№ 566
гр. София, 24.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600636 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.345 от НПК.
С определение в разпоредително заседание от 10.05.22 г. на ОС- София по нохд №
574/21 г. е прекратено съдебното производство и делото е върнато на Окръжна
прокуратура - Варна за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните
правила.
Срещу определението е постъпил частен протест на прокурор при Окръжна
прокуратура - Варна с искане за отмяната му. Твърди се, че неправилно е счетено за
налично процесуално нарушение, налагащо връщане на делото в досъдебното
производство, тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт точно били
описани първичните счетоводни документи, въз основа на които „Дунавска коприна“
АД е приспаднало неправомерно данъчен кредит и точно тях е носил обвиняемия К.К.
на свид. К. Х. за осчетоводяването им в дневниците за покупки и включването им като
резултат в подаваните за инкриминираните периоди справки декларации по ЗДДС.
Обобщено било направено фактическото твърдение, относимо за целия инкриминиран
период, като преповтарянето на един и същ механизъм на извършване на
престъплението за всеки от данъчните периоди с промяна само на първичните
счетоводни документи било ненужно. Относно посоченото качество на К. като
собственик на дружеството наред с това на представляващ същото, се твърди, че по
делото се съдържат доказателства, а ако съдът счете за необходимо би могъл да
оправдае обвиняемия за някое от деянията и/или качествата, за които му е предявено
обвинение. Не било от значение и вписаното обстоятелство в регистъра за
освобождаването му като изпълнителен директор от 09.10.2009 г., след като именно
той е подписал СД от 14.10.2009 г. за данъчен период м. септември 2009 г. Изразено е
1
несъгласие и с отказа на съда да приеме за съвместно разглеждане предявения от
Министерство на финансите граждански иск, който не би затруднил наказателното
производство.
От защитника на К.К. е постъпило възражение по частния протест с доводи за
правилност на атакувания съдебен акт. Конкретно се счита, че прокурорът се е
задоволил при описание на престъплението по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 и т.7, вр. чл.26,
ал.1 НК да изброи констатациите от извършените проверки от данъчните органи по
инкриминираните счетоводни документи, без да са въведени твърдения за отношението
на К. към тези документи. Сочи се също, че неяснота е налице и с оглед възприетото от
съда възражение на защитата, че в диспозитива на обвинителния акт се твърди
подсъдимият да е извършил престъплението като собственик и представляващ
дружеството, а не като лице с друго качество /както сочи прокурора/, докато в
обстоятелствената част на акта липсвали фактически твърдения в тази насока. Тези
неясноти и непълноти в изложените от обвинението факти ограничавали правото на
защита на лицето и налагали частния протест да бъде оставен без уважение. Изложени
са и съображения за необжалваемост на определението в частта му за неприетия
граждански иск.
Въззивният съдебен състав, като се запозна с материалите по делото, относими
към настоящото производство и доводите на страните, прие за установено следното:
С внесения в съда обвинителен акт К. Е. К. е обвинен в престъпление по чл.255,
ал.3, вр. ал.1, т.2 и т.7, вр. чл.26, ал.1 НК, от фактическа страна изразяващо се в това, че
в гр. Русе в периода 14.04.2008 г. – 14.10.2009 г. при продължавано престъпление като
собственик и представляващ „Дунавска коприна“ АД избегнал плащане на данъчни
задължения по ЗДДС в особено големи размери - 154 288.13 лв. като потвърдил
неистина – несъществуващо право на данъчен кредит по несъществуващи покупки в
подадени пред ТД на НАП – гр. Русе месечни справки – декларации /СД/ по ЗДДС.
Според изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт обвиняемият К.
бил един от управителите на „Дунавска коприна“ АД /със седалище в гр. Русе до
м.10.2009 г./, който заедно и поотделно с другия управител- Д. А., сключвал сделки и
договарял от името на дружеството. Преимуществено тази дейност, както и
ежедневното оперативно ръководство, била извършвана от К. с оглед местоживеенето
му в гр. Русе. Именно за него е посочено, че е подписвал подаваните СД по ЗДДС за
инкриминирания период, които били изготвяни от упълномощен счетоводител – св. Х.,
въз основа на представяни й от двамата управители фактури и други първични
счетоводни документи. За да обоснове обвинителната теза за неправомерно приспаднат
данъчен кредит по недействителни сделки измежду реално сключваните такива от
дружеството, прокурорът се е позовал на констатации от извършени данъчни ревизии и
заключение на назначена съдебно-счетоводна експертиза, като изрично е описал
2
всички фактури, въз основа на които се твърди да е ползван неправомерно данъчен
кредит с оглед реално липсващи сделки с вписаните контрахенти на процесното
дружество. За да прекрати съдебното производство първоинстанционният съд е счел,
че прокурорът не е описал в достатъчна степен всички обстоятелства, при които е
извършено деянието, цялостния му механизъм като продължавано престъпление, като
била налице и неяснота конкретно по въпросите каква частта от инкриминираните
счетоводни документи са предоставяни на счетоводителя именно от К., както и
относно извършване на деянието от последния и в качеството му на собственик, при
положение, че самото дружество е посочено като такова с държавно участие.
Настоящият съдебен състав не споделя така изложеното становище на
първоинстанционния съд като основание за прекратяване на съдебното производство.
Няма спор, че в обвинителния акт прокурорът следва да изложи в пълнота по ясен и
непротиворечив начин обвинителната теза, с което не само да се предостави
възможност на обвиняемото лице и защитника му да се защитава срещу известни му
факти, но и да се очертаят рамките на обвинението, в които съдът трябва да се
ограничи при събирането на доказателства. В процесния случай, обаче
обстоятелствата, въз основа на които се гради обвинението спрямо К.К. са изложени
във възможно най-пълен обем, тъй като изрично са направени твърдения за всички
съставомерни елементи от изпълнителното деяние на данъчното престъпление. То се
свежда до избягване плащането на ДДС посредством посочване на неверни данни в
подадени СД и приспадане на неследващ се данъчен кредит. Прочитът на
обвинителния акт дава възможност да се узнае еднопосочно, че механизмът на
реализиране на отделните деяния се свежда до некоректното деклариране на
недействителни сделки в рамките на реално извършвана търговска дейност на
данъчния субект. От значение за очертания предмет на делото е твърдението, че
подсъдимият активно е участвал в последната, като за счетоводното обслужване е било
упълномощено друго лице, получавало съответните документи не само от К., но и от
другия действащ управител. Този начин на описание на фактическите параметри на
деянието е напълно достатъчен, за да позволи защита срещу обвинението, още повече,
че при описание на всяка от инкриминираните сделки и представени за тях фактури е
посочено установеното по делото относно подписите в придружаващите ги документи.
При това положение липсва необходимост да се изисква изрично разграничаване на
инкриминираните фактури като такива представяни от подсъдимия. Доколкото
въпросът относно приносителя на документите се счита за съществен за вмененото
престъпление за защитата не е ограничена възможността да се позовава на наличието
или липсата на доказателства в тази насока. Липсва пречка също прокурорът да се
позовава на резултатите от проведеното ревизионно производство, като същественото
в случая е, че е сторил това успоредно с възприетите от него изводи на назначената
счетоводна експертиза, а изцяло въпрос по същество е дали ще се счете за доказано по
3
този начин реализирането на престъплението от подсъдимия. Качеството му на
управител не е спорно, а посочването му и като собственик в рамките на
инкриминирания период за пръв път в диспозитива на обвинителния акт не може да се
счете за влизащо в противоречие с обстоятелствената част, където липсват такива
твърдения. Доводът на защитата, възприет и от съда, че непълнота на изложеното по
този въпрос е съществен процесуален пропуск, е неоснователен, тъй като това
обстоятелство само по себе си не налага обстойна фактическа обосновка, включително
и с оглед изясняването на факта, че към инкриминирания период дружеството е
функционирало като акционерно такова, независимо от държавно участие в
имуществото му в предходен момент. Не на последно място вярно е и възражението в
частния протест, че съдът разполага с възможността да прецени по същество налице ли
е този елемент на конкретното обвинение.
С оглед изложените съображения депозираният протест се явява частично
основателен и следва да се уважи, като се отмени атакуваното определение и делото се
върне на първата инстанция за разглеждането му по същество. По въпроса относно
отказаното съвместно разглеждане на предявения от министерство на финансите
граждански иск срещу подсъдимия следва да се посочи, че съдебният акт не може да
бъде проверяван, тъй като не е сред изрично изброените в разпоредбата на чл.249, ал.3
НПК, за които е предвиден инстанционен контрол. Поради това САС не би могъл да
обсъжда и изложените в тази насока доводи в протеста, който следва да бъде оставен
без разглеждане в тази му част.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение на ОС – София по нохд № 574/21 г. от разпоредително
заседание от 10.05.2022 г., с което на основание чл.249, ал.1, вр. чл.248, ал.5, т.1 НПК е
прекратено съдебното производство и делото е върнато на Окръжна прокуратура –
Варна за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частния протест срещу определението на ОС –
София, с което е оставено без уважение искането на министъра на финансите на РБ за
съвместно разглеждане на предявения чрез него от Държавата граждански иск против
К. Е. К..
ВРЪЩА делото на ОС - София за разглеждането му.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5