Решение по дело №183/2019 на Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№

 

гр.Червен бряг, 26.11.2019 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов АНД № 183 по описа за 2019 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 от ЗАНН

 

В Червенобрежки районен съд, чрез адв. В.П. от ПлАК е постъпила жалба от Т.В.Г., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против Наказателно постановление № 19-0374-000327/29.05.2019 г. на ***. Изразява общо недоволство от постановения административен акт, като оспорва неговата законосъобразност, относно наложеното наказание за нарушение чл.6, т.1 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 500 лв. Счита, че има съществени нарушения на административно-производствените правила, противоречие с материалните разпоредби и несъответствие с целите на закона относно начина и реда на поставяне на пътния знак, чието нарушаване е обосновало издаването на атакувания административен акт.

 Жалбоподателят – редовно призован в съдебно заседание се явява лично и с адв. В.П. от ПлАК, която от името на доверителя си поддържа жалбата. Излага подробни доводи за допуснати от АНО съществени нарушения на административно-производствените правила и обективна невъзможност на жалбоподателя да не наруши зоната на действие на знак В18 в изпълнение на служебните си задължения.

Ответникът по жалбата – редовно призован не изпраща представител и не релевира становище по същата.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от активно легитимирано лице, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.

Съдът като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за установено от правна и фактическа страна  следното:

С АУАН с-я Д, бл. № 788041/15.05.2019 г. Г.В.Т. ***, констатирал извършено от Т.В.Г., нарушение на чл.6, т.1 и чл.127, ал.2 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 15.05.2019 г., около 11:35 ч. в ***, ***, движейки се по ***, управлява товарен автомобил „Волво ФХ 440“ с рег. № ***и прикачно към него полуремарке с рег. № ***, с обща маса на товара и МПС-то 39 950 кг., видно от свидетелство за регистрация № *** част II, от свидетелство за регистрация № *** част II и товарителница серия 3 № *** от 15.05.2019 г., като нарушава предписанията на пътен знак В18 „Забранено влизането на ППС с маса с товара по-голяма от 20 тона.“.

В законоустановения срок ***– ****** упълномощен с МЗ № 8121-з-515/14.05.2018 г. издал против жалбоподателя обжалваното НП № 0374-000327/29.05.2019 г., с което дословно възпроизвел описаните в АУАН обстоятелства.

След разпита на призованите като свидетели – Г.В.Т. актосъставител и свидетеля по установяване на нарушението и съставяне на акта Р.Я.Р., съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 15.05.2019 г., около 11:35 ч. в ***, ***, движейки се по ***, жалбоподателя управлявал товарен автомобил товарен автомобил „Волво ФХ 440“ с рег. № ***и прикачно към него полуремарке с рег. № ***, натоварени. В същото време служители на ***извършвали проверка по КАТ в района. Водачът Г. навлязъл след зоната на действие на пътен знак В18 „Забранено влизането на ППС с маса с товара по-голяма от 20 тона, което обосновало спирането му. При извършената проверка на свидетелство за регистрация на товарния автомобил Волво ФХ 440“ с рег. № ***№ *** част II, свидетелство за регистрация на прикачно ремарке с рег. № *** № *** част II и товарителница серия 3 № *** от 15.05.2019 г. било констатирано, че общата маса на превозното средство и товара е 39 950 кг., което обективно нарушавало разпоредбата на поставения пътен знак В18, за което на жалбоподателя бил съставен АУАН. Актосъставителят Г.В.Т. и свидетеля по установяване на нарушението и съставяне на акта Р.Я.Р. в хода на съдебното следствие потвърждават вписаните в АУАН обстоятелства. Съдът кредитира като правдиви показанията и на свидетелите, по отношение на правнорелевантните факти, тъй като в тази си част те са еднозначни и потвърждават описаните в АУАН обстоятелства за извършени от него нарушения на ЗДвП. По делото по искане на защитата на жалбоподателя бяха изискани и писмени доказателства от ***, ***, ведно с Решение на ***№ 181/28.03.2016 г., от които става ясно, че Път PVN 1187 (III-306, ***) е от общинската пътна мрежа и Съгласно Наредба № 1 от 17.01.2001 г. *** е собственик на пътя и отговаря за организацията на движението и поставянето и поддържането на необходимата пътна сигнализация, както и че, след Решение на ***№ 181/28.03.2016 г. е проведена съгласувателна процедура с ***и ***, ***е поставен пътен знак В18 „Забранено влизането на ППС с маса с товара по-голяма от 20 тона“ на входа на ***.    

Горната фактическа обстановка съдът установи от показанията на разпитаните свидетели и приложените по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът не констатира нарушения на императивни законови разпоредби относно производството и формата на издаване на обжалваното наказателно постановление. АУАН съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган – ****** който е упълномощен с МЗ № 18-0374-000863/06.07.2018 г. /приложена като доказателство по делото/ да издава наказателни постановления по ЗДвП. В случая АУАН с-я Д, бл. № 788041/15.05.2019 г. е съставен от Г.В.Т. *** /длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП, съгласно приложения по делото списък/.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, както от обективна, така и от субективна страна, че жалбоподателят Т.В.Г. не е изпълнил задължението си по чл. 6, т.1 от ЗДвП, като е навлязъл след знак, забраняващ навлизането на МПС с маса с товара по-голяма от 20 тона.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. От друга страна обаче, по силата на разпоредбата на чл.14, ал.2 от НПК /“доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила”/, приложима съгласно препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила и следва да се преценяват в контекста на целия събран по делото доказателствен материал. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, сам да установи чрез всички допустими от закона доказателства и доказателствени средства извършено ли е вмененото административно нарушение, от кого и при какви обстоятелства е станало това, особено в случаите на оспорване, какъвто е и настоящия.

При това положение, презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН, досежно авторството на нарушението, следва да се преценява в контекста на показанията на свидетелите, които са го установили. В случая заявеното от свидетелите потвърждават изцяло описаното в АУАН и обосновават съставянето му за описаните в него нарушения на ЗДВП. При това положение съдът приема, че констатациите на актосъставителя са защитени по убедителен начин, от което следва, че поддържаното в производството възражение от страна на жалбоподателя, че не е извършил вмененото му нарушение, е оборено. При оценка на събрания доказателствен материал съдът приема жалбата за неоснователна, тъй като обвинението е доказано по несъмнен начин. Видно от АУАН, кореспондиращ със събраните по делото гласни доказателства, жалбоподателят е е навлязъл след знак, забраняващ навлизането на МПС с маса с товара по-голяма от 20 тона, като правилно е посочена за нарушена нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП.

В разглеждания казус, хипотезата и диспозицията на правната норма се съдържат в чл.6, т.1 от ЗДвП. Този текст много точно установява при какви условия, какво поведение е дължимо от правния субект. Неизпълнението на това задължение има за последица инвокиране на санкцията на правната норма, респ. представлява правопораждащ юридически факт на материалното административно-наказателно правоотношение. Част от съдържанието на това правоотношение е правомощието на наказващия орган да наложи съответно административно наказание. Съответно на неизпълненото задължение по чл.6, т.1 от ЗДвП е именно наказанието по чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.

В контекста на изложеното, съдът приема, че обвинението срещу жалбоподателя е доказано по несъмнен начин от събраните доказателства и следва да се приеме, че същия е извършил описаните в НП административни нарушения, и че законосъобразно е привлечен към административнонаказателна отговорност за обжалваното от него НП.

По отношение на наказанието:

Наложеното на жалбоподателя наказание, е определено правилно по вида си, съобразно приложимият санкционен състав – чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, индивидуализирано в минимално предвидения в разпоредбата размер. Така проведената индивидуализация, според Съда изцяло е съобразена с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН. Управлението на товарен автомобил с маса над посочената от забранителния знак, освен че нарушава предписанията на пътен знак В18 „Забранено влизането на ППС с маса с товара по-голяма от 20 тона.“, същото е и със значителна обществена опасност и вредоносни последици. Посоченото нарушение не е и не може да се приеме за маловажно, поради което прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай се явява неоснователно.

          От описаните по-горе доказателства, събрани в производството става ясно, че е осъществен визирания в наказателното постановление административно-наказателен състав, спазена е законовата процедура по констатиране на това нарушение, като при издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Изложените съображения налагат извод за потвърждаване на административния акт в обжалваната му част като обоснован и законосъобразен.

            Водим от гореизложеното и на основание  чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 0374-000327/29.05.2019 г. на ****** с което на Т.В.Г., с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП от ЗДвП му е наложено на основание чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП административно наказание – „Глоба“ в размер на 500.00 лв., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

           

Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд по реда на Административно процесуалния кодекс, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: