№ 737
гр. Ш, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надежда Д. К.
при участието на секретаря Т.Б.Д
като разгледа докладваното от Надежда Д. К. Гражданско дело №
************** по описа за 2022 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.
76 от Закона за наследството /ЗН/ и чл. 33, ал. 2 от Закона за собствеността /ЗС/
/евентуално съединен спрямо иска по чл. 76 от ЗН/.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Г. К. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Ш, ул. „Х Б“ № 9а, със съдебен адрес: гр. Ш, ул. “С” №
***, ет. 2, чрез адв. Женя Попова от ШАК срещу Р. К. Х., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. Ч обл. Ш, ул. “Борис III” № 7, Н. К. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ш,
ул. „Х Б“ № 9а и „О“ ЕООД, ЕИК *******, със седА.ще и адрес на управление: с. В, обл. Ш,
ул. „К“ № 3, представлявано от О.Ш.О.
Ищцата твърди, че с ответниците Р. К. Х. и Н. К. Б. са деца и законни наследници с
равни части - по 1/3 на К. Б. ХА.д, ЕГН **********, починал на **/**/**** г. Ищцата сочи,
че в наследството били включени няколко имота в землището на с. Ч общ. В, обл. Ш, а
именно: имот с идентификатор ************ с площ 1 440 кв. м.; имот с идентификатор
********* с площ 708 кв. м., както и процесния имот с идентификатор ***********, с площ
20 902 кв. м., в местността „Д К“, трайно предназначение на територията: земеделска, начин
на трайно ползване: нива, трета категория, при граници - имоти с идентификатори:
************; **********; ***********; *********** и ***********, стар номер 13057.
Излага, че при извършена на **/**/**** г. справка в Агенция по вписванията, по повод
завеждане на иск по чл. 30 от ЗН срещу втората ответница, установила, че на **/**/**** г.
ответницата Р. К. Х. дарила на „О“ ЕООД 1/3 идеална част от описания по горе недвижим
имот, който договор бил удостоверен в Нотариален акт № 198, том VII, дело № 981/2021 г.
на Нотариус с peг. № 709 на НК, с район на действие ШPC. Също така излага, че веднага
след това на същата дата, втората ответница Н. К. Б. продала на същото дружество „О“
ЕООД притежаваната 1/3 идеална част от процесния имот срещу цена 1 500 лв., който
договор бил удостоверен в Нотариален акт № 199, том VII, дело № 982/2021 г. на Нотариус с
peг. № 709 на НК, с район на действие ШPC. Сочи, че към днешна датата, не било
извършвано последващо разпореждане с ид. части от „О“ ЕООД.
Ищцата твърди, че извършеното дарение със сънаследствения дял от процесния имот
1
от първата ответница било недействително по отношение на нея на основание чл. 76 от ЗН,
тъй като с дарението било извършено разпореждане от наследник с наследствен дял от вещ,
като прави претенция в качеството си на друг наследник на същата вещ, сделката била
дарение, поради което не можело да се приравнява на продажба на наследство по чл. 212 от
ЗЗД, а и процесният имот не изчерпвал цялото наследство.
Ищцата твърди също, че недействителността на дарението означавало, че дареното
дружество „О“ ЕООД не е станало съсобственик на имота. При този преюдициален факт, с
последващата продажба втората ответница продала 1/3 идеална част от процесния имот на
„О“ ЕООД - трето външно за съсобствеността лице - в нарушение на чл. 33 от ЗС, без да й
предложи да я купи на същата цена от 1 500 лв. при уговорените условия в нотариален акт -
плащане на цената еднократно, изцяло и в брой.
Това пораждало на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС правото й да изкупи 1/3 част от
процесния имот при уговорените в нотариален акт цена и условия, като сочи, че съгласно
трайно установената съдебна практика, срокът за предявяване на иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС
започвал да тече от узнаване на продажбата - **/**/**** г. и не бил изтекъл към момента на
педявяване на исковата молба.
