетоводно - икономическа експертиза (т. І, л. 96 – л. 102
от досъдебното производство), съдебно – оценителна експертиза (т. І, л. 106 –
л. 130 от досъдебното производство), съдебно – психиатрична експертиза, по
отношение на П.Г.Б. (т. І, л. 134 – л. 142 от досъдебното производство) и
графическа експертиза № 612-Е/2015 г.
(т. І, л. 148 – л. 154 от досъдебното производство).
В посочената доказателствена съвкупност
не фигурират писмени доказателства, гласни и писмени доказателствени средства и
способи на доказване, които да не са относими към предмета на доказване по
наказателното производство.
Събраните и проверени в хода на
съдебното производство доказателства, изводими от посочените по-горе гласни и
писмени доказателствени средства и писмени доказателства, включително и
приобщените по предвидения за това процесуален ред от досъдебната фаза на
процеса, както и от способите на доказване – експертизи, подкрепят безспорно
изложената фактическа обстановка.
Така, настоящият съдебен състав кредитира
изцяло показанията на свидетелите И.И. и С.М., снети в хода на съдебното
следствие, като намира, че същите са депозирани обективно, безпристрастно и
добросъвестно и кореспондират с писмените доказателствени средства, приобщени
по делото, а именно ревизионен
акт № **********/03.05.2010 г. и
ревизионен доклад № 908660/19.02.2010 г.,
по отношение на „А. Б.“ ЕООД, ведно с приложенията към него (т. ІІІ, т. VІ и т.
ХІІІ от досъдебното производство). Показанията на тези свидетели са напълно
единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви в основната си част,
поради което и съдът не намира основание да не ги кредитира. Действително,
установява се, че свидетелите не са в състояние да пресъздадат пред съда своите
възприятия, относно ревизирания от същите период в дейността на „А. Б.“ ЕООД,
но това добре се обяснява с изминалия сравнително продължителен период от време
между периода на възприемане на фактите и обстоятелствата, за които свидетелите
дават показания – февруари – май 2010 г., и датата на разпита им пред съда –
22.06.2017 г., както и с обстоятелството, че във връзка с изпълнение на
служебните си задължения свидетелите извършват ежедневно сходни дейности,
поради което е напълно възможно да не могат да възпроизведат в пълнота и цялост
възприятията си, относими към извършена данъчна проверка близо седем години
по-рано. Констатираните непълноти в показанията им бяха преодолени чрез
приобщаване на показанията на тези свидетели, депозирани в хода на досъдебното
производство, като същите по никакъв начин не разколебаха извода за пълна
кредитируемост на показанията им, снети пред СГС. Въз основа на показанията на
тези свидетели, отразеното в ревизионния доклад и ревизионния акт, обективиращи
резултатите от извършената ревизия на „А. Б.“ ЕООД и заключението на
назначената и изготвена съдебно – икономическа експертиза, която съдът прецени,
че следва изцяло да кредитира, като обективно, компетентно, изчерпателно и
относимо към предмета на доказване, съдът установи фактите и обстоятелствата,
свързани със задължението на дружеството да декларира дължим корпоративен данък
за 2006 г., в размер на 139 171.50 лева, както и бездействието на подсъдимата,
в качеството ѝ на управляващ и представляващ дружеството, по отношение на
законовото ѝ задължение, произтичащо от императивната законова разпоредба
на чл. 51 от ЗКПО (отм.).
Съдът намира, също така, че няма
пречка да кредитира с доверие и показанията на св. Т.К., като прецени, че
същите в основни линии – по отношение на интересуващите производството факти и
обстоятелства, кореспондират по несъмнен и категоричен начин с показанията на
св. Д.– досежно съвместното им съжителство към инкриминирания период от време,
отпуснатия ипотечен кредит от св. К. на „Д.– Д“ ЕООД и извършените покупко –
продажби на имоти в сградата, находяща се в гр. София, ул. „********, както и с
приобщените писмени доказателствени средства. Последните конкретно са :
нотариален акт за продажба на недвижими имоти, изградени в груб строеж № 198, том I, peг. № 3562, дело № 186 от 20.07.2006 г. на нот. Н. (т. ІV, л.
29 – л. 34 от досъдебното производство), нотариален акт за продажба на
недвижими имоти, изградени в груб строеж № 199, том I, peг. № 3563, дело № 187 от 20.07.2006 г. на нот. Н. (т. ІV, л.
35 – л. 41 от досъдебното производство), нотариален акт за продажба на
недвижими имоти, изградени в груб строеж № 200, том I, peг. № 3564, дело № 188 от 20.07.2006 г. на нот. Н. (т. ІV, л.
42 – л. 47 от досъдебното производство),
нотариален акт за продажба на недвижими имоти, изградени в груб строеж № 2, том II, peг. № 3566, дело 190 от 20.07.2006 г. на нот. Н.
(т. ІV, л. 48 – л. 53 от досъдебното производство), нотариален акт за продажба
на недвижими имоти, изградени в груб строеж № 3, том II, per. N 3567, дело 191 от 20.07.2006 г. на нот. Н.
(т. ІV, л. 54 – л. 59 от досъдебното производство), нотариален акт за продажба
на недвижими имоти, изградени в груб строеж № 4, том II, peг. № 3568, дело 192 от 20.07.2006 г. на нот. Н.
