Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….
гр.Варна, 15.04.2015г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19–ти състав,
в публично съдебно заседание проведено на двадесет и пети март през две хиляди
и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря С.Р., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 13750 описа
за 2014г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „К.П.” ООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя *** срещу „С.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния директор ***, ЧАСТИЧЕН иск с правно основание чл. 415, ал.1 от ГПК вр.
240, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 23100 лева, представляваща част от
главница по неформален договор за паричен заем от 21.09.2011г. с падеж
21.09.2012г. на обща стойност 115 500 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 27.08.2014г. до окончателното изплащане
на задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
№ 5609/28.08.2014г. по ч.гр.д. № 10865/2014г. по описа на ВРС, 35-ти състав.
Ищецът твърди, че на 21.09.2011г. между него и
ответника е било постигнато неформално съглашение, по силата на което ищецът да
предостави в заем на ответника сумата от 115 500 лева, с уговорка за
връщането й в срок до една година от получаването й. На 21.09.2011г. и
27.09.2011г. чрез банков превод по сметка на ответника в „***” АД са преведени
суми в общ размер на 115 500 лева. Ответникът не е изпълнил задължението
си да плати на падежа - 21.09.2012г. С нотариална покана от 18.06.2014г.,
връчена му по реда на чл. 50 ГПК, ответникът е бил изрично поканен да изпълни. Поради
обстоятелството, че ответникът отказва да изпълни задължението си, ищецът се е
снабдил със Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която ответникът е подал възражение. В тази връзка ищецът обективира искане за съдебно установяване на вземането си.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от
ответника „С.Б.” АД, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен.
Оспорва се между страните да е налице валидно възникнало заемно правоотношение,
по силата на което за ответника да се е породило задължение за връщане на
паричната сума, включително в твърдяния срок. Твърди
се, че ответникът е съдружник със 70% участие в капитала на „***” ООД - едно от
дружествата съдружници в ищцовото
дружество и в това си качество е предоставяло средства под формата на финансова
помощ на ищцовото дружество. Предвид съществуващата в
ищцовото дружество практика за целите на
счетоводството прехвърляните от съдружниците парични
средства да бъдат оформяни като заеми, предоставените суми биха могли да бъдат
претендирани, но на друго основание. Отрича факта на връчване по надлежния ред
на представената по делото нотариална покана.
В съдебно
заседание ищецът „К.П.” ООД, чрез процесуалния си представител поддържа
предявеният иск и моли да бъде уважен. Претендира за присъждане на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът „С.Б.”
АД не изпраща представител в съдебно заседание. С писмена молба от 25.03.2015г.
прави възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ, след съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения приема за установено следното от фактическа страна:
Със заповед за изпълнение №
5609/28.08.2014г. издадена по ч.гр.д. № 10865/2014г. по описа на ВРС, 35-ти
състав, „С.Б.” АД, ЕИК *** е осъден
да заплати на „К.П.” ООД, ЕИК ***, сумата от 23 100 лева, представляваща
част от незаплатена главница по неформален договор за паричен заем от
21.09.2011г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението – 27.08.2014г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 1003,20 лева, представляваща сторени в
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса в размер на 462 лева
и адвокатско възнаграждение в размер на 541,20 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Длъжникът е възразил срещу дължимостта на сумите
по заповедта за изпълнение, което е породило за ищеца правния интерес от
предявяване на настоящия иск за установяване на вземането му.
По делото е представено извлечение от сметка на ищеца в „***” ЕАД, от
което се установява, че на 21.09.2011г. от сметка на „К.П.” ООД в полза на ответното дружество в „***” АД е
постъпила сумата от общо 115500 лева, като е посочено основание за преводите - договор за заем от 21.09.2011г.
С нотариална покана от ищеца до
ответника от 18.06.2014г. връчена чрез
залепване на уведомление на актуалния към м.06.2014г. адрес на управление ***
по реда на чл.47 от ГПК, „С.Б.” АД е поканен да върне на „***” ООД предоставената в заем сума от 115500 лева по
договор за заем от 21.09.2011г. ведно с дължимата лихва.
От заключението на проведената по
делото Съдебно-счетоводна експертиза, поддържано в съдебно заседание от вещото
лице М.С. се установява, че счетоводството на ищеца е редовно водено и там е
осчетоводено вземане на ищцовото дружество към „С.Б.”
АД по договор за заем от 21.09.2011г. в размер на 115500 лева и съответна лихва
в размер на 30233,33 лева без отразени плащания по него. Поради отказ на
ответника да предостави достъп до счетоводството си, вещото лице е дало
заключение на база на наличните при ищеца счетоводни записвания и на база на
официални данни изходящи от трети лица.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен
иск с правно основание чл. 415, ал.1 от ГПК, във вр.
с чл.240 ЗЗД. Успешното
му провеждане възлага в тежест на ищеца да установи при условията на пълно и
главно доказване елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба, а
именно надлежно възникнало правоотношение между страните, по силата на което
ищецът е предоставил на ответника парична сума с уговорка същата да бъде
върната от ответника, както и настъпването на изискуемост на задължението. В
случай на установяване на горните предпоставки, ответникът следва да докаже
изпълнение на задължението си за връщане на заетата сума или настъпването на
друг правопогасяващ или правоизключващ
факт, включително твърдението си, че претендираната
от ищеца сума е предоставена на различно от заемно правоотношение.