С настоящата искова молба предявява два обективно и субективно съединени искове,
с правно основание чл. 76 от ЗН и чл. 33, ал. 2 от ЗС /евентуално съединен спрямо иска по
чл. 76 от ЗН/, с искане да се прогласи за недействителна, сделката, обективирана в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 198, том VІІ, рег. № 16026 от **/**/**** г.,
с която ответницата Р. К. Х. е дарила на „О“ ЕООД 1/3 идеална част от поземлен имот с
идентификатор ***********, с площ 20 902 кв. м., намиращ се в землището на с. Ч общ. В,
обл. Ш, в местността „Д К“, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, трета категория, при граници - имоти с идентификатори:
************; **********; ***********; *********** и ***********, стар номер 13057.
Също така, съдът да се произнесе по заявената претенция по чл. 33, ал. 2 от ЗС, като се
постанови изкупуване на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС от ищцата на 1/3 идеална част от
поземлен имот с идентификатор ***********, с площ 20 902 кв.м., намиращ се в землището
на с. Ч общ. В, обл. Ш, в местността „Д К“, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, трета категория, при граници - имоти с
идентификатори: ************; **********; ***********; *********** и ***********,
стар номер 13057 при условията, уговорени между ответниците в нотариален акт № 199, том
VII, дело № 982/2021г. на 709 Нотариус гр. Ш - цена 1 500 лв. и еднократното й плащане,
като плати тази цена на „О“ ЕООД и замести същото дружество като приобретател по
сделката в акта.
С решението по втория иск моли съдът й указаже, че в месечен срок от влизането му
в сила следва да плати продажната цена на „О“ ЕООД и че ако не стори това в срока,
съдебното решение ще се счита обезсилено по право.
Моли също съдът с решението си да осъди ответниците да й заплатят разноските по
настоящото производство.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично, изпраща
упълномощен представител – адв. Женя Попова от ШАК, като поддържа исковата молба и
моли съда да уважи предявените искове. В съдебно заседание и в представено по делото
писмено становище излага конкретни мотиви в тази насока.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на
тримата ответници.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 131 от ГПК,
ответницата Р. К. Х., редовно уведомена, не представя писмен отговор.
В съдебно заседание ответницата Р. К. Х., редовно призована, не се явяват лично и не
изпраща упълномощен процесуален представител.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 131 от ГПК,
2
ответницата Н. К. Б., редовно уведомена, представя писмен отговор, в който сочи, че искът
по чл. 76 от ЗН е допустим, но неоснователен. Не оспорва изложените в обстоятелствената
част на исковата молба твърдения, че страните са законни наследници на К. Б. ХА.д,
ЕГН**********, както и че в наследството оставено от общият им наследодател са
включени описани в исковата молба имотите, а именно: ПИ с идентификатор ************;
ПИ с идентификатор *********; ПИ с идентификатор *********** и ищцата правилно
определила наследствените дялове на законните наследници на К. Б. ХА.д - страни в
настоящият процес. Сочи, че отделно от описаните в иска имоти в наследството бил
включен и част от поземлен имот с идентификационен № ***********, за който имот обаче
не се споменавало в исковата молба, както и не били представени доказателства дА. били
извършвани разпоредителни сделки с него. Твърди, че като ако са направени такива
разпоредителни сделки с последния имот, то искът по чл. 76 от ЗН, направен само по
отношение на процесният имот би бил неоснователен. Излага аргументи за
неоснователност претенциите на ищцата за обявяване на недействителността на
извършеното дарение от първата ответница в полза на „О“ ЕООД, ЕИК*******, като моли
съда да го отхвърли като такъв. По отношение на иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС заявява, че
счита иска за недопустим, като прави възражение за изтекъл преклузивен срок, тъй като
предявяването на иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС се преклудирал с изтичане на 2-месечният срок
от сключване на сделката. По съществото сочи, че искът по чл. 33, ал. 2 от ЗС е
неоснователен, доколкото приобритателят „О“ ЕООД е станал съсобственик на процесният
имот с идентификатор *********** в резултат на предхождащата продажбата
прехвърлителна сделка.
