РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Кубрат, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20223320100303 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК,
предявени по реда на чл.415 ГПК, във вр. с чл. 240 и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Банка ДСК” АД гр. София чрез пълномощник юрк.И. П.
твърди, че съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 12.12.2018
г., сключен с М. И. К. банката отпуснала на кредитополучателя кредит в
размер на 40 000 лева. Кредитът бил усвоен от К. на 12.12.2018 г., като той
поел задължение на всяко 25-о число за срок от 48 месеца да заплаща
уговорената месечна вноска за погасяването му в размер на 944.35 лева.
Ответникът извършвал редовно плащания до 26.04.2021 г., след което е
започнало системно закъснение в плащането на месечните погасителни
вноски. Съгласно т.18.2 при допусната забава в плащанията на уговорени
погашения по лихва и/или главница над 90 дни, кредиторът има право да
превърне кредита в предсрочно изискуем. С оглед на констатираната забава и
в съответствие с т.19.1 от ОУ банката е обявила остатъка по кредита за изцяло
предсрочно изискуем, за което и изпратила 1 уведомление до
кредитополучателя на адреса посочен в договора, видно от приложеното по
1
делото уведомление връчено чрез нотариус И. Б.-Й. рег. № 573 в НК. Поради
това, че ответникът не е зплатил дължимите към банката суми, на 13.10.2021
г. кредитодателят е подал заявление в РС-Кубрат за издаване заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, образувано в ЧГД №
626/2021 г. Издадената по цитираното дело Заповед № 258/14.10.2021 г. е
била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на
уведомление. В изпълнение указанията на съда съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК, ищцовото дружество предявява настоящата искова молба, с която моли
съда за постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
М. И. К., че съществува изискуемо вземане на „Банка ДСК“ АД в размер на
сумите: 16 776.43 лева, ведно със законната лихва от 13.10.2021 г. до
изплащането на дълга; 340.15 лева – договорна лихва за периода 26.05.2021 г.
– 11.10.2021 г.; 89.44 лева – лихвена надбавка за забава върху просрочената
главница за периода 26.05.2021 г. до 11.10.2021 г.; 120.00 лева – дължими
такси, изискуем дълг по Договор за кредит за текущо потребление от
12.12.2018 г. по описа на банката. Претендират и направените в заповедното и
в настоящото производство разноски.
Ответникът М. И. К., ЕГН **********, с пост./наст. адрес в ***, чрез
особен представител адв. М. Д. от АК–Разград ангажира становище, че така
предявените искове са допустими. С оглед представените от ищцовата страна
документи – извлечение от банкова сметка на длъжника, договор за кредит и
пр., както и при липсата на съответни доказателства установяващи, че
кредитополучателят е погасил задълженията си към банката, заявява, че
претенциите на ищцовото дружество са основателни и доказани.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл.12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно по делото, а и се установява от представения договор, че
между „Банка ДСК“ АД и М. И. К. като кредитополучател на 12.12.2018 г. е
сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който
Банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 40
000 лева, с краен срок за издължаване 48 месеца от датата на неговото
усвояване. Неразделна част от Договора за кредит са приетите и подписани от
кредитополучателя Общи условия на „Банка ДСК“ АД за предоставяне на
2
кредити за текущо потребление на физически лица (ОУ), които той е получил
и приел, както и приложимата Тарифа за лихвите, таксите и комисионите,
които Банка ДСК прилага по извършване услуги на клиента („Тарифа“).
Не е спорно между страните, че предоставената в заем сума е била
усвоена от ответника по посочената в чл. 4 от Договора за кредит негова
разплащателна сметка при Банката с IBAN BG32STSA93000025763005, чрез
която се извършва и погасяване на задължението (чл. 4 и чл. 5 от Договора).
След подписване на договора за кредит задължението е погасявано
сравнително редовно до 26.04.2021 г., когато започнало системно закъснение
в плащането на месечните погасителни вноски. Съгласно чл. 19.1. от
приложимите към договора Общи условия всяко неплащане в срок на
уговорените погашения по лихва и/или главница дава право на Банката да
направи изцяло и предсрочно изискуем целия кредит (всички дължими от
кредитополучателя на банката суми във връзка с кредита). Предвид
посочената непрекъсната забава „Банка ДСК“ АД обявила кредита за
предсрочно изискуем, като е обективирала едностранното си волеизявление
до задълженото лице в Уведомление изх. № 06-20-01376/06.06.2019 г.,
връчено по постоянен и настоящ адрес на кредитополучателя чрез Нотариус
И.Б.-Й., рег. № 573 в НК и Уведомление изх. № 0050-20-02672/05.08.2021 г.
След настъпване на изискуемостта на кредита, ответникът не е заплатил
дължимите към банката суми. Поради това на 13.10.2021 г. банката е
предприела действия за снабдяване с изпълнителен лист и принудително
събиране на вземанията си, като е подала заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК.
По образуваното въз основа на заявлението ч. гр. д. № 626/2021 г. по
описа на Районен съд – Кубрат производство са издадени Заповед №
258/14.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист № 178 от 14.10.2021 г.
срещу М. И. К., въз основа на който е образувано изп. д. № 20217610400528
по описа на ЧСИ Г. С.. Поради това, че така издадената заповед е била
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в изпълнение указанията
на съда кредиторът предявява настоящия иск за установяване на вземането си
в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Приетият като писмено доказателство Договор за кредит за текущо
3
потребление от 12.12.2018 г., съставляващ частен диспозитивен документ,
подписан от страните, е годно доказателствено средство, относно
съдържащите се в него изявления на посочените договаряли лица. Съгласно
разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 ГПК този документ, неоспорен от
ответника, има обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз
основа на него са установени фактите по делото, както те се твърдят от
ищеца.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими с оглед
предявяването им в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и
при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.
д. № 626/2021 г. по описа на Районен съд – Кубрат.
Предмет на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо
на вземането, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение.
Последната, е обоснована с представен по чл. 417, т. 2 ГПК документ –
извлечение от счетоводните книги на банката-кредитор.
Основателността на исковите претенции е обусловена от следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на
действително правоотношение по договор за кредит за текущо потребление
от 12.12.2018 г., по силата на който кредиторът предоставя на потребителя
кредит под формата на заем или разсрочено плащане, а потребителят се
задължава да върне получената сума съгласно погасителния план и
условията, уговорени в договора; кредиторът да е предоставил на потребителя
уговорената сума; кредиторът да е изпълнил задълженията си, произтичащи
от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне
на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по
кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат
да се изменят; индивидуалното договаряне на условията по договора;
осъществяването на всички уговорени обективни предпоставки, въз основа на
които е възникнало правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно
изискуем, и уведомяването на ответника за това, както и размера на всяко от
претендираните вземания (по пера).
4
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установява наличието на валидно облигационно правоотношение с
характеристиките на договор за банков кредит. Ищецът е изправна страна по
същия, доколкото от представените по делото писмени доказателства,
неоспорени от ответника се установи, че кредитополучателят е предоставил
заемната сума, предмет на договора.
Наличието на забава в плащането на дължимите от ответната страна
вноски по кредита съобразно постигнатите между страните уговорки също
категорично се установи по делото въз основа на представените извлечения,
неоспорени от ответника.
В тази връзка ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост
на сумата при условията на чл. 18.2 от ОУ, а именно при допусната забава в
плащанията над 90 дни.
Според задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, обусловено от наличието
на две кумулативни предпоставки: обективния факт на неплащането и
упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като
правните последици настъпват от момента, в който волеизявлението на
кредитора достигне до длъжника, който момент следва да предхожда по
време сезирането на заповедния съд.
От представените писмени доказателства се установи, че ответникът е
изпаднал в забава и в нарушение на договора не е заплащал задълженията си
по кредита. Съответно е доказано настъпването на уговореното между
страните обективно условие за отнемане преимуществото на уговорения в
полза на длъжника срок. Длъжникът е надлежно уведомен за предсрочната
изискуемост на кредита, като поканата (уведомлението) за настъпилата
предсрочна изискуемост е връчена от ЧСИ.
Предвид достигнатия извод от съда, че предсрочната изискуемост е
обявена на 12.10.2021 г. и при съобразяване липсата на извършени плащания
от страна на ответника след 25.05.2021 г., следва изводът за основателност на
исковата претенция за претендираната главница и договорна лихва.
Договорната лихва се дължи до датата на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, тъй като след тази дата се дължи законна лихва. В този смисъл са
5
разясненията на тълкувателно решение № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Претендираната договорна лихва следва да се уважи в заявения размер като
върху дължимата главница следва да се присъди и законна лихва.
Безспорно е установено, че ответникът е закъснял с плащането, от което
следва изводът, че същият е в забава и дължи обезщетение за забава в
претендирания размер от 89.44 лв. Направени са и разходи във връзка с
изискуемостта на кредита в размер на 120.00 лева, поради което и тази
претенция се явява основателна.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК е подадено на 13.10.2021 г.
след като вземанията на ищеца са станали изискуеми. Приложените по делото
доказателства установяват по несъмнен начин, че ответникът не е изпълнил
задължението си в претендирания от ищеца размер и срок. В тази насока е и
извършеното доказване на иска. Предвид изложеното съдът намира, че
претенциите на ищцовото дружество следва да бъдат уважени в пълен размер.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат и направените от ищеца разноски по
настоящото производство, пропорционално на уважената част от исковете,
както и сторените такива за заповедното. В настоящото такива са направени в
общ размер на 1 134.48 лв., от които внесена държавна такса – 474.48 лв.,
възнаграждение за особен представител – 300 лв. и юрисконсултско
възнаграждение – 360 лв., а в заповедното са сторени разноски в общ размер
на 496.52 лв., от които внесена държавна такса в размер на 346.52 лв. и
юрисконсултско възнаграждение – 150 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. И. К., ЕГН **********, с
пост./наст. адрес в *** ДЪЛЖИ на „БАНКА ДСК” АД гр. София, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от Ю. Б.
Г. и А. Р. Ж. Л. – изпълнителни директори чрез пълномощник юрисконсулт
И. П. със съдебен адрес: ***, следните суми, за които е издадена Заповед №
258/14.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.
6
гр. д. № 626/2021 г. по описа на РС – Кубрат: 16 776.43 лева (шестнадесет
хиляди, седемстотин седемдесет и шест лева, четиридесет и три ст.) –
главница, ведно със законната лихва от 13.10.2021 г. до изплащането на
сумата, изискуем дълг по Договор за кредит за текущо потребление от
12.12.2018 г.; 340.15 лева (триста и четиридесет лева, петнадесет ст.) –
договорна (възнаградителна) лихва за периода 26.05.2021 г. – 11.10.2021 г.;
89.44 лева (осемдесет и девет лева, четиридесет и четири ст.) – лихвена
надбавка за забава върху просрочената главница за периода 26.05.2021 г. до
11.10.2021 г.; 120.00 лева (сто и двадесет, нула ст.) – дължими такси, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240 и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА М. И. К., ЕГН **********, с пост./наст. адрес в *** ДА
ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК” АД гр. София, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявана от Ю. Б. Г. и А. Р. Ж. Л. –
изпълнителни директори чрез пълномощник юрисконсулт И. П. със съдебен
адрес: ***, сумата 1 134.48 лева (хиляда сто тридесет и четири лева,
четиридесет и осем ст.), представляваща направени разноски в исковото
производство и сумата 496.52 лева (четиристотин деветдесет и шест лева,
петдесет и две ст.) – разноски в заповедното производство, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
7