МОТИВИ : Срещу подсъдимия М.К.Н., роден на *** ***, е предявено обвинение за престъпление, визирано в Глава XI-та, Раздел II-ри от Особената част на НК. Той е предаден на съд за това, че на 10.11.2018 г., в гр. Габрово, от паркинг, находящ се на ул. ”Чумерна”, пред № 8, противозаконно отнел чуждо МПС – лек автомобил марка „Рено”, модел „Еспейс” с Рег. № ЕВ 20-98 АС, от владението на собственика Р.И. ***, без нейното съгласие, с намерение да го ползва, като е последвала повреда за автомобила на стойност 1295,52 лева и отнемането е осъществено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2-ро от НК, чрез използване на техническо средство – оригинален ключ – престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1-во и т. 3 във вр. с ал. 1 от НК.

В рамките на проведеното по делото разпоредително заседание по реда на Глава 19 от НПК е бил приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от страна на свид. Р.И.С. против подсъдимия М.К.Н., с цена в размер на сумата от 1295,52 лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от нея в резултат на извършеното престъпление, за което подсъдимия е предаден на съд, заедно с претенция за осъждането на последният да й заплати тази сума в случай, че бъде признат за виновен в неговото извършване, на осн. чл. 45 от ЗЗД.

В резултат на приетата за съвместно разглеждане гражданска претенция, както и въз основа на изрично изразеното от страна на същата желание за това, при разпоредителното заседание посочената свидетелка е конституирана не само в качеството на граждански ищец, но и като частен обвинител в наказателния процес, съгласно указаното в разпоредбите на чл. 76, чл. 84 и следващите от Глава VIII-ма, Раздели II-ри и IV-ти на НПК.

Подсъдимият заявява, че е получил препис от обвинителния акт, както и че разбира същността на предявеното му обвинение. Той се е признал за виновен по отношение на това обвинение, макар в рамките на съдебното следствие (заради липсата на дадени обяснения) да не е излагал описание на фактическата обстановка по извършването на съответното престъпление, което е било инкриминирано чрез него. С оглед на самопризнанията, направени от подсъдимия М.Н. при условията на чл. 371, т. 2 от НПК в проведеното на 10.04.2019 година разпоредително заседание по делото и насрочване на същото за разглеждане по реда на диференцираната процедура, предвидена в Глава XXVII-ма от НПК, при провеждане на съдебното следствие съдът не е събирал доказателства във връзка с фактите, които са отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Поради тази причина при постановяване на присъдата и решаване на въпросите, посочени в чл. 301, ал.1 от НПК, са били използвани единствено доказателствени материали, събрани при разследването по досъдебното производство, както и направените от Н. самопризнания с породените от тях правни последици по смисъла на чл. 372, ал. 1 от НПК. Съобразно изискването в приложимата законова норма – чл. 372, ал. 2 от НПК, при разглеждането на делото интересите на подсъдимия са отстоявани от служебен защитник, назначен при разследването по досъдебното производство, който е продължил да осъществява задължително процесуално представителство по отношение на него и пред съда не само заради вида на проведеното (съкратено) съдебно следствие, но и въз основа на предвидените с чл. 94, ал. 1, т. 4 от НПК предпоставки за това.

От осъществената цялостна преценка на данните в събраните по делото доказателства – писмени, гласни и веществени, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с направените от подс. М.Н. самопризнания по отношение на обстоятелствата, изложени във внесения за разглеждане от Районна прокуратура Габрово обвинителен акт, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Към инкриминираната дата чрез обвинителния акт подс. М.Н. е бил осъждан за множество осъществени престъпления от общ характер, свързани с посегателства против собствеността, като е изтърпявал ефективно определените му за тях наказания „Лишаване от свобода”. От данните в приложената справка за съдимост е видно, че изпълнението на последното наложено на същият наказание от този вид е приключило на датата 05.05.2018 година.

На 09 срещу 10.11.2018 година подсъдимият М.Н. бил на гости в дома на леля си, който се намирал на улица ”Чумерна” в град Габрово.

В ранните утринни часове на 10.11.2018 година Н. излязъл от дома на своята роднина с намерение да се разходи. По време на разходката той видял, че на ул. ”Чумерна” били паркирани автомобили. Между превозните средства се намирал и лек автомобил марка „Рено”, модел „Еспейс” с Рег. № ЕВ 20-98 АС, собственост на свидетелката Р.И.С. ***, който бил паркиран на паркинг пред жилищна сграда, разположена на № 8 от същата улица. Подсъдимият решил да провери дали сред тях има някой отключен, тъй като искал да вземе една от колите и да се повози, въпреки че до този момент не бил управлявал таква. След като установил, че тази на свидетелката Р.С. е отключена, той влязъл в нея. Седнал на мястото, предназначено за водача, като оставил на предната дясна седалка преносима тонколона с надпис „МС-312ВТ”, черна на цвят, която носел със себе си. Н. намерил оригиналния резервен контактен ключ, оставен от собственичката в купето на МПС, с чиято помощ запалил двигателя на колата. Когато го стартирал той подал газ, но вместо да потегли напред, автомобилът се насочил назад и след като преминал последователно през бетонен бордюр и тротоар, разделящ местата за паркиране от затревена площ пред блока, а след него – и през въпросната площ, се блъснал със задната си част в стената на жилищния блок, разположен на ул. ”Чумерна” № 8. След удара на МПС във фасадата на сградата подсъдимият излязъл от него и напуснал територията на паркинга. При напускането на автомобила той забравил да вземе тонколоната, която останала на предната дясна седалка в колата.

След като сутринта на 10.11.2018 г. установила положението, в което бил оставен автомобила, свид. С. ***. В резултат на подадения сигнал бил извършен оглед, като по време на него е била иззета оставената тонколона в купето на колата, както и един брой дактилоскопна следа, открита върху вътрешната странична стена на предната лява врата. Едновременно с описаното  по-горе процесуално-следствено действие, при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК в полицейското управление било образувано досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер. В рамките на воденото разследване по него Н. е привлечен в качеството на обвиняем, във връзка с предявено обвинение за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1-во и т. 3 във вр. с ал. 1 от НК. Чрез обвинителен акт събраните по същото доказателствени материали са внесени за разглеждане в Районен съд – Габрово, при който въз основа на тях е образувано производството по настоящето НОХД № 304 по описа за 2019 година.

От заключението на назначената автооценъчна експертиза при разследването по досъдебното производство се установява, че лекия автомобил на свидетелката Р.С. е претърпял множество повреди, подробно описани в констативно - съобразителната част на самата експертиза, необходимите за възстановяването на които средства (заедно с цената на частите и дейностите по монтаж, ремонт, демонтаж и боядисване) са възлизали на общата сума от 1295,52 лева към инкриминираната дата. Доказателствата по делото не установяват тази сума да е заплатена на собственика до настоящия момент.

В рамките на разследването по досъдебното производство е назначена и дактилоскопна експертиза, от чието заключение е видно, че: дактилоскопната следа, иззета по време на огледа от вътрешната  странична стена на предната лява врата на лекия автомобил с Рег. № ЕВ 20-98 АС, е била негодна за сравнително идентификационно изследване, както и че върху иззетата при този оглед тонколона не са били открити и проявени дактилоскопни следи.

Изложената фактическа обстановка не е предмет на оспорване от подс. М.Н. и неговия служебен защитник, като се приема от съда за установена по безспорен начин от изразеното по отношение на нея самопризнание от страна на подсъдимият; от съпоставката на това самопризнание с писмените и гласни доказателствени материали, събрани в рамките на разследването по досъдебното производство № 1752 ЗМ-666/2018 г. на РУ Габрово (уведомително писмо – л. 1; искане за удължаване на срок за разследване и постановление от 09.01.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура - Габрово във връзка с него – л. 3-5; протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум – л. 6-15; постановления за привличане на обвиняем и за вземане на мярка за неотклонение – л. 16-17; протокол за разпит на обвиняем – л. 23; протоколи за разпит на свидетели – л. 24-25 и л. 27; постановление за назначаване и авто-оценъчна експертиза – л. 28-32; постановление за назначаване и дактилоскопна експертиза – л. 36-42; декларация за семейно, материално положение и имотно състояние – л. 44; справка за съдимост на Бюро „Съдимост” при Районен съд - Габрово – л. 46-50; докладна записка – л. 55), както и от посочените по-горе веществени доказателства; всички съдържащи данни от съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото и тези от предмета на доказване по него.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Данните в доказателствените материали от ДП сочат, че макар и чрез действията си наистина да е прекъснал противозаконно (поради липсата на съгласие от страна на собственика) владението на същият върху МПС, което е било предмет на престъплението по предявеното обвинение, подсъдимият не е успял да установи свое трайно владение върху него, тъй като автомобилът не е напускал мястото, на което е бил оставен, след като се е блъснал в стената на блока. Поради това следва да се заключи, че става въпрос за изпълнително деяние, което е приключило във фазата на опит, а не за довършено престъпление по смисъла на закона, както е прието в обвинителния акт. Оставянето на автомобила на същото място обаче не би могло да се отчита като събитие, което води до ненаказуемост на извършеното от Н. съобразно предпоставките, предвидени в чл. 18, ал. 3, б. ”А” от НК. При разследването по досъдебното производство е бил разпитан свидетел – Ранди Димов, чиито показания (на л.27) установяват, че след удара в стената на блока, намиращото се в МПС лице се е опитвало да потегли с него, но не е успяло и само е форсирало двигателя. В обясненията, които е дал пред разследващия орган по досъдебното производство, подсъдимият е посочил, че до инкриминираната дата не е управлявал автомобил. Тъй като не е имал практически опит за осъществяване на свързаната с това дейност, именно заради липсата на такъв той не е могъл да потегли и да използва автомобила по предназначението му след удара в стената на жилищния блок. Този извод кореспондира не само на житейската логика, но и на данните в обясненията на Н. от досъдебното производство, в които той е съобщил, че не е знаел как да сменя скоростите, а от тук – и да приведе автомобила в движение в желаната от него посока. Той произтича и от естеството на причините, които са довели до самия удар. При стартирането на двигателя МПС е било включено на задна скорост, което е видно и от положението на скоростния лост, заснето в снимка № 22 на л. 9 от изготвеният при огледа фотоалбум. Тъй като това обстоятелство очевидно не е било осъзнавано от Н. и последният (поради липсата на практически и теоретически знания) не е притежавал необходимите умения за работа със съединителя, същото закономерно е довело до движението на автомобила назад и до сблъсъка на МПС със стената на блока, а това събитие не би могло да настъпи, ако Н. е имал представа как да го управлява. При формулиране на обвинението прокурора е включил в него и квалифициращ признак по смисъла на чл. 346, ал. 2, т. 3 от НК, чието наличие също е безспорно установено от данните в събраните доказателства по досъдебното производство. За приложението на този признак законът е установил изискване противозаконното отнемане на автомобила (респективно опита за такова) да е било извършено при предвидените условия в разпоредбата на чл. 195, ал. 1, т. 1 - 6 от НК, в т.ч. при използвано техническо средство, т.е. на такъв предмет, който обективно служи за преодоляване на препятствие и улеснява достъпа до вещта, предмет на престъплението по предявеното обвинение. Посочената квалификация е приложима по отношение на кражби, при чието осъществяване (освен всички останали възможни технически средства) са използвани и ключове, независимо от това дали са били обикновени, секретни, оригинални, подправени, откраднати, намерени, предназначени или случайно оказали се годни за отключване на съответното помещение. Използваният оригинален резервен ключ за запалването на лекия автомобил безспорно е изпълнил тази цел. С оглед на изложеното и доколкото в подкрепа на подобно разбиране е и тълкуването, съдържащо се в константната съдебна практика (като Решениe № 443 от 22.06.1999 г. на ВКС по н. д. № 386/1999 г., II н. о.; Решение № 461 от 30.06.1998 г. на ВКС по н. д. № 313/1998 г., II н. о.; Решение № 327 от 26.08.1996 г. по н. д. № 141/1996 г., I н. о.; т. II. 11. на ППВС № 6 от 1971 г. на Пленума на ВС (изм. с Пост. 7 - 87 - Пл. ВС); Решение № 382/28.12.1991 г. по н. д. № 393/1991 г., ВК, Тълкувателно решение № 54/16.09.1989 г. по н. д. № 49/1989 г., ОСНК и др.) следва да се приеме, че деянието се явява законосъобразно квалифицирано с оглед на него. При извършване на престъплението деецът е действал с пряк умисъл, тъй като е съзнавал ясно съставомерните последици от своите постъпки и е целял тяхното настъпване.

Като се базира на изложените по-горе обстоятелства съдът прие, че се касае за опит към престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК, при който деянието е останало недовършено по обективно независещи от дееца причини. С оглед на това заключение намери, че подс. М.Н. следва да бъде оправдан по отношение на част от първоначалното обвинение, тъй като квалификацията на последното е свързана с наличието на довършено престъпление, каквото не се установява от данните по досъдебното производство в конкретния случай. Същият е необходимо да бъде оправдан и във връзка с обстоятелството да е отнел автомобила от владението на физическото лице с посоченото фамилно име (Стоянова) в диспозитивната част на самото обвинение, което (макар и само в една буква) е погрешно възпроизведено и не отговаря на действителното (С.) фамилно име, притежавано от пострадалата. Съществуването на съкратено съдебно следствие по делото, проведено въз основа на указаните предпоставки в чл. 371, т. 2 от НПК, не е пречка за постановяване на оправдателна присъда по отношение на посочените по-горе части от предявеното обвинение, доколкото самопризнанието на дееца се отнася само за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт (в които фамилното име е правилно посочено), но не и за конкретната правна квалификация на престъплението, която се явява изведена въз основа на тях от страна на прокурора. Съдът не е лишен от възможността да внесе дължимите корекции в нея, ако прецени, че тази квалификация не се подкрепя от признатите факти, като в този смисъл е залегналото становище в съдебната практика (Решение № 380 от 09.10.2008 г. на ВКС по н. д. № 352/2008 г., НК, I н. о.; Решение № 796 от 27.11.2007 г. на ВКС по н. д. № 585/2007 г., III н. о.; Решение № 434 от 03.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2073/2011 г., III н. о., НК; Решение № 507 от 28.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 564/2009 г., I н. о., НК; Решение № 530 от 11.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 612/2009 г., I н. о., НК и др.). Налице са и останалите предвидени процесуални предпоставки за това, тъй като извършеният опит за противозаконното отнемане на МПС от владението на собственика, без негово съгласие с намерение да се ползва, би довел единствено до приложение на закон за същото (предвид указаното в чл. 18, ал. 2 от НК, степента за осъществяване на намерението за противозаконно отнемане и естеството на причините, поради които деянието не е могло да бъде довършено) наказуемо престъпление без съществено изменение на обстоятелствената част на предявеното против дееца обвинение, и то въз основа на факти, по отношение на които Н. вече се е защитавал както при воденото разследване по досъдебното производство, така и в рамките на самото съдебно следствие.

При така установената фактическа обстановка съдът намери за безспорно от правна страна, че след като на 10.11.2018 година, в град Габрово, от паркинг, находящ се на улица ”Чумерна”, пред № 8, е направил опит противозаконно да отнеме чуждо МПС – лек автомобил марка „Рено”, модел „Еспейс” с Рег. № ЕВ 20-98 АС, от владението на собственика Р.И.С. ***, без нейното съгласие, с намерение да го ползва, като е последвала повреда за автомобила на стойност 1295,52 лева и отнемането е осъществено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2-ро от НК, чрез използване на техническо средство – оригинален ключ, а деянието е останало недовършено по независещи от него причини, подс. М.К.Н. при форма на вина пряк умисъл, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на на престъпление по смисъла на чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1-во и т. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, в извършването на което го призна за виновен.