В съдебно заседание ответницата Н. К. Б., редовно призована, не се явяват лично, а
изпращат упълномощен процесуален представител - адв. С. А. от ТАК, който поддържа
отговора на исковата молба и моли иска да бъдат отхвърлени както главния иск по чл. 76 от
ЗН, така евентуалния иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС изцяло.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 131 от ГПК,
ответното дружество „О“ ЕООД, редовно уведомено, представя писмен отговор, в който
сочи, че исковата молба е нередовна, поради противоречие между обстоятелствената част на
исковата молба и заявения петитум. По отношение на иска по чл. 76 от ЗН излага
аргументи, че искът е предявен преждевременно, при липса на правен интерес и като такъв е
процесуално недопустим, поради което производството по него следвало да се прекрати, тъй
като нямало данни между страните да е висящо дело за делба или спор за собственост. По
иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС излага становище, че извършената продажба, предвид
предходното дарение, е между съсобственици и в този смисъл била вА.дна и произвела
своето действие и спрямо нея не можело да се прилага правото на изкупуване, поради което
се явявал неоснователен и моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Моли да им бъдат
заплатени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответното дружество „О“ ЕООД, редовно призовано, не се явява
представляващия дружеството лично, а изпращат упълномощен процесуален представител -
адв. М. Д. от ШАК, който поддържа отговора на исковата молба и моли иска да бъдат
отхвърлени предявените искове изцяло.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор, а се установява и от приложеното по делото като писмено доказателство
Удостоверение за наследници Изх. № ****/**-**-**** г., издадено от Община Ш, че лицето
К. Б. Х е починало на **/**/**** г. и оставило като наследници по закон низходящите си Р.
К. Х., ЕГН ********** /дъщеря/, Г. К. С., ЕГН ********** /дъщеря/ и Н. К. Б., ЕГН
********** /дъщеря/. Т. е. ищцата Г. С. заедно с ответниците Р. Х. и Н. Б. са станА.
наследници на К. Б. Х с равни части по 1/3 от наследствената маса.
3
От приложените по делото Договор за доброволна делба от **/**/**** г. с нотариална
заверка на подписите на Нотариус с peг. № 019 на НК, с район на действие ШРС, вписан в
СлВп с № 116, том VII от **/**/**** г. и Справка № ******/**-**-**** г. на Агенцията по
вписвания става ясно, че в наследството били включени няколко имота в землището на с. Ч
общ. В, обл. Ш, а именно: имот с идентификатор ************ с площ 1 440 кв. м.; имот с
идентификатор *********** с площ 19.999 кв. м.; имот с идентификатор ********* с площ
708 кв. м., както и процесния имот с идентификатор ***********, с площ 20 902 кв. м., в
местността „Д К“, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, трета категория, при граници - имоти с идентификатори: ************;
**********; ***********; *********** и ***********, стар номер 13057.
Видно от приложения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
198, том VII, рег. № 16026, дело № 981 от **/**/**** г. на Нотариус с peг. № 709 на НК, с
район на действие ШРС, вписан в СлВп с вх. рег. № 7026 от **/**/**** г., акт № 84, том 19,
дело № ****/**** г., първата ответница Р. К. Х. е дарила на „О“ ЕООД 1/3 идеална част от
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***********, с площ 20
902 кв. м., намиращ се в землището на с. Ч общ. В, обл. Ш, в местността „Д К“, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, трета
категория, при граници - имоти с идентификатори: ************; **********; ***********;
*********** и ***********, стар номер 13057.
По делото е приложен Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 199, том
VII, рег. № 16027, дело № 982 от **/**/**** г. на Нотариус с peг. № 709 на НК, с район на
действие ШРС, вписан в СлВп с вх. рег. № 7027 от **/**/**** г., акт № 87, том 19, дело №
3983/2021 г., от който става ясно, че веднага след това втората ответница Н. К. Б. е продала
на „О“ ЕООД притежаваната от нея 1/3 идеална част от процесния недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор ***********, с площ 20 902 кв.м., намиращ
се в землището на с. Ч общ. В, обл. Ш, в местността „Д К“, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, трета категория, при граници -
имоти с идентификатори: ************; **********; ***********; *********** и
***********, стар номер 13057 за продажна цена от 1 500 лв.
Данъчната оценка на 1/3 ид. част от процесния имот, посочена и в двата нотариални
акта, е 1 075.40 лв.
