Р
Е Ш Е
Н И Е № 254
12.07.2023 г., гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в открито
съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВA
при
секретаря Пенка Маринова
и в
присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.д. №144 по
описа на съда за 2023г.
Производството
е по реда на чл.27, ал.16, вр. с ал.10 от Наредба
№7/19.12.2013г. за
реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и
отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци (Наредба №7), във вр. с чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е
по жалба от Община Казанлък, представлявана от Кмета на Общината против Заповед
№ РД-08-20/08.02.2023г. на Директор на РИОСВ Стара Загора, в частта, в която е
отказано намаляване на дължимите отчисления по чл.20, ал.1, т.1, б. к от
наредба №7/2013г. за 2023г.
Жалбоподателят
твърди, че на 21.02.2023г. получил процесната заповед, с която се отказвало
намаляване размера на дължимите отчисления по чл.20, ал.1, т.1, б. К от наредба
№7 и бил определен размер на отчисленията, дължими от Община Казанлък за 2023г.
на 95лв./тон депониран отпадък.
Счита тази
заповед за незаконосъобразна, като издадена в противоречие със закона. Сочи, че
съгласно чл.64, ал.1 от ЗУО за обезвреждане на отпадъци на регионално или
общинско депо за неопасни отпадъци и на депа за строителни отпадъци се правели отчисления в размер и по ред,
определен с въпросната Наредба №7/2013г. Алинея пета на текста предвиждал
възможност размерът на отчисленията за битови отпадъци да се намалял, когато
целите в съответния регион по чл.49, ал.9 били изпълнени от общините в
съответствие с решението по чл.26, ал.1, т.6 – с 50 на сто за целите за
ограничаване на количествата депонирани битови биоразградими отпадъци,
определени с наредбата.
Именно, за да
се възползва от дадената възможност в закона, Община Казанлък на 29.11.2022г.
подала до директора на РИОСВ Стара Загора мотивирано заявление по чл.27, ал.3
от наредбата, заявяваща с него искане за 2023г. да заплаща намален размер на
отчисления по чл.20, ал.1, т.1, б. К от наредбата, като заявлението било
редовно от външна страна и придружено от изискуемите се документи. Директорът
на РИОСВ изискал допълнителни документи относно начина на функциониране на
системата за разделно събиране на биоотпадъците, която била представена. Т.е.,
заявителят бил изпълнил всички нормативни изисквания, за да намалял размерът на
дължимите отчисления. Въпреки това последвал отказ, който бил мотивиран с
довода, че на територията на общината не била изградена и не функционирала
система за разделно събиране на биотпадъци.
Жалбоподателят
възразява, че органът се произнесъл въз основа на напълно незаконосъобразни
мотиви, които не обосновавали постановения от него отказ. Същият бил мотивиран
с довода, че общината не била предоставила възможност на населението да събира
разделно образуваните от домакинствата биоотпадъци отпадъци и не били осигурени
съдове за разделно събиране и съхраняване на биоотпадъци от зелени площи,
паркове и градини, тъй като от проверка се установило, че общината разположила
20 бр. зелени еднофамилни кофи с обем от 120 литра само на териториите на
пазарите за плодове и зеленчуци в града.
Този извод се
счита за вътрешно противоречив и несъответен на закона. Жалбоподателят визира
нормата на чл.6 от Наредбата за разделно събиране на биотпадъци и третиране на биоразградими
отпадъци, според който системата за разделно събиране включвала – съдове за
събиране на биоотпадъците при източника на образуване, специализирани
транспортни средства, необходими за тяхното обслужване, специализирана техника
за раздробяване и нарязване на биоотпадъците, площадки за събиране и временно
съхранение на биоотпадъците и или други елементи в зависимост вида на
системата. Т.е., системата включвала неизчерпателно изброени компоненти за
системата за разделно събиране , съхранение, транспортиране и повторна употреба
на биоразградимите отпадъци, което било един дълъг процес по изграждане и
функциониране на цялостната система, чиято крайна цел била намаляване общото
количество на отпадъци, подлежащи на депониране. Дали такава система функционирала
или не, се определяло от постигане на изрично посочените цели в чл.31 от ЗУО,
като съгласно чл.28б, ал.1 от закона ежегодно до 30 септември ИД на ИАОС
обобщавал и публикувал информация за предходната календарна година по общини и
региони за изпълнение на целите по чл.31 от ЗУО. Според жалбоподателя, от тази
разпоредба се следвало, че дали има изградена и функционираща система се
определяло от резултатите, които тя давала, те се отчитали от Изп. директор на
ИАОС, като в пълен синхрон с тези норми била и разпоредбата на чл.27, ал.1 от
наредба №7/2013г.
