ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр.Бургас, 12.12.2018
г.
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в
закрито заседание, проведено на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛ ГАГАШЕВ
ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия Гагашев ВЧНД № 1015
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243 ал. 8, вр. ал. 7 от НПК.
С определение
от 12.10.2018 г., произнесено по ЧНД № 4238/2018 г., Районен съд – Бургас е потвърдил
Постановление на Районна прокуратура – Средец от 03.05.2018 г. за прекратяване
на наказателното производство по ДП № 2693 ЗМ – 242/2016 г. по описа на РУ
„Полиция“ – Средец при ОД на МВР - Бургас, вх. № 651/2016 г. по описа на Районна
прокуратура – Средец, водено срещу виновни лица за престъпление по чл. 269 ал. 1,
вр. чл. 20 ал.2 от от НК.
Определението на РС –
Бургас е обжалвано с две отделни жалби от лицата Г.Ж.Д. с ЕГН ********** и И.Г.Ж.
с ЕГН **********, в които се излагат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакувания съдебен акт. Жалбоподателите молят въззивния съд
да отмени обжалваното определение на районния съд и да постанови ново, с което
да отмени прекратителното постановление на прокуратурата и върне делото за
допълнително разследване.
След
като се запозна с наведените в жалбите доводи и след служебна проверка на
събраните и приложени в хода на ДП № 2693 ЗМ – 242/2016 г. по описа на РУ
„Полиция“ – Средец при ОД на МВР - Бургас, вх. № 651/2016 г. по описа на
Районна прокуратура – Средец доказателства, в пределите на правомощията си по
чл. 243 ал. 8 от НПК, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:
Досъдебно
производство № 269ЗМ-242/2016 г. по описа на РУ на МВР – Средец, вх. № 651/2016
г. по описа на Районна прокуратура – Средец, е било образувано на 25.07.2016 г.
по реда на чл. 212 ал. 1 от НПК срещу виновни лица за това, че на 22.07.2016 г.,
в района на разклон с. Малина, на територията на Община Средец, в съучастие
като извършители, употребили сила и заплашване спрямо П. Л. – гл. инспектор при
РДГ – Бургас, Я. Л. – горски надзирател в ТПДГС – Средец и М. Т. – Н-к ГСУ в
ТПДГС – Средец, с цел да ги принудят в качеството им на органи на власт да
пропуснат нещо по служба, а именно да изпълнят служебните си задължения,
произтичащи от ЗЛОД – престъпление по чл. 269 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
С молба вх. № 7797 от 26.07.2016
г., подадена до Районна прокуратура – Бургас, по повод която е била образувана
прокурорска преписка с вх. № 7797/2016 г. по описа на Районна прокуратура –
Бургас, Г.Ж.Д. се оплакал, че при извършена на 22.07.2016 г. проверка, длъжностни
лица са извършили спрямо него неправомерни действия като използвали сила. С
постановление от 28.07.2016 г. на Районна прокуратура – Бургас, цитираната
по-горе пр.пр. вх. № 7797/2016 г. била изпратена по компетентност на Районна
прокуратура – Средец, където била образувана прокурорска преписка с вх. №
679/2016 г. по описа на РП – Средец.
С постановление от
05.08.2016 г. на РП – Средец, преписки № № 679/2016 г. и 678/2016 г. – и двете по
описа на РП – Средец, били обединени под общ № 678/2016 г. по описа на РП –
Средец. С друго постановление от 05.08.2016 г., РП – Средец разпоредила да се
извърши проверка по новата обединена преписка № 678/2016 г. по описа на РП –
Средец предвид констатацията, че липсват достатъчно данни по смисъла на чл.
211, ал. 1 от НПК за започване на наказателно производство.
С последваща молба от
19.08.2016 г. до РП – Средец по преписка № 678/2016 г., настоящият жалбоподател
Г.Д. представил съдебномедицинско удостоверение № 179 от 22.07.2016 г. и
болничен лист от 26.07.2016 г. в подкрепа на искането си за проверка на неговите
твърдения, че при задържането му в нощта на инцидента, върху него е било
упражнено неоснователно физическо и психическо насилие. Молбата на Г.Д. била
изпратена от РП – Средец на РУ – Средец за прилагане към преписка № 678/2016 г.
по описа на РП - Средец, по която е било разпоредено извършването на проверка с
прокурорското постановление от 05.08.2016 г.
След като РУ - Средец приключило
възложената проверка, материалите по преписка № 678/2016 г. били изпратени на
Районна прокуратура – Средец. С постановление от 30.08.2016 г. на прокурор при
РП – Средец, материалите по преписка № 678/2016 г. по описа на РП – Средец били
обединени към образуваното досъдебно производство № 269 ЗМ-242/2016 г. по описа
на РУ на МВР – Средец, вх. № 651/2016 г. по описа на Районна прокуратура –
Средец.
С жалба вх. №
651/19.01.2017 г., адресирана до Районна прокуратура - Средец, Г.Д. изразил
недоволство, че при разпита му като свидетел по досъдебното производство не
било отразено обстоятелството, че на 22.07.2016 г. е бил насилствено изведен от
управлявания от него автомобил с насочено към него оръжие, че е бил проснат на
земята и са му били поставени белезници, без да е дал повод за това, като в
следствие на извършените спрямо него неправомерни действия от страна на
горските служители, са му били причинени телесни увреждания. Д. искал да бъде проведено
разследване за извършено спрямо него престъпление. Към жалбата било приложено
копие на СМУ № 179/2016 г.
С писмо с изх. № 651 от 23.01.2017
г. наблюдаващият прокурор по ДП № 651/2016 г. по описа на РП – Средец, изпратил
на РУ на МВР – Средец горепосочената жалба на Г.Д. и приложеното към нея СМУ №
179/2016 г. за прилагане в кориците по ДП № 651/2016 г., като на основание чл.
196, ал. 1, т. 2 от НПК дал указания в хода на разследването по делото, със
способите и средствата на НПК да бъдат разследвани изнесените от Д. факти и
обстоятелства.
В хода на воденото
разследване не са били привлечени обвиняеми лица по реда на чл. 219 от НПК.
Били разпитани множество свидетели, проведени били очни ставки за изясняване на
констатирани противоречия в техните показания, назначавани били експертизи.
С постановление от
03.05.2018 г. (с изх. № 651/2016г. от 04.05.2018 г.) наблюдаващият делото
прокурор при Районна прокуратура – Средец, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, прекратил наказателното производство по ДП №
269 ЗМ-242/2016 г. по описа на РУ „Полиция“ – Средец, вх. № 651/2016 г. по
описа на РП – Средец, водено срещу виновните лица за престъпление по чл. 269,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като приел, че деянието не съставлява
престъпление. В обстоятелствената част на постановлението, прокурорът извършил
анализ на събраните в хода на разследването доказателства и направил правни
изводи за липса на извършено престъпление по чл. 269, ал. 1 от НК. Наред с
това, в мотивите на своя акт прокурорът обсъдил и наличните по досъдебното
производство доказателства за причинени леки телесни повреди на лицата Д. и Ж.,
като формулирал правния извод, че „ … евентуално мислимото деяние по чл. 131,
ал. 1, т. 2 от НК се явява несъставомерно от обективна страна, тъй като е
недоказан механизмът на причинените леки телесни повреди, т.е. недоказано е от
обективна страна.“
Прекратителното
постановление на прокурора е било обжалвано от Г.Д. пред първоинстанционния
съд, по който повод било образувано ЧНД № 92/2018 г. по описа на Районен съд –
Средец. С разпореждане, съдията – докладчик по делото оставил без разглеждане
жалбата на Д. като недопустима, приемайки, че с обжалвания прокурорски акт е
прекратено единственото наказателно производство, водено по ДП № 269 ЗМ-242/2016
г., а именно за престъпление по чл. 269 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, по което
жалбоподателят Д. няма качеството на обвиняем или на пострадал, респективно няма
и право да обжалва постановлението на СРП за прекратяване. Наред с това,
съдията-докладчик приел, че макар и в мотивната част на обжалваното
прекратително постановление да са изложени възприети фактически положения и
правни изводи и за „евентуално мислимо деяние по чл. 131, ал. 1, т. 2 от НК“, а
след диспозитива на постановлението да е посочено „ … по производството предмет
на разследване е била и евентуална деятелност против телесната неприкосновеност
на Г. Д.…“, в крайна сметка липсвал прокурорски акт, съдържащ волеизявление,
отговарящо изцяло на изискванията на чл. 199, ал. 2 от НПК, т.е., не е налице
подлежащ на съдебен контрол по чл. 243, ал. 5 и ал. 6 от НПК акт.