От приложената по делото Справка № *****/**/**/****г. на Агенция по вписванията
е видно, че към днешна дата не е извършвано последващо разпореждане с процесните
идеалните части от „О“ ЕООД.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и по-конкретно от: Удостоверение за наследници №
****/**/**/**** г., издадено от Община Ш, Договор за доброволна делба рег.№
7873/**/**/**** г. на 19 нотариус Ш, Справка № ******/**-**-****г. на Агенция по
впиванията, Нот. акт № 198, том VII, дело № 981/2021 г. на 709 Нотариус гр. Ш, Нот. акт №
199, том VII, дело № 982/2021 г. на 709 Нотариус гр. Ш, Справка № *****/**/**/**** г. на
Агенция по вписванията, Скица на имота, Справка № 360773/**/**/**** г. на Агенция по
вписванията.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Относно претенцията с правно основание чл. 76 от Закона за наследството:
По допустимостта на иска:
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ВКС по гр. дело № 1/2004 г.,
ОСГК актът на разпореждане на сънаследник, изцяло или отчасти, с отделна наследствена
вещ е относително недействителен и на тази недействителност може да се позове всеки
наследник, който не се е разпоредил с дела си. В случая ищцата Г. С. е легитимирана да
предяви иска по чл. 76 от ЗН, тъй като има качеството на наследник, видно от
4
представеното Удостоверение за наследници на общия наследодател К. Б. ХА.д, поради
което тя притежава 1/3 ид. част от процесния наследствен имот. Същата не се е разпоредила
с дела си. Като доказателство за това е представено извлечение на Агенцията по вписвания
по партидата на имота и по партидата на ищцата, от която е видно, че не са извършвани
никакви разпореждания относно нейния дял от процесния имот с идентификатор
83510.50.28, включително и с идеална част от който и да е друг имот от наследствената маса.
Искът с правно основание чл. 76 от ЗН може да се предяви не само съединен с иск за
делба или за собственост на имота, но и самостоятелно или съединен с иск по чл. 33, ал. 2 от
ЗС. Този процесуалноправен въпрос е решен с влязлото в сила Определение № 52/05.02.2010
г. на ВКС по ч. гр. дело № 41/2010 г., I г. о.; Определение № 210 от 21.04.2012 г. по ч. гр.
дело № 134 от 2012 г. на ВКС, I г. о., както и с Решение № 70/15.07.2014 г. по к. гр. дело №
7091/2013 г. на на ВКС, I г. о. Според цитираните съдебни актове на ВКС, приетото в т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. дело № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС не
изключва възможността за съединяване за разглеждане в едно производство на иск с правно
основание чл. 76 от ЗН за прогласяване на относителната недействителност на
разпоредителна сделка със сънаследствен дял от един имот и на иск с правно основание чл.
33, ал. 2 от ЗС за изкупуване на прехвърлен на трето на съсобствеността лице друг дял от
същия имот.
По основателността на иска:
Съгласно разпоредбата на чл. 76 от ЗН, актовете на разпореждане на сънаследник с
отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов
дял при делбата, т. е. сочената правна норма визира само разпореждане с вещни права,
придоби по наследство. По смисъла на цитираната разпоредба, актът на разпореждане на
сънаследник с отделна наследствена вещ или с дял от наследствена вещ е относително
недействителен - сделката е вА.дна в отношенията между страните по нея, както между тях
и трети лица, но по силата на закона няма действие за сънаследниците на прехвърлителя.
Недействителността по чл. 76 от ЗН не настъпва по право и не се прилага служебно от съда,
а трябва да бъде предявена чрез иск или възражение от някой от сънаследниците, в чийто
интерес е установена. Изключение от недействителността по чл. 76 от ЗН са следните
хипотези: 1/ако наследството съставлява и се изчерпва само с една вещ /предмет, имот/, то
актът на разпореждане с идеална част, съответстваща на наследствения дял, съставлява акт
на разпореждане с наследството - чл. 212 от ЗЗД или 2/ако всички сънаследници са се
разпоредили с наследствените си части от вещта, или разпореждането е извършено по
между им.
В конкретния случай с иска по чл. 76 от ЗН се цели да бъде отречено качеството на
ответника „О“ ООД на съсобственик на процесния имот към момента на извършване на
оспорената по реда на чл. 33, ал. 2 от ЗС и извършена по-късно продажба. Спорът по чл. 76
от ЗН е преюдициален по отношение на този по чл. 33, ал.2 ог ЗС, тъй като от изхода му
зависи дА. ще се приеме, че продавачът е имал право да продаде своята идеална част на
спорния имот, без преди това да я предложи на останА.те съсобственици.
Няма спор, че третия ответник „О“ ООД няма качеството на наследник, поради което
разпореждането попада в хипотезата на чл. 76 от ЗН.
В разглеждания казус, безспорно се установи, че ищцата Г. С., първата ответница Р.
Х. и втората ответница Н. Б. са наследници на общия наследодател К. Б. ХА.д. Няма спор и,
че първата ответница Р. Х., в качеството си на наследник по закон на починА.я си баща е
дарила собствеността върху притежаваните по наследство 1/3 ид. части от спорния имот на
третия ответник – „О“ ООД, трето за наследството лице. Няма спор също, че веднага след
това на същата дата втората ответница Н. Б., в качеството си на наследник по закон на
починА.я си баща е прехвърлила собствеността върху притежаваните по наследство 1/3 ид.
части от спорния имот на третия ответник – „О“ ООД, трето за наследството лице.
Безспорно установено е и обстоятелството, че в наследственото имущество има и други
5
имоти. За недействителността по чл. 76 от ЗН е без значение видът на прехвърлителната
сделка /възмездна или безвъзмездна/. Ето защо приема, че в случая са нА.це
законопредвидените предпоставки за недействителност на атакуваната сделка по смисъла на
чл. 76 от ЗН. Съдът счита за неоснователно възражението на ответната страна, че идеалната
част от имота е прехвърлена на третия ответник, който е имал качеството на съсобственик,
предвид придобиване, по-рано, на друга част от имота, тъй като, както е посочено по-горе,
чл. 76 от ЗН не намира приложение в случаите, когато сделката се извърши между
сънаследници, т.е. изключението не се отнася в случаите на съсобственост, възникнала на
друго основание. Няма спор, че купувачът по сделката, третият ответник е трето лице, т. е.
лице извън кръга на наследниците.
Ето защо, предвид така установеното по-горе, съдът намира, че договорът за дарение,
удостоверен в Нотариален акт № 198, том VII, дело № 981/2021 г. на Нотариус с peг. № 709
на НК, с район на действие ШРС, вписан в СлВп с вх. рег. № 7026 от **/**/**** г., акт №
84, том 19, дело № ****/**** г., с който ответницата Р. К. Х. е дарила на „О“ ЕООД 1/3
идеална част от поземлен имот с идентификатор *********** е сключен в нарушение чл. 76
от ЗН, което е основание за относителната му недействителност по отношение на ищцата.
Ето защо, искът по чл. 76 от ЗН е основателен и следва да бъде уважен, като тази
недействителност на извършената сделка бъде прогласена със съдебното решение.
Относно претенцията с правно основание чл. 33, ал. 2 от Закона за
собствеността:
По допустимостта на иска:
Претенцията по чл. 33, ал. 2 от ЗС според константната съдебна практика на ВКС
следва да е предявена в двумесечен срок от узнаването на продажбата. Ищцата твърди, че
това узнаване е станало на **/**/**** г. след проверка в Агенция по вписванията - имотен
регистър по повод завеждане на друго гражданско дело по чл. 30 от ЗН за имот 83510.50.28
в гр. Ш. Искът по чл. 33, ал. 2 от ЗС е предявен в РС – Ш на 19.05.2022 г., с което
двумесечният срок е спазен.
На второ място - константна е съдебната практика и относно това, че
доказателствената тежест за опровергаване на твърдението, че ищцата е предявила иска в
двумесечен срок от узнаването тежи върху ответниците. Това е така, тъй като узнаваното от
ищцата за продажбата е юридически факт – изгодна правна последица, от чието доказване
черпят ответниците, като доказването от ответниците трябва да бъде пълно и главно. В
подкрепа на този извод е и константната практика на ВКС и по-конкретно Решение №
72/02.06.2021 г. по гр. дело № 3478/2020 г. на ВКС, I г. о.; Решение № 100/01.03.1995 г. по
гр. дело № 1430/1993 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 209/19.07.2010 г. по гр. дело №
750/2010 г. на ВКС, I г. о. и други.
От страна на ответницата Н. Б. е оспорено твърдението на ищцата за момента на
узнаването на договора, както и твърди, че двумесечният срок бил изтекъл два месеца след
процесната сделка. Това обстоятелство обаче е в тежест на доказване от ответните страни,
но за тези твърдяни обстоятелства по делото не са посочени доказателства. Предвид това
съдът приема, че претенцията по чл. 33, ал. 2 от ЗС е предявена в изискуемия приклузивен
двумесечен срок и е процесуално допустима.
По основателността на иска:
Съобразно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗС, съсобственикът може да продаде
своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса
писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при
същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това
предложение. А според ал. 2 на цитираната правна норма, ако декларацията по предходната
А.нея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия,
уговорени привидно във вреда на останА.те съсобственици, заинтересованият съсобственик
може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се
6
предяви в двумесечен срок от продажбата. Съгласно ал. 3 на чл. 33, от ЗС, ако
съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането
на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право. Следователно относно
тази претенция е необходимо да е нА.це съсобственост върху недвижим имот;
съсобственикът да е продал своя част от имота на външно за съсобствеността лице, без да е
предложил на другия съсобственик тази част при същите условия, при които е договарял с
третото лице.
В настоящия случай е безспорно, че ищцата Г. С. и ответницата Н. К. Б. са били
съсобственици на процесната земеделска земя, описана по делото. Няма спор, че
продажбата на 1/3 ид. част от процесния имот е извършена от втората ответница Н. К. Б. на
трето за съсобствеността лице - „О“ ЕООД. Няма доказателства тя да е предложила своята
част на ищцата Г. С. като съсобственик притежаваната ид. част от имота за изкупуване при
същите условия, при които е продала тази част на третия ответник /не са направени подобни
твърдения, а и няма спор по този въпрос между страните/, поради което са нА.це
предпоставките съдът да допусне ищцата да изкупи процесните идеални части от
недвижимият имот от ответното дружество.
От представените по делото писмени доказателства, както и от приложения като
доказателство по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 199, том VII, рег.
№ 16027, дело № 982 от **/**/**** г. на Нотариус с peг. № 709 на НК, с район на действие
ШРС, става ясно, че ищцата Г. С. е била един от съсобствениците на процесния имот към
**/**/**** г., когато втората ответница Н. К. Б. като съсобственик е продала на третия
ответник „О“ ЕООД притежаваната от нея 1/3 ид. част от процесния недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор ***********, с площ 20 902 кв.м., намиращ
се в землището на с. Ч общ. В, обл. Ш, в местността „Д К“, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, трета категория, при граници -
имоти с идентификатори: ************; **********; ***********; *********** и
***********, стар номер 13057 за продажна цена от 1 500 лв.
Не се представят доказателства и третия ответник „О“ ЕООД да е било съсобственик
към момента на сделката, което би освободило втората ответница Н. К. Б. от задължението
да предлага на останА.те съсобственици да придобият ид. му части от имота, тъй като това
задължение е вА.дно само при продажба на ид. части на лице, което не е съсобственик.
НА.це е и последната предпоставка за уважаване на иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС –
спазено е изискването този иск да бъде предявен в двумесечен срок от узнаването за
оспорваната сделка, по която се иска да бъде признато право на изкупуване.
Предвид на изложеното е основателен предявения от ищцата Г. С. конститутивен иск
с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС за допускане като заинтересован съсобственик да
изкупи процесната 1/3 идеална част от недвижимия имот, продадена от втората ответница
Н. Б. на третия ответник„О“ ЕООД.
Предвид горното съдът следва да допусне ищцата да изкупи продадените от
ответница Н. К. Б. на ответното дружество „О“ ЕООД 1/3 идеални части от гореописаният
имот при действително уговорените условия на продажбата. Съществено условие на
продажбата е цената на същата. В случая, са нА.це данни за действително уговорена
продажна цена между ответниците – 1 500 лв., каквато е отразена и в Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 199, том VII, рег. № 16027, дело № 982 от **/**/**** г. на
Нотариус с peг. № 709 на НК, с район на действие ШРС. Именно тази цена ищцата следва да
заплати на ответното дружество, като ищцата следва да бъде указано, че ако не заплати
посочената сума в едномесечен срок от влизане в сила на решението, то решението се счита
обезсилено по право.
По искането на ответниците с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за
присъждане на по-нисък размер, поради прекомерност, на разноските, представляващи
заплатеното от ищцата възнаграждение за адвокат:
7
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може, по искане на насрещната страна, да
присъди по-нисък размер на разноските, в частта им, представляваща заплатено
възнаграждение за адвокат, ако то се явява прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. В процесния случай, в съответствие с чл. 7, ал. 6 и чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния
размер на възнаграждението за предявените искове възлиза, съответно на 600.00 лв. и на
305.28 лв. Според нормата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата, за процесуално представителство по
граждански дела, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените
искове, за всеки един от тях поотделно. Тоест, в случая, минималния размер на
възнаграждениета за представителство по два обективно съединени иска възлиза на 905.28
лв. Уговореният и платен от ищцата на пълномощника й адвокат възнаграждение се равнява
на 1 200.00 лева. Същевременно обаче настоящият съдебен състав също счита, че не е нА.це
несъответствие между размера на възнаграждението и предоставената правна защита,
съобразявайки фактическа и правна сложност на производството, която да наложи
присъждането на хонорар в минимален размер или редуциране на договорения такъв.
Намаляване на договореното адвокатско възнаграждение следва да бъде извършено само в
случаите, когато то е необосновано завишено с оглед предмета на спора и организираната
защита. В настоящият случай такова завишение не се установява, съобразявайки
извършената от процесуалния представител работа по организиране на защитата, тъй като
процесуалният представител на страната се е явил на открито съдебно заседание, изготвил е
допълнително писмено становище по съществото на спора, нА.це е процесуална активност,
както и с оглед правото на свободно договаряне. Също така, с оглед предмета на спора – чл.
76 от ЗН и чл. 33, ал. 2 от ЗС, не следва извод за ниска фактическа и правна сложност на
спора, тъй като разглеждането на спора предполага правни познания по специфичните
искове, които не се разглеждат често в практиката на съдилищата. Т. е. в случая не е нА.це
превишение. Изложените съображения обуславят извода за неоснователност на искането по
чл. 78, ал. 5 от ГПК на ответниците. Ето защо, при решаването на въпросите за възлагане на
разноските по делото, същите, представляващи платено от ищцата възнаграждение за един
адвокат, следва да бъдат съобразявани в пълния им уговорен и заплатен размер от 1 200.00
лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищцата
направените от нея разноски в настоящото производство в размер на 1300.00 лева,
включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за относително недействителна сделката, обективирана в Нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 198, том VІІ, рег. № 16026 от **/**/**** г., с която
ответницата Р. К. Х. е дарила на „О“ ЕООД 1/3 идеална част от поземлен имот с
идентификатор ***********, с площ 20 902 кв. м., намиращ се в землището на с. Ч общ. В,
обл. Ш, в местността „Д К“, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, трета категория, при граници - имоти с идентификатори:
************; **********; ***********; *********** и ***********, стар номер 13057, на
основание чл. 76 от ЗН.
ДОПУСКА на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС Г. К. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Ш, ул. „Х Б“ № 9а, със съдебен адрес: гр. Ш, ул. “С” № ***, ет. 2, чрез адв. Женя
Попова от ШАК ДА ИЗКУПИ продадените от Н. К. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Ш, ул. „Х Б“ № 9а на „О“ ЕООД, ЕИК *******, със седА.ще и адрес на управление: с. В,
обл. Ш, ул. „К“ № 3, представлявано от О.Ш.О, 1/3 идеална част от поземлен имот с
8
идентификатор ***********, с площ 20 902 кв. м., намиращ се в землището на с. Ч общ. В,
обл. Ш, в местността „Д К“, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, трета категория, при граници - имоти с идентификатори:
************; **********; ***********; *********** и ***********, стар номер 13057, за
сумата от 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лв., платима в едномесечен срок от влизане в сила
на настоящото решение на „О“ ЕООД, ЕИК *******, със седА.ще и адрес на управление: с.
В, обл. Ш, ул. „К“ № 3, представлявано от О.Ш.О.
УКАЗВА на Г. К. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ш, ул. „Х Б“ № 9а, със
съдебен адрес: гр. Ш, ул. “С” № ***, ет. 2, чрез адв. Женя Попова, че ако не заплати
посочената сума в едномесечен срок от влизане в сила на решението, то решението се счита
обезсилено по право.
ОСЪЖДА Р. К. Х., ЕГН **********, Н. К. Б., ЕГН ********** и „О“ ЕООД, ЕИК
*******, със седА.ще и адрес на управление: с. В, обл. Ш, ул. „К“ № 3, представлявано от
О.Ш.О, да заплатят на Г. К. С., ЕГН ********** сумата от 1300.00 лева /хиляда и триста
лева/, представляваща направените по делото разноски, включващи държавна такса и
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска и съгласно представен
списък.
Решението може да се обжалва пред Шски окръжен съд в двуседмичен срок от
уведомяване на страните.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
9