Пред органа
било удостоверено по несъмнен начин, а и същият изрично приел в мотивите на
заповедта, че била изградена система за разделно събиране на биоразградими
отпадъци, като в противоречие с доказателствата приел, че тъй като не била
предоставена възможност на населението да събира разделно образуваните от
домакинствата биоотпадъци, липсвала изградена такава и функционираща система.
Нямало законова опора да се приема колко, на кого и в какъв срок следвало да се
предоставят съдове за разделно събиране на отпадъци, вкл. и биоотпадъци.
Оспорващият признава, че системата за разделно събиране на отпадъци в Община
Казанлък не била пълна, че ЗУО и наредбата предвиждали много повече дейности,
но не само осигуряване на съдове и не в определен срок, като да отчитане
функционирането на системата законът поставял изисквания за постигане на цели и
поставял срокове за постигането на тези цели, но не поставял изисквания за конкретни
дейности.
Допълнително
се мотивира довод, че жаления акт противоречал на принципите на АПК,
програмирани в чл.6 и чл.13 от АПК, тъй като до този момент отметникът имал
различна практика при идентични случаи. Излагат се и съответни съображения за
това.
Жалбоподателят,
редовно призован в с.з., се представлява от упълномощен представител юрк. Б.,
който поддържа оспорването по изложените в жалбата аргументи. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Ответникът по
жалбата, Директор РИОСВ Стара Загора, редовно призован, се представлява от адв.
П., който я оспорва като неоснователна. Счита
жаления акт за съответен на закона. Претендира разноски.
Съдът, въз
основа на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от
фактическа страна следното:
От Община
Казанлък подали до РИОСВ Стара Загора заявление по образец с вх. рег. №
КОС-01-4920 /14/ от 30.11.2022г. на осн. чл.27, ал.3 от наредба №7/2013г., с
искане за заплащане на намален размер на отчисления по чл.64 от ЗУО в
изпълнение на целите по чл.31, ал.1, т.2 от ЗУО, към което приложила писмени
доказателства /л.23/. По така подаденото заявление Директорът на РИОСВ Стара
Загора изпратил до Кмета на Община Казанлък уведомително писмо изх. № РД-05-4920/3/
от 15.12.2022г. /л.21/, като с него посочил, че към конкретният момент имало
висящо административно производство, по което било постановено решение от ВАС с
дадени указания към органа, като в изпълнение на това решение и в
производството по заявление на Община Казанлък от 29.11.2021г. имало висящо
такова, по което били предприети допълнителни действия по установяване на
факти, съобразно мотивната част на съдебното решение. Било посочено, че
искането по заявлението от 30.11.2022г. се дублирало с искането по заявлението
от 29.11.2021г. Във връзка с горепосоченото подадено коригирано заявление с вх.
рег. № КОС-01-4920 /15/ от 16.12.2022г. от Община Казанлък предоставили на
РИОСВ Стара Загора допълнителна информация /л.17-18/. По повод на горното
уведомително писмо, от Община Казанлък изпратили отговор с изх. №
32-03-40/16.12.2022г. /вх. № КОС-01-4920/15/ от 16.12.2022г./, л.20. Съгласно
направеното там уточнение, заявление № КОС-01-4920/14/ от 30.11.2022г. се
отнасяло до искане за намаляване размера на отчисленията по чл.64 от ЗУО за
2023 година, а в заявлението била допусната техническа грешка при изписване на
годината, за която се отнасяло заявлението.
На
08.02.2023г. от служители на РИОСВ Стара Загора бил съставен констативен
протокол бл. № 010 688 относно извънредна проверка на обект Община
Казанлък във връзка с подаденото заявление от 30.11.2022г.