Предмет на исковата претенция е сумата
от 23100 лева, представляваща неплатена част от главница по неформален договор
за паричен заем на обща стойност 115 500 лева. Спорно по делото се явява
обстоятелството за наличие на валидно сключен помежду им договор за заем. По смисъла на чл.240, ал.1 ЗЗД с
договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя
пари или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетата сума или вещи. Договорът е реален и неформален, т.е.
за да се установи възникване на такава облигационна връзка, е необходимо да се
установи постигнато между страните съгласие за получаване на сумата като заем и
предаването и от заемодателя –ищец в полза на заемателя
– ответник.
В конкретния случай договорът между
страните е неформален. Предаването на заемната сума и получаването й от
ответното дружество следва да се установи с надлежни доказателства – преводни
нареждания. Установи се по делото, че на 21.09.2011г. с 3 операции ищецът е
превел по банков път сумата от 115500 лева, които са постъпили по сметката на
ответника. Като основание за превода е посочен - договор за заем от 21.09.2011г.,
като с това основание сумата е осчетоводена и при ищеца, в какъвто смисъл е
заключението на вещото лице по ССчЕ, което съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено. Липсват каквито и да
било данни и доказателства сумата да има друг различен от заемен характер, още
повече, че установяването на подобни обстоятелства е поставено в тежест на
ответника още с доклада на делото. Поради липсата на доказателства
опровергаващи твърдяният от ищеца договорен характер
на вземането му, съдът приема, че сумата е предоставена на ответника в
изпълнение на задължение на ищеца по договор за заем. Получавайки сумата по
банков път реално ответникът е потвърдил не само получаване на сумата, но и
основанието, на което тя е била получена.
Доколкото договорът е неформален и
липсват доказателства за уговорен срок за изпълнение, с изтичане на месечния
срок от поканата на кредитора да получи изпълнение, вземането е станало
изискуемо /чл.240, ал.2 ЗЗД/. Ответникът е бил поканен да изпълни, като
поканата е получена редовно при условията на чл.50 от ГПК на 02.07.2014г. с изтичане на указания
двуседмичен срок от залепването на уведомлението на адреса на управление на
ответника, удостоверено от нотариуса. Следователно към 02.08.2014г. в полза на
ищеца е налице валидно възникнало и изискуемо вземане срещу ответника за сумата
на заема. Нещо повече, дори да се направи различен извод досежно
изискуемостта на вземането на ищеца от датата на получаване на нотариалната
покана, то следва да се посочи, че самата исковата молба, а в случая
заявлението по чл.410 от ГПК играе роля на покана за връщане на дадената в заем
сума.
Липсват
доказателства сумата да е била върната на ищеца, още повече, че подобни
твърдения не са изложени от ответника в отговора на исковата молба. При това
положение се налага извод за основателност на предявения частичен иск, поради
което същият следва да бъде уважен, като се установи дължимостта
на сумата от 23100 лева, представляваща част от главница по неформален договор
за паричен заем от 21.09.2011г. с падеж 21.09.2012г. на обща стойност
115 500 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 27.08.2014г. до окончателното изплащане на задължението.
Предвид основателността на предявения иск по чл.415 от ГПК за целия размер на сумата по заповедта, на ищеца следва да бъдат присъдени и разноските сторени по заповедното производство в размер на 1003,20 лева, от които 462 лева – заплатена държавна такса и 541,20 лева – адвокатско възнаграждение, при минимален размер определен по реда на чл.7, ал.5, вр.ал.2, т.4 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 876,50 лева, съгласно т.12 от Тълкувателно решение 4/2013г. на ОС на ГК и ТК.
Ищецът е направил искане за
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, което с оглед
изхода на спора се явява основателно за сумата от 2079 лева включващи заплатена
държавна такса за исковото производство е размер на 462 лева, заплатен депозит
за вещо лице в размер на 150 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1467
лева с ДДС, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК. Не е налице прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение, доколкото същото е в минималния размер по чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба 1/32004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /1223
лева ведно с дължимият ДДС/.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявеният от „К.П.” ООД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление:*** против „С.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление *** ***, ет.*** иск, че „С.Б.”
АД, ЕИК *** дължи на ищеца „К.П.”
ООД, ЕИК *** сумата от 23100
/двадесет и три хиляди и сто/ лева, представляваща част от главница по
неформален договор за паричен заем от 21.09.2011г. с падеж 21.09.2012г. на обща
стойност 115 500 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК - 27.08.2014г. до окончателното изплащане на задължението, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 5609/28.08.2014г. по
ч.гр.д. № 10865/2014г. по описа на ВРС, 35-ти състав, на основание чл.415 от ГПК, вр.чл.240 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С.Б.” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***, ет.*** ДА ЗАПЛАТИ на „К.П.” ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:*** сумата от 1003,20 /хиляда и три и 0,20/ лева, представляваща сторени разноски по ч.гр.д. № 10865/2014г. по описа
на ВРС, 35-ти състав, както и сумата от 2079
/две хиляди седемдесет и девет/ лева – сторени от ищеца разноски в
производството по гр.д. № 13750/2014г. по описа на ВРС, 19-ти състав, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по
чл.235, ал.5 от ГПК.
На страните да се връчат преписи
от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: