Р Е Ш Е Н И Е
№.............
Гр. София, 06.06.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен
състав в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
при секретаря Екатерина
Калоянова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 1331
по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 24202 от 28.01.2019 г. по гр. дело 32847/2018
г. по описа на СРС, II ГО, 156 състав съдът е отхвърлил предявените искове от
„А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление:***, офис сграда *******срещу Л.
З.Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. „********ул. „****************,
за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 99 ЗЗД, във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. З.Х., ЕГН: **********
дължи н.А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК: ********, сумата от 5 283,54 лева, представляващи главница по Договор
за потребителски паричен кредит № 2167894/18.02.2016 г. сключен с „У.К.Ф.“ ЕАД,
вземанията по който са прехвърлени н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД с Индивидуален договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 09.01.2017 г., както и сумата
от 390,98 лева, представляващи договорна възнаградителна лихва за периода от 14.05.2016
г. до 09.01.2017 г., както и сумата от 285,03 лева, представляващи обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 14.05.2016 г. до 31.07.2017 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.08.2017 г. по ч. гр. д. № 52422/2017 г.
по описа на СРС, II Г.О., 156-ти състав, и е прекратил на основание чл. 130 ГПК, във вр. чл. 126 ГПК
производството по гр. д. № 32847/2018 г. по описа на СРС, II Г.О., 156-ти
състав В ЧАСТТА по предявените от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище
и адрес на управление:***, офис сграда *******срещу Л.
З.Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. „********ул. „****************,
евентуално съединени осъдителни искове с правно основание чл. 99 ЗЗД, във вр. с
чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата от 5 283,54 лева, представляващи главница по
Договор за потребителски паричен кредит № 2167894/18.02.2016 г. сключен с „У.К.Ф.“
ЕАД, вземанията по който са прехвърлени н.А.З.С.Н.В.“ ЕАД с Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 09.01.2017 г., както и
сумата от 390,98 лева, представляващи договорна възнаградителна лихва за
периода от 14.05.2016 г. до 09.01.2017 г., както и сумата от 285,03 лева,
представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
14.05.2016 г. до 31.07.2017 г. Решението на първоинстанционния съд, в частта, в
която на основание чл. 130 ГПК, във вр. чл. 126 ГПК, е прекратено
производството по евентуално последващо обективни, кумулативно съединените
осъдителни искове с правно основание чл. 99 ЗЗД, във вр. с чл. 9,ал. 1 ЗПК. във
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отменено с
Определение № 2617/05.02.2020 г., постановено по гр. д. № 6372/2019 г. по описа
на СГС, IV-,,в“ въззивен състав, като производството е върнато на СРС от
момента на устните състезания за произнасяне по евентуално предявените искове.
С решение № 20240899 от 02.11.2020 г. по гр. дело
32847/2018 г. по описа на СРС, II
ГО,
156 състав съдът е отхвърлил
предявените при условията на
евентуалност искове от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление:***, офис сграда *******срещу Л.
З.Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. „********ул. „****************,
за присъждане на основание чл. 99 ЗЗД, във вр. с чл. 9,ал. 1 ЗПК, във вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на сумата от 5 283,54 лева,
представляващи главница за 58 броя незаплатени месечни погасителни вноски за
периода 14.05.2016 г. до 14.02.2021 г. по Договор за потребителски паричен
кредит № 2167894/18.02.2016 г. сключен с „У.К.Ф.“ ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД с Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 09.01.2017 г., както и сумата от 390,98
лева, представляващи договорна възнаградителна лихва за периода от 14.05.2016
г. до 09.01.2017 г., както и сумата от 285,03 лева, представляващи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 14.05.2016 г. до 31.07.2017 г.,
като неоснователни.