(т. ІІ, л. 60 – л. 65 от досъдебното производство), нотариален акт за продажба на недвижими
имоти, изградени в груб строеж № 5, том
II, peг. № 3569, дело 193 от 20.07.2006
г. на нот. Н. (т. ІV, л. 66 – л. 71 от досъдебното производство), нотариален
акт за продажба на недвижими имоти, изградени в груб строеж № 6, том II, peг. № 3570, дело 194 от 20.07.2006 г. на нот. Н.
(т. ІV, л. 72 – л. 77 от досъдебното производство), нотариален акт за продажба
на недвижими имоти, изградени в груб строеж № 7, том II, peг. № 3571, дело 195 от 20.07.2006 г. на нот. Н.
(т. ІV, л. 78 – л. 83 от досъдебното производство), нотариален акт за продажба
на недвижими имоти, изградени в груб строеж № 8, том II, peг. № 3572, дело 196 от 20.07.2006 г. на нот. Н.
(т. ІІ, л. 84 – л. 89 от досъдебното производство), нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 9, том ІІ, рег. № 3573, дело № 197 от 20.07.2006 г. на нот. Н. (т. ІV, л.
90 – л. 99 от досъдебното производство). Прави впечатление, че св. К. също не е
в състояние да възпроизведе пред съда редица факти и обстоятелства, относими
към предмета на доказване, но, според съда, това добре се обяснява, от една
страна, с изминалия изключително продължителен период от време между периода на
възприемане на фактите и обстоятелствата, за които свидетелката дава показания
– 20.07.2006 г., и датата на разпита и пред съда – 18.12.2017 г., а от друга –
с обстоятелството, че основно дейността на „Д.– Д“ ЕООД се е осъществявала от
св. Д., като същият е бил инициатор на осъществените сделки между това
дружество и дружествата, управлявани от св. К. и в този смисъл последната само
номинално е управлявала и представлявала дружествата с общо наименование „В.Б.“
ЕООД. Въпреки това, показанията на тази свидетелка, в контекста на събраните и
посочени по-горе писмени доказателствени средства, послужиха на съда за
формиране на изводите му досежно извършените сделки между „Д.– Д“ ЕООД и дружествата
с общо наименование „В.Б.“ ЕООД, обективирани в приложените и приети като
доказателствени средства по делото, нотариални актове.
От особено съществено значение за
изясняване на обективната истина по делото се яви анализът на показанията на
св. Д. Д.. Настоящият съдебен състав намира, че въпреки че дава показания
относно факти и обстоятелства, отдалечени във времето – визирайки
взаимоотношенията на „Д.– Д“ с праводателите на право на строеж в имота,
находящ се в гр. София, ул. „********, датирани към 1993 г., взаимоотношенията
на „Д.– Д“ ЕООД с дружествата с общо наименование „В.Б.“ ЕООД, датирани към
20.07.2006 г. и тези между св. Д.и подс. Д., свидетелят има добре запазен
спомен за фактите и обстоятелствата, за които свидетелства. Показанията му са в
основни линии единни, еднопосочни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с
доказателствената съвкупност, поради което и бяха кредитирани от съда и
поставени в основата на изводите му по фактите, наред с обясненията на
подсъдимото лице. По-конкретно, показанията му досежно взаимоотношенията на „Д.–
Д“ с праводателите на право на строеж в имота, находящ се в гр. София, ул. „********,
напълно кореспондират и се подкрепят от събраните по делото писмени
доказателствени средства и в частност от предварителен договор от 12.04.1993 г.,
за учредяване право на строеж (л. 178 – л. 180 от съдебното производство),
решение от 30.09.1999 г., постановено по гр. д. № 11953/1995 г. по описа на СРС - І ГО, 26-ти
състав (т. ІV, л. 145 – л. 151 от досъдебното производство) и разрешение за
строеж № 182 от 13.10.1993 г., издадено
от СОС, управление „Архитектура и градоустройство“ (л. 177 от съдебното
производство), а тези относно извършените сделки от „Д.– Д“ ЕООД и „А. Б.“ ЕООД
с имоти, собственост на дружеството – с показанията на св. К. и отразеното в
надлежно съставените нотариални актове от нот. Н. (т. ІV от досъдебното
производство). Показанията на св. Д., досежно взаимоотношенията му с подс. Д. и
причината, поради която същата изявила желание да придобие дружествените дялове
от „Д.– Д“ ЕООД, напълно кореспондират с изложеното в обясненията на
подсъдимото лице, поради което и предвид обстоятелството, че не се оборват от
останалите, събрани по делото, доказателствени средства, бяха кредитирани с
доверие от съда и залегнаха в основата на изводите му по фактите. За пълнота,
настоящият съдебен състав дължи да посочи, че е налице противоречие между
показанията на св. Д., депозирани на 18.12.2017 г. и на 16.01.2018 г., досежно
периода на местопребиваването му в Р. Италия. По отношение на това
обстоятелство, съдът кредитира показанията на свидетеля, депозирани на
16.01.2018 г., доколкото кореспондират със съобщената пред съда дата на раждане
на едно от децата на свидетеля, а като причина за констатираното несъответствие
съдът прецени изминалия продължителен период от време между датата на
възприемане на фактите и обстоятелствата, за които свидетелят дава показания, и
тази на разпита му пред съда. Предвид обстоятелството, че в нито една своя част
показанията на св. Д.не се оборват или разколебават от останалите, събрани по
делото доказателствени средства, от което се налага единствено възможния извод,
че пред съда този свидетел депозира обективно, безпристрастно и добросъвестно
показания, които могат да се ползват от съда при формиране на изводите му по
фактите, СГС кредитира и показанията му в частта им, в която свидетелят сочи,
че документацията, водена от „Д.– Д“ ЕООД, по отношение на извършените