До Кмета на
Община Казанлък било изпратено уведомително писмо с приложена към нея Заповед №
РД-08-20 от 08.02.2023г. на Директора на РИОСВ, издадена на осн. чл.27, ал.10
от наредбата, с която било отказано намаляване размера на дължимите отчисления
по чл.20, ал.1, т.1, б. К с 50 на сто и бил определен размер на дължимите
отчисления от Община Казанлък за 2023г. от 95 лв./тон депониран отпадък.
Жалбата до съда била подадена чрез органа на 07.03.2023г.
Допълнително се прилагат и: Разрешение за
ползване № СТ-05-324/21.03.2018г. /л.25/; Протокол от ОС на „Регионално
сдружение за управление на отпадъци – Стара Загора“ /л.26-30/; скица на
поземлен имот идентификатор 80532.234.549, с.Черганово /л.31-32/; Решение №
720/30.06.2022г. от заседание на ОбС Казанлък /л.33/;
При така
установеното от фактическа страна, от правна Съдът приема следното:
По
допустимостта на жалбата – същата е процесуално допустима, като изходяща от активно
легитимирано лице, в преклузивния 14 дневен срок, като не е спорно между
страните, че жалбата е подадена в срок, против частта от процесната заповед,
която е неблагоприятна за жалбоподателя – отказ да се намали размера на
дължимите отчисления по чл.20, ал.1, т.1, б. к от Наредба №7/2013г. за 2023г. Жалбата
е подадена пред местно компетентния административен съд, като не се установява
наличие на други основания по чл.159 от АПК за оставянето й без разглеждане.
По нейната
основателност, Съдът приема следното:
Заповедта е
издадена от Директора на РИОСВ Стара Загора, който е компетентният
административен орган, съгласно чл.27, ал.10 от наредба №7/2013. Ето защо не е
налице основание за обявяването й за нищожна.
Актът е
мотивиран с конкретни фактически основания, на които е дадена и правна
квалификация. Съдът не установи да има допуснати съществени процесуални
нарушения на административно-производствените правила, установени в наредбата,
вкл. и тези в общия АПК. Органът се е възползвал от възможността да поиска
допълнителна информация по чл.27, ал.8 от наредбата, която е предоставена.
Жаленият отказ
по чл.57, ал.10 от Наредба №7/2013г. е мотивиран от фактическа страна с
конкретни факти от обективната действителност, намерили отражение в КП от
08.02.2023г., както и въз основа на представените към заявлението допълнително
писмени доказателства. Видно от съдържанието на жалбата, тези фактически
установявания не се оспорват. Оспорват се правните изводи, които органът е
извел въз основа на така установените факти. Интерпретацията на органа е, че
заявителят не е доказал, че е предоставил възможност на населението да събира
разделно образуваните от домакинствата отпадъци. Конкретно мотивира, че
представените доказателства сочели на поставени само на територията на пазарите
за плодове и зеленчуци на около 20 броя
зелени еднофамилни кофи с обем от 120 литра. Данни за разполагане на съдове за
многократно използване на териториите, където има зелени територии, паркове и
градини на територията на общината, вкл. складове и борси за зеленчуци не се
представят по делото. Няма и твърдения за такива факти.
По аргумент на
чл.27, ал.10 от наредба №7/2013г. отказът на ответника да намали размера на
отчисленията по чл.20, ал.1, т.1 и ал.2 от наредбата, следва да е в
съответствие с ал.1, ал.2 и ал.4 от член 27. Видно от заповедта, за да откаже,
органът визира няколко правни текста от наредба №7/2013г. На първо място нормата
на чл.27, ал.1, вр. с ал.1, т.1-2, а на второ място и ал.4.
Съгласно чл. 27, ал.1, т.2 от наредбата, размерът на отчисленията по чл. 20, ал. 1, т.
1 и ал. 2,
дължими от всяка община, се намалява, когато са изпълнени целите по чл. 31, ал. 1 ЗУО
съгласно решението на общото събрание по чл. 26, ал. 1, т.
6 ЗУО за разпределение на задълженията между отделните общини за
изпълнение на целите, както следва: 1.
(изм. – ДВ, бр. 77 от 2021 г. ) с 50 на
сто за целите за повторна употреба и рециклиране по чл. 31, ал. 1, т.
1, 3, 4 и 5 ЗУО; т. 2. (изм. – ДВ, бр. 77 от 2021 г. )
с 50 на сто за целите за ограничаване на количествата
депонирани битови отпадъци по чл. 31, ал. 1, т.
2 и 6 ЗУО.
Съдът обаче не установява надлежни
мотиви от фактическа страна, които да обосноват приложимостта на чл.27, ал.1,
т.1-2, за да доведат до постановяване на отказ по чл.27, ал.10. Липсва всякаква
мотивация, защо, въз основа на кои установени в производството данни, органът
приема, че няма изпълнение на целите по чл.31, ал.1 от ЗУО и това не е съгласно
решението на общото събрание на регионалното сдружение на общините.
Второто
визирано от ответника правно основание за постановения отказ е това по чл.27,
ал.4 от наредбата, съгласно която норма „заявлението по ал. 3 се подава само от общини, които са предприели
необходимите действия за функционирането на системи за разделно събиране на
отпадъците и разполагат със съоръжения за предварително третиране и
оползотворяване, в т.ч. рециклиране на отпадъците, осигуряващи изпълнението на
целите по чл. 31, ал. 1 ЗУО“.
С
факта на подадено заявление по чл.27, ал.3 от наредба №7, следва да се приема,
че Община Казанлък претендира /а и твърди, че удостоверява/ наличието на
функциониращи системи за разделно събиране на отпадъците и разполага със
съоръжения за предварително третиране и оползотворяване. Не е спорно, а и
самият орган приема, че приложените към заявлението доказателства сочат, че
заявителят е удостоверил, че разполага със съоръжения за предварително
третиране и оползотворяване на отпадъците. Органът не възразява и, че на
територията на Община Казанлък има изградена и въведена в експлоатация площадка
за анаеробно компостиране /конкретно тази в с. Черганово/, нито оспорва факта
на налични съоръжения –специализирани транспортни средства /камиони/,
специализирана техника за раздробяване и нарязване на биотпадъците /дробилки/.
Органът единствено възразява, че не е налице изпълнение на компонента по чл.6,
ал.1, т.1 от наредбата за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на
биоразградимите отпадъци, като от там извежда
извод, че заявителят не е преодставил възможност на населението да събира
разделно образуваните от домакинствата биотпадъци и не е осигурил съдове за
разделно събиране и съхранение на биотпадъци от зелени площи, паркове и градини
на територията на общината.
Съгласно чл.6, ал.1 от
въпросната наредба, системите за
разделно събиране включват: 1. съдове
за събиране на биоотпадъците при източника на образуване; 2. специализирани транспортни средства,
необходими за тяхното обслужване; 3.
специализирана техника за раздробяване и нарязване на биоотпадъците; 4.
площадки за събиране и временно съхраняване на биоотпадъците, и/или 5. други елементи в зависимост от вида на
системата. Т.е., четири основни
компонентна, като безспорно наличието на съдове за биотпадъци при източника на
образуване е задължителен. Относно съдовете, в последващите ал.2-3, наредбата
установява допълнителни изисквания – цвят, надпис и др.
Спорният въпрос е, дали
така установените само 20 броя зелени на цвят еднофамилни кофи, поставени само
на териториите на пазарите за плодове и зеленчуци в гр. Казанлък, в достатъчна
степен изпълват законовите изисквания за функционираща система за разделно
събиране на отпадъци, съгласно чл.27, ал.4 от Наредба №7/2013г.
В допълнителните данни,
които е предоставила Община Казанлък към заявлението си /л.18-20/, се
потвърждава фактът на поставени единствено около пазарите и зеленчуковите
тържища еднофамилни кофи от 120 литра /не се оспорва и че те са 20 на брой/.
Видно от стр.2 на писмото /л.19/, от Община Казанлък са посочили, че предстои
поетапно закупуване на нови съдове за събиране на биотпадъци, като се сочи и
къде ще бъдат разполагани, както и се сочи бъдещо закупуване на допълнителни
специализирани транспортни средства.