Разпореждането
на съдията-докладчик по ЧНД № 92/2018 г. на РС – Средец било обжалвано от Г.Д.,
като по този повод било образувано ЧНД № 467/2018 г. по описа на Окръжен съд –
Бургас. С определение от 06.07.2018 г., БОС отменил обжалваното разпореждане
като незаконосъобразно. В мотивите си, БОС е посочил, че от мотивите на
прекратителното постановление от 03.05.2018 г. става несъмнено ясно, каква е
била действителната воля на наблюдаващия прокурор, а именно да прекрати изцяло
наказателното производство по ДП № 269 ЗМ-242/2016 г. по описа на РУ „Полиция“
- Средец, вх. № 651/2016 г. по описа на Районна прокуратура – Средец, като се
има предвид, че фактите, станали предмет на разследването, са едни и същи,
независимо от тяхното подвеждане под една или друга правна норма. Според
въззивния съд, независимо, че наказателното производство първоначално е било
образувано за престъпление по чл. 269 ал. 1 от НК, в съответствие с
правомощията си по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НПК, наблюдаващият прокурор е дал
изрични указания в хода на разследването, със способите и средствата на НПК да
бъдат разследвани изнесените от Д. факти и обстоятелства в жалбата му от 19.01.2017
г. и приложеното към нея СМУ № 179/2016 г. В изпълнение на тези указания на
прокурора по досъдебното производство е било проведено разследване и за
престъпление по чл. 131 ал. 1, т. 2 от НК, а в мотивите на своя акт прокурорът
е обсъдил и наличните по досъдебното производство доказателства за причинени
леки телесни повреди на Д. и Ж., като е формулирал правен извод за обективна
несъставомерност на деянието и по чл. 131, ал. 1, т. 2 от НК. Предвид тези
съображения, въззивният съд признал правният интерес на Д. да обжалва
прекратителното постановление в частта му, досежно прекратяването на
наказателното производство за престъпление по чл. 131 ал.1 т.2 от НК и върнал
делото на Районен съд – Средец за произнасяне по същество по жалбата на Г.Д..
След
връщане на делото, поради направени самоотводи от съдиите в РС – Средец, с
определение от 10.09.2018 г., ВКС изпратил делото за решаване на РС – Бургас,
където било образувано ЧНД № 4238/2018 г. Междувременно, на 18.09.2018 г. в РП
– Средец постъпила жалба от И.Г.Ж. против прекратителното постановление на РП –
Средец от 03.05.2018 г. (л. л. 3-7 от ЧНД № 144/2018 г. на РС – Средец). От
приложеното към жалбата копие от обратна разписка се установява, че Ж. е
получил препис от това постановление на 11.09.2018 г. (л. 15 от ЧНД № 144/2018
г. на РС – Средец). Жалбата била изпратена по компетентност на РС – Средец с
изх. № 651/21.09.2018, който от своя страна го препратил на РС – Бургас за
произнасяне в рамките на образуваното производство по ЧНД № 4238/2018 г.
РС
– Бургас разгледал като допустими и по същество жалбите на двамата
жалбоподатели – Д. и Ж., и постановил атакуваното съдебно определение, с което потвърдил
прекратителното постановление на РП – Средец.
При
така установените обстоятелства, настоящият въззивен състав намира жалбите, с
които е сезиран, за процесуално допустими. Те са подадени от лица, обжалвали
пред първоинстанционен съд прекратително постановление на прокуратурата, с което
се слага край на наказателно преследване за престъпление, от което тези лица са
пострадали. Жалбите са подадени в законоустановения срок и целят проверка на не
влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по смисъла на чл. 243
ал. 7 от НПК. Разгледани по същество, жалбите
са неоснователни.
Настоящият
въззивен състав намира, че първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си
по чл. 243 ал. 5 и сл. от НПК и е извършил проверка относно обосноваността и
законосъобразността на атакуваното пред него постановление на прокурора.
Първостепенният съд сам е извършил анализ на събрания до този момент в
досъдебното производство доказателствен материал и на свой ред е изложил в
мотивите на атакуваното определение подробна фактическа обстановка, върху която
да гради правните си изводи. Настоящият въззивен състав възприема изцяло
установената от прокуратурата и първостепенният съд фактическа обстановка, тъй
като същата е установена от категорични и непротиворечиви доказателства и
доказателствени средства.
От
фактическа страна, по делото следва да се приеме за безспорно установено, че на
21.07.2016 г. в РДГ - Бургас бил получен сигнал за извършващ се незаконен лов с
високо-проходим автомобил в землищата на селата Драка, Кубадин и Радойново,
община Средец. За проверка на сигнала, към указаното място се отправили
служителите на PДГ - Бургас – свидетелите П. Л., О. Т. и И. Д., както и
служителите на TП ДГC – Средец – свидетелите М. Т. и Я. Л.. Посочените
свидетели се придвижвали с два служебни автомобила – лек автомобил „Лада
Нива" с peг. № ****, пoлзвaн от PДГ –Бypгac, оборудван със син буркан за
светлинен сигнал, светлоотразителен стикер „ИАГ” и стикери с логото на „Агенция
по горите", и лек автомобил „Лада Нива" с peг. № ****, ползван от ТП ДГС
– Средец, оборудван със сигнални лампи, надписи „Горска стража" на предния
и задния капак и стикер с логото на „ДГC - Средец". Служителите на PДГ – Бургас
били облечени с униформено облекло със светлоотразителни надписи на блузите
„Агенция по горите", а тези на TП ДГС – Средец също били в униформени
дрехи и с надписи на блузите „Горска стража".
Пристигайки в гр. Средец,
свидетелят П. Л. се прехвърлил в автомобила на TП ДГС – Средец, след което двата
автомобила продължили към мястото, указано в сигнала. Около 22:30 – 23:00 ч., автомобилът
на РДГ – Бургас заел установъчен пост на черен път, влизащ в с. Драка, община
Средец, а този на ТП ДГС – Средец навлязъл по черен път между селата Драка и
Радойново и също заел установъчен пост в местността „Радойновска пътека".
След около два часа, т.е. в ранните часове на 22.07.2016 г., служителите
находящи се в местността „Радойновска пътека" видели високо-проходим
автомобил тип “джип“, който се движел много бавно и без включени светлини. Лице,
стоящо на задната седалка, се показвало през люка на автомобила с извадено
оръжие" и се прицелвало. Видимостта била добра, защото имало пълнолуние. Горските
служители възприели наблюдаваните от тях действия като „незаконен лов", по
смисъла на ЗЛОД и поради това предприели действия за спиране на джипа. Със
служебния автомобил те се насочили към следения автомобил и включили светлинен
и звуков сигнал щом го приближили. Високо-проходимият автомобил не спрял, а ускорил
скоростта си на движение, излязъл от черния път и се насочил по пътя Ямбол –
Средец. Свидетелят П. Л. се свързал по телефона с колегите си от втория
служебен автомобил и им съобщил, че преследват автомобил, който се е насочил в
посока гр. Средец. На около 300-400 м. от разклона за с. Малина, служебният
автомобил „Лада нива" с peг. № **** успял да настигне джипа. Изравнил се c
него и подал ясни светлинни и звукови сигнали, като отделно от това служителите
подавали и жестове с ръце да спре. Преследвания джип не преустановил движението
си, поради което служебният автомобил го изпреварил и го принудил да спре като
му препречил пътя.
Свидетелите Л., Л. и Т.
слезли от служебния автомобил и отишли до проверявания, който идентифицирали като
„Мицубиши Паджеро" с peг. № *****. В джипа имало общо четирима души, от
които един водач и трима пътници. Горските инспектори се легитимирали и поискали
документите им за проверка, като поискали да проверят и автомобила. Пътуващите
в джипа лица отказали да изпълнят разпорежданията им. Свидетелят М. Т. разпознал
по лице двама от спрения автомобил, а именно настоящите жалбоподатели Г.Д. и И.Ж.,
които познавал покрай служебните си задължения. Другите две пътуващи лица били свидетелите
В. Я. Г. и П. Г. Д..
Тъй като спрените за
проверка лица отказвали да се идентифицират с документи и се държали агресивно,
свидетелят Т. се обадил на тел. 112 и поискал съдействие от служители на
полицията, като обяснил и причината за спирането на лицата. Докато чакали
идването на полицията, свидетелите Л., Л. и Т. извършили проверка на джипа, в
който пътували лицата и установили наличието на ловна пушка, както и засъхнало
петно от кръв. Когато предприели действия за конфискация на оръжието, между
всички свидетели избухнал скандал. Д. оспорил правомощията на служителите на
ДГС да изземват оръжие, а Ж. настоявал, че това могат да направят само
служители на полицията от служба „КОС“. Д. на два пъти се обаждал на тел. 112
за съдействие. Междувременно на място пристигнал и втория автомобил със
служители на PДГ – Бургас. Когато служителите на ДГС предприели действия да
прехвърлят оръжието от джипа към автомобила, Д. и Ж. се опитали да се
противопоставят, като започнали да бутат служителите, а Д. се опитал да вземе
оръжието. Заради тези му действия, на Д. му били поставени белезници, които
впоследствие били свалени, когато обстановката се поуспокоила. По-късно, на
мястото на инцидента пристигнали полицейските служители от РУ – Средец свидетелите
И.Д. и Р.П., след което всички заедно се придвижили до сградата на PУ - Средец
за изясняване на случая.
При
така изяснената фактическа обстановка, законосъобразен и правилен е изводът на
наблюдаващият досъдебното производство прокурор, че е налице прекратителното
основание по чл. 24 ал.1 т.1, предложение второ от НПК, макар настоящият
въззивен състав да не споделя аргументите, с които и прокурорът и
първоинстанционният съд са обосновали този правен извод.
Безспорно
следва да се приеме, че по време на описания инцидент и двамата жалбоподатели
са получили телесни наранявания, които по своя вид, продължителност на
лечението и интензитет на получените болки и страдания, представляват лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.1 и ал.2 от НК. Този извод се основава
както на представените съдебномедицински удостоверения, така и на заключението
на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза. Не може, обаче, да бъде споделено
разбирането, изложено както в атакуваното съдебно определение, така и в
прекратителното прокурорско постановление, че евентуалното деяние по чл. 131
ал.1, т.2 HK би било несъставомерно от обективна страна, тъй като бил останал
недоказан механизмът на причинените леки телесни повреди. Събраните по делото
доказателства са достатъчни, за да се направи фактически извод относно
механизма на причиняване на телесните увреждания. При съпоставянето на
установените посредством съдебномедицинската експертиза телесни увеждания,
както и тяхното местонахождение по телата на Д. и Ж., с показанията на
разпитаните свидетели, и най-вече с изложеното от свидетелите Т. и Л. по време на
проведените очни ставки, без съмнение може да се приеме, че нараняванията са
получени при опитите на служителите на ДГС – Средец да поставят белезници на Д.,
както и от самите белезници. Всички свидетелски показания, включително и тези
на самите жалбоподатели, сочат за взаимно бутане и дърпане между свидетелите,
възникнало при опита на служителите на ДГС да приберат ловното оръжие в
служебния им автомобил. Самият Д. в показанията си признава, че поставянето на
белезниците е започнало след като той е взел пушката и се е опитал да я остави
в джипа. Твърдението на този жалбоподател, че е бил свален на земята от
служителите на ДГС – Средец, веднага след спирането на автомобила не се
потвърждава от заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска
експертиза, както и от СМУ, приложено по делото, доколкото при прегледа му не
са били установени наранявания в областта на колената и лактите, каквито
несъмнено биха се получили при описания от свидетеля механизъм – принудително,
т.е. с използвана сила, издърпване от автомобила и сваляне на земята по очи.
Въпреки
изложеното, настоящият въззивен състав намира, че правилно наказателното
производство е било прекратено и по отношение евентуално извършено престъпление
по чл. 131 ал.1, т.2 от НК, доколкото липсва съставомерност от субективна
страна. За да се ангажира наказателната отговорност за престъпление по чл. 131
ал.1 т.2 от НК, следва да се установи, че престъпната деятелност е била извършена
в условията на пряк умисъл т.е. изпълнителното деяние е било извършено единствено
с цел постигане на желания противоправен резултат. В конкретният случай,
доказателствата категорично показват, че служителите на ДГС са действали в
съответствие със своите правомощия.
Съгласно разпоредбата на
чл. 200 ал.1 от Закона за горите, горският инспектор (каквато длъжност заема и
свидетелят Л., за когото всички признават, че е поставил белезниците на Д.) има
правомощие да отведе принудително нарушителите с неустановена самоличност в
най-близкото районно управление на Министерството на вътрешните работи, а също
и да използва физическа сила и помощни
средства, само ако не може да изпълни служебните си задължения по друг начин, щом
е налице противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане. В
конкретният случай, безспорно е, че, първоначално, пътуващите в джипа лица
отказали да се легитимират. Безспорно е и това, че Д. и Ж. активно се противопоставили
с физически действия на опитите на служителите на ДГС да изземат ловното оръжие,
въпреки разпорежданията на последните да не пречат на действията им.
Следователно, поставянето на белезници на Д. е било оправдано, предвид
ситуацията и реалната невъзможност на служителите на ДГС да приключат
проверката. В контекста на гореизложеното, причиняването на описаните в
заключението на съдебномедицинската експертиза телесни повреди е логично,
предвид физическата съпротива, която са оказали Д. и Ж. както при изземването
на ловното оръжие, така и при самото поставяне на белезниците. За причиняването
на тези телесни повреди не може да се ангажира наказателната отговорност на Л.
и на другите служители на ДГС – Средец, доколкото действията им, причинили
телесните повреди, се явяват правомерни и законосъобразни.
Предвид изложеното и на
основание чл. 243 ал. 8 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1621
от 12.10.2018 г., постановено по ЧНД № 4238/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас,
с което е потвърдено Постановление на РП – Средец от 03.05.2018 г. за
прекратяване на наказателно производство по ДП № 2693 ЗМ – 242/2016 г. по описа
на РУ „Полиция“ – Средец при ОД на МВР - Бургас, вх. № 651/2016 г. по описа на
Районна прокуратура – Средец.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на жалба или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.