Решение по дело №66/2020 на Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 260009

гр. Перник  08.07.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание  на  десети юни през две хиляди и двадесета година в състав :

 

 Председател: Милена Даскалова

Членове : Кристиан Петров

Роман Николов 

 

при секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Даскалова възз.гр. дело № 66 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

С решение № 1822/11.12.2019г., постановено по гр.д. № 42812019г. по описа на Пернишкия районен съд е признато за установено по отношение на А.В.С., че дължи на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, гр.София сумата 500лв., представляващи главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***, сключен при условията на ЗПФУР, ведно със законната лихва от завеждане на заповедното производство 02.05.2019г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми по ч.гр.д. № 2907/2019 г. на ПPC е издадена Заповед за изпълнение.

А.В.С. е обжалвала решението в срок с твърдения, че липсват доказателства за дължимост на сумата, за която е уважен искът.

„ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, гр.София изразява становище за неоснователност на жалбата.

Пред районния съд е предявен установителен иск по чл. 422 ГПК .

Ищецът „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД е поискало да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че дължи сумата 500, главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***, сключен при условията на ЗПФУР, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на  заповед за изпълнение- 02.05.2019г. до окончателното изплащане на сумите,

Ответницата е оспорила иска с твърдения, че няма доказателства за възникване на валидно облигационно правоотношение между страните, че не е получила реално сумата, както и не е доказано, че е положила електронен подпис.

В обжалваното решение районният съд е посочил, че между страните е сключен договор за  предоставяне на кредит от разстояние № *** при условията на ЗПФУР, по силата на който ответницата е получила сумата от 500 лв., като не е върнала същата в срок и е уважил иска.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, а по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

Във въззивната жалба са наведени доводи, че съдът се е позовал на доказателства, които не са събрани по надлежния ред. Твърди се, че представеният с исковата молба диск със записан разговор не е бил изслушан и страната не е могла да се запознае с него и евентуално да го оспори, както и че не е доказано, че сумата предмет на договора, е получена от ответницата.

Жалбата е неоснователна.

Като доказателство по делото е приложен договор за предоставяне на кредит от разстояние № *** от ***, със страни "Изи финанс "ЕООД, гр. София и ответницата по иска, като върху него няма положени подписи на страните. Договорът съдържа подробни данни относно имената, ЕГН, адрес, мобилен телефон и ел. поща на ответницата в качеството й на кредитополучател, както и банкова сметка. Съгласно чл. 1 договорът се сключва на основание стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на потребителя и посочващ индивидуалните условия по бъдещия кредит и след запознаване и изрично съгласие на потребителя с общите условия, неразделна част от договора. По силата на чл. 2 от договора, кредиторът се задължил да предаде в собственост на потребителя сумата 500 лева, а потребителят се задължил да върне същата в срок от 15 дни. Уговорени са лихви, неустойки, но доколкото предмет на спора е само предоставената сума от 500 лв., то и съдът не намира за необходимо да описва подробно тези уговорки.

Процесният договор е такъв за потребителски кредит по смисъла на ЗПК, като по силата на чл. 10 от ЗПК договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител. За спорния договор се поддържа, че е сключен от разстояние, което е допустимо съгласно ЗПФУР. Разпоредбата на чл. 6 от ЗПФУР  предвижда, че договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца – доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, а съгласно ал. 3 на чл.18 от ЗПФУР преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

В конкретния случай ищецът в съответствие с разпоредбата на чл. 184 от ГПК ищецът е представил договора на хартиен носител, като насрещната страна не е поискала изрично представянето му на електронен носител.

В изпълнение на възложената по чл. 18 от ЗПФУР доказателствена тежест ищцовата страна е представила по делото диск, за който твърди, че съдържа аудоизапис, касаещ  проведен разговор по телефона с ищцата. Пред въззивната инстанция в съдебно заседание от 10.06.2020г. по реда на чл. 204 от ГПК е извършен оглед на представения от ищеца диск, като съдържанието е отразено  в съдебния протокол. При извършения оглед се установява, че лице с имената и ЕГН на ответницата потвърждава сключването на процесния договор за заем от разстояние при условията, посочени в договора. В съдебно заседание изрично е направено изявление от пълномощника на жалбоподателката, че не оспорва съдържанието на записа.

Видно от протокол от съдебно заседание от 12.11.2019г. районният съд е допълнил доклада си, посочвайки, че не се спори относно факта на получаване на сумата по договора и по размера.

Въз основа на събраните по делото доказателства, въззивният съд намира, че предявеният установителен иск с правна квалификация чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД е основателен и доказан. Ищецът, съобразно доказателствената тежест, която носи е доказал сключването на договор за заем от разстояние, като ответницата изрично се е съгласила с условията по договора. Ответницата е получила от ищеца сумата от 500 лв., който факт е обявен от ПРС за безспорен. Доказателства, че заетата сума е върната в уговорения срок от 15 дни не са представени от страна на ответницата.

Във връзка с горното съдът намира, че обжалваното решение следва да се потвърди, като в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 100 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения въззивният съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1822/11.12.2019г., постановено по гр.д. № 4281/2019г. по описа на Пернишкия районен съд.

ОСЪЖДА А.В.С. с ЕГН ********** и адрес ***, *** да заплати на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, гр.София, ул. „Балша”, № 17, ап.1 сумата от 100 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                      2.