покупко-продажби на имоти преди 24.07.2006 г., а именно на 20.07.2006 г., не е
била предоставена на подсъдимата. Така, св. Д.сочи : „Продадох дружеството, както е отбелязано в търговския закон, ако не е
отбелязано друго, в самия договор за продажба на дялове, за съжаление тогава не
успяхме да предадем, майка ми не е предала документацията, тя беше доста
обемиста… така и не остана време. Ако е проверявала в агенцията по вписвания, в
Имотния регистър, г-жа Д. би трябвало да е знаела, че преди да ѝ се
прехвърли дружеството, тези апартаменти са продадени. Ако не е проверявала –
няма откъде да знае... Категоричен съм, че не са предавани документи на Д. за
продажбата на тези имоти от „В.1“ до „В.10“. В противен случай щях да имам
приемо – предавателен протокол, в който да е описано всичко това, което е
предадено. Сигурен съм, че майка ми не ѝ е казала за тези продажби, тъй
като заедно бяхме при продажбата.“ (л. 274 – л. 274/гръб от съдебното
производство). В тази насока са и твърденията на подсъдимата – „В СДВР разбрах за другите имоти, които не
сам продала, т.е. 2016 – 2017 г., когато съм разпитвана по това дело… Никога не
ми е била предавана документацията на дружеството по простата причина, …, много
скоро след това се яви тази госпожа, аз помислих, че няма да работя с тази
фирма и не съм изискала такава документация. Просто дори, както Ви казах,
предложих на господин Д. Д.да му върна дружеството, защото не исках разправии с
въпросната Д. и затова не съм и изискала въпросната документация“ (л. 291
от съдебното производство), които съдът, в мнозинството си, изцяло кредитира с
доверие, по съображения, че намират пълна и категорична доказателствена опора в
показанията на св. Д..
Настоящият съдебен състав подложи на
особено внимателен и задълбочен анализ обясненията на подсъдимото лице – П.Д.,
снети в хода на съдебното производство, като съобрази, че, от една страна,
същите са важен източник на доказателствено релевантни факти, а от друга – са
основно средство за защита на подсъдимата по повдигнатото ѝ обвинение.
Въз основа на анализа на обясненията и съпоставката с останалите, събрани по
делото, гласни и писмени доказателствени средства, мнозинството на съдебния състав
прецени, че в основни линии следва да кредитира същите, като единни, вътрешно
непротиворечиви и кореспондиращи с останалите, събрани по делото,
доказателствени източници. Няма основание да бъдат дискредитирани обясненията
на подсъдимата, касателно повода, по който изявила желание да закупи
дружеството „Д.– Д“ ЕООД, тъй като същите кореспондират по несъмнен начин със
съобщеното от св. Д.. Логични и житейски убедителни, в контекста на приложените
по делото писмени доказателствени средства и в частност – нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека от 20.07.2006 г., в полза на св. Т.К., са
обясненията на подсъдимата, досежно причините да извърши продажбата на
недвижимите имоти, собственост на дружеството, на шест дружества, управлявани
от Б.М.(починал). Изцяло кореспондиращи с писмените доказателствени средства са
и обясненията и относно продажната цена на недвижимите имоти, уговорена с М.. Вярно
е, че уговорената между страните продажна цена на имотите е била твърде
занижена, с оглед пазарната им стойност (вж. заключението на назначената и
изготвена съдебно – оценителна експертиза), но, от една страна, това е въпрос
на договорна свобода между стопанските субекти, а от друга – при липса на
законово ограничение за продажба на посочената цена към 2006 г. и при липса на
доказателства за това имотите да са продадени на по-висока от посочената в
нотариалните актове цена, съдът няма основание да се съмнява в обясненията на
свидетелката, че именно това е цената, получена срещу продажба на имотите. Съдът
прие в мнозинството си, че няма основание да не кредитира и съобщеното от подс.
Д., относно взаимоотношенията и с Д.С., въпреки невъзможността да призове и
разпита С. в процесуалното качество на свидетел, тъй като в същия смисъл са и
твърденията на св. Д.. Действително, предвид невъзможността С. да бъде
призована за разпит, в процесуалното качество на свидетел, въпреки положените
за това множество и продължителни усилия на съда, не е възможно да се извърши
проверка на обясненията на подсъдимото лице, по отношение на конкретното
поведение на С. и на подсъдимата, във връзка със съобщения конфликт. Следва да
се отбележи, обаче, че тези факти и обстоятелства, доколкото касаят период след
31.07.2006 г., не са относими пряко към предмета на доказване.
По отношение на твърденията на
подсъдимата, че не е била уведомена за извършената финансова ревизия, то по
делото действително се съдържат данни, че на същата не е бил връчван ревизионен
доклад или ревизионен акт, като е била уведомена за действията на данъчните
органи по реда на чл. 32 от ДОПК. Що се касае до разсъжденията ѝ в
насока, че е следвало от определената за 2006 г. печалба на дружеството да се
приспадат разходите по изграждане на седеметажната жилищна сграда, то мнозинството
от съда възприе същите като позиция на подсъдимата по обвинението, а не като
обяснения на същата, доколкото в същите не се съдържат факти и обстоятелства,
относими към предмета на доказване. Предвид изложеното, настоящата инстанция, в
мнозинството си, намира, че като цяло подсъдимата депозира обективно и
добросъвестно обясненията си пред настоящия съдебен състав и допринася за
изясняване на обективната истина. Не се установява подсъдимата, чрез
обясненията си, да изгражда защитна версия по повдигнатото ѝ обвинение.
Съдът кредитира като достоверни и относими към
предмета на доказване по делото, съгласно разпоредбата на чл. 102 от НПК, и
останалите писмени доказателства и писмени доказателствени средства по делото,
изрично посочени от него в началото на доказателствения му анализ като такива,
върху които основава фактическите си изводи.
При формиране на изводите си по
фактите, съдебният състав кредитира изцяло и ползва и способите на доказване –
експертизи, като съобрази, че същите са извършени от компетентни в съответната област на науката
лица, а дадените заключения са обективни и отговарящи в пълнота на всички
поставени въпроси. За съда не възникнаха основания за съмнения в правилността,
обективността и безпристрастността на дадените професионални експертни мнения. Така, въз основа на назначената и
изготвена счетоводно - икономическа експертиза (т. І, л. 96 – л. 102 от
досъдебното производство), съдът установи размера на установените приходи на „А.
Б.“ ЕООД за 2006 г. и, размера на дължимия данък по ЗКПО за данъчен период
01.01. – 31.12.2006 г. Въз основа на заключението на съдебно – оценителната
експертиза (т. І, л. 106 – л. 130 от досъдебното производство), съдът прецени
пазарната стойност на процесните недвижими имоти към датата на изповядване на
разпоредителните сделки, а въз основа на графическа експертиза № 612-Е/2015 г.
(т. І, л. 148 – л. 154 от досъдебното производство) съобрази авторството на П.Б.
и подс. Д. под съответните нотариални актове. Назначената и изготвена в хода на
досъдебното производство съдебно – психиатрична експертиза по отношение на П.Г.Б.
(т. І, л. 134 – л. 142 от досъдебното производство), послужи на съда при
формиране на изводите му относно свидетелската годност на П.Б..
В заключение, следва да се посочи,
че събраните и проверени в хода на съдебното производство доказателства,
изводими от посочените по-горе гласни и писмени доказателствени средства и
писмени доказателства, включително и приобщените по предвидения за това
процесуален ред от досъдебната фаза на процеса, както и способи на доказване –
експертизи, подкрепят безспорно изложената фактическа обстановка. Между същите
не се констатират съществени противоречия, които да налагат по-подробното им и
задълбочено обсъждане, по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК.
По
изложените аргументи и съображения, мнозинството от съда намери, че следва
именно въз основа на нея да гради своите правни изводи.
От
правна страна
Съдът намира, че при така
установената фактическа обстановка, подс. Д. не е осъществила, от обективна и субективна
страна, състава на престъплението по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от НК
така, както е формулирано от прокуратурата в обвинителния акт.
Непосредствен обект на правно
запретената по този законов текст престъпна деятелност са обществените
отношения, свързани с нормалното и законосъобразното функциониране на данъчната
система на държавата. Чрез инкриминираното в посочената материално – правна
разпоредба на чл. 255, ал. 1, т. 1 от НК деяние пряко се въздейства върху
конституционно закрепеното задължение на гражданите и техните организации,
включително тези, създадени с цел участие в стопанския оборот, да заплащат
определените със закони данъци. От своя страна, данъкът представлява публично
държавно вземане, установено на базата на задължителност, безвъзмездност и
безвъзвратност, като неговото реализиране е гарантирано с държавна принуда. На
това публично субективно право на държавата съответства задължението на
гражданите, закрепено в чл. 60, ал. 1 от Конституцията, за заплащане на данъци
и такси, установени със закон, съобразно своите доходи и имущество. От
субективна страна, това трябва да е направено с пряк умисъл, при съзнаване на
общественоопасните последици и прякото им целене.
В конкретния по делото случай,
безспорно се установява, че през данъчния период 01.01.2006 г. – 31.12.2006 г.
дружеството „Д.– Д“ ЕООД, преименувано по-късно, считано от 26.07.2006 г., на „А.
Б.“ ЕООД, е осъществило следните сделки:
- продажба на „В.Б.1“ ЕООД на
магазин № 2, наземен гараж № 1 и надземен гараж № 2, находящи се в седеметажна масивна
жилищна сграда, намираща се на адрес в гр. София, район „******, с нотариален
акт № 198, том I, peг. № 3562, дело
№ 186 от 20.07.2006 г., за сумата от 52 580 (петдесет и две хиляди
петстотин и осемдесет) лева, с дължим корпоративен данък - 7 887 (седем хиляди
осемстотин осемдесет и седем) лева ;
- продажба на „В.Б.2“ ЕООД, на офис,
състоящ се от две нива, построен на втори и трети надземен етаж, наземен
гараж № 3 и надземен гараж № 4, находящи се в седеметажна масивна
жилищна сграда, намираща се на адрес в гр. София, район „******, с нотариален
акт № 199, том I, peг. № 3563, дело
№ 187 от 20.07.2006 г., за сумата от 225 760 (двеста двадесет и пет
хиляди седемстотин и шестдесет) лева, с дължим корпоративен данък – 33 864
(тридесет и три хиляди осемстотин шестдесет и четири) лева ;
- продажба на „В.Б.3“ ЕООД, на
апартамент № 3 и надземен гараж № 5, находящи се в седеметажна масивна
жилищна сграда, намираща се на адрес в гр. София, район „******, с нотариален
акт № 200, том I, peг. № 3564, дело
№ 188 от 20.07.2006 г., за сумата от 75 860 (седемдесет и пет хиляди осемстотин
и шестдесет) лева, с дължим корпоративен данък - 11 379 (единадесет хиляди
триста седемдесет и девет) лева ;
- продажба на „В.Б.4“ ЕООД, на
апартамент № 4 и подземна гаражна
клетка № 1, находящи се в седеметажна
масивна жилищна сграда, намираща се на адрес в гр. София, район „******, с
нотариален акт № 2, том II, peг. № 3566,
дело № 190 от 20.07.2006 г., за сумата
от 51 000 (петдесет и една хиляди) лева, с дължим корпоративен данък - 7 650
(седем хиляди шестстотин и петдесет) лева ;
- продажба на „В.Б.5“ ЕООД, на
апартамент № 5 и подземна гаражна
клетка № 2, находящи се в седеметажна
масивна жилищна сграда, намираща се на адрес в гр. София, район „******, с
нотариален акт № 3, том II, peг. № 3567, дело
№ 191 от 20.07.2006 г, за сумата от 79 920 (седемдесет и девет хиляди
деветстотин и двадесет) лева, с дължим корпоративен данък - 11 988 (единадесет
хиляди деветстотин осемдесет и осем) лева ;
- продажба на „В.Б.6“ ЕООД, на
апартамент № 9 и подземна гаражна
клетка № 3, находящи се в седеметажна
масивна жилищна сграда, намираща се на адрес в гр. София, район „******, с
нотариален акт № 4, том II, peг. № 3568, дело
№ 192 от 20.07.2006 г., за сумата от 77 720 (седемдесет и седем хиляди
седемстотин и двадесет) лева, с дължим корпоративен данък - 11 658 (единадесет
хиляди шестстотин петдесет и осем) лева ;
- продажба на „В.Б.7“ ЕООД, на
апартамент № 11 и подземна гаражна
клетка № 4, находящи се в седеметажна
масивна жилищна сграда, намираща се на адрес в гр. София, район „******, с
нотариален акт № 5, том II, peг. № 3569, дело
№ 193 от 20.07.2006 г., за сумата от 75 960 (седемдесет и пет хиляди
деветстотин и шестдесет) лева, с дължим корпоративен данък - 11 394 (единадесет
хиляди триста деветдесет и четири) лева ;
- продажба на „В.Б.8“ ЕООД, на
мезонет № 10 и подземна гаражна
клетка № 7, находящи се в седеметажна
масивна жилищна сграда, намираща се на адрес в гр. София, район „******, с
нотариален акт № 6, том ІІ, peг. № 3570, дело
№ 194 от 20.07.2006 г., за сумата от 83 600 (осемдесет и три хиляди и
шестстотин) лева, с дължим корпоративен данък - 12 540 (дванадесет хиляди
петстотин и четиридесет) лева ;
- продажба на „В.Б.9“ ЕООД, на
мезонет № 12 и подземна гаражна
клетка № 8, находящи се в седеметажна
масивна жилищна сграда, намираща се на адрес в гр. София, район „******, с
нотариален акт № 7, том II, peг. № 3571, дело
№ 195 от 20.07.2006 г., за сумата от 98 410 (деветдесет и осем хиляди
четиристотин и десет) лева, с дължим корпоративен данък - 14 761.50 лева
(четиринадесет хиляди седемстотин шестдесет и един лева и петдесет стотинки) ;
- продажба на „В.Б.10“ ЕООД, на
мезонет № 13 и подземна гаражна
клетка № 10, находящи се в седеметажна
масивна жилищна сграда, намираща се на адрес в гр. София, район „******, с
нотариален акт № 8, том II, peг. № 3572, дело
№ 196 от 20.07.2006 г., за сумата от 101 000 (сто и един хиляди) лева, с
дължим корпоративен данък - 15 150 (петнадесет хиляди сто и петдесет) лева ;
- продажба на „В.А.“ ЕООД, на
апартамент № 6 и гаражна клетка № 6, находящи се в седеметажна масивна
жилищна сграда, намираща се на адрес в гр. София, район „******, с нотариален
акт № 22, том II, peг. № 3741, дело
№ 208 от 31.07.2006 г., за сумата от 1 000 (хиляда) лева, с дължим корпоративен
данък - 150 (сто и петдесет) лева ;
- продажба на „Т.К.“ ЕООД, на
апартамент № 2 и гаражна клетка № 5, находящи се в седеметажна масивна
жилищна сграда, намираща се на адрес в гр. София, район „******, с нотариален
акт № 23, том II, peг. № 3742, дело
№ 209 от 31.07.2006 г., за сумата от 1 000 (хиляда) лева, с дължим корпоративен
данък - 150 (сто и петдесет) лева ;
- продажба на „С.Б.“ ЕООД, на
магазин № 1, находящ се в седеметажна
масивна жилищна сграда, намираща се на адрес в гр. София, район „******, с
нотариален акт № 24, том II, peг. № 3743, дело
№ 210 от 31.07.2006 г., за сумата от 1 000 (хиляда) лева, с дължим корпоративен
данък - 150 (сто и петдесет) лева ;
- продажба на „С.Б.“ ЕООД, на
апартамент № 1, находящ се в седеметажна
масивна жилищна сграда, намираща се на адрес в гр. София, район „******, с
нотариален акт № 25, том II, peг. № 3744, дело
№ 211 от 31.07.2006 г., за сумата от 1 000 (хиляда) лева, с дължим корпоративен
данък - 150 (сто и петдесет) лева ;
- продажба на „М.К.“ ЕООД, на
апартамент № 8 и гаражна клетка № 9, находящи се в седеметажна масивна
жилищна сграда, намираща се на адрес в гр. София, район „******, с нотариален
акт № 26, том II, peг. № 3745, дело
№ 212 от 31.07.2006 г., за сумата от 1 000 (хиляда) лева, с дължим корпоративен
данък - 150 (сто и петдесет) лева ;
- продажба на „П.Р.“ ЕООД, на
апартамент № 7, находящ се в седеметажна
масивна жилищна сграда, намираща се на адрес в гр. София, район „******, с
нотариален акт № 27, том II, peг. № 3746, дело
№ 213 от 31.07.2006 г., за сумата от 1 000 (хиляда) лева, с дължим корпоративен
данък - 150 (сто и петдесет) лева,
Безспорно се установява, че
приходите на „А. Б.“ ЕООД („Д.– Д“
ЕООД) от продажба на недвижими имоти през 2006 г. възлизали на 927 810
(деветстотин двадесет и седем хиляди осемстотин и десет) лева, като дължимият
от дружеството корпоративен данък за 2006 г. бил в размер на 139 171.50 лева
(сто тридесет и девет хиляди сто седемдесет и един лева и петдесет стотинки).
При това, за управляващия и
представляващ дружеството „А. Б.“ ЕООД – подс. Д., възникнало задължението да
подаде годишна данъчна декларация за 2006 г., в съответствие с императивната
законова разпоредба на чл. 51 от ЗКПО (отм.), пред органите на ТД на НАП –
София, в срок от 01.01.2007 г. до 31.03.2007 г., в която да отрази финансовия
резултат на дружеството през отчетната 2006 г. и дължимия корпоративен данък.
Подсъдимата не изпълнила задължението си по закон, с което избегнала плащането
на данъчни задължения в особено големи размери, тъй като размерът на дължимия и
недеклариран корпоративен данък, възлизащ на 139 171.50 лева, надхвърля упоменатия
в чл. 93, т. 14 от НК (съгласно посочената разпоредба, „данъци в особено големи
размери“ са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева). С това, подсъдимата
осъществила, от обективна страна, състава на престъплението по чл. 255, ал. 3,
вр. с ал. 1, т. 1 от НК.
Същевременно, по делото не беше
доказано по нужния несъмнен и категоричен начин, че подс. Д. е знаела за
извършените на 20.07.2006 г. покупко – продажби на недвижи имоти – собственост
на „Д.– Д“ ЕООД от П.Б.. Действително, същата е била в обективна възможност да
се осведоми за движението по партидата на „Д.– Д“ ЕООД при справка в Агенцията
по вписванията - Имотен регистър, но обвинението не доказа подсъдимата да е
правила такава справка, респективно да е знаела за извършените от Б. сделки. Напротив,
установи се, че подсъдимата не е разговаряла с Б. или със св. Д.за извършените
покупко-продажби на недвижими имоти, не е била уведомена от тях за сделките, на
същата не са били предоставени документи относно извършените сделки. Изложеното
изключва възможността да се приеме, по нужния несъмнен и категоричен начин,
съобразно императивната законова разпоредба на чл. 303, ал. 2 от НПК, че в
съзнанието на подсъдимата са се отразили извършените от Б. сделки и формираните
приходи в патримониума на „Д.– Д“ ЕООД (по-късно „А. Б.“ ЕООД) от продажба на
посоченото по-горе имущество, респективно формираният дължим корпоративен данък
върху тези приходи. Недоказано се явява съзнаването от страна на подсъдимата на
общественоопасния характер на недекларирането на приходи от продажба на
посочените по-горе имоти, извършени от Б., и на общественоопасните му
последици. Вярно е, че незнанието на закона не извинява, както сочи и самата
подсъдима, но в случая недоказано се явява не незнанието на закона, а знанието
относно факти и обстоятелства от обективната действителност, касаещи
формирането на печалбата на дружеството за процесния период. Що се касае до
това, че подсъдимата не е положила необходимите усилия да се осведоми относно
финансовия резултат на дружеството през отчетния период – друго безспорно
установено обстоятелство, то същото сочи на небрежност от страна на подсъдимата
по отношение работите на дружеството, неизпълнение на задълженията ѝ с
грижата на „добрия стопанин“, но това не е достатъчно, за да се приеме, че е
действала умишлено, с изискуемата от закона – чл. 255, ал. 1 от НК, форма на
вина – „пряк” умисъл. В наказателния процес, за разлика от гражданското, в
частност търговското, а и данъчно, производство, е недопустимо да се доказват
факти, включително и субективни, респективно съдът да се позовава на такива,
въз основа на презумптивния подход, възприет в гражданското (в случая
търговско) и данъчното законодателство. Поради това, както и в съответствие с
основния принцип в наказателния процес, закрепен и в чл. 303, ал. 1 и ал. 2 от НПК, указващ, че осъдителната присъда не може да почива на предположения, а
обвинението (включително и в субективната му част), следва да бъде доказано по
несъмнен начин, мнозинството от съда не намери за доказано по необходимия
категоричен и безспорен начин, наличието на „пряк” умисъл в подс. Д. за
извършване на вмененото ѝ престъпление, досежно избягването плащане на
данъци за извършените от П.Б. продажби на недвижими имоти, поради
констатираната ѝ небрежност за осведомяване за задълженията на
дружеството, преди или след придобиването му. Презумпцията за грижата на
„добрия стопанин”, в конкретния случай по-скоро на „добрия търговец”, в
наказателния процес няма място и не освобождава обвинението от задължението да
докаже по същия начин, както и във всички останали случаи, наличието на
съответния съставомерен общ или частен субективен елемент. В случая, това е
наличието на знание у подсъдимото лице за осъществените на 20.07.2006 г. от П.Б.
сделки с недвижими имоти, респективно прекия му умисъл за избягване плащането
на данъчните задължения, произтичащи от тях, чрез неподаване на съответната
годишна данъчна декларация. Такова знание, респективно „пряк” умисъл, според
мнозинството на съдебния състав, не бе доказано по никакъв, още по-малко
несъмнен, начин.
Всяка интерпретация на установените
от процесуално – валидно приложените доказателствени способи фактически
положения, различна от дадената от съда, би почивала на предположение. Такова
предположение, обаче, противоречи на императивната забрана на горепосочения чл.
303, ал. 1 и ал. 2 от НПК, а именно осъдителната присъда да не се основава на
предположения, а на безспорно доказано обвинение.
В обобщение, всичко изложено по-горе
обосновава извода за недоказаност подсъдимата да е действала умишлено по
отношение на избягването на плащането на данъчни задължения, формирани въз
основа на дължимия корпоративен данък по чл. 51 от ЗКПО (отм.) от покупко - продажбите
на недвижими имоти, собственост на „Д.– Д“ ЕООД, осъществени от П.Б. на
20.07.2006 г.
Като не е подала годишна данъчна
декларация по реда на чл. 51, ал. 2 ат ЗКПО (отм.), подсъдимата действително е
избегнала и плащането на данъчни задължения, формирани въз основа на дължимия
корпоративен данък от покупко - продажбите
на недвижими имоти, собственост на „А. Б.“ ЕООД, осъществени от самата нея,
като представляващ дружеството, на 31.07.2006 г. За формираната печалба от
продажбата на тези имоти подсъдимата безспорно е имала съзнание, както и за
дължимия данък върху приходите. Същевременно, с оглед така уговорената между
продавача – „А. Б.“ ЕООД и дружествата – купувачи продажни цени на имотите в
размер на по 1 000 лева, следва да се приеме, че приходът от продажбата им е в
размер на 6 000 лева, при което дължимият корпоративен данък е в размер на
900 лева. Предвид този размер на дължимия данък, неподаването на данъчна
декларация, изискуема по закон, се явява обективно несъставомерно деяние, тъй
като не сформира съставомерна данъчна вреда. Това е така, тъй като за
съставомерността на деянието от обективна страна се изисква деецът да избегне
установяването или плащането на данъчни задължения в големи размери (над три
хиляди лева – аргумент от чл. 93, т. 14 от НК), докато в конкретния случай,
подсъдимата е избегнала установяването и плащането на данък в размер на 900
лева. Предвид изложеното, следва да се приеме, че с деянието си, изразяващо се
в неподаване на данъчна декларация по чл. 51, ал. 2 от ЗКПО (отм.), по
отношение на формираната печалба от сделките с имущество, за които подсъдимата
безусловно е имала знание, Д. не е осъществила, от обективна страна, състава на
престъплението по посочения законов текст.
Съгласно константната съдебна
практика, едно лице може да бъде осъдено само ако има пълна и несъмнена
доказаност на обвинението (в този смисъл и решение № 299/1975 г. на І н. о. на ВС, № 476/2013 г.
на II-ро н. о. на ВКС, решение №
216/2013 г. на II-ро н. о. на ВКС и мн. други). Ако въпреки усилията и след
изчерпване на всички процесуални средства, съмненията относно съпричастността
му към определено инкриминирано деяние не отпаднат, то следва да бъде
оправдано, тъй като обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Такъв е и настоящият случай - въпреки предприетите от съда възможни и
необходими процесуално - следствени действия за разкриване на обективната
истина и приложените в тази връзка процесуални способи, обвинението спрямо
подсъдимото лице остана недоказано, в едната си част от субективна, а в другата
– от обективна страна, поради което единствено законосъобразния краен акт на
съда се явява оправдателната присъда. Когато са налице неразсеяни съмнения и
колебания на решаващия съд, по отношение на твърдяното с обвинителния акт
престъпно деяние и/или съпричастността на подсъдимия към него, породени от
доказателствена непълнота и/или негодни доказателствени средства, процесуална
последица е постановяването на оправдателна присъда (решение № 333/2013 г. на ІІІ н. о. ВКС).
Обвинителната теза, като недоказана, се установи, че почива на предположения,
за едната част от инкриминираната престъпна деятелност. Другата се явява
обективно несъставомерна. Това обуславя като единствено възможен изход на
процеса постановяването на оправдателна присъда, на основание чл. 304 от НПК.
В изпълнение на законово вмененото
си задължение по чл. 301, ал. 4 от НПК (нова – ДВ, бр. 63 от 2017 г.), а именно
при решаване на въпроса по чл. 301, ал. 1, т. 2 от НПК да се произнесе и дали
извършеното деяние съставлява административно нарушение, настоящият съдебен
състав съобрази, че макар същото да осъществява от обективна и субективна
страна административнонаказателния състав по чл. 65, ал. 1 от ЗКПО (ред., бр.
110 от 2001 г.) – „За неподаване на
декларация, за неподаването й в срок, както и за посочване на неверни данни,
довели до определяне на данъка в по-малък размер или до неоснователното му преотстъпване
или освобождаване, на управителя или на счетоводителя на предприятието се
налага глоба в размер от 100 до 500 лв.“, не са налице предпоставки за
налагане на административно наказание на подсъдимата, по реда на чл. 305, ал. 6
от НПК, тъй като към датата на постановяване на настоящия съдебен акт
административнонаказателната отговорност на подс. Д. е погасена, поради
изтичането на предвидената в закона давност. Съгласно разпоредбата на чл. 34,
ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), „Не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и
валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии,
Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови
инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона за
прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти,
Закона за платежните услуги и платежните системи, Регламент (ЕС) № 596/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната
злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива
2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО,
2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.), Закона
за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за
колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от
Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните
актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.“. В конкретния
случай е изтекъл както по-краткия давностен срок, доколкото нарушителят е бил
открит най-късно на датата на изготвяне на ревизионния акт – 03.05.2010 г.,
така и по-дългия, алтернативно предвиден, давностен срок, тъй като нарушението
от страна на Д. е било довършено на 01.04.2007 г., като с изтичането на
двугодишен срок от тази дата – на 01.04.2009 г., административнонаказателната
ѝ отговорност е погасена, по давност.
По така изложените съображения,
съдът призна подс. П.И.Д. за невинна
за това, че на 01.04.2007 г., в град София, в качеството си на управител на
търговското дружество „А. Б.“ ЕООД, ЕИК ********, с адрес на седалището в гр.
София, ул. „Народен страж“ № 5,
избегнала плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 139 171.50
лева (сто тридесет и девет хиляди сто седемдесет и един лева и петдесет стотинки),
дължим корпоративен данък от 16 сделки, подробно изброени по-горе, десет от тях
осъществени на 20.07.2006 г., от П.Б., а останалите шест - на 31.07.2006 г., от
самата подсъдима, като в периода 01.01.2007 г. - 31.03.2007 г. не е подала
декларация пред органите на ТД на НАП – София, за дължим годишен корпоративен
данък за данъчен период 2006 г., изискваща се по чл. 51 от Закона за корпоративното
подоходно облагане (отм., ДВ, бр. 105 от 22 декември 2006 г.), поради което и
на основание чл. 304 от НПК я оправда
по повдигнатото и обвинение за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр.
ал. 1, т. 1 от НК.
По
гражданския иск
В
настоящото производство е приет за съвместно разглеждане граждански иск,
предявен от М.НА Ф., като представител на държавата, срещу подс. Д., за
причинени от престъплението по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от НК
имуществени вреди в размер на 139 171.50 лева (сто тридесет и девет хиляди
сто седемдесет и един лева и петдесет стотинки). Така предявеният иск е с
правно основание чл. 45, вр. с чл. 52, вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно чл. 45 от Закона на
задълженията и договорите (ЗЗД), всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Предвидената отговорност по ЗЗД е деликтна. Нейният
източник в наказателния процес (деликта) винаги е инкриминираното с обвинителния
акт поведение на подсъдимото лице (действие или бездействие), с което е
осъществен състава на възведеното престъпно деяние. Самата вреда съвпада с
причинения от престъплението вредоносен резултат и представлява неблагоприятна
и нежелана промяна в патримониума на увредения (когато става въпрос за
имуществени вреди), в случая държавата.
С
оглед признаването на подсъдимата за невинна в извършването на престъплението,
съдебният състав намери, че искът по чл. 45 от ЗЗД се явява недоказан по
основание и размер, тъй като не се доказа подсъдимата съзнателно (виновно) да
се е облагодетелствала от невнесените като данъчно задължение парични средства,
за сметка на дружеството, респективно на фиска. Подсъдимата не е действала
виновно по отношение на настъпилите общественоопасни последици, което изключва
възможността да бъде ангажирана деликтната и отговорност в производството.
За
пълнота, настоящата инстанция дължи да отбележи, че предявяването на
гражданския иск именно по реда на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД обуславя произнасянето
на съда по същия. Друго би било положението, в случай, че искат беше предявен
по реда на чл. 19, ал. 1 от ДОПК – „Който в качеството си на управител, член на орган на
управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено
юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон
е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и
вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или
задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение“, но
доколкото съдът не може да суброгира гражданския ищец, да подмени волята му
относно правното основание на иска, като осъди гражданския ответник на правно
основание, различно от това, на което е предявен гражданския иск, то не дължи
произнасяне по отговорността на подсъдимата по този законов текст.
По разноските
С оглед признаването на подсъдимата
за невинна в извършване на престъплението, за което и е повдигнато обвинение,
на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, направените по делото разноски остават за
сметка на държавата.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си по НОХД № 4579/2016 г. по
описа на СГС - НО, 20-ти състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : …………………………………….
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ : 1. …………………………………….
с о.м. 2. …………………………………….