По арг. на чл.27, ал.4 от
Наредба №7/2013г., заявителят може да иска намаляване на размера на
задължителните отчисления, ако докаже пред ответника, че са предприети
необходимите действия за функционирането на системи за разделно събиране на
отпадъците и разполага със съоръжения за предварително третиране и
оползотворяване. Т.е., при доказаност на тези обстоятелства, органът съответно
следва да издаде заповед по ал.10 на чл.27 от наредба №7/2013г. за конкретната
година, в случая за 2023г. При съобразяване на доказателствата, Съдът приема,
че ответникът неправилно прилага тази норма, като постановява отказ по чл.27,
ал.10, вр. с ал.4 от наредба №7/2013. Законът установява задължение за съотв.
заявител да удостовери че е предприел
необходимите действия за функциониране на системи за разделно събиране /а това
е безспорно доказано от приложенията към заявлението/, както и да удостовери,
че разполага със съоръжения за предварително третиране и оползотворяване, вкл.
за рециклиране, а това обстоятелство не се възразява от органа, че е налице.
Напълно формалният отказ, обоснован единствено с цвета на поставените
еднофамилни кофи и тяхното разположение само на зеленчуковите пазари, само по
себе си не опровергава другите представени доказателства и съдържащите се в тях
данни, които еднопосочно сочат, че Община Казанлък е предприела необходими действия за функциониране на системата по
чл.6, ал.1 от Наредба за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на
биоразградимите отпадъци, както и че
разполага със съоръжения за предварително третиране и оползотворяване, вкл. и
за рециклиране на отпадъците, като по този начин ще се осигурява и изпълнението
на целите по чл.31 от ЗУО. Налично е депо за аеробно компостиране на неопасни
отпадъци, налични са специализирани транспортни средства и технически
съоръжения за раздробяване на отпадъка, поставени са съдове за разделно
събиране на биоразградими отпадъци, както и е заложено закупуването на други
такива, съставляващи част от копмонентите по чл.6, ал.1 от Наредба за разделно
събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградимите отпадъци. Ето защо, съдът приема извод, че Община Казанлък
е доказала пред органа, че са налице предпоставките на чл.27, ал.7 от Наредба
№7/2013г. да се даде съгласие за намаляване на дължимите отчисления по чл.20,
ал.1, т.1, б.к с размер от 50 % за следваща 2023г., поради което и
постановеният отказ е издаден при неправилно приложение на закона и поради това
е налице основанието по чл.146, т.4 от АПК за неговата отмяна, ведно с връщане
на преписката на Директора на РИОСВ Стара Загора за ново произнасяне по
заявление рег. № КОС-01-4920/14/ от 30.11.2022г. /л.23-24/ в 20 дневен срок.
Представителят на
оспорващата страна претендира разноски за юрисконсулт, което искане се явява
основателно предвид крайният правен извод за основателност на главното
оспорване, но не и за така претендирания размер от 300 лева. Съгласно чл.78, ал.8, изр. второ от ГПК, вр. с
чл.144, размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от ЗПП, на осн. на който тест е приета Наредба за заплащане на правната помощ.
Съгласно чл.24 от нея, по административни дела възнаграждение за една инстанция
е в размер от 100-240 лева., като Съдът приема, че справедливо такова се явява
възнаграждението в минимално установения размер от 100 лева, при съобразяване
процесуалната активност на пълномощника на жалбоподателя.
Водим от горното и на
осн. чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Община
Казанлък Заповед № РД-08-20/08.02.2023г. на Директор на РИОСВ Стара Загора, с която
е отказано намаляване на дължимите отчисления по чл.20, ал.1, т.1, б. к от
наредба №7/2013г. за 2023г.
ВРЪЩА административната
преписка по заявление рег. № КОС-01-4920/14/ от 30.11.2022г. /л.23-24/ за ново
произнасяне от Директора на РИОСВ Стара Загора в срок 20 дни.
ОСЪЖДА РИОСВ Стара Загора
да заплати на Община Казанлък разноски за юрисконсулт в размер на 100 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
Административен
съдия: