Р Е Ш Е Н И Е
№ 3801 27.12.2019г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ
граждански състав
на втори декември две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при участието на секретаря Ани Стоянова
като разгледа докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 7764 по описа на БРС за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба
от К.И.В.,
ЕГН ********** *** против Л.К.М., ЕГН ********** *** за осъждане на ответника
да й заплати сумата от 3500 лева обезщетение за нанесени неимуществени вреди,
причинени от противоправно нападение от негова страна с цел грабеж, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до изплащане на сумите.
Твърди се, че на
20.11.2018г. сутринта ищцата била нападната от ответника докато отивала на
работа. Той вървял след нея, настигнал я и дърпайки я силно, я съборил на
земята. После я ударил няколко пъти силно с юмрук с областта на лявата скула,
като междувременно дърпал чантата й. Ответникът успял да издърпа чантата и
побягнал в неизвестна посока. Била повикана спешна медицинска помощ, ищцата
била прегледана, при което се установило, че има голям хематом на лявата
половина от лицето с разкъсна рана на скулата, с подуто ляво око и разкъсна
рана на дясното око. Междувременно нападателят бил открит и арестуван за грабеж
и в последствие сключил споразумение с прокуратурата. Съдът одобрил
споразумението, с което на нападателя е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от една година и шест месеца, при условно осъждане. Ищцата заявява, че
освен физическите травми, които получила, й бил причинен и силен стрес.
Оттогава изпитва страх да се движи сама по улиците и изпада в паника, ако някой
се движи след нея. Чувства и силен дискомфорт при общуването с непознати хора.
Станала по-затворена в себе си, необщителна и раздразнителна. Счита, че за
нанесените й телесни повреди й се дължи обезщетение от общо 3000 лева, а за
душевните травми й се полага обезщетение от 500 лева. Моли за уважаване на
исковете.
Исковете са по чл.45,
ал.1 ЗЗД.
Ответникът е подал
отговор, с който оспорва иска по размер. Заявява, че описанието на механизма на
нанасяне на ударите не кореспондира с причинените и констатирани леки телесни
повреди, които не предполагат повече от един удар над пострадалата. Заявява, че
нанесените вреди са неизмерими с претенцията, която се явява завишена.
Бургаският районен съд,
след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на
ответната страна, събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира следното:
Исковете
са частично основателни.
Няма спор, че ответникът е
извършил противоправното деяние, описано в исковата молба на посочения ден –
20.11.2018г., че деянието е извършено виновно, като е осъществен грабеж чрез
употреба на сила, като ответникът е съборил ищцата на земята и й нанесъл удари
в областта на лицето. За деянието ответникът бил наказан със споразумение,
одобрено от наказателния съд по НОХД № 2274/2019г.
На основание чл.300 ГПК
споразумението, одобрено от наказателния съд, е задължително за гражданския съд
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца. Следователно със сила на пресъдено нещо се установява, че ответникът
е нападнал ищцата, ограбил я е, като за това е употребил сила – съборил я е на
земята и й нанесъл удари в областта на лицето. Налице е извършено от него
деяние, представляващо деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД.
Споразумението на наказателния
съд не обхваща в предмета си понесените от ищцата телесни увреждания от
нападението, но тези увреждания се установяват от другите доказателства по
делото. По досъдебното производство е приложено съдебно-медицинско
удостоверение, което сочи, че ищцата В. е претърпяла от ударите следните
телесни наранявания: клепачите на лявото око са синкаво-жълтеникаво
кръвонаседнали, като кръвонасядането продължава и под долните клепачи на двете
очи; дясното ухо е с наличие на разкъсна рана с дължина около 1 см. х 3мм. с
червеникава корица над нивото на кожата; разкъсна рана ляво на долна вежда.
Разпитаните свидетели също са дали своите възприятия за състоянието на ищцата
непосредствено след нападението. Св.М., колежка на К., е заявила, че окото й
било почти затворено, била насинена, ухото й било разкъсано и имала рани. Св.В.,
съпруг на ищцата, също е споделил, че цялото й око било синьо и почти
затворено, като имала разкъсни рани под лявото око и под дясното ухо. Ето защо
БРС формира извод, че в резултат на нападението В. е получила леки телесни
повреди, изразяващи се в хематоми на двете очи, разкъсна рана на дясното ухо и
разкъсна рана на лявата скула. Тези рани са причинили болки и страдания.
Доказват се и неимуществените
вреди, изразяващи се в изживян стрес, притеснение, страх и емоционален
дискомфорт, вследствие на нападението. Св.М. споделя, че след инцидента К. била
видимо променена, станала затворена и нервна, била все под напрежение.
Постоянно е с главоболие, като избухва при най-малкия проблем. Преди нападението
била лъчезарна и усмихната. Св.В. заявява, че оттогава съпругата му е в голям
стрес, като се стряска насън вечер и трепери. Станала по-затворена и мълчалива,
докато преди това била весел човек. Страхувала се, поради което свидетелят се
принуждавал всяка сутрин да я кара с колата до работното й място. От тези
показания безспорно се установява, че ищцата е претърпяла емоционални травми от
нападението, които се изразяват в страх, притеснение, неспокоен сън, нервиране,
изживяване на станалото.
Следователно вредите от деликта се
доказват по несъмнен начин. Тези вреди са в пряка последица от противоправните
действия на ответника.
По размера на обезщетенията
съдът намира следното:
По отношение на неимуществените
вреди, законът повелява обезщетението им да се определя от съда по
справедливост – чл.52 ЗЗД. Съдебната практика е приела, че справедливостта не е
абстрактна категория, а следва да се преценява отделно за всеки конкретен
случай, като се вземат предвид обективните факти в случая. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В случая В. е понесла
телесни наранявания, представляващи хематоми
на двете очи, разкъсна рана на дясното ухо и разкъсна рана на лявата скула.
Разпитаните свидетели не са дали подробни показания за болките и страданията,
понесени от ищцата от тези наранявания. Съпругът й единствено е казал, че
травмата отшумяла около месец след инцидента. Ето защо съдът намира, че се
касае за болки и страдания, които са с нормален интензитет за такива наранявания,
които представляват само леки телесни повреди. По тази причина БРС счита, че за
болките, причинени от всяка от
раните, следва да се присъди по 700 лева обезщетение. Сумите по мнение на
районния съд кореспондират с принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД. Не
следва да се определя по-голям размер на обезщетенията, доколкото той би довел
до неоснователното обогатяване на ищцата, предвид факта, че са касае за леки
телесни повреди, които са с кратък период на възстановяване.
По отношение на изживения стрес
и притеснение, съдът счита, че исканото обезщетение от 500 лева е адекватно за
репариране на вредите, тъй като ищцата безспорно е претърпяла промяна в
характера си, станала затворена и мълчалива, стряскала се нощно време и
треперела. Тези вреди оправдават присъждане на исканото обезщетение от 500
лева.
Следва решение, с което
ответникът се осъди да заплати на ищцата обезщетение по чл.45 ЗЗД от общо 2600
лева, от които 700 лева за разкъсна рана на дясното ухо, 700 лева за разкъсна
рана на лявата скула, 700 лева за хематомите на двете очи и 500 лева за
преживения емоционален стрес, ведно със законната лихва от деня на увреждането
-20.11.2018г. до изплащането /чл.84, ал.3 ЗЗД/. В останалата си част искът
подлежи на отхвърляне.
Ищцата има принципно право на
разноски, но доказателства за такива не са представени до приключване на
устните състезания по делото /чл.80 ГПК/. Ето защо разноски не се присъждат.
Представената едва с писмените бележки разписка за платено адвокатско
възнаграждение е постъпила несвоевременно по делото, след даване на ход по
същество, поради което не може да се вземе предвид от съда.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати по сметка
на съда такса от 104 лева за уважения иск.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Л.К.М., ЕГН ********** *** да заплати на К.И.В.,
ЕГН ********** *** сумата от 2600 лева
/две хиляди и шестстотин лева/ обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
извършено от ответника противоправно нападение на 20.11.2018г. с цел грабеж,
изразяващи се в болки, страдания и емоционален дискомфорт, от които 700 лева
обезщетение за болки и страдания от разкъсна рана на дясното ухо, 700 лева обезщетение
за болки и страдания от
разкъсна рана на лявата скула, 700 лева обезщетение за болки и страдания от хематоми
на двете очи и 500 лева обезщетение за понесен стрес, страх и притеснение,
ведно със законната лихва върху главницата от 2600 лева, считано от
20.11.2018г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 2600 лева до целия претендиран
размер от 3500 лева, от които 300 лева обезщетение за болки и страдания от разкъсна рана на дясното ухо, 300 лева обезщетение
за болки и страдания от разкъсна
рана на лявата скула и 300 лева обезщетение за болки и страдания от хематоми на двете очи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К.И.В., ЕГН ********** за присъждане на разноски по делото за адвокатски
хонорар.
ОСЪЖДА Л.К.М., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на
БРС сумата от 104 лева /сто и четири
лева/ такса за уважените искове.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.