Недоволен от двете решения,
с които установителните искове при квалификацията на чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 99 ЗЗД, във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД и евентуално
последващо обективни, кумулативно съединените осъдителни искове с правно
основание чл. 99 ЗЗД, във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК. във вр. с чл. 79, ал. 1,пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени е останал ищецът „А.З.С.Н.В.“
ЕАД, който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, ги обжалва с въззивна жалба от
27.02.2019 г. и въззивна жалба от 11.11.2020 г. при твърдения, че двете решения
са неправилни и незаконосъобразни, постановени при допуснати процесуални
нарушения. По-конкретно поддържа, че са налице всички предпоставки за уважаване
на предявените искове, в това число и тези за постановяване на неприсъствено
решение по делото. По-конкретно поддържа, че видно от представения
препис-извлечение от Приложение № 1 същото съдържа три имена, ЕГН, размер на
задължението при отпускане на кредита и актуален размер на задължението към
момента на сключване на договора за цесия. Представеният препис-извлечение
съдържа само и единствено данни за ответника в производството - Л. З.Х., тъй като оригиналният документ е изпълнен с
личните данни на други, трети за делото физически лица, нямащи качество на
страна в образуваното гр. д. № 32847/2018 г., 156 с-в по описа на Софийски
районен съд, което обстоятелство не влияе върху доказателствената тежест на документа.
Неправилно съдът го е дискредитирал. Искането на ищеца към въззивната инстанция
е да отмени първоинстанционните решения и уважи изцяло предявените искове.
Претендира разноски.
Въззиваемият Л. З.Х., не е подал по реда
на чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор на така депозираните две въззивни
жалби.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176
от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по
гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на
ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от
12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на
въззивното решение.
Обжалваните решения са издадени от
надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му
от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същите са
валидни. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебна проверка на
постановените решения в обжалваната им част, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и
упражняване правото на иск, поради което първоинстанционните решения са
допустими. По тяхната правилност съдът намира следното:
Предявените пред първоинстанционният съд
искове са установителни при правна квалификация чл. 415 вр. чл. 422 ГПК за
признаване на установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумите
по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.08.2017 г.
по ч. гр. д. № 52422/2017 г. по описа на СРС, II Г.О., 156-ти състав и евентуално последващо обективни, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 99 ЗЗД, във вр. с чл. 9,ал. 1 ЗПК. във
вр. с чл. 79, ал. 1,пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството се развива по реда на чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК след даване на указания на заявителя, че може да
предяви иск за вземането си, тъй като заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съответно предвид разпоредбата
на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК за ищеца е налице интерес от търсената защита и
производството се явява процесуално допустимо.
По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит №
2167894/18.02.2016 г., сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД в качеството на
кредитодател и Л. З.Х. в качеството на кредитополучател, по силата на който
кредитодателят предоставя на кредитополучателя сумата от 5 000,00 лева, а
кредитополучателят се задължава да върне предоставената сума, съобразно
уговореното в договора, ведно с договорената възнаградителна лихва с общ размер
1 508,38 лв., комисионна в размер на 150 лева и еднократна застрахователна
премия в размер на 347,01 лева. Ответникът се е задължил да заплаща до всяко
14-то число на месеца текущото си задължение, дължимо за предходния месец.
Срокът на кредита е пет години. В Договора е уговорено погасителната месечна
вноска да бъде в размер на 122,54 лева, като първата погасителна вноска е дължима
на 14.03.2016 г., а последната е с падеж на 14.02.2021 г.
Ето защо по делото безспорно се
установява, че между „У.К.Ф.“ ЕАД и Л. З.Х. е сключен Договор за потребителски
паричен кредит № 2167894/18.02.2016 г. с посочените по-горе реквизити.
Правото си на кредитор
на спорното вземане ищцовото дружество „А.З.С.Н.В.“ ЕАД установява от
представения по делото Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016 г., Индивидуален договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 09.01.2017 г. и Приложение № 1 към него.
С Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г. сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД в
качеството на цедент и „А.з.с.н.в.“ ЕАД в качеството на цесионер, страните са
уговорили, че цедентът се задължава ежемесечно с отделни договори за цесия да
прехвърля възмездно срещу възнаграждение портфейл от свои просрочени и
изискуеми вземания произхождащи от договори за потребителни парични и стокови
кредити, сключени от цедента с физически лица, които не се погасяват редовно,
заедно със съпътстващите ги гаранции, привилегии, обезпечения и други
принадлежности на цесионера, определени и индивидуализирани съгласно Приложение
№ 1, към всеки отделен месечен договор за цесия.
Видно от представения Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 09.01.2017 г.
сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД в качеството на цедент и „А.з.с.н.в.“ ЕАД в
качеството на цесионер, е, че цедентът прехвърля и продава съгласно чл. 2.1. от
Рамков договор от 20.12.2016 г., заедно със съпътстващите гаранции на цесионера
портфолио от необслужвани от длъжниците вземания за период от над 180 дни
просрочие съгласно чл. 2.2. от Рамков Договор от 20.12.2016 г., произхождащи от
договори за потребителски кредити, сключени от цедента с физически лица.
Продадените и прехвърлените вземания са описани в Приложение № 1 към договора
за цесия, което е неразделна част от него и се отнася към датата 09.01.2017 г.
Представена е по делото и извадка от Приложение
№ 1 към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
09.01.2017 г., неразделна част от него, включваща процесното вземане касаещо
ответника, от което е видно, че същото е цедирано в полза на ищцовото дружество.
Настоящият въззивен състав не споделя
извода на първоинстанционния съд, че ищецът не е установил пълно и главно,
че претендираните вземания действително са му били цедирани, респ. че се касае
за едни и същи вземания, произтичащи от твърдения договор за потребителски
кредит, тъй като представеното Приложение № 1, според първоинстанционния съд,
нямало необходимата доказателствена стойност да установи идентичността на претендираните
вземания, доколкото не съвпадали с
претенцията на ищеца по размер. От съдържанието на Приложение № 1 е видно,
че сумата за главницата съвпада с тази посочена в договора за
потребителски кредит, а различие се забелязва единствено по отношение вземането
за лихви, чиято величина е променлива с оглед течението на срока за който се
дължи. Така или иначе обаче, следва да се съобрази, че претендираният
размер на лихвите е по-нисък от посочения в Приложение № 1 размер. Но
същественото е, че в случая не възниква никакво съмнение, че е цедирано в полза
на ищеца именно вземането на „У.К.Ф.“ ЕАД към ответника по Договор за
потребителски паричен кредит № 2167894 от 18.02.2016 г.
Съгласно чл. 4.3. от Рамковия договор за
цесия, „А.з.с.н.в.“ ЕАД, в качеството на цесионер, се е задължило от името на
цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което „А.з.с.н.в.“
ЕАД има изрично Пълномощно от „У.К.Ф.“
ЕАД“, находящо се на л. 41 от папката на СРС.
До ответника са изпратени 2 /два/ броя
уведомления по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия от страна на „У.К.Ф.“
ЕАД съответно с изх. № УПЦ-П-УКФ/2167894/19.01.2017 г. с известие за доставяне
чрез „Български пощи“ ЕАД и с изх. № УПЦ-С-УКФ/2167894 от 05.07.2017 г. чрез
куриерска фирма „Лео Експрес“ с обратна разписка, които не са получени от
ответника. Описаните по-горе уведомления
са връчени на ответника редовно на 19.04.2018 г. със съобщението, с което му е
връчена исковата молба, ведно с
приложенията към нея.
Съгласно чл.
99, ал.1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат
това. Прехвърлянето поражда действие между цедента и цесионера с постигането на
съгласие между тях, а по отношение на третите лица и длъжника от момента на
съобщаване на последния от предишния кредитор - изискване на чл.
99, ал.4 ЗЗД. Установеното с тази норма и с нормата
на чл.
99, ал.3 ЗЗД задължение на цедента (стария кредитор)
да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, има за цел да
защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Настоящият въззивен състав
приема, че в разглеждания казус цесията е проявила своето действие, доколкото
длъжникът/ответникът е получил Уведомлението от стария кредитор за извършената
цесия чрез получаване на съобщението с исковата молба и приложенията към нея
част от които са и описаните по-горе уведомления.
В установената съдебна практика е
възприето становището, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за
начина, по който следва да бъде уведомен длъжникът за извършената цесията, то
надлежно уведомяване е налице и тогава, когато уведомлението е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил
иска си за изпълнение на цедираното вземане. В случая по делото са представени доказателства,
че цедентът е упълномощил цесионера да извърши това съобщаване от негово име.
Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД
предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В случая длъжникът Л.Х.
е получил препис от исковата молба и приложенията към нея, вкл. уведомлението
от стария кредитор за извършената цесия, видно от приложеното по делото съобщение.
Предвид изложеното съдът приема, че ответникът Л.Х. е надлежно уведомен за
извършената цесия.
Съгласно представения Договор за
потребителски паричен кредит № 2167894 от 18.02.2016 г., сключен между „У.К.Ф.“
ЕАД, в качеството му на Кредитор и Л. З.Х. в качеството му на Кредитополучател,
„У.К.Ф.“ ЕАД е предоставило на Кредитополучателя потребителски паричен кредит с
главница /общия размер на кредита/ от 5 497,01 лв., която сума включва чистата
стойност на кредита от 5 000 лв., комисионна /такса за разглеждане на кредита/
от 150,00 лв. и еднократна застрахователна премия от 347,01 лв. В случая
ответникът не е оспорил, че чистата стойност на кредита от 5 000 лв. му е
преведена на дата 18.02.2016 г. по банковата му сметка, поради което следва да се приеме, че
кредиторът е изпълнил задължението си по договора. Изводите на
първоинстанционния съд в обратната насока, че това обстоятелство е останало
недоказано, е необоснован.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ОУ към
Договора, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на Договора се
олихвява с възнаградителна лихва, месечния размер на която е плаващ и се
формира от сбора на тримесечния SOFIBOR плюс фиксирана надбавка от 11,56 %.
Лихвата се начислява от датата на отпускане на кредита, като към датата на
подписване на договора страните са договорили годишен лихвен процент в размер
на 11,99 %. Към датата на подписване Договора, страните са постигнали съгласие
възнаградителната лихва да е в общ размер на 1508,38 лв. Кредитополучателят се
е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените
лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в Договора, на вноски,
чиито брой, размер и падежи са посочени в погасителен план, който е неразделна
част от договора за кредит. Общата сума, която Кредитополучателят се е задължил
да върне при сключване на Договора за потребителски кредит е в размер на 7
352,52 лв, платима на 60 броя месечни погасителни вноски всяка в размер на 122,54
лв. без последната вноска, която е изравнителна. Съгласно представения
погасителен план, първата погасителна вноска е дължима на 14.03.2016 г., а
последната е с падеж на 14.02.2021 г. Всяка отделна погасителна включва
съответна част от главницата по кредита, договорната лихва върху нея и
съответната част от застрахователната премия.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ОУ към
Договора, при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми,
същият дължи на Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни
суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на
360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница.
В случая на длъжника е начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в
общ размер на 285,57 лв. за периода от 14.05.2016 г. до датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда. Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита е 14.02.2021 г. -
датата на последната погасителна вноска, съгласно приложения към исковата
молба погасителен план. В случая, доколкото кредитополучателят не е изпълнявал
задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът е обявен
за предсрочно изискуем, на основание чл. 12, ал. 2, б. „а“ от Общите условия.
Съгласно цитираната разпоредба от ОУ, кредиторът има право да обяви всичките си
вземания по предоставения кредит, в т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна
главница и остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисионни за предсрочно
изискуеми в пълен размер при неплащане на две последователни погасителни вноски
по кредита /главница и лихва/. С цитираните по-горе уведомления ответникът е
уведомен освен за извършената цесия, но също и за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита.
Досежно размера на претендираните суми
следва да се съобрази, че в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответника не е
подаден отговор на исковата молба и не е изразено становище по предявените
искове, поради което и с оглед липсата на оспорване на размера на процесните вземания не се налага
изслушването на заключение на съдебно счетоводна експертиза за установяване
размера им. В исковата молба е направено признание на неизгоден за ищеца
факт, а именно, че ответникът е заплатил сумата в размер на 369,68 лв., като
неизплатени остават следните суми: сумата 5283,54 лева, представляващи главница
по Договор за потребителски паричен кредит № 2167894/18.02.2016 г. сключен с „У.К.Ф.“
ЕАД, вземанията по който са прехвърлени н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД с Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 09.01.2017 г., както и
сумата от 390,98 лева, представляващи договорна възнаградителна лихва за
периода от 14.05.2016 г. до 09.01.2017 г., както и сумата от 285,03 лева,
представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
14.05.2016 г. до 31.07.2017 г. В доказателствената тежест на ответника е да
установи заплащане на сумите, който не е ангажирал доказателства в тази насока.
При това положение, предявените установителни искове при правна квалификация
чл. 415 вр. чл. 422 ГПК за признаване на установено по отношение на ищеца, че
ответникът му дължи сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 08.08.2017 г. по ч. гр. д. № 52422/2017 г. по описа на СРС, II
Г.О., 156-ти състав са основателни, а първоинстанционното решение, с което
същите са отхвърлени, е неправилно.
С оглед основателността на предявените
установителни искове не се е сбъднало
вътрешно-процесуалното условие за разглеждане на евентуално обективно,
кумулативно съединените осъдителни искове с правно основание чл. 99 ЗЗД, във
вр. с чл. 9,ал. 1 ЗПК. във вр. с чл. 79, ал. 1,пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
В упражнение на правомощията си по
чл.271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да отмени постановените от
първоинстанционния съд решения и да уважи предявените при квалификацията на
чл.422 от ГПК установителни искове.
С оглед основателността на въззивната жалба,
в полза н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД следва да бъдат присъдени сторените от последното
разноски по делото пред двете съдебни инстанции, както следва: за първата
инстанция на ищеца следва да му се присъди сумата от 295,15 лв., от които 195,15
лв. платена по сметка на СРС д. т. и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение,
а за въззивната инстанция следва да му бъде присъдена сумата от 347,68 лв., от
които 247,68 лв. платена по сметка на СГС д. т. и сумата от 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, които суми ответникът Л. З.Х. следва да бъде
осъден да му заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Така мотивиран Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 24202 от 28.01.2019 г. по гр. дело
32847/2018 г. по описа на СРС, II
ГО,
156 състав, с което съдът е отхвърлил предявените искове от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление:***, офис сграда *******срещу Л. З.Х., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, кв. „********ул. „****************, за признаване за установено на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 99 ЗЗД, във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК,
във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. З.Х.,
ЕГН: ********** дължи н.А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК: ********, сумата от 5283,54 лева,
представляващи главница по Договор за потребителски паричен кредит №
2167894/18.02.2016 г. сключен с „У.К.Ф.“ ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД с Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 09.01.2017 г., както и сумата от 390,98
лева, представляващи договорна възнаградителна лихва за периода от 14.05.2016
г. до 09.01.2017 г., както и сумата от 285,03 лева, представляващи обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 14.05.2016 г. до 31.07.2017
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 08.08.2017 г. по ч. гр. д. № 52422/2017 г. по описа на СРС, II Г.0.,
156-ти състав, както и решение №
20240899 от 02.11.2020 г. по гр. дело 32847/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 156 състав, с което съдът е
отхвърлил предявените искове от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление:***, офис сграда *******срещу Л. З.Х., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, кв. „********ул. „****************, за присъждане на
основание чл. 99 ЗЗД, във вр. с чл. 9,ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 79, ал. 1,пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на сумата от 5283,54 лева, представляващи
главница за 58 броя незаплатени месечни погасителни вноски за периода
14.05.2016 г. до 14.02.2021 г. по Договор за потребителски паричен кредит №
2167894/18.02.2016 г. сключен с „У.К.Ф.“ ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД с Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 09.01.2017 г., както и сумата от 390,98
лева, представляващи договорна възнаградителна лихва за периода от 14.05.2016
г. до 09.01.2017 г., както и сумата от 285,03 лева, представляващи обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 14.05.2016 г. до 31.07.2017 г.,
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по предявените искове от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес
на управление:***, офис сграда *******срещу Л. З.Х., ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, кв. „********ул. „****************, с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, във вр. с чл. 99 ЗЗД, във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. З.Х., ЕГН: ********** дължи н.А.З.С.Н.В.“
ЕАД, ЕИК: ********, сумата от 5 283,54
лева, представляващи главница по Договор за потребителски паричен кредит №
2167894/18.02.2016 г. сключен с „У.К.Ф.“ ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД с Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 09.01.2017 г., както и сумата от 390,98 лева, представляващи договорна
възнаградителна лихва за периода от 14.05.2016 г. до 09.01.2017 г., както и
сумата от 285,03 лева, представляващи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 14.05.2016 г. до
31.07.2017 г., и сумата 169,19 лв. разноски по заповедното производство –
119,19 лв. д.т. и 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
08.08.2017 г. по ч. гр. д. № 52422/2017 г. по описа на СРС, II Г.О., 156-ти
състав.
ОСЪЖДА Л. З.Х., ЕГН: **********,
с адрес: гр. София, кв. „********ул. „**************** да заплати, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис № 4, сумата от 295,15 лв.,
представляваща сторените от последното разноски по делото пред СРС, както и
сумата от 347,68 лв., представляваща сторените разноски пред въззивната
инстанция.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.