По изложените събражения съдът намери за неосъществено от обективна страна на 10.11.2018 г., в гр.Габрово, при съществуването на описаните по-горе условия и начин, подсъдимият М.К.Н. да е отнел противозаконно посочения лек автомобил с Рег. № ЕВ 20-98 АС от владението на собственика Р.И. ***, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправда в тази част от така предявеното против него първоначално обвинение за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1-во и т. 3 във вр. с ал. 1 от НК.

При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено за извършеното престъпление, като смекчаващи вината обстоятелства се отчетоха младата възраст на подсъдимия; дадените от Н. обяснения в рамките на разследването по досъдебното производство, чрез които е спомогнал за разкриване на обективната истина; както и направените в тях самопризнания. Тези смекчаващи вината обстоятелства обаче се игнорират от отегчаващите такива, произтичащи от високата степен на обществена опасност, с която той се определя в качеството на деец поради множеството (седем на брой) постановени до момента осъждания за престъпления от общ характер, свързани с посегателства срещу собствеността; както и от завишената степен на обществена опасност на самото престъпление в сравнение с други такива от неговия вид, обусловена от съответния брой (повече от един) на онези признаци, които квалифицират същото от обективна страна. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се посочи и това, че престъплението се явява извършено само шест месеца след края на предходно изтърпявано наказание „Лишаване от свобода” в един немалък общ размер от „Три години”, което също води до безспорно заключение, че подсъдимият Н. не се е поправил и превъзпитал въпреки принудителното му изолиране от обществото за този срок. Заедно с изложеното е необходимо да се има предвид, че според заявеното пред разследващия орган, преди извършване на престъплението той е бил под наркотичното влияние на определени вещества, предизвикано от вдишване на бронз, което също следва да бъде отчетено като отегчаващо вината обстоятелство.

Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че е налице превес на отегчаващите вината обстоятелства. С оглед на това, след като съпостави техния конкретен характер и естество, прие, че за извършеното престъпление следва да бъде наложено наказание над минималния, но под средния размер на установеното в нормата на чл. 346, ал. 2 от НК за посочения в нея вид, възлизащо на “Три години лишаване от свобода”. Заедно с това обаче, поради съществуването на изразеното от Н. самопризнание с породените от същото правни последици по смисъла на чл. 372, ал. 1 от НПК и вида на проведеното въз основа на него съкратено съдебно следствие, прие, че заради безусловния характер на съответния текст – чл. 373, ал. 2 от НПК, при определяне на самото наказание следва да се приложи нормата на чл. 58а от НК в редакцията по ДВ брой 26 от 2010г., действала към датата за извършване на престъплението. По тези съображения и чрез приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК, намери за необходимо да намали така индивидуализираното по реда на чл. 54, ал. 1 от НК наказание с 1/3 част, налагайки на Н. оставащата част в размер на “Две години лишаване от свобода”, като прие, че по този начин, единствено с едно подобно определено по отношение на неговата продължителност наказание от този вид, ще бъдат създадени най-оптимални условия за постигане на целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия, посочени в чл. 36 от НК.

Събраните по делото доказателства не определят подс. М.Н. като притежател на право да управлява МПС, придобито по установения ред, което се явява безусловна предпоставка за неговото законосъобразно лишаване от възможността да упражнява това право за определен чрез присъдата срок. Поради посоченото обстоятелство съдът не наложи на същият наказанието „Лишаване от право да управлява МПС”, което се предвижда за осъщественото престъпление с нормата на чл. 346, ал. 4 от НК.

Поради липсата на установените от закона условия, които биха позволили отлагане на неговото изпълнение с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и след като отчете обстоятелството, че то е определено за престъпление, което е извършено преди изтичане на петгодишен срок от датата (05.05.2018 година), на която е приключило изпълнението на последното изтърпявано от М. Н. наказание от този вид, съдът постанови наложеното наказание в размер на "Две години лишаване от свобода" да се изтърпи от подсъдимият ефективно, при “Първоначален строг режим”, съгласно предвиденото в чл. 57, ал. 1, т. 2, б. ”Б” от ЗИНЗПС.

 

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК

 

След като прецени събраните по делото данни, съдът прие, че са налице и съответни предпоставки по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, които обуславят гражданската отговорност на подсъдимия М.Н. по отношение на имуществените вреди, причинени от престъплението на свидетелката Р.С. ***. В рамките на проведеното разследване по наказателното производство е установено не само тяхното обективно наличие, обусловено от щетите, настъпили за притежавания от ищцата автомобил при опита за неговото отнемане от страна на Н., но и изискващата се причинно - следствена връзка, която съществува между извършените действия от подсъдимия и настъпването на самите вреди. Последните са безспорен факт, а претенциите по отношение на тях се явяват доказани по основание, като за същите гражданската ищца не е обезщетена и до настоящия момент. От друга страна следва да се има предвид, че направеното от Н. самопризнание по отношение на отразените в обвинението обстоятелства се отнася до всяко едно от тях, включително и на тези, свързани със собствеността върху автомобила. Спрямо същите то се подкрепя от данните в доказателствените материали по ДП, тъй като от посочената информация (относно пререгистрацията на МПС чрез свидетелство № *********/11.01.2010 г.) във връзка с тях на л. 30 от констативно-съобразителната част на автооценъчната експертиза, е видно, че автомобилът е бил собственост именно на гражданската ищца. Поради изложеното следва да се приеме, че гражданския иск очевидно е бил подаден от лице, което има право да претендира обезщетение за щетите, които са били причинени на МПС в резултат на извършеното престъпление.

Освен за доказан по основание, съдът намери, че предявения от свидетелката Р.И.С. граждански иск е доказан и по отношение на неговия размер, тъй като заявената чрез същият сума е съобразена с общата паричната равностойност на съответните щети за автомобила, които са отразени в заключението на изготвената по досъдебното производство автооценъчна експертиза. С оглед на изложеното и след като отчете обстоятелството, че осъщественото от него престъпление е довело до непозволено увреждане по смисъла на предвиденото в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, въз основа на нея осъди подсъдимия М.Н. да заплати на гражданската ищца сумата от 1295,52 лева като обезщетение за претендираните от нея имуществени вреди, претърпени от престъплението, в извършването на което е бил признат за виновен.

В рамките на разследването по досъдебното производство са иззети веществени доказателства, които не подлежат на унищожаване или отнемане в полза на държавата по смисъла на съответните хипотези, предвидени хипотези в нормите на чл. 53 от НК и чл. 112 от НПК. Въз основа на това, след като отчете данните по отношение на тяхната собственост и значението на същите за обстоятелствата, които спадат към предмета на доказване по делото, съдът разпореди след влизане на присъдата в сила вещественото доказателство, представляващо черна на цвят тонколона с надпис „МС-312ВТ”, да се върне на подсъдимия М.К.Н.; а останалата част от веществените доказателства – под формата на два броя хартиени пликове, единият от които съдържащ дактилископна следа, а другият – сравнителен материал с отпечатъци, приложени към задната корица на ДП № 1752 ЗМ-666/2018 г. на РУ Габрово, да останат на съхранение към материалите по делото.

Въз основа на естеството на постановената присъда и данните, които установяват тяхното съществуване и размер, съдът осъди подс. М.Н. да заплати по сметка на ОД на МВР Габрово сума, възлизаща на 242,38 лв., дължима за възстановяване на направените разноски при разследването по досъдебното производство, съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК.

Освен упоменатата по размер сума, подсъдимия М.Н. бе осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Габрово, както следва: държавна такса върху присъденото обезщетение по чл. 45 от ЗЗД в размер на 51,82 лева – на основание чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК; както и сумата от 5 лева, представляваща държавна такса, дължима за изпълнителен лист – последната в случай на извършено служебно издаване на такъв за събиране на посоченото вземане за държавна такса върху присъденото обезщетение по чл. 45 от ЗЗД в полза на упоменатия по-горе орган на съдебната власт.

В този смисъл е и постановения съдебен акт.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ : .........................…